Р Е Ш Е Н И Е
№ 210
град Сливен, 21.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд Сливен, Гражданско отделение, Въззивен
състав, в открито съдебно заседание на дванадесети август две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА
Мл.с. ЮЛИАНА ТОЛЕВА
при секретаря Кина Иванова, като разгледа докладваното от
мл. съдия Толева въззивно гражданско дело № 317 по описа на Окръжен съд Сливен за 2020 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е
въззивно и се движи по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 8341 от
27.05.2020г., подадена от ищеца в първоинстанционното производство ЗАД „…………………………….,
седалище и адрес на управление: град София, ул. „Позитано“ № 5, представлявано
от Недялко Чандъров и Кристоф Рат – Изпълнителни директори, действащо чрез
процесуален представител по пълномощие срещу Решение № 321 от 11.03.2020г.,
постановено по гражданско дело № 6177 по описа на Районен съд Сливен за 2019г.,
с което Районен съд Сливен е отхвърлил като неоснователен и недоказан
предявеният от ЗАД …………………….“, …………….срещу община Сливен, адрес: град Сливен,
бул. „Цар Освободител“ № 1 иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ за
заплащане на сумата от 155,66 лева (сто петдесет и пет и 0,66) лева,
представляваща заплатено обезщетение по застраховка „Каско“ за щети, причинени на лек автомобил
марка………………….., управляван от Динко Илиев Илиев, ЕГН: ********** следствие на пътно транспортно произшествие от 02.06.2019г., 03:30 часа при
движение на път SLV- 2081-2км от село Крушаре в посока село Чокоба – община Сливен, при което
моторното превозно средство преминало през дупка на пътното платно. С оглед
изхода на спора ищцовото дружество е осъдено на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да
заплати на община Сливен сумата от 350,00 (триста и петдесет) лева - деловодни
разноски.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК ищецът е подал въззивна
жалба, с която оспорва изцяло първоинстанционното решение като незаконосъобразно и неправилно. Твърди се, че от събраните по делото
доказателства се установява безспорно времето, мястото и механизма на
процесното пътно транспортно произшествие и причинно следствената връзка между
последното и настъпилите имуществени вреди за застрахования собственик на лекия
автомобил, участвал в ПТП. Въззивникът излага съображения, че от приетите като писмени доказателства
по делото - протокол за ПТП и заявление за изплащане на застрахователно
обезщетение, се установява, че причината за настъпилото ПТП е наличието на
неравност на пътното платно, която не е била обезопасена и сигнализирана. Във
връзка с горното посочва, че следва да бъде ангажирана отговорността на община
Сливен. Навеждат се оплаквания, че районният съд неправилно е приел, че
наличието на противоречие между събраните гласни доказателства и заключението
на назначената и изслушана съдебно – автотехническа експертиза относно
местонахождението на неравностите /дупките/ на пътното платно, изключват
настъпването на процесното застрахователно събитие. Възразява се, че съдът е
следвало да цени заключението на назначената и изслушана автотехническа
експертиза при съобразяване на всички събрани по делото доказателства.
В заключение се моли въззивния съд да отмени изцяло
решението на Районен съд Сливен като незаконосъобразно и неправилно и да
постанови решение, с което да уважи исковата претенция. Претендира присъждане
на разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на
въззивната жалба от ответника в първоинстанционното производство, отговарящ на
изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК. Въззиваемият
оспорва жалбата като неоснователна, а изложените в нея съображения намира за некореспондиращи
на събрания по делото доказателствен материал. Въззиваемият твърди, че ищецът
не е ангажирал доказателства в подкрепа на твърдението си, че е налице покрит застрахователен риск.
Релевират се доводи във връзка с непредставянето от страна на ищеца на
оригинала на застрахователната полица, липсата на доказателства за заплащане на
вноските по застрахователната премия, като се обосновава липса на възникнала
отговорност на застрахователното дружество към застрахованото лице, а оттам и
липса на процесуална легитимация на застрахователното дружество да предявява
претенцията срещу община Сливен. В тази връзка въззиваемият твърди, че за
застрахователя е било налице основание за отказ за изплащане на претендираното
обезщетение.
На следващо място въззиваемият посочва, че по делото
безспорно е доказана липсата на причинно - следствена връзка между твърдяното ПТП
и настъпилите щети на процесното моторно превозно средство. Излагат се подробни
съображения в тази посока. В условията на евентуалност се релевират доводи, че
вина за настъпилото ПТП носи изцяло водачът на автомобила, тъй като е
управлявал последният с превишена и несъобразена с пътните условия скорост,
което обстоятелство му е попречило да възприеме твърдяната пътна неравност.
В заключение въззиваемата община моли съда да потвърди
първоинстанционното решение като законосъобразно, правилно и мотивирано.
Претендира присъждане на разноски за двете инстанции.
Във въззивната жалба и в отговора не са направени
доказателствени искания.
В открито съдебно заседание въззивното дружество не се
представлява от процесуален представител по закон или по пълномощие.
В открито съдебно заседание въззиваемата община не
изпраща процесуален представител по закон или по пълномощие. Постъпило е
писмено становище от пълномощник по чл. 32, т. 3 ГПК, в което последният
заявява, че оспорва въззивната жалба, поддържа отговора ѝ, няма
доказателствени искания. По същество пълномощникът излага съображения,
аналогични на тези във въззивната жалба, моли съда да остави въззивната жалба
без уважение като неоснователна и да потвърди първоинстанционното решение като
правилно, законосъобразно и мотивирано. Претендира присъждане на разноски,
прави възражение за прекомерност на евентуално претендирания от пълномощника на
насрещната страна адвокатски хонорар.
Окръжен съд Сливен, действащ като въззивна
инстанция, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК и
при условията на чл. 269 ГПК, намира следното по предмета на въззивното
производство:
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимиран правен субект
срещу акт на съда, който подлежи на въззивна проверка, поради което същата е
процесуално допустима. Жалбата е редовна, тъй като отговаря на изискванията на
чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 ГПК, поради което същата следва да се
разгледа по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно, тъй като отговаря на изискванията на чл.
236 ГПК, а с оглед обжалването му в цялост и допустимо.
Проверката на
законосъобразността и правилността на първоинстанционния съдебен акт, която
настоящият състав следва да извърши съгласно чл. 269, изр. 2 ГПК се ограничава
от наведените във въззивната жалба оплаквания.
Районен съд Сливен е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ във вр.
чл. 49 ЗЗД във вр. чл. 45 ЗЗД.
В
чл. 410 КЗ е уредено едно специално суброгационно право, в отклонение от
правилата по чл. 74 ЗЗД, тъй като застрахователят при настъпване на
застрахователното събитие не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки
застрахователно обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на
което по силата на чл. 410 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя
на вредата или срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа
при или по повод, на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД или срещу
собственика на вещта и лицето, което е било длъжно да упражнява надзор върху
нея. За възникване на регресното право на застрахователя по имуществено
застраховане срещу срещу възложителя за възложената от него работа на трето
лице при или по повод, на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД се изисква
кумулативното осъществяване на следните предпоставки: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение по
имуществена застраховка между увредения и ищеца; 2) за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно
основание срещу възложителя на работата за причинена вреда от третото лице, на
което работата е възложена, което е действало виновно и противоправно; 3) застрахователят по имущественото
застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане
на застрахованата вещ.
С
оглед процесуалното поведение на страните и доводите,
наведени във въззивната жалба
и съобразно разпоредбата на чл. 269, изр.
2 ГПК, уреждаща така наречения ограничен
въззив (апелация), настоящата инстанция счита, че във
въззивното производство спорът се концентрира върху въпроса за наличието на
валидно сключен договор по застраховка „Каско“ и за наличието на причинно –
следствена връзка между твърдяното от ищцовото дружество ПТП и настъпилите щети
на застрахованото при него моторно превозно средство.
Представена е застрахователна полица № 4704181000000844
за застраховка „Каско“, сключена между Динко Илиев Илиев, ЕГН: ********** и
ищцовото дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ за лек автомобил марка СН9778АМ
с период на застрахователно покритие от 06.07.2018г. до 06.07.2019г. ведно с
приложимите Общи условия. Застрахователната полица представлява частен
диспозитивен документ, на който е придаден вид, че е подписан от страните,
поради което при липсата на доказателства за неговата неавтентичност последният
обвързва страните с направените от тях волеизявления и правата и задълженията,
които са възникнали между тях по застрахователното правоотношение – арг. чл.
180 ГПК. По тази причина са неоснователни и възраженията на въззиваемата община
за липса на възникнала отговорност на застрахователя за заплащане на
обезщетение на застрахованото лице.
От представеното и прието като писмено доказателство по
делото свидетелство за регистрация на лек автомобил марка БМВ, модел 530I с рег. № СН9778АМ се доказва, че собственик на гореописания автомобил е
водачът Динко Илиев Илиев.
От представеното и прието като писмено доказателство
удостоверение за техническа изправност на пътно превозно средство се
установява, че за процесното МПС е извършен годишен технически преглед на
23.04.2019г., който е бил валиден до 23.04.2020г., като до тази дата МПС е
подлежало на технически преглед.
По делото е представен протокол за ПТП № 1691294 от
02.06.2019г., съставен от полицейски служител при Областна дирекция на МВР
Сливен. Протоколът, като съставен от компетентен полицейски орган в кръга на
законовите му правомощия, след извършено посещение на местопроизшествието и
съобразно предвидените в закона ред и форма, съставлява официален свидетелстващ
документ по смисъла на чл. 179 ГПК, поради което се ползва с обвързваща съда
материална доказателствена сила относно удостоверените в него, непосредствено
възприети от длъжностното лице, факти. Затова и доколкото страните не са
оспорили авторството на протокола, обективираните в него изявления на
полицейския служител следва да се кредитират по отношение на удостоверените
дата, място и участници в инцидента, както и по отношение на установените при
заварената обстановка обстоятелства. Като отчита този характер на документа
настоящият съдебен състав приема за установено от отразените в същия данни, че на
02.06.2019г. в 03:00 часа на път SLV-2081 - 2км от село
Крушаре в посока село Чокоба а настъпило пътно транспортно произшествие, при
което лек автомобил марка БМВ, модел 530I с рег………………, управляван от Динко Илиев Илиев, ЕГН: ********** при движение
е несъобразена скорост е навлязъл в необезопасена дупка на пътното платно,
следствие на което е спукана предна и задна лява гума и са изкривени предна и
задна лява джанта.
Установява се, че по
подаденото от водача на увредения автомобил заявление за изплащане на
застрахователно обезщетение при застрахователя по имуществена застраховка
„Каско“ е заведена щета № 470418191928634 и е изготвен опис - заключение по
претенция като е определено обезщетение за отстраняване на щетите в размер на
311,32 лева. Видно от платежно нареждане рег. № 20190612029970036661 от
12.06.2019г. застрахователят по застраховка „Каско“ е заплатил на собственика
на гореописания лек автомобил сумата от 311,32 лева, като в основание за
заплащане е цитирал номера на заведената при него щета.
Установява се, че ищцовото дружество е изпратило до
община Сливен регресна покана с изх. № 03814/16.07.2019г. във връзка със щета №
470418191928634, в която моли общината да възстанови стойността на заплатеното
от застрахователя обезщетение в размер на 311,32 лева. Поканата е получена от
община Сливен на 22.07.2019г. Изпратена е и втора регресна покана с изх. №
04740/30.08.2019г., в която застрахователят претендира половината от
заплатената като обезщетение сума, а именно 155,66 лева, като посочва, че прилага
50 % съпричиняване поради несъобразената скорост, с която водачът е управлявал
автомобила. Поканата е получена от община Сливен на 09.09.2019г.
От приетото и неоспорено от страните по делото заключение
на съдебно автотехническа експертиза и от изслушването на вещото лице в открито
съдебно заседание се установява, че описаните в протокола за ПТП щети по МПС по
своя характер отговарят да са получени следствие на попадане на автомобила в
неравност на пътното платно като предвид степента на увреждане на МПС дупката е
била с дълбочина около 12-15 см., а скоростта на управление на автомобила по –
висока от 40- 50 км/ч. Установява се, че при преминаване на двете леви гуми на
автомобила през дупката върху гумите е получено ударно натоварване следствие
удара им в ръба на дупката, след което е възникнал и удар в джантите.
Установява се, че в пътния участък между село Крушаре и село Чокоба има
множество неравности.
Съдът, при преценка на
заключението на САТЕ, съобразно правилото на чл. 202 ГПК намира, че следва да
го кредитира, тъй като е извършено обективно, компетентно и добросъвестно.
Вещото лице е отговорило изчерпателно на поставените задачи, като по делото
липсват доказателства, че е недобросъвестно или заинтересовано от изхода на
правния спор.
От събраните по делото гласни доказателства чрез разпита
на водача на увредения автомобил се доказва, че на 02.06.2019г. около 01:00 –
02:00 часа след полунощ пътувал от град Стара Загора към село Чокоба, като
настилката била мокра, следствие падналия валеж. На пътния участък между село
Крушаре и село Чокоба, за да избегне неравностите в своето платно, водачът
отклонил автомобила в насрещното платно като предната и задната лява гума попаднали
в дупка, намираща се в средата на пътното платно.
Тази инстанция цени показанията на свидетеля Илиев при условията
на чл. 172 ГПК като достоверни, тъй като същите са логични, непротиворечиви,
обстоятелствени и се подкрепят от другите събрани по делото доказателства.
Други доказателства от значение за правния спор не са ангажирани, а
останалите, които съдът не обсъжда са неотносими към предмета на делото.
С оглед гореизложеното,
настоящият съдебен състав намира, че са налице всички материални предпоставки
за уважаване на предявения иск.
Доказва се наличието на
валидно застрахователно
правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ между увредения и ищцовото
дружество, както и заплащане от страна за застрахователя на обезщетение във
връзка с настъпили щети на автомобила при процесното ПТП.
Съгласно разпоредбата на
чл. 3, ал. 1 от Закона за пътищата (ЗП) пътищата са републикански и местни.
Съгласно чл. 3, ал. 3 ЗП местните пътища са общински и частни. Чл. 19, ал. 1,
т. 2 ЗП предвижда, че общинските пътища се управляват от кметовете на
съответните общини. Разпоредбата на чл. 31 връзка с чл. 29 ЗП предписва на
отговорните субекти задължение да поддържат пътищата от общинската пътна мрежа
в изправно състояние. Не се спори по делото, че пътят, на който е реализирано
произшествието, е общински път по смисъла на Закона за пътищата (ЗП),
следователно задължение за стопанисването му има община Сливен, представлявана
от кмета.
Наличието на неравност на пътното
платно между село Крушаре и село Чокоба, в която процесното МПС е попаднало се
доказва безспорно по делото, тъй като по отношение на това обстоятелство
протоколът за ПТП има обвързваща съда материална доказателствена сила.
Ответникът не оспорва верността на протокола, нито неговата автентичност,
следователно в частта, в която има обвързваща съда материална доказателствена
сила протоколът за ПТП не е оспорен. Съгласно нормата на чл. 13, ал. 1 от ЗДвП
при наличие на опасности по пътя, за предупреждение на участниците в движението
се поставят необходимите пътни знаци, допълнителни и други средства за
сигнализиране. Процесната неравност на пътното платно представлява „препятствие
на пътя“ съгласно легалната дефиниция на § 1, т. 19 ППЗДвП, тъй като безспорно
нарушава целостта на пътното покритие и създава опасност за движението. По
делото не се доказва тази неравност да е била обезопасена, с подходяща
вертикална и/или хоризонтална сигнализация, с която да се предупреждават
водачите за наличната опасност на пътното платно и да им се указва да я
заобиколят по предписания в чл. 52, ал. 1 ППЗДвП ред.
Общината като юридическо лице
носи отговорност за нормалната експлоатация и поддържане на общинските пътища,
улици и пътните съоръжения.
От изложеното следва, че е налице
и третата материална предпоставка за уважаване на предявения иск, а именно
противоправно бездействие на отговорните служители на община Сливен,
респективно на юридическо лице, на което общината е възложила дейността по
поддръжка на общинската пътна мрежа, изразяващо се в непредпиемане на действия
за осъществяване на правно дължимото поведение за отстраняване на пътната
неравност и/или обезопасяване на мястото по предписания в закона и в приложимия
подзаконов нормативен акт ред, като в пряка причинна връзка с противоправното
бездействие са причинени имуществени вреди на ищеца на собственика на
автомобила, за които ищцовото дружество е заплатило обезщетение. Общината носи
отговорност за вредите, които са причинени при изпълнение на възложената
работа.
Твърдението на експерта по
назначената САТЕ, че в посоченото в протокола за ПТП и в исковата молба място
на настъпване на ПТП, а именно на 2км. от разклона на село Крушаре в посока
село Чокоба не са установени такива неравности на пътното платно, които са от
естество да причинят сериозни щети по автомобила, като наличните, не променя
извода на тази съдебна инстанция за
механизма на ПТП и наличието на причинно следствена връзка между настъпилото
ПТП и щетите на автомобила. Посоченият участък в протокола за ПТП е
ориентировъчен, доколкото по делото няма данни да е извършено прецизно
измерване от страна на полицейските служители, съставили протокола или от
водача на увреденото МПС за точното място – точни километри, на които е
настъпило процесното ПТП. От друга страна при изслушването в открито съдебно
заседание експертът посочва, че на около 900 м от разклона на село Крушаре е
установил наличието на такава неравност с дълбочина 12- 15 см, находяща се в
насрещното платно, преминаването през която на автомобил със скорост над 40 -
50 км/ч. е от естество да причини настъпилите щети. Свидетелят Илиев посочва,
че при опита си да избегне неравностите в неговото пътно платно е навлязъл в
насрещното платно, при което автомобилът е преминал през дупка, находяща се в
средата на пътното платно. Безспорно от изслушаното заключение на САТЕ се
установява наличие на множество неравности по пътното платно в процесния
участък.
Защитното възражение на въззиваемия/ответник за сто процента
съпричиняване от страна на водача на МПС (тоест за изцяло негова вина),
изразяващо се в твърдението, че ПТП е настъпило, тъй като водачът е управлявал
автомобила с несъобразена скорост, което обстоятелство не му е позволило да
спре при наличието на пътната неравност, остава недоказано по делото.
Действително в протокола за ПТП е записано, че водачът е управлявал автомобила
с несъобразена скорост. За това обстоятелство протоколът не се ползва с
обвързваща съда материална доказателствена сила, доколкото то не е непосредствено възприето от
длъжностното лице, съставило протокола. Ищецът/въззивник не оспорва факта, че
водачът е управлявал с несъобразена скорост, дори във втората регресна покана
до община Сливен застрахователят е признал съпричиняване в размер на 50 %
поради това обстоятелство. Не се установява обаче, че при управление на
автомобила със съобразена с пътната обстановка скорост не биха настъпили
съответните щети по автомобила или биха настъпили по - леки щети. Доказването
на правнонамаляващото (в случая дори правоизключващо) възражение за
съпричиняване е в тежест на ответника. За да бъде основателно
възражението за съпричиняване ответникът – въззиваем е следвало да установи при
условията на пълно и главно доказване, че при управление със съобразена за
пътната обстановка скорост преминаването през пътната неравност не би причинило
щети на моторното превозно средство. Същият не е
ангажирал доказателства в тази посока, дори не е поставена задача на вещото
лице да отговори дали при съобразена скорост биха настъпили някакви щети по
автомобила, ако да – какви. Съгласно чл. 20, ал. 2 ЗДвП водачите на пътни
превозни средства са длъжни да избират такава скорост на движение, при която да
бъдат в състояние да спрат при всяко предвидимо препятствие. В обема на
дължимата грижа при управление на автомобил, съгласно цитираната норма, не се
включва изискване за знание у водачите за неравностите по пътното платно.
Наличието на несигнализирана и необезопасена неравност на пътното платно не
представлява предвидимо препятствие по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗЗД, за да е
налице задължение на водача на МПС да съобрази скоростта с характера на
препятствието. За да е налице принос на водача на МПС към вредоносния резултат
същият не само следва да е извършил нарушение на ЗДвП, ППЗДвП или друга
относима правна норма, но това нарушение следва да е в причинна връзка с
настъпилия вредоносен резултат. В случая е налице нарушение на правилата за
движение по пътищата - управление на автомобила с несъобразена скорост, но не
се доказва именно наличието на причинна връзка между нарушението и настъпилите
вреди. Ответникът въззиваем не провежда и обратно доказване за оборване на
презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД, че лицето, на което е възложена работата е
действало виновно.
От изложеното следва, че
суброгационното право на застрахователя – в случая по застраховка „Каско“ срещу
възложителя Община Сливен за възложената от него на трето лице дейност по
поддръжката на общинската пътна мрежа, от която дейност са възникнали вреди
следствие противоправното и виновното поведение на третото лице е е възникнало,
поради което предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен.
Тъй
като правните изводи на въззивния съд не съответстват на правните изводи на
първоинстанционния, то първоинстанционното решение следва да бъде отменено
изцяло като незаконосъобразно и неправилно, а предявеният иск следва да бъде
уважен като основателен и доказан.
По
разноските:
Предвид
изхода на спора уважаване на предявения иск и отмяна на първоинстанционното
решение с право на разноски за двете инстанции разполага ищецът – въззивник в
настоящата инстанция. Същият претендира разноски, както следва : 50,00 лева –
държавна такса, 150,00 лева - депозит за експертиза, 30,00 лева – депозит за
свидетел, 360,00 лева – адвокатско възнаграждение или общо сумата от 590,00
лева. Чрез представените по делото платежни документи се доказва, че всяка от
претендираните разноски е действително извършена, поради което претенцията се
явява основателна. Направеното възражение от ответната община за прекомерност
на претендираното от пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение е неоснователно, тъй като изчислено съгласно
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 (от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (изм. ДВ бр. 68 от
31.07.2020г.) дължимият минимум възлиза на 300,00 лева. Претендирната сума е
малко над минималния размер, поради което с оглед процесуалната активност на
пълномощника, който е подал искова молба, искал е събиране на доказателства,
подал е въззивна жалба, изпращал е становища за откритите съдебни заседания по
делото, дори и при ниската фактическа и
правна сложност на делото съдът не счита за основателно да намалява. Предвид
изложеното ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 590,00 лева, сторените в първоинстанционното
производство разноски.
За
въззивната инстанция въззиваемият претендира присъждане на разноски, както
следва: 25,00 лева – държавна такса и 360,00 лева – адвокатско възнаграждение.
Доказва единствено разноски за заплатена държавна такса. В представеното
пълномощно за правна защита и съдействие като адвокатско възнаграждение е
записана претендираната сума от 360,00 лева – като е посочено, че същата следва
да бъде заплатена по банков път, но не са представени доказателства за
заплащане на сумата по банков път. Предвид извода на съда за недоказаност,
следователно недължимост на претендираното адвокатско възнаграждение,
възражението за прекомерност на въззиваемата община е безпредметно и не следва
да се разглежда. Предвид изложеното въззиваемата община следва да бъде осъдена
да заплати на въззивното дружество на основание чл. 273 вр. с чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 25,00 лева, представляваща разноски за въззивната фаза на
производството.
С оглед цената на
предявения иск, настоящото решение е окончателно и не подлежи на обжалване –
арг. чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Така мотивиран и на основание чл. чл. 271, ал. 1 ГПК
Окръжен съд Сливен
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 321 от 11.03.2020г., постановено по гражданско
дело № 6177 по описа на Районен съд Сливен за 2019г. като НЕПРАВИЛНО и
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА
Община Сливен, адрес: град Сливен, бул. „Цар Освободител“ № 1, представлявана
от кмета господин Стефан Радев да
заплати на ЗАД ……………..………………., седалище и адрес на управление: град София,
ул. „Позитано“ № 5, представлявано от Недялко Чандъров и Кристоф Рат –
Изпълнителни директори по иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ във вр. чл. 49 ЗЗД
във вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 155,66 лева (сто петдесет и пет
и 0,66) лева, представляваща заплатено обезщетение по застраховка „Каско“ за
щети, причинени
на лек автомобил, марка……………….., собственост на Динко
Илиев Илиев, ЕГН: ********** следствие на пътно транспортно произшествие от
02.06.2019г., 03:30 часа при движение на път SLV- 2081-2км от село Крушаре в посока село Чокоба – община Сливен
ведно със законната лихва за забава върху обезщетението, считано от 04.11.2019г.
– датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА
Община Сливен, адрес: град Сливен, бул. „Цар Освободител“ № 1, представлявана
от кмета господин Стефан Радев да
заплати на ЗАД …………….……………., седалище и адрес на управление: град София,
ул. „Позитано“ № 5 , представлявано от Недялко Чандъров и Кристоф Рат –
Изпълнителни директори на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 590,00
(петстотин и деветдесет) лева, представляваща сторените разноски за водене на
делото пред Районен съд Сливен.
ОСЪЖДА Община Сливен,
адрес: град Сливен, бул. „Цар Освободител“ № 1, представлявана от кмета
господин Стефан Радев да заплати на
ЗАД …………………седалище и адрес на управление: град София, ул. „Позитано“ № 5,
представлявано от Недялко Чандъров и Кристоф Рат – Изпълнителни директори на
основание чл. 273 вр. с чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 25,00 лева представляваща
сторените разноски за водене на делото пред Окръжен съд Сливен.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: