О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
Номер: 61 29.08.2023 год. Град Разград
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Разградският
административен съд, в закрито съдебно
заседание на двадесет и девети август
две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН МАРИНОВ
като разгледа докладваното от съдията Марин Маринов
административно дело №150 по описа
за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по Глава десета, раздел IV
във вр. с чл. 54, ал. 5 от АПК.
Образувано е по жалба на Ю. А. Т. с
ЕГН **********, с постоянен адрес ***, чрез адв. Д. Ц.-Р., срещу Определение № 1040-21-371 от 14.06.2023 год.
на директора на ТП на НОИ – София –град. С него е спряно административното
производство, образувано по жалбата на Т. срещу Разпореждане № О-21-999-00-********** от
25.01.2023 год. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП
на НОИ – София – град, с което е отказано изплащане на парично обезщетение за
отглеждане на малко дете по чл. 53 от КСО.
Производството пред Административен
съд – Разград е образувано след като жалбата е изпратена по подсъдност с
определение № 6934 от 14.08.2023 год., по адм.д. № 6680 /2023 год. на
Административен съд – София град.
В жалбата се сочи, че обжалваното определение
е незаконосъобразно. Излагат се доводи, че административният орган неправилно е
преценявал фактите по преписката, поради което възприетата от него фактическа
обстановка не съответства на действителността. По същество се твърди, че
висящото производство между работодателя на оспорващата „Фелис 93” ЕООД и
Ръководителя на ТП на НОИ – Разград по повод оспорването на Задължителни
предписания № ЗД-1-16-01048677 от
14.12.2021 год., не е преюдициално и няма значение за произнасянето на Ръководителя на ТП на НОИ –
София – град по жалбата на Ю. Т. срещу
разпореждане № О-21-999-00-********** от 25.01.2023 год. на ръководителят по изплащане на
обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – София – град. Наред с това твърди,
че обжалваното определение е издадено в
противоречие с целта на закона. Следва
да се посочи, че останалата част от изложените в жалбата обстоятелства касаят
по същество материално правната
незаконосъобразност на разпореждането, както и недобросъвестното поведение на
администрацията , според жалбоподателката.
Ответната по жалбата страна –
Ръководителят на ТП на НОИ – София град не е изразил становище по жалбата в
придружителното писмо до съда.
Съдът, въз основа на събраните по
делото доказателства, намира за безспорно установено от фактическа страна
следното:
Осигурителят „Фелис 93” ЕООД /от 07.03.2023 г. „АЕФ Консулт”/ с ЕИК *********, със седалище в гр. София е подал до ръководителя на ТП на НОИ София – град удостоверение Приложение № 10 с
вх. № Р14-21-000-00-********** от 23.01.2023 год. /л.36 от адм.д. № 6680/23 г.
на АССГ/ за данни по заявление декларация Приложение № 7 за изплащане на
парично обезщетение за отглеждане на дете до 2 год. възраст, подадена от
оспорващата Ю. А. Т. за отглеждане на
детето си Д. Р. Т. родено на ******* год. В
удостоверението е посочено, че на Т. е
разрешен отпуск по чл. 164, ал. 1 от КТ
със заповед № 1 от 23.01.2023 год. за периода от 23.01.2023 год. до 16.01.2024
год.
С Разпореждане №
О-21-999-00-********** от 25.01.2023 год.
ръководителят по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ –
София – град е отказал изплащане на парично обезщетение за отглеждане на малко
дете по чл. 53 от КСО по така подаденото удостоверение. Фактическото основание
за отказа е, че Т. нямала качеството на осигурено
лице, тъй като със задължителни предписания № ЗД-1-16-01048677 от 14.12.2021 г.
е разпоредено заличаването на подавани от „Фелис 93” ЕООД данни
по чл. 5, ал. 4 от КСО за оспорващата Т. за периода от 10.05.2021 год. до 31.10.2021 год.
С жалба вх. № 1012-21-210 от
23.02.2023 год. жалбоподателката Т. е обжалвала разпореждането по реда на чл. 117, ал. 1
от КСО пред Ръководителя на ТП на НОИ – София – град.
С
Определение № 1040-21-206 от 07.04.2023 год. ръководителят на ТП на НОИ – София –град е оставил без
разглеждане жалбата на Т. като
просрочена. Определението е обжалвано пред АС – Разград, който с определение №
37 от 22.05.2023 год. по адм.д. № 97/2023 год. е отменил определението на
ръководителя на ТП на НОИ – София - град и е върнал административната преписка
на административния орган за произнасяне
по жалба
с вх. № 1012-21-210 от 23.02.2023 год.
След връщане на преписката Ръководителят
на ТП на НОИ – София - град е постановил Определение № 1040-21-371 от
14.06.2023 год., с което е спрял
административното производство, образувано по жалбата с вх. № 1012-21-210 от
23.02.2023 год. на оспорващата Т. срещу Разпореждане № О-21-999-00-********** от
25.01.2023 год. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП
на НОИ – София – град.
Като фактическо основание за спиране
на производството пред него административният орган е посочил наличие на висящо
съдебно производство – адм.д. № 1219/2023 год. по описа на Върховния
административен съд. Същото е образувано по жалба на „Фелис 93” ЕООД срещу
Решение № 189 от 07.12.2022 год. по описа на АС – Разград , с която е
отхвърлена жалбата на „Фелис 93” ЕООД срещу Решение № 1012-16-24/1 от
14.02.2022 г. на ръководителя на ТП на НОИ – Разград. С него административният
орган е потвърдил Задължителни предписания № ЗД-1-16-01048677 от 14.12.2021 г.,
издадени от контролен орган при ТП на НОИ – Разград, с които на „Фелис 93” ЕООД
е указано да заличи данните, подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО по
отношение на 68 физически лица в т.ч. и по отношение на Ю. А. Т. с ЕГН ********** за
периода от 10.05.2021 год. до 31.10.2021 год., поради това, че не подлежат на осигуряване
по българското законодателство. Като правно основание за издаване на
определението е посочена разпоредбата на чл. 54, ал. 1 т. 5 от АПК във вр. с
чл. 117, ал. 5 от КСО. Определението е връчено на оспорващата чрез адв. Ц. – Р. на 23.06.2023 год., а жалбата срещу него е
постъпила в Административен съд – София
– град на 05.07.2023 год.
При така установената фактическа
обстановка се налагат следните правни изводи:
Жалбата е подадена в
предвидения от закона преклузивен срок, от надлежна стана, срещу подлежащ на
оспорване административен акт, поради което е допустима.
Оспореното решение е
издадено от компетентен орган и в
необходимата писмена форма. Същото съдържа фактически и правни основания.
Въпреки липсата на изрично
препращаща разпоредба в Глава шеста на АПК, е прието, че спирането на
производството е приложимо от по-горестоящия административен орган във фазата
на оспорване по административен ред и в рамките на извършваната от него
проверка. Правното основание за издаване на обжалваното пред съда определение
на Ръководителя на ТП на НОИ – София град
се съдържа в нормата на чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК, която в случая се явява специален
закон по отношение на КСО и защитата срещу този вид административни актове е по
реда на Глава десета, раздел ІV от АПК (съгласно чл. 54, ал. 5 от АПК и чл. 202, т. 2 от АПК).
Съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО ръководителят на териториалното
поделение се произнася по жалбите срещу актовете на по-долустоящите органи или
исканията с мотивирано решение, с което решава въпроса по същество или отменя
разпореждането и връща преписката за ново разглеждане от компетентния
административен орган, когато не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се
до издаване на разпореждането. Няма пречка особеното административно
производство по чл. 117 от КСО, което приключва с подлежащ на
съдебен контрол административен акт, да бъде спирано на основанията, предвидени
в АПК. В КСО липсват разпоредби относно спирането на образуваните по реда на чл.
117 от него производства, поради което по силата на чл. 2 от АПК се прилагат разпоредбите на Административнопроцесуалния кодекс.
Съдът намира, че оспореното
определение е постановено в нарушение на материалния закон.
Съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО, ръководителят на териториалното
поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в
едномесечен срок от получаването им. С решението въпросът се решава по същество
или се отменя разпореждането и преписката се връща за ново разглеждане от
компетентния административен орган, когато не са изяснени всички обстоятелства,
отнасящи се до издаване на разпореждането.
Съгласно чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК, административното производство се
спира при наличието на образувано друго административно или съдебно
производство, когато издаването на акта не може да стане преди неговото
приключване; в тези случаи спирането се постановява след представяне на
удостоверение за наличие на образувано производство, издадено от органа, пред
който то е образувано.
Съгласно разпоредбата на чл.
52а от КСО осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на
парично обезщетение за отглеждане на дете до навършване на 2-годишната му възраст,
ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск.
Според чл. 52б от КСО
осигурителите, техните клонове и поделения и осигурителните каси представят в
съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт
документите и данните за изплащане на парично обезщетение за отглеждане на дете
до навършване на 2-годишната му възраст в срока по чл.
40а, т. 1.
В разпоредбата на чл. 53 от КСО е предвидено, че след изтичане срока на обезщетението за бременност и
раждане, през време на допълнителния платен отпуск за отглеждане на дете до
навършване на 2-годишната му възраст, на майката се изплаща месечно парично
обезщетение в размер, определен със Закона за бюджета на държавното обществено
осигуряване. За 2023 год. този размер е определен с чл. 12 от Закона за бюджета
на Държавното обществено осигуряване за 2023 год. /ДВ бр. 66/2023 г./ и е равен
на 780 лв.
За решаване на настоящия
спор е относима и разпоредбата на чл. 54к от КСО, съгласно която отпускането на
паричните обезщетения за временна неработоспособност, трудоустрояване,
бременност и раждане и за отглеждане на дете до 2-годишна възраст и помощите от
държавното обществено осигуряване се извършват въз основа на данните по чл. 5,
ал. 4, т. 1 и чл. 33, ал. 5, т. 12, както и на данните, декларирани в
подадените документи за изплащане на обезщетенията и помощите от държавното
обществено осигуряване при условия и по ред, определени с акт на Министерския
съвет.
В разпоредбата на чл. 1, ал.
2 от Наредбата за парични обезщетения и помощи от ДОО /ДВ бр.57/2015 г. / е регламентирано, че
преценката на правото и определянето на размера на паричните обезщетения и
помощите по ал. 1 се извършва въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от Кодекса за
социално осигуряване (КСО),
данните от издадените болнични листове и решенията по обжалването им, приети по
реда на Наредбата за реда за представяне в
Националния осигурителен институт на данните от издадените болнични листове и
решенията по обжалването им,
приета с Постановление № 241 на Министерския
съвет от 2014 г.
(ДВ, бр. 67 от 2014 г.), като се използват и данните от регистъра на
осигурителите и самоосигуряващите се лица, регистъра на приходите от
осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, регистър
"Трудови договори", регистър "Пенсии", регистър
"Трудови злополуки", регистър "Професионални болести",
регистър "Парични помощи за профилактика и рехабилитация" и от
регистър "Парични обезщетения и помощи от ДОО", както и данните от
удостоверенията по чл. 8, 9 и чл. 11, ал. 1 и 2.
По делото е безспорно
установено, че пред Върховния административен съд е налице висящо адм.д.
1219/2022 год. по описа на ВАС шесто отделение, насрочено за 11.10.2023 год. с
предмет жалба на „Фелис 93” ЕООД – осигурител на оспорващата Т., срещу Решението на Администратвен
съд – Разград по адм-.д. № 33/2022 год., с което е отхвърлена жалбата на
дружеството срещу Задължителни предписания № ЗД-1-16-01048677 от 14.12.2021 г.,
да заличи данните, подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО по отношение на
68 физически лица в т.ч. и по отношение на Ю. А. Т. с ЕГН ********** за периода от 10.05.2021 год. до
31.10.2021 год.
Независимо от горното,
съдът намира за неправилна преценката на
решаващия орган в производството по чл. 117 от КСО, че съдебното производство има
преюдициален характер за разрешаване на спора относно законосъобразността на
разпореждане № О-21-999-00-********** от 25.01.2023 год. на ръководителя по
изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – София – град
Действително, въпросните
предписания представляват част от мотивите за отказа по разпореждането, но
техен адресат е само и единствено осигурителя, т. е. страна в производство по
тях не е осигуреното лице.
Извън този процесуален
аспект, който предполага едни и същи страни по преюдициалното и основното
производства, декларирането на данните по чл. 5, ал. 4 от КСО и евентуалната тяхна корекция или
заличаване от страна на осигурителя, от гледна точка на материалния закон, не
са предпоставка за възникването, съществуването и прекратяването на
осигурителното правоотношение. Това следва от легалното определение за
"осигурено лице", дадено в разпоредбата на §. 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, съгласно която такова е физическото
лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително
осигуряване по чл. 4 и чл. 4а от КСО и за което са внесени или дължими
осигурителни вноски. Релевантните в това отношение факти и относимите за тях
доказателства не се обуславят по никакъв начин от изхода на производствата по
задължителните предписания, т. е. тези необходими за решаването на спора за
законосъобразността на обжалваното разпореждане факти следва да бъдат
самостоятелно изяснени по реда на чл. 35 от АПК от директора на ТП на НОИ-София-
град, като при непълнота на доказателствата за тях същият има правомощията по чл. 117, ал. 3 от КСО за отмяна и връщане на преписката за
ново разглеждане от компетентния административен орган.
Наред с това следва да се
има предвид, че правото на обезщетение се определя не само от данните по чл. 5,
ал. 4 от КСО, а въз основа на данните и
от други източници, съгласно чл. 1, ал. 2 от
НПОПДОО, както и че размерът на паричното обезщетение за отглеждане на
дете до навършване на 2-годишната му възраст се определя със Закона за бюджета
на ДОО, съгласно чл. 53 от КСО а не от
органите на ДОО по реда на НПОПДОО. Също така административният орган не е
доказал и не е изложил мотиви защо посочения в обжалваните задължителни
предписания период от 10.05.2021 до
31.10.2021 год. е релевантен за възникване правото на обезщетение за
оспорващата Т. по чл. 52а от КСО за отглеждане на детето ѝ Д. до навършване на 2 годишна възраст за
времето от 23.01.2023 год. до 16.01.2024
год. , за който период ѝ е
разрешен отпуск по чл. 164, ал. 1 от КТ.
Предвид изложеното съдът намира, че не са налице предпоставките
на чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК за спиране на административното
производство, поради което оспореното определение за спиране на производството
от Ръководителя на ТП на НОИ – София – град следва да бъде отменено, а
преписката върната на административния орган за разглеждане и произнасяне по
същество по жалбата на Ю. Т.
с вх. № 1012-21-210 от 23.02.2023 год.
С оглед на характера и
предмета на настоящото производство е недопустимо да се обсъждат доводите в
жалбата относно незаконосъобразността на разпореждане № О-21-999-00-**********
от 25.01.2023 год.
Макар в настоящия случай да
се касае за допълнителен спор, решаван във връзка с основния такъв разглеждан
по реда на КСО, съгласно чл. 120, ал. 1 от КСО от внасяне на държавна такса са
освободени само делата по Глава осма. В случая производството е по реда на чл. 202, т. 2, вр. чл. 197 от АПК, поради което за същото се дължи
държавна такса. Такава не е внесена от жалбоподателката, съдът не е давал и
указания за отстраняване на нередовности в жалбата на основание чл. 158, ал. 1, вр. чл. 151, т. 3 от АПК, поради което за внасяне на същата
следва да бъде осъдена ответната страна.
Мотивиран така и на
основание чл. 200 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Определение №
1040-21-371 от 14.06.2023 год. на директора на Териториално поделение на НОИ –
София –град.
ИЗПРАЩА административната
преписка на директора на Териториално поделение на НОИ
– София – град за произнасяне по същество
по жалба с вх. № 1012-21-210 от 23.02.2023 год., подадена от Ю. А. Т. с ЕГН **********.
ОСЪЖДА Териториално поделение на Национален
осигурителен институт София - град, да
заплати по сметка на Административен съд - Разград, държавна такса за
производството в размер на 10,00 лв.
Определението може да се
обжалва с частна жалба от страните, участващи в административното производство,
пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му.
Съдия:/п/