РЕШЕНИЕ №
гр. Нова Загора, 22.06.2020
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Новозагорският
районен съд в публично заседание на единадесети юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА НЕНОВА
при секретаря: Диана Дечева
и в присъствието на прокурора: разгледа докладваното
от СЪДИЯ НЕНОВА Гр. дело № 1479 по описа за 2019 год., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК във вр. с чл.79 от ЗЗД.
Производството
е образувано по искова молба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление - гр. София, бул.„Д-р Петър
Дертлиев” № 25, офис сграда „Лабиринт”, ет.2, офис № 4 чрез пълномощник старши
юрисконсулт И.С.С. срещу Г.А.С., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, като длъжник в размер
на 1277.20 лв., представляващо неизплатено задължение по Договор за стоков кредит № 279083/21.07.2017 г.
В исковата молба ищецът твърди, че на 17.10.2018 г. било подписано Допълнително споразумение за цедиране на вземания към
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 11.04.2018 г.,
сключен между „Банка ДСК” ЕАД, с ЕИК ********* и „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, с ЕИК *********, по силата на което вземането на „Банка ДСК” ЕАД
от Г.А.С., произтичащо от Договор за стоков кредит № 279083 от 21.07.2017 г.
било прехвърлено в собственост на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ведно
с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви,
такси, комисионни и други разноски на дружеството-кредитор, което вземане било
индивидуализирано в Приемо-предавателен протокол от 17.10.2018 г. към
Допълнително споразумение от 17.10.2018 г. за цедиране на вземания към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 11.04.2018 г.
Разяснява, че Приемо-предавателният
протокол от 17.10.2018 г. към Допълнителното споразумение от 17.10.2018 г. за
цедиране на вземания към Рамковия договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 11.04.2018 г. било представено само с данните на длъжника Г.А.С.,
тъй като данните на останалите длъжници били защитени, съгласно Закона за
защита на личните данни.
Посочва, че съгласно чл.6.5 от рамковия
договора за цесия, „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, в качеството на
цесионер се задължила от името на цедента и за своя сметка да изпраща
уведомления за извършената цесия, за което имала изрично пълномощно от „Банка
ДСК” ЕАД. В изпълнение на поетите договорни задължения и изискванията на
закона, на ответника било изпратено по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД уведомление
за извършената цесия от страна на „Банка ДСК” ЕАД с Изх. № УПЦ-П-ДСК/279083 от
31.10.2018 г., посредством „Български пощи” ЕАД с известие за доставяне, което
писмо се върнало в цялост. Изпратено му е било и второ уведомление за
извършената цесия от страна на „Банка ДСК” ЕАД с Изх. № УПЦ-С-ДСК/279083 от
07.08.2019 г., посредством куриерска фирма „Лео Експрес” с известие за
доставяне, което писмо също се върнало в цялост с отбелязване „Няма телефон за
връзка, не е на адреса.”. Сочи се също, че съгласно раздел 5,
чл.10, ал.4 от Общите условия /ОУ/ към Договора за кредит /Договора/, Кредитополучателят се бил задължил да уведоми кредитора при
промяна на местоживеенето си, а в раздел 7, чл.15 от ОУ към Договора, страните договорили, че всички уведомления, покани и други
съобщения, изпратени от Кредитора до Кредитополучателя на последния посочен от
Кредитополучателя адрес, се считали за връчени. Ищеца счита, че
уведомлението за цесията било получено от ответника, като се позовава и на
постановеното по реда на чл.290 от ГПК, Решение № 40/17.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 601/2014 г., I т.
о., ТК, докладчик съдията Тотка Калчева, съгласно което „в случай, че фактическо връчване не е осъществено, то
кредиторът следва да е положил усилия за откриване на длъжника. Според Решение
на съда по дело С-327/10 от 17.11.17 г., при прилагане на нормите на
процесуалното право, националният съд трябва да изследва дали били предприети
всички действия за откриване на длъжника, изисквани от принципите на дължимата
грижа и добросъвестността”.
Представяйки към настоящата искова молба
заверено копие от уведомлението за извършената цесия от страна на „Банка ДСК”
ЕАД с Изх. № УПЦ-П-ДСК/279083 от 31.10.2018 г. и УПЦ-С-ДСК/279083 от 07.08.2019
г., ищеца моли съда, да връчи на ответника същото, ведно с исковата молба и
приложенията към нея. Сочи, че предвид постановените от ВКС на основание чл.290
и 291 от ГПК Решение № 3/16.04.14 г. по т. д. № 1711/2013 г. на I т. о. и Решение № 123/24.06.2009 г. по т.
д. № 12/09 год. на II т. о., съгласно които ако към исковата молба по иск на
цесионера, било приложено уведомление на цедента до длъжника за извършената
цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от
исковата молба, съставлявало надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл.99,
ал.3, пр.1 от ЗЗД, прехвърлянето на вземането пораждало действие за длъжника,
на основание чл.99, ал.4 от ЗЗД и същото следвало да бъде съобразено от съда,
като факт от значение за спорното право.
Посочва се, че процесното вземане
произтича от сключен на 21.07.2017 г. между „Банка ДСК” ЕАД /кредитодател/ и Г.А.С.
/кредитополучател/ по Договор за стоков кредит № 279083 /Договора/, при
спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит, като с
подписването на Договора кредитополучателят заявил, че му била предоставена
своевременно преддоговорна информация по смисъла на чл.5 от ЗПК и общи условия,
с оглед вземане на информирано решение за сключване на договора за кредит /т.9
от Договора/.
Сочи също, че съгласно т.1 от Договора,
кредиторът се задължил да отпусне на кредитополучателя стоков кредит в размер
на 1814.34 лв. за закупуването от Технополис България ЕАД /Търговец/ на мобилен
телефон APPLE IPHONE 7 PLUS с цена 1789.00 лв., както и за сключване на застраховка
„Стандарт +” за лица от 18 до 64 г. с еднократна застрахователна премия в
размер на 114.34 лв.
В т.3 от Договора, кредитополучателят се
бил съгласил, предоставената му от страна на кредитора сума за закупуване на
стоките да бъде усвоена еднократно безкасово, чрез превод на сумата по
банковата сметка на Търговеца, а сумата на кредита, предоставена за
финансирането на застраховката - да бъде усвоена еднократно безкасово, по
сметка на Застрахователя. За сключения договор за кредит „Банка ДСК” ЕАД издала
Уведомително писмо до Търговеца, в което било посочено, че е сключен договор за
кредит за закупуването на стоките, предмет на Договора за кредит, чиято
стойност била финансирана с процесния договор за кредит. В същото Уведомително
писмо, ответникът декларирал, че е получил стоката от Търговеца. За
потвърждаването на покупката Търговецът Технополис България ЕАД издал на името
на ответника Фактура с № ********** с дата 21.07.2017 г., в която бил посочен
начин на плащане с ДСК кредит, а за сключването на застраховката, Застрахователят
издал сертификат с № 279083/21.07.2017 г., в съответствие с разпоредбите на КЗ.
Въз основа на сключения Договор за кредит била разкрита кредитна сметка на
ответника, от която били преведени на Търговеца и Застрахователя дължимите
суми, с което Кредиторът изпълнил задължението си да предостави на
кредитополучателя кредита, предмет на договора.
Ищеца твърди, че погасителните вноски,
които Кредитополучателят се задължил да изплаща на Кредитодателя, съставлявали
изплащане на главницата по кредита, ведно с годишен процент на разходите, който
изразявал общите разходи като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. Годишния процент на разходите бил посочен в погасителния план,
неразделна част от договора за кредит и включвал лихви и такси, които
Кредитополучателят дължи на Кредитора. Страните били постигнали съгласие в т.6
от Договора, кредитът да се олихвява за срока на Договора с годишен фиксиран
лихвен процент в размер на 34,74 %, като лихвата се начислява върху усвоената и
непогасена част от кредита и се заплаща месечно. Така, общият размер на
договорната лихва по кредита била уговорена от страните в размер на 357.02 лв.,
а общата стойност на плащанията по кредита била договорена в размер на 2171.36
лв.
Твърди също, че Кредитополучателят се
задължил да върне сумата по кредита в срок от 12 месеца или до 21.07.2018 г. на 12 бр. месечни погасителни вноски,
всяка в размер на 181.13 лв., без последната месечна погасителна вноска, която
била изравнителна и била в размер на 178.93 лв., съгласно погасителния план,
неразделна част от Договора, в който бил посочен падежа на всяка отделна
погасителна вноска, както и че срокът на договора бил изтекъл на 21.07.2018 г. с последната погасителна вноска и не
бил обявяван за предсрочно изискуем.
Посочва се, че съгласно раздел 6, т.12 от
ОУ към Договора, при забава в плащането на месечна погасителна вноска, от деня
следващ падежната й дата, частта от
вноската представляваща главница, се олихвявала с договорения лихвен процент,
увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта, на което
основание на кредитополучателя била начислена лихва за забава в размер на 82.12
лв., дължима за периода от 20.02.2018 г.
до датата на подаване на заявлението в съда.
Съгласно т.11 от Договора, с подписването на договора за кредит,
Кредитополучателят се бил съгласил да заплаща такси, съгласно Тарифата за
лихвите, таксите и комисионните, които „БАНКА ДСК” ЕАД прилагала по извършвани
услуги на клиенти физически лица, като едновременно с това декларирал, че е
запознат с действащата към датата на сключване на договора Тарифа, на което
основание на Кредитополучателят била начислена такса разход при изискуем кредит
в размер на 120.00 лв.
Ищеца твърди, че длъжникът не бил
заплатил изцяло дължимите суми по процесния Договор. Сумата, която е погасена,
била в размер на 1096.28 лв., с която били погасени, както следва: договорна
лихва - 153.70 лв. и главница – 942.58 лв.
Предвид изложеното, за „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД възникнал правен интерес да предяви вземането си по
съдебен ред, с оглед на което било входирано Заявление за издаване на Заповед
за изпълнение и Изпълнителен лист по реда на чл.410 от ГПК срещу Г.А.С. в деловодството на Районен съд - гр. Нова
Загора, съгласно което ищцовото дружество претендира от ответника, в качеството
му на кредитополучател по Договор за стоков кредит № 279083 от 21.07.2017 г., да заплати: 871.76 лв. - неизплатената главница от непогасените
месечни погасителни вноски с падежни дати от 20.02.2018 г. до 21.07.2018 г.,
предявена на краен падеж; 203.32 лв. - договорна
/възнаградителна/ лихва,
дължима за периода от
20.02.2018 г. /падеж на първа
неплатена погасителна вноска/ до 21.07.2018 г.
/падеж на последна погасителна вноска/; 120.00 лв. - такса разход при изискуем
кредит; 82.12 лв. /осемдесет и два лева и дванадесет стотинки/ - лихва /обезщетение/ за
забава, дължима за периода от 20.02.2018 г.
до датата на подаване на заявлението в съда, както и законна лихва за забава от датата
на депозиране на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението.
Сочи, че съдът образувал ч.гр.д. №
576/2019 г. и издал Заповед за изпълнение, като я
връчил на длъжника, съгласно разпоредбите на ГПК, а на 05.08.2019 г. ищцовото дружество получило съобщение с
указание на съда, в съответствие с чл.415, ал.1 от ГПК, че „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД може да предяви иск за установяване на вземането
си, в резултат на което предявявило настоящата искова молба срещу Г.А.С..
Моли съдът, да постанови съдебен акт, с
който да признае за
установено, че Г.А.С., като Кредитополучател
по Договор за стоков кредит № 279083 от
21.07.2017 г., дължи на „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК *********, следните суми, присъдени в
издадената срещу нея Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 576/19 г. по описа
на Pайонен съд - Нова
Загора, а именно: 871.76 лв. - неизплатената главница от непогасените месечни
погасителни вноски с падежни дати от 20.02.2018 г. до 21.07.2018 г.,
предявена на краен падеж; 203.32 лв. - договорна /възнаградителна/ лихва, дължима за периода от 20.02.2018 г. /падеж на първа неплатена погасителна вноска/ до 21.07.2018 г. /падеж на последна погасителна вноска/;
120.00 лв. - такса разход при изискуем кредит; 82,12 лв. - лихва /обезщетение/ за забава, дължима за периода от 20.02.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и законна
лихва от датата на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист до
окончателно погасяване на дълга.
Ищецът е посочил и банкова сметка ***мите суми
по следната банкова сметка ***: IBAN: ***: UBBSBGSF Обединена Българска Банка
АД.
Ищеца е претендирал и съдебно
деловодните разноските, сторени в настоящото и заповедното производства.
Моли в случай, че представител на
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД не се яви на първото по делото заседание,
съдът да го разгледа в негово отсъствие.
Отправя следните доказателствени искания
:
Моли
съдът, ако ответника не признае иска, да допусне назначаването на
съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на въпроси, подробно посочени
в исковата молба.
За установяване на вземането си в настоящото производство ищецът е
представил писмени доказателства и моли
съдът да ги приеме.
Ответницата в срока по чл.131 от ГПК представя писмен отговор по предявения срещу
нея иск, чрез назначения й особен представител адв. Г.М.Я. ***. Посочва, че е
запознат с исковата молба и счита предявения иск за допустим, но неоснователен.
Твърденията от исковата молба не отговаряли на
действителните взаимоотношения между страните. Оспорва се като недействителен
договора за цесия. Оспорват се представените от ищеца писмени доказателства.
В хода на съдебното дирене
ищеца поддържа искова молба по съображенията в нея и оспорва възраженията на
особения представител в писмения му отговор, като е изложил подробно доводите
си за това в депозираната на 03.06.2020 г. в Районен съд – Нова Загора молба с
вх. № 1844.
Съдът, след като взе предвид доводите на
страните и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
За
установяване на вземането си в настоящото производство ищецът е представил като
писмени доказателства: Заверено копие от Договор за стоков кредит № 279083 от 21.07.2017 г., ведно с Погасителен план и Общи
условия към него; заверено
копие от Уведомително писмо от „Банка
ДСК” ЕАД до Търговеца; Заверено копие от Фактура с № ********** с дата 21.07.2017 г. от Технополис България ЕАД - гр. Стара Загора; Заверено копие от Застрахователен сертификат с № 279083 от
21.07.2017 г.; Заверено копие от Рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания /цесия/ от дата 11.04.2018 г.
и Потвърждение за извършена цесия; Заверено
копие от Допълнително споразумение от 17.10.2018 г. за цедиране на вземания към Рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания /цесия/ от 11.04.2018 г.
и Потвърждение за извършена цесия; Заверено
копие от Извлечение от Приемо-предавателния протокол от 17.10.2018 г., от което се удостоверява, че вземането
на „Банка ДСК" ЕАД, спрямо
ответника е предмет на цесия; Заверено
копие от Пълномощно от „Банка ДСК" ЕАД за уведомяване по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД; Заверено копие от Уведомително писмо за извършена цесия,
ведно с известие за доставяне: с Изх. № УПЦ-П-ДСК/279083 от 31.10.2018 г. и УПЦ-С-ДСК/279083 от 07.08.2019 г.
Видно от
приетите доказателства по делото, между „Банка ДСК” ЕАД
/кредитодател/ и Г.А.С. /кредитополучател/ на 21.07.2017 г. е сключен Договор
за стоков кредит № 279083, с който банката е отпуснала на ответницата сума в
размер на 1814.34 лв. за закупуването от Технополис България ЕАД /Търговец/ на
мобилен телефон APPLE IPHONE 7 PLUS с цена 1789.00 лв., както и за сключване на застраховка
„Стандарт +” за лица от 18 до 64 г. с еднократна застрахователна премия в
размер на 114.34 лв. За потвърждаването на покупката Търговецът Технополис
България ЕАД издал на името на ответника Фактура с № ********** с дата
21.07.2017 г., в която е посочен начин на плащане с ДСК кредит, а за
сключването на застраховката, Застрахователят издал сертификат с № 279083/21.07.2017
г., в съответствие с разпоредбите на КЗ. Въз основа на сключения Договор за
кредит има разкрита кредитна сметка на ответника, от която са преведени на
Търговеца и Застрахователя дължимите суми, с което Кредиторът изпълнил
задължението си да предостави на кредитополучателя кредита, предмет на
договора.
В т.6 от договора страните са приели, че
кредита се олихвява за срока на Договора с годишен фиксиран лихвен процент в
размер на 34,74%, като лихвата се начислява върху усвоената и непогасена част
от кредита и се заплаща месечно. Така, общият размер на договорната лихва по
кредита уговорена от страните е в размер на 357.02 лв., а общата стойност на
плащанията по кредита е договорена в размер на 2171.36 лв.
Съгласно погасителния план, кредитополучателят
се задължил да върне сумата по процесния кредит в срок от 12 месеца или до
21.07.2018 г. на 12 бр. месечни
погасителни вноски, всяка в размер на 181.13 лв., без последната изравнителна
вноска в размер на 178.93 лв.
Видно от
приложения рамков договор за покупко-продажба и прехвърляне на вземания(цесия)
на 11.04.2018 г. е сключен между „Банка ДСК” ЕАД, с ЕИК
********* и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК *********, по силата на
които вземането на „Банка ДСК” ЕАД от Г.А.С., произтичащо от Договор за стоков
кредит № 279083 от 21.07.2017 г. е прехвърлено в собственост на „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски
на дружеството-кредитор, което вземане е индивидуализирано в
Приемо-предавателен протокол от 17.10.2018 г. към Допълнително споразумение от
17.10.2018 г. за цедиране на вземания към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 11.04.2018 г.
От представеното и прието като
доказателство, заверено копие от уведомлението за извършената цесия от страна
на „Банка ДСК” ЕАД с Изх. № УПЦ-П-ДСК/279083 от 31.10.2018 г. и
УПЦ-С-ДСК/279083 от 07.08.2019 г. е видно, че в изпълнение на поетите договорни
задължения и на изискванията на закона, цесионера е изпратил на ответника по
реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД, уведомление за извършената цесия от страна на
„Банка ДСК” ЕАД с Изх. № УПЦ-П-ДСК/279083 от 31.10.2018 г., посредством
„Български пощи” ЕАД с известие за доставяне, което писмо се е върнало в
цялост. Изпратено му е и второ уведомление за извършената цесия от страна на
„Банка ДСК” ЕАД с Изх. № УПЦ-С-ДСК/279083 от 07.08.2019 г., посредством
куриерска фирма Лео Експрес с известие за доставяне, което също се е върнало в
цялост с отбелязване „Няма телефон за връзка, не е на адреса.”.
На
основание чл.410 от ГПК, неудовлетвореният кредитор сезирал Районен съд – Нова
Загора, като видно от материалите по приетото ч.гр.д. № 576/2019 г. по описа на Районен съд – Нова Загора, ищцовото
дружество в качеството му на заявител подало заявление за издаване на заповед
за изпълнение на 07.05.2019 г. против Г.А.С. за дължимите суми, предмет и на
настоящото дело, а именно: 871.76 лв. -неизплатената главница
от непогасените месечни погасителни вноски с падежни
дати от 20.02.2018 г. до 21.07.2018 г., предявена на краен падеж; 203.32 лв. - договорна /възнаградителна/ лихва, дължима за периода от
20.02.2018 г. /падеж на първа
неплатена погасителна вноска/ до 21.07.2018 г.
/падеж на последна погасителна вноска/; 120.00 лв. - такса разход при изискуем
кредит; 82.12 лв. - лихва /обезщетение/ за
забава, дължима за периода от 20.02.2018 г.
до датата на подаване на заявлението в съда, както и законна лихва за забава от датата на депозиране на заявлението в съда до
окончателното изплащане на задължението.
Заповедният
съд е уважил така депозираното заявление, като е издал заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредил Г.А.С. да заплати на
кредитора „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД горепосочените суми.
Съдът е връчил същата на длъжника,
съгласно разпоредбите на ГПК и е указал на „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД, че
може да предяви иск за установяване на вземането си, в резултат на което
предявяваме настоящата искова молба срещу Г.А.С..
Заповедта е
била връчена на длъжника /ответник в настоящото производство/ Г.А.С. при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което съдът е указал на заявителя
/ищеца в настоящото производство/ да предяви иск за установяване на вземането
си срещу длъжника Г.А.С..
В изпълнение
указанията на заповедния съд, ищцовото дружество предявило иск за установяване
съществуване на вземането си по издадената
заповед за изпълнение срещу длъжника Г.А.С..
Съдът
назначи на ответницата особен представител адв. Г.М.Я., който в срока по чл.131 от ГПК представи отговор, с
който посочва,
че е запознат с исковата молба и счита иска за допустим, но неоснователен. Сочи, че твърденията от
исковата молба не отговаряли на действителните отношения между страните.
Оспорва договора за цесия като недействителен, както и представените от ищеца
писмени доказателства.
В депозираната молба с вх.
№ 1844/03.06.2020 г. от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ищеца поддържа искова молба по съображенията в нея
и подробно оспорва възраженията в писмения отговор на особения представител,
като излага подробно доводите си за това.
В
откритото съдебно заседание на 11.06.2020 г. ищеца „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД, редовно призован – не се явява.
Ответника Г.А.С., редовно призована, чрез особен й представител адв. Г.М.Я.
– не се явява.
В залата се явява адв. Я.,*** за особен
представител на ответницата по делото. Адв. Я. посочва, че поддържа отговора си
и няма възржения по проекто-доклада, поради което моли да се приеме за
окончателен. Не сочи други доказателства и желае да се приемат представените по
делото писмени доказателства. С оглед същите и изложените факти от страна
на ищеца, както и изразеното в нарочно депозираната молба-становище от ищеца,
като особен представител на Г.А.С. прави признание на иска за дължимите от нея,
посочени в исковата молба суми. Предвид направеното признание на иска, както и с оглед
неутежняването на производството счита, че не следва да бъде назначавана
съдебно-счетоводна експертиза.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Исковата молба
отговаря на изискванията на чл.127 и чл.128 от ГПК.
Предявения иск
е с правно основание чл. 422 ал.1 вр. чл. 415 ал.1 от ГПК във вр. с чл. 79 ал.1
от ЗЗД: Иска се да бъде установено вземането на ищеца, досежно стойността на
неизплатени суми по Договор за стоков кредит между „Банка ДСК” ЕАД, вземанията по който са били прехвърлени с договор за цесия на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД и включват главница, договорна лихва, неустойка, такса разходи и лихва за
забава, като правното основание на исковете е по чл. 99, чл. 92 вр. с чл. 79,
ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 240 от същия закон.
По същество
съдът намира иска за основателен по следните съображения:
Съдът намира
иска за процесуално допустим – предявен е от легитимирана страна в
законоустановения срок при наличието на правен интерес.
„Банка
ДСК” ЕАД коректно е изпълнило задълженията си и е
предоставило на ответника сумата по кредита, но последния не е изпълнил задълженията си по договора.
Предявения положителен установителен иск за дължимост на процесните суми, следва да бъде уважен, съгласно чл.237 от ГПК, поради признание на иска от особения представител на ответника
Г.А.С. .
Относно
разноските:
При този изход
на делото съдът намира искането на ищцовата страна за присъждане на
съдебно-деловодни разноски в настоящото производство за основателно, като с
оглед на представените доказателства за реално извършени такива и при спазване
на правилата на чл.78, ал.1 от ГПК, в негова полза следва да се присъди сума в
размер на 694.00 лв. общо, от които 25.00 лв.
държавна такса, 319.00 лв. възнаграждение за особен представител и 350.00 лв. юрисконсулстско
възнаграждение.
Съгласно
съдебната практика, съдът разглеждащ иска по чл.422, ал.1 от ГПК, следва да се
произнесе и по отговорността за разноските в заповедното производство в
зависимост от резултата на спора. Ето защо, ответникът, съобразно изхода от
спорното исково производство, дължи на ищеца и направените в заповедното
производство по ч.гр.д. № 576/2019 г. по описа на Районен съд – Нова Загора,
разноски в размер на 175.54 лв. общо, от които 25.54 лв. държавна такса и
150.00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
По изложените
мотиви и на основание
чл.235 от ГПК, Районен съд – Нова Загора
Водим от
гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 във връзка с чл.415 от ГПК, по отношение на Г.А.С., с ЕГН **********,
с адрес: ***, в качеството
й на кредитополучател по Договор за стоков кредит №279083/21.07.2017 г.,
сключен с кредитора „Банка ДСК” ЕАД , ЧЕ ДЪЛЖИ
НА „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление - гр.София, бул.„Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда „Лабиринт”,
ет.2, офис 4, чрез пълномощника И.С.С. - старши юрисконсулт, СУМА в общ размер на
1277.20 лв. /хиляда двеста седемдесет и седем лева и двадесет стотинки/, от
които: главница - 871.76 лв. /осемстотин
седемдесет и един лева и седемдест и шест стотинки/, договорна лихва - 203.32 лв. /двеста и три лева и тридесет
и две стотинки/ от 20.02.2018 г. до 21.07.2018 г. (падеж на последната
погасителна вноска), такса разходи - 120.00
лв. /сто и двадесет лева/,
лихва за забава - 82.12 лв. /осемдесет и два лева и дванадесет
стотинки/ за периода от 20.02.2018 г. до 07.05.2019 г. - датата на подаване на
заявлението в съда, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението в Районен съд – Нова Загора до окончателно изплащане на
задължението.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Г.А.С., с ЕГН **********
ДА ЗАПЛАТИ на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ"ЕАД, с ЕИК: *********, СУМАТА от 869.54
лв. /осемстотин шестдесет и девет лева и петдесет и четири стотинки/, разноски
в заповедното и исковото производства.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Сливен в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: