РЕШЕНИЕ
№ ……………..
гр. Варна, 05.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд
- Варна, XІV състав в публично
заседание на шести април две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛ ПЕЛОВСКИ
при секретаря НАТАЛИЯ ЗИРКОВСКА като разгледа докладваното от съдията ПЕЛОВСКИ адм. дело № 2650 по описа за 2021 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по
реда на чл. 197, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по
жалба на "ЙОН. МГ" ООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. Варна 9003, район А., ул. Г., бл. *, вх. *, ап. *,
представлявано от управителя М.С. Й., чрез адв. Л.Д., против Решение № 253/17.11.2021 г. на
директора на ТД на НАП-Варна, с което на основание чл. 197, ал. 1 от ДОПК е
потвърдено Постановление за налагане на предварителни
обезпечителни мерки на основание /ПНПОМ/ на основание чл. 121, ал. 1 от ДОПК с изх. №
С210003-023-00025000/10.09.2021 г.
Жалбоподателят
твърди нищожност, алтернативно незаконосъобразност на обжалваното постановление
по съображения за допуснати процесуални нарушения и неправилно приложение на
материалния закон. Излага твърдения, че незаконосъобразни са изложените в
постановлението аргументи, съгласно които публичният изпълнител едновременно е
извършил „трансформация“ и едностранно е „продължил“ действието на
предваритените обезпечителни мерки /ПОМ/, наложени с постановление по чл. 121,
ал. 1 ДОПК с изх. № С200003-023-0003060/12.10.2020 г. Счита, че публичният
изпълнител няма законова възможност едностранно да продължи действието на ПОМ.
Напротив, според жалбоподателя съгласно чл. 121, ал. 4 ДОПК, когато в 4
/четири/ месеца от налагането на първата ПОМ не е издаден ревизионен акт,
наложените ПОМ се смятат за прекратени, освен ако не е направено искане за
продължаването им пред административния съд по местонахождение на органа,
наложил обезпечителната мярка. Според жалбоподателя такова искане не е
направено пред АдмС-Варна, а от датата на налагане на първата ПОМ, до издаване
на вече отменения ревизионен акт е изминал период, който значително надвишава
законоустановения такъв от 4 месеца. Счита, че „трансформираните“ и „продължени
от публичния изпълнител мерки, наложени с ПНПОН №
С200003-02300003060/12.10.2020г. са прекратени ex lege. На следващо място, според
жалбоподателя, посоченото постановление за налагане на ПОМ не отговаря на
изискванията на чл. 196, ал. 1, т. 3 ДОПК, тъй като не съдържа фактически
основания за неговото издаване. В жалбата се релевират доводи за липса на
извършена преценка за затруднено събиране на предполагаеми задължения на
„ЙОН.МГ“ ООД, както и липса на мотиви в тази посока. Жалбоподателят посочва и
други обстоятелства: липса на основания, че „очаквани“ задължения ще възникнат;
липсват мотиви досежно наличие на т. нар. обезпечителна нужда за гарантиране
събирането на предполагаеми публични задължения. Счита за неоснователно и
необосновано обжалваното постановление, издадено при липса на анализ и
постановено без да съобрази фактите и обстоятелствата за дейността на
дружеството, с което не е съобразена разпоредбата на чл. 121, ал. 3 ДОПК,
поради което публичният изпълнител е издал един незаконосъобразен акт. Отправено
е искане за отмяна на оспореното ПНПОМ. Претендира присъждане на сторени
разноски съобразно представен списък на разноските.
С допълнителна молба с.д. № 1935/07.02.2022 г.,
процесуалният представител на жалбоподателя прецезира първоначално подадената
жалба, като уточнява, че същата е срещу решение № 253/17.11.2021 г. на
Директора на ТД на НАП – Варна, с което е потвърдено ПНПОМ на основание чл. 121, ал. 1 от ДОПК с изх. №
С210003-023-00025000/10.09.2021 г. Отправена е молба за извършване на служебна проверка
за наличие на влязло в сила Определение № 231/29.01.2021г., постановено от
АдмС-Варна, XIV състав, по адм.д. № 216 по
описа на 2021 г., като уточнява, че в случай на действително е постановен акт
от АдмС-Варна, оттегля възражението си за нищожност на процесното
постановление. Независимо от това, счита, че при издаване както на предходните,
така и на процесното ПНПОМ е допуснато съществено нарушение, водещо до
самостоятелно основание за неговата незаконосъобразност. Счита, че в
обжалваното решение не са обсъдени възраженията на жалбоподателя за липса на
мотиви на ПОМ, постановено при липса на мотиви, без да е обсъдено имущественото
състояние на жалбоподателя, както и при липса на преценка за затруднено или
невъзможно събиране на публичните вземания. Релевира доводи за неоснователност
на процесните актове предвид обстоятелството, че първоначално издаденият
Ревизионен акт е отменен поради липса на доказателства за укрити приходи, което
се явява единствен мотив за налагане на ПОМ. Сочи, че дори да се приеме, че
процесното ПНПОМ, респ. решението, с което е потвърдено, са законосъобразни, то
отново е налице изтекъл срок по чл. 121, ал. 4 ДОПК, при липса на данни за
проведено производство по чл. 121, ал. 5 ДОПК, поради което, счита че
обезпечителните мерки са прекратени по силата на закона и следва да бъдат
отменени. Отправено
е искане за отмяна на оспореното решение и претендира присъждане на сторени
разноски съобразно представен списък на разноските. Алтернативно, дори да се
приеме решението за законосъобразно, моли за присъждане на жалбоподателя сторените по делото разноски.
Ответната страна – Директор на ТД на НАП-Варна, чрез юрк. Д.П., оспорва
жалбата по подробни съображения, изложени в писмени бележки с. д. № 1153/25.01.2022 г., моли да се остави в сила Решение № 253/17.11.2021 г.
на Директора
на ТД на НАП-Варна, с което е оставена
без уважение жалба с вх. № 50420/11.11.2021 г., подадена от „ЙОН.МГ“ ООД срещу Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки на основание
чл. 121, ал. 6 от ДОПК с изх. № С210003-023-00025000/10.09.2021 г., като
твърди че
обжалваното решение е издадено от компетентен орган, при спазване на законовите
основания за това, в т. ч. и изискванията на чл. 195 ДОПК. Счита същото за правилно и
законосъобразно. Възразява срещу наведените възражения в жалба на „ЙОН.МГ“ ООД ,
против Решение № 253/17.11.2021 г. на Директора на ТД на НАП-Варна, като намира същите за неоснователна и неправилна. Претендира присъждане на ю. к.
възнаграждение.
След
като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото,
становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл. 160 ДОПК,
административният съд приема за установено от фактическа страна следното:
С ПНПОМ на основание
чл. 121, ал. 1 ДОПК с изх. № С210003-023-00025000/10.09.2021 г. се изменят предходно наложени същински обезпечителни мерки в
предварителни, тъй като е възобновено ревизионното производство и същото
продължава да бъде висящо, съгласно указания на ЦУ на НАП с изх. №
24-32-99/10.09.2009 г. и с изх. № 24-32-99/08/05.06.2009 г. С процесното ПНПОМ
от 10.09.2021 е наложена обезпечителна мярка Запор върху наличните и постъпващи
суми по банкови сметки, депозити, както и вложени вещи в трезори, включително
съдържанието на касети и суми, предоставени за доверително управление или върху
налични и постъпващи суми по платежни сметки, открити при доставчик на платежни
услуги, във връзка с възложена със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-03000321003684-020-002/01.09.2021
г. обхват задължения за корпоративен данък
от 01.01.2016 г. до 31.12.2009 г. и ДДС от 01.12.2015 г. до 31.07.2020 г., с
посочен очакван размер на задължения: главница в размер на 33 000 лв. и лихва в
размер на 9150 лв. към 18.08.2021 г.
След оспорване по
административен ред, с Решение № 253/17.11.2021 г. – предмет на настоящото
производство, Директорът на ТД на НАП-Варна е потвърдил Постановлението. Приел
е, че обезпечението е наложено въз основа на искане на орган по приходите, при
наличие на законоустановените предпоставки за това, предвид необходимостта за
обезпечаване на задължения по висящо ревизионно производство, като е взел
предвид, че ще се затрудни събирането на публично вземане в предполагаем размер
на 42 150 лв.
При така установената
фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Жалба е подадена в
срока по чл. 197, ал. 2 ДОПК от надлежна страна и при наличие на правен
интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата
се явява неоснователна поради следното:
Решението е издадено
от компетентен орган. Съгласно чл. 197, ал. 1 ДОПК, директорът на компетентната
териториална дирекция на НАП се произнася с решение по подадената жалба срещу
издаденото ПНПОМ. На основание чл. 121, ал. 1 ДОПК, в хода на ревизията или при
издаване на ревизионния акт органът по приходите може да поиска мотивирано от
публичния изпълнител налагането на предварителни обезпечителни мерки с цел
предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на лицето, в
следствие на които събирането на задълженията за
корпоративен данък и ДДС ще бъде невъзможно или значително ще се
затрудни.
Процесното ПНПОМ е
издадено от компетентен орган – старши публичен изпълнител в ТД на НАП - гр.
Варна, съобразно правомощията му по чл. 167 ДОПК, в предвидените в чл. 196 ДОПК
писмена форма и съдържание, след постъпило мотивирано искане за предварително
обезпечаване на задълженията, направено от органа по приходите, на който е
възложено да извърши ревизия.
Съгласно чл. 121,
ал. 1 от ДОПК, в хода на ревизията или при издаване на ревизионния акт органът
по приходите може да поиска мотивирано от публичния изпълнител налагането на
предварителни обезпечителни мерки с цел предотвратяване извършването на сделки
и действия с имуществото на лицето, вследствие на които събирането на
задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски ще бъде невъзможно
или значително ще се затрудни, като съгласно ал. 2 предварителните
обезпечителни мерки се налагат по реда на чл. 195 с постановление на публичния
изпълнител и се обжалват по реда на чл. 197. В ал. 3 на чл. 121 от ДОПК е
предвидено, че предварителните обезпечителни мерки се налагат върху активи,
обезпечаването върху които не води до сериозно възпрепятстване на дейността на
лицето, а ако това не е възможно, наложените обезпечителни мерки следва да не
спират извършваната от ревизираното лице дейност.
Видно от
изложеното, законодателят е предвидил, че обезпечението се извършва когато ще е
невъзможно или ще се затрудни събирането на публични вземания и има за цел
предотвратяване на извършването на сделки и действия с имуществото на лицето.
Правомощията на
съда при обжалване на наложените обезпечителни мерки са регламентирани в
нормата на чл. 197, ал. 3 ДОПК, като отмяната на мерките е поставена в
зависимост от наличието на следните условия - представяне от длъжника на
обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни
ценни книжа, ако не съществува изпълнително основание, или не са спазени
изискванията за налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл. 121, ал. 1
и чл. 195, ал. 5 ДОПК. По делото не са
ангажирани доказателства за обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова
гаранция или държавни ценни книжа, поради
което съдът приема, че липсват такива.
В случая безспорно
е налице възложена ревизия на жалбоподателя със ЗВР от 01.09.2021 г. От органа по
приходите е направено мотивирано искане до публичния изпълнител за налагане на
предварителни обезпечителни мерки и такива са наложени, преди приключване на
ревизията.
Искането за
налагането на обезпечителни мерки е обосновано с наличието на предполагаеми
задължения за корпоративен данък и ДДС в общ размер в размер на 42150 лева. Обезпечението е наложено по искане направено по
реда на чл. 121 от ДОПК, тоест за обезпечаване на бъдещи задължения за данъци,
като размерът на тези задължения се определя от органа по приходите извършващ
ревизията, съответно публичният изпълнител,
респективно териториалният директор не
разполагат с правомощия да установяват и контролират същите. След като в хода
на административното производство по налагане и обжалване на принудителни
административни мерки, административните органи не разполагат с правомощия да
контролират посочения от органа по
приходите предполагаем размер на задълженията, с такива правомощия не разполага
и съда в хода на съдебното обжалване. Ето защо, следва да се приеме, че
предполагаемият размер на задълженията, чието обезпечение е поискано, е този
посочен от органа по приходите, в неговото искане за налагане на обезпечителни
мерки.
В рамките на
производството по издаване на постановлението за налагане на обезпечителни
мерки, публичният изпълнител дължи преценка дали действително ще бъде
затруднено или невъзможно събирането на предполагаемите публични вземания и при
съобразяване на условията по чл. 121, ал. 3 от ДОПК, той има правомощието да
наложи обезпечителните мерки. Преценката за затрудненото или невъзможното
събиране на задълженията на жалбоподателя в случая е направена на база
предполагаемите размери на задълженията на лицето. В хода на административното
и съдебното производство от жалбоподателя не са ангажирани доказателства,
посредством които да се установи неговото финансово и имуществено състояние,
респективно, че притежава имущество и/или вземания, достатъчни да покрият
стойността на очакваните задължения по ревизионен акт. Поради това, следва да
се приеме, че след като от публичният изпълнител е
извършена преценка на възможността предполагаемото задължение да се изпълни с
разполагаемото имущество на длъжника и е прието, че същото е недостатъчно, са
били налице предпоставките за налагане на обезпечителните мерки. Жалбоподател
не твърди и не представя доказателства, че разполага с имущество над 42150 лева /размера на предполагаемите задължения/, поради
което правилно е прието, че тяхното изпълнение може да бъде невъзможно или значително
затруднено, който извод обосновава нуждата от налагането на предварителни
обезпечителни мерки на основание чл. 121 от ДОПК.
Твърдението на
жалбоподателят, че с наложения запор върху банковата сметка на практика се
спира цялата търговска дейност на дружеството, не се установява от събраните
доказателства. Следва да се има предвиди и това, че в случай на неотложни
плащания във връзка с дейността му, дружеството разполага с възможността
предвидена с нормата на чл. 229 от ДОПК и по негово искане публичният
изпълнител може да разреши определена част от постъпилите или постъпващите по
сметките му суми, да се оставят на негово временно разпореждане.
Неоснователно и е
възражението, че е нарушен принципа за съразмерност предвиден в чл. 6 от АПК,
тъй като видно от самото постановление за налагане на обезпечителни мерки,
извършеният запор е до сумата от 42150 лева, тоест до предполагаемия размер на задълженията,
които ще бъдат установени, а не въобще за всички постъпващи и налични суми. В
случай, че по банковите сметки са налични суми в по-голям от посочения размер няма пречка лицето да оперира с тях,
поради което не е налице несъразмерност на наложеното обезпечение и то не
засяга права и законни интереси в по-голям размер от целта, за която се налага
обезпечението, а именно да се осигури възможност да се съберат публичните
задължения, които ще бъдат установени в хода на образуваното ревизионно
производство.
В настоящото производство се разглежда спора относно законосъобразността
на Решение
№ 253/17.11.2021 г. издадено от директор на ТД на
НАП – Варна, с което е потвърдено Постановление № С210003-023-00025000/10.09.2021 г., и е наложен запор върху три банкови сметки на дружеството в размер на
42150 лева, относно нововъзложена ревизия със ЗВР от 01.09.2021 г. От извършена
служебна проверка се установи, че ПНПОМ № С200003-023-0003060/12.10.2020 г. и
ПНПОМ № С210003-139-0000686/02.04.2021 г. са предмет на други административни
дела, поради което, настоящия съдебен състав счита, доводите на жалбоподателя, че е изтекъл срокът за налагане на
обезпечителните мерки, за ирелевантни за
решаване на настоящия спор. Не се разглежда
искане по реда на чл. 121, ал. 4 от ДОПК за продължаване на обезпечителни
мерки. Също така настоящото производство не е с такъв предмет, поради което доводите на жалбоподателя, че е изтекъл
срокът за налагане на обезпечителните мерки е ирелевантен за решаване на
настоящия спор.
С оглед на
изложеното обжалваното решение и потвърденото с него постановление за налагане
на предварителни обезпечителни мерки са издадени в съответствие с процесуалните
и материалните изисквания на закона и не страдат от твърдените от жалбоподателя
пороци. Ето защо жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Ответникът е
претендирал присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Процесуално
представителство е извършено от упълномощен юрисконсулт, чрез представяне на
писмено становище по спора. Искането е основателно предвид изхода на спора.
Нормата на чл. 78, ал. 8 от ГПК е приложима при определяне размера на юрисконсултското
възнаграждение при оспорване на актове издадени по реда на ДОПК различни от
ревизионните актове, а не нормата на чл. 161, ал. 1 от ДОПК – в този смисъл е
решение по адм. дело № 13662/2017 г. на ВАС и определение по адм. д. №
3319/2018 г. на ВАС. На основание чл. 78, ал. 8, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр.
чл. 144 от АПК, поради това, че делото не е с фактическа и правна сложност,
следва на ТД на НАП – Варна да се присъди възнаграждение за юрисконсулт в
минималния предвиден размер съгласно чл. 24 от НЗПП, а именно 100 лева, която
сума следва да се заплати от жалбоподателя.
По изложените съображения и на основание чл. 197, ал. 4
от ДОПК, Административен съд – Варна,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата от „ЙОН. МГ“ ООД, ЕИК *** с
управител М.С.
Й.
срещу Решение № 253/17.11.2021 г. издадено от директор на ТД на НАП – Варна, с което е
потвърдено Постановление №
С210003-023-00025000/10.09.2021 г. за налагане на
предварителни обезпечителни мерки на основание чл. 121, ал. 1 ДОПК издадено от
старши публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна.
ОСЪЖДА „ЙОН. МГ“ ООД, ЕИК *** с
управител М.С.
Й. да
заплати в полза на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите –
Варна сумата от 100 /сто/ лева, представляваща възнаграждение за юрисконсулт.
Решението не
подлежи на обжалване, на основание чл. 197, ал. 4 ДОПК.
СЪДИЯ: