Решение по дело №100/2019 на Районен съд - Момчилград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 7 май 2019 г. (в сила от 20 август 2019 г.)
Съдия: Сунай Юсеин Осман
Дело: 20195150200100
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 април 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                                     Р Е Ш Е Н ИЕ

                                            Гр.Момчилград 07.05.2019г.

                                        В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Момчилградският районен съд в публично заседание на 22.04.2019 година в състав  :

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СУНАЙ ОСМАН,

 

при участието на секретаря АНИТА ДОЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 100/2019г. по описа на съда, и за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН, и е образувано по жалба на С.К.П. с ЕГН- **********,***, против Наказателно постановление № 1/ 19.03.2019г. на Кмета на Община- Момчилград.

            Жалбоподателят изразява своето недоволство от горното наказателно постановление на  Кмета на Общината, с което му е било наложено административно наказание: „глоба“ в размер на 150 лева за допуснато нарушение на чл.3 т.13 от НПООР в Община Момчилград. Постановлението било незаконосъобразно, като нямало доказателства, че той е извършител на визираното в него деяние. Сочи, че при издаването на НП са били допуснати нарушения на процесуалните правила, и неправилно е бил приложен материалният закон.  Моли съда да постанови решение, с което да се отмени наказателното постановление. В допълнително представеното становище развива и конкретни допълнителни доводи за незаконосъобразност на обжалваното нак.постановление, като сочи, че същото е било връчено при нарушение на правилата на ЗАНН, както и че НПООР в общината към момента на извършване на деянието не е било действаща, т.к. била отменена от Административен съд Кърджали.

            В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява и не се представлява и представя писмено становище, в което поддържа така предявената жалба и сочи допълнителни съображения- изложени по-горе.

Ответната страна- Община Момчилград, се представлява от адв.ДИНЧЕР ХАБИБ от АК- Кърджали, който намира жалбата за просрочена и иска прекратяване на производството по-делото, и алтернативно- моли съда да остави жалбата без уважение, а атакуванато постановление да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

            Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

            На 12.03.2019г. св.Б.Ш.- мл.експерт при Общинска администрация- Момчилград, в присъствието на св.Биржан А. ***/, е съставила акт за установяване на административно нарушение № 1 против жалбоподателят С.П., в който посочила, че е нарушена разпоредбата на чл.3 т.13 от НПООР в Община Момчилград /Наредба за поддържане и опазване на общественият ред в общ.Момчилград/- за това, че на 11.03.2019г в 16,30 часа жалбоподателят в гр.Момчилград, ул.“Братя Миладинови“ № 3, на тротоара е отсякъл дърво- ясен, без разрешение на кмета на община Момчилград. Актът е бил връчен на нарушителят срещу подпис на дата 12.03.2019г.

             Въз основа на този АУАН Заместник-кмет на Община Момичлград /инж. Мехмед Мехмед/ е издал процесното Наказателно постановление № 1/ 19.03.2019г., с което за нарушение на чл.3 т.13 от НПООР в Общ.Момчилград, на жалбоподателят П. е било наложено административно наказание: “глоба” в размер на 150 лева.

            В съдебно заседание са разпитани в качеството на свидетели актосъставитят Б.Ш. и свидетелят по акта Б.А.,  които потвърждават в основни линии горните обстоятелства, като подчертават, че проверката е извършена по повод на сигнал от граждани за отрязано дърво /който е бил придружен и със снимков материал/, като жалбоподателят не е имал разрешение от Общината за отрязване на дървото. Актът е бил съставен в негово отсъствие, като на 11.03.2019г е бил поканен по телефона от св.Б.А., но не се явил същият ден, а на следващият такъв. При връчването на акта същият не е имал възражения.

            Към делото са приложени и други други документи, описани подробно в протокола, и представени от жалбоподателят, както следва; 1/ съдебно решение от 18.12.2018г., постановено по адм.дело № 360/2018г. на Административен съд Кърджали, с което по протест на Окръжна прокуратура- Кърджали е била отменена Наредба за поддържане и опазване на общественият ред в общ.Момчилград /приета с Решение № 117/ 28.10.2018г. на Общ.съвет-Момчилград по протокол № 14/ 28.10.2018г. 2/ извадка от сайта на Община Момчилград, в която в пункт 21 е посочено, че Наредба за поддържане и опазване на общественият ред в общ.Момчилград е приета с Решение № 44/ 28.03.2019г. на Общ.съвет-Момчилград.

            По делото като доказателство е приложено, известие за доставка на пратка от община Момчилград  за жалбоподателят П., в което не е посочено какво е доставено, както и дали въобще тази пратка е била получена от същият на посочената като дата за изпълнена доставка- 21.03.2019г.  В това известие като получател е посочено името на жалбоподателя, но не е конкретизирано дали е получена пратката лично от  същият, или от друго лице. Не е уточнено и съдържанието на пратката- сиреч не е ясно дали става реч за процесното НП или нещо друго.

В насока връчване на наказателни постановления следва да се има предвид императивното правило на чл.58 ал.1 от ЗАНН, където е  установено  задължение за административно-наказващия орган да връчи препис от издаденото наказателното постановление срещу подпис на нарушителят. Изключение от това правило е предвидено в ал.2 на същият текст, според която, когато нарушителят не е намерен на посоченият от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното постановление, и то се счита за връчено от деня на отбелязването.

В конкретният случай съдът приема за установено по делото, че процесното НП не е връчвано по реда на чл.58 ал.1 от ЗАНН на наказаното лице- жалбоподателят, а е връчено на друго лице- различно от това, чиято административно-наказателна отговорност е ангажирана- като самото връчване е реализирано чрез пощенски служител с писмо с обратна разписка, от чието съдържание не може да се изведе извод за връчване на НП на жалбоподателят /както и по-горе се посочи, не е въобще ясно какво на 21.03.2019г. е било връчено на лицето, което е посочено като получател- липса описание на изпратената пратка в обратната разписка/.

В същото време по делото няма и данни за изпълнение от страна на органа на задължението му по ал.2 от чл.58 от ЗАНН, нито се доказват установените там предпоставки. В конкретният случай дори е видно, че административно-наказващият орган не се е възползвал от възможността по чл.58 ал.2 от ЗАНН,  тъй като нито във въпросната обратна разписка е посочено, че нарушителят не е намерен на адреса, още по-малко АНО отразява това върху НП. Не се доказва и обстоятелството, че новият адрес на нарушителя не е известен. В представената по делото обратна разписка от известието за доставка, е видно, че същата е връчвана на адреса, известен на органа от преписката и за адресат е посочено наказаното лице, т.е. органа предприема връчване по реда на чл.58 ал.1 от ЗАНН, а не по изключението на ал.2 и приема, че са изпълнени предпоставките на ал.1 на текста. Фактът, че разписката не удостоверява нито имената на подписалия документа, нито качеството, в което той получава писмото, е установен- т.к., т.к. в това писмо са записани имената на жалбоподателят, но не е установено, че именно той е получил лично пратката.  Както и по-горе се посочи, в същото време не е установено и съдържанието на пратката, сиреч, не е ясно дали същата е съдържала  процесното НП. Поради изложеното съдът, като провери „редовността” на връчването на НП не установи, че получател на писмото е лично административно-наказаното лице.

Предвид изложеното следва да се приеме, че няма редовно връчване на НП по реда на чл.58 ал.1 от ЗАНН. Не се доказва да има и редовно връчване на наказателното постановление и по реда на ал.2, тъй като липсват предпоставките за приложение на особения ред и не са спазени особените изисквания, които са установени там.

Липсата на доказателства за изпълнение изискванията на закона в тази насока, дори наличието на доказателства, че той не е спазен, правят факта на връчване на наказателното постановление недоказан, което съответно води до извода, че от него не могат да се претендират за настъпили последиците, свързвани с него, вкл. и да се претендира изтичането на срока за обжалване и влизане в сила на акта. Не настъпват правните последици, чийто правопораждащ ги факт не се доказва да е надлежно възникнал.  В конкретния случай от събраните по делото доказателства, се установява, че  на 21.03.2019г. е налице едно нередовно връчване на процесното НП лично на наказаното лице по смисъла на чл.58 ал.1 от ЗАНН, както и че на тази дата няма редовно връчване по реда на чл.58 ал.2 от ЗАНН. Т.е.,  срокът за обжалване на постановлението не тече от тази дата, съответно към дата на подаване на жалбата пред съда- 29.03.2019г., той не е изтекъл.

            Предвид горните съображения и липсата на доказателства в обратна насока за съда е наличен един извод, и той е че подадената жалба срещу процесното НП не е просрочена, и като такава подлежи на разглеждане.

            Разгледана по същество, жалбата е основателна, по следните съображения;     На първо място, процесното НП е издадено от Заместник- кмет на община Момчилград, за когото по делото не са ангажирани доказателства, че има представителна власт в тази насока. Съгласно разпоредбата на чл.47 от ЗАНН административни наказания могат да налагат кметовете на общините или определени от тях длъжностни лица, когато това е предвидено в съответния закон, указ или постановление на Министерския съвет. В нормите на чл.44 ал.2 и чл.22 ал.5 от ЗМСМА /Закон за местното самоуправление и местната администрация/ е предвидена възможност Кметът на съответната община да предостави със заповед на заместник кметове изпълнение на правата си по издаване на нак. постановления по НПООР в общината. Съгласно чл.22 ал.5 от ЗМСМА „наказателните постановления се издават от кмета на общината или негов заместник въз основа на акт, съставен от длъжностни лица, посочени в наредбата”.

Според § 1 от заключителните разпоредби на НПООР в община Момчилград, същата е издадено на основание чл.21 вр.чл.22 от ЗМСМА, а в чл.52 от НПООР е предвидено, че наказателните постановления се издават от Кмета на Общината или упълномощен негов заместник.

В § 3 от заключителните разпоредби на НПООР в общината е посочено, че тази наредба отменя друга наредба, а именно; приетата с Решение №117 от 28.10.2008г. на ОбС– Момчилград, Наредба за поддържане и опазване на обществения ред в община Момчилград /изм. и доп. с Решение № 107/30.11.2009г.; изм. и доп. с Решение № 119/22.12.2009г., изм. и доп. с Решение № 150/30.10.2014г., изм. и доп. с Решение № 21/27.11.2015г.; изм. и доп. с Решение №91/30. 06. 2017г. на ОбС - Момчилград). Т.е. видно от цитираната НПООР в община Момчилград, приета с Решение № 44/28.03.2019г. на ОбС- Момчилград, същата е в сила от деня на приемането й, като дотогава е действала друга Наредба за поддържане и опазване на общественият ред в Община Момчилград /приета през 2008г. и многократно изменявана и допълване, и за последно изменена през 2017г./, която съдържа аналогични правила за възлагане изпълнение на функции от Кмета на общината на някой заместник-кмет /т.е. функцията по издаване на наказателни постановления, като това се съдържа в нормата на чл.52 от цитираната и действаща до 28.03.2019г. наредба/. В отменената наредба на общината /НПООР, действаща до 28.03.2019г. също има забрана за отсичане на дървета без разрешение на кмета на общината /като забраната е в чл.3 т.13 от наредбата/.

Цитираните и обсъдени наредби /както сега действащата, така и действаща по време на извършване на административното деяние на жалбоподателя/, съдържат обща забрана  в нормата на чл.3 т.13 / и двете наредби/ за отсичане на дървета без разрешение на кмета на общината, както и санкция за нарушение на тази забрана-  от 50 до 500 лева /в чл.52 ал.4 т.5 от НПООР, действащ по време на извършване на деянието/.

От гореизложеното е видно, че процесното НП не е издадено от компетентен орган, а именно същото не е издадено от Кмета на Община Момчилград, както и не е установено да е издадено от определено от Кмета на Общината длъжностно лице, а именно заместник- кмет на Община Момчилград, което да е било овластено от Кмета на Общината, каквато възможност е изрично предвидена в закон– чл.22 ал.5 от ЗМСМА, както и в НПООР /чл.52/.

Или, съдът установи по безспорен начин, че по делото не са ангажирани доказателства за овластяването на Заместник- кмета на Община Момчилград да издава наказателни постановления по НПООР /процесната/, т.е. и за процесното наказателно постановление важи установеното по-горе, че е издадено от некомпетентен орган, от такъв, който не е овластен за това. Поради обстоятелството, че атакуваното наказателно постановление не е издадено от компетентен орган, съдът достигна до единственият възможен извод, и той е че същото незаконосъобразно, и като такова следва да се отмени.

            Прочее, следва наказателното постановление, като незаконосъобразно, да бъде потвърдено.

   Водим от изложеното и на осн.чл.63 от ЗАНН, съдът

 

                                                         Р  Е  Ш  И :

 

            ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 1 от 19.03.2019г. на Заместник-Кмета на Община- Момчилград, с което на С.К.П. с ЕГН- **********,***, е било наложено административно наказание -“глоба” в размер на 150 лева,  за нарушение на чл.3 т.13 от НПООР в Община Момчилград.

            Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Кърджалийския  в 14-дневен срок от днес .                                                                 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: