Р Е
Ш Е Н
И Е
№
…………../……………2020г., гр. Варна.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, VІІ-ми касационен състав,
в закрито съдебно
заседание на двадесет и трети януари 2020г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ТАНЯ
ДИМИТРОВА
като разгледа
докладваното от съдия Желязкова КНАХД № 3276/2019г.
по описа на съда,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.217 ал.2 изр.3 от АПК вр.чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на „Мория Пласт“ ЕООД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Дебър“ № 47, представлявано от управителя И.Х.Г., против Решение № 1888/23.10.2019г., постановено по АНД № 4384/2019г. по описа на Районен съд-Варна, 38-ми състав, с което е изменено Наказателно постановление /НП/ № 03-011437/26.06.2019г. на и.д.Директор
на Дирекция „Инспекция по труда“- Варна, като наложената на дружеството
имуществена санкция от 2 000 лв., на осн.чл.414 ал.3 от КТ за нарушение на
чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 и чл.61 ал.1 от КТ е намалена на 1 500 лв.
Касаторът по подробно изложени
съображения, твърди незаконосъобразност на въззивното решение поради
постановяването му при съществени процесуални нарушения и неправилно приложение
на материалния закон. Оспорва описаната в НП и
възприета от съда фактическа обстановка, като твърди, че същата не съответства
на събрания по делото доказателствен материал, доколкото с НП е прието, че Д.И
е допуснат до работа на длъжност шофьор, а в същото време няма данни същият да
е извършвал действия свързани с тази длъжност. Сочи също така, че съдът не е
съобразил и представените от него доказателства, че към датата на проверката И
е бил в платен годишен отпуск по трудовото си правоотношение с „Ар Джи Трейд“
ЕООД и не полагал труд за „Мория пласт“ ЕООД. В тази връзка твърди
несъставомерност на деянието. Оспорва изводите на съда за липса на допуснати
процесуални нарушения при издаване на НП, в частност – обсъждане на подаденото
от него възражение в съответствие с изискването на чл.52 ал.4 от ЗАНН; и
противоречие относно датата на попълнената от И декларация - в НП е прието, че
нарушението е извършено на 05.06.2019г., а като единствено доказателство за
това е посочена попълнената от лицето декларация от дата предхождаща проверката
- 05.04.2019г., което счита за недопустимо. На изложените основания, моли да се
отмени решението на ВРС и вместо него да се постанови друго, с което да се
отмени НП. В депозирана по делото молба, чрез пълномощник адв.Б., поддържа
жалбата на изложените основания и моли съда да я уважи, като отмени НП.
Ответникът по касационната жалба – Дирекция
„Инспекция по труда“- Варна, чрез процесуален представител – ст.ю.к.Б.Н.,
оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на дружеството, като решението на ВРС
е правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски - .к.
възнаграждение за две инстанции.
Представителят
на Окръжна Прокуратура-Варна дава заключение за неоснователност на касационната
жалба. Счита, че въззивното решение е постановено при спазване на процесуалните
правила и закона, поради което не са налице основания за неговата отмяна.
Съдът, след преценка на събраните
по делото доказателства и наведените касационни основания, намира за установено
следното:
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок от легитимирана страна и пред надлежния съд, поради
което е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна, по следните
съображения:
Производството пред районния съд е
образувано по жалбата на „Мория Пласт“ ЕООД против гореописаното НП. За да се
произнесе, въззивният съд е приел от фактическа страна, че на 05.06.2019г. служители на Д “ИТ“-Варна извършили проверка
по спазването на трудовото законодателство на територията на
търговски обект – магазин-склад, находящ се в гр.Варна, ул.“Акад. Игор Курчатов“ №30,
стопанисван от „Мория Пласт“ ЕООД, където установили лицето Д Г. И, който се запознавал със стока, находяща се в
склада. Последният
попълнил декларация, в която посочил, че от два дни работи за „Мория Пласт“ ЕООД на длъжност „шофьор“,
с уговорено работно време от 07.00ч до 16.00ч, при два почивни дни –
събота и неделя и 1 час почивка в
рамките на работното време, и при договорено трудово възнаграждение в размер на
560 лв. на месец, без да е налице сключен трудов или граждански договор.
Декларирал е също така, че към момента се запознава със стоката в обекта. Като
е прието, че „Мория пласт“ ЕООД, в качеството си на работодател е допуснал до работа
лицето Д Г. И, без да има сключен трудов договор, с което е нарушена
разпоредбата на чл.62 ал.1 вр. чл.61 ал.1 вр. чл.1 от КТ, на дружеството бил
съставен АУАН. При надлежното връчване на последния, в същия не били вписани
възражения. Такива постъпили в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН.
Административнонаказващия орган /АНО/ като възприел изцяло констатациите и
дадената правна квалификация в акта, а направените възражения за неоснователни,
издал процесното НП, като на основание чл.414, ал.3 от КТ наложил на
въззивника, в качеството на работодател, административно наказание,
„Имуществена санкция“ в размер на 2 000 лв.
Въззивният съд е приел горната
фактическа обстановка за безспорна въз основа представените писмени
доказателства /в т.ч. протокол от извършената проверка и декларация от
установеното на място лице/ и депозираните свидетелски показания на
актосъставителя – свид.Д.. Приел е същите за взаимнодопълващи се и
безпротиворечиви, като не е кредитирал показанията на свид.И. Изложил е мотиви,
че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в предвидените от закона
срокове, както и при спазване изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН; АНО е обсъдил всички представени по делото доказателства и
законосъобразно е приел нарушението за извършено, като е дал и правилна квалификация
на деянието.
ВРС е приел, че е доказан фактическият състав на вмененото нарушение, тъй
като работникът Д.И е бил допуснат до
работа да изпълнява трудовите функции на длъжността „шофьор“, с уговорено
работно и трудово възнаграждение, без да е налице сключен трудов договор в
писмена форма с посочения от него работодател – въззивното дружество, факти
декларирани от самото лице.
Обсъдил е, като е приел за неоснователни възраженията на
наказаното лице за
несъответствие на датата на нарушението, за нарушаване изискването на чл.52
ал.4 от ЗАНН, както и за липса на съставомерност на деянието, предвид това, че И
е работил по това време за друго дружество.
За да измени размера на
наложената санкция, въззивният съд е отчел обстоятелството, че се касае за
първо нарушение, като липсват отегчаващите вината обстоятелства, при което е
приел, че наложената от АНО санкция е прекомерно завишена и предвидените в
чл.12 от ЗАНН цели на административните
наказания, могат да се постигнат и с такава в минимално определения в закона
размер.
Обжалваното
решение настоящата инстанция намира за правилно и законосъобразно. Същото е
валидно, допустимо и в съответствие с приложимия материален закон. При
постановяването му РС е извършил цялостна проверка на обжалваното НП, съгласно
задължението по чл.313 и чл.314 от НПК, приложим по препращане от чл.84 от ЗАНН. Съдът не е нарушил процесуалните правила и относно събирането на
допустимите и относими към спора доказателства, като изрично е посочил кои не
кредитира и защо. Подробно е обсъдил доводите на страните. В мотивите към
решението е направено подробно изложение на установените от събраните по делото
фактически обстоятелства и на следващите от тях правни изводи, възприети и от
настоящият съдебен състав, като съобразени с приложимите материално-правни
разпоредби. Изложените от ВРС мотиви изцяло се споделят и от настоящия състав,
поради което не е необходимо тяхното повтаряне, съгласно разпоредбата на чл.221
ал.1 изр.2 от АПК.
Наведените в касационната жалба възражения,
съдът намира за неоснователни. Съответен на събраните по делото доказателства е
изводът на съда, че между „Мория пласт” ЕООД и лицето Д.И е възникнало
правоотношение и че същото е с характер на трудовоправно. Този факт се
установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства и най-вече
от данните посочени в декларацията, попълнена от самото лице. Няма основание
същите да не бъдат кредитирани от АНО, респ. и от съда, предвид отсъствието на
други надлежни доказателства оборващи същите, в т.ч. и такива, че св.И е бил
принуден да декларира, че полага труд за „Мория пласт“ ЕООД. Освен, че липсват
доказателства за тези обстоятелства, житейски и логически е неоправдано да се
декларират данни, които не отговарят на истината, без за това да има конкретна
причина. Депозираните документи от наказаното дружество за трудова заетост на И
към момента на проверката при друго дружество, със същия управител, могат да
бъдат приети само за защитна теза, доколкото същите са частни свидетелстващи
документи без достоверна дата, а липсват доказателства за подадено уведомление
по чл.62 ал.3 от КТ, които биха установили трудовото правоотношение с „Ар Джи
Трейд“ ООД или момента на прекратяване на същото. В контекста на изложеното,
настоящият състав намира, че правилно въззивният съд не е кредитирал
показанията на св.И, тъй като същите противоречат както на дадените в
попълнената лично от него декларация, в хода на проверката, така и на всички
останали, събрани по делото доказателства.
Правилни са изводите на ВРС за спазване
разпоредбата на чл.52 ал.4 от ЗАНН от АНО. Последният изрично е посочил, че
намира възраженията на наказаното лице за неоснователни, като относно мотивите
на това свое решение е препратил към конкретен документ – писмено становище на
процесуалния представител на ДИТ. В този смисъл, следва да се вземе предвид
Тълкувателно решение № 16/1975г. ОСГК, съгласно което фактическите основания
могат да се съдържат както в самия акт, така и да бъдат изложени отделно от
него, най-късно до изпращане на жалбата или пък да се съдържат в друг документ
в приложената адм.преписка, като за да послужат същите като мотиви, следва в
акта да има изрично позоваване на тези документи, какъвто е и настоящия случай.
Неоснователно е и възражението на касатора
относно неустановеност на нарушението, предвид позоваването на АНО на
доказателство с дата предхождаща проверката. Предвид начина на формулиране на това възражение във въззивната
жалба, понятно е защо ВРС е останал с погрешно впечатление относно съдържанието
на същото, но това не променя извода на настоящата инстанция за
законосъобразност на оспореното решение. Действително, в обжалваното НП е
посочено, че като доказателство е събрана декларация от Д.И от
05.04.2019г. Същевременно обаче, всички
доказателства безспорно водят до извода, че се има предвид декларация от
05.06.2019г.: първо – това е датата на проверката, второ – това е датата на
приложената към преписката декларация, попълнена от Д.И; и трето – няма друга
декларация от това лице.
Мотивиран от изложените
съображения, настоящият касационен състав намира, че не се установиха
наведените с жалбата касационни основания. Атакуваното решение на ВРС е
валидно, допустимо и постановено при спазване на правилата на процесуалния
закон и на материалноправните разпоредби, поради което следва да се остави в
сила.
При този изход на спора и предвид актуалната редакция на чл.63 ал.3 от ЗАНН с ДВ бр. 94/2019г. основателно се явява направеното
от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на
съдебно-деловодни разноски. Такива обаче се следват единствено за пред
касационната инстанция, тъй като към момента на въззивното производство
цитираната разпоредба не е била приета. По изложените съображения, касаторът
следва да се осъди да заплати на ответника ю.к.възнагаждение в размер на 100
лв. на основание чл.143 от АПК, вр. чл.78 ал.8 от ГПК вр. чл.37 от ЗПП вр. чл.24 от НЗПП.
Водим от горното и на основание чл.221 ал.2 от АПК вр. чл.63 ал.1 от
ЗАНН, настоящият състав на Административен съд - Варна
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 1888/23.10.2019г., постановено по АНД № 4384/2019г. по описа на Районен съд-Варна, 38-ми състав, с което е изменено Наказателно постановление № 03-011437/26.06.2019г. на и.д.Директор
на Дирекция „Инспекция по труда“- Варна, като наложената на „Мория Пласт“ ЕООД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Дебър“ № 47, представлявано от управителя И.Х.Г., имуществена санкция от 2 000 лв., на осн.чл.414 ал.3 от КТ за нарушение на чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 и чл.61 ал.1 от КТ е намалена на 1
500 лв.
ОСЪЖДА Мория Пласт“ ЕООД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Дебър“ № 47, представлявано от управителя И.Х.Г., ДА ЗАПЛАТИ на Дирекция „Инспекция по труда“-
Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.