МОТИВИ към Присъда № 260009/03.09.2020г.,
постановена по НЧХД № 954/2020г. по описа на Пловдивски районен съд, VI н.с.
С тъжба от 11.02.2020г. А.М.С. ***, ЕГН: ********** е
повдигнал обвинение срещу К.Р.К. – роден на ***г***, обл.Пловдив, ****,
български гражданин, със средно образование, работещ, неженен, живущ на семейни
начала, неосъждан, с ЕГН: ********** за това, че на 09.12.2019г. в землището на
с.Ч., общ.К., обл.Пловдив е причинил на А.М.С. ***, с ЕГН: ********** лека
телесна повреда, изразяваща се в контузия на главата; кръвонасядания по дясната
ябълчна област; охлузване на дясната ушна мида; контузия по гърба на носа;
охлузване по лявата предмишница, които увреждания са причинили болки и
страдания, без разстройство на здравето – престъпление по чл.130 ал.2 от НК.
Със тъжбата А.С. е предявил срещу подсъдимия К.Р.К.
граждански иск за сумата от 4000 /четири хиляди/ лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на причинените леки
телесни увреждания, представляващи болки, страдания, унижения, психически
дискомфорт и накърнено самочувствие, ведно със законната лихва от момента на
увреждането – 09.12.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
Гражданският иск е приет за съвместно
разглеждане с наказателния процес, като А.С. е конституиран в качеството на
граждански ищец в процеса.
Повереникът на тъжителя А.С. – адв.Т., поддържа тъжбата, като счита обвинението за доказано
по категоричен начин. Прави анализ на събрания доказателствен материал, като
навежда твърдения, че от свидетелските показания, както и от изслушания запис
на обажданията на спешен тел. 112 се установява, че подсъдимия е нанесъл
ударите по тъжителя и така му е причинил телесните повреди. Едва след като
подсъдимия е чул обажданията на тъжителя и оплакванията му е позвънил на тел.
112 с цел да има претекст за нанесените удари. Моли Съда да признае подс.К. за
виновен по така повдигнатото му обвинение и да бъде осъден, гражданският иск да
бъде уважен изцяло и претендира
направените по делото разноски.
Частният тъжител А.С. поддържа изложеното от
повереника си.
Защитникът на подс.К.К. – адв.Д. счита, че не са били
събрани категорични доказателства, от които да се установява, че именно
подсъдимия е извършил престъплението, за което е обвинен. Напротив, защитникът
счита, че тъжителя се позовава на един прокурорски акт за отказ за образуване
на досъдебно производство, което не е доказателство. По делото било установено
по категоричен начин, че тъжителя С. е извадил нож на подс.К., който в
условията на неизбежна отбрана е обезвредил тъжителя. Последният бил извършвал
незаконен лов, защото използвал ловни кучета на ловна територия, което е
мотивирало подс.К. да се намеси за да прекрати това, като в последствие извикал
и служители на ДГС – Хисар, които установили незаконните действия на тъжителя.
Защитникът навежда твърдения, че тъжителя по никакъв начин не е доказал
действията на подсъдимия и това, че му е нанесъл удари, както се твърди в
тъжбата. За защитника няма никакви преки доказателства, които да установяват това,
като има доказателство единствено за ползване на ножа от тъжителя срещу
подсъдимия. Предвид на всичко това моли Съда изцяло да оправдае подзащитния му
К.К..
Подсъдимият К.К. поддържа изложеното от защитника му и
моли да бъде оправдан, като иска от Съда адекватно решение, т.е. правилно
такова.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Подсъдимият К.
Р. К. е роден на ***г***,
обл.Пловдив, ****, български гражданин, със средно образование, работещ,
неженен, живущ на семейни начала, неосъждан, с ЕГН: **********.
Тъжителят А.С. и св.П.Д.са приятели и ловци, като
тъжителят С. *** и е член на ловната дружинка към селото му, а св.П.Д.до 2018г.
бил председател на ловната дружинка при с.Ч., общ.К.. Тъжителят С. и св.Д. често ловували, което обаче
предизвикало негативни реакции на членове на ловната дружинка в с.Ч., в която
членували подс.К.К., св.Д.Р., св.Д. Ц.и св.Р.Р.. Последните четирима започнали
да обвиняват св.Д. и тъжителя С. в бракониерство, разменяли си закани, както и
се организирали и сменили председателя на ловната дружинка Д. и избрали на
негово място подс.К.К.. След тази смяна св.П.Д.бил изключен от ловната дружинка
на с.Ч.ен.
Така новото ръководство на дружинката – подс.К.К. се
заел с наблюдение на землището на с.Ч. и следял за поведението на тъжителя С. и
св.П. Д..
На 09.12.2019г. следобед след 14,00ч. тъжителя А.С. и
св.П.Д.излезли на поляна близо до гората в землището на с.Ч. с идея да разходят
притежаваните от тях няколко ловни кучета – гончета, който били в млада
възраст. Двамата решили да тренират кучетата, като им пуснат на поляната
домашен заек, който кучетата да гонят и така да ги обучават. Тъжителят и св.Д.
качили кучетата в малък лекотоварен автомобил и отишли на поляна близо до
гората, където спрели и пуснали кучетата да се разхождат, след което им пуснали
и заека. В последствие кучетата успели да уловят и убият домашния заек, което
било част от обучението, което двамата искали да направят. След като заека бил
умъртвен, тъжителя С. и св.Д. го одрали и прибрали в торба в автомобила си.
През това време кучетата тичали по поляната, след което влезли в гората.
Тъжителят С. влязъл в гората за да търси кучетата, а св.Д. заобиколил по път от
другата страна на гората, с цел да пресрещне и намери кучетата.
По същото време подс.К.К., който стриктно изпълнявал възложената
му роля на председател на ловната дружинка на с.Ч., се усъмнил, че до селото
може да се провежда нерегламентиран лов. За целта позвънил на своя близък
приятел и член на ловната дружинка – св.Д.Р., на който споделил съмненията си.
Двамата се разбрали да отидат до гората и да проверят. Малко след това подс.К.
и св.Р. с два автомобила отишли до
поляната, където бил оставен автомобила на св.Д. и слезли. Чули кучешки лай и
изчакали да видят кой ще излезе от гората. В това време от гората излезли две
кучета, а малко след тях и тъжителят С., който ги търсел. Там бил посрещнат от
подс.К.К. и св.Д.Р., които му поискали обяснения какво прави в гората, защото
имали съмнение, че извършва нерегламентиран лов. Тъжителят С. отговорил, че
може да си прави каквото си иска, при който отговор подс.К.К. се приближил до
тъжителя и започнал да му нанася удари по лицето и главата с юмруци и шамари.
Част от ударите попаднали по лицето на тъжителя С. и от носа му потекла кръв.
След това подс.К. подсякъл с крак тъжителя, който паднал на земята и така се
овъргалял в треви, листа и пръст. След като съборил тъжителя на земята, подс.К.
извадил намиращия се на кръста на тъжителя ловен нож, който бил поставен в
кания, след което го подал на св.Р.. Тъжителят С. се изправил и се дръпнал
настрани, като по лицето му имало наранявания, а от носа му текла кръв, която
изцапала тениската му. Тъжителят А.С. се опитал да се свърже с полицията за да
уведоми за станалия инцидент.
Няколко минути след като подс.К. нанесъл ударите по тъжителя
С., от гората излязъл св.П. Д., който се движел по полски път и излязъл на
поляната. Видял нараняванията по лицето на тъжителя С. и възникнал спор с
подс.К. и св.Р., тъй като последните двама постоянно обвинявали св.Д. в
бракониерство и между тях отношенията били изострени. Св.Д. видял агресивното
поведение на подсъдимия и приятеля му, като предложил на тъжителя С. да си
тръгнат, което мотивирало подс.К. и св.Р. да препречат с автомобилите си
автомобила, с който се придвижвали тъжителя С. и св.Д. и така ограничили
възможността им да си тръгнат. Подс.К. позвънил на спешен тел.112 и съобщил, че
е заловил бракониер на име А.С., който го бил нападнал с нож, но бил
обезвреден. Поискал съдействие от служители на горско стопанство и от
полицията. След това подс.К. отново се обадил и съобщил за бракониерския лов,
като поискал да бъде проверен домът на тъжителя С. и да се провери дали
правилно се съхранява ловното му оръжие.
По подадения на спешен телефон 112 сигнал за
бракониерски лов бил изпратен екип на Държавно горско стопанство – Хисар в
състав: св.Г.Т., А.Д. и св.Х. Х.. Към мястото бил изпратен и полицейски екип в
състав св.А.Н. и Н.П.. Първи на поляната пристигнали служителите на ДГС –
Хисар, а няколко минути след тях и полицейските служители.
При пристигането си на поляната св.Т., Д. и Х.
заварили тъжителя С., който имал кръв по лицето и по тениската, св.Д., както и
подс.К.К. и св.Р.. Минути след това пристигнали и полицейските служители св.Н.
и П., които заварили същата ситуация. Всички присъстващи се събрали, като
полицейския служител св.Н. започнал да изяснява какво се е случило. Така в
присъствието на всички свидетели тъжителят С. и св.Д. обяснили, че отишли на
поляната да обучават младите си кучета, като им пуснали питомен заек. След като
кучетата го уловили и убили, тъжителя и св.Д. одрали заека и го прибрали в
торба в автомобила си. За да потвърдят думите си тъжителя и св.Д. извадили от
автомобила си торбата с месото, което било показано на всички присъстващи –
служителите на полицията, на горското стопанство, на подс.К. и св.Р., като
всички били категорични, че месото е от питомен заек, което се познавало по
цвета му. След това тъжителят С. обяснил, че кучетата влезли в гората и заедно
със св.Д. отишли да ги търсят, като след излизането му от гората бил посрещнат
от подс.К. и св.Р.. Тъжителят С. обяснил пред всички, че тогава бил нападнат от
подс.К., който го удрял с юмруци и шамари, след което го съборил на земята, а в
следствие на ударите имал увреждания по лицето и от носа му текла кръв. Пред присъстващите
подс.К. не отрекъл, че е нанасял удари по тъжителя, като продължил да го
обвинява, че извършва бракониерски лов, а св.Р. извадил от автомобила си ножа
на тъжителя С. и го предал на полицейския служител – св.Н..
Тъй като подс.К. и св.Р. продължавали да твърдят, че
тъжителя С. и св.Д. извършват бракониерски лов и се съмнявали, че са скрили
пушките си в гората, св.Н. предприел проверка за съхранение на ловното оръжие
от тъжителя С. ***, което било в района на РУП – Хисар. Така св.Н. и П., заедно
с тъжителя С. отишли в дома на последния и извършили проверка на металната
каса, в която тъжителя съхранявал оръжието си. При проверката било
констатирано, че ловното му оръжие е в касата, заедно с боеприпасите и не били
констатирани нарушения. В последствие тъжителя А.С. се снабдил със
съдебно-медицинско удостоверение за нанесените му увреждания, като той и
св.П.Д.подали жалби в РУП – Хисар за случилото се. По подадените жалби били
извършени проверки, които приключили с отказ за образуване на досъдебно производство.
Описаната
фактическа обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин частично от
показанията на св.Д.В.Р., както и изцяло от показанията на свидетелите П. А.
Д., Д. Б.Ц., Р.И.Р., Г.Н.Т., А. И. Д., Х. Н. Х., А. И. Н. и Н. Й. П.. Съдът кредитира
част от показанията на св.Р. и изцяло показанията на останалите цитирани
свидетели, като обективни, кореспондиращи помежду си и изясняващи описаната
по-горе фактическа обстановка.
Съдът кредитира
показанията на свидетеля Д.Р., от които
се установява, че в деня на инцидента се чул по телефона с подс.К.К., който му
споделил, че има съмнение за провеждане на бракониерски лов до с.Ч.ен. Св.Р. и
подс.К. имали близки приятелски отношения и св.Р. помогнал на подс.К. да стане
председател на ловната дружинка на с.Ч., като сменили от тази длъжност св.П.
Д.. От показанията на св.Р. се установява, че заедно с подс.К. пристигнали на
поляна близо до гората в съседство на селото, където видели малък товарен
автомобил и чули лай на кучета. Малко след това от гората излязъл тъжителят
А.С., като св.Р. го попитал какво прави там и дали не ловува, защото тъжителят
С. и св.П.Д.често ловували в неразрешени дни и това бил поводът за смяна на
председателя на ловната дружинка. Съдът не кредитира показанията на св.Р. в
частта им, с която последния описва, че тъжителя С. се обърнал и тръгнал към
гората, като в това време посегнал към ножа си, което накарало подс.К.К. да
направи подсечка на тъжителя и така последния паднал. След това в показанията
си св.Р. сочи, че подс.К. взел ножа на тъжителя и така го обезвредил. Тези
показания Съдът приема за необективни, тъй като св.Р. има близки отношения с
подс.К. и цели неговото оневиняване. Тези показания противоречат на житейската
логика, тъй като ако действително тъжителя С. се обърнал с гръб към подс.К. и
св.Р. и тръгнал да се отдалечава към гората, то дори и да хваща ножа за
дръжката, който бил затворен в канията, за подс.К. и св.Р. опасност не е
съществувала. От тези показания се установява и това, че тъжителя е бил нападнат
в гръб чрез подсичане на краката, което също мотивира Съда да приеме, че
подс.К. не е бил под заплаха, както твърди св.Р., а е бил нападател и именно
той е нанесъл ударите по тъжителя, тъй като е отишъл на мястото именно с
намерение да установи евентуален бракониерски лов и да обезвреди „нарушителя“,
който бил познат за него и за който полагали множество усилия да бъде изобличен
като бракониер. Предвид на тези изводи Съдът не кредитира показанията на
св.Д.Р. само в частта, в която последния описва случката между тъжителя С. и
подс.К., като Съдът приема св.Р. за заинтересован да оневини подс.К.. В
подкрепа на тези изводи е и фактът, че св.Р. не споменава за никакви реплики,
които да са били разменени между тъжителя и подс.К..
В останалата им
част от показанията, в която св.Д.Р. сочи и за появата на св.П. Д., за
отношенията им с него, както и за появата на служителите на горско стопанство и
полицията Съдът кредитира тези показания като обективни и кореспондиращи с
останалите гласни доказателства. От тези показания се установява, че св.Р. и
подс.К. препречили пътя на автомобила на тъжителя и св.Д., след което изчакали
останалите свидетели. В присъствието на всички бил изваден заек от автомобила
на тъжителя и нямало съмнение, че това е домашен заек. От показанията на св.Р.
се установява, че след това полицейските служители отишли на проверка в дома на
тъжителя С. и всички останали си тръгнали. От показанията на св.Р. се
установява и какво се е случило в ловната дружинка на с.Ч. и как е бил сменен св.П.Д.от
председателското място. Съдът кредитира тези показания като обективни и
кореспондиращи с останалия доказателствен материал по делото.
В подкрепа на
показанията на св.Д.Р. са и приобщените като писмени доказателства три броя
снимки, на които са заснети автомобилите, паркирани на поляната, като между
автомобилите на св.Р. и подс.К. е автомобила, ползван от тъжителя С. и св.П.
Д.. Съдът кредитира цитираните писмени доказателства като обективни и
кореспондиращи с останалите гласни доказателства по делото.
Съдът кредитира
изцяло показанията на св.П. Д., от които се установява, че на въпросната дата
през месец декември 2019г. поканил на разходка тъжителя А.С., като идеята им
била да разходят ловните си кучета. След като ги пуснали кучетата влезли в гората
и св.Д. заобиколил от една страна, а тъжителя С. влязъл от друга страна в
гората за да ги открият. След като излязъл от гората св.Д. видял близо до
автомобила им тъжителя А.С., който бил с окървавен нос и овъргалян в земята, а
близо до него бил подс.К.К. и св.Д.Р., с техните автомобили. При появата си,
св.Д. бил заплашен от подс.К., че бил следващия и щял да бъде приключен. Заради
тези заплахи и агресивното поведение на подсъдимия и св.Р., св.Д. предложил на
тъжителя да си тръгват, като заявил, че са известни и няма от какво да се
крият. След тези му думи подсъдимия и св.Р. преградили автомобила на св.Д.,
като не ги пускали да си тръгнат. От показанията на св.Д. се установява, че
тъжителят А.С. бил удрян в лицето и имал синини по гърба. Св.Д. заявява, че бил
председател на ловната дружинка на с.Ч., но с много усилия подс.К. и св.Р. го
свалили от тази длъжност, обвинявайки го, че е бракониер, след което го
изключили, което св.Д. определя като лъжа и че е без основание. В показанията
си св.Д. сочи, че подс.К. и св.Р. били отишли за него, а тъжителят С. се оказал
потърпевш и отнесъл боя. От показанията на св.Д. се установява, че при тази
разходка не са носили оръжие, имали са само ножове и са разхождали кучетата си,
които той отглеждал. След като видял състоянието на тъжителя и агресивното
поведение на подс.К. и св.Р., св.Д. поискал да си тръгват, но не били
допуснати, а след пристигането на полицаите, подсъдимия и св.Р. не могли да
обяснят защо са ги блокирали, след като и св.Д. и тъжителя им били известни.
Показанията на св.П.Д.Съдът кредитира като обективни, хронологични и
кореспондиращи с останалия гласен и писмен доказателствен материал по делото.
Съдът кредитира
изцяло показанията на св.Д. Ц.и Р.Р., от които се установява, че са ловци и
членове на ловната дружинка на с.Ч.. За инцидента разбрали от подс.К., който им
обяснил случилото се по телефона и на срещи, като им казал, че тъжителя С. и
св.Д. били на лов през седмицата, а С. нападнал с нож подс.К.. От показанията
на св.Ц.и Р. се установява, че като членове на ловната дружинка сменили
председателя П.Д.и на негово място избрали К.К., като причина за това била
нередовни неща в дружинката и нерегламентиран лов. Съдът приема показанията на
св.Ц.и Р. като обективни, тъй като последните пресъздават тезата на подс.К., но
свидетелите не са били очевидци на случилото се. Показанията на двамата
свидетели са обективни и в частта им, с която последните описват какво се е
случило в ловната дружинка и смяната на председателите, което е довело и до
влошаване на отношенията между св.Д. и подс.К..
Съдът кредитира изцяло показанията на
свидетелите Г.Т., А.Д. и Х. Х. – служители на ДГС – Хисар. От показанията на
свидетелите се установява идентична обстановка, възприета от тях и изложена
независимо един от друг, като се установява, че свидетелите пристигнали по
сигнал на спешен телефон 112 на поляна до с.Ч.. Там установили тъжителя С.,
който имал кръв по носа и тениската, св.Д., както и подс.К.К. и св.Р.. При
разговорите на място св.Т., Д. и Х. разбрали от присъстващите, че С. и Д.
отишли на поляната да обучават кучетата си, след което показали убит домашен
заек, който кучетата удушили, а С. и Д. одрали и прибрали в автомобила си. От
показанията на тримата свидетели се установява, че след прибирането на заека,
кучетата влезли в гората и тъжителя и св.Д. влезли да ги търсят. При излизането
от гората, тъжителя бил посрещнат от подс.К., който ударил тъжителя и между тях
възникнало сбиване. От показанията на св.Т., Д. и Х. се установява, че тъжителя
имал наранявания по лицето, от носа му текла кръв и тениската му също била
изцапана с кръв. И тримата служители на ДГС – Хисар заявяват в показанията си,
че поведението на тъжителя и св.Д. не е било лов, а същите са обучавали
кучетата си, като не са използвали оръжие. Съдът кредитира изцяло показанията
на свидетелите Т., Д. и Х. като обективни, хронологични, кореспондиращи помежду
си и с останалите гласни и писмени доказателства по делото.
Съдът кредитира
изцяло показанията на св.А.Н. и на св.Н.П., които са полицейски служители в РУП
– Хисар, участък К. и са посетили мястото на инцидента по подаден сигнал на
спешен телефон 112. От показанията на св.Н. се установява, че след пристигане
на мястото на инцидента заварили тримата служители на ДГС – Хисар, тъжителят
А.С., св.П. Д., св.Д.Р. и подс.К.К.. По лицето на тъжителя С. имало кръв, която
се стичала от носа му и била изцапала тениската му. Св.Н. събрал всички лица и
започнал на висок глас да изяснява случая. От показанията му се установява, че
тъжителят С. и св.Д. обяснили, че извели младите си кучета на обучение на
поляната, като им бил пуснат домашен заек, а кучетата го удушили. За да
установи това св.Н. поискал от С. и Д. да представят заека и последните
извадили от автомобила си торба с трупа на одрания заек, като от показанията на
св.Н. се установява, че всички присъстващи видели месото и били единодушни, че
това е домашен заек. След това тъжителя С. обяснил, че кучетата влезли в гората
и със св.Д. отишли да ги търсят, като при излизането му от гората бил посрещнат
от подс.К. и св.Р.. Те го питали какво прави в гората и дали ловува, при което
тъжителя С. бил нападнат от подс.К., който започнал да го удря с юмруци и
шамари, след което го съборил на земята. От показанията на св.Н. се установява,
че подс.К. обяснил, че тъжителя искал да си тръгва с автомобила, затова
подсъдимия го хванал за рамото и го подсекъл, а тъжителя му бил извадил нож.
След като тъжителя станал от земята видели, че има кръв по лицето. От своя
страна тъжителят С. обяснил на св.Н., че не е вадил нож на никого, а му бил
изваден от канията. От показанията на св.Н. се установява, че св.Р. му предал
нож, който бил в един от автомобилите на подсъдимия и св.Р., който той приел с
протокол за доброволно предаване. Св.Н. помолил св.Д. и тъжителя С. да покажат
дали в автомобила им има оръжие, като последните се отзовали и след проверката
оръжие не било установено. През това време св.П.Д.също имал нож на кръста си,
но не се е налагало да го предава. В последствие св.Н. отишъл заедно с колегата
си и тъжителя С. в дома му за да извърши проверка на ловното му оръжие. При
проверката всичко било наред, ловното оръжие и боеприпасите на тъжителя си били
в касата. Съдът кредитира изцяло показанията на св.Н. като пълни, обективни,
хронологични и кореспондиращи с останалите гласни и писмени доказателства,
приобщени по делото.
Съдът кредитира
изцяло показанията и на св.Н.П., който също пристигнал на мястото на инцидента
и видял тъжителя С., който имал кръв по носа и бил раздърпан. По данни на
тъжителя бил ударен от подсъдимия, който твърдял, че го заплашвал с нож. От
показанията на св.П. се установява, че разбрал за някакви дразги между
дружинките, като на място имало и други хора, както и горските служители. В
последствие посетили дома на тъжителя и не открили нарушение при съхраняването
на оръжието му. Съдът изцяло кредитира тези показания като обективни, пълни и
кореспондиращи с останалия доказателствен материал по делото.
В хода на
съдебното следствие бе извършен оглед на веществено доказателство – диск със записи
на телефонните обаждания на подс.К. до спешен тел. 112. От изслушването на
записите се установява, че подс.К. уведомява оператор на спешен телефон 112 за
това, че е заловил бракониер, който го нападнал с нож и иска изпращане на
полиция и горски служители, както и проверка на ловното му оръжие. Съдът
кредитира тези доказателства като обективни и кореспондиращи с останалия
доказателствен материал по делото.
В подкрепа на
изложената фактическа обстановка е и заключението на назначената в хода на
съдебното следствие съдебно – медицинска експертиза. От заключението на
последната се установява, че на тъжителя А.С. са били причинени следните
телесни увреждания: контузия на главата; кръвонасядания по дясната ябълчна
област; охлузване на дясната ушна мида; контузия по гърба на носа; охлузване по
лявата предмишница. Всички тези телесни увреждания в съвкупност са причинили
болки и страдания, без разстройство на здравето – лека телесна повреда по
смисъла на чл.130 ал.2 от НК. В заключението си, както и в разпита, вещото лице
сочи, че телесните увреждания са причинени с въздействието на удари и падане,
но са по различна анатомична повърхност на тялото и не може да са причинени
само с един удар или само с едно падане. Вещото лице приема, че за да бъдат
причинени тези увреждания освен падането на земята е имало и други удари с
твърди тъпи предмети, каквито са юмруците. Съдът кредитира изцяло заключението
на вещото лице като компетентно изготвено, с оглед поставената задача и
специалните знания на вещото лице.
По делото като
писмени доказателства са приобщени писма от ОД МВР, прокурорско постановление
за отказ за образуване по пр.преписки N 10741/2019г, писмо от Районна
прокуратура – Пловдив касаещо прок.преписка N 10740/2019г., съдебно –
медицинско удостоверение N 1439/2019г., медицински документи и фактура към
него, писмо от Дирекция „Национална система 112“, ведно с приложен диск със
записи, които писмени доказателства Съдът кредитира изцяло и същите
кореспондират с останалите гласни доказателства, събрани по делото.
При така
установената по несъмнен и категоричен начин фактическа обстановка Съдът
достига до извода, че подсъдимият К.Р.К.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл.130, ал.2 от НК за това, че на 09.12.2019г. в землището на с.Ч., общ.К.,
обл.Пловдив е причинил на А.М.С. ***, с ЕГН: ********** лека телесна повреда,
изразяваща се в контузия на главата; кръвонасядания по дясната ябълчна област;
охлузване на дясната ушна мида; контузия по гърба на носа; охлузване по лявата
предмишница, които увреждания са причинили болки и страдания, без разстройство
на здравето.
От събраните по делото доказателства,
кредитирани изцяло от Съда /писмени, гласни, в това число от заключението на
СМЕ/ се установява, че именно подс.К.К. е извършил изпълнителното деяние на
престъплението по чл. 130 ал.2 от НК. От събраните гласни доказателства се
установява, че тъжителят А.С. е бил здрав и се е намирал в гората до с.Ч.ен и
при излизане на поляна е бил посрещнат от подс.К.К. и св.Р.. Последните са
искали обяснение какво прави тъжителя там, след което подс.К.К. е започнал да
нанася удари с шамари и юмруци по главата и лицето на тъжителя, от които удари
са причинени телесните увреждания по тъжителя, след което го подсекъл и тъжителя
паднал на земята, където се овъргалял в треви, листа и пръст. Очевидец на
случилото се е св.Д.Р., който поради близките си отношения с подс.К. спестява
част от фактите, като сочи единствено хващане за рамото и подсечка на краката
на тъжителя и като причина за тези действия на подс.К. изтъква, че тъжителя бил
посегнал към ножа си, но обърнат с гръб към тях и отдалечавайки се. Съдът
по-горе изложи, че не кредитира тези показания, като доказателства за
нанесените телесни увреждания са показанията на всички останали присъстващи
свидетели, който непосредствено след инцидента са възприели състоянието на
тъжителя, че му е текла кръв от носа и че същия пред всички обяснил, че бил
удрян от подс.К., който не отрекъл това. Тези свидетелски показания са косвени,
тъй като възприятията на свидетелите са непосредствено след инцидента, но
същите са обективни, хронологични и в изключителен синхрон независимо един от
друг, свидетелите сочат една и съща фактическа обстановка. В подкрепа на тези
гласни доказателства е и заключението на вещото лице по назначената съдебно –
медицинска експертиза, от което се установява, че нараняванията по тъжителя
А.С. са няколко и на различни анатомични повърхности, което ясно кореспондира с
доказателствата за нанасяни удари с шамар и юмрук, както и последващо падане на
земята, като вещото лице е категорично, че тези наранявания не могат да се
причинят само от едно падане на земята, каквито са твърденията на св.Р.. От
заключението на вещото лице се установява, че на тъжителя А.С. за причинени следните
увреждания, а именно: контузия на главата; кръвонасядания по дясната ябълчна
област; охлузване на дясната ушна мида; контузия по гърба на носа; охлузване по
лявата предмишница. Всички тези телесни увреждания по своя характер представляват лека телесна повреда, причинила
болки и страдания без разстройство на здравето. С оглед на изложеното Съдът
приема за доказано по несъмнен и категоричен начин на авторството от страна на
подс.К.К. на изпълнителното деяние на престъплението по чл. 130 ал.2 от НК.
От субективна
страна формата на вината на подсъдимият е пряк умисъл с целени и настъпили
общественоопасни последици. Същият е съзнавал, че с поведението си върши
престъпление, целял е именно засягане на телесната неприкосновеност на
тъжителя, тъй като е имал лични отношения към последния. Подс.К.К. е целял
настъпването на общественоопасните последици, които с изпълнението на деянието
били постигнати, като наред с това подсъдимия е целял и изгонването на тъжителя
от „ловните полета“, които считал, че му се припадат като председател на ловна
дружинка към с.Ч..
В хода на
съдебното следствие от страна на защитата бе изложена теза, че няма никакви
преки доказателства, които да водят до извода, че подс.К. е причинил телесните
увреждания по тъжителя С. по начина, изложен в тъжбата. Защитникът навежда
твърдения, че единствения очевидец на случилото се е св.Д.Р., който в
показанията си не сочи данни за това подсъдимия да е нанесъл удари по тъжителя.
Съдът не приема изложената защитна теза, тъй като последната е голословна и
противоречи на останалите събрани по делото доказателства, подробно описани и
кредитирани от Съда по-горе. Следва да се отбележи, че показанията на св.Р. за
инцидента са оскъдни и целят оневиняване на подсъдимия, като тези показания не
кореспондират с останалите гласни и писмени доказателства и най-вече със
заключението на вещото лице. За доказване на дадено престъпление не винаги е
обективно възможно събиране само на преки доказателства, като последното може
да се докаже и с косвени, стига те да са в логическа и хронологична
последователност и по категоричен начин да водят да извода за авторство на
деянието. Настоящият случай е именно такъв, поради което Съдът приема защитната
теза за голословна и неоснователна.
За извършване на престъплението по чл.130,
ал.2 от НК законодателят предвижда наказание лишаване от свобода от свобода до шест месеца или пробация, или глоба от
сто до триста лева.
Подсъдимият К.К. е пълнолетен, към
момента на инкриминираното деяние не е осъждан за престъпление от общ характер
и не е освобождаван от наказателна отговорност, като спрямо него не са
прилагани разпоредбите на чл.78а от НК. От вмененото му във вина престъпление
не са причинени имуществени вреди. Предвид това са налице материално правните
предпоставки за приложение на чл.78 А ал.1 от НК, поради което подсъдимият К.К.
следва да бъде ОСВОБОДЕН от наказателна отговорност, като му бъде наложено
АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ – ГЛОБА. По
отношение размера на административното наказание "глоба" и неговото
индивидуализиране, Съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства за
подсъдимия: чистото съдебно минало и добрите характеристични данни. Отегчаващи
отговорността обстоятелства не бяха констатирани. С оглед на така изложеното
Съдът счита, че най - справедливо е да се наложи административно наказание
ГЛОБА в минималния предвиден размер, а именно 1000 /хиляда/ лева. Последното е
съобразено с целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК и ще въздействат превантивно
и възпитателно спрямо подсъдимият К.К.. Последният ще има възможност да
преосмисли поведението си и да се поправи, като размерът на глобата ще мотивира
подсъдимия да се въздържа от други противообществени прояви.
Предвид
възприетите по-горе изводи Съдът счита, че безспорно с виновното си поведение
подс.К.К. е причинил на гражданския ищец А.С. неимуществени вреди, които
съгласно правилата на чл.45 от ЗЗД следва да репарира. Законното основание на
претендираното от гражданския ищец обезщетение е чл.45 ЗЗД – непозволено
увреждане, като между обвинението, по което подсъдимия е предаден на съд и
гражданския иск съществува тясна връзка. Отговорът на въпроса за
основателността на гражданския иск е в зависимост от разрешаването на въпроса
за авторството на деянието. Относно последното, Съдът изложи съображения
по-горе. Предвид и на това следва да се отчете, че гр.ищец А.С. е преживял
болки и страдания от причинените му контузия на главата; кръвонасядания по
дясната ябълчна област; охлузване на дясната ушна мида; контузия по гърба на
носа; охлузване по лявата предмишница, за които няма доказателства да се били над
обичайните по сила и продължителност за този вид травми. С оглед на всичко
това се налага несъмнения извод за леките по степен причинени на гражданския
ищец А.С. болки и страдания, които са отшумели след около десетина дни. Тези увреждания обаче са станали достояние на
по-широк кръг от хора, непосредствено след инцидента, като част от тях са
полицейски служители и служители на ДГС – Хисар, като последните извършват
контрол над ловците и този факт е предизвикал у тъжителя унижение, психически
дискомфорт и накърнено самочувствие, наред с болките и страданията. Ето защо, с
оглед изложеното до тук и предвид категоричните
доказателства за това, че подс.К.К. е нанесъл леката телесна повреда на
гражданския ищец, то Съдът счита, че предявеният иск е основателен и следва да
бъде уважен до размер от 1500 /хиляда и петстотин/ лева, като над този размер
до пълният предявен такъв от 4000 лева гражданският иск следва да бъде
отхвърлен като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН. Гражданският иск се дължи ведно със
законната лихва от момента на увреждането – 19.12.2019г. до окончателното му
изплащане.
По делото са
направени разноски в размер на 162 лева, представляващи направените от тъжителя
разноски за държавна такса и вещо лице, които на основание чл.189, ал.3 НПК,
Съдът възложи в тежест на подсъдимия К.К. и поради това го осъди да заплати
тази сума в полза на тъжителя А.С.. Тъй като повереникът на тъжителя представи
договор, в който е записано, че между него и тъжителя възнаграждение не е
договорено и представителството е безплатно, то Съдът счита, че разноски за
повереник не следва да бъдат присъждани.
На осн. чл. 189
ал.3 от НПК подс.К.К. следва да бъде
осъден да заплати сумата от 60 лева, представляваща държавна такса върху
уважения размер на гражданският иск, и сумата от 70 лева, представляваща
разноски за вещо лице по сметка на Районен съд – Пловдив.
Причини за
извършване на деянието – незачитане на установения в страната правов ред и
неприкосновеността на телесния интегритет.
По изложените
мотиви Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
М.Г.