Р Е Ш Е Н И Е
№ 08.04.2015год. гр.Балчик
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БАЛЧИШКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД , НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ
На двадесет и четвърти март , две хиляди и петнадесета
година
В публично заседание , в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ИГНАТОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
Секретар:С С
Прокурор: БЕЗ
ПРЕДСТАВИТЕЛ В С.З.
като разгледа, докладвано от районен съдия Даниела
Игнатова
АНХ дело №358 по описа за 2014 год. и за да се произнесе, съдът взе предвид
следното:
Производството е
по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Подадена е жалба
на ЕТ”В-И.Г.” с ЕИКсъс седалище и адрес на управление,представлявано
от И.И.Г. -управител,срещу Наказателно постановление №11-9889/13.09.2011г. на Зам.Директора на Териториална Дирекция на НАП
гр.Варна,с
което е наложено наказание „Имуществена санкция” в размер на 500,00/петстотин/лева,на осн.чл.185,ал.1 от ЗДДС,за извършено нарушение на
чл.25,ал.1,във вр.с чл.3,ал.1 от Наредба Н-18/2006г. на Министъра на финансите
и чл.118 от ЗДДС.
Дружеството -Жалбоподател
,редовно призован за участие чрез своя управител,в
с.з.се представлява от адв.Г. ***.Последният моли НП да бъде отменено
изцяло като незаконосъобразно.
Административно
наказващият орган,редовно призован за участие се представлява от юр.к.П,пледира
НП да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Съдът като се
запозна с писмените и гласни доказателства
установи следната фактическа обстановка:
От представените
по делото писмени и гласни доказателства се установява,че жалбоподателят ЕТ ” В- И.Г.”извършва търговска дейност в гр.Балчик по Алея „Дамба”. В тази
и връзка на 29.08.2011г. в 18,40часа била извършена проверка на търговския
обект по смисъла на &1,т.41 от ДР на ЗДДС –щанд за продажба на сладолед,находящ се в
гр.Балчик,Алея „Дамба”При проверката служителите на ТД на НАП-Варна,св.Г.
установил че в 18,35ч.при покупка на 1бр.сладолед на стойност 2,80 лева от
колегата му Л. не бил издаден фискален касов бон от въведения в експлоатация в
търговския обект ЕКАФП.За покупката била заплатена сумата 2,80лева в банкнота
от два лева и монета от един лева.било върнато ресто.Продажбата била извършена
от И.Г.-продавач в търговския обект.
Този факт е
констатиран ,видно
от приложените към делото констативен протокол за извършена проверка №0007519/29.08.2011г.Протокола
бил предявен и връчен на управителя .
Въз основа на
констатираното ,както бе посочено по-горе св.Г.
съставил АУАН №0044902/29.08.2011Г.,връчен на управителя,който
не е направил писмени възражения по акта,в който е
посочено,нарушение на чл.25,ал.1,във вр.с чл.3,ал.1 от НАРЕДБА Н-18/2006г. на
Министъра на финансите и чл.118 от ЗДДС.
В рамките на
тридневния срок по чл.44,ал.1 от ЗАНН са депозирани писмени възражения по АУАН ,заведени с вх.№54076/30.08.2011г.
Въз основа на
така съставеният АУАН ,административно-наказващият орган издал процесното НП.
В НП е посочено,че
при определяне вида и размера на наказанието е взето предвид разпоредбата на
чл.27 от ЗАНН,пеценена е тежестта на извършеното нарушение,както и разпоредбата
на чл.185,ал.1 от ЗДДС относно вида и размера на наказанието,взето е предвид
направеното възражение в което не се опровергават констатациите на органите по
приходите и предвид липсата на спорни обстоятелства наказващият орган е приел
че не следва да се провежда разследване по реда на чл.52,ал.4 от ЗАНН.
С оглед на
изложеното наказващият орган е наложил наказание имуществена санкция по
чл.185,ал.1 от ЗЗДС в размер на петстотин лева.
В самото НП е
отбелязано че нарушението е за пръв път и други нарушения при извършената
проверка не са били констатирани.
При така
очертаната фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Настоящият
състав на съда приема,че жалбата е процесуално допустима и е подадена в
законноустановеният 7-дневен срок.
По същество погледната
е основателна, но според съда на различни от
посочените в нея основания.
Настоящият
състав на съда,счита,че деянието,следва да се квалифицира като „маловажен
случай”,поради следното:
Правната норма
на чл.28 от ЗАНН предвижда,че за „маловажни случаи”на административни нарушения
,наказващият орган може да не наложи наказание,като предупреди нарушителя
,устно или писмено,че при повторно извършване на нарушението ще му бъде
наложено административно наказание или в конкретния случай наказание съгл.чл.83
от ЗАНН.В конкретния случай в НП е посочено че нарушението е за пръв път и в протокола за проверка не е
констатирано друго нарушение,но от страна на органите на НАП не са били направени
предписания,за отстраняване на констатираното нарушение с оглед повторното му
допускане.
Административно-наказателният
процес е строго нормирана дейност,при която за извършено административно
нарушение се налага съответно наказание,а прилагането на санкцията на
административно-наказателната норма,във всички случаи е въпрос само на
законосъобразност и никога на целесъобразност.
Общото понятие
за административно нарушение се съдържа в чл.6 от ЗАНН.В чл.28 и чл.39,ал.1 от ЗАНН Законът си служи още с понятията
„маловажни” и „явно маловажни”нарушения.При извършване на преценка дали са
налице основанията по чл.28 от ЗАНН ,наказващият орган е длъжен да приложи
правилно закона,като ограничи”маловажните” случаи на административни нарушения
от нарушенията,обхванати в чл.6 от ЗАНН.Когато деянието представлява „маловажен
случай” на административно нарушение той следва да приложи чл.28 от ЗАНН.
Прилагайки тази
разпоредба наказващият орган,всъщност освобождава от
административно-наказателна отговорност,а това освобождаване не може да почива
на преценка по целесъобразност,както бе посочено по -горе. Предвидена е
оперативна сомостоятелност,компетентност на наказващият орган за произнасяне по
специален,предвиден в закона ред,а именно-при наличие на основанията посочени в
чл.28 от ЗАНН ,да не наложи наказание и да отправи предупреждение ,от което
произтичат определени законови последици.
В обжалваното НП
административно наказващият орган не е коментирал дали следва или не да приложи
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН ,т.е.дали са налице или не понятията за
маловажност ,респ.дали деянието е маловажно или не и на това основание да не
наложи наказание,освобождавайки субекта от отговорност,с отправяне на
предупреждение. Липсва подобно
становище и в хода по прения от процесуалният представител,каквато обаче
съдебна практика съществува както в рамките на НАП така и от създадената от
Административните съдилища.
Преценката
за”маловажност на случая”подлежи на съдебен контрол.В неговия обхват се включва
и проверката за законосъобразност на преценката по чл.28 от ЗАНН.
Когато съдът
констатира,че предпоставките на чл.28 от ЗАНН са налице,но наказващият орган не
го е приложил,това е основание за отмяна на НП поради издаването му в
противоречие със закона/Тълкувателно решение №1 от
12 декември 2007 година на ВКС/.
Наказателният
Съд не може да бъде обвързван от решението на административния орган и не може
да бъде възпрепятстван в правомощията си да проучи в пълнота фактите,релевантни
за спора,с който е сезиран.
Съдът изследва и
решава всички въпроси,както по фактите,така и по правото,от които зависи
изходът на делото.
От анализа на
цитираните правни норми следва изводът,че преценката на
административно-наказващият орган за „маловажност”на случая по чл.28 от ЗАНН се
прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол.
Настоящият
състав на съда приема,че при определяне на маловажните случаи при
административните нарушения по ЗДДС,следва да се съобразяват разпоредбите на чл.11 от ЗАНН и чл.93,т.9 от НК.
Правната норма
на чл.11 от ЗАНН урежда правната възможност по въпросите на
вината,вменяемостта,обстоятелствата,изключващи отговорността,формите на
съучастие,приготовлението и опита,субсидиарно да се прилагат разпоредбите на
общата част на НК,доколкото в ЗАНН не се предвижда друго.
В ЗАНН липсва
легална дефиниция за понятието ”маловажен случай”,поради което определянето на
дадено административно нарушение като”маловажен случай”,следва да се извеждат
от разпоредбите на чл.93,т.9 от НК.
Легалното
определение на маловажен случай дадено в чл.93,т.9 от
НК предвижда,че маловажен случай е този ,при който извършеното
престъпление,респ.наказание с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи вината обстоятелства представлява
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
престъпление,респ.нарушение,както е в случая от съответния вид.
От анализа на
горното следва извода,че дали конкретно административно нарушение съставлява
маловажен случай,следва да се преценяват фактите на липса или незначителност на
вредните последици,характера на вредните последици,ако такива са настъпили от
нарушението,както и всички смекчаващи отговорността обстоятелства.
Съдържанието на чл.93, т.9 от НК следва изводът,че освен от
размера на вредните последици,маловажността на случая може да зависи и от наличието на други
смекчаващи обстоятелства,които следва да се преценяват от съответният съд
конкретно и въз основа на събраните по делото доказателства,при всеки случай на
административно нарушение.
Съдът при
тълкуване на обективираната в термина „маловажен случай” законодателна
воля,приема,че при административните нарушения следва да се преценяват както
обстоятелствата относно обществената опасност на административното нарушение,в
контекста на неговите времеви и пространствени измерения,реализирания
механизъм,характеризиращите предмета на
нарушението особености ,липсата или незначителността на настъпилите вредни
последици,мотивите и подбудите за извършване на нарушението,социалното
отражение на нарушението,така и фактическите данни по отношение на нарушителя.
Съдът приема ,че
маловажен случай ще е налице само ако съвкупната преценка на посочените
обстоятелства обуславя по –ниска степен на обществена опасност на конкретно
извършено нарушение в сравнение с обикновените случаи на административни
нарушения от съответния вид.
Съдът ,в
конкретния случай,след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства,приема,че административното нарушение за което е санкциониран
търговеца,следва да се квалифицира като „маловажен случай” и административно
-наказващият орган не е следвало да налага наказание за констатираното по АУАН
и издава обжалваното НП,поради следното:
По делото
безспорно е установено и не се спори от страните,че в
търговския обект –щанд за сладолед ,находящ се в
гр.Балчик на Алея Дамба се е извършвала търговска дейност ,а именно продажба на
сладолед,като за продажбата само на един и то на стойност от 2,80лева не била
издадена касова бележка от фискалното устройство ,което било въведено в
експлоатация в обекта.Установено е също така безспорно от страните,че други
нарушения не са открити и нарушението е извършено за пръв път.
От разпитаните в
хода на съдебното следствие свидетели Дамянова и Антонов се установи именно
друг факт ,че търговецът е издавал касови бележки и в случая ако въвеждането на
процесната сума във фискалното устройство с цел издаване на фискален бон не е
било стопирано от органите на НАП то такъв е щял да бъде издаден.Още повече че
от изведеният отчет за деня не е констатирана разлика в касата на търговеца и
отчетеното от фискалното устройство.
Това според съда
е достатъчно основание да се приеме,че вредите които са настъпили или точният
термин който съда счита е че биха могли да настъпят за фиска ,ако приемем че изобщо с този размер на сумата е възможно да
настъпят вреди,са несъразмерни с размера на наказанието
,което в случая е 500/петстотин/лева.
Установен е и друг
факт,че нарушението е първо и други освен процесното не са открити.
Друг факт който
следва да даде основание на съда за произнасяне по-горе е изминалият период
повече от три години и половина от връчването на НП ,респ.произнасянето на съда
по него.
Освен това
Административно Наказващият Орган,в процесното НП ,не е спазил задължението си
по ЗАНН да мотивира и обсъди разпоредбата на чл.28 от ЗАНН,при положение, че
според съда в конкретния случай са налице именно предпоставките процесното
нарушение да се квалифицира като „маловажен случай”,съгласно изложените по-горе
мотиви.
Съвкупната
преценка на посочените по-горе обстоятелства обуславя по-ниска степен на
обществена опасност на конкретно извършеното административно нарушение,именно
защото от него не са настъпили вредни последици за държавата и фиска.
Предвид изложените съображения съдът счита,че
обжалваното НП не е постановено в съответствие с материалните закони и следва
да бъде отменено като незаконосъобразно.
Предвид
изложеното,съдът,
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление №11-9889/13.09.2011г. на Зам.Директора на Териториална
Дирекция на НАП гр.Варна,с което на ЕТ”В-И.Г.”
с ЕИК със седалище и адрес на управление
гр.Балчик,ул.”Янтра”№18а,представлявано от И.И.Г. -управител е
наложено наказание „Имуществена санкция” в размер на 500,00/петстотин/лева,на осн.чл.185,ал.1 от ЗДДС,за извършено нарушение на
чл.25,ал.1,във вр.с чл.3,ал.1 от Наредба Н-18/2006г. на Министъра на финансите
и чл.118 от ЗДДС,като незаконосъобразно!
Решението подлежи
на касационно обжалване или протестиране пред Административен Съд гр.Добрич по
реда на глава дванадесета от Административно-процесуалния кодекс, в 14-дневен
срок от връчване на съобщението на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: