Решение по дело №196/2025 на Окръжен съд - Сливен

М О Т И В И
към Решение рег.№ 81/22.04.2025г. по ЧНД № 196/2025г. по описа на
СлОС

Производството е по реда на чл.32 ал.1, вр.чл.16 ал.1-ал.8 от Закона за
признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане
и решения за налагане на финансови санкции (ЗПИИАКОРНФС).
Образувано е по повод на получено удостоверение по чл.4 от Рамково
решение 2005/214/ПВР на Съвета на Европа относно прилагането на принципа
за взаимно признаване на финансови санкции, от което е видно, че с Решение
за налагане на финансова санкция № BH-GS/03/246000241674/24 от
18.11.2024г., влязло в сила на 10.12.2024г., постановено от несъдебен орган –
BEZIRKSHAUPTMANNSCHAFT GÜSSING, Република Австрия, с което по
отношение на българската гражданка М. Т. Г., ЕГН **********, родена на
***г. в гр.С., с постоянен и настоящ адрес с.Ч., ул.“О. **, е наложена
финансова санкция в размер на 70 Евро, наложена по реда на § 52 lit. с Z. 24
erster Satz, erster Halbsatz StVO § 99 Abs. 3 lit. a Straßenverkehrsordnung 1960 -
StVO 1960, BGBI. Nr. 159/1960, zuletzt geandert durch BGBI. I Nr. 39/2013, с
левова равностойност 136.91 лева, за това че на 02.10.2024г. в 16.04 часа в
Nickelsdorf, В 10 Str.km 75.064, Fahrtrichtung Nickelsdorf (Австрия), при
управление на МПС с рег.№ ***, като водач на превозното средство, не е
спазил сигнал за спиране пътен знак „Стоп“.
Изпратеното удостоверение, включително и на български език, е
издадено по смисъла на чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета на
Европа от 24.02.2005г. относно прилагането на принципа за взаимно
признаване на финансови санкции и е по реда на чл.30 и сл. от Закона за
признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане
и решения за налагане на финансови санкции.
В съдебно заседание представителят на Окръжната прокуратура гр.С.
заявява, че са налице всички изискуеми условия за признаване решението за
налагане на финансовата санкция, поради което пледира за признаване на
решението на несъдебния орган на Австрия, като се изпрати на органите на
НАП за изпълнение.
Засегнатото лице М. Т. Г., редовно призовано, се явява лично в съдебно
заседание. В личната си защита заявява, че е запозната с решението от
Австрия и ще си плати наложената глоба. В последната си дума желае да си
заплати глобата.
Въз основа на наличните доказателства в делото, съдът прие за
установено следното:
Засегнатото лице М. Т. Г., ЕГН **********, родена на ***г. в гр.С., с
постоянен и настоящ адрес с.Ч., ул.“О. **, поради което компетентен да
разгледа делото съобразно чл.31, вр.чл.6 от Закона за признаване, изпълнение
и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на
1

финансови санкции, е Окръжен съд С..
С Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета
на Европа относно прилагането на принципа за взаимно признаване на
финансови санкции е представено за признаване и изпълнение Решение за
налагане на финансова санкция № № BH-GS/03/246000241674/24 от
18.11.2024г., влязло в сила на 10.12.2024г., постановено от несъдебен орган –
BEZIRKSHAUPTMANNSCHAFT GÜSSING, Република Австрия, с което по
отношение на българската гражданка М. Т. Г., ЕГН **********, родена на
***г. в гр.С., с постоянен и настоящ адрес с.Ч., ул.“О. **, е наложена
финансова санкция в размер на 70 Евро, наложена по реда на § 52 lit. с Z. 24
erster Satz, erster Halbsatz StVO § 99 Abs. 3 lit. a Straßenverkehrsordnung 1960 -
StVO 1960, BGBI. Nr. 159/1960, zuletzt geandert durch BGBI. I Nr. 39/2013, с
левова равностойност 136.91 лева за това че на 02.10.2024г. в 16.04 часа в
Nickelsdorf, В 10 Str.km 75.064, Fahrtrichtung Nickelsdorf (Австрия), при
управление на МПС с рег.№ ***, като водач на превозното средство, не е
спазил сигнал за спиране пътен знак „Стоп“.
От Удостоверението по чл.4 е видно, че обстоятелствата на извършване
на нарушението от засегнатото лице са следните, а именно на 02.10.2024г. в
16.04 часа в Nickelsdorf, В 10 Str.km 75,064, Fahrtrichtung Nickelsdorf
(Австрия), при управление на МПС с рег.№ ***, като водач на посоченото
превозно средство, не е спазил сигнал за спиране – пътен знак „Стоп“,
наложена финансова санкция по реда на § 52 lit. с Z. 24 erster Satz, erster
Halbsatz StVO § 99 Abs. 3 lit. a Straßenverkehrsordnung 1960 - StVO 1960, BGBI.
Nr. 159/1960, zuletzt geandert durch BGBI. I Nr. 39/2013.
Съгласно разпоредбата на чл.3 ал.1 т.1 от Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за
налагане на финансови санкции е несъмнено, че става въпрос за решение за
налагане на финансова санкция, тъй като се касае за влязъл в сила акт на
несъдебен орган на държава-членка на Европейския съюз - Република
Австрия, за налагане на задължение за плащане на глоба.
От описанието на извършеното от Г. нарушение следва извод, че
деянието й представлява административно нарушение според
законодателството на издаващата държава. Констатираното нарушение не е
оспорено от заинтересованото лице Г. при определяне на санкцията от
компетентния орган в Австрия, въпреки, че е уведомена. Поради изложеното и
изразеното становище на засегнатото лице, настоящият състав на съда приема,
че Г. е извършила описаното нарушение. Предвид това, че поведението й
нарушава правилата за движението по пътищата, за него не се изисква двойна
наказуемост, съгласно разпоредбата на чл.30 ал.2 т.1 от Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за
налагане на финансови санкции.
Решението за налагане на финансова санкция е представено като
заверено копие от органа, който го е издал и е придружено с Удостоверение по
образец по смисъла на чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета на
2

Европа от 24.02.2005г. относно прилагането на принципа за взаимно
признаване на финансови санкции, издадено и подписано от съответния
компетентен орган на издаващата държава, който е удостоверил и неговото
съдържание.
От съдържанието на удостоверението е видно, че то съдържа всички
реквизити, предвидени както в чл.4 от цитираното по-горе Рамково решение
на Съвета на Европа, така и според изискванията на Приложение № 2 към
Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или
отнемане и решения за налагане на финансови санкции и съответства на
решението за налагане на финансова санкция. В случая се касае за признаване
на решение, влязло в сила, постановено от несъдебен орган на държава членка
на Европейския съюз, отнасящо се за наложена финансова санкция от този
орган на българския гражданин М. Т. Г., ЕГН **********, родена на ***г. в
гр.С., с постоянен и настоящ адрес с.Ч., ул.“О. **.
Не са налице основанията за отказ за признаване на решението,
визирани в разпоредбата на чл.35 от Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на
финансови санкции, доколкото няма данни срещу същото лице и за същото
деяние в България или в друга държава, различна от издаващата или
изпълняващата, да е издадено и/или изпълнено решение за налагане на
финансови санкции; решението не се отнася за деяние, подсъдно на български
съд, поради което не следва да се коментира въпроса за евентуално изтекла
давност по българското законодателство; засегнатото лице не е с привилегия
или имунитет по българското законодателство, които да правят изпълнението
на решението недопустимо; решението не се отнася за деяние, извършено
изцяло или отчасти на територията на Република България; наложената
финансова санкция не е по-малка от 70 Евро; решението е по отношение на
физическо лице, което е наказателно отговорно; в удостоверението изрично е
посочено, че решението е било връчено лично на засегнатото лице и то е било
изрично уведомено съгласно законодателството на решаващата държава лично
или чрез упълномощен според националния закон представител относно
правото на повторно разглеждане или обжалване на делото, както и за
сроковете на обжалване.
С оглед на така констатираното по-горе, настоящият съд направи извод,
че са налице визираните в Закона за признаване, изпълнение и изпращане на
актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови
санкции предпоставки за признаване на решението за налагане на финансова
санкция, издадено от несъдебен орган - Bezirkshauptmannschaft Güssing,
Република Австрия. С решението на несъдебния орган, българският
гражданин М. Т. Г., ЕГН **********, родена на ***г. в гр.С., с постоянен и
настоящ адрес с.Ч., ул.“О. **, е осъдена да заплати глоба в размер на 70 Евро,
чиято левова равностойност към 18.11.2024г., датата на постановяване на
решението в издаващата държава, е с обща левова равностойност 136.91 лева.
3

След признаване на цитираното по-горе решение, същото заедно с
препис от настоящото решение, незабавно след влизане в сила на последното,
следва да се изпратят на органите на Националната агенция по приходите за
изпълнение.
Съгласно разпоредбата на чл.38 от Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на
финансови санкции, следва незабавно да се уведоми компетентния орган на
издаващата държава за настоящото решение като копие от уведомлението
следва да се изпрати на Министерство на правосъдието на Република
България.
По изложените съображения съдът постанови решението си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

4

Номер на акта:	81
Дата:	22 април 2025 г.
Съдия:	Мая Петрова Величкова

Дело:	20252200200196
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	15 април 2025 г.

Решение по дело №196/2025 на Окръжен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите