РЕШЕНИЕ
№ 43
гр. Варна, 10.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева
като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно гражданско
дело № 20223000500575 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. Образувано по подадени
две въззивни жалби, както следва. Въззивна жалба, подадена от
Прокуратурата на Република България, чрез Д.Д.-прокурор в ОП-Добрич,
против решение №121/11.05.2022г., постановено по гр.д.№53/22г. по описа на
ДОС, гр.о./изменено в частта за разноските с влязло в сила определение
№878/07.10.2022г., постановено по гр.д.№53/22г. по описа на ДОС/, в частите
му, с които: 1/ Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на
А. С. О. обезщетение за имуществена вреда в размер от 2 143, 46 лв.,
съставляваща пропусната полза от получен в по-нисък размер доход от
трудово възнаграждение за месец май 2015г., причинена от допуснато в
нарушение на правото на ЕС в периода 11.08.2014г. - 12.05.2016г. бездействие
от прокурор в РП-Тервел относно отмяната на наложената на ищеца мярка -
забрана за напускане на пределите на Република България при прекратяване
на досъдебно производство №103/10г. по описа на РУ „Полиция“, гр.Тервел с
постановление от 11.08.2014г., на осн. чл.49 от ЗЗД , ведно със законната
лихва върху сумата 2 000лв., считано от 22.05.2017г. до 20.06.2021г. и върху
сумата от 2 143, 46лв., считано от 21.06.2021г. до нейното окончателно
изплащане; 2/ Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на
А. С. О. обезщетение за имуществена вреда в размер от 2 143, 46лв.,
съставляваща пропусната полза от получен в по-нисък размер доход от
1
трудово възнаграждение за месец юни 2015г., причинена от допуснато в
нарушение на правото на ЕС в периода 11.08.2014г. - 12.05.2016г. бездействие
от прокурор в РП-Тервел относно отмяната на наложената на ищеца мярка -
забрана за напускане на пределите на Република България при прекратяване
на досъдебно производство №103/10г. по описа на РУ „Полиция“, гр.Тервел с
постановление от 11.08.2014г., на осн. чл.49 от ЗЗД, ведно със законната
лихва върху сумата 2 000 лв., считано от 22.05.2017г. до 20.06.2021г. и върху
сумата от 2 143, 46 лв., считано от 21.06.2021г. до нейното окончателно
изплащане; 3/ Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на
А. С. О. обезщетение за имуществена вреда в размер от 2 123, 46 лв.,
съставляваща пропусната полза от получен в по-нисък размер доход от
трудово възнаграждение за месец юли 2015г., причинена от допуснато в
нарушение на правото на ЕС в периода 11.08.2014г. - 12.05.2016г. бездействие
от прокурор в РП-Тервел относно отмяната на наложената на ищеца мярка -
забрана за напускане на пределите на Република България при прекратяване
на досъдебно производство №103/10г. по описа на РУ „Полиция“, гр.Тервел с
постановление от 11.08.2014г., на осн. чл.49 от ЗЗД, ведно със законната
лихва върху сумата 2 000 лв., считано от 22.05.2017г. до 20.06.2021г. и върху
сумата от 2 123, 46 лв., считано от 21.06.2021г. до нейното окончателно
изплащане; 4/ Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на
А. С. О. обезщетение за имуществена вреда в размер от 1 359, 01лв.,
съставляваща пропусната полза от получен в по-нисък размер доход от
трудово възнаграждение за 16 дни през месец август 2015г. , причинена от
допуснато в нарушение на правото на ЕС в периода 11.08.2014г. - 12.05.2016г.
бездействие от прокурор в РП-Тервел относно отмяната на наложената на
ищеца мярка - забрана за напускане на пределите на Република България при
прекратяване на досъдебно производство №103/10г. по описа на РУ
„Полиция“, гр.Тервел с постановление от 11.08.2014г., на осн. чл.49 от ЗЗД,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 22.05.2017г. до нейното
окончателно изплащане; 5/ Прокуратурата на Република България е осъдена
да заплати на А. С. О. обезщетение за неимуществени вреди в размер от 500
лв., причинени от допуснато в нарушение на правото на ЕС в периода
11.08.2014г. - 12.05.2016г. бездействие от прокурор в РП-Тервел относно
отмяната на наложената на ищеца мярка - забрана за напускане на пределите
на Република България при прекратяване на досъдебно производство
№103/10г. по описа на РУ „Полиция“, гр.Тервел с постановление от
11.08.2014г., на осн. чл.49 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 22.05.2017г. до нейното окончателно изплащане; 6/ Прокуратурата
на Република България е осъдена да заплати на А. С. О. заплатената от него
държавна такса в размер от 10лв.; 7/ Прокуратурата на Република България е
осъдена да заплати сумата от 300лв.-разноски за производството - по сметка
на ДОС; 8/ Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на
осн. чл.38, ал.2 от ЗА на упълномощената от ищеца по делото адвокат Е. Ф.
М. адвокатско възнаграждение за първата инстанция в размер на 743, 47 лв.В
2
жалбата се твърди, че решението в обжалваните му части е неправилно, като
постановено в противоречие с материалния закон и поради необоснованост
по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде
отменено и вместо него постановено друго, с което предявените искове бъдат
отхвърлени и в горепосочените им части.
Въззиваемият А. С. О., редовно уведомен, не е депозирал отговор по
въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК.
Въззивна жалба, подадена от А. С. О. чрез процесуалния му представител
адв.Е.Ф., против решение №121/11.05.2022г., постановено по гр.д.№53/22г. по
описа на ДОС, гр.о./изменено в частта за разноските с влязло в сила
определение №878/07.10.2022г., постановено по гр.д.№53/22г. по описа на
ДОС/, в частите му, с които: 1/ е отхвърлен предявеният от А. С. О. против
Прокуратурата на Република частичен иск за присъждане обезщетение за
имуществена вреда, съставляваща пропусната полза от получен в по-нисък
размер доход от трудово възнаграждение за месец май 2015г., причинена от
допуснато в нарушение на правото на ЕС в периода 11.08.2014г. - 12.05.2016г.
бездействие от прокурор в РП-Тервел относно отмяната на наложената на
ищеца мярка - забрана за напускане на пределите на Република България при
прекратяване на досъдебно производство №103/10г. по описа на РУ
„Полиция“, гр.Тервел с постановление от 11.08.2014г., за горницата над 2 143,
46 лв. до 2 365, 55 лв., на осн. чл.49 от ЗЗД; 2/ е отхвърлен предявеният от А.
С. О. против Прокуратурата на Република частичен иск за присъждане
обезщетение за имуществена вреда, съставляваща пропусната полза от
получен в по-нисък размер доход от трудово възнаграждение за месец юни
2015г., причинена от допуснато в нарушение на правото на ЕС в периода
11.08.2014г. - 12.05.2016г. бездействие от прокурор в РП-Тервел относно
отмяната на наложената на ищеца мярка - забрана за напускане на пределите
на Република България при прекратяване на досъдебно производство
№103/10г. по описа на РУ „Полиция“, гр.Тервел с постановление от
11.08.2014г., за горницата над 2 143, 46 лв. до 2 365, 55 лв., на осн. чл.49 от
ЗЗД; 3/ е отхвърлен предявеният от А. С. О. против Прокуратурата на
Република частичен иск за присъждане обезщетение за имуществена вреда,
съставляваща пропусната полза от получен в по-нисък размер доход от
трудово възнаграждение за месец юли 2015г., причинена от допуснато в
нарушение на правото на ЕС в периода 11.08.2014г. - 12.05.2016г. бездействие
от прокурор в РП-Тервел относно отмяната на наложената на ищеца мярка -
забрана за напускане на пределите на Република България при прекратяване
на досъдебно производство №103/10г. по описа на РУ „Полиция“, гр.Тервел с
постановление от 11.08.2014г., за горницата над 2 123, 46 лв. до 2 365, 55 лв.,
на осн. чл.49 от ЗЗД; 4/ е отхвърлен предявеният от А. С. О. против
Прокуратурата на Република частичен иск за присъждане обезщетение за
имуществена вреда, съставляваща пропусната полза от получен в по-нисък
размер доход от трудово възнаграждение за 16 дни през месец август 2015г. ,
причинена от допуснато в нарушение на правото на ЕС в периода 11.08.2014г.
3
- 12.05.2016г. бездействие от прокурор в РП-Тервел относно отмяната на
наложената на ищеца мярка - забрана за напускане на пределите на Република
България при прекратяване на досъдебно производство №103/10г. по описа на
РУ „Полиция“, гр.Тервел с постановление от 11.08.2014г., за горницата над
1 359, 01 лв. до 2 365, 55 лв., на осн. чл.49 от ЗЗД; 5/ са отхвърлени
частичните искове на А. С. О. против Прокуратурата на Република България
за осъждането на ответника да му заплати обезщетение за имуществена вреда,
причинена от допуснато в нарушение на правото на ЕС в периода 11.08.2014г.
- 12.05.2016г. бездействие от прокурор в РП-Тервел относно отмяната на
наложената на ищеца мярка - забрана за напускане на пределите на Република
България при прекратяване на досъдебно производство №103/10г. по описа на
РУ „Полиция“, гр.Тервел с постановление от 11.08.2014г. както следва: а/
сумата от 2 365, 55лв., съставляваща обезщетение за пропусната полза от
получен в по-нисък размер доход от трудово възнаграждение през месец
септември 2015г.; б/ сумата от 2 365, 55лв., съставляваща обезщетение за
пропусната полза от получен в по-нисък размер доход от трудово
възнаграждение през месец октомври 2015г.; в/ сумата от 2 365, 55лв.,
съставляваща обезщетение за пропусната полза от получен в по-нисък размер
доход от трудово възнаграждение през ноември 2015г.; г/ сумата от 2 365, 55
лв., съставляваща обезщетение за пропусната полза от получен в по-нисък
размер доход от трудово възнаграждение през месец декември 2015г.; д/
сумата от 2 365, 55лв., съставляваща обезщетение за пропусната полза от
получен в по-нисък размер доход от трудово възнаграждение през месец
януари 2016г.; е/ сумата от 2 365, 55лв., съставляваща обезщетение за
пропусната полза от получен в по-нисък размер доход от трудово
възнаграждение през месец февруари 2016г.; ж/ сумата от 2 365, 55лв.,
съставляваща обезщетение за пропусната полза от получен в по-нисък размер
доход от трудово възнаграждение през март 2016г.; з/ сумата от 2 365, 55лв.,
съставляваща обезщетение за пропусната полза от получен в по-нисък размер
доход от трудово възнаграждение през април 2016г., ведно със законни
лихви върху всички суми, считано от 22.05.2017г. до плащането им; 6/ е
отхвърлен искът на А. С. О. против Прокуратурата на Република България за
осъждането на ответника да му заплати обезщетение за неимуществени вреди,
причинени от допуснато в нарушение на правото на ЕС в периода
11.08.2014г. - 12.05.2016г. бездействие от прокурор в РП-Тервел относно
отмяната на наложената на ищеца мярка - забрана за напускане на пределите
на Република България при прекратяване на досъдебно производство
№103/10г. по описа на РУ „Полиция“, гр.Тервел с постановление от
11.08.2014г., в частта му за горницата над 500 лв. до 10 000 лв. като
неоснователен, в т.ч., погасен по давност за вредите, търпени в периода
11.08.2014г. - 21.05.2015г., на осн. чл.49 от ЗЗД.
В жалбата се твърди, че решението в обжалваните му части е неправилно,
като постановено в противоречие с материалния закон и поради
необоснованост по изложените в същата подробни съображения. Претендира
4
се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените
искове бъдат уважени и в горепосочените им части.
Въззиваемата страна Прокуратурата на Република България в депозирания
отговор по въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК чрез
процесуалния представител ю.к. Ц.М., поддържа становище за нейната
неоснователност и моли решението на ДОС в обжалваните му от А.О. части
да бъде потвърдено.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното.
В исковата си молба ищецът А. С. О. излага, че е бил привлечен като
обвиняем по ДП №103/10г. по описа на РУ „Полиция“, гр.Тервел. С
постановление от 11.08.2014г. на РП-Тервел наказателното производство е
било прекратено поради липса на данни за извършено престъпление.Във
връзка с досъдебното производство бил задържан през 2011г. при поредното
му завръщане в България от чужбина, където работил от години /изпращан на
работа от различни работодатели, регистрирани в България в различни
държави от ЕС, работил в строителството/. Впоследствие, след прекратяване
на делото, при опит отново да замине в чужбина, разбрал, че спрямо него има
наложена мярка за процесуална принуда „Забрана за напускане пределите на
Република България“, което много го учудило, защото наказателното
производство вече било прекратено, а и му отнело време да разбере, че
забраната е свързана именно с делото. Оказало се, че въпреки прекратяването
му, прокурорът не отменил тази мярка за процесуална принуда. Предвид това
и приблизително две години след прекратяване на наказателното
производство не могъл да отиде да работи в чужбина, както правил преди
това, така до м.05.2016г., когато с постановление от 13.05.2016г. на РП-
Тервел мярката била отменена.Едва през м.06.2016г. станало възможно да
напусне страната и да започне отново работа в чужбина, когато и отново
заминал да работи извън страната.
Забраната за напускане на страната е по същество лишаване от правото му
на свободно придвижване, което е едно от основните права на гражданите на
ЕС, съгласно чл.21 от ДФЕС. Съгласно чл.4 от Директива №2004/38/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004г., правото на свободно
движение включва правото на напускане на страната с цел пътуване в друга
държава-членка само с лична карта, без да се изисква изходна виза или друго
подобно разрешение. В нормата на чл.27 от същата директива са
регламентирани изчерпателно и стриктно хипотезите и основанията, които
позволяват на държавите-членки да ограничават правото на свободно
движение. С това, че спрямо него е наложена горепосочената мярка е
нарушено правото на свободно движение по чл.21 от ДФЕС, защото е
постановено изискване да получи разрешение за това, а на практика
получаването му би било невъзможно.Още при налагането си мярката не е
отговаряла на изискванията на чл.27 от директивата, а след прекратяване на
наказателното производство е в грубо нарушение на правото му, защото
5
липсват и формални съображения, които да бъдат изтъкнати като оправдание
за ограничение на това му право.Нарушението на правата му е извършено
чрез бездействието на прокурор от РП-Тервел, който при прекратяване на
наказателното производство не е отменил мярката по чл.68 от НК, каквото
задължение е имал на осн. чл.243, ал.2 от НПК. С бездействието си е нарушил
правото му по чл.21 от ДФЕС и чл.4 от Директива №2004/38/ЕО.От горното е
претърпял имуществени и неимуществени вреди. Имуществените се
изразяват в пропуснати ползи, а именно разликата между трудовите доходи,
които би придобил при командироването си за работа в чужбина, и тези,
които фактически е придобил, работейки в този период в България, поради
невъзможността да напусне страната, предвид неотменената му мярка за
процесуална принуда, които били около минималната работна заплата.Общо
този период е бил 19 месеца-от м.08.2014г. до м.05.2016г. и за всеки от
месеците разликата е в размер на 2 000лв. В настоящото производство
претендира обезвреда за периода от м.05.2015г. до м.05.2016г. - период от
общо 12 месеца, за всеки от които разликата в доходите е 2 000лв., или общо
обезщетение в размер на 24 000лв., които претендира ответникът
Прокуратурата на Република България да бъде осъден да му заплати, ведно
със законна лихва за забава, считано от 3 години преди датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане. В резултат от нарушаване на
правото му на свободно придвижване изпитал и душевни болки и терзания от
притеснението и фрустрацията, че не може да напуска страната и така не
може да си осигури доходи, за които неимуществени вреди претендира
ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение в размер на 10 000лв.,
ведно със законна лихва за забава, считано от 3 години преди датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
Ответникът Прокуратурата на Република България в депозирания отговор
в срока по чл.131 от ГПК и в хода на производството оспорва предявените
искове. Твърди, че доколкото се сочи от ищеца, че спорните правоотношения
са се развили в периода 2015г.-2016г., т.е. преди изменението на ЗОДОВ с
приемане нормата на чл.2в от същия, квалификацията на исковете, дадена от
ищеца-чл.2в от ЗОДОВ, е неправилна. Поддържа, че по същество твърденията
в исковата молба са, че вредите са резултат от незаконно повдигнатото на
ищеца обвинение и приложените мерки за процесуална принуда, т.е. исковете
са с квалификация по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ и за същите е изтекла
погасителната давност. Евентуално твърди, че исковете са неоснователни,
защото вреди не са търпени. Ищецът е посочил, че е разбрал за наложената му
мярка непосредствено преди отмяната й. Искането за нейната отмяна е
подадено от ищеца на 13.05.2016г. и на същата дата с прокурорско
постановление мярката е отменена. Липсват доказателства на ищеца да се е
налагало да напуска пределите на страната предвид сключен трудов договор
за работа в чужбина за периода от прекратяване на наказателното
производство до отмяната на мярката и това напускане да е било невъзможно
поради неотмяната й, както и доказателства същият да е търпял
6
неимуществени вреди по повод тази мярка.В случай, че се приеме, че ищецът
е търпял имуществени вреди, то същия е допринесъл за резултата, защото не
е поискал отмяна на мярката, въпреки, че е знаел за прекратяването на
наказателното производство.
По искане на ищеца в молба от 17.06.2021г., по реда и в срока по чл.214 от
ГПК е допуснато изменение в посока увеличаване размера на претенцията за
имуществени вреди, а именно от 2 000лв. за всеки месец в периода или общо
24 000лв. на 2 365, 55лв./сума, установена от заключение на ССЕ от
14.06.2021г./ за всеки месец в периода. Общо сумата за процесните 12 месеца
е 28 386, 60лв. В цитираната молба ищецът е посочил сумата от 30 752, 15лв.,
която е сбор от сумите за 13 месечен период, защото вещото лице по
цитираната ССЕ е дало заключение за 13 месечен период - от м.05.2015г. до
м.05.2016г., вкл. Последният месец от този период не е предмет на иска,
съответно исканото изменение е недопустимо /предявява се нов иск с
различно основание и петитум/, предвид което и първоинстанционният съд с
обжалваното решение не се е произнесъл за същия, съответно не е предмет и
на въззивното производство.
Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и
приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна
следното.
Предявени са искове с пр.осн. чл.2в, ал.1 от ЗОДОВ и чл.86 от ЗЗД
С изменението на ЗОДОВ, обн.ДВ, бр.94/29.11.2019г. от националното
право е нормативно установен редът за реализиране на отговорността на
държавата за вреди от достатъчно съществено нарушение правото на ЕС и
това е редът по ЗОДОВ - съгласно чл.2в от ЗОДОВ, исковете за вреди от
достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз се
разглеждат от съдилищата по реда на АПК-за вреди по чл.1, ал.1 от закона,
както и за вреди от правораздавателната дейност на административните
съдилища и на ВАС, и по реда на ГПК - в останалите случаи, като ответникът
се определя по реда на чл.7 от ЗОДОВ. Както е прието напр. в определение
№100/13.06.2022г. по ч.гр.д.№1566/22г., ВКС, I гр.о. и определение
№199/26.04.2021г. по ч.т.д.№50/20г., ВКС, II т.о. в нормата на чл.2в, ал.1, т.2
от ЗОДОВ, за разлика от чл.1 и от чл.2в, ал.1 т.1 от същия закон, не е
направено разграничение от каква дейност са настъпили вреди от достатъчно
съществено нарушение на правото на Европейския съюз. Исковата молба е
подадена по пощата на 20.05.2020г., т.е. след влизане в сила на ЗИДЗОДОВ,
обн.ДВ, бр.94/19г., съответно създаване нормата на чл.2в от ЗОДОВ,
претендира се обезщетяване на вреди, твърдени, че са причинени от
достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз,
осъществено чрез бездействие от орган на съдебната власт - Прокуратурата
на Република България, която при посочените твърдения на ищеца е пасивно
процесуално легитимирана да отговаря по исковете на осн. чл.7, ал.1 от
ЗОДОВ. Първинстанционният съд е приел, че исковете са с правна
7
квалификация по чл.49 от ЗЗД, но е разгледал претенцията именно според
изложените от ищеца твърдения за обстоятелствата, от които произтича
спорното материално право и според въведения от него петитум против
надлежния ответник, както и по процесуалния ред на ЗОДОВ. Приел е и, че са
предявени 12 частични иска за имуществени вреди/отделен частичен иск за
всеки месец в периода/. Не се касае за частични искове, доколкото ищецът е
заявил пълния размер на претендираното от него обезщетение за твърдените,
че са търпени имуществени вреди през процесния едногодишен период от
м.05.2015г. до м.04.2016г., вкл. Посочената от него първоначална сума от 38
000лв. касае обясненията му, че общо за период от 19 месеца от прекратяване
на наказателното производство до отмяна на мярката вредата е в размер от 38
000лв./19х2 000лв./, а за процесните 12 месеца тя е в размер на 24 000лв. /12х2
000лв./, вкл., но доколкото първоинстанционният съд се е произнесъл именно
по заявения размер след допуснатото изменение - от 2 000лв. на 2 365, 55лв.
за всеки от 12-те месеца или общо сумата 28 386, 60лв., макар и разделена на
12 части, решението не е недопустимо.
От приобщените към доказателствения материал НОХД №13/11г. и НОХД
№126/13г., двете по описа на ТРС, ВНОХД №423/13г. по описа на ДОС и ДП
№103/10г. по описа на РУ „Полиция“, гр.Тервел, се установява, че с
постановление от 22.11.2010г. ищецът е бил привлечен като обвиняем за
извършване на тежко умишлено престъпление от общ характер по чл.195,
ал.1, т.5, вр. чл.194, ал.1 от НК, с привличането му е взета мярка за
неотклонение „подписка“, последната е изменена от съда/поради
отклонението на подсъдимия от мярката и неявяване пред съда след
призоваване/ с протоколно определение от 24.03.2011г. по НОХД №13/11г. по
описа на ТРС на „задържане под стража“, същият е обявен за общодържавно
издирване и задържан след завръщане му в страната. С протоколно
определение по същото дело от 07.07.2011г. мярката за неотклонение
„задържане под стража“ е изменена в „парична гаранция“ в размер на 800лв.
Със същото определение, в присъствието на А.О. и защитника му, по искане
на прокуратурата и на осн. чл.270, ал.3 от НПК, вр. чл.68, ал.6 от НПК/в
действащата й към посочената дата редакция към ДВ, бр.109/08г./ му е
наложена от съда мярка за процесуална принуда „Забрана за напускане
пределите на Република България“. С решение №13/05.03.2014г. по ВНОХД
№423/14г. постановената от ТРС по НОХД №126/13г. осъдителна присъда е
отменена и производството е върнато на ТРП за допълнително разследване.
След връщането му с постановление от 11.08.2014г. на ТРП/влязло в сила
след изтичане срока за обжалване/ наказателното производство по ДП
№103/10г. е прекратено на осн. чл.243, ал.1, т.2 от НПК-поради недоказаност
на обвинението. За прекратяването на ДП №103/10г. А.О. е уведомен лично
на 19.08.2014г. С постановление на ТРП от 10.09.2014г./по повод подадена
молба от А.О. от 10.09.2014г. за отмяна поради отпаднало основание на
мярката за неотклонение парична гаранция и връщане на внЕ.ата сума/ е
отменена наложената му мярка за неотклонение „парична гаранция“.
8
На осн. чл.243, ал.2 от НПК при постановяване на постановление за
прекратяване на наказателното производство прокурорът следва да отмени и
наложените на обвиняемия мерки за процесуална принуда. Мярката по чл.68
от НПК, била наложена на ищеца, е вид мярка за процесуална принуда, която,
с оглед цитираната разпоредба, прокуратурата е била длъжна да отмени
своевременно с акта си по чл.243 от НПК. Тази мярка е отменена едва с
постановление на ТРП от 13.05.2016г. по повод подадената молба с вх.
№202/13.05.2016г. от А.О., чрез процесуалния му представител, в която се
сочи, че наказателното производство е било прекратено, впоследствие А.О.
установил, че спрямо него има наложена и мярка за процесуална принуда
„Забрана за напускане пределите на Република България“, иска се
извършване на проверка и предвид прекратяване на наказателното
производство отмяна на мярката и уведомяване надлежните органи на МВР.
Както в ДФЕС, така и в ДЕС е прокламирано като основно право правото
на свободно движение на всеки гражданин на държавите-членки, в това число
и правото на излизане от съответната страна, включена в европейската
общност.В посочените Договори, както и в приложимия общностен вторичен
акт - Директива №2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29
април 2004г. относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните
семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на
държавите-членки са визирани ограничения на така предвиденото право.
Държавите-членки могат да ограничат свободата на движение и пребиваване
на граждани на съюза от съображения, свързани с обществения ред,
обществената сигурност или общественото здраве.За да са обосновани
мерките, дерогиращи принципа на свободно придвижване /чл.27, §2
Директива 2004/38/ЕО/ по съображения, свързани с обществения ред или
обществената сигурност, трябва да се основават изключително на личното
поведение на лицето, да не са изолирани от конкретния случай, и да не се
основават на мерки за обща превенция. Директивата не дава легално
определение на понятията обществен ред и обществена сигурност, но
трайната практика на Съда на Европейския съюз е, че държавите-членки са
свободни да поставят определени императивни интереси на обществото в
контекста на съдържанието на понятията обществен ред и обществена
сигурност, като зачитат всички правила на общностното право, които от една
страна целят да ограничат дискреционната власт на държавите-членки в това
отношение, а от друга, да гарантират, че правата на адресатите на
рестриктивните мерки са защитени.
Държавата носи безвиновна отговорност за нарушаване на правото на ЕС,
дори нарушената разпоредба от това право да няма директен ефект/решение
на СЕС от 19.11.1991г. по съединени дела C-6/90 и C-9/90/делото Andrea
Francovich/, като е необходимо предписаният от директивата резултат да
включва предоставяне на права на частноправни субекти, да бъде възможно
установяването на съдържанието на тези права въз основа на разпоредбата на
директивата и съществуването на причинно-следствена връзка между
9
неизпълнението на задължението на държавата и вредата, претърпяна от
засегнатите лица.Нормите на чл.27, §2 и 3 от Директива 2004/38/ЕО са
достатъчно точни и безусловни, поради което имат директен ефект и съдът е
длъжен да ги приложи, преценявайки законосъобразността на твърдените
действия/бездействия съобразно визираните в нормите изисквания като по
този начин осигури защита на правата на гражданите произтичащи от
общностното право.Така преценено бездействието на прокуратурата да
отмени след прекратяване на наказателното производство за периода от
11.08.2014г. до 13.05.2016г. наложената на ищеца мярка за процесуална
принуда „Забрана за напускане пределите на Република България“ е довело
до нарушение на прокламираните в чл.27 от Директива №2004/38/ЕО
принципи, при който правото му на свободно движение и пребиваване може
да бъде ограничено.
Отговорност на държавата по ЗОДОВ се подчинява на установените общи
принципи на деликтната отговорност в ЗЗД.При предявен иск с пр. осн. чл.2в
за обезщетяване на вреди, причинени от съществено нарушение на ПЕС,
съответно приложение намира даденото в т.2 на ППВС №7/1959г. и в т.1 на
ППВС №4/1968г. разрешение, а именно, че отговорността за непозволено
увреждане се поражда при наличността на причинна връзка между
противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди, като
причинната връзка трябва да бъде доказана от ищеца във всеки конкретен
случай. В този смисъл е и даденото в т.11 от ТР №3/22.04.2004г. разрешение,
съгласно което държавата отговаря за тези вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането /чл.4 от ЗОДОВ/. Вредата е пряка,
когато тя следва закономерно от неизпълнението на определени задължения и
е непосредствена, когато противоправният резултат директно предпоставя
вредата без намесата на други фактори на въздействие. Трайно в съдебната
практика се приема, че причинната връзка е зависимост, при която деянието е
предпоставка за настъпването на вредата, а тя е следствие на конкретното
действие или бездействие на деликвента. Деянието трябва да бъде condition
sine qua non за вредата.Деянието е необходимо условие за настъпване на
вредата, ако при мислено изключване на поведението на деликвента, тя не би
настъпила.Обратно, ако вредата би настъпила в сферата на едно лице и ако
деянието не беше осъществено, липсва причинна връзка между тях. Вредата
следва обективно, необходимо, закономерно да произтича от деянието, както
и да не бъде негово случайно следствие. Наличието на пряка причинна връзка
между нарушението и претърпяната от частноправните субекти вреда е
изведено и в практиката на СЕС като една от материалноправните
предпоставки за ангажиране на извъндоговорната отговорност на държавите
членки за вреди, настъпили вследствие нарушения на правото на ЕС-решения
на СЕС по съединени дела С-6/90 и С-9/90; С- 46/93 и С- 48/93; С- 224/01, С-
5/94, С 224/01, С 160/14 и др.
От заключението на ССЕ от 14.06.2022г. на в.л.Г.Вълкова, изготвено въз
основа на представените по делото справки от НАП, трудови договори,
10
командировъчни заповеди и удостоверения относно приложимо
законодателство се установява, че в периода м.03-м.06.2011г. ищецът е имал
сключен трудов договор №69/15.03.2011г. с „БМ-Трейдинг“ЕООД, гр.Смолян
с основно месечно възнаграждение 330лв. Със заповед от 17.03.2011г. е бил
командирован от работодателя си в Германия за срок от 106 дни със задача
„обща работа по подготовка за почистване на плавателни съдове“ с
командировъчни дневни в размер на 68 евро на ден, или общо за 106 дни 14
097, 62лв., получавал е в периода възнаграждение за пълен отработен месец
от по 2000лв. В периода м.07.2011г. до м.05.2016г. е работил при различни
работодатели в България с брутни трудови възнаграждения за пълен
отработен месец в размери от 180лв. до 500лв., а за процесния едногодишен
период от 475лв. до 500лв./средно 499, 31лв./. Сключил е трудов договор
№603/20.06.2016г. с „Акел“ЕООД с договорено възнаграждение в размер на
3200лв., със заповед от 21.06.2016г. е бил командирован от работодателя си в
Германия за срок от 90 дни със задача „обща работа по подготовка за
почистване на плавателни съдове“ с командировъчни дневни в размер на 68
евро на ден за 1 месец, а впоследствие по 51 евро. След изтичане на срока е
сключвал нови трудови договори със същия работодател, издавани са
непосредствено след това нови заповеди за командироване в Германия при
същите условия/за 90 дни, при същите дневни командировъчни/, като е имал
средномесечен брутен доход от м.06.2016г. до м.09.2017г. от 2 864, 86лв., или
средно месечна брутна разлика, съгласно ССЕ, в размер от 2 365, 55лв.
Съгласно разрешенията в ТР №3/2021 от 13.01.2023г. на ОСГТК на ВКС
на обезщетяване подлежат само реалните вреди, т.е. правото на обезщетение
се поражда само за действително претърпените вреди, а не предполагаемите
или хипотетични, тъй като обратното може да доведе до случаи на
неоснователно обогатяване. Възможността за увеличение на имуществото на
увреденото от деликта лице сама по себе си не е достатъчна, за да се приеме
наличието на пропусната полза. Дали пропуснатата полза е щяла да бъде
реализирана е въпрос на съществуване или несъществуване на обективни
факти от действителността, които подлежат на доказване и от които
произтича тази възможност. Тъй като законът изисква реално настъпила
вреда, за да възникне правото на обезщетение, предположението за наличието
на пропусната полза трябва да се изгражда на доказана възможност за
сигурно увеличаване на имуществото на увреденото лице, като не може да
почива на логическото допускане за закономерно настъпване на
увеличението, както е и прието с ТР №3/2012г.от 12.12.2012г. на ОСГТК на
ВКС.
С оглед тези разрешения и съдът приема, че само предвид факта, че за
времето м.03 до м.07.2011г. и след 20.06.2016г. ищецът е работил при
работодатели, които са го командировали за работа/общ работник по
почистване на плавателни съдове/ в държава членка на ЕС, като е получавал
посочените възнаграждения и командировъчни, не може да се предположи, че
със сигурност същият щеше да работи при тези условия и през процесния
11
период, в случай, че наложената му мярка по чл.68 от НПК беше
своевременно отменена, поради което и да се заключи, че е претърпял вреда
от вида пропусната полза. На първо място самият ищец сочи, че е имал
субективната представа до м.05.2016г., че срещу него няма неотменена мярка
за процесуална принуда по повод прекратеното наказателно производство.
Ако същият имаше сключени през процесния период трудови договори с
подобни работодатели и беше командирован, или бе направил постъпки за
сключване на подобни договори, то при опита си да напусне пределите на
страната би установил съществуването на мярката „Забрана за напускане
пределите на Република България“. Доказателства за подобни сключени
договори за процесния период не са ангажирани, вкл. съгласно представените
справките на ТД на НАП Варна за актуално състояние на действащи трудови
договори за ищеца. Когато през м.05.2016г. ищецът е узнал за
продължаващото действие на мярката и е поискал нейната отмяна на
13.05.2016г., в същия ден мярката е била отменена. След като няма данни, от
които да се установява, че за процесния период той е искал да напуска
пределите на страната, за да работи в чужбина, не би могло да се презюмира,
че е търпял вреди от пропуснати ползи от теоретичната възможност да
получава по-високи доходи, ако беше командирован за работа в чужбина. В
тази връзка и съдът приема, че получаването на по-ниски/в сравнение с 2011г.
и 2016г./ доходи от ищеца за процесния период не стои в пряка причинно-
следствена връзка/доказването на същата му е изрично възложено в тежест
при разпределяне на доказателствената тежест/ с неправомерното бездействие
на ответника, още повече и, че от датата на отправеното от ищеца искане
мярката е била незабавно отменена.
По изложените съображения съдът приема, че предявеният иск за
присъждане на имуществени вреди е неоснователен, поради което подлежи на
отхвърляне. Предвид несъвпадане изводите на настоящата инстанция, с тези
на първоинстанционния съд, решението следва да бъде отменено в частите
му, с които са присъдени обезщетения за имуществени вреди за периода
м.05.2016г.-м.08.2016г., ведно със законни лихви, и в тази част претенцията
отхвърлена. В останалата част по отношение на имуществените вреди
решението следва да бъде потвърдено.
Искът за присъждане на неимуществени вреди също е неоснователен. При
липсата на субективно знание до м.05.2016г., че напускането на пределите на
страната е ограничено поради неотмяната на наложената мярка за
процесуална принуда, не би може да се презюмира, че ищецът е изпитвал
обичайните душевни страдания и притеснения от нарушаване на правата му.
Доказателства за такива изживени страдания също не са ангажирани. Предвид
несъвпадане изводите на настоящата инстанция, с тези на
първоинстанционния съд, решението следва да бъде отменено в частта му, с
която е присъдена сумата от 500лв. за обезщетение за търпени
неимуществени вреди, ведно със законни лихви и в тази част претенцията
отхвърлена.В останалата част по отношение на неимуществените вреди
12
решението следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №121/11.05.2022г., постановено по гр.д.№53/22г. по
описа на ДОС, гр.о./изменено в частта за разноските с влязло в сила
определение №878/07.10.2022г., постановено по гр.д.№53/22г. по описа на
ДОС/, в частите му, с които: 1/ Прокуратурата на Република България е
осъдена да заплати на А. С. О. обезщетение за имуществена вреда в размер от
2 143, 46 лв., съставляваща пропусната полза от получен в по-нисък размер
доход от трудово възнаграждение за месец май 2015г., причинена от
допуснато в нарушение на правото на ЕС в периода 11.08.2014г. - 12.05.2016г.
бездействие от прокурор в РП-Тервел относно отмяната на наложената на
ищеца мярка - забрана за напускане на пределите на Република България при
прекратяване на досъдебно производство №103/10г. по описа на РУ
„Полиция“, гр.Тервел с постановление от 11.08.2014г., на осн. чл.49 от ЗЗД ,
ведно със законната лихва върху сумата 2 000лв., считано от 22.05.2017г. до
20.06.2021г. и върху сумата от 2 143, 46лв., считано от 21.06.2021г. до
нейното окончателно изплащане; 2/ Прокуратурата на Република България е
осъдена да заплати на А. С. О. обезщетение за имуществена вреда в размер от
2 143, 46лв., съставляваща пропусната полза от получен в по-нисък размер
доход от трудово възнаграждение за месец юни 2015г., причинена от
допуснато в нарушение на правото на ЕС в периода 11.08.2014г. - 12.05.2016г.
бездействие от прокурор в РП-Тервел относно отмяната на наложената на
ищеца мярка - забрана за напускане на пределите на Република България при
прекратяване на досъдебно производство №103/10г. по описа на РУ
„Полиция“, гр.Тервел с постановление от 11.08.2014г., на осн. чл.49 от ЗЗД,
ведно със законната лихва върху сумата 2 000 лв., считано от 22.05.2017г. до
20.06.2021г. и върху сумата от 2 143, 46 лв., считано от 21.06.2021г. до
нейното окончателно изплащане; 3/ Прокуратурата на Република България е
осъдена да заплати на А. С. О. обезщетение за имуществена вреда в размер от
2 123, 46 лв., съставляваща пропусната полза от получен в по-нисък размер
доход от трудово възнаграждение за месец юли 2015г., причинена от
допуснато в нарушение на правото на ЕС в периода 11.08.2014г. - 12.05.2016г.
бездействие от прокурор в РП-Тервел относно отмяната на наложената на
ищеца мярка - забрана за напускане на пределите на Република България при
прекратяване на досъдебно производство №103/10г. по описа на РУ
„Полиция“, гр.Тервел с постановление от 11.08.2014г., на осн. чл.49 от ЗЗД,
ведно със законната лихва върху сумата 2 000 лв., считано от 22.05.2017г. до
20.06.2021г. и върху сумата от 2 123, 46 лв., считано от 21.06.2021г. до
нейното окончателно изплащане; 4/ Прокуратурата на Република България е
осъдена да заплати на А. С. О. обезщетение за имуществена вреда в размер от
1 359, 01лв., съставляваща пропусната полза от получен в по-нисък размер
13
доход от трудово възнаграждение за 16 дни през месец август 2015г. ,
причинена от допуснато в нарушение на правото на ЕС в периода 11.08.2014г.
- 12.05.2016г. бездействие от прокурор в РП-Тервел относно отмяната на
наложената на ищеца мярка - забрана за напускане на пределите на Република
България при прекратяване на досъдебно производство №103/10г. по описа на
РУ „Полиция“, гр.Тервел с постановление от 11.08.2014г., на осн. чл.49 от
ЗЗД, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 22.05.2017г. до
нейното окончателно изплащане; 5/ Прокуратурата на Република България е
осъдена да заплати на А. С. О. обезщетение за неимуществени вреди в размер
от 500 лв., причинени от допуснато в нарушение на правото на ЕС в периода
11.08.2014г. - 12.05.2016г. бездействие от прокурор в РП-Тервел относно
отмяната на наложената на ищеца мярка - забрана за напускане на пределите
на Република България при прекратяване на досъдебно производство
№103/10г. по описа на РУ „Полиция“, гр.Тервел с постановление от
11.08.2014г., на осн. чл.49 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 22.05.2017г. до нейното окончателно изплащане; 6/ Прокуратурата
на Република България е осъдена да заплати на А. С. О. заплатената от него
държавна такса в размер от 10лв.; 7/ Прокуратурата на Република България е
осъдена да заплати сумата от 300лв.-разноски за производството-по сметка на
ДОС; 8/ Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на осн.
чл.38, ал.2 от ЗА на упълномощената от ищеца по делото адвокат Е. Ф. М.
адвокатско възнаграждение за първата инстанция в размер на 743, 47 лв., и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от А. С. О., ЕГН **********, против
Прокуратурата на Република България искове за присъждане на: 1/ сумата от
7 769, 39лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди,
съставляваща пропусната полза от получен в по-нисък размер доход от
трудово възнаграждение за периода 01.05.2015г.-16.08.2015г., причинени от
допуснато в нарушение на правото на ЕС в периода 11.08.2014г. - 12.05.2016г.
бездействие от прокурор в РП-Тервел относно отмяната на наложената на
ищеца мярка - забрана за напускане на пределите на Република България при
прекратяване на ДП №103/10г. по описа на РУ „Полиция“, гр.Тервел с
постановление от 11.08.2014г., ведно със законна лихва, считано от
22.05.2017г. до окончателното изплащане; 2/ сумата от 500лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
горепосоченото нарушение, ведно със законната лихва, считано от
22.05.2017г. до окончателно изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение №121/11.05.2022г., постановено по гр.д.
№53/22г. по описа на ДОС, гр.о., в останалата му част.
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280,
ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните пред
Върховен касационен съд.
14
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15