Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 6 2 2
гр.
Пловдив, 13.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХІ
н.с., в публично съдебно заседание на седемнадесети февруари две хиляди и
двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН
БЕКЯРОВ
при участието на секретаря Анелия Деведжиева като
разгледа докладваното от съдията АНД № 438/2020 г. по описа на Районен съд
Пловдив, ХІ н.с., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно
постановление /НП/ № 484636-F508119/16.12.2019 г. на ***** на отдел „Оперативни
дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, с което на ЕТ „З. - А.С.“ с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление с. Ягодово, ул. „Княз Богориди“ № 4, на
основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на
3000 лв. за нарушение на чл. 7, ал. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр.
чл. 118, ал. 4, т. 1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.
Жалбоподателят моли да
се отмени НП, евентуално да не се наложи наказание като се приложи разпоредбата
на чл. 28 от ЗАНН. Изложените аргументи се концентрират по приложението на
маловажния случай. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна ТД
на НАП Пловдив, чрез процесуалния си представител, моли съда да потвърди НП
като правилно и законосъобразно. Претендира се възнаграждение за представляване
от юрисконсулт.
Съдът като съобрази
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено
следното:
Жалбата е подадена в
срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради което се явява
допустима, а разгледана по същество е основателна.
От
събраните доказателства се установява следната фактическа обстановка:
Служители на ЦУ на НАП,
сред които свидетелят П.А., съвместно със служители на V РУ към ОД на МВР
Пловдив извършили съвместна проверка на 29.08.2019 г. в 12:00 часа на търговски
обект по смисъла на пар. 1, т. 41 от ДР към ЗДДС – магазин и кафене, намиращ се
в с. Ягодово, общ. Родопи, обл. Пловдив, ул. „Княз Богориди“ № 4. Същото било
стопанисвано от жалбоподателя ЕТ „З. - А.С.“. При проверката е извършена
контролна покупка на 2 броя вафли „Боровец:на обща стойност 0,50 лв., заплатени
от Б.С., на длъжност **** по приходите, преди легитимацията му. Парите са
приети от А.С. – собственик, като за продажбата не издал фискален бон поради
липсата на функциониращо фискално устройство в обекта. Установен е оборот към
момента на проверката в размер на 3 лв. За проверката е съставен протокол за
извършена проверка в обект серия АА № 0029904 от 29.08.2019 г. В протокола е
отразено, че в обекта се предлагат сладки изделия на цена от 0,30 лв. до 1 лв.,
чипсове от 0,40 лв. до 1 лв., хляб и хлебни изделия от 1,10 лв., бира – 1,20
лв., безалкохолни напитки от 0,50 до 1 лв., пилешки и патешки фенери от 1 до 2
лв.
Въз основа на
резултатите от проверката бил съставен Акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ № F508119/14.09.2019 г. за нарушение на чл. 7, ал. 2 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр. чл. 118 ал. 4 т. 1 от ЗДДС. Актът е
съставен в присъствието на двама свидетели и едноличния търговец. Актът е
подписан без възражения от негова страна.
За извършеното
нарушение било издадено и обжалваното НП, с което на дружеството била наложена
имуществена санкция в размер на 3000 лв. за посоченото нарушение на основание
чл. 185 ал. 2 от ЗДДС. В АУАН и НП е отразено, че нарушението води до
неотразяване на приходи.
След проверката
търговецът закупил и регистрирал фискално устройство за използвания от него
търговски обект. Същото било съпроводено със свидетелство за регистрация и
сервизен договор от 04.11.2019 г., когато е и извършена регистрацията в НАП.
Описаната фактическа
обстановка се установява от показанията на свидетелите П.А. - актосъставител,
З.А. и М.Н. както и от приложените към административнонаказателната преписка
писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал по
делото, включително АУАН, Протокол за извършена проверка сер. АА № № 0029904 от
29.08.2019 г., фискален бон за успешна регистрация в НАП, свидетелство за
регистрация на фискално устройство от 04.11.2019 г., сервизен договор №
SC011911040001, оправомощителна заповед № ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018 г. на ЦУ на
НАП.
Разпитан в съдебно
заседание свидетелят А. потвърждава авторството на АУАН и поддържа констатациите
в него. В допълнение изяснява, че проверката е съдържала контролна покупка на
две вафли на обща стойност от 0,50 лв., за която не е издаден касов бон, тъй
като обектът не бил снабден с фискално устройство. Спомня си да е проверката са
е проведена с колегата му Б.С., който извършил покупката, и служители на
съответното РУ към ОД на МВР Пловдив. Лично установил липсата на ФУ в обекта,
както и оборота от 3 лв.
Показанията на
свидетеля съдът намира за обективни, логични, непротиворечиви и в пълно
съответствие с приетите по делото писмени доказателства, поради което им дава
вяра. Същите съответстват на съставения протокол за извършена проверка и
показанията на свидетелката З.А.. Съдът оцени с доверие и нейните показания,
независимо от личните ѝ отношения с жалбоподателя. Макар да съществуват
известни неточности е показанията ѝ, то за съществените за предмета на
доказване обстоятелства, а именно извършената покупка и липсата на фискално
устройство, сведенията ѝ се покриват по съдържание с показанията на
актосъставителя и протокола за извършена проверка. В частта от показанията на
А., е която споделя, че тя именно е продала стоката, съдът не даде вяра на
показанията ѝ, тъй като противоречат на тези на актосъставителя, както и
изготвения протокол за извършена провека.
Същевременно
показанията на свидетелката М.Н. съдът намира, че следва да бъдат оценени с
доверие по отношение на обстоятелството в кой момент обектът на едноличния
търговец е започнал работа, а именно в началото на месец ноември 2019 г.
Показанията ѝ отговарят на представените от жалбоподателя доказателства
за регистриране на фискално устройство.
По
спазването на процедурата:
При съставяне на АУАН и
издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на
чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на процедурата по
съставянето на АУАН и НП, който да са съществени, като опорочават
административнонаказателното производство, самите актове и да нарушават правата
на нарушителя.
Актът е съставен изцяло
в съответствие с разпоредбата на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН, като нарушението е
изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при които е
извършено то. Актът е съставен от компетентно лице и в същия е дадена правна
квалификация на вмененото нарушение. Не е ограничено правото на жалбоподателя
по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи и писмени
възражения по него. Още към момента на връчване на АУАН жалбоподателят е имал
възможност да направи своите възражения и не се е възползвал от това. Актът е
съставен в присъствието търговеца.
Постановлението е
издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност, в предвидената
от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и
е съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като
административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената
част всичките му индивидуализиращи белези
(време, място, авторство и обстоятелства, при които е извършено). Затова
не може да се приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и
последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана
отговорността му – за извършването на продажби на стоки и услуги в търговски
обект без функциониращо фискално устройство.
От
материалноправна страна:
На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства,
съдът е на становище, че правилно, както съставителят на акта, така и
наказващият орган, са квалифицирали поведението на жалбоподателя като нарушение
на посочената разпоредба на чл. 7, ал. 2 от специалната Наредба № Н-18 на МФ.
Със същата не се допуска извършване на продажба на стоки и услуги от лицата по
чл. 3 без функциониращи ФУ/ИАСУТД, освен в случаите, посочени в тази наредба.
Същевременно лицата по чл. 3 от Наредбата са тези, които извършват продажби на
стоки и услуги в търговски обекти. Такова именно качество има и жалбоподателят,
доколкото се установи категорично от доказателства по делото, че в негов обект
е извършена продажба на стоки, а именно 2 броя вафли „Боровец“ на обща стойност
от 0,50 лв. Като такова лице търговецът е бил длъжен да монтира, въведе в
експлоатация и използване регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване
на дейността на обекта. Такова фискално устройство обаче не е било монтирано
към момента на извършване на продажбата, а на по-късен етап, а именно на
04.11.2019 г., въпреки че още към момента на продажбата търговецът е имал
задължение да притежава такова устройство. Извършвайки дейност по продажба на
стоки – два броя вафли, въпреки липсата на фискално устройство, нарушителят е
осъществил състава на вмененото нарушение.
От субективна страна нарушителят е съзнавал общественоопасния характер на
деянието си, предвиждал е, че неизпълнението на задължението му да осъществява
продажби в свой търговски обект с функциониращо фискално устройство може да
доведе до настъпване на общественоопасни последици за държавния бюджет, и е
искал настъпването на последиците, а именно да извърши продажбите, с което е
извършил нарушението при пряк умисъл.
По наказанието:
Административнонаказващият орган е определил и наложил имуществена
санкция в минимално зададения в чл. 185, ал. 1 от ЗДДС размер от 3000 лв., като
правилно е определил санкционната разпоредба съобразно нарушената норма.
С оглед на приетата обаче за осъществена фактическа обстановка съдът
приема, че определеното спрямо жалбоподателя наказание в НП не е в съответствие
с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и не отговаря на целите по чл. 12 от ЗАНН,
като са налице основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, т.е. е
налице „маловажен случай” на административно нарушение.
При тълкуване на посочената норма следва да се съобразят същността и
целите на административнонаказателното производство, уредено в ЗАНН, като се
има предвид и субсидиарното приложение на НК и НПК.
Административнонаказателният процес е строго регламентирана дейност, при която
за извършено нарушение се налага съответно наказание, като прилагането на
санкцията е винаги въпрос на законосъобразност. В случая с НП е наложено
административно наказание глоба за неизпълнение на задължение, свързано с
продажбите на стоки в търговски обекти само с функциониращи фискални
устройства. Поначало обществената опасност на този вид нарушения е определена
от законодателя като изключително висока, тъй като същите представляват
неизпълнение на задължения към държавата при осъществяване на дейността ѝ
по контрол на изпълнение на това задължение и контрол на задължението за
отчитане на всяка продажба, както и осигуряването на държавния фиск. Именно
поради това и нормативно определените санкции на административни наказания за
тях са във висок размер. Не се изисква щета, която да настъпи от нарушението.
Целта на ЗДДС е именно регулиране на обществените отношения, свързани
основаната функция на държавата по събиране на даниците. Тъй като конкретното
нарушение е формално, на просто извършване, в състава му не е предвидено
настъпването на определен съставомерен резултат, изразяващ се в настъпване на
някаква вреда, но то на практика води до възпрепятстване на обсъжданите
обществени нарушения, а както е отразено и в АУАН и НП и до неотразяване на
приходи. Ето защо липсата на такъв съставомерен резултат на нарушението при
формалния характер на състава на отговорността няма отношение при преценката за
наличието или значителността /респ. липсата или незначителността/ на вредните
последици и не представлява смекчаващо отговорността обстоятелство, което пък
да влияе на обществената опасност в контекста на легалната дефиниция на
маловажния случай по чл. 93, т. 9 от НК.
Наред с горното обаче следва да се отбележи, че чл. 27, ал. 2 от ЗАНН при
определяне на наказанието се взема предвид тежестта на нарушението, мотивите за
неговото извършване и другите смекчаващи или отегчаващи обстоятелства, както и
имотното състояние на нарушителя. Затова е необходимо да се отрази, че макар да
води до неотразяване на приходи, извършеното нарушение е свързано с
осъществяването на продажба на стойност от 0,50 лв., а целият оборот е бил на
стойност 3 лв. Независимо от обстоятелството, че нарушението води до
неотразяване на приходи и защитаваните обществени отношения са от висок
порядък, то степента на засягане на тези отношения чрез продажбата на две стоки
на обща стойност от 0,50 лв. характеризира случая с такова смекчаващо
отговорността обстоятелство, че нарушението следва да се определи като такова
представляващо по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид.
Затова съдът намира, че е налице хипотезата на „маловажен случай“ по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН и като не е взел предвид това и е наложил санкция в
размер на 3000 лв., административнонаказващият орган е издал незаконосъобразно
НП, което на това основание подлежи за отмяна. По правните си последици това
представлява освобождаване на нарушителя от административнонаказателна
отговорност.
По разноските:
С оглед изхода на спора на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН жалбоподателят
има правно на разноски в настоящото производство за представителство от
адвокат. Такава претенция е своевременно направена от процесуалния му
представител. С оглед фактическата и правна сложност на делото, следва разноски
да бъдат присъдени в размер на 300 лева, съгласно представения договор за правна
защита и съдействие, в който изрично е посочено, че сумата по нея е платена в
брой.
По изложените съображения и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
наказателно постановление № 484636-F508119/16.12.2019 г. на началник на отдел „Оперативни
дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, с което на ЕТ „З. - А.С.“ с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление с. Ягодово, ул. „Княз Богориди“ № 4, на
основание чл. 185, ал. 2 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е
наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв. за нарушение на чл. 7, ал. 2
от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр. чл. 118 ал. 4 т. 1 от ЗДДС.
ОСЪДЖА
Национална агенция по приходите да
заплати на ЕТ „З. - А.С.“ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.
Ягодово, ул. „Княз Богориди“ № 4 сумата от 300 лева, разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на
обжалване в 14–дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред
Административен съд Пловдив по реда на АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
А. Д.