Определение по дело №658/2022 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 21 септември 2022 г.
Съдия: Биляна Стефанова Икономова
Дело: 20227260700658
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 4 юли 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№718

 

 от 21.09.2022 г., гр. Хасково

 

Административен съд - Хасково, в закрито заседание на двадесет и първи септември, две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

съдия: Биляна Икономова

 

като разгледа дело № 658/2022 г. по описа на Административен съд - Хасково, докладвано от съдията, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба на Ш.Б.Г., подадена чрез пълномощник, с вх. № 4596/04.07.2022 г. и поправена с вх. № 4608/05.07.2022 г., и двете по описа на Административен съд – Хасково, постъпила и с вх. № 5162/05.07.2022 г. по описа на Окръжен съд – Хасково, срещу Заповед № К-1291/06.11.2003 г. на Директор на Областна дирекция на Министерство вътрешните работи /МВР/ – Хасково. Мотивира искане за прогласяване нищожността на акта.

1.В изпълнение на разпореждане от 02.08.2022 г. с молба с вх. № 5408/04.08.2022 г. по описа на Административен съд - Хасково жалбоподателят посочва, че жалбата му е насочена срещу Заповед № 1291/06.11.2003 г. на Директор на Регионална дирекция на МВР – Хасково, тъй като била допусната техническа грешка при изписване на номера на обжалвания акт и добавяне на буквата „К“.

2.В изпълнение на разпореждания от 04.08.2022 г. и от 10.08.2022 г. Директорът на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Хасково посочва, че не съществува Заповед № К-1291/06.11.2003 г.

3.По делото е приложена цялата административна преписка, по която е издаден оспореният акт - Заповед № 1291/06.11.2003 г. на Директор на Регионална дирекция на вътрешните работи – Хасково, вкл. и Решение № 47/19.05.2006 г. по адм. дело № 208/2005 г. на Окръжен съд – Хасково.

Видно от приложената по делото Заповед № 1291/06.11.2003 г. на Директор на Регионална дирекция на вътрешните работи /РДВР/ – Хасково в резултат на психологично изследване, проведено при възникнала служебна необходимост и установени от Института по психология на МВР данни, характеризиращи служителя като психологически несъвместим с изискванията за работа на основание чл. 253, ал. 1, т. 5 ЗМВР във връзка с чл. 251, ал. 1, т. 6 ППЗМВР се освобождава от служба главен сержант Ш.Б.Г., „младши разузнавач“ към Районно полицейско управление Свиленград при РДВР – Хасково по причини, които го правят негоден да изпълнява служебните задължения.

С Решение № 47/19.05.2006 г. по адм. дело № 208/2005 г. на Окръжен съд – Хасково, влязло в сила на 11.12.2006 г., е отхвърлена жалбата на Ш.Б.Г. за обявяване за нищожна Заповед № К-1291/06.11.2003 г. на Директора на РДВР – Хасково. Посочва се, че с тази заповед на основание чл. 253, ал. 1, т. 5 ЗМВР във връзка с чл. 251, ал. 1, т. 6 ППЗМВР същият е освободен от длъжност „младши разузнавач“ към Районно полицейско управление Свиленград при РДВР – Хасково по причини, които го правят негоден да изпълнява служебните задължения.

4.От Окръжен съд – Хасково е изискано за послужване адм. дело № 208/2005 г. Същото е образувано по жалба на Ш.Б.Г. срещу Заповед № К-1291/06.11.2003 г. на Директора на РДВР – Хасково, като в жалбата са релевирани доводи за нищожност на заповедта. Видно от протоколно определение от проведено на 17.11.2005 г. открито съдебно заседание, ответникът е задължен да представи оригинала на Заповед № К-1291/06.11.2003 г. на Директора на РДВР – Хасково, данни кога е връчена на жалбоподателя, както и цялата преписка, образувана във връзка с издадената заповед. В кориците делото се намира Заповед № 1291/06.11.2003 г. на Директор на РДВР – Хасково, приета като доказателство по делото.

По адм. дело № 208/2005 г. на Окръжен съд – Хасково е постановено Решение № 47/19.05.2006 г., оставено в сила с Решение № Я-232/11.12.2006 г. по адм. дело № ЗС-278/2006 г. на ВАС, V отделение, в което се сочи основанието за освобождаване от служба на Ш.Б.Г., чин „главен сержант“ - чл. 253, ал. 1, т. 5 ЗМВР във връзка с чл. 251, ал. 1, т. 6 ППЗМВР – причини, които правят лицето негодно да изпълнява служебните си задължения /психологическа несъвместимост/.

С определение № 1648/31.01.2020 г. по адм. дело № 5168/2019 г. на ВАС, Петчленен състав, искането на Ш.Б.Г. за отмяна на влязло в сила Решение № Я-232/11.12.2006 г. по адм. дело № ЗС-278/2006 г. на ВАС, V отделение, с което е оставено в сила Решение № 47/19.05.2006 г. по адм. дело № 208/2005 г. на Окръжен съд – Хасково, е оставено без разглеждане.

При така изложените факти и твърденията на страните настоящата съдебна инстанция формира следните правни изводи:

Жалбата е недопустима.

Проверката за допустимост на жалбата по чл. 159 АПК е проверка за съществуването и възможността надлежно да бъде упражнено едно право – правото на оспорване. Абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно, е по оспорването да няма влязло в сила решение, тъй като наличието му води до погасяване на правото на оспорване.

Съгласно чл. 177, ал. 1 АПК „решението има сила за страните по делото. Ако оспореният акт бъде отменен или изменен, решението има действие по отношение на всички“. Съгласно чл. 177, ал. 3 АПК „решението, с което е отхвърлено оспорване за отмяна на административен акт, е пречка за оспорването му като нищожен, както и за оспорването му на друго основание“. Съгласно чл. 144 АПК във връзка с чл. 297 ГПК „влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България“, а във връзка с чл. 299, ал. 1 ГПК „спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван освен в случаите, когато законът разпорежда друго“. При тълкуването на цитираните разпоредби се обуславя извод, че влязлото в сила решение, с което жалбата срещу заповедта е отхвърлена, е задължително и за съда, който разглежда последващо подадена жалба срещу същия административен акт, и който е длъжен да зачете действието на решението, с което е разрешен спорът за законосъобразност на акта.

В конкретния случай жалбата на Ш.Б.Г. е отхвърлена от Окръжен съд – Хасково. В същата са били изложени доводи единствено за нищожност на оспорения акт, каквито са и обективирани в жалбата, по която е образувано настоящото производство. Безспорно е, че жалбата за обявяване нищожността на административен акт може да се подаде неограничено във времето, но в конкретния случай е налице произнасяне именно по това искане с влязло в сила съдебно решение след обжалване пред касационната инстанция. Формираната сила на пресъдено нещо е процесуална пречка за повторно оспорване на акта като незаконосъобразен /в широкия смисъл на понятието/, конкретно – като нищожен. Така вж. мотивите на ТР № 3 от 16.04.2013 г. по тълк. д. № 1/2012 г., ОСК на ВАС.

За пълнота следва да се добави, че „нищожният административен акт не поражда никакви правни последици за адресатите си и за да не създава правна привидност, че съществува, при констатиране на основание за нищожност, съдът следва да го отстранява от правния мир чрез прогласяване на неговата нищожност, независимо, че в подадена срещу него жалба по реда на прекия съдебен контрол може да не е посочено точно такова оплакване. Това задължение за съда е регламентирано в императивната правна норма на чл. 29 от ЗВАС, действал към момента на обжалването, според която, „когато съдът установи, че актът е нищожен, той обявява неговата нищожност“. И затова проверката за законосъобразност на административния акт обхваща и проверката за неговата нищожност. Дори и да е пропуснал да извърши такава, възможността за нова преценка е преклудирана. Защита срещу неизпълнение на задължението на съда да извърши проверка и за нищожност на административния акт може да се осъществи по реда на обжалването пред по-горната съдебна инстанция, а не чрез подаването на нова жалба срещу същия административен акт“ /Определение № 1124 от 24.01.2011 г. по адм. д. № 16012/2010 г., ІІІ отд. на ВАС/.

Обективните предели на съдебното решение, т.е. предметът на решението, е предметът на делото. Предметът на делото в конкретния случай е един и същ административен акт – заповедта, с която се освобождава от служба жалбоподателят. Обстоятелството, че с решението по адм. дело № 208/2005 г. на Окръжен съд – Хасково е отхвърлена жалбата на Ш.Б.Г. срещу Заповед № К-1291/06.11.2003 г. на Директора на Регионална дирекция на вътрешните работи – Хасково, а не – срещу приложената в кориците по делото Заповед № 1291/06.11.2003 г. на Директора на Регионална дирекция на вътрешните работи – Хасково, не обосновава различие в предмета на оспорване. Установи, че Заповед № К-1291/06.11.2003 г. не е издавана от Директора на Регионална дирекция на вътрешните работи – Хасково, а тази, по която се е произнесъл Окръжен съд – Хасково, не се различава по съдържание /фактически и правни основания/ с приложената по делото и срещу която жалбоподателят е депозирал жалбата си.

Страните по делото са едни и същи. Регионалните дирекции на вътрешните работи са териториални служби на Министерството на вътрешните работи, ръководени от директор съгласно чл. 33 във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 2 ЗМВР от 1997 г. Съгласно § 4, ал. 2 ПЗР на ЗМВР от 2006 г. създадените с този закон областни дирекции „Полиция“ и „Пожарна безопасност и защита на населението“, ръководени от директори, са правоприемници на активите, пасивите, правата и задълженията на Столичната дирекция на вътрешните работи и на регионалните дирекции на вътрешните работи“. Съгласно § 109 от ПЗРЗИДЗМВР, обн. - ДВ, бр. 69 от 2008 г., създадените с този закон областни дирекции на МВР са правоприемници на активите, пасивите, правата и задълженията на областните дирекции „Полиция“ и на областните дирекции „Пожарна безопасност и защита на населението“, като процесуалното представителство на последните се осъществява от директорите на областните дирекции на МВР, които ги и ръководят /чл. 29а ЗМВР от 2006 г./. Съгласно § 11 ПЗРЗМВР, обн. ДВ, бр. 53 от 27 юни 2014 г., създадените с този закон областни дирекции на МВР са правоприемници на активите, пасивите, правата и задълженията на областните дирекции на МВР, създадени с отменения Закон за Министерството на вътрешните работи, като процесуалното представителство по висящи спорове на областните дирекции на МВР, създадени с отменения Закон за Министерството на вътрешните работи, се осъществява от директорите на областните дирекции, които ги и ръководят /чл. 43 ЗМВР/. В конкретния случай оспорената заповед е издадена от директора на регионална дирекция на вътрешните работи – Хасково /чл. 41, ал. 2 и чл. 2, ал. 1 от Закона за административното производство – отм./, правоприемник на която е Областна дирекция на МВР – Хасково, ръководена от директор /административен орган по смисъла на § 1, т. 1 ДР АПК/. Субективните предели на силата на пресъдено нещо важат, както за страните, така и за техните правоприемници /чл. 144 АПК във връзка с чл. 298, ал. 2 ГПК/.

В конкретния случай е налице обективен и субективен идентитет между решеното дело /адм. дело № 208/2005 г. на Окръжен съд – Хасково, чието решение е оставено в сила с решение по адм. дело № ЗС-278/2006 г. на ВАС, V отделение/ и новото дело /образуваното пред настоящия съд/, поради което жалбата следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното съдебно производство – прекратено.

В тази посока е и съдебната практика: Определение № 3209 от 05.04.2022 г. по адм. д. № 2965/2022 г., ІІІ отд. на ВАС, Определение № 6515 от 14.05.2013 г. по адм. д. № 5017/2013 г., ІІ отд. на ВАС, Определение № 6777 от 17.05.2013 г. по адм. д. № 3381/2013 г., ІІІ отд. на ВАС, Определение № 15271 от 03.12.2012 г. по адм. д. № 13975/2012 г., VІ отд. на ВАС.

В допълнение: трайно установено е в съдебната практика и правна теория, че очевидна фактическа грешка е налице, когато съществува несъответствие между формираната действителна воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението. Поправянето на подобна грешка е въведено като възможност с разпоредбите на § 4 и § 142 ПЗР АПК във връзка с чл. 192, ал. 2 ГПК /отм./ във връзка с чл. 45 ЗАП /отм./. От добавянето на буква „К“ при изписване на номера и датата на заповедта не се следва за адресата възможността отново да обжалва акта, по законосъобразността на който е налице произнасяне с влязло в сила решение, вкл. и с цел да се измени или отмени формираната чрез последното воля на съда. Така вж. Решение № 2361 от 22.02.2018 г. по адм. д. № 6999/2016 г., ІІ отд. на ВАС.

Така мотивиран и на основание чл. 159, т. 6 АПК, Административен съд – Хасково

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Ш.Б.Г. с вх. № 4596/04.07.2022 г. и поправена с вх. № 4608/05.07.2022 г., и двете по описа на Административен съд – Хасково, постъпила и с вх. № 5162/05.07.2022 г. по описа на Окръжен съд – Хасково, уточнена с молба с вх. № 5408/04.08.2022 г. по описа на Административен съд – Хасково, срещу Заповед № 1291/06.11.2003 г. на Директор на Регионална дирекция на вътрешните работи – Хасково.

 

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 658/2022 г. по описа на Административен съд – Хасково.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба, подадена в 7-дневен срок от съобщаването му чрез Административен съд – Хасково пред Върховния административен съд на Република България.

 

ПРЕПИС от определението да се връчи на жалбоподателя на основание чл.138, ал. 3 АПК, както и на Директора на ОД на МВР – Хасково – за сведение.

 

                                                                                  СЪДИЯ: