ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№718
от 21.09.2022 г., гр. Хасково
Административен съд - Хасково, в
закрито заседание на двадесет и първи септември, две хиляди двадесет и втора година,
в състав:
съдия: Биляна Икономова
като разгледа дело № 658/2022 г. по описа на Административен съд - Хасково,
докладвано от съдията, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по жалба на Ш.Б.Г., подадена чрез пълномощник, с вх. №
4596/04.07.2022 г. и поправена с вх. № 4608/05.07.2022 г., и двете по описа на
Административен съд – Хасково, постъпила и с вх. № 5162/05.07.2022 г. по описа
на Окръжен съд – Хасково, срещу Заповед № К-1291/06.11.2003 г. на Директор на Областна
дирекция на Министерство вътрешните работи /МВР/ – Хасково. Мотивира искане за
прогласяване нищожността на акта.
1.В
изпълнение на разпореждане от 02.08.2022 г. с молба с вх. № 5408/04.08.2022 г.
по описа на Административен съд - Хасково жалбоподателят посочва, че жалбата му
е насочена срещу Заповед № 1291/06.11.2003 г. на Директор на Регионална
дирекция на МВР – Хасково, тъй като била допусната техническа грешка при
изписване на номера на обжалвания акт и добавяне на буквата „К“.
2.В
изпълнение на разпореждания от 04.08.2022 г. и от 10.08.2022 г. Директорът на
Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Хасково посочва, че не
съществува Заповед № К-1291/06.11.2003 г.
3.По
делото е приложена цялата административна преписка, по която е издаден
оспореният акт - Заповед № 1291/06.11.2003 г. на Директор на Регионална
дирекция на вътрешните работи – Хасково, вкл. и Решение № 47/19.05.2006 г. по
адм. дело № 208/2005 г. на Окръжен съд – Хасково.
Видно
от приложената по делото Заповед № 1291/06.11.2003 г. на Директор на Регионална
дирекция на вътрешните работи /РДВР/ – Хасково в резултат на психологично
изследване, проведено при възникнала служебна необходимост и установени от
Института по психология на МВР данни, характеризиращи служителя като
психологически несъвместим с изискванията за работа на основание чл. 253, ал.
1, т. 5 ЗМВР във връзка с чл. 251, ал. 1, т. 6 ППЗМВР се освобождава от служба
главен сержант Ш.Б.Г., „младши разузнавач“ към Районно полицейско управление
Свиленград при РДВР – Хасково по причини, които го правят негоден да изпълнява
служебните задължения.
С
Решение № 47/19.05.2006 г. по адм. дело № 208/2005 г. на Окръжен съд – Хасково,
влязло в сила на 11.12.2006 г., е отхвърлена жалбата на Ш.Б.Г. за обявяване за
нищожна Заповед № К-1291/06.11.2003 г. на Директора на РДВР – Хасково. Посочва
се, че с тази заповед на основание чл. 253, ал. 1, т. 5 ЗМВР във връзка с чл.
251, ал. 1, т. 6 ППЗМВР същият е освободен от длъжност „младши разузнавач“ към
Районно полицейско управление Свиленград при РДВР – Хасково по причини, които
го правят негоден да изпълнява служебните задължения.
4.От
Окръжен съд – Хасково е изискано за послужване адм. дело № 208/2005 г. Същото е
образувано по жалба на Ш.Б.Г. срещу Заповед № К-1291/06.11.2003 г. на Директора
на РДВР – Хасково, като в жалбата са релевирани доводи за нищожност на
заповедта. Видно от протоколно определение от проведено на 17.11.2005 г.
открито съдебно заседание, ответникът е задължен да представи оригинала на
Заповед № К-1291/06.11.2003 г. на Директора на РДВР – Хасково, данни кога е
връчена на жалбоподателя, както и цялата преписка, образувана във връзка с
издадената заповед. В кориците делото се намира Заповед № 1291/06.11.2003 г. на
Директор на РДВР – Хасково, приета като доказателство по делото.
По
адм. дело № 208/2005 г. на Окръжен съд – Хасково е постановено Решение №
47/19.05.2006 г., оставено в сила с Решение № Я-232/11.12.2006 г. по адм. дело
№ ЗС-278/2006 г. на ВАС, V отделение, в което се сочи основанието за
освобождаване от служба на Ш.Б.Г., чин „главен сержант“ - чл. 253, ал. 1, т. 5 ЗМВР във
връзка с чл. 251, ал. 1, т. 6 ППЗМВР – причини, които правят лицето негодно да
изпълнява служебните си задължения /психологическа несъвместимост/.
С
определение № 1648/31.01.2020 г. по адм. дело № 5168/2019 г. на ВАС, Петчленен
състав, искането на Ш.Б.Г. за отмяна на влязло в сила Решение №
Я-232/11.12.2006 г. по адм. дело № ЗС-278/2006 г. на ВАС, V отделение, с което
е оставено в сила Решение № 47/19.05.2006 г. по адм. дело № 208/2005 г. на
Окръжен съд – Хасково, е оставено без разглеждане.
При
така изложените факти и твърденията на страните настоящата съдебна инстанция
формира следните правни изводи:
Жалбата
е недопустима.
Проверката
за допустимост на жалбата по чл. 159 АПК е проверка за съществуването и
възможността надлежно да бъде упражнено едно право – правото на оспорване.
Абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно, е по
оспорването да няма влязло в сила решение, тъй като наличието му води до
погасяване на правото на оспорване.
Съгласно
чл. 177, ал. 1 АПК „решението има сила за страните по делото. Ако оспореният
акт бъде отменен или изменен, решението има действие по отношение на всички“.
Съгласно чл. 177, ал. 3 АПК „решението, с което е отхвърлено оспорване за
отмяна на административен акт, е пречка за оспорването му като нищожен, както и
за оспорването му на друго основание“. Съгласно чл. 144 АПК във връзка с чл.
297 ГПК „влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил,
и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България“, а във връзка с
чл. 299, ал. 1 ГПК „спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде
пререшаван освен в случаите, когато законът разпорежда друго“. При тълкуването
на цитираните разпоредби се обуславя извод, че влязлото в сила решение, с което
жалбата срещу заповедта е отхвърлена, е задължително и за съда, който разглежда
последващо подадена жалба срещу същия административен акт, и който е длъжен да
зачете действието на решението, с което е разрешен спорът за законосъобразност
на акта.
В
конкретния случай жалбата на Ш.Б.Г. е отхвърлена от Окръжен съд – Хасково. В
същата са били изложени доводи единствено за нищожност на оспорения акт,
каквито са и обективирани в жалбата, по която е образувано настоящото
производство. Безспорно е, че жалбата за обявяване нищожността на
административен акт може да се подаде неограничено във времето, но в конкретния
случай е налице произнасяне именно по това искане с влязло в сила съдебно
решение след обжалване пред касационната инстанция. Формираната сила на
пресъдено нещо е процесуална пречка за повторно оспорване на акта като
незаконосъобразен /в широкия смисъл на понятието/, конкретно – като нищожен.
Така вж. мотивите на ТР № 3 от 16.04.2013 г. по тълк. д. № 1/2012 г., ОСК на
ВАС.
За
пълнота следва да се добави, че „нищожният административен акт не поражда
никакви правни последици за адресатите си и за да не създава правна привидност,
че съществува, при констатиране на основание за нищожност, съдът следва да го
отстранява от правния мир чрез прогласяване на неговата нищожност, независимо,
че в подадена срещу него жалба по реда на прекия съдебен контрол може да не е
посочено точно такова оплакване. Това задължение за съда е регламентирано в
императивната правна норма на чл. 29 от ЗВАС, действал към момента на
обжалването, според която, „когато съдът установи, че актът е нищожен, той
обявява неговата нищожност“. И затова проверката за законосъобразност на
административния акт обхваща и проверката за неговата нищожност. Дори и да е
пропуснал да извърши такава, възможността за нова преценка е преклудирана.
Защита срещу неизпълнение на задължението на съда да извърши проверка и за
нищожност на административния акт може да се осъществи по реда на обжалването
пред по-горната съдебна инстанция, а не чрез подаването на нова жалба срещу
същия административен акт“ /Определение № 1124 от 24.01.2011 г. по адм. д. №
16012/2010 г., ІІІ отд. на ВАС/.
Обективните
предели на съдебното решение, т.е. предметът на решението, е предметът на
делото. Предметът на делото в конкретния случай е един и същ административен
акт – заповедта, с която се освобождава от служба жалбоподателят.
Обстоятелството, че с решението по адм. дело № 208/2005 г. на Окръжен съд –
Хасково е отхвърлена жалбата на Ш.Б.Г. срещу Заповед № К-1291/06.11.2003 г. на
Директора на Регионална дирекция на вътрешните работи – Хасково, а не – срещу
приложената в кориците по делото Заповед № 1291/06.11.2003 г. на Директора на
Регионална дирекция на вътрешните работи – Хасково, не обосновава различие в
предмета на оспорване. Установи, че Заповед № К-1291/06.11.2003 г. не е
издавана от Директора на Регионална дирекция на вътрешните работи – Хасково, а
тази, по която се е произнесъл Окръжен съд – Хасково, не се различава по
съдържание /фактически и правни основания/ с приложената по делото и срещу
която жалбоподателят е депозирал жалбата си.
Страните
по делото са едни и същи. Регионалните дирекции на вътрешните работи са
териториални служби на Министерството на вътрешните работи, ръководени от
директор съгласно чл. 33 във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 2 ЗМВР от 1997 г.
Съгласно § 4, ал. 2 ПЗР на ЗМВР от 2006 г. създадените с този закон областни дирекции
„Полиция“ и „Пожарна безопасност и защита на населението“, ръководени от
директори, са правоприемници на активите, пасивите, правата и задълженията на
Столичната дирекция на вътрешните работи и на регионалните дирекции на
вътрешните работи“. Съгласно § 109 от ПЗРЗИДЗМВР, обн. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.,
създадените с този закон областни дирекции на МВР са правоприемници на
активите, пасивите, правата и задълженията на областните дирекции „Полиция“ и
на областните дирекции „Пожарна безопасност и защита на населението“, като
процесуалното представителство на последните се осъществява от директорите на
областните дирекции на МВР, които ги и ръководят /чл. 29а ЗМВР от 2006 г./. Съгласно
§ 11 ПЗРЗМВР, обн. ДВ, бр. 53 от 27 юни 2014 г., създадените с този закон
областни дирекции на МВР са правоприемници на активите, пасивите, правата и
задълженията на областните дирекции на МВР, създадени с отменения Закон за
Министерството на вътрешните работи, като процесуалното представителство по
висящи спорове на областните дирекции на МВР, създадени с отменения Закон за
Министерството на вътрешните работи, се осъществява от директорите на
областните дирекции, които ги и ръководят /чл. 43 ЗМВР/. В конкретния случай оспорената
заповед е издадена от директора на регионална дирекция на вътрешните работи –
Хасково /чл. 41, ал. 2 и чл. 2, ал. 1 от Закона за административното
производство – отм./, правоприемник на която е Областна дирекция на МВР –
Хасково, ръководена от директор /административен орган по смисъла на § 1, т. 1
ДР АПК/. Субективните предели на силата на пресъдено нещо важат, както за
страните, така и за техните правоприемници /чл. 144 АПК във връзка с чл. 298,
ал. 2 ГПК/.
В
конкретния случай е налице обективен и субективен идентитет между решеното дело
/адм. дело № 208/2005 г. на Окръжен съд – Хасково, чието решение е оставено в
сила с решение по адм. дело № ЗС-278/2006 г. на ВАС, V отделение/ и новото дело
/образуваното пред настоящия съд/, поради което жалбата следва да бъде оставена
без разглеждане, а образуваното съдебно производство – прекратено.
В
тази посока е и съдебната практика: Определение № 3209 от 05.04.2022 г. по адм.
д. № 2965/2022 г., ІІІ отд. на ВАС, Определение № 6515 от 14.05.2013 г. по адм.
д. № 5017/2013 г., ІІ отд. на ВАС, Определение № 6777 от 17.05.2013 г. по адм.
д. № 3381/2013 г., ІІІ отд. на ВАС, Определение № 15271 от 03.12.2012 г. по
адм. д. № 13975/2012 г., VІ отд. на ВАС.
В
допълнение: трайно установено е в съдебната практика и правна теория, че очевидна
фактическа грешка е налице, когато съществува несъответствие между формираната
действителна воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на
решението. Поправянето на подобна грешка е въведено като възможност с
разпоредбите на § 4 и § 142 ПЗР АПК във връзка с чл. 192, ал. 2 ГПК /отм./ във
връзка с чл. 45 ЗАП /отм./. От добавянето на буква „К“ при изписване на номера
и датата на заповедта не се следва за адресата възможността отново да обжалва
акта, по законосъобразността на който е налице произнасяне с влязло в сила решение,
вкл. и с цел да се измени или отмени формираната чрез последното воля на съда.
Така вж. Решение № 2361 от 22.02.2018 г. по адм. д. № 6999/2016 г., ІІ отд. на
ВАС.
Така
мотивиран и на основание чл. 159, т. 6 АПК, Административен съд – Хасково
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ
жалбата на Ш.Б.Г. с вх. № 4596/04.07.2022 г. и поправена с вх. №
4608/05.07.2022 г., и двете по описа на Административен съд – Хасково, постъпила
и с вх. № 5162/05.07.2022 г. по описа на Окръжен съд – Хасково, уточнена с
молба с вх. № 5408/04.08.2022 г. по описа на Административен съд – Хасково,
срещу Заповед № 1291/06.11.2003 г. на Директор на Регионална дирекция на
вътрешните работи – Хасково.
ПРЕКРАТЯВА производството по
адм. дело № 658/2022 г. по описа на Административен съд – Хасково.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване
с частна жалба, подадена в 7-дневен срок от съобщаването му чрез
Административен съд – Хасково пред Върховния административен съд на Република
България.
ПРЕПИС от определението да
се връчи на жалбоподателя на основание чл.138, ал. 3 АПК, както и на Директора
на ОД на МВР – Хасково – за сведение.
СЪДИЯ: