Р Е Ш Е Н И Е
№…………….........
гр.Плевен,02.03.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ХІ-ти гр.състав в публично съдебно заседание на двадесет и
четвърти февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АСЯ ШИРКОВА
при секретаря Петя Иванова, като
разгледа докладваното от съдия Ширкова гр.дело № 5085 по описа за 2020г., и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявена
е искова молба от „***, със седалище и адрес на управление ***, офис сграда „***срещу
Г.В.А. ***. Ищцовото дружество твърди, че на 21.09.2018г. е подписано
споразумение за цедиране на вземания към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 11.04.2018г., сключен между „***и ***, по силата на
който вземането на „*** от ответницата Г.А., произтичащо от договор за стоков
кредит от 25.10.2017г. е прехвърлено в собственост на ищцовото дружество, ведно
с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително всички лихви на
дружеството кредитор. Ищецът твърди, че в качеството на цесионер е поел ангажимент
към цедента от негово име и за своя сметка да изпраща уведомления за
извършената цесия, за което било издадено и изрично пълномощно. Ищецът твърди, че в изпълнение на това
задължение изпратил на ответника уведомление за цесията с известие за доставяне
чрез ***, което е върнато в цялост с отбелязване „непотърсен“. Ищецът твърди,
че съгласно Общите условия на договора за кредит, кредитополучателят се е задължил да уведоми кредитора си при
промяна на местоживеенето си и страните са се съгласили всички уведомления,
покани и други съобщения, изпратени от кредитора до кредитополучателя на последния посочен от кредитополучателя
адрес да се считат редовно връчени. В тази връзка ищецът твърди, че
уведомлението за цесия е получено от ответника, както се приема в практиката на
ВКС, посочена в молбата. Представя уведомление за цесията за връчване с
исковата молба. Ищецът твърди, че на 25.10.2017г. бил сключен договор за стоков
кредит между „*** и ответника при спазване разпоредбите на ЗПК. С договора
кредитодателят се е задължил да отпусне на кредитополучателя стоков кредит в
размер на 1077,46 лева за закупуване на преносим компютър и пералня, както и
сключване на договор за застраховка с еднократна застрахователна премия в
размер на 99,46 лева. Твърди, че сумата е усвоена. В договора страните
уговорили лихва в размер на 40,16 %, като общата стойност на плащанията възлиза
в размер на 1431,42 лева. Съгласно договора, кредитополучателят се съгласил да
върне сумата но 18 броя месечни вноски в размер на по 80,65 лева. Срокът на
договора изтекъл на 25.04.2019г. Ответникът не е заплатил дължимите суми,
поради което ищцовото дружество подало заявление за издаване на заповед по
чл.410 ГПК, с което претендира заплащане на главница в размер на 926,32 лева,
253,86 лева лихва, 182,73 лева обезщетение за забава и законна лихва от датата
на заявлението.
Ответницата
представя писмен отговор, в който изразява становище, че договорената лихва,
надбавката на лихва за забава възнаградителна лихва и лихва обезщетение поради
прекомерност на договерените лихви представляват клаузи с неравноправен
характер в противоречие с добрите нрави са нищожни.
Видно
от приложеното ч.гр.д. № 2065/2020г. по описа на ПРС, вземанията по
настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение.
Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Исковете, по които
е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл.415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и исковата молба подлежи на разглеждане по същество.
За да бъдат уважени
така предявените искове ищецът следва да установи валидно сключен
договор за заем, в това число предоставяне на заемната сума на заемателя,
уговорка за заплащане на договорна възнаградителна лихва, размер и падеж на
вземанията, уговорка за
наказателна надбавка, размер на същата, сключване на договор
за прехвърляне на вземането, уведомление до длъжника за прехвърлянето на
вземането /от цедента или от цесионера при наличие на упълномощаване за това от
цедента/. Ответникът следва да проведе
насрещно доказване, а
при установяването на фактическия състав на вземанията следва да установи, че е
погасил задълженията си.
Не се спори между
страните и се установява от представения по делото Договор за кредит на лист 8
е, че на 25.10.2017г. ответницата в качеството на заемополучател получила от „***
стоков кредит за закупуване на преносим компютър на стойност 539 лева и пералня
на стойност 439 лева. Със същия договор на ответницата бил отпуснат и кредит за
сключване застраховка с еднократна застрахователна премия в размер на 99,46
лева. Общата стойност на кредита по договора е в размер на 1077,46 лева.
Страните са уговорили кредита да бъде усвоен еднократно като сумата бъде
заплатена на търговеца безкасово, а сумата за застраховка е усвоена също
безкасово еднократно по посочена от застрахователите смета. Страните са
договорили задълженията по кредита да се погасяват чрез превод по банкова
сметка ***, приложение към договора. Кредитът се олихвява с фиксиран лихвен
процент, който към датата на сключване на договора е в размер на 40,16 %
годишно, а ГПР е в размер на 48,30 % и може да бъде променян при наличие на предпоставки,
предвидени в договора.
Съгласно
трайно установената съдебна практика на ВКС /Решение № 23/07.07.2016 г. по т. дело № 3686/2014 г. на ВКС, Iт. о. и др/, за неравноправния характер на клаузите в
потребителския договор съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо
дали страните са навели такива възражения или не, като служебното начало следва
да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са нищожни - т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение
1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Процесният договорът
за заем е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем
начин, с необходимия шрифт. Не се констатират нарушения във формата, съгласно изискванията
на специалния ЗПК. Посочена е чистата стойност на кредита, годишният процент на
разходите, фиксираният годишен лихвен процент по кредитът, общият размер на
всички плащания по договора, условията за издължаване на кредита от
потребителя, елементите на общата стойност на кредита, денят на плащане на
погасителните вноски и размерът на дължимата погасителна вноска, представен е
погасителен план към договора, предвидено е в чл.8 от ОУ правото на потребителя
да погаси предсрочно кредита. В чл.11 е предвидено право да получи погасителен
план за извършени и предстоящи плащания, а в чл.18 право да се откаже от
договора. Установява се, че всяка страница от договора е подписана от
кредитополучателя. Общите условия са подписани на всяка страница от заемателя.
С оглед изложеното съдът приема, че договорът е валидно сключен.
Установява се от
представения на лист 31 договор аз прехвърляне на вземания, че вземанията по
процесния договор срещу ответника са цедирани н. "А.з.с.н.в." ЕАД. В
приложение на лист 38 е индивидуализирано вземането, което се прехвърля по
основание, размер и кой е задълженото лице. Установява се от представеното
пълномощно на лист 42, че цедентът е упълномощил цесионера да изпълни
задължението по чл.
99, ал. 3 ЗЗД. В практиката се
приема, че предходния кредитор има правото да упълномощи новия кредитор да
извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник /решение № 156/30.11.2015 г., т. д. №
2639/2014 г. на II
т. о. и решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о. /. Длъжникът е потърсен на посочения в
договора адрес, откъдето писмото е върнато поради преместен адресат. Възражение,
за невръчване на уведомлението за цесия, длъжникът може да прави само в случай,
че представи доказателства за извършено плащане на предишния кредитор, каквито
доказателства в случая не са представени и твърдения не са правени.
От приетото по делото
заключение са установява, че главницата в размер на 1431,42 лева е формирана от
стойност на закупената стока в размер на 978 лева, стойност на
застрахователната премия в размер на 99,46 лева и договорна лихва в размер на
353,96 лева. Установено е, че ответницата заплатила първите три вноски по
кредита в размер на 251,24 лева, от които 151,14 лева и договорна лихва в
размер на 100,10 лева, като остават дължими 926,32 лева главница и 253,86 лева
договорна лихва. Установява се също от заключението на вещото лице, че лихвата
за забава за периода от първата забава на плащането от страна на ответницата –
15.02.2018г. до датата на подаване на заявлението в съда – 02.06.2020г. е в
размер на 171,86 лева.
В тежест на ответника
е да докаже заплащане на вноските за главница за претендирания период.
Неблагоприятните последици от недоказването на факта на погасяване на
задълженията са за ответника. Искът за главница се явява основателен до сумата
в размер на 926,32 лева формирана от вноските за главница за периода 15.02.2018г.
до 25.04.2019г. и следва да бъде уважен изцяло до претендирания размер.
Следва да се посочи,
че в договора за кредит действително е предвидено обезпечение на кредита, чрез
сключване на договор за застраховка. Нито в договора за кредит, нито в договора
за застраховка е предвидено задължение за банката, че при настъпване на
застрахователно събитие, да предяви претенцията си първо пред застрахователя.
Кредиторът има право на избор, дали да се възползва от обезпечението и да
предяви претенцията си пред застрахователя или направо да търси вземането си от
длъжника. Последният не се освобождава от задълженията си по кредита,
независимо дали е настъпило застрахователно събитие, покрито от договора за
застраховка. Поради това и съдът приема, че няма пречка кредиторът да
претендира дължимите суми от кредитополучателя, а не от застрахователя.
Законна последица от
уважаване на иска за главница е претенцията за законна лихва върху главницата
от датата на подаване на заявлението в съда – 02.06.2020г. до окончателното
плащане на вземането.
Основателна е и
претенцията за заплащане на договорна лихва, която е законосъобразно определена
и не противоречи на добрите нрави, като е определен в размер на по-малко от пет
пъти законната лихва, каквото условие е предвидено в чл.19 ал.4 ЗПК. Не са
представени доказателства за заплащане на договорната лихва, поради което и с оглед
разпределената доказателствена тежест, претенцията се явява основателна и
следва да бъде уважена изцяло до предявения размер.
В чл.12 от ОУ,
неразделна част от договора е уговорена, че при забава на плащане на месечната
вноска от деня следващ падежната дата, определена в договора, частта от
вноската представляваща главница се олихвява с договорения лихвен процент,
увеличен с надбавка за забава в размер на 10 пункта.
В случая се претендира
размер на обезщетението от 182,73 лева за периода 15.02.2018г. до 02.06.2020г. Вещото
лице и изчислило, че размерът на тази лихва е 171,86 лева, а не 182,73 лева,
колкото е претендирана. Искът следва да бъде уважен до сумата от 171,86 лева
като за разликата до 182,73 лева искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен
и недоказан.
Предявени са искове в
общ размер на 1362,91 лева, от които 926,32 лева главница, 253,86 лева
договорна лихва и 182,73 лева лихва за забава. Основателни са до сумата от
1352,04 лева. В заповедното производство разноските на ищеца са в размер на
77,26 лв. Съобразно изхода на спора, на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски в заповедното в размер на 76,64 лева.
В
исковото производство ищецът се е представлявал от юрисконсулт. Претендира се
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на основание чл.78, ал.8 ГПК, във вр. с чл.37 ЗПП, във вр. с чл.25, ал.1, вр. с ал.2 ЗПП на 100 лева,
като взе предвид конкретната фактическа и правна сложност, проведените съдебни
заседания и извършените процесуални действия. Така разноските в исковото
производство са в общ 765 лева, от които - 75 лв държ.такса, 100 лв
юрк.възнаграждение, 200 лева депозит за вещо лице и 390 лева депозит за особен представител. Съобразно отхвърлената
и увежан част от исковете, ответникът следва да заплати на ищеца сумата от
758,90 лева.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че Г.В.А. с ЕГН ********** *** ДЪЛЖИ н. „***, със седалище и адрес на управление ***, офис сграда
„***сумата в размер на 926,32 лева – главница по погасителни вноски за периода 15.02.2018г.
до 25.04.2019г. по договор за стоков
кредит № 300016, сключен със „***, вземанията по който са прехвърлени н. „А.з.с.н.в.“
ЕАД с подписване на Приложение № 1 от 21.09.2018г. към Договор за покупко-
продажба на вземания /цесия/ от 11.04.2018г., 253,86 лева – договорна лихва за периода 15.02.2018г.
до 25.04.2019г. и 171,86 лева – обезщетение за забава за периода от 15.02.2018г.
до 01.06.2020г., ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на
заявлението в съда – 02.06.2020г. до окончателното плащане, за които вземания е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 2065/2020г. по описа
на ПРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение
за забава за периода от 15.02.2018г. до 01.06.2020г над уважения размер от 171,86
лева до пълния предявен размер от 182,73 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА Г.В.А. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ н. „***,
със седалище и адрес на управление ***, ***на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата
в размер на 758,90 лева – разноски в исковото производство и сумата в размер на
76,64 лева – разноски по ч.гр.д. № 2965/2020г. по описа на ПРС.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред Окръжен съд Плевен.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: