Решение по дело №2256/2022 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 159
Дата: 7 февруари 2023 г. (в сила от 7 февруари 2023 г.)
Съдия: Недялка Пенева Пенева
Дело: 20222100502256
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 29 декември 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 159
гр. Бургас, 07.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова

Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20222100502256 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по повод въззивна жалба на
„Водоснабдяване и канализация“ – ЕАД – гр.Бургас – ищец в първоинстанционното
производство, срещу Решение №2343/25.10.22г. постановено по гр.д.№527/2022 г. по описа
на Районен съд Бургас, с което са отхвърлени предявените от въззивника искове, за
признаване за установено по отношение на Община Бургас, че дължи на ищеца сумата от
147,80 лв., представляваща общата стойност на доставена, отведена и пречистена вода през
периода 07.07.2018 г. – 20.02.2019 г. във водоснабден обект с административен адрес ***, за
който е заведена партида с абонатен № 989287, сумата от 37,48 лв., представляваща
обезщетение за забавено плащане, дължимо за периода 28.03.2019 г. – 16.11.2021 г., както и
законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 18.11.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, които
вземания са предмет на Заповед № 3334/22.11.2021 г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК, издадената по ч.гр.д. № 8073/2021 г. по описа на РС-Бургас, както и е
осъден ДА ЗАПЛАТИ на Община Бургас, сумата от 500,00 лв. (петстотин лв.),
представляваща направените от ответника разноски по делото.
Въззивникът оспорва извода на съда, че доставката на вода касае постройката,
изградена в общински терен, за която е подадена декларация по чл.14 ЗМДТ, поради което
потребител на ВиК услуги са собствениците на постройката, а не този на терена. При анализ
на нормите на §1, ал.1, т.2 ДРЗРВКУ и чл.3, ал.1 от Наредба №4/14.09.2004г., въззивникът
обосновава тезата си, че потребител на ВиК услуги е собственикът на съответния
водоснабден поземлен имот, към който се намира водопроводното отклонение. Според
въззивника, ответникът не е установил извършено отчуждаване на постройката, за да се
приеме, че трето лице потребява услугите, след като не е налице вписване в имотния
регистър че е налице различие между собственика на терена и този на постройката. В тази
връзка излага аргументи, че липсата на вписване относно правото на собственост върху
постройката и наличието на незаконен строеж върху общински имот не могат да се вменят в
тежест на оператора. Оспорва извода на БРС, че водоснабдяването е разходено за сградата и
1
това освобождава собственика на терена от отговорност, доколкото незаконното
строителство създава собственост на сградата по приращение на собственика на терена.
Поради горното обосновава извод, че създаването на партида при оператора на собственика
на сградата е без значение, т.к. това лице е държател на имота, но не е потребител на ВиК
услуги, т.к. в негова полза не е отстъпено право на строеж – в тази връзка посочва и цитира
съдебна практика.
Като краен извод, въззивникът намира, че собственикът на терена – Община Бургас
има качеството на потребител на водоснабден имот. Счита, че е без значение на името на
кое лице са издадени фактурите за претендираните суми, т.к. последните са счетоводни
документи, съставляващи индиция за облигационна връзка. Цитира и посочва съдебна
практика в защита на тезата си.
Въззиваемият - ответник Община Бургас представя в срока по чл.263, ал.1 ГПК
писмен отговор на въззивната жалба. В него въззиваемата страна излага съображения за
потвърждаване на решението. Излага съображения, че няма качеството на потребител на
Вик услуги за процесния имот и абонатен номер, т.к. не е налице облигационна връзка – не
е представен договор. Според въззиваемия, от представен по делото договор се установява,
че сградата е собственост та трето лице – А. М. и партидата при оператора е открита на
негово име, което сочи, че ищецът е признал извънсъдебно че това лице е потребител на
ВиК услуги – излага подробни съображения.
Въззиваемата страна излага съображения, основани на нормите и конкр. чл.8, ал.5 от
Наредба №4/14.09.2004г.за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационни системи, изискващ сключване на писмен
договор, какъвто между страните по делото няма. Аргументира тезата си, че дворното място
не е общинска, а частна собственост и за имота не е съставен АОС, поради което е
неприложима презумпцията на чл.92 ЗС, че Общината като собственик на терена е
собственик на сградата.
Въззиваемата страна цитира нормите на чл.20 от закона за публичните финанси,
чл.3, ал.1 и чл.8 от Наредба №4/14.09.04г., за да обоснове извод, че откриването на партида
е кумулативно изискуема предпоставка за да се претендира, че между страните е налице
облигационно правоотношение и ответникът е потребител на ВиК услуги за конкретния
имот. Цитира и съдебна практика в подкрепа на тезата си.
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК. Въззивната жалба е подадена в срока
по чл.259 ГПК, от лице, за което съществува правен интерес от обжалване на
първоинстанционното решение; отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК, поради
което същата е допустима.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид твърденията на страните и събраните по
делото доказателства, намира, че на основание писмени доказателства и извършена
комплексна съдебно – техническа – икономическа експертиза, първоинстанционният съд е
установил релевантните за спора факти и обстоятелства, относно липсата на доказателства
относно титулярство на право на собственост на Община Бургас по отношение на дворно
място, находящо се в ***, на площ 340 кв.м. Установил е, че в терена има изградена сграда,
за които хронологически са подавани декларации за собственост от Ж. Н. И. – 1998г., А. М.
М. – 2014г. и Т. Р. Ч. – 2020г. Установил е, че при ищеца е налице партида с абонатен
№989287, първоначално регистрирана на С. И. Г., а към датата на предявяване на
заявлението по чл.410 ГПК - на името на А. М. М.. Установил е, че водоподаването на
обекта се осъществява от едно водопроводно отклонение, с измервателно устройство,
находящо се в сградата, потреблението от което се отчита дистанционно чрез мобилно
устройство, като към 2019г. водоподаването е преустановено, поради неплащане на
задълженията. Поради това и на осн. чл.272 ГПК препраща към мотивите на
първоинстанционното решение в тази им част.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение,
извършена на осн. чл.269 ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност или
недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. Като взе пред
вид събраните по делото доказателства, становищата на страните и като съобрази Закона
намира, че същото е правилно и законосъобразно. Изложените от първоинстанционния съд
съображения и направените изводи въззивната инстанция споделя изцяло на осн. чл.272
ГПК.
В допълнение, предвид изложените във въззивната жалба съображения и на осн.
2
чл.269 ГПК, въззивната инстанция намира, че следва да се каже: §1, ал.1, т.2. от Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги дава легалната дефиниция на
понятието „потребители“ по смисъла на този закон – според б.а), това са юридически или
физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят
В и К услуги. Понятието е доразвито от чл.3, ал.1 от Наредба №4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи.
В настоящия случай видно от представените данъчни декларации, собствеността
върху изградената в имота сграда е декларирана от физически лица. От твърденията на
самия ищец е видно, че титуляр на партидата за този имот с абонатен номер 989287, е
физическо лице – А. М. М., на чието име, видно от представените във въззивното
производство доказателства, е прехвърлена от В. К. М.. Откриването на партида сочи, че са
изпълнени условията на Глава осма от Общите условия на ВиК, в т.ч. на тези по чл.57, ал.3,
вр. чл.4, т.е., ВиК операторът е сключил договор с потребителя М.. Това означава, че
последният е потребител на ВиК услуги и дължи да заплаща тяхната стойност.
Законодателството (чл.66 ЗС) предвижда възможността правото на собственост на
терена и сградите, изградени върху него да принадлежат на различни лица. Ето защо, макар
по делото да не е установено кой е собственик на терена (още повече не е установено, че
същият е общинска собственост) предвид възможността да съществува разделност по
отношение на правото на собственост на терена и сградите, собственикът на терена не
следва да отговаря за задълженията на собственика на сградата. За целите на настоящия
казус е без значение дали собственикът на сградата разполага с титул за собственост, дали
постройката е изградена законно или не. Правото на собственост би могло да се установи и с
провеждане на косвено доказване, доколкото предметът на делото не за установяване право
на собственост. Следва да се вземе предвид и обстоятелството, че по отношение на М.,
ищецът е признал качеството на потребител на ВиК услуги, като е регистрирал партида и
абонатен номер.
По изложените съображения, Бургаският окръжен съд намира, че събраните по
делото доказателства сочат, че ответникът не е потребител на ВиК услуги по см. на чл.3
Наредба №4/14.09.04г., поради което предявеният спрямо него иск е неоснователен.
В полза на въззиваемата Община Бургас следва да се присъдят съдебно – деловодни
разноски, в размер на 150 лева – адвокатско възнаграждение за юрисконсулт по чл.78, ал.8
ГПК, вр. чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ, вр. чл.25, ал.1 от Наредба за заплащане на
правната помощ.
С оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №2343/25.10.22г. постановено по гр.д.№527/2022 г. по
описа на Районен съд Бургас.
ОСЪЖДА Водоснабдяване и Канализация“ – ЕАД – гр.Бургас ЕИК812115210 –
гр.Бургас, кв. „Победа“, ул. „Ген. Владимир Вазов“, №3, ДА ЗАПЛАТИ на Община Бургас
ЕИК *********, ул. „Александровска“, №26, съдебно – деловодни разноски, в размер на
150.00 лева – възнаграждение на юрисконсулт.
Настоящото решение е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3