РЕШЕНИЕ
№ 4050
гр. Варна, 12.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Елена Ив. Стоилова
при участието на секретаря Димитричка Ст. Илиева
като разгледа докладваното от Елена Ив. Стоилова Гражданско дело №
20223110113645 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „***“ ЕАД срещу
„***“ ЕООД обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на следните суми, за които е
отхвърлено заявлението по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № *** г. по описа на ВРС, а
именно: сумата от 180 лв., представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на приложение № *** г. към договор № *** от *** г. за номер
*** сумата от 119,70 лв., представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на приложение № *** г. към същия договор за номер *** както
и сумата от 90 лв., представляваща неустойка за невърнато оборудване – ***
устройство, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 22.06.2022 г., до окончателното изплащане на
задълженията.
В исковата молба ищецът твърди, че между страните е сключен
договор за използване на електронни съобщителни услуги ***от 03.06.2021 г.
при Общи условия, ID на клиент ***, партида ***, като за всяка отделна
мобилна услуга или пакет от услуги се сключват отделни приложения -
неразделна част от договора, в които се съдържа описание на избраните
тарифни планове, срокове, ценови условия, условия за подновяване и
прекратяване, дължими неустойки или обезщетения. Твърди, че при тези
условия между страните е подписано приложение № 1 от 03.06.2021 г. към
договора за срок от две години, с което приложение е активиран тарифен
план *** за номер *** със стандартна месечна такса 7,99 лв. и промоционална
1
цена за срока на договора 5,99 лв. Сочи, че със същото приложение на
абоната е предоставено за временно ползване за срока на договора
оборудване VoiceBox устройство, което той се е задължил да върне в пълна
комплектност и изправност след прекратяването на договора. Излага, че
между страните е подписано и второ приложение № *** от 03.06.2021 г. за
срок от две години, с което е активиран тарифен план *** мобилен интернет
*** за номер *** с месечна такса от 10 лв. без вкл. ДДС или 12 лв. с вкл. ДДС.
Поддържа, че абонатът е изпаднал в забава в плащането на потребените
мобилни услуги по приложенията по издадени 5 бр. фактури за отчетен
период 25.06.2021 г. – 27.10.2021 г., като забавата му е продължила повече от
124 дни, поради което и на основание чл. 54.12 от ОУ той е прекратил
едностранно договора, считано от 25.01.2022 г. Твърди, че поради
предсрочното прекратяване на 2 облигационното отношение по вина на
абоната, в тежест на последния са начислени следните неустойки, а именно:
119,70 лв. неустойка по т. 7.1. от приложение № *** г. за номер ***
формирана като сбор от 18 бр. месечни такси от по 6,65 лв. всяка; 90 лв.
неустойка по т. 7.2. от приложение № *** г. за номер *** за стойността на
невърнатото оборудване - ***устройство съгласно действащия ценоразпис на
оператора, както и 180 лв. неустойка по т. 6.1. от приложение № *** г. към
договор № ***от *** г. за номер *** формирана като сбор от 18 бр. месечни
такси от по 10 лв. всяка. Твърди, че е подал заявление по чл. 410 ГПК за
издаване на заповед за изпълнение срещу ответника за дължимите суми по
процесния договор, вкл. начислените неустойки, като заявлението му е
отхвърлено с влязло в сила разпореждане и заповедният съд му е дал указания
за предявяване на осъдителни искове. По тези съображения по същество моли
за уважаване на предявените искове и претендира разноски за исковото и
заповедно производство. В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал
отговор на исковата молба.
В съдебно заседание ищецът не изпраща представител в писмена
молба, поддържа предявените искоев и моли за уважаването им.
Ответникът не изпраща представител.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства,
поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна,
следното:
От приетите по договор № *** г., приложение № 1 към Договор №
***г., приемо-предавателен протокол закупено крайно устройство от 0*** г.,
фактура № ***г., фактура № **********/*** г., фактура № *** г., фактура №
*** г., фактура № *** г., кредитно известие № *** г. към фактура № *** г.,
сметка № *** г., сметка № *** г., сметка № *** г., сметка № *** г., Общи
условия на взаимоотношенията между „***“ ЕАД и абонатите и крайните
ползватели на обществените мобилни наземни мрежи на „***“ ЕАД,
2
информация за цени на допълнителни услуги, предлагани от *** за клиенти
по договор, по чл.231а, ал.1, т.3, б“б“ от ЗЕС в сила от 01.02.2022 г. се
установява, че страните са сключили на ***г. договор за предоставяне на
мобилни услуги № ***г., ведно с приложение № *** към Договор № ***г.
при действието на общи условия.
Според договорът операторът предоставя на потребителя електронни
съобщителни услуги за срок от 2 години, като последния се задължава да ги
заплаща.
Според чл.5 от Приложение № *** на абоната е предоставено за
временно ползване комуникационно оборудване за целите на услугата – ***
устройство, което при прекратяване на услугата абоната се задължава да
върне на ***. Предаването се удостоверява с приемо-предавателен протокол.
Според чл.7 от Приложени № 1 ако договорът бъде прекратен по вина
на абоната той дължи неустойка на оператора в размер на месечните
абонаментни такси, дължими за абонамента по техния стандартен размер без
отстъпки до изтичане срока на договора, както и възстановяване на част от
стойността на отстъпките от абонаментите планове и от пазарните цени на
крайните устройства закупени или предоставени на лизинг съответстваща на
оставащия срок на ползване на съответния абонамент. В случай, че при
прекратяване на договора оборудване представено за ползване от Оператора
на абоната не бъде върнато, операторът има право да получи от абоната
обезщетение в размер на стойността на оборудването, съгласно действащия
ценоразпис на оператора.
Съобразно чл.27.1 от ОУ при частично или пълно неизплащане на
суми по издадени фактури в срок, абонатът дължи заплащане на законната
лихва за забава, обезщетение в размер на 2 лева за обработка на просрочени
задължения.
Съобразно чл.54.1 от ОУ А1 има право да прекрати едностранно
договора или да спре достъпа до услуги при неплащане на дължими суми в
срок.
Съобразно чл.54.12 от ОУ – договорът на абоната се счита за
едностранно прекратен от страна на А1 в случай на забава за заплащане на
дължимите суми повече от 124 дена.
3
С приемо-предавателен протокол от 03.06.2021г. за закупено крайно
устройство операторът е предал на абоната безжичен телефон – cordless phone
*** който го е приел без възражения.
Със сметка № *** г. операторът е начислил на абоната обезщетение за
обработка на просрочени задължения в размер на 2 лева.
Със сметка № *** г., операторът е начислил на абоната неустойка
устройство 90 лева.
Със сметка № *** г., операторът е начислил на абоната неустойка 180
лева.
Със сметка № *** г., операторът е начислил на абоната неустойка
119,70 лева.
Според разпечатка от системата на ищецът се установява, че на
телефонния номер на ответника са изпращани съобщения с напомняне за
наличие на просрочени задължения.
От ч.гр.д.***г. се установява, че ищецът е подал заявление за издаване
на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за процесните суми, което е
отхвърлено с Разпореждане № ***г., което е влязло в сила. На основание
чл.415, ал.1, т.3 и ал.3 от ГПК на заявителя са дадени указания да предяви
осъдителен иск в 1-месечен срок от съобщението.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на следните суми, за които е
отхвърлено заявлението по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № *** г. по описа на ВРС, а
именно: сумата от 180 лв., представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на приложение № *** г. към договор № *** от *** г. за номер
*** сумата от 119,70 лв., представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на приложение № *** г. към същия договор за номер ***, както
и сумата от 90 лв., представляваща неустойка за невърнато оборудване – ***
устройство, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – *** г., до окончателното изплащане на задълженията.
Ищецът носи доказателствената тежест да докаже, 1.) че между
страните е сключен процесният договор за мобилни услуги и 2 бр.
приложения към него; 2.) че е предоставено соченото оборудване - ***
устройство; 3.) че ответникът е изпаднал в забава в плащането на дължимите
4
суми по всяко приложение, продължила повече от 124 дни; 4.) че договорът
за мобилни услуги е прекратен едностранно от него на 25.01.2021 г.; 5.) че са
налице валидно уговорени клаузи за неустойки при прекратяване на договора,
както и 6.) размера на неустойките.
Ответникът няма факти, които да са в негова доказателствена тежест
предвид липсата на твърдения
От представените по делото доказателства безспорно се установи, че е
налице облигационна връзка между страните по повод сключените по между
им Договор за мобилни услуги от 03.06.2021 година с предмет предоставяне
на електронни съобщителни услуги. Във връзка с предоставяне на абоната на
услуга *-** на ответника е предадено с приемо-предавателен протокол от
***г. ***, който го е приел без възражения.
Изискуемостта на претенцията за неустойки се предпоставя от
установяване на факта на предсрочно прекратяване на договора. Ищецът
твърди, че сключения между страните договор е едностранно прекратен
считано от *** на основание чл.54.12 от ОУ.
Неизпълнението е този юридически факт, който възниква след
сключването на договора, и който е предпоставка за възникване на
потестативното право за прекратяване на договорната връзка. Така постигната
договореност между страните е свързана с възможността при настъпване на
определени условия кредиторът да упражни потестативното си право да
прекрати договорната връзка. Съдът не споделя твърдението на ищеца, че за
прекратяване на договора не е необходимо отправяне на изрично
волеизявление до длъжника. Липсата на такова изрично волеизявление води
до невъзможността на длъжника да разбере прекратени ли са договорните
отношения с мобилния оператор или поради някаква друга причина
последния е спрял предоставянето на мобилни услуги.
Ищцовото дружество не доказа да е отправяно изрично волеизявление до ответника
за прекратяване на договора. Изпращането на съобщения до ответника с уведомяване за
просрочване на дължими суми по договора не може да се счете за уведомление за
прекратяване на договора.
Дължимостта на неустойките по договора е предпоставено от прекратяването му
поради вина на потребителя – неизпълнение на договорните му задължения за заплащане на
възнаграждението по тях. Предвид липсата на доказателства за прекратяване на процесния
договор претендираните от ищцовото дружество неустойки се явява неоснователно.
5
Поради това предявените искове като неоснователни следва да бъдат отхвърлени.
Ищецът е претендирал разноски, но такива не му се следват предвид изхода по
делото.
Воден от гореизложеното Варненският районен съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „***“ ЕАД с ЕИК *** със седалище и
адрес на управление гр.*** ул.“***“ №*** срещу „***“ ЕООД с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр.***, ул.“***“ № *** обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 92, ал. 1
ЗЗД за заплащане на следните суми, за които е отхвърлено заявлението по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № *** г. по описа на ВРС, а именно: сумата от 180 лв.,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на приложение №
***г. към договор № *** от *** г. за номер *** сумата от 119,70 лв.,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на приложение № ***
г. към същия договор за номер *** както и сумата от 90 лв., представляваща
неустойка за невърнато оборудване – *** устройство, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 22.06.2022 г., до
окончателното изплащане на задълженията.
Решението може да се обжалва пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6