Р Е Ш Е Н И Е
№ 260028
/ 22.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
К А Р НО Б А Т С К
И Я Т Р А Й О Н Е Н С Ъ Д , ІІІ
състав
На двадесет и четвърти септември две
хиляди и двадесета година.
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР МАРИНОВ
Съдебни
заседатели: 1..........................................
2..........................................
Секретар …………………ДАРИНА ЕНЕВА …..................................
Прокурор...................................................................................................................
Като разгледа докладваното от
съдията ……….МАРИНОВ……….…………
Гражданско дело номер.....435.......по
описа за............2020..................година
Производството
по настоящото дело е образувано по повод подадената искова молба от ищецът А.Х.
с която той е предявил срещу ответника Н.Ц. обективно съединени искове от които първият е иск по чл. 127 ал.2 от СК с който претендира : съдът да му предостави упражняването на родителските права
спрямо малолетното дете А. А. Х. , като постанови
същото дете да живее
при него , като този ищец не е коментирал какъв да бъде режима на лични
отношения на това малолетно дете с неговата
майка Н.Ц. , като по този начин оставя на съдът да ги
определи и втория иск е по чл. 143 ал.2
от СК с който ищецът А.Х. претендира същия ответник Н.Ц. да бъде осъден
да заплаща ежемесечни издръжки за бъдеще време на горепосоченото си дете в
размер на по 155 лв. , начиная от
датата на предявяването на този иск , до настъпване на законни причини за
нейното изменяване или прекратяване , ведно със законната лихва върху всяка
просрочена месечна вноска. Същият ищец моли съда да осъди ответника да му заплати направените от него съдебни
разноски по делото.
В
съдебно заседание така предявените
искове се поддържат от ищеца чрез
процесуалния му представител и се иска тяхното уважаване изцяло така както са
предявени .
Ответника
в преклузивния срок по чл. 131 ал.1 от ГПК не е
подал отговор по повод на исковата молба с която са предявени горепосочените
искове срещу него , като по този начин същият
не е изразил становище по така предявените искове.
Дирекция “ Социално подпомагане “ гр. Карнобат е представила по делото социален
доклад в който след направено
проучване представя факти и
обстоятелства свързани с материално – битовите условия в които живее горепосоченото малолетно
дете на
страните по делото заедно с майка си в
дома на баща му – ищецът
по делото , като в него е посочила факти от
съществено значение за възпитателските качества на бащата на това дете по
обективни причини събрани от посещение на съответния социален работник в дома
на бащата на детето находящ се в гр.
Карнобат , като в същото становище се посочва категорично
, че впредвид така установените обстоятелства
от социалните работници към отдел ЗД към ДСП гр. Карнобат ,
становище по същият социален доклад е че
ищецът А.Х. разполага с нужния
капацитет и възможности за полагане на грижи спрямо малолетното дете А.
Х., като от страна на същия родител са задоволени
изцяло неговите материални потребности , както и са налице привързаност, непрекъснатост на индивидуалните грижи , спокойствие и сигурност спрямо същото това
дете осигурявани от същия ищец с помощта на неговите родители , които също полагат грижи в горепосочения
обем спрямо същото дете – тяхна внучка , а напротив с такива родителски
качества не разполага другия родител на това дете- ответницата Ц. .
След
поотделната и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства , съдът
приема за установено от фактическа и правна страна следното :
Видно от
приетите като доказателства по настоящото дело удостоверение за раждане на
детето А. А. Х. издадено въз основа на акт за раждане № 2185 от
24.10.2017 година от Община Стара Загора
е че страните по делото – ищецът А.А.Х.
и ответникът респ. ответницата Н.Р.Ц. са
родители на малолетното дете А. А. Х. –
родена на *** година по време на фактическото съжителстване на същите на
съпружески начала , като след
фактическата раздяла на страните през
месец февруари 2020 година тъй като те
нямали сключен граждански брак грижите за същото дете е започнала да осъществява майката на същото дете -
ответницата Н.Р.Ц. с която това дете заживяло в дома на баща му находящ се в село Мъдрино Община Карнобат , но същата
не полагала адекватни родителски грижи
за детето на страните по делото ,
тъй като от една страна не полагала общественополезен труд и нямала трудови
доходи с които да издържа детето и себе
си , а такива доходи им осигурявал ищецът по делото , а от друга същата била с много неуравновесен характер и с ясно изразено агресивно поведение спрямо хората в обществото и в частност
спрямо близките и познатите й такива хора вкл. и малолетното им дете , ищецът по делото и
неговите близки и роднини. По мнението на социалните работници изготвили социалния доклад по делото ответницата държи детето изолирано в къщи ,
и го отглежда в рискова семейна
среда и действията й като родител са не
само неадекватни , но и опасни за здравето и живота на детето , за които са
били информирани не само те , но и органите на Районна прокуратура гр. Карнобат
, като по този начин същата ответница демонстрира , че не е в състояние да
взема адекватни решения не само в полза
на детето си , но и за себе си , тъй като живее заедно с него в изолация , не
се грижи за здравето му , но и проявява
агресия към него , баща му и към
околните хора.
В социалния доклад изготвен от
ДСП гр. Карнобат ,
както и в показанията на разпитаните по делото свидетели Р. Х. и А. А.е
изложено освен горепосочените факти , също и обстоятелствата , че ответницата по този начин показва пълна незаинтересованост спрямо нуждите на детето си , а за същото
дете са полагали винаги необходимите грижи ищецът по делото , заедно с помощта на неговите родители . Към момента на изготвяне на социалния
доклад детето на страните по делото живее в дома на баща си находящ се в село Мъдрино , Община Карнобат . Същият дом представлява едноетажна постройка състояща се от две ста и салон и външен санитарен възел , като стаите са обзаведени с вещи за обичайно потребление
и които са поддържани в задоволително хигиенно състояние , като по този
начин не с а създадени подходящи
хигиенно - битови условия за отглеждането на детето. Видно от показанията на същите разпитаните по делото свидетели посочени като такива от ищцовата страна , е че същата свидетелстват , че първоначално детето на страните по делото заживяло в дома на баща си находящ се в село Мъдрино , Община Карнобат ,
заедно с майка си , но същата не
полагала почти никакви адекватни грижи за него и не му давала издръжката от
която това дете се нуждаело , като същото
дете живеело при мизерни условия тъй
като майка му го оставяла постоянно гладно и не се грижела за него ,
възпитавала го изключително зле и го учила само да говори обидни думи , като в
момента след определяне на привременните мерки от съда това дете живее в дома на баща му находящ се в гр.
Карнобат и за него се грижат добре баща му и неговите родители , като същите полагат необходимите грижи за неговото нормално физическо и психическо развитие и възпитание . Съдът кредитира като
достоверни показанията на горепосочените свидетели , тъй
като същите техни твърдения се потвърждават изцяло от всички останали събрани по делото доказателства , които по един категоричен доказват достоверността на тези показания в горепосочените им части .
Същото дете на страните по делото поради това , че към
момента е на 3 – годишна възраст не е изслушано в настоящото производство по реда на чл. 15 от ЗЗД, за да може да вземе категорично становище на кого спрямо двамата му родители да бъде постановено той да упражнява
родителските права спрямо него , но от показанията на горепосочените разпитани
по делото свидетели , както и от приложените по делото писмени доказателства
обективирани в приложеното ксерокопие по
преписка № 282000- 7343 / 2019 г. по описа на РУ Карнобат , съдът намира , че
ако на майката на това малолетно дете бъдат предоставени за упражняване
родителските права върху същото , същата
ще продължава да му се кара , да го бие и да го псува без причина
и пак няма да полага никакви грижи за него и неговото възпитание
и по този начин , то отново ще продължи да живее в неподходящите мизерни условия , в които е
живяло когато е било при нея . По тези изтъкнати причини
, съдът намира , че ответницата не се очертава като отговорен родител и в същата има липса на нужния капацитет да бъде
отговорен родител и поради това съдът следва да се произнесе кой от двамата
родители да упражнява родителските права
спрямо малолетното дете и да постанови
същото дете да живее при него , с оглед
осигуряването по най- добър начин на
интересите на малолетното дете Ася Христова.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Настоящия спор е за упражняване
родителските права спрямо малолетното дете А. Х.. Според задължителната съдебна
практика при преценка на
обстоятелствата затова
решаващо
значение има интересът на детето. Това не е имагинерно понятие, а най - висшият
критерий, който следва да се съблюдава от съда при решаване на въпроса за
мерките относно упражняването на родителските права спрямо детето. Цялостната
преценка на интереса на детето изисква да се съобрази комплекса от критерии,
който е посочен в споменатото ППВС № 1/74г., част от които са и нормативно
закрепени в СК от 2009г. Тези критерии са: възпитателските качества и морала на
родителите, грижите и отношението към децата, изявената готовност да ги
отглеждат, привързаността на децата към родителите, полът и възрастта на
децата, помощта на трети лица, социално обкръжение и материалните условия на живот. В тези
критерии има съответната градация, но преценката по тях следва да е съвкупна,
при отчитане на факта, че и всеки критерий има относителна самостоятелност. В тази връзка децата имат интерес
упражняването на родителските права да бъде възложено на този родител, който с
оглед възрастта, пола и степента на развитието им е по - способен да полага
адекватни грижи не само за бита, но и за тяхното добро възпитание и изграждане
като личности. Този интерес предпоставя не само адекватни грижи, за което е
нужна обич и готовност, но и необходимият родителски надзор с оглед
възпитанието и изграждането на децата като личности, за което е нужен
авторитет.
Съвкупната
преценка на изложените от страните твърдения и събраните по делото
доказателства навеждат настоящият състав на извод, че към настоящия момент бащата
на малолетното дете заедно с помощта на неговите двама родители ,
които се явяват баба и дядо на детето са
осъществявали фактически непосредствени
грижи по отглеждането и възпитанието на детето ,
вместо майката на същото .
Липсата на подобна подкрепа за майката от нейни близки и роднини е рефлектирало неблагоприятно
върху интереса на детето . Това е имало негативно проявление спрямо него
,
изразило се най - малкото в нежеланието и страха на детето да контактува не
само с майка си , но и с нейните близки, поради окозването от нейна страна
на агресивно поведение спрямо същото
дете . Всичко това говори, че ако се променят фактически сега упражняването на
родителските права и същите се предоставят от съда за упражняване на майката на детето това ще принесе до неминуемо влошаване на
обстановката при която е отглеждано детето при условията на досега упражняваните от бащата
родителски права спрямо него по силата на
определените привременни мерки затова . От друга страна макар бащата на детето да не
работи в настоящия момент като по този
начин и не полага съответен общественополезен труд за което да получава и
трудово възнаграждение, то той и неговите
роднини отделят необходимите средства за издръжката на детето си и на неговата
майка , а обратно майката не полага съответен общественополезен труд за
което получава и трудово възнаграждение от което да може да отделя средства за
необходимата издръжка на детето си , но и потребява дадените за издръжката на
детето парични средства и за задоволяване на нейни нужди .
При съобразяване
на изложеното, на утвърдените в съдебната практика и законово закрепени
критерии и след преценка на събраните по делото доказателства, настоящият
състав намира, че ищецът е по - пригодния родител от двамата тъй като в хода на делото се установи, че в
момента същото малолетно дете живеят с него
в неговия дом и той полага в момента
достатъчно по обем необходими грижи за него и му дава необходимата за това издръжка и то в
оптимални размери , а при негова липса
такива полагат неговите родители . Ищецът
е
демонстрирал пред съда желание, готовност и възможности да се грижи за детето си , което той и прави в настоящия момент , а за разлика от него , по изложените по -
горе съображения, ответницата не е сторила
това , тъй като няма необходимия капацитет материален и психически да стори
това , нещо повече същата води паразитен живот
и потребява за нейни нужди
паричните средства и храна давани от ищеца и неговите родители за
детето. По принцип желанието на
родителите и това на децата относно упражняването на родителските права не са
задължителни за съда. Техните становища и искания, както и установеното по
делото тяхно поведение се обсъждат на общо основание и се преценяват в
съвкупност с всички останали релевантни за спора обстоятелства. В тази връзка
съдът намира, че ищцовата страна има решаващо предимство във връзка с жилищно –
битовите и другите материални условия за живот. Същата макар и в
момента да е безработна е реализирала в
миналото добри доходи по трудово правоотношение , вкл. и е работила по трудово
правоотношение в чужбина и разполага с
достатъчно средства и възможности да
осигури на детето си нормална среда на възпитание и развитие,
което тя и прави в настоящия момент . Следва да се отчете все пак, че майката
на детето никога не е работила въпреки , че е в трудоспособна възраст и е учила
детето си , че затова трябва да проси . Обитаваното от детето жилище
на бащата предоставя добри в хигиенно -
битово отношение условия за живот и негови помещения са функционално обзаведени
с оглед нуждите на децата . Полът и възрастта на детето тъй като то е на 3- години и е от женски пол
дават предимство за майката , но както бе посочено по- горе същата не притежава
родителски капацитет , не работи , агресивна е към детето и към околните , води
паразитен начин на живот и действията й
се явяват неадекватни и опасни за
здравето на детето , затова и по този критерий същата отстъпва на бащата на
детето . По останалите критерии обаче, които са най - съществени по своето
съдържание и относителна тежест, бащата има предимство пред майката . Доказателства по
делото установяват, че ищецът разполага
с нужните родителски качества и възпитателски умения за осигуряването на
правилното и нормално физическо, умствено, нравствено и социално развитие на детето
и
може да му предложи една сигурна и
благоприятна семейна среда, с която да способства неговото израстване като пълноценна и зряла личност. Затова и съдът намира, че
следва и на това много важно обстоятелство респ. основание да бъде уважен
настоящия иск за предоставянето на ищеца упражняването на родителските права
спрямо малолетното дете на страните по делото , с оглед на това , че ако съдът постанови
обратното , това може да повлияе крайно негативно на нормалното психическо
израстване на същото дете , а и с оглед
на факта , че в момента майката не
полага нормални грижи за детето поради гореизложените обстоятелства , а и няма да може за в бъдеще да полага и адекватни
грижи за него . От друга страна бащата по никакъв начин не е препятствала контактите
на ответницата с детето ,
докато то е живяло с нея а и в настоящия момент тъй като няма приложени
доказателства по делото в тази насока. Интересът на детето
диктува то да живее при онзи родител, който ще способства за формирането
му като отговорна и пълноценна личност чрез осъществяването на ефективен
родителски контрол и надзор. Комплексната преценка на изложените по – горе
конкретни обстоятелства и съпоставката им с изброените критерии води до извод,
че този родител е ищецът по делото. Ето
защо съдът счита, че родителските права спрямо детето следва
да се предоставят на бащата , който има нужния авторитет и качества да се справи с
отглеждането и възпитанието му.
С оглед на гореизложеното , съдът намира, че
така предявения иск от ищеца за предоставянето на него да упражнява
родителските права спрямо малолетното дете А. Х.като напълно основателен и
доказан следва да се уважи изцяло. Предвид
на това местоживеенето на детето следва
да се определи при бащата. По делото липсват установени обстоятелства , които
да обосновават извод относно необходимост
от определяне на специфични мерки
относно упражняването на
родителските права по смисъла на чл. 59
ал.8 от СК .
Във връзка с подлежащия за
определяне режим на лични отношения на
майката с детето ищецът не е
направил някакви особени искания, като
го е предоставил за определяне от съда . В приложения към делото социален
доклад също не са отбелязани специфични обстоятелства , които следва да се
вземат впредвид при решаването на този въпрос. Затова съдът приема, че следва
да се определи обичайния за съдебната практика режим на лични отношения – всяка
първа и трета събота от месеца от 9 часа на съботния ден до 18 часа , както и един месец през лятото , когато бащата не ползва
платения си годишен отпуск , като майката следва да взема и оставя детето от дома на бащата.
Претенцияте за издръжки на детето са основателни тъй като съгласно разпоредбата на чл. 143
ал.2 от СК родителите дължат издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца
независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си . Размерът на издръжката следва да се определи съобразно разпоредбата на чл. 142 ал.1 от СК
– според нуждите на лицето респективно нуждите на детето , което има право на
издръжка и възможностите на лицето ,
което я дължи но не по малко от 1 / 4 от минималната работна заплата за страната ни т.е. към днешния момент не по
– малко от 152, 50 лв. Поисканият от бащата
на детето размер на издръжки за
бъдеще време от по на 155 лв. месечно , съдът счита за нормален , тъй като е
претендиран с оглед на нуждите на
същото дете , който размер и
съответства за нуждите на дете в такава
възраст. Този размер е съобразен и с възможностите на ответницата –
родител да дава тези издръжки , тъй като
същата е безработна , макар и да е в трудоспособна възрасти като по този начин със затруднение може да отделя средства за тези искани
издръжки , тъй както бе посочено по- горе същата е безработна и не получава
никакви трудови възнаграждения , като са в случая са налице данни и за тези обстоятелства , но тъй като претендирания размер на издръжки
е към минималния изискуем се по закон ,
това в случая няма да я затруднява .
Затова съдът намира, че ответницата следва да бъде осъдена да заплаща на малолетното
си дете Ася ежемесечни издръжки за
бъдеще време в размер по на 155 лв. По този начин съдът намира, че този предявен иск за издръжка за бъдеще време се явява основателен
и
доказан и като такъв следва да бъде
изцяло уважен .
Ищецът е направил искане да му се
присъдят направените от него съдебни
разноски по делото на основание
чл. 78 ал.1 от ГПК които ответницата да бъде осъдена да му заплати , като
затова е представил и списък на направените от него съдебни разноски по делото
по чл. 80 от ГПК които са в размер на общата сума от 430 лв. от която : сумата
от 80 лв. представляваща платена държавна такса и сумата от 350 лв. платен от
него адвокатски хонорар . С оглед уважаването изцяло от съда на предявените от
ищеца искове в пълен размер , то ответницата следва да бъде осъдена да му
заплати сумата от 430 лв. представляваща направените от него съдебни разноски
по делото . В този смисъл ответницата
следва да бъде осъдена да заплати на Държавата и държавна такса в размер на 223,
20 лв. , както и държавна такса в
размер от по на 5 лв. за издаване на всеки изпълнителен лист за горепосочените
суми, които суми следва да се преведат по сметката на Районен съд Карнобат .
Освен
това съгласно разпоредбата на чл. 242 ал.1 от ГПК съдът следва да допусне
предварително изпълнение на решението в частта му на присъдената издръжка , за което съдът следва да се
произнесе задължително служебно.
Мотивиран от гореизложените си съображения,
Карнобатският районен съд
Р Е Ш
И:
ПРЕДОСТАВЯ УПРАЖНЯВАНЕТО НА
РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА спрямо малолетното дете А. А. Х. с ЕГН **********
родено на *** година на бащата на същото дете А.А.Х. с ЕГН ********** *** същият със съдебен адрес *** чрез адв. Д.Д.В. – БАК , до настъпване на
обстоятелства, налагащи изменение или прекратяване на тази мярка, при когото
същото малолетно дете ще живее.
ОПРЕДЕЛЯ следния режим на лични отношения на майката Н.Р.Ц.
с ЕГН ********** с настоящ адрес *** с горепосоченото дете А. А. Х.
с ЕГН ********** родено на ***
година , като същата ще има право да
взема и връща същото дете от дома на
бащата всяка първа и трета събота от
месеца от 09 .00 ч. на съботния ден до 18.00 часа , както и за по един месец
през лятото, когато същото дете е в лятна
ваканция и когато бащата на същото
дете не е в платен годишен отпуск.
ОСЪЖДА майката
Н.Р.Ц. с ЕГН **********
с настоящ адрес *** да заплаща на горепосоченото си дете А. А. Х. с ЕГН **********
родено на *** година ежемесечни издръжки
за бъдеще време в размер от 155 лв.
, чрез бащата на същото дете А.А.Х. с ЕГН ********** *** същият със съдебен адрес
*** чрез адв. Д.Д.В. – БАК , в
качеството му на законен представител на същото дете , начиная от 11.06.2020 г. до настъпване на
законни причини за тяхното изменяване или прекратяване , ведно със законната
лихва за забава върху всяка просрочена месечна вноска.
ОСЪЖДА Н.Р.Ц. с ЕГН ********** с настоящ адрес *** да заплати на А.А.Х. с ЕГН ********** *** същият със съдебен адрес
*** чрез адв. Д.Д.В. – БАК сумата от 430
лв. представляваща направените от него съдебни разноски по настоящото дело.
ОСЪЖДА Н.Р.Ц. с ЕГН ********** с настоящ адрес *** да заплати на Държавата сумата от 223, 20 лв. представляваща дължима се държавна такса
за предявените искове по настоящото
дело, както и държавна такса в размер по на 5 лв. за издаване на всеки
изпълнителен лист за горепосочените суми, които суми следва да се преведат по
сметката на Районен съд Карнобат
На основание чл. 242 ал.1 от ГПК
допуска предварително изпълнение на решението в частта му на горепосочените
присъдени издръжки .
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред БОС в 14-дневен срок, считано от
датата на съобщаването му на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: