МОТИВИ : Срещу подсъдимия К.Г.К. *** предявено
обвинение за престъпление по чл.195,ал.1,т.3,пр.2,във връзка с чл.20,ал.2 от НК,за това,че на 14 срещу 15.01.2010 г. в с. *** обл.
Ловешка, в съучастие,
като извършител с А.А.М. ***, чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот / дървен таван/ от къща, намираща
се на ул. „ Страцин" № 10, отнел чужди движими вещи: казан за варене на
ракия на стойност 800 лева и и гумиран кабел 80 метра, на стойност 340,
всичко на обща стойност 1140 лева, от владението на И.М.Д. ***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да го
присвои.
Срещу подсъдимия А.А.М. *** било
предявено
обвинение за престъпление по чл. 196,ал.1,т.2,във връзка с чл.195,
ал.1,т.3,пр.2,във връзка с чл.20,ал.2 и чл.29,ал.1,б.”а” и б.”б” от НК, за това,че на 14 срещу 15.01.2010 г. в с. *** обл. Ловешка,
в съучастие като извършител с К.Г.К. ***, чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот / дървен таван/ от къща, намираща се на ул. „ Страцин" № 10, отнел чужди движими вещи: казан за варене на ракия на стойност 800 лева и гумиран кабел 80 метра на стойност 340
лева, всичко на обща стойност 1140 лева, от
владението на И.М.Д. ***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да го присвои, като деянието е извършено при
условията на опасен рецидив.
В
съдебно заседание е предявен граждански иск за имуществени вреди от И.М.Д. в
размер на 1140 лева срещу двамата подсъдими,ведно със законната лихва върху
тази сума,считано от 15.01.2010 год.до окончателното й изплащане,който е приет
за съвместно разглеждане ведно с наказателното производство и И.Д. е
конституиран като граждански ищец в процеса.
Представителят на РП - Ловеч
поддържа предявеното обвинение срещу подсъдимите,като излага,че от събраните доказателства и от направените самопризнания
на подсъдимите е безспорно установена виновността на подсъдимите и фактическата
обстановка описана в обвинителния акт.Излага,че изпълнителното деяние е
осъществено чрез противозаконно отнемане на вещи от дома на Д.,като деянието е
извършено при пряк умисъл.Предлага на подс.К. да бъде наложено наказание 11
месеца лишаване от свобода,което да изтърпи при първоначален строг режим в
затворническо общежитие от закрит тип,а на подс.М. да бъде наложено наказание 2
години и 6 месеца лишаване от свобода,което да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо
общежитие от закрит тип,като се зачете времето на задържане.По отношение на
гр.иск,счита,че следва да бъде уважен,така както е предявен.
Подсъдимият К.К. в съдебно
заседание се явява лично и с адв.С.,служебно назначена в хода на досъдебното
производство,прави пълни самопризнания по реда на чл.371,т.2 от НПК,като
признава изцяло фактите описани в обстоятелствената част на обвинителния акт и
се съгласява да не се събират доказателства за тях,като изразява съжаление за
случилото се и моли да търпи наказанието си при общ режим.Защитникът му
излага,че фактическата обстановка е
изяснена обективно,всестранно и пълно и моли при определяне на наказанието,съдът да вземе предвид,че
са налице редица смекчаващи вината обстоятелства,а именно,че подзащитният й е
оказал пълно съдействие на досъдебното производство,признал е вината си и
съжалява за стореното,както и че има малко дете,за което трябва да се
грижи.Моли съда да му наложи наказание 8 месеца лишаване от свобода.Относно гр.
иск счита, че следва да бъде уважен.
Подсъдимият А.М. в съдебно
заседание се явява лично и с адв.П.,служебно назначен на досъдебното
производство,като прави пълни самопризнания по реда на чл.371,т.2 от НПК ,признава
изцяло фактите описани в обстоятелствената част на обвинителния акт и се
съгласява да не се събират доказателства за тях,като моли съда за по-малко
наказание.Защитникът му излага,че няма възражение по фактическата обстановка и гражданския
иск,но възразява срещу предложеното наказание.Изтъква,че подзащитният му се
намира в особено състояние,което е породено както от неговите действия,така и
от икономическата обстановка в страната,тъй като не може да си намери работа и
това го е довело до извършване на деянието.Счита,че едно наказание в размер на
1 година и отгоре ще постигне целите на закона.
Гражданският ищец поддържа гражданския иск,така както
го е предявил.
С оглед направените от
подсъдимите К. и М. пълни самопризнания по чл.371,т.2 от НПК,съдът е разгледал
и решил делото по реда на чл.370 и сл.от НПК.
От събраните
по време на досъдебното производство доказателства, от направените от
подсъдимите самопризнания по чл.371,т.2 от НПК относно изложените в обв.акт
обстоятелства и съгласието им да не се събират доказателства за тези
факти,съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият К.Г.К. бил с начално образование,безработен, неженен, осъждан.
Подсъдимият А.А.М. бил неграмотен, безработен, неженен, не осъждан.
Пострадалият И.м.Д. ***, но същият притежавал и наследствен имот в с. *** обл. Ловешка, на улица “Страцин” № 10, като в началото на 2010 г. живеел на съшият
адрес в селото.Имотът бил с къща и
стопански постройки.
На 14.01.2010 г. подсъдимият К. К. отишъл около 20.00 часа в домът на
подсъдимия А.М.. Двамата пили кафе и си приказвали. Около 21.05 часа двамата
подсъдими излезли от домът на М. и
отишли до съседен магазин за да си купят
цигари. След това тръгнали към центъра
на селото и минали покрай домът на пострадалия
И.Д.,***. Видели, че не свети и решили да влязат и да видят какво има и
дали могат да вземат нещо.В хода на разследването не е установено кой от
двамата подсъдими е предложил да се влезе. Двамата прескочили дувара и влезли в
двора. До самата порта на сайванта
видели един чер, гумиран трифазен кабел, който се намирал на дървен
рафт.Бил с дължина 80 метра.
Двамата подсъдими го взели и се качили по стълбите на вторият етаж на плевнята
за да видят какво ама, но установили, че има само слама.Тогава махнали 2-3
дъски от пода на вторият етаж и влезли през
отвора в стая, която била на долният етаж. Там видели един казан за
ракия и решили да вземат и него.Капакът на казана изнесли през отвора
от където влезли, а самият казан, който бил широк и не могъл да бъде изваден през отвора, го
изнесли през вратата на стаята, която била затворен с кука.Взели също така и
лулата на казана. След това решили да излязат, като първо подсъдимият К.
прескочил през дувара, подсъдимият М. му подал вещите и след това прескочил и
той. След това двамата отишли на дигата на реката където запалили огън и изгорили
гуменото покритие на кабела. От извършеният в последствие оглед е установено
местото и са направени фотоснимки. След
това двамата смачкали и казана и заедно с жиците ги занесли в домът на
подсъдимия М. и ги прибрали в един голям сак.
На сутринта подсъдимият К. се обадил на свидетеля С.Ж.А., който
управлявал лек автомобил марка “Ауди” с рег. № ВТ 4737 АР, и го помолил да го закара до град Левски.
Свидетелят понеже не бил в селото му казал, че ще отиде след час и половина. Срещнали се на улицата
до Влашкият мост на село ***.Подсъдимият
К. бил със свидетеля А.Ж.А., брат на С.Ж.А.. С.А. бил със М.А.М., който бил
брат на подсъдимия А.А.М.. След това отишли в домът на подсъдимият М. където
двамата подсъдими натоварили в багажника на лекият автомобил сакът с вещите.
След като натоварили вещите в
лекият автомобил се качили свидетелите А.Ж.А., С.Ж.А., М.А.М. и обвиняемия К.К. ***,
като лекият автомобил бил управляван от
свидетеля А.А.. Подсъдимият А.М. ***. Преди град ***, до рампата видели,
че имало един полицейски автомобил и свидетеля
А.А. се отклонил в една
странична, черна улица, понеже нямал свидетелство за управление на МПС.
Служителите на полицията ги пресрещнали от другата страна и ги спрели за
проверка.Накарали ги да отворят
багажника на колата и видели вътре
смачканият казан за варене на ракия и
жиците от кабела. Всичките били закарани в полицейският участък в *** и при
разпита подсъдимият К. признал от къде
са взети вещите и с кого е бил. След
това бил установен и подсъдимият М..
Двамата подсъдими К.Г.К. и А. А.М. били
задържани за 24 часа в РУ – МВР гр. Ловеч на 15.01.2010 г. от 17.00 часа.С
постановление на Районна прокуратура гр.
Ловеч от 16.01.2010 г. двамата са били задържани за 72 часа,впоследствие с
определение на ЛРС им била взета постоянна мярка за неотклонение” Задържане под
стража”.
На 15.01.2010 г. пострадалия И.М.Д. *** около 09.00 часа.
Около 13.30 часа му се обадила съпругата му и казала, че трябва да се прибере в
селото тъй като са го търсили от полицията. Той се прибрал в селото около 15.00
часа и отишъл веднага в приемната на
младши районният инспектор на селото. Там разбрал, че вечерта са му били отнети
вещи. Когато си отишъл в домът установил, че му липсват казана за изваряване
на ракия и чер, гумиран трифазен кабел,
дълъг 80 метра.
Установил, че казана е бил взет, като се влезли през тавана, размествайки
дъските.
От назначената по дознанието експертиза е
установено, че стойността на отнетите вещи възлиза на 1140 лева./ л. 30-32/
От така
установената фактическа обстановка настоящата инстанция приема, че подсъдимият К.Г.К.
е осъществил от обективна и субективна
страна признаците от състава на престъпление по чл.195, ал.1,т.3,пр.2,във връзка с чл.20,ал.2 от НК,като на 14
срещу 15.01.2010 г. в с. *** обл. Ловешка, в съучастие, като извършител с А.А.М. *** чрез повреждане на преграда, здраво направена
за защита на имот /
дървен таван/ от къща, намираща се на ул. „ Страцин" № 10, отнел чужди
движими вещи: казан за варене на ракия на стойност 800 лева и и гумиран кабел 80 метра, на стойност 340, всичко на обща
стойност 1140 лева, от владението на И.М.Д. ***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да го
присвои.
Настоящата инстанция намира, че
подсъдимият К. е автор на посоченото деяние. Подсъдимият е осъществил
изпълнителното деяние, чрез действие, като е преустановил фактическата власт на
владеещите вещите и е установил своя фактическа власт върху тях.С оглед
обстоятелството,че при отнемане на вещите е повредена преграда/дървен
таван/,здраво направена за защита на имот,деянието е квалифицирано по чл. 195, ал. 1, т.3,пр.2
от НК.Поради обстоятелството,че в изпълнителното деяние са участвали и двамата
подсъдими,квалификацията на деянието е по чл.20,ал.2 от НК. Доказателства в
тази насока са самопризнанието направено от подсъдимите К. и М.,както и
писмените и гласни доказателства,събрани в хода на досъдебното
производство/протокол за оглед на местопроизшествието/л.3-4/ и фотоалбум към
него;допълнителен протокол за оглед на местопроизшествието/л.9-10/ и фотоалбум
към него;протокол за претърсване и изземване/л.25-26/;показанията на св.С.А./л.36-37/;показанията
на св.А.А./л.39-40/;показанията на св.М.М./л.42-43/;показанията на св.И.Д./л.34/
от досъдебното производство/.
От субективна страна подсъдимият К.
е действал виновно, при пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК - съзнавал е
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е искал тяхното настъпване.
Стойността на отнетите вещи е
1140 лева,като същата се установява от заключението по стоково-икономическата
експертиза.
Предвид на изложените обстоятелства,съдът
квалифицира деянието,призна подсъдимия К. за виновен и го осъди.
От така установената фактическа
обстановка настоящата инстанция приема, че подсъдимия А.А.М. е
осъществил от обективна и субективна страна признаците от състава на
престъпление по чл.196,ал.1,т.2,във връзка с чл.195, ал.1,т.3,пр.2,във връзка с чл.20,ал.2,във връзка с чл.29,ал.1,б.”а” и
б.”б” от НК, като
на 14 срещу 15.01.2010 г. в с.
*** обл. Ловешка, в съучастие като извършител с К.Г.К. ***,
чрез повреждане на преграда, здраво направена за
защита на имот / дървен таван/ от къща, намираща се
на ул. „ Страцин" № 10, отнел чужди движими вещи: казан
за варене на ракия на стойност 800 лева и гумиран кабел 80 метра на стойност 340
лева, всичко на обща стойност 1140 лева, от
владението на И.М.Д. ***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да го присвои, като деянието е извършено при
условията на опасен рецидив.
Настоящата
инстанция намира, че подсъдимият М. е автор на посоченото деяние. Подсъдимият е
осъществил изпълнителното деяние, чрез действие, като е преустановил
фактическата власт на владеещите вещите и е установил своя фактическа власт
върху тях. С оглед обстоятелството,че при отнемане на вещите е повредена
преграда/дървен таван/,здраво направена за защита на имот,деянието е
квалифицирано по чл. 195,ал.1,т.3,пр.2 от НК.Поради обстоятелството,че в изпълнителното
деяние са участвали и двамата подсъдими,квалификацията на деянието е по
чл.20,ал.2 от НК. Доказателства в тази насока са самопризнанието направено от
подсъдимите К. и М.,както и писмените и гласни доказателства,събрани в хода на
досъдебното производство/протокол за оглед на местопроизшествието/л.3-4/ и
фотоалбум към него;допълнителен протокол за оглед на
местопроизшествието/л.9-10/ и фотоалбум към него;протокол за претърсване и
изземване/л.25-26/;показанията на св.С.А./л.36-37/;показанията на св.А.А./л.39-40/;показанията
на св.М.М./л.42-43/;показанията на св.И.Д./л.34/ от досъдебното производство/.С
оглед данните за миналите осъждания на подс.М./присъди по НОХД №1409/2003
год.на РС-В.Търново;НОХД №1808/2004 год.на РС-В.Търново;НОХД №1222/2003 год.на
РС-Г.Оряховица/,деянието е квалифицирано като извършено при условията на опасен
рецидив.
От субективна страна подсъдимият М.
е действал виновно, при пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК - съзнавал е
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е искал тяхното настъпване.
Стойността на отнетите вещи е
1140 лева,като същата се установява от заключението по стоково-икономическата
експертиза.
Предвид на изложените
обстоятелства,съдът квалифицира деянието,призна подсъдимия М. за виновен и го
осъди.
Фактическата обстановка приета за
установена се изяснява от събраните на досъдебното производство
доказателства,от самопризнанията на подсъдимите,а стойността на отнетите вещи
се установява от заключението на стоково-икономическата експертиза.
Причини за извършване на
престъплението следва да се търсят в стремежа на подсъдимите да се
облагодетелстват по неправомерен начин.
При определяне вида и
размера на наказанието на подсъдимия К.К.
настоящата инстанция съобрази от една страна данните за минали осъждания и от
друга,като смекчаващи вината обстоятелства-признаване на вината,както и
разпоредбата на чл.373,ал.2 от НПК,поради което на основание чл.58а от НК/действащ към момента на деянието/и чл.55,ал.1,т.1 от НК,му наложи наказание
от 8 месеца лишаване от свобода. На осн.чл.61, т.2 от ЗИНЗС, определи първоначален строг режим в
затворническо общежитие от закрит тип за изтърпяване на така наложеното
наказание лишаване от свобода.На основание чл.59,ал.1 от НК съдът приспадна от
така определеното наказание времето,през което подс.К. е бил с мярка за
неотклонение “Задържане под стража”,считано от 15.01.2010 год.
При определяне вида и размера на наказанието
на подсъдимия А.М. настоящата инстанция съобрази като смекчаващо вината
обстоятелство-признаване на вината,както и разпоредбата на чл.373,ал.2 от НПК,поради което на основание чл.58а от НК/действащ към момента на деянието/ и
чл.55,ал.1,т.2,б.”б” от НК,му наложи наказание 2 години и 6 месеца лишаване от
свобода. На осн.чл.61, т.2 от ЗИНЗС, определи
първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип за изтърпяване
на така наложеното наказание лишаване от свобода.
Съдът прие,че макар миналите осъждания
на подс.М. да не могат да се считат за отегчаващи вината обстоятелства,тъй като
са взети предвид при правната квалификация на деянието,то същите определят лоши
характеристични данни за подс.М. и доказват склонността му да извършва
престъпления,поради което определи наказанието в този размер. На основание
чл.59,ал.1 от НК съдът приспадна от така определеното наказание времето,през
което подс.М. е бил с мярка за неотклонение “Задържане под стража”,считано от
15.01.2010 год.
Съдът намира, че така наложените
наказания на подсъдимите К. и М. са справедливи, съответстват на обществената опасност на деянието и на
дейците и чрез него ще бъдат постигнати целите на наказанието, визирани в чл.
36 от НК.
В съответствие с разпоредбите на
чл.52,във връзка с чл.45 от ЗЗД,съдът уважи предявеният граждански иск за
имуществени вреди от И.М.Д. солидарно срещу подсъдимите К.К. и А.М. в размер на 1140 лева
лева,ведно със законната лихва върху тази сума,считано от 15.01.2010 год.до
окончателното й изплащане,като прие, че подсъдимите с виновното си
противоправно поведение са осъществили фактическия състав на непозволеното увреждане, като са причинили
имуществени вреди на Д. и между виновното и противоправно поведение на
подсъдимите и настъпилия вредоносен резултат има пряка причинна връзка. Съдът
прие, че иска за обезщетение на имуществени вреди е основателен и доказан до
пълния претендиран размер на сумата от 1140 лева, като съобрази заключението на
вещото лице по стоково-икономическата експертиза.
Съдът постанови
веществените доказателства - 1 бр. топ от четирижилен кабел, 4 бр. топа обгорял ел.
проводник, 1 бр. чанта, 1 бр.смачкан меден капак на казан за ракия, 1 бр.
смачкан меден казан за ракия, 1 бр. смачкана медна тръба и обгорели медни
кабели с различно сечение, да
се отнемат в полза на държавата, като след влизане на присъдата в сила бъдат
унищожени.
При
този изход на процеса съдът осъди подсъдимите К.Г.К. и А.А.М., с
горната самоличност, солидарно да заплатят по сметка на ОД на
МВР - Ловеч сумата от 50,00 лева, представляващи разноски по делото, както и на
РС – Ловеч сумата от 50.00 лева, представляваща
ДТ върху уважения размер на гр. иск.
Водим от гореизложеното съдът
постанови присъдата си в този смисъл.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :