Р Е Ш Е Н И Е № 212
Гр. Сливен, 24.10.2022
г.
В
И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично
заседание на дванадесети октомври две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ:
ГАЛЯ ИВАНОВА
ИГЛИКА ЖЕКОВА
при участието на
прокурора Красимир Маринов
и при секретаря Николинка
Йорданова, като разгледа докладваното от съдия Иглика Жекова КАНД № 229 по
описа за 2022 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е
образувано по касационна жалба срещу решение по АНД № 64 по описа на Районен
съд Сливен за 2022 година и се движи по реда на глава дванадесета от АПК.
С Решение № 348/15.08.2022
г. по АНД № 64/2022 г. на Районен съд Сливен е потвърдено Наказателно
постановление № 21-0804-003476, издадено на 03.12.2021 г. от Началник Сектор „Пътна
полиция” при ОД на МВР – Сливен, с което на З.Г.В., ЕГН **********, с адрес ***,
за нарушения по чл. 139 ал. 1 т. 1 и чл. 147 ал. 1 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 179 ал. 6 т. 2 и чл. 185 от ЗДвП са наложени
административни наказания „глоба” в размер на 200,00 (двеста) лева и 20,00
(двадесет) лева.
Недоволен от така
постановеното решение е останал касационният жалбоподател З.В., който го
обжалва в срок, като в жалбата се твърди материално и процесуална
незаконосъобразност на съдебния акт. Излагат се твърдения от фактическо
естество. Касационният жалбоподател ползвал чужд автомобил и като такъв не
носел уред за измерване на светлините, тъй като проверката се извършвала при
преминаване на технически преглед. Счита, че както контролните органи използват
годни и проверени средства за контрол на скоростта, спирачките, димността и шума, така и уредите за проверка на светлините
следва да преминават някакъв преглед и ползващите ги служители да са обучени за
правилно боравене с техническото средство. Налице били в наказателното
постановление грешка в датата, мястото, причината и квалификацията, водещи до
незаконосъобразност. Моли съда да отмени обжалваното съдебно решение и
потвърденото с него наказателно постановление.
В с.з. касационният
жалбоподател, редовно и своевременно призован, не се явява.
В с.з. ответникът
по касационното обжалване, редовно и своевременно призован, не се представлява.
В писмено становище упълномощен представител оспорва касационната жалба и с
подробно изложени доводи по същество моли съда да остави в сила атакуваното
съдебно решение на Районен съд – Сливен.
В с.з. представителят
на Окръжна прокуратура Сливен поддържа, че касационната жалба изхожда от
житейски и логични позиции, но относимите правни
норми, които е взел предвид съдът в своето решение сочат на неговата
законосъобразност, поради което моли същото да бъде оставено в сила.
Административният
съд, в качеството на касационна инстанция, като обсъди направените в жалбата
оплаквания, становищата на явилите се страни и събраните пред Районния съд писмени
и гласни доказателства, прие за установено следното:
Касационната жалба
е подадена в законния срок, допустима е, но по същество е неоснователна.
В жалбата са
наведени оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. За да се
отговори на същите, касационната инстанция следва да обсъди събраните по делото
доказателства, от които е видно следното от фактическа страна:
На 24.11.2021 г. длъжностни лица в Сектор „Пътна полиция” при ОД на
МВР – Сливен при извършване на специализирана полицейска операция били ситуирани на Дамарски мост, където
извършвали с уред проверка за измерване регулирането на фаровете на превозните
средства. Проверката се извършвала от м., част от екипа. В хода на операцията
спрели за проверка и управлявания от З.В. автомобил – БМВ Х5 с рег. № ………..,
собственост на О. М. М., при която установили, че превозното средство е със
значителна неизправност по осветителната уредба – изменен е типът на крушките
на фаровете на късите светлини, като са подменени с лед (ксенон) крушки, вместо
халогенни и не са регулирани, което поражда риск от
заслепяване на другите участници в движението. Нарушението било установено с
уред за измерване регулирането на фаровете, като едновременно с това се
установило още, че автомобилът не е представен на годишен технически преглед. Така
възприетото от фактическа страна длъжностно лице при Сектор „Пътна полиция“ квалифицирало
като административни нарушения по чл. 139 ал. 1 т. 1 и чл. 147 ал. 1 от ЗДвП в
съставен срещу В. Акт за установяване на административно нарушение № АВ235952/24.11.2021
г. Както в акта, така и в срока по чл. 44 ал. 1 от ЗАНН възражения срещу
констатациите на контролните органи не били изложени от В..
Въз основа на съставения АУАН, Началник Сектор „Пътна полиция” при ОД
на МВР Сливен издал Наказателно постановление № 21-0804-003476/03.12.2021 г., с
което на З.Г.В., ЕГН **********, с адрес ***, за нарушения по чл. 139 ал. 1 т.
1 и чл. 147 ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.
179 ал. 6 т. 2 и чл. 185 от ЗДвП наложил административни наказания „глоба” в
размер на 200,00 (двеста) лева и 20,00 (двадесет) лева.
Към доказателствата са
приобщени Справка
за нарушител – водач на З.Г.В., от която е видно, че за нарушения по ЗДвП срещу
същия като водач са съставени 36 бр. АУАН и съответно – издадени същият брой
наказателни постановления, 60 бр. фиша и 6 заповеди за прилагане на
принудителни административни мерки.
За да потвърди
Наказателното постановление, Районният съд е приел, че З.В. е осъществил от обективна
и субективна страна административните нарушения, описани в АУАН и НП, както и
че деянията са правилно квалифицирани и съответно – санкционирани. Районният
съд, като е обсъдил всички доказателства по делото, правилно е установил
фактическата обстановка. Въз основа на нея е направил обосновани правни изводи,
а именно - че касационният жалбоподател е извършил вменените му във вина
административни нарушения. Решението е валидно, допустимо и правилно, а
формираните от Районния съд изводи напълно се споделят от касационния състав,
при следните съображения:
Изложеното
в касационната жалба твърдение за незаконосъобразност на първоинстанционното
решение не се споделя от касационния съдебен състав. От събраните пред първата съдебна инстанция писмени и гласни
доказателства се установява по категоричен начин, че касационният жалбоподател
е извършил вменените му с акта и НП административни нарушения и правилно е
ангажирана административнонаказателната му отговорност
за същите. При съставяне на АУАН и издаване на
наказателното постановление не са допуснати процесуални нарушения, а изводите
на Районния съд в атакуваното решение са обосновани и напълно съответни на
събраните доказателства, обсъдени са всеобхватно и ценени правилно. Първото от нарушенията, описани в процесните
АУАН и НП е квалифицирано като такова по чл. 139 ал. 1 т. 1 от ЗДвП. Съгласно тази норма, движещите се по пътя пътни
превозни средства трябва да бъдат технически изправни. Неизпълнението на
задължението на водача да управлява технически изправно МПС е обвързано от
законодателят със съответната на нарушението санкция, нормирана в разпоредбата
на чл. 179 ал. 6 от с.з., според която който управлява технически неизправно
пътно превозно средство, се наказва с глоба от: 1. петдесет лева – при
констатирани незначителни неизправности; 2. двеста лева – при констатирани
значителни неизправности; 3. петстотин лева – при констатирани опасни
неизправности. Съдържанието на втората норма опровергава отменителния
довод на касационния жалбоподател, че автомобилът не е негова собственост,
поради което и съответната отговорност за установената неизправност не му
принадлежи. Санкцията е предвидена за водача на такъв автомобил, независимо от
обстоятелството дали е собственик на същия или не. В този смисъл е необоснован
и така изложеният довод за второто констатирано от контролните органи нарушение
– управление на пътно превозно средство, което не е преминало през
задължителния годишен технически преглед. Възприетата за нарушението правна
квалификация е чл. 147 ал. 1 от ЗДвП, съгласно който, регистрираните моторни
превозни средства и теглените от тях ремаркета и пътните превозни средства, с
които се извършват превози с атракционна цел, с
изключение на пътните превозни средства на поделенията на въоръжените сили, и
пътните превозни средства с животинска тяга, подлежат на задължителен
периодичен преглед за проверка на техническата им изправност. Условията и редът
за извършване на прегледа на превозните средства, с изключение на самоходните
машини, колесните трактори с максимална конструктивна
скорост, ненадвишаваща 40 km/h, и ремаркетата,
теглени от тях, се определят с наредба на министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията съгласувано с министъра на вътрешните
работи. За допуснатото нарушение правилно е приложената от наказващия орган
санкционната норма на чл. 185 от ЗДвП гласи, че за нарушение на този закон и на
издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго
наказание, виновните се наказват с глоба 20 лв.
На следващо място, неясен с оглед
фактите по делото е доводът на касационния жалбоподател, че „никой водач, който
взема за използване друг автомобил не носи уред за измерване на светлините,
както и никой собственик не си купува уред за светлините, тъй като проверката
се извършва при преминаване на технически преглед“. От една страна, разпоредба,
задължаваща собствениците, респ. водачите на пътни превозни средства за
притежават такъв уред не е регламентирана в относимите
нормативни актове, а от друга – жалбоподателят не е санкциониран за
непритежаване на такъв уред. Установяването на този вид административно
нарушение се извършва със съответно техническо средство, експлоатирано от
компетентни длъжностни лица, в която насока гласните доказателства сочат, че процесното административно деяние е установено от механик,
част от проверяващия екип и със специализиран уред. Още по – неясно за
касационната инстанция е заявеното в касационната жалба, че наказателното постановление
е издадено при допуснато съществено процесуално нарушение – „грешка в датата,
грешка в мястото, грешка в причината, грешка в квалификацията“. При подробен
преглед и анализ на доказателствата, съставляващи административнонаказателната
преписка и приобщени като такива в производството пред първата съдебна
инстанция, съдът не констатира подобни несъответствия. При съставяне на акта и
издаване на наказателното постановление са спазени всички съществени
процесуални изисквания, материалният закон е приложен правилно, в т.ч. и в
санкционната част от волеизявлението на наказващия орган. Цитираните
по – горе нарушени разпоредби, както и санкционните такива са издирени и посочени коректно от наказващия орган,
а нарушенията са
установени по несъмнен начин от писмените и гласни доказателства, събрани пред първата
съдебна инстанция. За пълнота следва да се отбележи,
че съгласно нормата на чл. 189 ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове имат доказателствена сила до доказване на противното. По делото
липсват каквито и да било доказателства, компрометиращи установените в процесния акт обстоятелства от фактическа страна. Ето защо
настоящата касационна инстанция намира, че при съставяне на акта и издаване на наказателното
постановление не са допуснати твърдяните в касационната
жалба процесуални нарушения, такива не са допуснати и от първата съдебна
инстанция при постановяване на нейното решение. Районният
съд не е допуснал нарушения на съдопроизводствените
правила при анализа и оценката на доказателствата. Съответствието между приетото от съда и установеното от
доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи,
води до обоснованост на постановеното решение. Извършвайки
своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна
инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Сливен намира, че
доводите в касационната жалба са неоснователни и отменителни
основания не са налице.
В атакуваното решение
Районен съд Сливен е направил обоснован и съответен на всички доказателства извод
за законосъобразност на Наказателно постановление № 21-0804-003476, издадено на
03.12.2021 г. от Началник Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Сливен, с
което на З.Г.В., ЕГН **********, с адрес ***, за нарушения по чл. 139 ал. 1 т.
1 и чл. 147 ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.
179 ал. 6 т. 2 и чл. 185 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба”
в размер на 200,00 (двеста) лева и 20,00 (двадесет) лева.
По изложените
съображения, обжалваното решение като
законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на
основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 221 ал.
2, предл. първо от АПК, Административен съд Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 348/15.08.2022 г. на Районен съд
- Сливен, постановено по АНД № 64/2022 г. по описа на същия съд.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.