Р Е Ш Е Н И Е
№
19.12.2016г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на шести декември две хиляди и шестнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
При секретаря Р.К. и прокурора.........................., като разгледа
докладваното от председателя гр.д.№6569/2016г
по описа на ПлРС, за да се произнесе, намери за установено следното:
Иск
с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Пред ПлРС е депозирана искова
молба от “ТОПЛОФИКАЦИЯ Плевен”, ЕАД, гр. Плевен, чрез юрк. В. ***, против Н.А.М.,
с която се твърди, че въз основа на заявление по чл. 410 от ГПК, е издадена
заповед за изпълнение по ч. гр.д.№
398/2016г, по описа на ПлРС, срещу която е
постъпило възражение от страна на длъжника. Твърди се, че ответникът е
собственик, респ. ползвател на топлоснабден имот- на адрес гр. ***. Твърди се,
че същият е клиент на топлинна енергия за битови нужди, ползвал е ТЕ, за
периода 01.12.2012-31.12.2015г, и не е погасил задълженията си. Твърди се, че
сградата-етажна собственост, на посоченият адрес, и за посоченият период, в
която се намира абонатната станция, от която се доставя ТЕ до имота, е сключила
договор за извършване на услугата дялово
разпределение с „НЕЛБО”ЕАД, гр. София. Посочва се, че сумите за периода, са
начислявани на база реален отчет на уредите за дялово разпределение, в
съответствие с разпоредбата на чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 за
топлоснабдяването. Общите условия за ползването на ТЕ, са публикувани във в-к
”Нощен труд”, от дата 13.-14.12.2007г и във в-к „Посоки”, бр.239/2007г. Твърди се, че от страна на ищеца, ежемесечно са издавани фактури, задължението
по които не е плащано от ответника. Моли съдът да постанови решение, с което да
признае за установено спрямо ответника, че дължи сумата от общо 1710,04лв., от
които сумата от 1469,41лв- главница, съставляваща консумирана и незаплатена ТЕ,
за периода 01.12.2012-31.12.2015г и сумата от 240,63лв- лихва за забава, за
периода 04.02.2013-14.01.2016г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК, до окончателното й изплащане. Претендират се
разноски.
Ответникът, Н.А.М., в срока за
отговор, не изразява становище по иска.
Съдът,
като съобрази становищата на страните, на основание събраните по делото
доказателства и закона, намира за установено следното:
Безспорно по делото е установено,
че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение №253/25.01.2016г.,
по ч. гр.д.№ 398/2016г. по описа на ПлРС. Установява се също, че длъжникът е
възразил против издадената заповед, като след съответни указания от съда, в
срок кредиторът е предявил настоящият иск, поради което, същият е допустим.
По делото се установява, видно от
представеният с ИМ, нот. акт за покупко-
продажба на недвижим имот от дата 13.10.2015г, № 69, н.д.№ 509/2015г по описа
на Нотариус ***, че отв. Н.М., е продал на трето лице, процесния недвижим имот,
находящ се на адрес гр. Плевен, *** Видно от приложената по делото справка-
извлечение, се установява, че отв. М. е титуляр на партида, с аб. № 398, за процесния период.
Съдът намира за установен и факта
на публичното оповестяване от страна на ищеца “ТОПЛОФИКАЦИЯ- ПЛЕВЕН” ЕАД, на
общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребителите
от гр. Плевен, публикувано във в-к ”Посоки” , бр. 239/ 13.12.2007г.
От приетата по делото
съдено-счетоводна експертиза се установява, че ответника, с аб.№ 398, е
използвал доставяна от ищеца „ТЕЦ-Пленен”, ТЕ, за процесният период. Сумите за
топлинна енергия, са начислявани от ищеца на базата на изготвяни отчети от
фирмата, осъществяваща дялово разпределение на топлинната енергия в сградата, в
която се намира имота, на база реален отчет на уредите, а при ползване на топла вода- показанията на водомерите. Вещото
лице е изчислило, че за периода 01.12.2012-31.12.2015г стойността на ползвана и
незаплатена ТЕ, е в размер на 1469,41лв., от които – сумата от 794,89лв- отопление, сумата от 419,28лв-
Те, отдадена от сградната инсталация, сумата от 176лв. БГВ, 88,22лв- услуга
дялово разпределение. ВЛ е установило, че в имота има 0бр водомери и 3бр.
уреди- до м. март 2014г. и 0 бр. водомер и 3 бр. уреди- от м. ноември 2014г. ВЛ е установило и лихвата за забава върху сумата, което е в размер
на 240,63лв., дължима за периода 04.02.2013-14.01.2016г. ВЛ посочва, че тези
сми съответстват на счетоводните записвания на ищеца. ВЛ е установило, че за
периода 01.01.2016-20.11.2016г, няма постъпило плащане.
ВЛ е изчислило също дължимата
главница, за периода 01.12.2012-13.10.2015г, която е в размер на 1386,70лв. и лихва за забава,
за периода 04.02.2013-14.01.2016г. в размер на 240,51лв.
При така установено от фактическа
страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Съобразно нормата на чл.153, ал.1
от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-
етажна собственост, присъединени към абонатна станция, или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ, длъжни са да монтират средства за
дялово разпределение по смисъла на
чл.140, ал.1, т.2 от ЗЕ- индивидуални разпределители, съответстващи на
действащите в страната стандарти, или индивидуални топломери, и да заплащат
цена за ТЕ, при условията и реда, определени по
наредба по чл.36, ал.3 от ЗЕ. Съобразно чл.31, ал.1 от Общите условия,
клиентите на ТЕ, са длъжни да заплащат месечните си дължими суми, в 30 дневен
срок от изтичане на периода, за който се отнасят, като при неизпълнение се дължи
обезщетение, в размер на законната лихва, считано от деня на забавата до деня на
постъпване на дължимата сума. Съобразно нормата на чл.145 от ЗЕ, ползвателя на
ТЕ, за имот в сграда- етажна собственост, присъединена към една абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, дължи плащане и на ТЕ, отдадена
от сградната инсталация, която се
разпределя между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните
имоти /чл.145, ал.3 от ЗЕ/.
Както бе посочено по- горе, по
делото се установи, че отв. М., е прехвърлил право на собственост върху процесния
имот- с аб. № 398, находящ се на посочения по- горе адрес, през на дата
13.10.2015г., поради което, съдът приема, че през периода
01.12.2012-13.10.2015г, същият има качеството на потребител на ТЕ, и дължи
плащане на съответните суми.
По делото, в ход по същество,
ищецът прави искане за постановяване на неприсъствено решение против ответника.
Съдът намира, че същото е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение,
тъй като една от предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, е искът, така, както е
предявен, да е вероятно основателен, въз основа на изложените в ИМ обстоятелства и представените
доказателства. В случая, по делото се установи, че за част от периода-
13.10.2015-31.10.2015г. ответникът не е имал качеството на потребител на ТЕ за
имота.
На основание гореизложеното,
съдът намира, че следва да бъде постановено решение, с което да бъде признато
спрямо ответника, че същият дължи сумата от 1386,70лв, съставляваща стойността
на ползваната и незаплатена ТЕ, за периода 01.12.2012-13.10.2015г., и сумата в размер на 240,51лв, съставляваща
лихва за забава върху главницата., дължима за периода 04.02.2013-14.01.2016г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК- 22.01.2016г., до окончателното й изплащане, като
за разликата до пълният предявен размер на иска от 1469лв- главница, за периода
01.12.2012-31.12.2015г. и сумата от 240,63лв. –лихва за забава, за периода
04.02.2013-14.01.2016г., същият следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
С оглед
разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца сумата от 528,12лв.-направени разноски по делото, както и сумата от
203,82лв.- разноски по заповедното производство, съобразно на уважената част от иска.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
На основание чл.239, ал.3 от ГПК, ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането
на ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Плевен, Източна индустриална зона №128,
представлявано от ***, чрез юрк. В. ***,
за постановяване на неприсъствено решение, като НЕОСНОВАТЕЛНО.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр.
чл.86, ал.1 от ЗЗД, че Н.А.М., ЕГН **********,***
ДЪЛЖИ НА ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, Източна
индустриална зона №128, представлявано от ***, сумата от общо 1627,21лв., от които сумата от 1386,70лв.-главница,
съставляваща стойността на ползваната и незаплатена ТЕ, за периода 01.12.2012г.-13.10.2015г.,
и сумата в размер на 240,51лв.- лихва
за забава върху главницата., дължима за периода 04.02.2013-14.01.2016г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК- 22.01.2016г., до окончателното й
изплащане, за които суми има издадена заповед за изпълнение №253/25.01.2016г.,
по ч. гр.д.№ 398/2016г. по описа на ПлРС, като ЗА РАЗЛИКАТА до пълният
предявен размер от 1469лв.- главница, за периода 01.12.2012-31.12.2015г. и
сумата от 240,63лв. –лихва за забава, за периода 04.02.2013-14.01.2016г., ОТХВЪРЛЯ
ИСКА като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, Н.А.М., ЕГН
**********,*** ДА ЗАПЛАТИ НА
ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Плевен, Източна индустриална зона №128,
представлявано от ***, сумата от 528,12лв.-направени
разноски по делото, както и сумата от 203,82лв.-
разноски по ч.гр.д.№ 398/2016г. по описа на ПлРС.
Решението, в частта му, с която е
оставено без уважение искането за постановяване на неприсъствено решение, има
характер на определение и не подлежи на обжалване.
В останалата си част решението
може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщението до страните, пред
ПлОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: