Р Е Ш Е Н И Е № 327
гр. ВРАЦА, 30.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд гражданско отделение в
публичното заседание на 23.10.2019 г. в състав:
Председател: Мария Аджемова
Членове: Пенка Т. Петрова
И. Никифорски мл. с-я
в присъствието на:
прокурора секретар Христина Цекова
като разгледа докладваното от М. Аджемова
в. гр. дело N`550 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно и се развива на осн. чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба вх. № 11559/09.07.19 г. на С.Г.С. ***, с ЕГН **********,
подадена чрез особения представител на жалбоподателя адв. Д.Н. З. назначена при
предпоставките на чл. 47, ал. 6 от ГПК, срещу решение на районен съд гр. Враца
№ 557/19.06.19 г. постановено по гр. дело № 4248/18 г. по описа на същия съд, с
което районен съд е признал за установено на осн. чл. 422 от ГПК и във вр. с
чл. 79, ал.1, пр. 1 и във вр. с чл. 240 ал. 1 от ЗЗД и чл. 9 от ЗПК, че
ответникът-въззивник дължи на ответното дружество ЕАД "Агенция за събиране
на вземанията" /ЕАД "АСВ"/ гр. София следните суми: 1. - 1
432.94 лв. представляваща неизплатена главница по цедиран на дружеството-ищец
договор за стоков кредит № 238638/30.12.16 г., за периода от 25.01.17 г. до
30.06.18 г., чиято предсрочна изискуемост е обявена на длъжника, 2. - 221.03
лв. представляваща договорна лихва по посочения дог. за кредит за периода от
25.01.17 г. до 08.08.17 г., 3. - 119.32 лв. представляваща лихва за забава
върху всяка вноска по кредита от датата на нейното просрочие до 01.05.18 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение с правно осн. чл. 410 от ГПК №
1202/04.05.18 г. по ч. гр. дело №1861/18 г. по описа на районен съд гр. Враца.
Със същото решение длъжникът е осъден да заплати съдебни разноски.
В жалбата се мотивират подробно оплаквания за незаконосъобразност на
атакуваното решение, поради следното: В нарушение на чл. 99 от ЗЗД за цесията
длъжникът не бил надлежно уведомен, при което между страните не била доказана
облигационна връзка. Длъжникът не бил запознат с преддоговорната информация.
Договорът за кредит не отговарял на изискванията на чл. 11 от ЗПК. В договора
били уговорени неравноправни клаузи.
При заявените оплаквания, жалбоподателят моли за отмяна на атакуваното
решение и постановяване на съдебен акт по същество от настоящата инстанция, с
който предявените искове бъдат отхвърлени изцяло.
Ответникът ЕАД "Агенция за събиране на вземания" представя
отговор, в който подробно мотивира становище за неоснователност на жалбата.
Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в
размер на 350 лв.
С вх. № 13616/08.08.19 г. е постъпила въззивна жалба от С.Г.С., чрез
особен представител адв. Д.Н. З., и срещу решение за поправка на очевидна
фактическа грешка на районен съд гр. Враца № 674/25.07.19 г. постановено по гр.
дело № 4248/18 г. по описа на същия съд. В жалбата се сочат оплаквания
идентични с тези изложени в жалбата срещу основното решение на първостепенния
съд № 557/19.06.19 г. Въззивникът С. моли за отмяна решението на районен съд за
поправка на очевидна фактическа грешка изразяваща се в следното: в диспозитива на решение № 558/19.06.19 г.,
абзац втори вместо " Мост Финанс Мениджмънт" АД да се чете
"Агенция за събиране на вземания" ЕАД.
Страните нямат доказателствени искания към настоящата инстанция.
Съгласно чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от релевираните въззивни основания в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.
2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна,
във връзка с наведените във въззивните жалби пороци на оспорения съдебен акт.
Първостепенният съд е бил
сезиран с предявени по реда на чл. 422 ГПК
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. 9, ал. 1 ЗПК
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Договорът за потребителски
кредит е формален (изискуемата форма за действителност е писмена – арг. чл. 10, ал. 1 ЗПК; реален или консенсуален, в зависимост от това дали той се
сключва с предаването на паричните средства, предмет на кредита или с
постигането на съгласието за предоставяне на конкретна парична сума – арг. чл. 9 ЗПК,
като е от значение и обстоятелството дали сключването на договора предпоставя
предаване на паричните средства или само постигане на съгласие по основните
негови уговорки; възмезден и комутативен, като за заемодателят възниква притезателното
право да иска от заемателя връщане на дадената сума – в същата валута и размер.
Тази двустранна сделка е възмездна, тъй като в този договор следва да е
уговорен в момента на сключването му годишният процент на разходите (ГПР) по
кредита – арг. чл. 11, ал.
1, т. 10 ЗПК, включващ в себе си разходите, които потребителят се е
задължил да заплати във връзка с предоставяне на кредита и уговорената
възнаградителна лихва – арг. чл. 19, ал. 1 ЗПК. Възнаградителната лихва представлява по своето правно естество
възнаграждение, което длъжникът на пари или на други заместими вещи трябва да
престира на кредитора, защото са му предадени и се е разпоредил с тях. Лихвата
е граждански плод и се дължи по силата на едно правоотношение, като нейният
размер се определя от размера на дадения в заем капитал и времето на ползването
му.
Тъй като въззивният съд възприема изцяло фактическите и правни изводи в
обжалваното решение, по силата на чл. 272 ГПК
следва да препрати към мотивите на обжалваното решение, които стават част от
логическите съждения на въззивната съдебна инстанция.
Въззивният съд следва да се произнесе само по наведените във въззивната
жалба правни доводи за неправилност на обжалваното решение.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователни оплакванията на въззивника, че по делото не е доказано наличие на облигационно правоотношение между него и ЕАД "АСВ", тъй като не са настъпили последиците от връчване на съобщението по чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, в тази връзка окръжен съд изцяло споделя изложеното от районен съд. Окръжен съд намира за нужно да добави следното: Цесията има действие спрямо длъжника, когато съобщението по чл. 99, ал. 4 от ЗЗД е връчено в рамките на съдебното производство, заедно с преписи от искова молба, на особения представител на длъжника, както е в казуса. Особеният представител е процесуален представител на страната, който при спазване предпоставките на чл. 47, ал. 105 от ГПК се назначава с оглед охрана на интересите на ответника. Връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено но особения представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици /в този смисъл е реш. № 198/18.01.19 г. на ВКС, І т. о. по т. д. № 193/18 г./ Затова особеният представител има правото да извърши всички процесуални действия по спора от името и за сметка на представлявания ответник /с изключение на действията по чл. 29, ал. 5 от ГПК/ в. т. ч. и получава адресираните до страната книжа. По делото не е спорно, че уведомлението до длъжника за цедиране на процесното вземане е връчено с препис от исковата молба на назначения му особен представителна осн. чл. 47, ал. 6 от ГПК, поради което следва да се приеме, че е изпълнено изискването по чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, което обстоятелство е настъпило в хода на делото и следва да бъде съобразено при решаване на спора.
Доказателствата по делото сочат и страните не спорят, че ответникът С.С. е кандидатствал за отпускане на стоков кредит за финансиране придобиване на стоки в размера на 1 454.48 лв. и сключване чрез "Банка ДСК" на застраховка с ЕАД "Групама Животозастраховане" и ЕАД "Групама Застраховане" по пакет "стандарт за лица от 65 до 78 г." с еднократна застрахователна премия в размер на 55.48 лв. със срок за издължаване 18 м., като кредитът е отпуснат и между ЕАД "Банка ДСК" С.С. е сключен договор за стоков кредит № 238638/30.12.16 г. Договорът е подписан и от двете страни и в него са уговорени параметрите на договора. Представена е и декларация от 30.12.16 г., подписана от ответника С., в която той декларира, че му е предоставена нужната преддоговорна информация по чл. 8, ал. 2 от ЗПК и общи условия за стоков кредит в размер на 1 454.48 лв. със срок от 18 месеца и лихвен впроцент 28.77%. Окръжен съд приема, че договорът има характер на потребителски и не попада в изключенията по чл. 4 от ЗПК. В съдържанието на договора за потребителски кредит включва размера на кредита 1 454.48 лв.; срока за погасяване 18 м.; размерът на еднократната застрахователна премия 55.8 лв.; посочено, е че кредитът се олихвява с фиксиран лихвен процент, който към датата на сключване на договора е 28.77% годишно или 0.0799% на ден.; посочен е и годишни процент на разходите по кредита в размерна 32.8 %. Към договора е представен и погасителен план подписан от ответника, в който е посочена датите, на които следва да са погасява кредита; фиксирания лихвен процент 28.77; остатък от главницата; размерът на вноската за главницата по месеци; размерът на дължимата договорна лихва по месеци и размерът на месечната вноска по за всеки от 18-те месеца на издължаване. Представени са и ОУ по договори за стокови кредити, които на всяка страница са подписани от кредитополучателя. В раздел VІІІ от ОУ са посочени подробно и условията, при които кредитополучателя може да се откаже от договора, включително и условията за излжаване на кредита в случай, че потребителят се упражни правото на отказ.
При тези данни по кредита, окръжен съд намира за неоснователно възражението на въззивника за недействителност на процесния договор поради неспазване нормата чл. 11 от ЗПК. Според окръжен съд сключеният между праводателя на ищеца и длъжника договор за потребителски кредит е действителен с оглед критериите за действителност залегнали в чл. 22 от ЗПК, доколкото договорът за кредит отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 и т. 20 от ЗПК - наред с договора е подписан отстраните и погасителен план съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при договорения фиксиран лихвен процент, за целите на погасяването. А представените и подписани на всяка страница от ответника С. ОУ, при които е сключен договорът за кредит, които следва да се считат неразделна част от същия, е посочена клауза за наличието на право за потребителя-кредитополучател на отказ от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и ал. 6 от ЗПК.
В заключение, тъй като правните изводи на въззивнита инстанция за основателност на предявените искове съвпадат с тези на първостепенния съд, атакуваното решение следва да бъде потвърдено.
Във вр. със следващото оплакване за наличие на неравноправна клауза в процесния договор, окръжен съд намира следното: Съгласно чл. 143, т. 5 от ЗЗП, неравноправна е клауза в договора, сключен с потребителя, ползвател на финансова услуга при неизпълнение на негово задължения да заплати на кредитора необосновано високо обезщетение или неустойка. В случая, предвидената в договора годишна лихва в размер на 28.77% или 0.0799% на ден не представлява неравноправна клауза по смисъла на чл. 145, т. 5 от ЗЗП, следва да се приеме за действителна и пораждаща действие между страните. Следва да се посочи също, че договорения в процесния договор ГПР от 32.8 % е в рамките на нормативно установения с чл. 19, ал. 4 от ЗПК, при което не може да се приеме за нищожен на осн. чл. 19, ал. 5 от цитирания ЗПК.
При становището на настоящата инстанция за законосъобразност на атакуваното основно решение на първостепенния съд, окръжен съд намира за законосъобразно и правилно и решението за поправка на очевидна фактическа грешка, доколкото действително във втория абзац от диспозитива на реш. № 557/19.06.19 г. районен съд неправилно е изписал името на дружеството ищец, като вместо АД "Агенция за събиране на вземания" е посочил погрешно АД "Мост Финанс Мениджмънт", което дружество явно е чуждо на правни спор.
В заключение, при съвпадение правните изводи на настоящата инстанция с тези на първостепенния съд, атакуваните решение, основно и за поправка на очевидна фактическа грешка следва да бъдат потвърдени.
При изхода от спора, на ответното дружество с следва да са присъдят съдебни разноски за настоящата инстанция в размер на 280 лв., включващи юрисконсултско възраграждение от 100 лв. и заплатено възнаграждение за особения представител до размер на сумата размер на 180 лв.
Мотивиран от изложеното, окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решения на районен съд гр. Враца № 557/19.06.19 г. и решение за поправка на очевидна фактическа грешка по чл. 247 от ГПК № 674/25.07.19 г. и двете постановени по гр. № 4248/18 г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА С.Г.С. с ЕГН **********,*** да заплати на ЕАД "Агенция за събиране на вземания" с ЕИК *** и седалище гр. София сумата 180 лв. представляваща съдебни разноски за настоящата инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател..... Членове 1.... 2........