Присъда по дело №299/2021 на Районен съд - Плевен

МОТИВИ към Присъда №53/28.07.2021г. по НОХД №299/2021г.
на РС- ПЛЕВЕН
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ПЛЕВЕН е повдигнала обвинение
срещу Р. С. А. ЕГН: ********** – за това, че на 05.08.2020 г. в гр.Плевен,
като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си, извършил действия с цел да
възбуди полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило
14-годишна възраст - М. В. Г. от Плевен /родена на 08.02.2000г./, като
употребил за това сила - престъпление по чл.150 ал.1 вр. чл.63 ал.1 т.3 НК.
В хода на съдебното производство подсъдимият Р.А. отправи
искане за разглеждане на делото по реда на Глава ХХVІІ от НПК и по –
конкретно – при условията на чл.371 т.2 НПК. Съобразявайки, че направеното
от подсъдимия самопризнание се подкрепя от събраните в хода на
досъдебното производство доказателства и доказателствени средства, Съдът
на основание чл.372 ал.4 НПК обяви, че при постановяване на присъдата ще
ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Представителят на РП - ПЛЕВЕН поддържа повдигнатото
обвинение и счита същото за доказано по несъмнен начин. Относно
параметрите на наказателната отговорност счита, че следва да бъде наложено
наказание около една година лишаване от свобода, което да бъде редуцирано
на основание чл.58а НК, а неговото изпълнение - да бъде отложено с
тригодишен изпитателен срок.
Защитникът на подсъдимия счита, че обвинението е доказано по
безспорен начин. По отношение на вида и размера на наказанието счита, че
следва да бъдат определени при условията на чл.55 НК, тъй като са налице
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства спрямо подсъдимия –
младата възраст, съдействието при разглеждане на делото, новото променено
отношение към обществените интереси и разкаянието. Подсъдимият се
солидаризира с пледоарията на своя защитник и изразява съжаление от
извършеното.
От направеното самопризнание на подсъдимия, както и от
събраните в хода на досъдебното производство доказателства и
доказателствени средства, които ги подкрепят, Съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
Р. С. А. е роден на *** г., в гр. Плевен, настоящ адрес - гр. Плевен,
***, български гражданин, ученик в X клас в училище „***“ - гр. Долни
Дъбник, неженен, осъждан, ЕГН: **********. Произхожда от семейство с
нисък социален статус, майката е починала, а бащата изтърпява присъда в
ЗАТВОРА-ПЛЕВЕН; ***ският контрол върху непълнолетния практически
отсъства, като до известна степен, грижи за него полагат по-възрастните му
1

***я и баба му; налице са подавани сигнали за различни противообществени
прояви от страна на А. още от времето, когато е бил малолетен.
На 05.08.2020г. около 21:40 часа подсъдимият А. се придвижвал
пеша по ул.“***“ в гр.ПЛЕВЕН. Бил облечен със синя спортна тениска с бели
надписи на латиница и орнаменти, и с къси светлозелени шорти, с емблема.
По същото време, св.М. В. Г. се придвижвала пеша по
близконаходяща велоалея, срещу сервиз „***“, в посока ж.к.“***“, като
слушала музика посредством слушалките на мобилния си телефон, марка
„***“; била облечена с дълга черна тениска и къси черни шорти.
Подсъдимият забелязал св.Г.; същевременно, вече се било
стъмнило и наоколо нямало никой, при което А. решил да се възползва
сексуално от младата жена /към онзи момент – навършени 20 години/. Воден
от това свое желание и решение, подсъдимият се приближил до свидетелката
изотзад, изненадващо я хванал за раменете и я дръпнал. Св.Г. се обърнала,
погледнала подсъдимия и го попитала какво иска. Р.А. я попитал колко е часа,
при което М.Г. му отговорила, че не може да му каже и му казала да си
продължи по пътя. От своя страна обаче, подсъдимият я прегърнал през
ръцете и кръста, като използвайки сила, съборил Г. в близконаходящата се
тревната площ, встрани от тротоара. След това, започнал да я опипва по
интимните части през шортите, въпреки несъгласието на Г.. А. се опитал да
легне върху пострадалата, но тя се съпротивлявала, бутайки го с ръце;
междувременно подсъдимият я опипал по гърдите през тениската.
Пострадалата продължавал да се съпротивлява, като съумяла да избута
подсъдимия настрани, но същият я затиснал и седнал върху корема й, хванал
лявата й ръка, докато Г. продължавала да се бори с него, опитвайки се да го
избута; при борбата, слушалките от мобилното й устройство паднали в
тревната площ. М.Г. започнала да вика за помощ, като същевременно със
свободната си ръка успяла да удари А. по гърба и врата. Подсъдимият обаче
не преустановявал нападението си, като на няколко пъти казал на Г., че ще
спре, ако тя му позволи да я целуне. Уплашена, че може да бъде изнасилена,
пострадалата се съгласила. Подсъдимият я целунал обаче три пъти.
Погнусена от действията му, Г. му казала да спре да я целува и да се махне от
нея, но въпреки това - Р.А. отново се опитал да я целуне по устата. В отговор,
св.Г. силно захапала подсъдимия по устата. В резултат от ухапването А.
изпитал болка, потекла му кръв, същият се отдръпнал от пострадалата, казал
и „това беше“, след което - избягал в посока към сградата на ***.
На свой ред, Г. бързо се отправила към дома си и след като се
прибрала, сигнализирала за случая посредством ЕЕН112. Полицейски екип на
01 РУ-ПЛЕВЕН се отзовал на така подадения сигнал и придружил
пострадалата, която показала мястото на нападението. С първо действие по
разследването – оглед на местопроизшествие, извършен при условията на
2

чл.212 НПК, започнало досъдебно производство №Д-1937/2020г. по описа на
РП-ПЛЕВЕН, в хода на което, към наказателна отговорност за престъпление
по чл.150 ал.1 вр. чл.63 ал.1 т.3 НК бил привлечен Р. С. А. ЕГН: **********.
Така изложената фактическа обстановка се приема от съда за
безпротиворечива и в съответствие с направеното от подсъдимия
самопризнание по реда на чл.371 т.2 НПК. Доказва се от събраните в хода на
наказателното производство доказателства и доказателствени средства –
писмени и гласни такива, а именно:
показания на свидетелите М. В. Г., *** /л.8 – 13 от т.І на ДП/.
Единственият аспект от свидетелските показания, които Съдът не
възприема, е частта от показанията на свидетелите *** и ***, в които
тези свидетели разказват за извънсъдебни самопризнания, извършени от
страна на Р. С. А. - доколкото тази част, същите показания са в разрез с
изискванията на процесуалния закон;
Протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с фотоалбум /л.2 – 7 , т.І
на ДП/;
Протокол за разпознаване на лица, ведно с фотоалбум /л.13 – 18 от т.І на
ДП/;
Протокол за оглед на веществени доказателства, ведно с фотоалбум/л.19
– 21 от т.І на ДП/;
Протоколи за доброволно предаване/л.22 – 23 от т.І на ДП/;
заключение по съдебно-медицинска експертиза /л.5 – 9 от ДП, т.ІІ/, от
което се установява, че на М.Г. са причинени кръвонасядане и плитка
разкъсно- контузна раничка по лигавицата на горната устна, малки по
площ охлузвания по кожата на двете колена, десен лакът и
кръвонасядане на дясна предмишница. Вещото лице посочва, че същите
увреждания са резултат от механично въздействие върху кожата в
съответната област, а разкъсно- контузната раничка по горната устна
може да бъде обяснена с прехапване на устната; кръвонасяданията по
крайниците са резултат от тангенциално действие на твърд предмет или
повърхност, като е възможно да се получат при падане или удари, а
кръвонасядането на предмишницата най-вероятно е причинено от
стискане с ръце. Вещото лице отбелязва, че всички увреждания
отговарят да са получени по начин, в срок и при обстановката, съобщени
от пострадалата, като са довели до непродължителни физически болки и
страдание. Съдът намира, че експертното заключение е обосновано и не
буди съмнение в неговата правилност, поради което, му отдава вяра;
заключение по видеотехническа експертиза /л.27 – 41 от ДП, т.ІІ/, от
коeто се установява че не са налице следи от манипулация/намеса върху
записаната информация на същия диск; вещото лице отбелязва, че
изображенията не са годни за извършване на лицево-идентификационно
изследване, но все пак качеството им позволява да се заключи, че на
записите е заснето лице от женски пол, със светъл цвят на кожата, тъмна
3

коса, облечено в тъмна на цвят блуза с къс ръкав, къси тъмни панталони,
обуто в тъмни на цвят сандали, носещо тъмна на цвят малка раница на
гърба си, което в 21:42ч. /системно време/ навлиза в кадър,
преминавайки по тротоар до велоалея, пресича кръстовище и
продължава движението си, като непосредствено след него, в същата
посока, преминава лице от мъжки пол, с тъмен цвят на кожата, тъмна
къса коса, облечено с блуза с къс ръкав във видимо син цвят със
светли/видимо бели/ на цвят ленти под ръкавите и светъл надпис на
гърдите, къси светли панталонки/видимо жълто-зелени/ и обуто в тъмни
на цвят чехли/джапанки/; експертното заключение е придружено с
експортирани кадри от изследвания видеозапис. Съдът намира, че
експертното заключение е обосновано и не буди съмнение в неговата
правилност, поради което, му отдава вяра;
заключение по съдебно-психиатрична експертиза /л.48 - 57 от ДП, т.ІІ /,
от което се установява, че към 05.08.2020г., Р. С. А. не е страдал от
умствена недоразвитост, продължително или краткотрайно разстройство
на съзнанието, бил е в състояние да разбира свойството и значението на
постъпките си, както и да ги ръководи; същият и понастоящем е в
състояние правилно да възприема, запаметява и възпроизвежда факти от
значение за разкриване на обективната истина по делото. Вещото лице
изтъква, че при описаните по-горе условия на време, място, обстановка, е
изключено А. да е действал при условията на характерни за
непълнолетието, лекомислие или увлечение. Съдът намира, че
експертното заключение е обосновано и не буди съмнение в неговата
правилност, поради което, му отдава вяра;
веществени доказателства по делото - текстилна тениска, синя на цвят,
къси гащи тип шорти, светло зелени на цвят, комплект слушалки марка
„***” и черна тениска с надпис; 1 бр.компактдиск, съдържащ три броя
видеофайлове във формат МР4 /видеозаписи/ от охранителни камери,
разположени на кръстовището, образувано от ул. „***“ и “***“ в
гр.ПЛЕВЕН, находящ се на л.38 от т.ІІ на ДП;
характеристична справка /л.26 – 28 от делото, л.26 - 27 от т.І на ДП/;
справка за съдимост /л.29 - 31 от делото/.
При така установената фактическа обстановка Съдът намира, че с
действията си, от обективна страна, подсъдимият Р. С. А. ЕГН: ********** е
осъществил състав на престъпление по чл.150 ал.1 вр. чл.63 ал.1 т.3 НК - на
05.08.2020 г. в гр.Плевен, като непълнолетен, но могъл да разбира свойството
и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, извършил
действия с цел да възбуди полово желание без съвкупление по отношение на
лице, навършило 14-годишна възраст - М. В. Г. от Плевен /родена на
08.02.2000г./, като употребил за това сила.
Престъплението по чл.150 ал.1 НК е такова на просто извършване
– не предвижда настъпването на нарочен престъпен резултат, с изключение на
4

самото изпълнително деяние. Последното, от своя страна, се изразява в
извършването на действие с цел да се възбуди или удовлетвори полово
желание без съвкупление. Пострадало от престъплението може да бъде само
лице, което е навършило 14 години. Особен елемент от обективната страна на
деянието е използването на принуда – физическа /сила/ или психическа
/заплашване/, използване на безпомощното състояние на жертвата или
привеждането й в такова състояние, или използването на положение на
зависимост или надзор, спрямо жертвата. Така посочените алтернативни
проявни форми принуда, представляват способ за въздействие върху
свободното формиране на волята на пострадалия, тъй като последният няма
желание, воля, да участва доброволно в блудственото действие. Поради това,
престъплението е двуактно, като от една страна е извършваното блудствено
действие, а от друга – разнообразни, алтернативни форми на принуда спрямо
пострадалия, имащи за цел да сломят неговата воля и нежелание да участва в
блудственото действие. Именно такива били действията на подсъдимия А.
спрямо пълнолетната М.Г.: същият използвал физическа сила /събаряне на
пострадалата на земята, опит да легне върху нея, сядане върху корема й,
хващане на лявата й ръка/, за да сломи съпротивата на пострадалата, която не
била съгласна да има каквато и да било интимност с А., като вследствие на
така използваната сила, подсъдимият съумял да извърши действия, които
обективно са от естество да възбудят полово желание, без съвкупление –
опипване по интимните части и гърдите на Г., целувки по устата й.
Изпълнителното деяние, неговия механизъм и авторството се
доказват пряко от самопризнанието на подсъдимия, дадено при условията на
чл.371 т.2 НПК и показанията на свидетелката М. В. Г., Протокол за
разпознаване на лица, ведно с фотоалбум. Косвено се доказват от показанията
на свидетелите ***, Протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с
фотоалбум, Протокол за оглед на веществени доказателства, ведно с
фотоалбум, веществени доказателства по делото - текстилна тениска, синя на
цвят, къси гащи тип шорти, светло зелени на цвят, комплект слушалки марка
„***” и черна тениска с надпис; 1 бр.компактдиск, съдържащ три броя
видеофайлове във формат МР4 /видеозаписи/ от охранителни камери,
заключения по съдебно-психиатрична, съдебно-медицинска и видео-
техническа експертизи.
От субективна страна подсъдимият е действал при условията на
пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 пр.1 НК – съзнавал е
общественоопасния характер на деянието, както и неговите обективни
признаци, в т.ч. – че извършва действия, които обективно са по възбуждане на
полово желание без съвкупление спрямо пълнолетно лице, което не е
съгласно да участва в такива действия, както и че използва сила спрямо
същото лице; налице е и целта да бъде възбудено полово желание без
съвкупление, което ясно проличава от упорството на А., проявено при
търсенето на физическа близост с М.Г.. От особено значение в коментираната
5

насока е и заключението по изготвената съдебно-психиатрична експертиза, от
което по категоричен начин следва, че въпреки непълнолетието си,
подсъдимият е бил в състояние да разбира свойството и значението на
постъпките си и да ги ръководи, не е действал в условията на увлечение или
лекомислие, а се явява наказателноотговорно лице по смисъла на чл.31 ал.2
НК, което в състояние на вменяемост е извършило деянието, предмет на
разглеждане по делото. Субективната страна на деянието се установява по
убедителен начин посредством доказателствата и доказателствените средства,
коментирани по – горе, от които се доказва и неговата обективна страна.
Въз основа на тези доводи Съдът намира, че повдигнатото спрямо
подсъдимия Р.А. обвинение се явява доказано по несъмнен начин както от
обективна, така и от субективна страна. Вината на подсъдимия в неговото
извършване, е установена извън всяко разумно съмнение.
При решаване на въпросите за индивидуализацията на
наказанието, Съдът взе предвид степента на обществената опасност на
деянието и личната обществена опасност на подсъдимия, смекчаващите и
отегчаващите отговорността обстоятелства.
Обществената опасност на престъплението по чл.150 ал.1 НК,
следваща от предвидената в закона наказуемост, е висока: предвидено е
наказание лишаване от свобода от две до осем години, т.е. налице е
относително висок специален минимум, както и относително висок
специален максимум на наказанието.
Личната обществена опасност на подсъдимия Р.А., следваща от
приобщената справка за съдимост, е умерена – въпреки неговото
непълнолетие и чистото съдебно минало към инкриминираната дата, от
години е под наблюдение от страна на ИДПС, поради подавани сигнали за
редица противообществени прояви и престъпления; наред с това, налице са
данни за недобра семейна среда и приятелски кръг, ниско ниво на
самокритичност и самоконтрол, недостатъчно участие в образователния
процес, въпреки че е ученик. Следователно, съвкупно преценено, личната
обществена опасност на подсъдимия, действително следва да се прецени като
умерена.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства, Съдът взе
предвид:
чистото съдебно минало към времето на инкриминираното деяние;
недо***а семейна среда, включително – липсата на адекватен ***ски
контрол.
Направеното от подсъдимия самопризнание по чл.371 т.2 НПК не
може да се цени на самостоятелно основание като смекчаващо отговорността
6

обстоятелство, тъй като не е елемент от цялостно, обективно проявено при
досъдебното разследване процесуално поведение, спомогнало за
своевременното разкриване на престъплението и неговия извършител - в
съответствие със задължителните указания, дадени с т.7 от Тълкувателно
Решение № 1 от 06.04.2009 г. по н. д. № 1/2008 г. на Върховен касационен
съд, Наказателна колегия. Също така следва да бъде отбелязано, че не са
налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, в какъвто
смисъл е пледоарията на защитата. Действително, подсъдимият е
непълнолетен, но това обстоятелство не може да се третира като
самостоятелно смекчаващо отговорността обстоятелство /арг. от чл.56 НК/,
тъй като намалената наказателна отговорност на непълнолетните е по силата
на Закона – Глава Шеста от Общата част на Наказателния кодекс. Също така,
неоснователно се счита, че подсъдимият е оказал значимо съдействие при
разглеждане на делото, тъй като единствения негов принос в досъдебното
производство е доброволното предаване на дрехите, с които е бил облечен на
процесната дата; от друга страна, разпитан като обвиняем, А. се е ползвал от
правото си да не дава обяснения и да не взима отношение по вината. По-
нататък, твърдяното от страна на защитата ново и променено отношение на
подсъдимия А. към обществените интереси, включително – разкаянието на
подсъдимия, се явяват изцяло декларативно заявени, поради което, също няма
как да бъдат взети предвид като смекчаващи отговорността на А.,
обстоятелства.
Като отегчаващи отговорността обстоятелства Съдът взе предвид:
упорството при извършването на деянието, което следва от
разнообразните действия на подсъдимия по сломяване на съпротивата на
пострадалата - събаряне на пострадалата на земята, опит да легне върху
нея, сядане върху корема й, хващане на лявата й ръка. Прави
впечатление, че в хода на започналата борба с М.Г., подсъдимият
неколкократно е имал възможност да преустанови престъпните си
действия, но не го е сторил, като дори се опитал да подлъже
пострадалата, че ще я пусне, ако тя му позволи да я целуне. На практика,
неговите престъпни действия били преустановени единствено в резултат
на находчивостта и сериозния отпор от страна на самата Г., която
съумяла да ухапе подсъдимия и да го демотивира да продължи с
блудството;
лошите характеристични данни, от които следва единствено възможният
извод, че подсъдимият е младеж с изключително проблемно поведение,
правени са опити за работа с него и положително въздействие, с цел
отстраняване на пороците в правосъзнанието, но без реален резултат
При така приетите и обсъдени обществена опасност на деянието и
дееца, смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, Съдът намира,
че е налице формален баланс между смекчаващите и отегчаващите
7

отговорността обстоятелства, при висока степен на обществена опасност на
престъплението и умерена степен на лична обществена опасност на дееца. Не
са налице нито многобройни, нито – изключително по характера си,
смекчаващи отговорността обстоятелства; в този смисъл, не са налице
състоятелни юридически аргументи за приложението на чл.55 НК, още
повече, че в случая не може да става и дума за това, че най-лекото наказание
/лишаване от свобода/ се явява несъразмерно тежко. Засягането на половата
неприкосновеност, независимо от формата на това засягане, неслучайно се
посреща от страна на Законодателя със сериозни параметри на предвидените
санкции, а от страна на обществото – с тревога и погнуса, тъй като се касае за
изключително деликатни по характера си, обществени отношения. В този
смисъл Съдът намира, че размерът на наказанието лишаване от свобода
следва да бъде между минимума /чл.39 ал.1 НК/ и средата, предвидена в
редукцията по чл.63 ал.1 т.3 НК. В тази връзка, като справедливо и съответно
на извършеното престъпление, Съдът преценява наказанието 12 месеца
лишаване от свобода. Наред с това, за поправянето и превъзпитанието на
непълнолетния, не се налага същият да изтърпи наказанието ефективно;
поради това и при наличието на другите предпоставки по чл.66 НК, Съдът
счита, че изпълнението на наказанието следва да бъде отложено за срок от
две години, който е с достатъчна продължителност, за да въздейства
индивидуално-превантивно и превъзпитателно върху Р. С. А.
Въз основа на тези съображения, Съдът призна подсъдимия Р. С.
А. ЕГН: ********** за виновен в това, че на 05.08.2020 г. в гр.Плевен, като
непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на извършеното
и да ръководи постъпките си, извършил действия с цел да възбуди полово
желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14-годишна
възраст - М. В. Г. от Плевен /родена на 08.02.2000г./, като употребил за това
сила - престъпление по чл.150 ал.1 вр. чл.63 ал.1 т.3 НК, поради което и на
основание чл.150 ал.1 вр. чл.63 ал.1 т.3 НК във вр.чл.54 НК му определи
наказание 12 МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което на основание чл.
373 ал.2 НПК вр. чл.58а ал.1 НК намали с 1/3 и му наложи наказание в
окончателен размер ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,
изпълнението на което, на основание чл.69 ал.1 вр.чл. 66 ал.1 НК отложи за
срок от ДВЕ ГОДИНИ.
Съдът счита, че размерът на така наложеното наказание се явява
достатъчен, за да има необходимия поправителен, превъзпитателен и
превантивен ефект върху Р. С. А.. Реализираната наказателна репресия е в
обем, съответен на извършеното престъпление, както и с интензитета да
способства за постигане на целите на наказанието по чл.36 НК и най-вече – за
превъзпитанието и подготвянето на непълнолетния, за общественополезен
труд. Определянето на по-висок размер на наказанието, не би било
справедливо, а на по-нисък – не би съответствало на нуждите от поправяне и
превъзпитание, обществената опасност на извършеното престъпление и
8

личната обществена опасност на извършителя.
По отношение на веществените доказателства Съдът намира, че:
• текстилна тениска, синя на цвят, къси гащи тип шорти,
светло зелени на цвят – са предадени за нуждите на разследването от страна
на подсъдимия Р. С. А., явяват се негова собственост и не са предмет или
средство на престъпление или административно нарушение, поради което –
постанови да му бъдат върнати, след влизане на Присъдата в сила;
• комплект слушалки марка „***” и черна тениска с надпис –
са иззети за нуждите на разследването и се явяват собственост на
свидетелката М. В. Г., поради което – постанови да й бъдат върнати, след
влизане на Присъдата в сила.
Съобразно този изход на наказателното производство и на
основание чл.189 ал.3 НПК, Р. С. А. ЕГН: ********** беше осъден да заплати
направените по делото разноски, както следва: 475, 30 лв. /четиристотин
седемдесет и пет лева и тридесет стотинки/ - по сметка на ОДМВР –
ПЛЕВЕН, сторени във връзка с изготвените експертни заключения в хода на
досъдебното производство.
По така изложените мотиви, Съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ХІІ Н.С.:

9

Номер на акта:	53
Дата:	28 юли 2021 г. (в сила от 24 ноември 2021 г.)
Съдия:	Асен Иванов Даскалов

Дело:	20214430200299
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	10 февруари 2021 г.

Присъда по дело №299/2021 на Районен съд - Плевен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите