№ 3249
гр. София, 28.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Радина К. Калева
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско
дело № 20241100514013 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от И. С. А. срещу решение №
12036/19.06.2024г., постановено по гр. д. № 33498/2021г. на СРС, 48 с-в.
С обжалваното решение е отхвърлен предявеният от И. С. А., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ул. „*********, срещу етажните собственици
на сграда в режим на Етажна собственост, находяща се в гр. София, ул.
„*********, представлявана от управителя - М. П. К. - В.а конститутивен иск с
правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС за отмяна на решенията на общото
събрание на етажната собственост от 05.05.2021 г., а именно: по т. 1. -
Назначава за професионален домоуправител „Билдинг Мениджър“ ЕООД, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район „Подуяне“, ж. к.
„*********. Избира М. К., която да подпише представения проект на договор
с дружеството; по т. 2 - Разходите се поделят поравно за чистенето (по 50 %)
между М. К. и И. А., а за домоуправителя сумата се определя на апартамент,
предвид четирите самостоятелни апартамента, които има в етажната
собственост. Общото събрание утвърждава бюджет в размер на сумата от
всички предвидени разходи - фиксирани и нефиксирани. Създава се и се
поддържа фонд „Ремонт и обновяване“. Определя сума за фонда в размер на
50 лева месечно, с разпределение за плащане, съобразно идеалните части на
етажните собственици; по т. 3 - Избира „Билдинг Мениджър“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Подуяне“,
1
ж. к. „********* за представител на ЕС само за общите части пред доставчици
на услуги (Софийска вода, ЧЕЗ, общински и държавни органи) за извършване
на действия и получаване на информация в полза на ЕС; по т. 4 - Общо
събрание (ОС) на Етажната собственост (ЕС) в жилищна сграда с
наименование „Д-р Петър Каназирски“, с адрес: гр. София, ул. „*********,
взема решение по проекто планове за поддръжка на ЕС за 2021 г., като избира
„Амикум“ ЕООД, съгласно приложена оферта за изработка и монтаж на врати,
СМР в двор, стени, ограда, стълби към мазето откъм Граф Игнатиев,
хидроизолация на обща стойност в размер на 34 293,56 лева без ДДС и
възлага извършването на посочените дейности с разпределение на сумите
съобразно идеалните части, като неоснователен.
В жалбата са развити доводи за неправилност на обжалваното решение.
Твърди се, че при постановяване на решението съдът е допуснал нарушение
на материалния и процесуалния закон. Моли решението да бъде отменено и
исковете да бъдат изцяло уважени като основателни и доказани.
В установения от закона срок, въззиваемият е депозирал отговор на
въззивната жалба. В него се излагат съображения за неоснователност на
въззивната жалба. Моли решението на районния съд да бъде потвърдено. Не
претендира разноски.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално
допустима, а разгледана по същество неоснователна.
Първоинстанционното решение е валидно, налице е постановен
диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При произнасянето си по
правилността на решението съгласно чл. 269, изр. второ от ГПК и
задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във
въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните
правила при приемане за установени на относими към спора факти и на
приложимите материално правни норми, както и до проверка правилното
прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми,
дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.
Първоинстанционният съд е изложил фактически констатации и правни
изводи, основани на приетите по делото доказателства.
На първо място следва да се отбележи, че съгласно решение №
39/19.02.2013г. по гр. д. № 657/2012г. ГК 1 ГО на ВКС решенията на общото
събрание на етажната собственост могат да бъдат нищожни или
незаконосъобразни, като съдът по конкретното дело преценява кой порок е
2
налице. И в двата случая обаче съгласно изричната разпоредба на чл. 40, ал. 1
от ЗУЕС искът е за отмяна на порочното решение /нищожно или
незаконосъобразно/.
Съгласно приетото в решение № 28 от 06.06.2017г. по гр. д. №
2887/2016г. на ВКС, II ГО „разпоредбата на чл. 40, ал.1 ЗУЕС предоставя
възможност на „всеки собственик” да иска отмяна на незаконосъобразно
решение на общото събрание. В понятието „всеки собственик” следва да се
включват лицата, които се легитимират като собственици към датата на
събранието, защото именно те имат право да участват в провеждането му“.
В настоящия случай, видно от представения нотариален акт, се
установява, че ищецът е собственик, поради което е правно легитимиран да
води настоящите искове.
При предявен конститутивен иск по чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС преценката за
законосъобразност, която е длъжен да извърши съдът, е ограничена само до
изрично посочените в исковата молба нарушения, представляващи
самостоятелни основания за отмяна на атакуваните актове на общото
събрание. Това следва от характера на производството, което е исково и съдът
дължи произнасяне само по заявените в исковата молба основания. В този
смисъл е практиката на ВКС – Решение № 58 от 25.03.2014г. по гр.д.№
5704/2013г. на ВКС, І г.о. Недопустимо е след изтичане на преклузивния срок
по чл.40, ал.2 от ЗУЕС да се релевират нови основания за порочност на
оспорените решения, взети на ОС на ЕС, включително и чрез поясняване и
допълване на исковата молба по реда на чл.143, ал.2 от ГПК.
По направените във въззивната жалба възражения, съдът намира
следното:
Видно от приетите по делото доказателства, собственикът на магазините
е участвал в общото събрание. Съгласно чл. 5, ал. 1 ЗУЕС собствениците на
самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост имат право да
участват в управлението на етажната собственост. По силата на ал. 2 от
същата разпоредба ползвателите в сграда в режим на етажна собственост имат
правото да участват в управлението на етажната собственост, с изключение на
вземане на решения по чл. 11, ал. 1, т. 7 и т. 10, букви "а", "б", "в", "г", "ж" и
"л", освен ако не е уговорено друго между собственика и ползвателя. В случая
не се твърди, нито се установява да е договорено друго. А съгласно ал. 3 на
3
чл. 5 ЗУЕС, когато между собственика и ползвателя не е уговорено друго и
има разногласие между тях, в гласуването участва собственикът. Ето защо,
правилни са изводите на СРС, че участието на наемателите не би променило с
нищо гласуването, след като собственикът е присъствал на събранието. Дори
да се приеме, че такава покана е била залепена на място, до което наемателите
не са имали достъп, в протокола е отразено, че на предходното събрание на ЕС
е връчена покана до всеки един от етажните собственици на 27.04.2021 г. В
допълнение следва да се посочи и, че не са събрани доказателства за
твърдяната от жалбоподателка липса на достъп на наемателите до
информационното табло. Показанията на св. П. за наличието на метална и
дървена врата по никакъв начин не установяват това обстоятелство.
С исковата молба са въведени две оплаквания за незаконосъобразност на
взетите решения на проведенето общо събрание: наемателите не са поканени
да присъстват и не е поставено съобщение за изготвяне на протокола, а
протокол за съобщението не е изготвян. С въззивната жалба се поддържат
единствено оплакванията относно неуведомяване на наемателите за
проведеното общо събрание по надлежния ред. Поради изложените по – горе
съображения и доколкото други оплаквания с исковата молба не са наведени,
то и съдът не следва да обсъжда същите при постановяване на решението.
Въпреки това и доколкото част от тях са обсъдени от СРС, следва да се
допълни и следното.
Неоснователни са оплакванията, че приетите решения са извън
определения дневен ред. В поканата – т. 3 е посочено „вземане на решения и
проектопланове за поддържка на ЕС за 2021г.“. На общото събрание е приета
оферта за изпълнител и гласувана сума за монтаж на врати и СМР. Така
взетото решение е свързано именно с поддръжката на етажната собственост,
поради което не излиза извън обявения дневен ред. Неоснователни са
оплакванията, че жалбоподателката е предупредила предварително, че не
може да участва в насроченото общо събрание. Същата е участвала в
събранието почти до края, като е напуснала същото по собствено желание,
както е отразено в протокола. Въззивницата е разполагала и с възможността
предварително да упълномощи трето лице, което да я представлява на общото
събрание. Относно размера на приетите суми – оспорването е по тяхната
целесъобразност, което не подлежи на съдебен контрол. В тази връзка съдът
контролира само дали е бил налице изискуемия от закона кворум, както и дали
4
не е изискуемо квалифицирано мнозинство за вземане на някои решения, но не
и бюджета като цялост.
Оплакванията, че управителят на етажната собственост действа като
такъв в нарушение на чл. 19, ал. 2 и чл. 21, ал. 1 ЗУЕС е неотносимо към
настоящето дело. А съгласно чл. 21, ал. 2 ЗУЕС управителният съвет
(управителят) продължава да изпълнява функциите си до избора на нов
управителен съвет (управител).
Във въззивната жалба са наведени оплаквания за нарушение на чл. 6, ал.
2 ЗУЕС. Съгласно посочената разпоредба ползвателите на самостоятелни
обекти в сграда в режим на етажна собственост имат задълженията по ал. 1, с
изключение на тези по ал. 1, т. 9, освен ако не е уговорено друго между
собственика и ползвателя. По - конкретно жалбоподателката счита, че е
нарушена т. 10 – ползвателите заплащат разходите за поддържането. В
исковата молба обаче такова оплакване не се съдържа, поради което и предвид
цитираната по – горе практика, това възражение не следва да бъде
разглеждано. По същите съображения не следва да бъдат обсъждани и
възраженията за неправилно определени ид. ч. от общите части на сградата. С
исковата молба такова оспорване не е било направено.
Поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции, решението
следва да се потвърди.
Във въззивната жалба е обективирано оплакване срещу решението на
СРС в частта за разноските, по което компетентен е именно районният съд,
който се е произнесъл с определение от 10.10.2024г. Частна жалба срещу това
определение не е постъпила. Подадено е становище от 21.11.2024г., с което
ищцата единствено е поискала въззивната й жалба да бъде администрирана.
Ето защо, доколкото липсва частна жалба срещу определението по чл. 248
ГПК, в настоящето производство въззивният съд не разглежда оплакванията,
обективирани във въззивната жалба във връзка с присъдените от СРС
разноски.
По разноските за въззивната инстанция:
Въззиваемият не претендира разноски, поради което такива не следва да
се присъждат.
Воден от изложеното, съдът
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 12036/19.06.2024г., постановено по гр. д.
№ 33498/2021г. на СРС, 48 с-в.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
съгласно чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6