№ 2441
гр. София, 17.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Албена Александрова
Членове:Петър Ив. Минчев
Анна Кофинова
при участието на секретаря ПОЛИНА В. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от Анна Кофинова Въззивно гражданско дело №
20241100507604 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 20122756/17.05.2024 г. по гр. д. № 16524/2021 г. по описа
на СРС, 54-ти състав на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД „Топлофикация София“
ЕАД, ЕИК *********, е осъдено да заплати на „А.-С“ ЕООД, ЕИК *********,
сумата от 2159,45 лева, представляваща стойността на обогатяването на
ответника за сметка на обедняването на ищеца, съизмеряващо се с цената,
дължима за ползването в периода от 09.12.2019 г. до 23.03.2021 г. от
„Топлофикация София“ ЕАД на собствени на „А.-С“ ЕООД и изградени за
сметка на същото присъединителен топлопровод, съоръжения към него и
абонатна станция за сграда, находяща се в гр. София, УПИ VIII-161 и 162, кв.
58, м. „Красно село“, Стрелбище, с административен адрес: ул. „*******,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.07.2021 г. до
окончателно изплащане на задължението.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу първоинстанционното решение е
постъпила въззивна жалба от ответника „Топлофикация София“ ЕАД. В
жалбата са изложени доводи за неправилност на решението. Сочи се, че
правилната квалификация на предявения иск е по чл. 137, ал. 2 ЗЕ, а не по чл.
59 ЗЗД, като ищецът не е разполага с активна материалноправна легитимация
по него, тъй като не е клиент на топлинна енергия. Твърди се, че липсват
доказателства, които да установяват, че ищецът е собственик на процесните
съоръжения. Поддържа се, че не е налице необоснован отказ на ответника да
изкупи съоръженията, тъй като ищецът не е представил всички необходими
1
документи, за да бъде сключен договор за изкупуване. Жалбоподателят счита,
че ищецът симулира желание за изкупуване, като подава формални покани за
изкупуване или представя непълен комплект от документи с цел воденето на
искови производства. Направено е възражение за изтекла в полза на ответника
придобивна давност върху съоръжението, като се сочи, че същото е във
владение на ответника от 17.12.2003 г. Евентуално се поддържа, че правото на
ищеца е погасено по давност, като според жалбоподателя давностният срок е
три години. Претендират се разноски. Направено е възражение за
прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско
възнаграждение.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „А.-С“ ЕООД е подала
отговор на въззивната жалба, с който оспорва жалбата. Акцентира върху
обстоятелството, че многократно ищецът е изпращал покани за изкупуване до
ответника. Сочи, че ответникът признава, че и до настоящия момент не е
сключил договор с ищеца. Намира възражението за изтекла в полза на
ответника придобивна давност за преклудирано. Счита обжалваното решение
за правилно и законосъобразно и моли същото да бъде потвърдено.
Претендира разноски.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства
и взе предвид наведените във въззивната жалба доводи за пороци на
атакувания съдебен акт и становището на насрещната страна, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо. По същество същото е
правилно и на основание чл. 272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите
на първоинстанционния съд.
В изпълнение на задълженията си да обсъди всички доводи и твърдения
на страните и да изложи свои собствени мотиви по съществото на спора,
въззивният съд намира следното:
Съдът е сезиран с иск с правна квалификация чл. 59, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.
137, ал. 2 ЗЕ от „А.-С“ ЕООД срещу „Топлофикация София“ ЕАД за
заплащане на сумата от 2159,45 лева (след допуснато увеличение на размера
на иска по реда на чл. 214 ГПК в проведеното последно открито съдебно
заседание пред СРС) - обезщетение за ползване на собствени и изградени от
ищеца присъединителен топлопровод, съоръжения към него и абонатна
станция за сграда, находяща се в гр. София, УПИ VIII-161 и 162, кв. 58, м.
„Красно село“, Стрелбище, с административен адрес: ул. „*******, за период
на ползването 09.12.2019 г. до 23.03.2021 г., ведно със законната лихва от
датата на получаване на исковата молба (27.07.2021 г.) до окончателното
плащане.
Относно въпроса за характера на предявения иск, с който се търси
защита на субективни права от възникнали правоотношения при ползване на
енергийни обекти и съоръжения в тях, собственост на трето лице (клиент на
2
топлинна енергия), от страна на топлопреносното предприятие, когато не е
сключен договор за предоставяне на достъп по ЗЕ, е формирана съдебна
практика на ВКС (изразена в решение № 6/02.02.2015 г. по т. д. № 184/2014 г.
на II т. о., решение № 179/18.05.2011 г. по т. д. № 13/2010 г. на II т. о., решение
№ 145/12.11.2020 г. по гр. д. № 256/2020 г. на III г. о.). Касационният съд е
последователен в разбирането си, че в такива хипотези енергийното
предприятие следва да заплати обезщетение за ползването на съоръженията
на техния собственик на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД (чрез предявяване на
субсидиарен иск по чл. 59 ЗЗД, вр. чл. 137, ал. 2 ЗЕ). Разпоредбата на чл. 137,
ал. 2 ЗЕ санкционира разместването на имуществени блага до изкупуване на
съоръженията, които не са изградени от топлопреносното предприятие и
представлява частен случай на неоснователно обогатяване. В този смисъл
посочената от първоинстанционния съд правна квалификация по чл. 59, ал. 1
ЗЗД е правилна.
Основателността на предявения иск по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД за
заплащането на обезщетение за ползване на определена вещ е предпоставена
от кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки:
ищецът да е собственик на вещта; вещта да се ползва от ответника; да липсва
правно основание за ползването на вещта; в резултат на ползването да е
настъпило обедняване на ищеца за сметка обогатяването на ответника.
С оглед датата на изграждането на процесните съоръжения и периода на
претендираното обезщетение, в случая следва да са налице и предпоставките
на пар. 4, ал. 4а от ПЗР (нова – ДВ, бр. 38 от 2018 г., в сила от 8.05.2018 г.) на
ЗЕ, съгласно който е въведено допълнително изискване за дължимост на
обезщетението за ползване – покана до топлопреносното предприятие за
изкупуване на съоръжението, като ако изкупуването не се извърши за срок от
3 месеца и не е налице обоснован отказ от изкупуване, енергийното
предприятие дължи наем по методика, определена от КЕВР, в зависимост от
мощността и типа на съоръжението.
По делото е представен договор за присъединяване на потребители,
ползващи топлинна енергия за битови нужди от 24.09.2003 г., сключен между
топлофикационното дружество и ищеца, в който страните са уредили
отношенията си по повод изграждане на нов енергиен обект и присъединяване
към топлопреносната мрежа на сграда в етажна собственост, находяща се в гр.
София, ул. „*******. В чл. 24 от цитирания договор страните са постигнали
съгласие ищецът да изгради за своя сметка „строежа“, дефиниран в чл. 2 като
присъединителен топлопровод, съоръженията към него и абонатна станция,
съгласно техническите изисквания по предварителното проучване и
утвърдените проекти. Посочено е, че до прехвърляне на правото на
собственост върху съоръженията на „Топлофикация София“ ЕАД техен
собственик е именно изпълнителят. „Топлофикация София“ ЕАД се задължава
да придобие собствеността върху изградените съоръжения при условията на
разсрочено плащане за срок не повече от осем години, която е предмет на
отделен договор.
От представените писмени доказателства – разрешение за строеж,
разрешение за ползване, становища на представител на “Топлофикация
3
София” ЕАД, договор за възлагане на изграждането на топлопреносните
съоръжения от 21.04.2003 г. и от заключението по СТЕ, което настоящата
инстанция кредитира като обективно и достоверно, се установява, че ищецът е
изпълнил задълженията си по договора, като: на негово име е издадено
разрешение за строежа, предмет на договора; строежът е изпълнен съобразно
изискванията на топлопреносното предприятие (изрично обективирано в
представените становища от 2003 г.) след сключен договор за изработка с
възложител - ищцовото дружество; обектът е въведен в експлоатация и
ползването му е разрешено с разрешение за ползване от 17.12.2003 г.
Възраженията в жалбата на ответника, че не е установено при пълно и
главно доказване, че ищецът е собственик на процесните съоръжения и
съответно не е материално легитимиран, са неоснователни, поради следното:
Систематичното тълкуване на разпоредбата на чл. 137, ал. 1-3 от ЗЕ
посочва, че когато съоръженията са изградени от клиент/клиенти, същите са
тяхна собственост след изграждането им и впоследствие следва да бъдат
прехвърлени в собственост на топлопреносното предприятие с договор, като
подобна клауза страните са изрично договорили в сключения между тях
договор. Горните изводи не се разколебават от обстоятелството, че в
разрешението за ползване на сградата изрично е записано в графа
възложители собствениците на жилищната сградата, което отговаря именно на
нормативните изисквания в ЗУТ и което не би могло да се тълкува в смисъл,
че топлопреносните съоръжения с цитираното разрешение са преминали в
собственост на етажните собственици и са станали обща част. Напротив,
както вече беше посочено, в съответствие със закона, в договора е предвидено,
че след изграждането на енергийния обект същият е собственост на
дружеството.
По делото не са представени доказателства за разпореждане от ищеца с
правото на собственост върху съоръжението, което е придобито от него по
реда на чл. 137, ал. 2 от ЗЕ вр. чл. 7 и чл. 24 от договора за присъединяване от
2003 г. Поради това настоящият съдебен състав приема, че при условията на
пълно и главно доказване ищецът се легитимира като собственик на
изградените от него топлопреносни съоръжения в процесния период, с което
първата от кумулативните предпоставки от фактическият състав на чл. 59 от
ЗЗД е изпълнена.
Няма спор между страните, че ответникът използва цитираните по –
горе съоръжения (по чл. 2 от договора за присъединяване) и посредством
същите осъществява доставки на топлоенергия в жилищната сграда, находяща
се на адрес: гр. София, ул. “******* за процесния период, което обстоятелство
се установява и от заключението по приетата СТЕ.
Видно от съдържанието на събраните по делото доказателства, ищецът
неколкократно е отправял надлежни покани към топлофикационното
дружество за изкупуване на съоръженията (през 2004 г., през 2014 г. и през
2020 г.), като по делото е представен и изричен отговор от ответника още от
2004 г., с който, макар да се признава наличието на законовите предпоставки
за закупуване, се постановява отказ, поради липса на финансови средства за
4
това. Ответникът не е посочил конкретни документи, които да не са
представени от страна на ищеца, което да обоснове пречка за сключване на
договор за изкупуване на съоръженията. При това положение съдът намира за
недоказано възражението на ответника, че е налице обоснован отказ от
изкупуване на съоръженията.
Горните фактически и правни изводи обосновават наличието на втората
предпоставка от фактическият състав по чл. 59 от ЗЗД, а именно –
ответнинкът ползва топлопреносните съоръжения без правно основание.
От заключението по приетата СТЕ, което е неоспорено от страните и
ценено и от настоящата инстанция като обективно и компетентно изготвено,
се установява, че за процесния период цената за ползване на съоръженията е
2159,45 лева.
Следователно ищецът при условията на пълно и главно доказване е
установил наличието на предпоставките по чл. 59 от ЗЗД и правото му да
получи обезщетение в претендирания размер.
Възражението за изтекла придобивна давност в полза на ответника
върху процесните съоръжения и възражението за изтекла погасителна давност
на претендираното обезщетение са заявени едва с въззивната жалба, поради
което същите се явяват преклудирани съгласно чл. 133 ГПК и не следва да
бъдат разгледани от съда.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции
решението на СРС следва да бъде потвърдено.
По отговорността за разноски:
Предвид изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК право на
разноски има само въззиваемата страна.
Същата своевременно е претендирала присъждането на такива, като е
представила по делото договор за правна защита и съдействие от 01.07.2024 г.,
съгласно който уговореният размер на адвокатското възнаграждение е 450 лв.,
платими по банков път. Представени са фактура № 240/05.07.2024 г. с
основание цитирания договор и документ, наименован „детайли за
транзакция“, удостоверяващ плащането на сумата по сметка на адвокатското
дружество.
Направеното от въззивника възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК е
неоснователно. Действително делото не се отличава с правна и фактическа
сложност, но следва да се отчете, че процесуалният представител на
въззиваемия е депозирал отговор на въззивната жалба и се е явил в
проведеното открито съдебно заседание, а уговореният размер на
възнаграждението е по-малък от предвидения минимум в Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (със
заглавие понастоящем – „Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за
адвокатска работа“), който съдът взе предвид като ориентировъчен размер.
Предвид това не се констатира основание за намаляване на претендираното
възнаграждение и същото следва да бъде присъдено в полза на въззиваемия в
пълен размер.
5
По аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК решението не подлежи на
касационно обжалване.
Така мотивиран, Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-Г
въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20122756/17.05.2024 г. по гр. д. №
16524/2021 г. по описа на СРС, 54-ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК *********, да заплати на „А.-С“ ЕООД, ЕИК *********, сумата от 450
лева – разноски във въззивното производство за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6