№ 241
гр. Ямбол, 02.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Светла Р. Димитрова
при участието на секретаря Й. Г. П.
като разгледа докладваното от Светла Р. Димитрова Гражданско дело №
20232330102609 по описа за 2023 година
Претендира за направените по делото разноски.
Ищеца твърди, че е имал сключен договор за мобилни услуги с Теленор
България ЕАД по заявка №****** от 28.09.2021г с краен срок на изтичане
28.09.2023г.- т.е. 24 месеца. В края на изтичащия период, бил потърсен от
служител на ответното дружество за подновяване на процесния договор.
Предложили му различни варианти на пакет от услуги с различни месечни
такси, но нито един не го удовлетворявал. За това решил да провери в другите
мобилни оператори какъв пакет услуги предлагат и на каква цена. Така в
магазин на „А1 Българи“ ЕАД офис Я. получил изгодна оферта за мобилни
услуги на приемлива цена. Посетил отново офис на Йеттел, правоприемник
на Теленор, за да получи информация как и кога може да смени мобилния
оператор без естествено да заплаща каквито и да било допълнително такси,
неустойки или друг вид плащане, различно от месечния абонамент. Служител
от магазина му потвърдил, че срокът на договора изтича в края на месец
септември и след това може да го прекрати. След няколко дни се върнал в
офиса на мобилния оператор А1 и потвърдил, че е приел офертата, която му
била предложена, но трябва да изтече срока на договора с другия оператор,
след което да сключи нов. Тогава служител от А1 се свързал със служител от
Йеттел, за да се разберат кога да пуснат новият договор, така че ищецът да не
заплаща никакви допълнителни такси и неустойки и му обяснили, че може да
подпише договора сега, след което той да влезе в сила в по късен момент.
Това озадачило ищеца, т.к. същият не предполагал, че служителите от
различните оператори имат въобще право да комуникират, анализират,
коментират и решават заедно по какъв начин да обслужат един и същи
клиент. Счита, че такава практика е недопустима, най-малкото нелоялна, т.к.
1
различните служители обслужват различни интереси на
телекомуникационните дружества, за които работят, още повече, че по
смисъла на закона, това е нелоялна практика.
На 25.08.2023г. ищецът подписал нов договор с А1, като му било
обяснено, че за активирането му ще получи CMC и до тогава ще ползва
услугите на стария оператор. На 05.09.2023г. получил смс, че договорът му с
А1 е активен. След няколко дни отново посетил офис на Йеттел, за да се
убеди, че е платил всичко, т.к. винаги бил изряден платец, му съобщили, че за
ползваните от него сим карти по процесния договор, имал начислена
неустойка в размер на по 200 лв. за всяка карта. Бил шокиран, т.к.
служителката от А1 го убедила, че е разговаряла с колегата си от Йеттел и са
записали дата на новия договор, считано от която по старият договор да не се
дължат допълнителни такси и неустойки. Абсолютно недопустимо и
нелогично е, в качеството на потребител на мобилни услуги, след внимателен
анализ и преценка, и на пълното гарантиране от страна на служителя, че няма
да бъдат начислени такси и неустойки по стария договор, да се сключи нов
такъв, няколко дни преди изтичането на стария договор.
Ищеца счита, че неправилно е начислена неустойката, т.к. считано от
05.09.2023г.,след полученото известие от А1, от тази дата е активен
договорът му с този оператор, от което следва, че след като на 28.09.2023г.
изтича договорът му със стария оператор, то последният няма как да му
предостави месечна услуга от 05.09.2023г. до 28.09.23г., т.к. дори и периодът
на фактуриране е един месец, т.е. ответното дружество не би могло да
изпълни задължението си по договора и му предостави мобилни услуги за
този период. Размерът на неустойката надвишава многократно размерът на
месечната услуга, което излиза извън пределите на обезпечителната,
обезщетителната и дори санкционната функция на неустойката. В TP № 1 от
15. 06. 2010 г. по тълк. д. № 1 /2009 г., ОСТК на ВКС възприема схващането,
че „Неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за
която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна
и санкционна функции. По отношение на процесния договор са предоставени
за ползване две СИМ карти с номера: *********** и ***********, които
никога не са ползвани и не са прехвърлени в А1 за които ответното дружество
изобщо не е предоставяло мобилни услуги, т.е. същите изобщо не са ползвани
, поради което за тях въобще не следва да се начислява неустойка. Същите са
2
били като подарък към пакета услуги, за които е сключен процесния договор.
С оглед на горното счита, че неправилно и незаконосъобразно е начислена
неустойката, която ответното дружество претендира, поради което се иска от
съда да приеме същата клауза в процесния договор за нищожна.
На следващо място, счита че комуникацията между служителите на двата
мобилни оператора нарушава всякакви морални и търговски практики и в
тази връзка ищецът счита, че е бил въведен в заблуждение, че датите на новия
договор ще съответстват с датата на изтичането на стария договор и няма да
дължи плащане. Смята, че не му е била предоставена съществена
информация, необходима на средния потребител в зависимост от ситуацията
за вземане на решение. Изрично законодателят е посочил, че заблуждаваща е
и всяка търговска практика, при която чрез премълчаване, имайки предвид
елементите по ал. 1, търговецът прикрива съществена информация по смисъла
на ал. 1 или я предоставя по неясен, неразбираем или двусмислен начин, или
не я предоставя своевременно, или при която търговецът не посочва своята
истинска търговска цел, ако тя не се разбира от контекста и има за резултат
или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение от
средния потребител, което той не би взел без използването на търговската
практика“.
Освен тази обща дефиниция на нелоялната търговска практика разпоредбата
на чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП изрично определя две категории нелоялни търговски
практики - „заблуждаващите търговски практики“ и „агресивните търговски
практики“, които, когато отговарят на изискванията, посочени в чл, 68д - чл.
68к от ЗЗП. са винаги нелоялни. Тези практики се считат за нелоялни, без да
бъдат обект на оценка на изискванията на чл. 68г, ал. 1 от ЗЗП, защото самият
законодател ги е определил като нелоялни, т. е. те ех lege са нелоялни.
В разпоредбата на чл. 68в от ЗЗП е регламентирана изрична забрана за
нелоялните търговски практики.
Използваната нелоялна заблуждаваща търговска практика не само е
била в състояние да промени съществено свободата на избор или поведението
на потребителя по отношение на услугата, но и реално е довела до вземането
на търговско решение, което потребител не би взел без използването на тази
търговска практика.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от
3
процесуалния представител на ответника, с който счита иска за
неоснователен, необоснован и недоказан.
Посочва, че ищецът, в качеството си на клиент на дружеството „Йеттел
Бълария“ ЕАД е сключил следните договори за мобилни услуги и договори за
лизинг:
Договор за мобилни услуги № ****** от 28.09.2021 г. за моб. номер
+******** (мес. абонамент - 18,00лв. без ДДС) ведно с Приложение към
Договор за мобилни услуги за моб. номер +********** (мес. абонамент -
8,00лв.)
Допълнително споразумение № ********* от 28.09.2021 г. за
следните моб. номера: +************** (мес. абонамент - 24,99 лв.),
+***************** (мес. абонамент - 24,99 лв.), +************ (мес.
абонамент - 10,00 лв.), +************** (мес. абонамент - 27,49 лв.). Заедно
със сключване на Допълнителното споразумение е закупено и мобилно
устройство XIAOMI Redmi Note 10 5G 128GB Grey на преференциална цена;
По отношение на моб. номера +******** и +**********, част от
Договора, същите са все още в мрежата на Йеттел, но са двустранно
ограничени поради неплатени фактури.
Моб. номера ************, **************, ************** и
***************** от документа, са пренесени в мрежата на друг оператор
на дата 05.09.2023 г. Пренасянето на номер в мрежата на друг оператор в
срока на договора, се счита за предсрочно прекратяване. Предсрочното
прекратяване на правоотношенията по инициатива на Потребителя е
предвидено в чл. 6 от Допълнително споразумение № *********, като
неустойката се дължи за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице
прекратяване, а размерът на неустойката е дефиниран в буква „(б)“. В
следствие на заявения пренос на номер в мрежа на друг оператор, по
абонатния номер на ищеца са начислени неустойки в размер на 800,00 лв.
/дължими за 4 посочените по-горе 4 моб. номера/ и част от субсидията за
телефона в размер на 6,22 лв. Тези неустойки са начислени във Фактура с №
******** от 05.09.2023 г. (Писмено доказателство № 3). Прилагам към
настоящия отговор и 4 броя Заявления за пренос на мобилни номера в
мрежата на „А1 България“ ЕАД.
По отношение на твърдението на ищеца за наличие на комуникация
между представители на другия оператор, в който са пренесени процесните
мобилни номера и представители на Йеттел, считат същите за несъстоятелни,
както предвид ирелевантността им към настоящия спор, така и предвид
липсата на представени доказателства, в тяхна подкрепа. В т.ч. и твърдението
за наличие на нелоялна търговска практика също следва да се приеме за
несъстоятелно и необосновано. Квалификацията на твърдяното и недоказано
поведение на Оператора, като нелоялна търговска практика не е подкрепено с
4
приложен нарочен акт издаден от компетентен орган, напр. Заповед на КЗП, с
която конкретно поведение на търговеца да е определено като нелоялна
търговска практика по арг. от чл.68г във вр. с чл. 68л от ЗЗП.
Съгласно 4 броя Заявления за пренасяне на мобилни номера в мрежата
на „А1 България“ ЕАД подписано саморъчно от потребителя, пренасянето на
мобилен номер от Йеттел към А1 може да бъде отложено 7 дни от датата на
подписване на заявлението. Полагането на подпис от страна на Потребителя
удостоверява неговото знание и съгласие със съдържанието на документа.
Ищецът, както излага и в исковата си молба, е бил напълно наясно за
крайната дата от срока на действащия валидно сключен договор с Йеттел
(Допълнително споразумение № ********* от 28.09.2021 г.), а именно
28.09.2023 г. Твърдението на ищеца, че ответното дружество не е имало
възможност да предостави услуги в продължение на един пълен месец (в
периода между 05.09.2023 г. и 28.09.2023 г.), поради което следва, че
неустойки не би следвало да се начисляват, е както невярно, така и напълно
противоречиво с естеството на предварително уговорената между страните
неустойка. В конкретния случай е безспорно, че прекратяването на
Допълнителното споразумение към договора за мобилни услуги с №
********* от 28.09.2021 г. е настъпило поради виновно неизпълнение от
страна на Потребителя. Това е довело до начисляване на уговорените между
страните неустойки по абонатния номер на Потребителя. Същият е наясно с
условията по договора още при неговото сключване, като с подписването му
се е обвързал с всички последици от неговото изпълнение, като следва да
носи отговорност в случай на неизпълнение на договорните ангажименти,
каквото по своята същност представлява и предсрочното му прекратяване. С
оглед принципа, залегнал в чл. 20а от Закона за задълженията и договорите,
че договорът има силата на закон за тези, които са го сключили“, то ищецът
следвало да спази изцяло задълженията си до края на посочения в договора
срок. Съответно, ако не го спази - както е в конкретния случай, то следва да
понесе неблагоприятните правни последици от това свое неизпълнение, а
именно - заплащането на неустойките, начислени в резултат от предсрочното
прекратяване и на основание чл. 6 от същото това Допълнително
споразумение към договор за мобилни услуги с № ********* от 28.09.2021 г.
Счита, че уговорената неустойка е изпълнила своите обезпечителни
функции. Неустойката е начислена в размер, както е уговорена между
страните и се явява парично обезщетение в полза на Дружеството за това, че
ищецът, неизпълнявайки своето задължение е допринесъл за това да не се
спази срока на договора. Поради това начислената неустойка е дължима от
ищеца. За да бъде дължима неустойката, то следва да са налице изискуемите
от закона предпоставки - тя да е била договорена от страните, кредиторът да е
изправна страна и да е налице виновно неизпълнение на задължението от
страна на длъжника /Решение № 55 от 11.09.2015 г. по т.д. № 58/2014г. на
Върховен касационен съд, 2-ро ТО/. Безспорно в настоящия случай са налице
5
и трите елемента, за да бъде неустойката дължима от страна на ищеца -
неустойката и нейният размер са уговорени изрично в договора, подписан
между страните, Дружеството е предоставяло непрекъснат и необезпокояван
достъп до мрежата си за ползване на нейните услуги, а ищецът е причинил
неговото предсрочно прекратяване.
В заключение, следва да се има предвид, че договорите са прекратени
на 05.09.2023 г. с извършения пренос, а крайният срок на същите е различен -
28.09.2023 г., т.е. неустойката е начислена на годно договорно основание, а по
арг. от чл. 309 от ТЗ ведно с изложеното по-горе, същата категорично не може
да се счита за прекомерна или накърняваща добрите нрави. В контекста на
предходното изречение и с оглед принципите на Търговското право и
свободата на договаряне между търговци е напълно ирелевантно твърдението,
че „размерът на неустойката надвишава многократно размера на месечната
услуга“. Размерът на неустойката не е обвързан с размера на месечната
абонаментна такса, което не противоречи на българското законодателство и
разпоредбите уреждащи този тип отношения.
Във връзка с посочването от страна на ищеца Спогодба от 2018 г.
между КЗП и „Теленор България“ ЕАД сочат, че същата урежда размера на
неустойките спрямо договори сключени между Оператора и физически лица,
каквото ищецът не е, от приложените доказателства. Дефинираният размер на
неустойките, в случай на предсрочно прекратяване по вина на Потребителя,
когато последният е юридическо лице, не е предмет на цитираната от ищеца
Спогодба. Правоотношенията между юридически лица са предмет на
търговското право и Комисия за защита на потребителите не компетентна да
ги регулира, а и няма подобно задължение. С оглед липсата притежаваното от
насрещната страна качество на търговец, считаме като неотносима към
настоящия спор посочената по-горе Спогодба.
По са представени като доказателства сключеният между страните
договор за мобилни услуги № ******/28.09.2021 г., ведно с приложение към
договор за мобилни услуги от 28.09.2021 г. и декларация съгласие към заявка
№ ******, резюме на договор от 28.09.2021 г., допълнително споразумение№
*********/28.09.2021 г., ведно с декларация съгласие към него, фактура №
********/05.09.2023 г., заявление за пренасяне на мобилни номера в мрежата
на А1 България ЕАД от 25.08.2023 г. и заверено копие на спогодба от
11.01.2018 г. сключена между КЗП и „Теленор България“ ЕАД по гр.д. №
6
15539/2014 г. по описа на СГС.
По делото бе разпитана като свидетел М. Д. , която работи в
„А1България“ и къв 28.09.2023г., която обясни как се сключат договорите и
как се осъществява прехвърлянето на номера от друг оператор.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните
правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК.
Съдът намира иска за допустим доколкото за ищцата е установен
правен интерес от търсената защита на правата да установи, че не дължи
търсената от нея от ответника неустойка.
От представените доказателства безспорно се установи , че страните с
били в облигационни отношения по сключен договор за мобилни услуги,
сключен на 28.09.2021г. със срок от 24 месеца, който изтича на 28.09.2023г.
В чл.6 от посоченото допълнително споразумение№
*********/28.09.2021 г. е предвидено, че при прекратяване на настоящия
договор преди изтичане на срока, по вина или инициатива на Потребителя,
последният дължи , дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за
съответния абонаментен план месечни абонаменти за всеки един мобилен
номер до края на срока на договора.
Безспорно се установи, че ищецът преди изтичане срока на договора е
пренесъл в мрежата на друг оператор мобилни номера ************,
**************, ************** и ***************** на „А1 България“
ЕАД.
Съдът следи служебно за противоречие с добрите нрави на
неустоечната клауза . В този смисъл решение № 229 от 21.01.2013 год., по
т.д.№ 1050/2011 год. на II т.о. на ВКС, т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 год. на
ОСТК на ВКС и др., както и следи служебно за наличието на неравноправни
клаузи по смисъла на ЗЗП - решение № 23 от 07.07.2016 г. по т. д. №
3686/2014 г. на I т. о., решение № 142 от 01.08.2018 г. по т. д. № 1739/2017 г.
на II т. о. на ВКС и др.
Съдът намира, че предвидените в допълнителните споразумения клауза
за неустойка при прекратяване на договора по вина или инициатива на
потребителя противоречи на добрите нрави.
7
Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите
нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009
г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е неустойка, която е уговорена извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за
всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на
примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с
неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други,
различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка
и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера
на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението. В този
смисъл решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т.
о./.При тази преценка следва да се изходи преди всичко от характерните
особености на договора за услуга и вида на насрещните
престации. Мобилният оператор се задължава да предостави на потребителя
ползването на мобилни услуги срещу абонаментна такса, а потребителят – да
я заплати, но само срещу предоставената му услуга. От друга страна, ако е
уговорена неустойка при предсрочно прекратяване на договор за услуга, в
размер на всички неплатени по договора абонаментни вноски до края на срока
му, мобилният оператор по прекратения договор ще получи имуществена
облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не
беше прекратен, но без да се предоставя ползването на услугата по договора,
като в случая дори в пъти повече, доколкото неустойката се определя въз
основа на стандартната месечна такса, а не въз основа на индивидуално
договорената между страните преференциална месечна такса. Следователно
уговорената по този начин неустойка за предсрочно прекратяване излиза
извън по-горе очертаните функции на неустойката, създава условия за
неоснователно обогатяване на предоставящия услугата мобилен оператор и
нарушава принципа за справедливост. Уговорката за неустойка в полза на
мобилен оператор при предсрочно прекратяване на договор за услуга поради
неплащане на сума по договора от потребителя, определена в размер на
всички абонаментните вноски за периода от прекратяване на договора до
изтичане на уговорения в него срок, е нищожна, поради противоречие с
добрите нрави на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. В този смисъл константната
практика на ВКС: Решение №110/21.07.2016 по дело №1226/2015 на ВКС, ТК,
8
I т.о., Решение № 193/09.05.2016г. по т.д. № 2659/2014г. на ВКС , I т.о. и
Решение № 219/09.05.2016г. по т.д. № 203/2015г. на ВКС , I т.о.
Тъй като противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави
е налице още при сключването на договора, то следва извода, че в конкретния
случай не е налице валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата
на чл.26, ал.1 във вр. с ал.4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил
правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на
задължение за неустойка по чл. 4 от договорите.
Ето защо претенцията за неустойка за предсрочно прекратяване на
договорите по вина или инициатива на потребителя в размер на 872,18 лева
следва да се отхвърли изцяло, поради противоречието на клаузите от
процесните споразумения на добрите нрави.
При този изход на делото ответника следва да заплати на ищеца
направените от него разноски по делото, които са в размер на платена
държавна такса от 50 лв. и адвокатско възнаграждение от 400лв. или общо
450лв.
Воден от изложеното , ЯРС
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на осн.чл.124,ал.1 от ГПК, че „СИНХРОН
63“ ЕООД с ЕИК ********** с адрес: гр.Я., ул.“Граф Игнатиев“ № 155,
представлявано от управителя С. В. С. не дължи на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“
ЕАД с ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н
Младост, ж.к.Младост 4, бел.Бизнес Парк София, сграда 6, представляван от
Д. К. К. сумата от 872,18лв., представляваща начислена неустойка по договор
за мобилни услуги № ******/28.09.2021 г.
ОСЪЖДА „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД да заплати на „СИНХРОН 63“
ЕООД направените по делото разноски в размер на 450.00лв.
Решението подлежи на обжалване пред ОС-Ямбол в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
9