Определение по дело №546/2021 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 337
Дата: 12 юли 2021 г.
Съдия: Красимир Аршинков
Дело: 20211200200546
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 9 юли 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 337
гр. Благоевград , 12.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
закрито заседание на дванадесети юли, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Красимир Аршинков
като разгледа докладваното от Красимир Аршинков Частно наказателно дело
№ 20211200200546 по описа за 2021 година
В Благоевградски окръжен съд е депозирана жалба от адвокат И. като
пълномощник на Т. СТ. ДР. и М. АТ. ТС., последните двама в качеството им
на съдружници и собственици, а Т. и като управител на „Е. – Т.Д.“ ООД
срещу постановление от 09.06.2021 год. на Окръжна прокуратура –
Благоевград за прекратяване на наказателното производство по ДП №19/2019
год. описа на ОД на МВР – Благоевград, водено за извършено престъпление
по чл.203, ал.1 във вр. с чл.201, във вр. с чл.26, ал.1 от НК. В жалбата се
твърди, че воденото разследване не е пълно и съответно не са изяснени
обстоятелства от значение за правилното му решаване. Не са извършени
достатъчно процесуално-следствени действия, не са обсъдени решения на
гръцкия съд, за да се установи, че причината за влошените отношения между
Т.Д. и П. Д. са липси на средства от сметки на общото им дружество.
Неправилно са третирани от прокурора и извършени плащания към
подизпълнителя „Д.“ ЕООД от страна на „Е.“ ООД, както и за извършени
счетоводни услуги. Налице са противоречия в заключенията, защото се
приема, че суми са плащани за престой на гръцките работници от албански
произход по банков път към хотела, а едновременно с това и че им е плащано
в брой. Акцент е поставен и върху приетото от прокурора, че П. Д. е теглил
различни суми от сметки на „Е.“ ООД, без да са представени впоследствие
разходно оправдателни документи, които са натрупани и съхраняване на каса.
Не е установено и дали финансовите отчети са подписани от Т.Д.. Не се
приема и заключението, че П. Д. е теглил суми със съгласието на чичо си
1
Т.Д., както и че липсва увеличение на финансовите активи на първия от тях,
за да се приеме, че е налице присвояване. Иска се отмяна на атакуваното
прекратително постановление на ОП – Благоевград и връщане на делото за
допълнително разследване.
Окръжният съд, след като се запозна с материалите по делото и
съобразно правомощията си за проверка на обосноваността и
законосъобразността на атакуваното постановление за прекратяване на
наказателното производство, намира за установено следното:
Правното основание на депозираната жалба е разпоредбата на чл.243,
ал.4 от НПК. Същата е представена в срок от лице с надлежна процесуална
легитимация и съдържа ясни аргументи относно изразеното в нея несъгласие
със съдържанието на атакуваното постановление на Окръжна прокуратура -
Благоевград. По съществото си обаче е неоснователна.
Изпълнявайки задълженията си за обективно, всестранно и пълно
изследване на обстоятелствата от значение за правилното решаване на
конкретния казус, прокуратурата е приела фактическа обстановка, почиваща
на събраните в хода на ДП доказателства. Нейното подробно
възпроизвеждане не е необходимо. Следва да бъдат изтъкнати само основните
моменти, установени в хода на воденото разследване. Свидетелите Т.Д. и П.
Д. са съответно чичо и племенник. На 11.08.2014 година двамата решили и
учредили в П. дружество с ограничена отговорност „Е.“ ООД с равни дялове
от по 50% за всеки от тях. Целта на новоучреденото дружество е била
свързана с изпълнение на проект на гръцката „А. А.Т.Е.“ АД, а необходимите
строителна техника и инструменти се осигурявали от СД „Синове на С. Д.“, в
което участвали Т.Д. и неговия брат – баща на П. Д.. Поради влошаване на
отношенията между чичо и племенник, всеки от тях регистрирал в Г.
дружество с идентичен предмет на дейност с тази на СД „Синове на С. Д.“.
Използвайки по-зрялата си възраст и търговски контакти Т.Д. успял да
сключи нов договор с „А. А.Т.Е.“ АД като за изпълнението му използвал
техника и инструменти на посоченото СД. Стигнало се до искания за
налагане на обезпечителни мерки по молба на П. Д., което провокирало Т.Д.
да сезира Районна прокуратура – П. за присвоена от племенника му сума от
общото им дружество. Към месец септември на 2016 год. П. Д. напуснал
2
дружеството „Е.“ ООД като прехвърлил дружествените си дялове на гръцката
гражданка М.Т., с която Т.Д. живеел на фактически начала.
В изпълнение на дейностите, възложени от „А. А.Т.Е.“ АД на „Е.“ ООД,
са били привлечени гръцки граждани, назначени в българското дружество,
така и албански граждани, които като лица с гражданство в държава извън ЕС
регистрирали в България ново търговско дружество „Д.“ ООД. Разходите на
последното дружество били заплащани от активи на „Е.“ ООД. Последното не
позволявало тези разходи да бъдат отчетени като реален разход на
последното дружество. В този смисъл са изявленията на свидетелката М. Р.,
обслужвала счетоводно „Д.“ ООД, за което и било плащано в брой от П. Д.. В
същата посока са и показанията на свидетеля И.Т., предоставил под наем свой
апартамент в София срещу наем от 330 евро на месец, ползван по думите му
от работници с гръцки произход. В подкрепа на твърденията му е подписания
от Т.Д. наемен договор. А по отношение на лицата с албанско гражданство,
освен останалите изискуеми по българското законодателство документи, за да
им бъде разрешено временно пребиваване, са представени и молби от „Е.“
ООД, подписани от Т.Д. и удостоверяващи необходимостта да бъдат
привлечени на работа, както и че ще предоставят необходимите им парични
средства за времето на престоя в страната ни.
По отношение на изтеглените средства от П. Д. от сметки на „Е.“ ООД,
следва да се посочи, че в определен период почти всички вноски и тегления
са извършени от него, което очевидно е било свързано с изпълнение на
дружествените му задължения. Прокурорът подробно е описал извършените
преводи на парични средства, както и разясненията на свидетеля П. Д. за това,
които не са опровергани.
От проведеното разследване е установено, че в периода януари 2014
година до октомври на 2016 година, П. Д. е теглил различни суми от „Е.“
ООД, без да са представени по-късно разходно оправдателни документи. По
този начин натрупаната към 31.12.2016 год. сума документално е възлизала на
593 946,85 лева и 59 296,45 лева от трансферирано евро, без да е налична в
касата. Установените по години наличности в касата са както следва – към
31.12.2014 год. каса в лева 98 915,32 лв. и каса във валута 60 352,60 лв., към
31.12.2015 год. – каса в лева 324 886,79 лв. и каса във валута 60 352,60 лева,
3
към 31.12.2016 год. каса в лева 593 946,85 лв. и каса във валута 59 296,45 лв.
Според решение на двамата собственици на „Е.“ ООД Т.Д. и П. Д. от
11.03.2016 год., подписано от всеки от тях, са били приети ГФО за 2015 год. и
взето решение на Т.Д. да се изплати дивидент в размер на 9 500 лв. В
посочения ГФО изрично са били посочени касовите наличности на средства в
дружеството от 446 000 лв. и 59 000 лв., както и наличности в
разплащателните сметки на същото за 200 000 лв. Същите данни са били
вписани и в ГФО за 2014 год. и за 2016 год. като са подписани от Т.Д. и
жената с която живеел на фактически начала М.Т..
В показанията си по повод теглените суми от сметки на „Е.“ ООД П. Д.
е посочил, че това е ставало по указания на чичо му, на който предавал
сумите, а за себе си теглел само необходимите му средства за пътуване от Г.
до България. В подкрепа на тези му твърдения са представените в ДП банкови
документи, от които е видно, че в едни и същи дни П. Д. е теглил значителни
суми, а отделно от тях и суми от 300 до 500 лева, което е потвърждение на
заявеното от него. Отделно от това и видно от представените доброволно от
същия свидетел банкови справки, става ясно, че липсва съществена промяна
във финансовото му състояние. А от изисканото съдействие на гръцките
власти /ЕЗР/ се установява, че банкови справки по отношение на лице, което
не е обвиняем, не могат да бъдат направени. В този смисъл липсват
основания да се счете, че е налице доказателствена непълнота, която може да
бъде запълнена със събирането на конкретни доказателства.
Тази фактическа обстановка се извежда от извършеното разследване и
съдът не съзира непълноти в събирането на относими доказателства, които да
обусловят отмяна на атакуваното прокурорско постановление и даване на
конкретни указания за извършване на допълнителни процесуално следствени
действия. Събрана е значителна по обем документация, касаеща дейността на
посочените търговски дружества, воденото счетоводство от тях и
публикуваните ГФО. На тази плоскост наблюдаващият прокурор е направил
съответните на доказателствената съвкупност правни изводи, че не е
установено по безспорен и категоричен начин, че П. Д. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.201, ал.1 от
НК. Без детайлното повтаряне на разсъжденията на прокурора относно
4
правната страна на разискваното престъпление, следва да се отбележи, че за
съставомерни действия по посочената разпоредба са необходими действия на
длъжностно лице, насочени към разпореждане /фактическо или юридическо/
с поверените му чужди парични средства /имущество/. От субективна страна
е необходим пряк умисъл, при който дееца ясно да съзнава, че се разпорежда
с чуждо имущество, поверено му за пазене или управление, като в резултат на
извършените от него разпоредителни действия се стига до причиняване на
щети в патримониума на субекта, предоставил съответното имущество.
Безспорно в качеството си на управител П. Д. е имал качеството на
длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, б. „б“ от НК. Установени са и
негови действия, при които същият е теглил многократно суми от сметки на
„Е.“ ООД, без представяне на разходно оправдателни документи, които да
позволяват осчетоводяване на направените разходи. Онова, което обаче
липсва, са убедителни доказателства, че са налице действия на разпореждане
с тези средства от страна на П. Д. в негов личен или чужд интерес.
Заключението на прокурора за липсата на елементи от обективната и
субективната страна на престъплението по чл.201 от НК, установени от
събраните доказателства, се споделя и от страна на съда. В подкрепа на тези
изводи са няколко безспорно установени факта.
На първо място, не могат да се приемат за истинни твърденията на Т.Д.,
че е узнал за липсващите средства от сметките на „Е.“ ООД, едва в края на
2016 год. Както правилно е отбелязано в проверяваното прокурорско
постановление, самият той през 2015 година лично е теглил сериозни суми от
сметките на дружеството и съответно е имал възможност да се осведоми за
актуалното им състояние. На второ място, той е подписал ГФО за 2014 год. и
2016 год., когато не само е имал възможност, но и като грижлив стопанин е
бил длъжен да бъде наясно с финансовото положение на управлявания от
него търговец. На трето място, след прехвърляне на дяловете на П. Д. на М.Т.
на 27.10.2016 год., при налична молба от първият от тях от месец юни на
същата година, Т.Д. отново е бездействал и не се е осведомил за финансовото
състояние на „Е.“ ООД, което на практика изцяло придобил. На четвърто
място, жалбата на Т.Д. до Районна прокуратура – П. е депозирана след
предприемане на съдебни действия в Г. спрямо него от племенника му.
Налице са и други косвени данни, че Т.Д. е бил напълно наясно с
5
финансовото положение на дружеството, в което смятал да привлече за
съдружник и собствения си син С. Д.. На пето място, от събраните данни за
водене на счетоводството на „Е.“ ООД се установява, че са извършвани
плащания за разходи на друго дружество, посоченото по-горе „Д.“ ООД,
което не е позволявало да бъдат осчетоводени. Последното пък илюстрира
извършвана в интерес на дружеството дейност, която не е могло да бъде
отчетена. И на последно място, не е установено, че материалното състояние
на П. Д. е увеличено. Като се имат пред вид показанията на последния, че
теглените суми предавал на чичо си, а личните си сметки за пътуванията до
България покривал с отделни тегления за много по-малки суми, потвърдено и
от представените банкови документи, може да се заключи, че липсват
убедителни данни за извършване на действия на разпореждане с пари на „Е.“
ООД от страна на П. Д. в негова или друга полза, както и за вината му в тази
връзка. Основно доказателство са показанията на чичо му, които обаче не
следва да бъдат кредитирани поради изтъкнатото по-горе. В хода на воденото
разследване и при извършване на необходимите и възможни процесуално
следствени действия прокурорът е достигнал до заключението, че не може да
се установи по безспорен начин соченото от Т.Д. поведение на племенника
му, поради което е прекратил и воденото наказателно производство.
Сочените в жалбата аргументи за непълнота на воденото разследване
или касаят несъществени елементи, нямащи пряко отношение към
установяване на вината на лице в извършване на престъпление, или не сочат с
необходимата конкретика какво точно не е извършено и съответно какво е
отношението му към предмета на доказване в наказателния процес. Затова и
Окръжният съд, отчитайки законосъобразността и обосноваността на
направените в проверяваното постановление изводи от страна на
наблюдаващия прокурор, намира че следва да бъде изцяло потвърдено.
Водим от горното и на основание чл.243, ал.6, т.1 от НПК
Благоевградският окръжен съд


ОПРЕДЕЛИ:
6
ПОТВЪРЖДАВА постановление от 09.06.2021 год. на Окръжна
прокуратура – Благоевград за прекратяване на наказателното производство по
ДП №19/2019 год. описа на ОД на МВР – Благоевград, водено за извършено
престъпление по чл.203, ал.1 във вр. с чл.201, във вр. с чл.26, ал.1 от НК.
Определението може да бъде обжалвано в 7-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Апелативен съд - София.

Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
7