№ 46
гр. София, 06.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Д. Петков
Членове:Кристина Ив. Тодорова
Анелия М. Игнатова
при участието на секретаря Христина Ив. Боровинова
като разгледа докладваното от Кристина Ив. Тодорова Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20221800600145 по описа за 2022 година
С присъда от 20.10.2021 г. на Районен съд – гр.С., постановена по
н.ч.х.д. № 572/2018 г. по описа на същия съд, е признат подсъдимия В.Д. К., с
ЕГН **********, от с.П., Софийска област, за невиновен в това, че на
27.05.2018 около 19,10 часа, в ливада, находяща се в землището на с.П., е
причинил на Н. Г. В. лека телесна повреда – престъпление по чл.130 ал.1 от
НК, поради което и на основание чл.304 от НПК е оправдан по повдигнатото
му обвинение за посоченото престъпление.
С тази присъда е отхвърлен предявеният от частния тъжител и
граждански ищец Н. Г. В. против подсъдимия В.Д. К. граждански иск за
заплащане на сумата от 2 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени от същата неимуществени вреди от престъплението по чл.130
ал.1 от НК.
С горепосочената присъда е отхвърлен изцяло и предявеният от частния
тъжител и граждански ищец Н. Г. В. против подсъдимия В.Д. К. граждански
иск за заплащане на сумата от 150 лева, представляваща обезщетение за
претърпени от същата имуществени вреди от престъплението по чл.130 ал.1
1
от НК.
Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от
частния тъжител и граждански ищец Н.В., подадена чрез повереника й –
адвокат В. Б.. В същата са изложени оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на атакуваната присъда – постановяването й при
неправилна оценка на доказателствения материал и невярно възприета
фактическа обстановка. Изтъква се, че при формиране на решаващите си
изводи за недоказаност на процесното деяние, първостепенния съд напълно е
пренебрегнал несъмнено установените по делото факти, че въпросния ден е
подаден сигнал на телефонния номер 112 за нанесен побой на тъжителката; че
на мястото на инцидента са били изпратени полицейски служители; че
същият този ден, на тъжителката й е бил извършен медицински преглед, при
който са констатирани телесните й увреждания. Сочи се, че източник на
информация за всички тези обстоятелства са показанията на свидетелите Б.,
Д., М., Д. и М., както и писмените доказателствени средства
/съдебномедицинското удостоверение на тъжителката/, които първата
инстанция изцяло, необосновано е игнорирала. Излагат се и доводи, че
неправилно районният съд е приел, че по делото не са ангажирани преки или
косвени доказателства, че получените при тъжителката телесни повреди са
резултат от действия на подсъдимия, доколкото наличните доказателства
несъмнено установявали възникнал между тъжителката и подсъдимия
„инцидент”. Иска се от въззивния съд, на основание чл.336 ал.1, т.2 от НПК
да отмени обжалваната присъда и да постанови нова, с която подсъдимия да
бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение, както и да бъдат
уважени в пълен размер предявените срещу него граждански искове.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, повереникът на
частния тъжител и граждански ищец Н.В. – адвокат В. Б. поддържа жалбата
срещу оправдателната присъда на първоинстанционния съд, като моли
въззивната инстанция да уважи същата и да признае подсъдимия за виновен
по повдигнатото му обвинение. В подкрепа на това искане се позовава изцяло
на съображенията, изложени във въззивната жалба. Акцентира на основното
си оплакване срещу първоинстанционната присъда – приетата недоказаност
на процесното деяние, като сочи за несъмнено установени по делото датата,
мястото и авторството на осъществяването му.
2
В съдебно заседание пред въззивната инстанция защитникът на
подсъдимия В. К. в лицето на адв.И. Ж., моли въззивната жалба да бъде
оставен без уважение и да бъде потвърдена оправдателната присъда на
първия съд. Изтъква се, че последната е постановена в пълно съответствие с
материалния закон и при спазване на процесуалните правила. Оспорва се от
защитата и релевираното от повереника възражение срещу недоказаността на
деянието. С оглед на това, защитникът претендира атакуваната присъда да
бъде потвърдена от въззивната инстанция.
Пред настоящата втора инстанция, подсъдимия В. К. поддържа
заявеното от защитника си и моли атакуваната присъда да бъде потвърдена.
Настоящият съдебен състав на С. окръжен съд, след като обсъди
доводите на страните във връзка с данните по делото и като провери изцяло
правилността на атакуваната присъда, съобразно изискванията на чл.314 от
НПК, приема за установено следното:
Въз основа на доказателствените материали, събрани и проверени в
хода на първоинстанционното съдебно следствие, и след цялостния анализ на
доказателствената съвкупност, решаващият състав на въззивния съд намира
за безспорно установена и съответно възприема следната относима към
предмета на делото фактическа обстановка, а именно:
През 2018 г. частната тъжителка Н. Г. В. и подсъдимия В.Д. К. живеели
на съседни улици в с. П., община С., област С.. Двамата били в конфликтни
съседски отношения.
На 27.05.2018 г., около 20,00 часа, тъжителката отишла в къщата на
свидетелката А. Д., намираща се в същото село, и й се оплакала, че
подсъдимия В. К. й нанесъл побой. Свидетелката Д. не видяла по тялото на
тъжителката да има някакви наранявания, както и следи от кръв. Видяла, че
била облечена със синя престилка, която била скъсана. Тъжителката я
помолила да й позволи да се обади по домашния телефон, за да подаде сигнал
на телефонния номер 112. Свидетелката Д. поканила тъжителката в дома си и
отишла в другата стая, за да донесе нещо да се почерпят. През това време
тъжителката се обадила на националния телефонен номер 112, представила се
с името А. Д. и съобщила за инцидент в ливадите в с.П..
През това време подсъдимият В. К. и свидетелите В. Д., Д. К., Г. Б. и А.
О. били седнали на пейка, намираща се пред къщата на свидетеля О. в селото,
3
и разговаряли по между си. При тях дошло едно от децата на подсъдимия, за
да му съобщи, че пред къщата им са дошли полицейски служители.
Междувременно във връзка с подадения сигнал в РУ на МВР С., на
място в с.П. били изпратени полицейските служители – свидетелите И. Б. и Р.
Д.. Там на главната улица в селото, същите установили подсъдимия В. К. и
частната тъжителка Н.В.. Последната обяснила на полицейските служители,
че скандала с подсъдимия възникнал тъй като животните й влезли в имота на
подсъдимия. Пред полицейските служители тъжителката не заявила
оплакване за нанесен й побой от подсъдимия, както и те самите не видели
някакви наранявания по тялото на тъжителката. Свидетелят Д. съставил
предупредителни протоколи и на двамата.
На датата 01.06.2018 г. тъжителката В. посетила лекарския кабинет в
гр.С. на д-р.Д. Д., като при прегледа й били констатирани следните телесни
увреждания, удостоверени в медицинско свидетелство амб. № 277/01.06.2018
г., а именно: множествени хематоми на лява мишница; хематом на гърба на
лява ръка с размери 6/7см.; хематом на гърба с размери 5/8 см.; палпаторна
болка в лява ребрена дъга.
От заключението на назначената от първостепенният съд съдебно-
медицинската експертиза се установява, че съгласно наличната медицинска
документация, при частната тъжителка са констатирани следните травми:
множество хематоми на лява мишница с размери 1/1 см. и ½ см.; хематом на
гърба на лява ръка с размери 6/7см.; хематом на гърба с размери 5/8 см.;
палпаторна болка в лява ребрена дъга, които по своята медико-биологична
характеристика са й причинили болки и страдание. Вещото лице по тази
експертиза е посочило, че липсата на морфологично описание на посочените
телесни увреждания /брой, форма, точна локализация по анатомични
ориентири/, не му дава възможност да посочи средството на причиняването
им, както и тяхната давност назад във времето. Отбелязал е обаче, че най-
общо може да заключи, че травмите на тъжителката са резултат от действието
на твърди тъпи предмети и е възможно да се получат от удари с части на
човешкото тяло – ритници, юмруци и т.н., но и да са резултат от друг вид
предмети с подобна контактуваща повърхност.
Възприетата фактическа обстановка и изведените въз основа на нея
фактически констатации от въззивния съд са в съответствие с изложените
4
такива от първоинстанционния съд, като само ги допълват и детайлизират.
Районният съд е обсъдил внимателно всички гласни и писмени доказателства,
по отделно и в тяхната съвкупност, и е изложил убедителни и логични доводи
и съждения, въз основа на същите, кои факти от предмета на доказване
приема за безспорно установени. Анализирани са показанията на разпитаните
по делото свидетели и са изложени подробни мотиви кои от гласните
доказателства се кредитират и на кои не е дадена вяра от съда. В тази насока
правилно са кредитирани от първостепенният съд показанията на свидетелите
В. Д., А. О., Д. К. и Г. Б., тъй като същите са подробни, детайлни,
последователни, непротиворечиви и логични. В частност – дадените при
разпитите им сведения обобщено се свеждат до твърденията, че по време на
претендирания от частното обвинение за случил се инцидент, подсъдимия е
седял на пейка пред къщата на свидетеля О., и участвал в разговори с другите
трима свидетели; че по това време при тях дотичала дъщерята на подсъдимия
и му съобщила, че полицейски служители са дошли пред къщата и го търсят;
че именно от полицаите, свидетелите разбрали за подаден сигнал от
тъжителката срещу подсъдимия.
В съответствие с приетото от първия съд при анализа му на посочените
свидетелски показания, въззивната инстанция също намери, че същите не се
оборват, а кореспондират и на показанията на И. Б. и Р. Д. – полицейските
служители, които били изпратени в дома на подсъдимия, по повод на
подадения сигнал за възникнал скандал. При излагане на показанията си и
двамата свидетели Б. и Д. категорично отричат да са възприели каквито и да
било действия на активна физическа агресия спрямо тъжителката от страна на
подсъдимия и съответно следи от такова физическо въздействие по тялото на
същата, а напротив – твърдят, че пред тях дори не са били заявени оплаквания
от тъжителката в този смисъл. Така, на изрично отправеният въпрос към
свидетеля Б., дали е получил оплакване от тъжителката за нанесен й побой,
същият в показанията си пред първия съд, цитиран дословно е
заявил:”Ставаше въпрос за скандал, не за побой. Не зная такова нещо - да е
ставало въпрос за побой”. В този смисъл са и показанията на свидетеля Р. Д.,
който също недвусмислено е заявил: „Получихме сигнал от дежурния от
ОДЧ, че в с.П. има скандал за картофи…написахме и на двамата по един
протокол да не се саморазправят”. Относно така очертаните факти,
коментираните свидетелски показания са напълно съответни и на обясненията
5
на самия подсъдим, на които настоящата инстанция също се довери.
Правилно първостепенният съд не е намерил основания да не се довери
и на показанията на свидетелката А. Д.. Тя също не дава сведения за това,
пряко да е възприела възникнал физически конфликт между подсъдимия и
тъжителката, а свидетелства единствено за съобщеното й от последната.
Освен това, в показанията си свидетелката Д. категорично твърди и, че не е
възприела наличието на наранявания и следи от кръв по тялото на
тъжителката. Свидетелката е заявила единствено, че престилката, с която
тъжителката била облечена въпросната вечер, е била „раздърпана”, но
същевременно е уточнила, че „тя си ходи почти винаги така, скъсана”.
В съответствие с позицията на първостепенният съд, настоящият
въззивен състав също не приема с доверие показанията на свидетеля С. М.,
относно заявените обстоятелства за непосредствено възприети от него
синини по очите и по едното рамо на тъжителката, за които последната му
обяснила, че й били причинени „при нападение от някакъв местен неин
познат”. Показанията на този свидетел в тяхната цялост са колебливи,
некатегорични и нееднозначни при възпроизвеждането на твърдените факти и
обстоятелства, за да бъдат достатъчно убедителни относно истинността на
последните. Преди всичко, достоверността на свидетелските показания на М.
напълно се опровергава от приобщените като писмени доказателствени
средства по делото медицински документи, носещи информация за
констатираните травматични увреждания на тъжителката, както и от
заключението на приетата съдебномедицинска експертиза. Посочените
доказателствени материали са категоричен източник на фактически данни за
причинените на тъжителката телесни увреждания, които по локализация,
морфология и механизъм на причиняването им, не кореспондират на
твърденията на свидетеля М.. Така, дадените от последния сведения са за
непосредствено възприети от него синини по очите и по едното рамо на
тъжителката. В приетото по делото медицинско свидетелство амб. №
277/2018 г., както и в заключението на съдебномедицинската експертиза, са
описани за констатирани при тъжителката съвсем различни по локализацията
си телесни увреди - множество хематоми на лява мишница, хематом на
гърба, хематом на гърба на лява ръка.
Ето защо, противоречивостта и неубедителността на показанията на
6
този свидетел в коментираните им части, безспорно мотивират и въззивния
съд да приеме, че същите са заинтересовани, тенденциозни и нагласени.
При така възприетата от анализа на посочените доказателства,
безспорна и непротиворечива фактическа обстановка, аналогична на
описаната в мотивите на проверяваната присъда, този състав на СОС счете, че
правните изводи на първата инстанция за недоказаност на повдигнатото
срещу подсъдимия В. К. частно обвинение за причиняване на лека телесна
повреда на тъжителката, са законосъобразни и правилни.
Повдигнатото обвинение срещу подсъдимия В. К. е за причиняване
другиму на лека телесна повреда, изразяваща се в болка или страдание, като
същия чрез действията си – блъскане и удряне в гърдите, поваляне на земята
и притискане с коляно върху ребрата й към земята, е упражнил такова
въздействие върху организма на частната тъжителка, което е предизвикало
увреждания на същата, изразяващи се в множество хематоми на лява
мишница, хематом на гърба, хематом на гърба на лява ръка, довели до болка и
страдание без разстройство на здравето. Това изисква по безспорен и
категоричен начин /по смисъла на чл.303 ал.2 НПК/ по делото да бъде
доказано, че именно на инкриминираната дата, подсъдимият К. е извършил
такива действия спрямо телесния интегритет на тъжителката - блъскане и
удряне в гърдите, поваляне на земята и притискане с коляно върху ребрата й
към земята, резултирали в причиняването на посочените телесни увреждания
на същата. Такива факти и обстоятелства по делото, обаче не са доказани и
установени по никакъв начин, както правилно е намерил и първостепенния
съд. В действителност безспорно установени по делото факти са, че при
извършен на датата 01.06.2018 г. /шест дни по-късно от процесната дата/
медицински преглед на тъжителката са констатирани причинени й телесни
увреждания - множество хематоми на лява мишница с размери 1/1 см. и ½ см.;
хематом на гърба на лява ръка с размери 6/7см.; хематом на гърба с размери
5/8 см.; палпаторна болка в лява ребрена дъга. Тези фактически данни се
потвърждават и по експертен път – от заключението на съдебномедицинската
експертиза, установяваща медико-биологичния характер на уврежданията
/болка и страдание по см. на чл.130 ал.2 от НК/ и конкретния механизъм на
причиняването им – резултат от действието на твърди тъпи предмети – удари
с части на човешкото тяло /юмруци, ритници/ или друг вид предмети с
подобна контактуваща повърхност. От всички събрани по делото
7
доказателства, обаче не се установява по никакъв начин, тези увреждания на
тъжителката да са резултат именно от действия на подсъдимия В. К.. Нито
един от разпитаните пред първата инстанция свидетели не дават сведения за
това, пряко да са възприели възникнал физически конфликт между
подсъдимия и тъжителката, като свидетелите Д. и М. свидетелстват
единствено за съобщеното им от тъжителката. Освен това, в показанията си
свидетелите Д., Б. и Д., които са видели тъжителката въпросния ден,
категорично твърдят, че не са възприели наличието на наранявания и следи
от кръв по тялото на тъжителката. В частност, полицейските служители
пристигнали пред къщата на подсъдимия по повод на подадения срещу него
сигнал – свидетелите Б. и Д. недвусмислено твърдят, че пред тях дори не са
били заявени оплаквания от тъжителката за проявена спрямо нея физическа
агресия от страна подсъдимия.
Следователно, напълно обосновано и правилно първостепенният съд е
приел, че от установените по делото факти не следва като закономерен,
неизменен и единствено възможен изводът, че именно подсъдимия В. К. е
извършил такива действия, с които е причинил посочените по вид и
локализация телесни увреждания, т.е. че е реализирал инкриминираното му
от частното обвинение престъпно поведение.
По тези съображения настоящият състав на въззивната инстанция прие,
че въз основа на така установените фактически положения и констатации,
направени след съвкупна преценка на доказателствения материал по делото,
не може да се изведе еднозначен, недвусмислен и категоричен правен извод,
че подсъдимия В. К. е осъществил състава на твърдяното престъпление по
чл.130 ал.1 от НК, поради което намери, че същият правилно,
законосъобразно и обосновано от първия съд е признат за невинен и оправдан
за това да е извършил посоченото престъпление.
Съобразно това, СОС намери, че въззивната жалба срещу тази част на
проверяваната присъда на първата инстанция, е неоснователна и съдебния акт
/в наказателно-правната му част/ не се нуждае от корекции.
При проверката на присъдата в гражданско-правната й част, въззивната
инстанция счете, че същата е обоснована и законосъобразна, и също не
намери основания за нейната отмяна или изменение и в тази част.
Поначало правилно и законосъобразно първата инстанция не е
8
ангажирала гражданската /деликтната/ отговорност на подсъдимия В. К. за
инкриминираното му с частната тъжба деяние. За да е осъществен съставът на
непозволеното увреждане, е необходимо да е налице виновно и
противоправно поведение, което да е в пряка причинна връзка с настъпилите
вреди. В случая, доколкото от събраните по делото доказателствени
материали и техния анализ не се установи подсъдимия да е действал
противоправно, като е причинил на тъжителката и граждански ищец
посоченото леко по степен телесно увреждане, то правилно първостепенния
съд е приел, че не са налице елементите, касаещи обективната страна на
състава на непозволено увреждане. Не е налице и осъществен от субективна
страна деликт. Съобразявайки именно липсата на тези предпоставки за
ангажиране на гражданската отговорност за вреди от непозволено увреждане
по чл.45 и сл. ГПК, правилно районният съд е приел за недоказани
предявените граждански искове срещу подсъдимия К. за заплащане на
обезщетения за причинените на гражданския ищец Н.В. имуществени и
неимуществени вреди от престъплението по чл.130 ал.1 от НК. Ето защо,
законосъобразно първостепенният съд се е произнесъл с присъдата си по
гражданските искове, като е отхвърлил същите в претендираните от ищеца
размери на обезщетенията за морална и материална обезвреда.
Предвид изложеното и след извършената на основание чл. 314 от НПК
служебна проверка на правилността на проверявания съдебен акт, при която
проверка не се констатираха основания за неговото отменяване и
постановяване на нова присъда, респективно за неговото отменяване и
връщане за ново разглеждане, или за изменението му, СОС намери, че
същият следва да бъде потвърден изцяло.
Воден от горните мотиви, С.ят окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 40 от 20.10.2021 г. на Районен съд
– гр.С., постановена по н.ч.х.д. № 572/2018 г. по описа на същия съд.
9
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10