мотиви към
решение № 771 от
24.10.2019 г. по нохд
№ 01391/2019
г. по описа на Районен съд П.:
С обвинителен акт на Районна
прокуратура П. на П.Д.Х. е било повдигнато обвинение за престъпление по чл.316,
вр. чл. 308, ал.1,вр. чл.26, ал.1 от НК, тъй като в
периода 16.07.2015 г. – 07.10.2016 г. в гр. П., в условията на продължавано
престъпление, пред служители на ТП НОИ – П. съзнателно се ползвал от неистински
официални документи, както и от официални документи с невярно съдържание,
когато от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност,
както следва:
1. На 16.07.2015 г. в гр. П.
подал заявление за отпускане на пенсия обр. УП-1 вх.
№ 2113-13-46 пред служител на ТП НОИ – гр. П., с приложени към него документи,
като съзнателно се ползвал от неистински официален документ, а именно от
Удостоверение ***, на което е придаден вид, че изхожда от Ръководител и
Гл.счетоводител на „Предприятие за ремонт и строителство – клон Лозенец” – гр. С.,
както и от документ с невярно съдържание, а именно от трудова книжка *** от
Месокомбинат „Родопа” – град П., съдържаща записи за наличен трудов стаж на П.Д.Х.
и получен от същия доход при осигурителите „Минстрой” АД – Б., „*******” и „Адинг БГ” ООД – град С., без такъв стаж да е наличен и
такъв доход да е бил получен в действителност от лицето, като от него за самото
съставяне не може да се търси наказателна отговорност;
2. На 07.10.2016 г. в гр. П.
подал заявление за отпускане на пенсия обр. УП-1 вх.
№ 2113-13-1041 пред служител на ТП НОИ – П., с приложени към него документи,
като съзнателно се ползвал от документ с невярно съдържание, а именно трудова
книжка *** от Месокомбинат „Родопа”, гр. П., съдържаща записи, за наличен
трудов стаж на П.Д.Х. и получен от същия доход при осигурителите „Минстрой” АД
– Б., „*******” и „Адинг БГ” ООД – град С., без такъв
стаж да е наличен и такъв доход да е бил получен в действителност от лицето в и
от посочените осигурители, когато от него за самото съставяне не може да се
търси наказателна отговорност.
В хода на проведеното
разпоредително заседание по искане на страните съдебното производство е
насрочено по реда на глава двадесет и осма от НПК „Освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание”, тъй като за
престъплението, което е умишлено се предвижда наказание лишаване от свобода до
три години, подсъдимият не е осъждан за престъпление от общ характер и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел ІV-ти на глава
VІІІ-ма от НК, както и с оглед повдигнатото обвинение за престъпление, което е формално,
престъпният състав не обхваща съставомерни вреди, или
такива, в резултат на деянието, подлежащи на репариране, възстановяването на
които да е предпоставка за приложението на чл. 78а от НК, поради което делото е
разгледано именно по особените правила на посочената диференцирана процедура.
В хода
на съдебните прения прокурорът поддържа повдигнатото обвинение. Предлага П.Х.
да бъде освободен от наказателна отговорност по реда на чл. 78а, ал.1 от НК.
Подсъдимият
П.Д.Х. в хода на съдебното следствие дава подробни обяснения и изразява
съжаление за извършеното.
Защитникът
на подсъдимия – адв. С.А. от ПАК предлага Х. да бъде
освободен от наказателна отговорност, като му бъде определено административно
наказание по чл. 78а от НК в минимално предвидения размер.
Пернишкият
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на
страните по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, прие за установено следното:
От
фактическа страна:
Подсъдимият
П.Д.Х. е роден на *** ***. Има средно образование. Към настоящия момент работи
като транжорист във „Вланел”
ЕООД, гр. П. Не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по
реда на раздел ІV-ти на глава VІІІ-ма от НК.
На
09.10.1975 г. подсъдимият П.Х. започнал работа в Месокомбинат „Родопа”, гр. П.,
където му била издадена първата му трудова книжка № 45/23.04.1979 г. След
прекратяване на това му трудово правоотношение лицето е работело и при други
работодатели, но никога не е престирало работната си
сила в „Предприятие за ремонт и строителство-клон Лозенец”-гр.С., „Минстрой”АД-Б.,
„*******” и „Адинг БГ”ООД-гр.С..
През
2015 г. подсъдимия П.Д.Х. навършил минималната пенсионна възраст и решил да се
пенсионира. Срещнал се със своя познат - свидетеля М.В.Т., с който споделил, че
има съмнения, че придобития от него трудов стаж не е достатъчен, за да придобие
правото на пенсия. Последният му дал телефонен номер на лице, което според
публикувани в пресата обяви, се занимавало именно с такива въпроси. Подсъдимият
Х. се свързал с това лице, на което предоставило наличните си документи за
придобития от него трудов стаж, вкл. и трудова книжка № 45/23.04.1979 г. След
известно време същото лице му върнало трудовата книжка, като му дало и
Удостоверение обр. УП-30 № 84 от 12.05.1992 г.,
издадено от „Предприятие за ремонт и строителство-клон Лозенец”,-гр.С.. В удостоверението
било посочено, че подсъдимият е работил на длъжност пътен строителен работник
при този работодател в периода от 03.04.1974 г. до 08.10.1975 г. П.Х.
установил, че в трудовата му книжка № 45/23.04.1979 г. има направени вписвания,
удостоверяващи, че той има трудов стаж и получени доходи от трудово
възнаграждение при работодатели, при които никога не е работел, а именно: „Минстрой”
АД-Б., „*******” и „Адинг БГ” ООД-гр.С..
На
16.07.2015 г. подсъдимият Х. лично подал заявление УП-1 с вх. № 2113-13-46 до
Директора на ТП НОИ, гр. П., към което приложил необходимите документи, вкл. и
Удостоверение обр. УП-30 № 84 от 12.05.1992 г.,
издадено от „Предприятие за ремонт и строителство-клон Лозенец”-гр.С. и трудова
книжка № 45/23.04.1979 г. Образуваната преписка била разпредЕ.на
свидетелката Г.А., заемаща длъжността „ст.експерт” в ТП НОИ, гр. П., която
предприела проверка на предоставените документи. На 30.10.2015 г. подсъдимият
депозирал ново заявление до директора на ТП на НОИ, гр. П. с вх. № 1019-13-220,
с което оттеглил искането си от 16.07.2015 г. за отпускане на пенсия.
Административният орган приел, че е десезиран, поради
което проверката не била довършена, а
било постановено разпореждане № ********** от 02.11.2015 г., с което било
прекратено производството по заявлението на подсъдимия Х. с вх. № 2113-13-46 от
16.07.2015 г.
На
07.10.2016 г. подсъдимият Х. подал лично ново заявление обр.
УП-1 вх. № 2113-13-1041 до Директора на ТП на НОИ, гр. П., с което отново
поискал да му бъде отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, като към
него наред с другите документи отново приложил трудова книжка № 45/23.04.1979
г. При извършената по това заявление проверка от свидетелите Г.В.и Е.С.Т.–
служители в ТП на НОИ, гр. П., същите установили, че за записите в трудовата
книжка на подсъдимия Х. за трудов стаж в „Минстрой” АД-Б. и „*******” в
архивите на тези работодатели, вкл. и на техните правоприемници, не фигурират
данни, тъй като лицето не е работело при тях, като не били установени и такива
относно „Адинг БГ” ООД-гр.С.. Служителите
констатирали, че направеното в трудовата книжка вписване, удостоверяващо, че
лицето има трудов стаж и получени доходи от трудово възнаграждение в
„Предприятие за ремонт и строителство-клон Лозенец”-гр.С. (издал и
представеното от подсъдимия на 16.07.2015 г. със заявление УП-1 с вх. №
2113-13-46 до Директора на ТП на НОИ, гр. П. Удостоверение обр.
УП-30 № 84 от 12.05.1992 г.) е направено от несъществуващ работодател, тъй като
за такъв не са налични данни както в информационната система на НОИ, така и в
Търговския регистър. С разпореждане № 570830 от 06.02.2017 г. пенсионното
производство по заявление № 2113-13-1041 от 07.10.2016 г. било спряно, като
била сигнализирана Районна прокуратура П., която и иницирала
наказателното производство срещу подсъдимия за документно престъпление.
От
заключението на вещото лице Г.Т.по назначената графическа експертиза се установило,
че подписите, положени за „Изготвил”, „Гл.счетоводител” и „Ръководител” в Удостоверение
обр. УП-30 № 84 от 12.05.1992 г., издадено от „Предприятие
за ремонт и строителство-клон Лозенец”-гр.С. не са изпълнение от П.Д.Х., като
същият не е изпълнил и ръкописните текстове в Трудова книжка № 45, издадена от
„Месокомбинат Родопа”-гр.П. на 23.04.1979 г., съдържащи записи за наличен
трудов стаж и получен от него доход при осигурителите „Минстрой” АД-Б., „*******”
и „Адинг БГ” ООД-гр.С..
По доказателствата:
Съдът прие
гореизложената фактическа обстановка като безспорно установена, като взе
предвид обясненията на подсъдимия П.Х., които кореспондират с преценените на
основание чл. 378, ал.2 от НПК приложени по досъдебното производство писмени
доказателства, свидетелски показания на Г.А. В., Е.С.Т., Б.Ц.Д.и М.В.Т., както
и със заключението на изготвената графическа експертиза, което настоящият
състав възприе изцяло като компетентно и безпристрастно изготвено.
От
правна страна:
С оглед горното, съдът намери, че
подсъдимият П.Д.Х. е осъществил от
обективна и субективна страна фактическия състав на чл.316, вр. чл. 308 ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, тъй като в периода 16.07.2015 г. –
07.10.2016 г. в гр. П., в условията на продължавано престъпление, пред
служители на ТП НОИ – П. съзнателно се ползвал от неистински официални
документи, когато от него за самото съставяне не може да се търси наказателна
отговорност, както следва:
1. На 16.07.2015 г. в гр. П.
подал заявление за отпускане на пенсия обр. УП-1 вх.
№ 2113-13-46 пред служител на ТП НОИ – град П., с приложени към него документи,
като съзнателно се ползвал от неистински официални документи, а именно от
удостоверение ***, на което е придаден вид, че е издадено от „Предприятие за
ремонт и строителство – клон Лозенец” – гр. С., и от трудова книжка *** от
Месокомбинат „Родопа” – град П., в която е записано, че притежава отразения
трудов стаж при осигурителите „Минстрой”АД – Б., „*******” и „Адинг БГ”ООД – гр. С., за да докаже, че притежава отразен в
документите трудов стаж, като от него за самото им съставяне не може да се
търси наказателна отговорност;
2. На 07.10.2016 г. в гр. П.
подал заявление за отпускане на пенсия обр. УП-1 вх.
№ 2113-13-1041 пред служител на ТП НОИ – П., с приложени към него документи,
като съзнателно се ползвал от неистински официален документ, а именно трудова
книжка *** от Месокомбинат „Родопа” – гр. П., в частта, съдържаща записи, че
притежава отразения трудов стаж при осигурителите „Минстрой”АД – Б., „*******”
и „Адинг БГ”ООД – гр. С., за да докаже, че притежава
отразения в документа трудов стаж, когато от него за самото съставяне не може
да се търси наказателна отговорност.
От обективна страна деянието е
извършено чрез действие- подсъдимият съзнателно се е ползвал от неистински
официални документи по смисъла на чл. 93, т.5 и т.6 от НК (описани по-горе),
като лично ги е представил съответно със заявления за отпускане на пенсия за
осигурителен стаж и възраст с вх. № 2113-13-46 от 16.07.2015 г. и с вх. №
2113-13-1041 от 07.10.2016 г. в ТД на НОИ, гр.П., с което е осъществил
изпълнителното деяние на чл. 316 от НК.
Удостоверение обр.
УП-30 № 84 от 12.05.1992 г., издадено от длъжностни лица от „Предприятие за
ремонт и строителство-клон Лозенец”-гр.С. представлява официален документ по
смисъла на чл. 93, т.5 от НК, тъй като му е придаден вид, че е издаден от длъжностни
лица при съответния работодател, в кръга на службата им и по предвидения в
закона ред и форма, и едновременно с това е неистински по силата на чл. 93, т.6
от НК, тъй като всъщност не е било издадено и подписано от съответните лица,
които са имали право и са могли да съставят и подписват такива документи. Тези
изводи са релеванти и към удостовереното в трудова
книжка № 45, издадена от Месокомбинат „Родопа”, гр. П. на името на П.Д.Х., а
именно, че лицето има трудов стаж при осигурителите „Минстрой”АД – Б., „*******”
и „Адинг БГ”ООД – гр. С., което удостоверяване е
неистинско, тъй като подсъдимият не е работел при посочените работодатели. По
своя правен характер цитираната трудова книжка представлява официален документ
по смисъла на чл. 95, т.5 от НК, тъй като се издава от работодателя, който
удостоверява съответните факти и обстоятелства, свързани с трудовия стаж на
работника и периодите на придобиването му.
По делото не се доказа процесните два документи да са били съставени от П.Х.,
лично или чрез другиго, което изключва възможността той да носи наказателна
отговорност за съставянето на тези документи. Не се спори обаче, че подсъдимият
лично е ползвал документите, представяйки ги на 16.07.2015 г. и на 07.10.2016 г. пред служители на ТП НОИ – П., като
доказателства за трудовия му стаж, с оглед подадените от него заявления да му
бъде отпусната пенсия, с което е реализирал всички обективни признаци на
престъплението по чл.316, вр. чл. 308, ал.1 от НК. Същевременно деянието, което е осъществено от
подсъдимия Х. е извършено в условията на продължавано престъпление по смисъла
на чл. 26, ал.1 от НК, тъй като е осъществено на различни дати – 16.07.2015 г. и
на 07.10.2016 г. в гр. П., т.е. в непродължителен период от време, при една и
съща обстановка и при еднородност на вината, като двете на брой отделни деяния обективират признаците на едно и също деяние, като второто
деяние се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото
го по смисъла на чл.26, ал.1 от НК.
Не се спори по делото, че
записите направени в трудовата книжка *** от Месокомбинат „Родопа” – град П. досежно притежавания и отразен трудов стаж на подсъдимия
от работодателите „Минстрой”АД – Б., „*******”
и „Адинг БГ”ООД – гр. С. освен, че не са автентични,
същите са и с невярно съдържанието, каквото обвинение е и предявено от Районна
прокуратура П. на П.Х.. За отговорността
на подсъдимия обаче по чл. 316, вр. чл. 308, ал.1 от НК е без значение дали инкриминирания документ е с невярно или с вярно
съдържание, тъй като за съставомерността на деянието
е важно да се установи, че записите в официалния документ са направени от друго,
а не от посочените в трудовата книжка длъжностни лица на „Минстрой”АД – Б., „*******”
и „Адинг БГ”ООД – гр. С., т.е. не е определящо за
наказателната отговорност да се установява, че документа е с невярно
съдържание. По тези съображения съдът намира, че по предявеното на подсъдимия
обвинение в частта, че представената трудова книжка *** от Месокомбинат
„Родопа” – град П., в която е записано, че притежава отразения трудов стаж при
осигурителите ***, *** и *** е документ с невярно съдържание, лицето следва да
бъде признато за невиновно и оправдано.
От субективна страна
деянието е извършено от подсъдимия при форма на вината пряк умисъл с целени и
настъпили вредни последици, тъй като е съзнавал, че представя пред надлежен
орган неистински официални документи, които не произхождат от лицата, сочени
като техни автори, не са съставени и лично от него, но въпреки това ги
използва, тъй като съдържанието на инкриминираните документи го е ползвало в стремежа
да получи пенсия без да са налице предпоставките за това, поради което и ги е съответно
приложил към депозираните от него в ТП на НОИ, гр. П. заявления за отпускане на
пенсия за осигурителен стаж и възраст с вх. № 2113-13-46 от 16.07.2015 г. и с
вх. № 2113-13-1041 от 07.10.2016 г.
Причини за извършване на деянието
са ниското правно съзнание на подсъдимия и пренебрежителното му отношение към
установения правов ред.
По
вида и размера на наказанието:
Предвид гореизложените правни
изводи, съдът призна П.Д.Х. за виновен в това, че е извършил престъпление по
чл.316, вр. чл. 308, ал.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК, като намери, че
са налице едновременно условията на чл.78а, ал.1 от НК, а именно: касае се за умишлено
престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от свобода до три години, подсъдимият не е осъждан
за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност
по реда на раздел ІV-ти на глава VІІІ-ма от НК, както и от престъплението не са
причинени имуществени вреди, поради което и на основание чл.78а, ал.1 от НПК, го
освободи от наказателна отговорност за престъпление по чл.316, вр. чл.308 ал.1, вр.
чл. 26, ал.1 от НК, като на същото основание му наложи административно
наказание „глоба” в размер на 1000 лв (хиляда лева). При
определяне на този размер съдът взе предвид разпоредбата на чл. 27, ал.2 от ЗАНН, като отчете тежестта на противоправното деяние и подбудите за неговото
извършване. Като смекчаващи отговорността обстоятелства настоящият състав
отчете значителния период от време, изминал от извършване на деянието, добрите
характеристични данни за Х., предвид трудовата му ангажираност към настоящия
момент и приетата в хода на съдебното следствие служебна бележка №
54/26.09.2019 г. от „Вланел” ООД. С оглед на така
изложеното и при липсата на отекчаващи отговорността
обстоятелства съдът счита, че глоба в минимално предвидения размер ще съдейства
в достатъчна степен за постигане на целите по наказанието, а именно да съдейства
превъзпитателно, предупредително и възпиращо на дееца и на останалите членове
на обществото.
По веществените доказателства:
На основание чл. 111, ал. 1, вр. чл. 112, ал. 4 от НПК оригиналът на *** и трудова
книжка *** *** на името на П.Д.Х. да останат приложени по делото.
С оглед
завършване на наказателното производство и на основание чл.111 от НПК съдът
връща на
заинтересованото учреждение, а именно ТП НОИ –гр. П. оригиналите на заявления с
входящи номера 2113-13-46 от 16.07.2015 г. и 2113-13-1041 от 07.10.2016 г. до
ТП НОИ-П., както и декларация от 03.02.2017 г. от П.Д.Х.,***-13-1041 от 03.02.2017
г.
По
разноските:
С оглед изхода на делото и на
основание чл. 189, ал.3 от НПК настоящият състав осъди П.Д.Х. да заплати по
сметка на ОД на МВР П. сумата от 127,59 лв. (сто двадесет и седем лева и
петдесет и девет стотинки), представляваща направени разноски в досъдебното
производство. Същата се доказва от приложената
на л.63 в т.ІІ-ри сметка за направените разходи по изготвената графическа
експертиза.
Мотивиран от изложеното и в същия
смисъл съдът постанови диспозитива на решението си.
Председател:/п/
Вярно с оригинала,
ИГ