Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година 22.04.2019 Град Стара Загора
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Старозагорски
районен съд Първи граждански състав
На двадесет и шести
март Година две хиляди и деветнадесета
В публичното
заседание в следния състав
Председател:
Генчо Атанасов
Членове:
Секретар Живка
Димитрова
Прокурор
като разгледа
докладваното от съдията Атанасов
гражданско дело
номер 5950 по описа за 2018 година.
Предявени
са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.240 от ЗЗД и
чл.92 от ЗЗД.
Ищецът „КРЕДИТРЕФОРМ
БЪЛГАРИЯ” ЕООД, гр.София твърди в исковата си молба, че на 09.07.2015г. между
„4финанс" ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под търговската си
марка „Вивус", и И.В.В. бил сключен договор за кредит № ********** по реда на
чл. 6 от ЗПФУР. Сключеният договор бил оформен съгласно разпоредбите на чл. 3,
във вр. с чл. 2 от ЗЕДЕУУ. Процедурата по сключването на договора за кредит
била подробно описана в Общите условия на „4финанс" ЕООД и в съответствие
със ЗПФУР и приложимото законодателство. Кредитополучателят подавал заявка за
отпускане на кредит след регистрация в системата на „Вивус" на интернет
страницата на кредитодателя - www.vivus.bg.
На посочената страница „Вивус" предоставял Общите си условия, които
кредитополучателят трябвало да приеме, както и Стандартен европейски формуляр с
цялата преддоговорна информация, с която трябвало да бъде запознат при спазване
изискванията на чл. 8 от ЗПФУР. След подаване на заявката проект за договора за
кредит се предоставял на кредитополучателя на интернет страницата на
„Вивус". Кредитополучателят трябвало да подпише договора, ако го приеме,
като това се извършвало чрез натискане на бутона „Подпиши". С натискането
на бутона „Подпиши" от кредитополучателя се считало, че се подписват всяка
страница от договора и приложимите Общи условия. С подписването на договора за
кредит кредитополучателят потвърждавал, че е прочел и приема условията на
Договора за кредит и бланката на Стандартния европейски формуляр, че желае да
сключи договора за кредит с кредитодателя и се съгласява последният да преведе
сумата по кредита по описаната във формуляра за заявка банкова сметка***.
Съгласно точка 2.2 от общите условия кредитодателят давал право на
кредитополучателя да поиска допълнителна, незадължителна услуга за експресно
разглеждане на заявката за отпускане на кредит, като гарантирал получаването на
отговор до 20 минути от изпращането й. За използването на услугата за експресно
разглеждане на заявката се начислявала такса за експресно разглеждане, която се
определяла спрямо сумата и периода на договора за кредит. В процесния случай на
09.07.2015г. страните сключили договор за кредит, фигуриращ в системата на
„Вивус" под № ********** и явяващ се четвърти по ред договор за кредит
между тях. В заявката си И.В.В. заявил желание да му бъде отпусната сума в
размер 120,00 лева, като заявявил и ползването на допълнителната,
незадължителна услуга за експресно разглеждане на заявката. Кредитът бил
отпуснат за период от 30 дни, с падежна дата - 08.08.2015г. Съгласно заявката
на ответника и условията по договора сумата била отпусната на името на
кредитополучателя в „Изи Пей" на същия ден - 15.10.2015г. Твърди, че
съгласно условията по кредита към главницата били начислени лихви и такси както
следва: договорна лихва в размер 4,03 лева, начислена въз основа на т. 6.1 от
Общите условия, приложими към договор за кредит № ********** за следния период:
от 09.07.2015г. (дата на отпускане на кредита) - до 08.08.2015г. (падежна дата
на кредита) и такса за експресно разглеждане в размер 18,77 лева. Твърди, че в
периода от 13.07.2015г. до 27.07.2015г. И.В.В. заявил четири искания за
отпускане на допълнителни кредити с общ размер 380,00 лева, като за всяко едно
искане отново заявявал и услугата експресно разглеждане на заявката. Съгласно
т. 8.2 от общите условия кредитополучателят имал право да кандидатства за
допълнителен кредит, преди да е върнал първоначално отпуснатия. При отпускане
на допълнителен кредит, съществуващият договор за кредит се изменял чрез
подписване на нов, като всички условия по съществуващия договор, с изключение
на размера на дължимите суми, оставали непроменени и се прилагали съответно и
за допълнителните кредити. Съгласно клаузите на изменения договор за кредит и
на основание т. 8.3 от общите условия, за всеки изтеглен допълнителен кредит се
дължали пропорционално лихви и такси, съгласно разпоредбите на изменения
договор за кредит и остатъчния срок до падежа. Кредитодателят отпускал исканите
суми на името на кредитополучателя в „Изи Пей". За допълнително
изтеглените суми страните уговаряли договорна лихва в размер 8,16 лева,
изчислена за периода от 13.07.2015г. (от промяната на договора и получаване на
допълнителната сума) - до 08.08.2015г. (падежната дата по кредита). Съгласно
заявката отново да бъде използвана услугата за експресно разглеждане на
кредита, била начислена такса в размер 48,69 лева. С тегленето на
допълнителните суми и при точно спазване на уговорените срокове И.В.В. се задължил да върне на кредитодателя
сума в размер 579,65 лева, от които: главница в общ размер 500,00 лева,
договорна лихва в размер 12,19 лева, дължима за периода от 09.07.2015г. (датата
на отпускане на кредита) до 08.08.2015г. (падежната дата по кредита) и такса за
експресно разглеждане - 67,46 лева. Твърди, че кредитополучателят се възползвал
от правото да удължи срока на връщане на кредита, съгласно т. 11 от Общите
условия, приложими към договор за кредит № **********. Съгласно т. 11.1 от
Общите условия кредитополучателят имал право да удължи срока за връщане на
кредита със 7, 14 или 30 дни, като това се извършвало, след като заплати такса
по сметка на кредитодателя преди датата на падежа. Ответникът упражнил правото
си няколко пъти, като в крайна сметка срокът за връщане на кредита бил удължен
до новата падежна дата - 28.11.2015 г. С настъпване на падежа по договора -
28.11.2015 г., кредитополучателят не погасил дължимите суми и изпаднал в
забава. Съгласно клаузите на договора, от 29.11.2015 г., „4финанс" ЕООД
(Вивус) започнал да начислява наказателна лихва, формирана от сбора на лихвения
процент, определен в специалните условия по кредита (40.68%), с добавяне към
него на наказателен лихвен процент за просрочие, определен, съгласно условията
на т.13.3. (а) - 10,01%. На 01.02.2018г. „4финанс" ЕООД, в качеството си
на цедент, сключил с „Кредитреформ България" ЕООД, в качеството си на
цесионер, договор за прехвърляне на вземания № BGF- 2018-005/01.02.2018г., по
силата на който цедентът прехвърлил на цесионера вземанията по договор №
**********, както следва: главница - 500,00 лева, договорна лихва - 12,19 лева;
такса за експресно разглеждане - 67,46 лева; наказателна лихва - 579,20 лева за
периода 29.11.2015г. до 31.01.2018г. Посочените вземания били подробно описани
в Приложение № 1, което е неразделна част от договора за прехвърляне на
вземания. По силата на сключения договор за цесия, в чл. 26 и приложенията към
него, цесионерът бил изрично упълномощен да уведоми длъжника от името на
цедента за прехвърлянето на задълженията му. Съгласно предоставеното пълномощно
и в изпълнение на условията на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, „Кредитреформ
България" ЕООД изпратило уведомление за цесията чрез препоръчана писмовна
пратка посредством „Български пощи" ЕАД, която била получена от бащата на
длъжника - Владимир В.. В изпълнение на
договора за прехвърляне на вземания и чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, „4финанс" ЕООД
предоставило на „Кредитреформ България" ЕООД потвърждение за прехвърляне
на вземания от 01.06.2018г. От сключването на договора за цесия до настоящия
момент забавата на ответника продължавала. Счита, че има ликвидно и изискуемо
вземане срещу И.В.В., като претендира сума в общ размер 1079,20 лева, от които: 500,00 лева - неплатена главница по договор за кредит №
**********, 579,20 лева - наказателна лихва за периода от 29.11.2015г. до
31.01.2018г., законна лихва върху главницата от подаване на исковата молба до
окончателно изплащане на вземането. Моли съда да постанови съдебно решение, с
което да осъди И.В.В. да му заплати следните суми: 500,00 лева - неплатена
главница по договор за кредит № **********; 579,20 лева - наказателна лихва за
периода от 29.11.2015г. до 31.01.2018г., законна лихва върху главницата от
подаване на исковата молба до окончателно изплащане на вземането. Моли съда да
осъди ответника да му заплати направените съдебни разноски по настоящото
производство, както и юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът И.В.В. не взема становище по предявения иск.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства и взе предвид становищата на страните, намери
за установено следното:
Ищецът претендира
на основание чл.240 от ЗЗД вземане, представляващо невърната сума по представения договор за кредит № **********/09.07.2015г.,
сключен между „4финанс" ЕООД и И.В.В.. С този договор на ответника е
предоставен потребителски кредит в размер на 120 лв. със срок за връщане на сумата – 23.10.2015 г. С последващи
съглашения от 13.07.2015 г., 16.07.2015 г., 24.07.2015 г. и 27.07.2015 г. размерът на
заетата сума е изменян няколкократно, като е достигнал сумата 500 лв.
Представени са и 5 бр. разписки за извършено плащане, от които се установява,
че заетата сума реално е предоставена на ответника чрез система за електронни
плащания ePay.bg. По делото липсват
доказателства за извършено плащане от страна ответника, с което частично или
изцяло да е погасено горепосоченото задължение. Поради това съдът намира за установено
наличието на неизпълнено задължение на ответника за връщане на заета сума в
посочения в исковата молба размер, ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска – 26.11.2018 г. до окончателно изплащане на дължимата сума.
Съгласно т. 13.3 от общите условия на договора за кредит, в случай на забавяне на плащания
по договора за кредит кредитополучателят дължи надбавка за наказателна лихва в
размер на 10,01%, прибавена към договорения лихвен процент. Посочената надбавка
е в размер на законната лихва върху неизплатената сума за периода на просрочие.
В случая ответникът е изпаднал в забава на 29.11.2015 г. и от този момент дължи
на основание чл.92 ЗЗД заплащането на посочената неустойка за забавено
изпълнение за периода до 31.01.2018 г. /както се претендира в исковата молба/ в
общ размер 579,20 лв.
Ищецът твърди, че
е частен правоприемник на „4финанс"
ЕООД по силата на договор за прехвърляне на вземания от 01.02.2018 г.
Посоченият договор е представен по делото, като от приложение № 1 към договора
е видно, че процесното вземане е прехвърлено на ищеца. Уведомлението до
длъжника за прехвърлянето е получено от ответника с преписа от исковата молба,
поради което съдът приема, че той е надлежно уведомен за цесията /в този смисъл
е Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по
т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК по чл.290 ГПК/. С оглед на това съобразно
разпоредбата на чл.99, ал.4 от ЗЗД прехвърлянето на вземането е породило
действие за длъжника.
По тези
съображения съдът намира, че предявените
искове за сумата 500 лева, представляваща невърната сума по договор за кредит № **********/09.07.2015 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума от 26.11.2018 г. до окончателното й
изплащане, и
сумата 579,20 лева, представляваща договорна лихва за периода 29.11.2015 г. - 31.01.2018 г. по договор за кредит № **********/09.07.2015 г.,
са основателни и следва да бъдат уважени.
На основание
чл.78, ал.1 от ГПК следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца
разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300
лева.
Воден от
горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА И.В.В. *** да
заплати на „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, гр.София, ул. „Шандор Петьофи” 10,
п.к.1606, ЕИК *********, представлявано от Радослав Велчев, сумата 500 лева,
представляваща невърната сума по
договор за кредит № **********/09.07.2015 г., ведно със законната лихва
върху тази сума от 26.11.2018 г. до окончателното й изплащане, и сумата 579,20
лева, представляваща договорна лихва за периода 29.11.2015 г. - 31.01.2018 г. по договор за кредит № **********/09.07.2015 г., както и сумата 300
лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му пред Старозагорския окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: