№ 280
гр. Сливен , 07.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на седми септември, през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Цв. Сандулов
Красимира Д. Кондова
като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно частно
гражданско дело № 20212200500400 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 413 ал.2 от ГПК.
Обжалвано е разпореждане №3267 от 29.07.2021г. по ч. гр. дело №
20212230103292 по описа на Районен съд Сливен за 2021г. в частта, с която е
отхвърлено искането на „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, *-******** за присъждане на
неплатено договорно възнаграждение в размер на 643,65 лв., дължимо за
периода от 10.02.2020 г. до 10.02.2021 г., неплатено възнаграждение за
закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 1100,6 лв., дължимо до
10.02.2021 г., неплатена такса по Тарифата за извънсъдебно събиране на
вземането в размер на 0 лв., начислена на 25.02.2019 г., както и мораторна
лихва в размер на 429,57 лв. за периода от 11.02.2019 г. до 10.02.2021 г., и
мораторна лихва в размер на 202,97 лв. за периода от 10.02.2021 г. до
27.07.2021 г. и за разноски, сторени в заповедното производство за разликата
над 150,71 лв. до пълния претендиран размер от 250,71 лв. като
неоснователно.
Против разпореждането, в тази част, е подадена частна жалба от
заявителя „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, чрез представител по
пълномощие, в която се твърди, че е неправилно и следва да бъде отменено.
Процесният договор отговаря на всички законови императивни изисквания.
Излагат се подробни аргументи. Кредитополучателят е получил
предоставената му в заем сума, съгласил се е с цената на кредита на
преддоговорния етап с получаването на Стандартен европейски Формуляр за
1
сравняване на различни предложения, така и със сключването на договора,
към който момент е бил наясно с общата сума, която трябва да върне, така и с
необективиране на желанието си да се откаже от сключения договор, каквато
възможност му е дадена в чл. 7.1. от ОУ към договора. В договора ясно е
посочена методиката на формирания годишен процент на разходите. Подобно
изискване има единствено при наличието на референтен лихвен процент - арг.
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като в случая е спазена и разпоредбата на чл. 19, ал. 4
ЗПК, а именно, че годишният процент на разходите не може да бъде по-висок
от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и
във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
България. В случая страните са уговорили глобален фиксиран размера на
годишния лихвен процент, като са го определили, че е 38.30 %. В договора
ясно е посочен процента на ГЛП и ГПР, както и точният размер на дължимите
суми от длъжника. Добрите нрави в потребителското кредитиране от
небанкови финансови институции са в границите на посочените от БНБ
лихвени проценти, на които останалите небанкови финансови институции
предлагат потребителски кредити. Годишният процент на разходите по
кредита, който изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи
и бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит -чл. 19, ал.1 от ЗПК, включва лихвите, други преки или косвени
разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими
на посредниците за сключване на договора. ГПР по процесния кредит е в
размер на 45.33 %, като годишния лихвен процент е 38.30 %. Към датата на
сключване на договора за кредит страните са били обвързани от законовото
изискване, третиращо ГПР. В случая няма противоречие с добрите нрави,
доколкото същите са морални норми, на които законът придава правно
значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с
тази на противоречието на договора със закона. При преценка дали
уговорения размер на договорната лихва противоречи на добрите нрави,
защото значително надхвърля нормалния и справедлив размер на
възнаграждението на кредитора за това, че е предоставил свои парични
средства за ползване от потребителя, както и адекватния размер на всички
останали разходи, които кредиторът е направил, прави и ще реализира като
съпътстващи предоставянето, обслужването и възстановяването на кредита,
но които се заплащат от кредитополучателя, следва да се отчете характера на
2
договора, неговата цел, задължението на кредитодателя да предостави
договорената сума в уговорения срок и възможността потребителя да я върне
разсрочено и на вноски, макар и с лихва. Когато едната престация е
предоставяне в собственост на парични средства, то насрещната престация -
заплащане на възнаградителна лихва следва да се съизмерява както със
стойността на отпуснатия заем, така и със срока, за който се уговаря връщане
на заетата сума и с обстоятелството, дали заемът е обезпечен. Излагат се още
аргументи в подкрепа на тезата, че в случая са налице всички предпоставки за
издаване на заповед за изпълнение и в обобщение се иска да се отмени
разпореждането в обжалваните части.
За да отхвърли искането, районният съд приел, че вземанията за които е
подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение, произтича от
договор сключен с потребител, поради което следва да се направи преценка
дали е налице неравноправна клауза по смисъла на чл. 411 ал. 2 т. 3 от ГПК,
като въз основа на представените писмени доказателства от страна на
заявителя, съдът следва да прецени, дали е налице обоснована вероятност за
наличието на неравноправни клаузи. В представения договор не е разбираемо
посочено съдържанието по т. 10 на чл. 11 ал. 1 от ЗПК - „годишния процент
на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени
към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин". В случая са посочени
само абсолютни стойности на лихвения процент по заема, ГПР на заема и
общата дължима сума по кредита, но не е описана методиката на формиране
на ГПР - какви компоненти се включват в него и как е формиран размер от
49, 89%, което представлява половината от заетата сума. След като разходът е
посочен при липса на яснота по начина, разписан в ЗПК, то очевидно
кредитополучателят е въведен в заблуждение относно реалната цена на
кредита, което е сторено още с предоставянето му на преддоговорна
информация и е налице нарушение на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК. Освен това е
видно, че макар ГПР по договора да е 45,33 % /като петкратният размер на
законовата лихва е 50 %/, тъй като към договора е включен пакет
„допълнителни услуги", който също е предмет и на заявлението, цената на
този пакет - 2034,48 лв., не е включена в ГПР по кредита. Това, от своя
страна, води до нарушение, както на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, така и на чл. 19
ал. 4 от ЗПК, тъй като при това положение ГПР надхвърля многократно
петкратния размер на законовата лихва и се получава оскъпяване на кредита с
повече от сто процента. Заплащането на стойността на този пакет е
предвидено предварително - независимо дали се ползва някоя от услугите,
което го превръща фактически в част от кредита, която формално е изведена
3
извън него, но води до реалното му оскъпяване, без едновременно с това да е
калкулирана в ГПР по кредита. Така сумата е уговорена при наличие на
предпоставките на чл. 21 ал. 1 от ЗПК вр. чл. 10 ал. 2 и чл. 10а ал. 2 от ЗПК,
които императивно забраняват на кредитора да изисква и да събира от
потребителя каквото и да е плащане, включително на лихви, такси,
комисиони или други разходи, свързани с договора за кредит, които не са
предвидени в сключения договор за потребителски кредит, както и че не
може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита. Щом допълнителните услуги не могат да
съществуват в независимо и самостоятелно съглашение, тъй като са
генетично свързани и обусловени от договора за кредит, то те фактически
представляват дейности, свързани с управлението и обслужването на кредита,
поради което е следвало те да бъдат включени в ГПР като разходи по него,
съгласно чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК. С оглед описаното по-горе съдържание на
договора за потребителски кредит, е видно, че са налице от една страна
нищожни по смисъла на чл. 21 ал. 1 от ЗПК и чл. 21 ал. 1 вр. чл. 10 ал. 2 от
ЗПК клаузи, а от друга - щом бе констатирано и неспазване на изискванията
на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК то процесният договор за потребителски кредит,
съгласно чл. 22 ал. 1 от ЗПК, се явява недействителен. Поради това се
активира правилото на чл. 23 от ЗПК, съгласно което „Когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита", Това означава, че следва да му бъде присъдена единствено
главницата по договора и разноски.
Няма спор в съдебната практика и теория, че съдът е длъжен служебно
да преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в
приложното поле на Директива 93/13/ЕИО. В решения по дела С-618/10, С-
243/08, С-472/11, С-397/11 е прието, че националният съд е длъжен да
разгледа въпроса за неравноправните клаузи, когато са налице необходимите
за това правни и фактически обстоятелства, а в решения по дела С-618/10 и
С-473/00 се сочи, че Директива 93/13/ЕИО не допуска правна уредба на
държава членка, която не дава възможност на съда в заповедното
производство да преценява служебно или на който и да е друг етап от
производството неравноправния характер на клауза. Потребителят е в
положение на по-слаба страна спрямо продавача или доставчика от гледна
точка както на преговорните си възможности, така и на степента си на
информираност, като това го принуждава да приема предварително
установените от продавача или доставчика условия, без да може да повлияе
на съдържанието им. С оглед на изложеното няма съмнение, че съдът в
заповедното производство, при проверката по чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК, следи
служебно и за наличието на неравноправни клаузи в договора за
потребителски кредит. При това положение ако съдът констатира служебно
4
че клауза, от която произтича претендирано вземане в заповед за изпълнение,
е евентуално неравноправна, е длъжен да откаже издаване на заповед за
изпълнение за това вземане. Тази проверка при заявлението по чл. 410 ГПК
обхваща само изложените твърдения за обстоятелства, от които произтичат
вземанията. При това, ако съдът констатира, че тази клауза е във вреда на
длъжника, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя, следва да направи извод за нейната евентуална
неравноправност.
Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, неравноправна е
клаузата, която задължава потребителя при неизпълнение на неговите
задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. С
цитираната норма не се изключва възможността за уговаряне на неустойка, а
вложеният от законодателя смисъл е да се избегне възлагането на
несъразмерни тежести върху икономически по-слабата страна, по-точно
върху потребителя, от страна на търговеца, който има възможност да се
възползва от по-неблагоприятното положение на потребителя. В случая е
направено искане за присъждане на неплатена изискуема главница в размер
на 2658,66 лв. по договор за потребителски кредит № 30034633657 от
25.01.2019 г., неплатено договорно възнаграждение в размер на 643,65 лв.,
дължимо за периода от 10.02.2020 г. до 10.02.2021 г., неплатено
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 1100,6,
дължимо до 10.02.2021 г., неплатена такса по Тарифата за извънсъдебно
събиране на вземането в размер на 0 лв., начислена на 25.02.2019 г., както и
мораторна лихва в размер на 429,57 лв. за периода от 11.02.2019 г. до
10.02.2021 г., и мораторна лихва в размер на 202,97 лв. за периода от
10.02.2021 г. до 27.07.2021 г. ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението-28.07.2021 г. до окончателното плащане.
ГПР надхвърля многократно петкратния размер на законовата лихва и се
получава оскъпяване на кредита с повече от сто процента. Заплащането на
стойността на този пакет е предвидено предварително - независимо дали се
ползва някоя от услугите, което го превръща фактически в част от кредита,
която формално е изведена извън него, но води до реалното му оскъпяване.
Поради това изложените от районният съд съображения са обосновани
правилни и законосъобразни, а подадената частна жалба е неоснователна и
следва да бъде оставена без уважение.
Ръководен от изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
5
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „ПРОФИ КРЕДИТ
България" ЕООД против разпореждане №3267 от 29.07.2021г. по ч. гр. дело
№ 20212230103292 по описа на Районен съд Сливен за 2021г. в частта, с която
е отхвърлено искането на „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление: гр. София, *-******** за
присъждане на неплатено договорно възнаграждение в размер на 643,65 лв.,
дължимо за периода от 10.02.2020 г. до 10.02.2021 г., неплатено
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 1100,6
лв., дължимо до 10.02.2021 г., неплатена такса по Тарифата за извънсъдебно
събиране на вземането в размер на 0 лв., начислена на 25.02.2019 г., както и
мораторна лихва в размер на 429,57 лв. за периода от II.02.2019 г. до
10.02.2021 г., и мораторна лихва в размер на 202,97 лв. за периода от
10.02.2021 г. до 27.07.2021 г. и за разноски, сторени в заповедното
производство за разликата над 150,71 лв. до пълния претендирай размер от
250,71 лв. като неоснователна.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6