Р Е
Ш Е Н
И Е №1251
гр. Бургас ,
04.11.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд гр. Бургас, четвърти състав, в
съдебно заседание на втори ноември две хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА РАДИКОВА
при секретар С.А., като разгледа, докладваното
от съдия Радикова административно дело № 975 по описа за 2022г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
Образувано е по жалба, подадена от В.Н.К.,
ЕГН **********, чрез адв. Х.К., против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 21-0769-002160/06.12.2021г., издадена от Р.Т.П.–
началник група към ОДМВР Бургас, сектор „Пътна полиция“, с която на основание
чл.171, т.2а, б. „б“ от ЗДвП е прекратена регистрацията на ППС- БМВ 320, с
рег.№ ЕВ 3550 ВМ за срок от 12 месеца.
Жалбоподателката иска отмяна на
заповедта като счита, че същата е издадена при съществено нарушение на
процесуалните правила, неправилно приложение на материалния закон и при
несъответствие с целта на закона. Алтернативно прави искане за намаляване на
срока на действие на наложената принудителна мярка.
В съдебно заседание, не се явява и не
изпраща представител. С молба, представена по делото на 2.11.2022г. адв. К.
заявява, че намира оспорения акт за незаконосъобразен само по отношение на
срока на наложената мярка, тъй като административният орган не е обосновал
причините, поради които е определил максималния срок от 12 месеца. Иска да бъде
намален размера на наложената принудителна административна мярка.
Ответникът – Р.Т.П.– началник група
към ОДМВР Бургас, сектор „Пътна полиция“, не се явява и не изпраща
представител.
Жалбата е процесуално допустима.
Подадена е от лице, с доказан правен интерес от оспорване- адресат на
акта, в предвидения от закона срок.
І.ФАКТИТЕ:
На
05.12.2021г., около 08.15ч, Николай Костадинов - мл. инспектор при сектор „ПП“
ОДМВР гр. Бургас и мл. инспектор Х.К.били потърсени от ОДЧ 24 за съдействие на
„Бреза 4“ гр.Бургас.
В ж.к. Меден
рудник, на паркинга на магазин Лидл, служителите от патрула били спрели за
проверка лек автомобил марка „БМВ”, модел „320и” с рег. № ЕВ3550ВМ, управляван
и собственост на В.Н.К. ЕГН:**********, с адрес *** и се усъмнили, че лицето е
употребило алкохол.
К. и К. пробвали
водача В.К. с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“, с фабричен номер АКВВ
0094, който в 08:35часа на 05.12.2021г., отчел като показания 1,34 промила.
На К. бил
съставен АУАН № АВ196037/05.12.2021 г. и
издаден талон за медицинско изследване № 091383. Същата била отведена в 04 РУ
гр.Бургас и задържана за срок до 24 часа по ЗМВР, във връзка с извършено
престъпление по чл. „343Б“ ал.1 от НК.
След това
жалбоподателката била отведена до УМБАЛ Бургас, късето дала кръв за химичен
анализ.
На
6.12.2022г., въз основа на изложените факти, бил издаден оспорения акт.
С протокол за
химическа експертиза за определяне на концентрацията на алкохол в кръвта
№509/07.12.2022г. било установено съдържание на етилов алкохол в кръвта на К.
1,37 промила.
Като
доказателство по делото е приета Заповед № 251з-3805/26.08.2021г., подписана от
директор на ОДМВР Бургас, с чиято т.1.4. началниците на групи в сектор „Пътна
полиция“ са оправомощени да издават заповеди за прилагане на принудителни
административни мерки по ЗДвП.
По фактите
спор няма.
ІІ. ПРАВОТО:
Съдът намира,
че оспореният акт е издаден от компетентен орган по см. на чл.172, ал.1 от ЗДвП.
Росица
Паязова заема длъжността началник група
към ОДМВР Бургас, сектор „Пътна полиция“ и по силата на заповед Заповед № 251з-3805/26.08.2021г.,
издадена от директора на ОДМВР Бургас, е оправомощена да издава заповеди за
прилагане на принудителни административни мерки.
Оспореният акт е
издаден в предвидена от закона писмена форма и съдържа изискуемите реквизити
/по арг. от чл. 172, ал.1 ЗДвП и чл. 59, ал.2 АПК/.
В него са изложени всички факти, които според административния орган
предпоставят приложението на чл.171, т.2а, б. „б“ от ЗДвП.
Съдът намира, че Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 21-0769-002160/06.12.2021г., е издадена при правилно приложение на
материалния закон.
Според разпоредбата на чл. 171, т. 2а от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движение
по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага
принудителна административна мярка "прекратяване на регистрацията на пътно
превозно средство на собственик за срок от шест месеца до една година",
като са предвидени няколко отделни фактически състава.
Един от тях е прилагане на
мярката по отношение на собственик, който управлява моторно превозно
средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил
наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена
проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на
алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не
изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо
и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества
или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година.
По делото не е спорно, че В.К. е собственик на автомобила с
прекратената регистрация.
Доказано е и че на процесната дата същата е управлявала автомобила с
концентрация на алкохол в кръвта 1, 34промила. Този факт не се и оспорва.
Заповедта за налагане на процесната ПАМ се издава в условията на
обвързана компетентност, при констатиране на нарушение, изразяващо се в
управляване на автомобил от лице, което управлява моторно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда.
С оспорената заповед органът е определил срок на действие на мярката
към максимума, предвиден от закона, който срок е мотивирал високата
концентрация на алкохол в кръвта и високата степен на обществена опасност на
нарушението.
Поради това е неоснователно възражението на жалбоподателката за липса
на мотиви по отношение на срока на действие на мярката.
Съдът намира, че административният орган вярно е отчел тежестта на
извършеното от жалбоподателката деяние и правилно е наложил ПАМ за срок от една
година.
Деянието на К. се отличава с висока степен на обществена опасност,
предвид отчетените стойности на концентрация на алкохол в кръвта. В
състоянието, в което е управлявала автомобила същата е представлявала реална
опасност за живота и здравето на останалите участници в движението. Още повече,
че не е притежавала и почти никакъв опит като водач на моторно превозно
средство- около три години.
Поради това съдът намира, че принципът на съразмерност не е нарушен и
не са налице предпоставки за изменение на срока на действие на наложената
принудителна мярка.
Възражението, че заповедта е издадена при несъответствие с целта на
закона, е неоснователно.
Съответствието на акта със целта на закона се преценява към датата на
издаването му.
Разпоредбата на чл. 171, т. 2а от ЗДвП,
предвижда налагане на принудителна административна мярка с цел осигуряване на
безопасността на движение по пътищата и за преустановяване на административните
нарушения.
Тази цел е постигната, тъй като с прекратяването на регистрацията на
МПС е препятствана възможността на жалбоподателката да застрашава безопасността
на движение по пътищата като управлява автомобила след употребата на алкохол.
Същевременно е предотвратена и възможността от настъпване на вредни последици.
По изложените
съображения, съдът намира, че оспорената заповед не страда от пороците,
регламентирани с нормата на чл. 146 АПК, които да предпоставят отмяна.
Затова и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК и чл.172, ал.5 от ЗДвП,
Административен съд гр. Бургас, четвърти състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на В.Н.К., ЕГН **********, подадена чрез адв. Х.К., против Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка № 21-0769-002160/06.12.2021г., издадена
от Р.Т.П.– началник група към ОДМВР Бургас, сектор „Пътна полиция“.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
СЪДИЯ: