№ 437
гр. Варна, 06.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела Св. Христова
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Славея Н. Янчева
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20223100500093 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалби, вх. № 26125/23.12.2021г., от ММ „Трейд“/ трето лице по
изпълнението/, вх. № 26126/23.12.2021г. от Т. Б. К./длъжник/ и вх. № 26129/23.12.2021г. от Д.М.
/трето лице по изпълнението/ срещу действие на ДСИ по изпълнително дело № 1057/2020г на
ДСИ, при СИС, РС Варна, представляващо оправомощаване на взискателя по делото по реда на
чл.526 ГПК да извърши заместимо действие – премахване на незаконен строеж.
Жалбоподателите твърдят, че са наематели на обектите, предмет на изпълнение, въз основа на
договори за наем, с достоверна дата, сключени преди подаване на исковата молба, решението по
която се изпълнява. Излагат, че не са уведомявани за образуването на исковото производство и за
изпълнителното дело. Считат, че договорът е задължителен за взискателя до изтичане на
договорения срок, поради което и изтичането на този срок е предпоставка за допустимост на
искането на взискателя за осъществяване на исканото изпълнително действие. По изложените
съображения, молят постановлението на ДСИ за овластяване на взискателя по делото да изпълни
премахването на обектите да се отмени като незаконосъобразно.
Взискателят не е депозирал отговор на жалбите. В съдебно заседание изразява становище
за неоснователност на същите и моли да се оставят без уважение.
СИ е изготвил мотиви по обжалваното действие в съответствие с чл.436, ал.3, изр.2 от ГПК.
Счита за неоснователни изложените в жалбите доводи.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното.
Жалбите са депозирани в срок от легитимирани лица , които имат право и интерес от
обжалването-длъжник и трети за изпълнението лица, които упражняват фактическа власт върху
имотите предмет на принудително изпълнение и срещу действие, подлежащо на обжалване
съгласно чл.527, ал.4 ГПК, по реда на чл. 435-438 ГПК, поради което са процесуално допустими.
Разгледани по същество, същите са неоснователни по следните съображения:
Изп.дело изп.д.№ 1057/2020г на ДСИ, при СИС, РС Варна е образувано на 11.03.2020г.
по молба на взискателя СТ. Д. Р. и въз основа на изпълнителен лист от 03.02.2020г., издаден по
гр.д.№11491/2017г. по описа на ВРС, с който Т. Б. К. е осъден да преустанови действията, с които
пречи на С.Р. да ползва необезпокоявано жилищния си имот с идентификатор 10135.2575.1802.1
1
по КККР на гр.Варна, като премахне: складово помещение от 4,5 кв.м., долепено до сграда с
идентификатор 10135.2575.1802.5, складово помещение с площ от 8 кв.м., долепено до сградата на
ищеца с идентификатор 10135.2575.1802.1 и до търговска сграда на ответника с идентификатор
10135.2575.1802.5, на основание чл.109 ЗС.
ПДИ на длъжника по делото е връчена на 12.06.2020г., като в поканата е посочено, че при
неизпълнение в двуседмичен срок от връчването на поканата, ДСИ ще пристъпи към
принудително изпълнение по реда на ГПК.
На 03.08.2020г. длъжникът е депозирал жалба, с която е отправено искане за спиране на
изпълнението по делото. Посочил е, че процесните складови помещения са част от търговски
обекти, собственост на длъжника и по отношение на същите са сключени договори за наем с трети
лица.
С молба от 18.08.2020г., длъжникът е оттеглил жалбата и е отправил предложение да му
бъде даден срок от три месеца за премахване на складовите помещения.
Препис от искането е изпратено на взискателя, който на 25.08.2020г. е депозирал молба, в
която изразява становище за неоснователност на исканията на длъжника, като отправя искане ДСИ
да задължи длъжника да изпълни задължението си.
В отговор на разпореждане на ДСИ, длъжникът е посочил, че ще изпълни задължението си
в разумен срок до м. ноември 2020г. За това становище, взискателят е уведомен на 16.09.2020г.
На 28.10.2020г. длъжникът е депозирал искане, в което посочва, че срокът за премахване на
постройките е кратък и посочва нов краен срок за изпълнение на задължението – 01.02.2021г. С
последващи молби от 03.02.2021г. , 25.03.29.04.2021г. и 20.05.2021г. длъжникът е отправял
искания за продължаване на срока за изпълнение на решението, включително и поради
несъдействие от страна на взискателя.
На 02.06.2021г. ДСИ е уведомил взискателя да не възпрепятства изпълнението на
решението.
С молба от 15.06.2021г. взискателят е заявил, че не е въпрепятствал изпълнението на решението и
е направил искане за предприемане на мерки за изпълнението.
Със съобщение от ДСИ, връчено на длъжника на 23.06.2021г., същият е бил уведомен да
предприеме действия по изпълнение на решението.
На 20.10.2021г. ДСИ е изпратил съобщение до взискателя, да поиска да бъде оправомощен
от ДСИ да извърши заместимото действие по премахване на складовите помещения за сметка на
длъжника.
С молба от 09.11.2021г., взискателят е отправил искане да бъде оправомощен да извърши
премахване на складовите помещения, описани в решението и изпълнителния лист.
С постановление от 24.11.2021г. ДСИ е оправомощил взискателя да премахне посочените в
изпълнителния лист помещения.
Съгласно разпоредбата на чл.526, ал.1 ГПК, когато длъжникът не изпълни едно действие,
което е осъден да извърши и което действие може да се извърши от друго лице, взискателят може
да иска от съдебния изпълнител да го оправомощи да извърши действието за сметка на длъжника.
Предмет на изпълнението по изпълнителното дело е заместимо действие на длъжника. При
неизвършването от него на това действие в срока за доброволно изпълнение, единствения
предвиден в закона друг начин за осъществяване на резултата по влязлото в сила осъдително
решение е взискателят да поиска оправомощаването му от съдебния изпълнител да извърши
действието лично или чрез трети лица за сметка на длъжника. В случая несъмнено е установено, че
се касае за заместимо действие на длъжника и взискателят е направил искане за оправомощаване с
молба от 09.11.2021г. Видно от данните по делото е налице и следващата предпоставка за
оправомощаване на взискателя – неизпълнение от страна на длъжника, в рамките на срока по
чл.428, ал.1 ГПК и към момента на оправомощаване на взискателя безспорно е изтекъл.
Процесуалния закон не въвежда други изисквания за прилагане на хипотезата по чл.526, ал.1 ГПК.
Длъжникът е имал възможност да осуети оправомощаването като пристъпи към изпълнение на
заместимите действия в срока за доброволно изпълнение или в рамките на продължаването на
срока. В процесният случай не се налице данни за предприеманена действия от страна на
длъжника за доброволно изпълнение на задължението, за което е осъден с влязло в сила решение.
2
Подавани са само молби за продължаване на срока за доброволно изпълнение.
При това положение, след като длъжникът не е изпълнил заместимото действие по
изпълнителния лист в рамките на дадения срок за доброволно изпълнение, то правилно съдебния
изпълнител е постановил обжалваното оправомощаване на взискателя да го извърши за негова
сметка.
Неоснователни са и наведените в жалбите на третите за изпълнението лица оплаквания за
незаконосъобразност на постановелението на ДСИ. С нормата на чл.435, ал.4 и ал.5 ГПК е дадена
възможност трето за изпълненителното производство лице да обжалва действията на съдебния
изпълнител, единствено когато изпълнението е насочено върху вещ, която към деня на запора се
намира във владение на това лице. В мотивите на т.8 от ТР №2/26.06.2015г., по ТД №2/2015г. на
ОСГТК на ВКС, е възприета принципна позиция, че възможността за обжалване на действията на
съдебния изпълнител до лимитативно изброени актове, подлежащи на обжалване от точно
определен кръг лица и на лимитативно посочени в закона основания, което изключва всяко
разширително тълкуване на разпоредбите относно обжалването на действията и отказите на СИ.
С оглед необходимостта от стриктно тълкуване на разпоредбата на чл.435, ал.5 ГПК, предметът на
проверката, която се дължи от съда в това производство, се свежда единствено до преценката за
установено владение от трето за изпълнението лице, което датира отпреди момента на завеждане
на делото, решението, по което се изпълнява принудително. В случая от данните по делото и
заявеното в жалбите не се установява третите лица да са владяли имотите, предмет на изпълнение
или да се претендират права върху тях, противопоставими на взискателя. Липсват данни, които да
обосноват извод, че към датата на образуване на делото и предявяване на иска, решението по
който се изпълнява имотите са били собствен или във владение на жалбоподателите. Дори да се
приеме, че третите лица са упражнявали фактическа власт върху имотите, то това обстоятелство не
води до категоричен извод, че са били владелеци, а не държатели. Предвид изложеното,
настоящият състав на съда намира, че жалбоподателите не са установил, че имат качеството на
владелеци на имотите по смисъла на чл.435, ал.5 ГПК, поради което и не могат да се ползва от тази
защита. При липсата на доказано владение върху имотите, предмет на принудително изпълнение,
към момента преди предявяване на иска и при наличие на данни, че имота е бил собственост на
длъжника по делото, то това е направило възможно провеждането на принудително изпълнение и
само на това основание жалбоподателите не могат да искат отмяна на действието на съдебния
изпълнител. Пътят за защита на правата им е друг, а именно по исков ред.
Предвид изложеното жалбите са неоснователни си следва да се оставят без уважение.
С оглед изхода от спора, на основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на въззиваемия СТ. Д. Р.
следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 300лв., съгласно представените
доказателства.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 26125/23.12.2021г., от ММ „Трейд“, жалба вх. №
26126/23.12.2021г. от Т. Б. К. и жалба вх. № 26129/23.12.2021г. от Д.М. срещу постановление от
24.11.2021г. на ДСИ по изпълнително дело № 1057/2020г. на ДСИ, при СИС, РС Варна, за
овластяване на взискателя по делото по реда на чл.526 ГПК да извърши за сметка на длъжника по
делото заместими действия – премахване на складови помещения, описани в изпълнителен лист №
653/03.02.2020г., издаден от ВРС.
ОСЪЖДА Т. Б. К., ЕГН **********, гр.Варна да заплати на СТ. Д. Р., ЕГН **********,
гр.Варна сумата от 300лв., представляваща разноски по делото, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4