Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Иванка Вачкова | |
Производство по чл.258 ГПК С решение № ;;; от ;;.2012 год. по гр.д. № ;;; по описа за 2011 год. Горнооряховският районен съд е отхвърлил иска по чл.215,вр. с чл.121 от КТ за присъждане на командировъчни дневни за 2008 год. - 1270 лв.;за 2009 год. - 1140 лв. и за 2010 год. - 980 лв.,предявен от инж.К. М. К;,гр.Г.О.,ул.”М.”,№361,.6,А.30,против Д;П;” Н; К; Ж. И;”,с ЕИК ;;;,със седалище и адрес на управление гр.С;,;;;,Район С;,ул.”К.М.Л.”,№ 110,Поделение „Сигнализация и комуникация”,С. „СТ”Г. О.,ул.Ц. О. 5120 като неоснователен и недоказан.Отхвърлил е иска на К. К. против Д.П.Н.К.Ж.И.”,с ЕИК ...,със седалище и адрес на управление гр.С.,...,Район С.,ул.”К.М.Л.”,№ 110,Поделение „Сигнализация и комуникация”,С. „СТ”Г. О. по чл.86 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение по чл.215 от КТ,във вр.чл.121 от КТ като неоснователен.Осъдил е К. К. да заплати на Д.П.Н.К.Ж.И.”,с ЕИК ...,със седалище и адрес на управление гр.С.,...,Р.С.,ул.”К. М. Л.”,№ 110,Поделение „Сигнализация и комуникация”,С. „СТ”Г. О. разноски в размер на 500 лв. В законовия срок е постъпила въззивна жалба от инж.К. К.,ищец п¯ делото .Жали се решението вцялост.Навеждат се подробни съображения за неправилност на постановения съдебен акт на първата инстанция. Прави се искане въззивният съд да отмени решението на първата инстанция и да постанови друго,с което да уважи предявените искове.Претендира разноски. Във въззивната инстанция жалбата се поддържа лично от ищеца . С довод за неоснователност във въззивната инстанция въззиваемото дружество,работодател,чрез упълномощения адвокат -П.,спори жалбата . Въззивният съд като взе предвид наведените в жалбата оплаквания и като прецени събраните по делото доказателства заедно и поотделно,приема за установено следното: След извършената служебна проверка по реда на чл.269,ал.1 ГПК въззивният съд счита,че обжалваното решение е валидно и допустимо.Разгледано по същество същото се явява правилно. Районният съд е обсъдил събраните по делото доказателства.Направил е правилни изводи какви обстоятелства от фактическа страна се установяват с тях. Въззивният съд преценявайки събраните в първоинстанционното производство доказателства,приема за установени от фактическа страна същите обстоятелства,приети за установени от районния съд.Поради което счита,че не е необходимо отново да възпроизвежда какви обстоятелства от фактическа страна приема за установени от събраните в първоинстанционното производство доказателства.Във въззивната инстанция нови доказателства не са представени. Възприетата от въззивната инстанция фактическа обстановка налага следните правни изводи: Предявени са обективно съединени искове по чл.215 от КТ във вр.с чл.121 от КТ и чл.86 от ЗЗД,които въззивният съд намира за неоснователни и недоказани. Установява се от събраните доказателства и не се спори от страните,че инж.К. М. К. и ДП „НК Ж. и.”, са били в трудово договорни отношения,където ищецът е заемал длъжността „инженер жпт/инспектор СЕС” в С.”Сигнализация и телекомуникация” - Г.О.,поделение на НК”Ж. и.”.,с място на работа -С.”Сигнализация и телекомуникация” - Г.О../л.10 от първоинст.дело/.Не се спори от страните,че ищецът е изпълнявал трудовите си функции както в седалището на поделението в гр.Г.О.,така и в териториалната цялост на цялото поделение..По делото е приложена длъжностна характеристика за заеманата от ищеца длъжност”инженер ЖП Транспорт/инспектор сигурност на електросъоръженията”,в която подробно са изброени задълженията на ищеца по трудовото правоотношение.Приложената длъжностна характеристика е подписана от ищеца.Не се спори,че инж. К. е изпълнявал трудовите си функции съобразно тази длъжностна характеристика. Спорно по делото е мястото на работа на ищеца,с оглед исковата претенция за заплащане на дневни командировъчни за дните,в които е изпълнявал трудовите си функции в района на поделението,седалището на поделението ,извън гр.Г.О..По делото са приложени множество писма отправени от ищеца и отговори от работодателя,както и заповеди,с които работодателят отказва заплащането на дневни командировъчни пари,приемайки ,че мястото на работа на ищеца е на територията на цялото поделение,а не само на територията на седалището на поделението в гр.Г.О.. Мястото на работа е основен елемент на трудовото правоотношение,който страните уговарят при сключване на трудовия договор.Член 66 ,ал.3 от КТ сочи как се определя мястото на работа на работника или служителя,което е или „седалището на предприятието,с което е сключен трудовия договор,доколкото не е уговорено друго или не следва от характера на работата”.В случая мястото на работа на ищеца е определено кумулативно : уговорено е между страните и следва от характера на работата.В чл.6 от Наредбата за командировките в страната определя в кои случаи не се смятат командировани лицата,като в т.2-ра е посо¸ено”изпълняват служебни задачи в границите на населените места,където е мястото на работата им,определено при възникване на трудовото правоотношение”.Видно от длъжностната характеристика, съдържанието на трудовата функция на ищеца се изразява в „осъществяване на контрол на техническата готовност на осигурителната,телекомуникационнна техника и на електроснабдителните съоръжения.Изработване на инструкции,наредби и предписания по поддръжката,ремонта и строителството на съоръженията.Осъществяване на контрол на изпълнение на техническите предписания и утвърдените технологии при профилактика,текущ ремонт и обновяване на електротехническите съоръжения”.Изложеното налага извода,че в случаите в които ищецът е изпълнявал служебните си задачи/предимно по утвърдени графици и по предварително определени участъци/ в границите на населените места на територията на поделението, не следва да се счита за командирован.Този извод на съда следва от законовата разпоредба на чл.66,ал.3 от КТ и чл.6,т.2 от Наредбата за командировките в страната.Както бе посочено по-горе мястото на работа на ищеца е определено по следния начин:уговорено е при подписване на трудовия договор - С. „Сигнализация и телекомуникация” - Г.О. и следва от характера на работата,а това са границите на населените места на територията на поделението,където изпълнява служебните си задачи.Настоящият състав на въззивната инстанция споделя изводите на първата инстанция,досежно действията на работодателя свързани с приложението на чл.19 от НКС и на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционното решение.Предявените искове по чл.215 ,във вр.чл.121 от КТ и чл.86 от ЗЗД се явяват неоснователни и недоказани и подлежат на отхвърляне. По изложените съображения въззивната жалба се явява неоснователна и следва да се остави без уважение. Решението на първата инстанция се явява правилно и следва да бъде потвърдено. При този изход на делото жалбоподателят ищец следва да заплати на ответника разноски за адвокат в размер на 500 лв.,направени във въззивната инстанция. Води от изложеното въззивният съд Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА решение № ... от ...2012 год. по гр.д. № ... по описа за 2011 год. на Горнооряховския районен съд. ОСЪЖДА инж.К. М. К. ,гр.Г.О.,ул.”М.”,№361,.6,А.30,да заплати на Д. П.” Н. К. Ж. И.” ,с ЕИК ...,със седалище и адрес на управление гр.С.,...,Район С.,ул.”К. М. Л.”,№ 110,Поделение „Сигнализация и комуникация”,С. „СТ”Г. О.,ул.Ц. О. 1. сумата от 500 лв.,разноски във въззивната инстанция. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. Председател : Членове : |