ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Град Асеновград, 30.12.2019г.
ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ С председател СТЕФКА
ПАШОВА, като разгледа в закрито съдебно заседание на 30.12.2019г. докладваното
от председателя на съдебния състав, нчхд № 841.2019г. по описа на съда, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 243 ал.4 от НПК.
Постъпила е жалба от пострадало лице срещу прокурорски
акт, подлежащ на съдебен контрол – постановление за прекратяване на наказателно
производство от 09.10.2019г., по ДП № 6/2016г. по описа на РУ на МВР -
Асеновград.
Жалбата е в срок и е подадена от лице с активна
процесуална легитимация да отпочне настоящето производство, поради което и
съдът я прие за допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна по
следните мотиви:
ДП № 6.2016г. по описа на РУ на МВР - Асеновград, е
образувано срещу НИ за престъпление по чл. 209, ал.1 от НК.
В хода на досъдебното производство, от събраните
доказателства, се установява следната фактическа обстановка:
Свидетелката А. Т. и нейният братовчед – Р.А.,
закупили съвместно, в условията на съсобственост, недвижим имот пл. № ПИ №
99088.736.6. За закупуването на този имот съдействала обв. Н. Х. - братовчедка на свидетеля Р.А., който,
ведно със свидетелката М.Я., съсобственик във фирма „***”оод и лицето Р.И.К.
също съдружник в посочената фирма, съдействала за откриване на собствениците на
поземления имот и подготовка на документите за покпуко - продажбата му, която
впослествие била реализирана. Уговорката между свидетеля Р.А., свидетелката А. Т.
и обв. Н.Х. била, че впоследствие чрез обвиняемата, ще бъде сменен статута на
земята, с цел извършване на строителство
за жилищни нужди върху него, както и ще бъдат изготвени проектите за жилищните
сгради, които свидетелите Р.А. и А. Т. решили да строят съвместно на калкан.
Свидетелката А. Т. се запознала с обв. Н.Х. в офиса, държан под наем от фирма „***”оод,
находящ се в хотел „Асеновец”, през 2009г. Малко преди това, обвиняемата Н.Х.
помолила свидетелката М.Я., да работи в нейния офис и да ползва фирма „***”оод
за издаване на документи, когато се налага във връзка с дейността си като
физическо лице, да ползва фирмата, от чието име при получаване на парични
средства, да издава ПКО, като впоследствие свидетелката М.Я. да издава РКО за
излизане на парите от касата, в полза на обв. Н.Х., за което свидетелката М.Я.
се съгласила.
Обвиняемата Н.Х. никога не е била нито на трудов, нито
на граждански договор във фирма „***”оод, което е видно и от приложеното по
делото удостоверение от ТД на НАП за регистрирани трудови договори и декларация
от фирмата, приложена по делото. След
закупуването на земеделската земя в съсобственост от свидетелите Р.А. и А. Т.,
двамата отишли в офиса, държан от фирма „***”оод в хотел „Асеновец”, където се
срещнали с обв Н.Х. и уговорили, че същата ще смени статута на земята, както и
ще изготви проектите за съвместната жилищна сграда на калкан на двамата
свидетели, за което поискала от всеки един от тях, сумата от 4000 лева за смяна
на статута и по 4 000 лева от всеки еди от тях, за изготвяне на проектите
на жилищните сгради, или по 8000 лева на
човек, която сума всеки един от двамата свидетели се съгласил за заплати.
По време на този раговор, в офиса се намирала и
свидетелката М.Я., която обаче присъствала само като слушател, но не взела
никакво участие в него. Този ден, понеже свидетелят Р.А. имал в себе си пари,
платил на обв. Н.Х., сумата от 2000 лева, за която му бил издаден разходен
касов ордер, от фирма „***”оод, от дата 08.12.2009г. с номер на ордера 52 и
основание за внасяне на сумата „смяна на статут”. Този ден, понеже свидетелката
А. Т. нямала в себе си пари, не платила сума от 2000 лева, но няколко дена
по-късно, по устна уговорка с обв. Н.Х., изпратила мъжа си да й предостави сума от 2000 лева, което той и
сторил, за което му бил издаден РКО № 55 на името на Р.И. Т., за 2000 лева с
основание „смяна на статут” и дата 15.12.2009г.
Впоследствие на няколко пъти, свидетелката А. Т.
заплатила лично и на ръка поисканата й обща сума от 8000 лева на няколко вноски, от по 2000 лева,
за което й били издадени и ПКО с номера 82 от дата 21.10.2010г. с основание
„аванас – арх. План”, ПКО № 86 на името на вносителя свидетелката А. Т. от дата
05.07.2010г. с основание „архитектурен план” за сумата от 2000 лева, ПКО № 80
от дата 24.06.2010г. на името на свидетелката А. Т. с основание „архитектурен
план – авансово” за сумата от 2000 лева. Свидетелят Р.А. заплатил наведнъж
остатъка от поисканата му сума като внесъл на ръка в офиса на фирма „***”оод
сумата от 6000 лева, за което му бил идаден ПКО, който той обаче не представил
по делото, тъй като го загубил. От така внесените й суми, обвиняемата Н.Х.
заплатила на архитект Л.Ч., с който свидетелката М.Я. работила, сумата от 1000
лева, или по 500 лева като аванас за изготвяне на архитектурен проект. Към края
на 2010г. обв. Н. Х. без да уведоми свидетелката М.Я., напуснала офиса на фирма
„***”оод и отишла да работи в Пловдив.
Свидетилите Р.А. и А. Т. неколкократно я търсили по
телефона, като при всички разговори обв.
Н.Х. ги уверявала, че документите се предвижват и е въпрос на време да бъдат
изготвени. По-късно свидетелите Р.А. и Е. Т. разбрали, че обв. Н.Х. е напуснала
страната и се е устроила в Белгия, като през месец юли 2012г. свидетелката Н.Т.
научила, че обв. Н.Х. е оставила документите и е заминала за чужбина. Свързала
се с нея по Фейсбук и обв. Н.Т. й казала, че когато има възможност, ще й върне
остатъка от дадената й сума в общ размер
на 8 000 лева, или сумата от 7380 лева, което впоследствие
обаче не сторила.
Свидетелката А. Т. и свидетелят Р.А. се свързали с
арх. Л.Ч., който им признал, че обв. Н.Т. му е заплатила сумата от 1000 лева
като аванс за изготвяне на техните архитектурни проекти и е направила
геодезическо заснемане на имота, но проектите не са са изготвени от него, тъй
като не са задвижени от обв. Н.Х. останалите процедури.
Свидетелят Р.А., научавайки, че обв. Н.Х. е оставила
документите и е заминала да живее в чужбина, също се свързал по Фейсбук с
обвиняемата Н.Х., която и на него заявила, че ще му върне остатъка от заплатенинте
й от свидетеля Р.А. сума от 8000 лева,
или сумата от 7380 лева, като дори му поискала и банкова сметка, ***, което и
до момента не е сторила.
Свидетелите А. Т. и Р.А. се свързали с алх. Л.Ч.,
комуто заплатилиа изготвянето на архитектурен проект на сградите им на калкан,
което той и сторил.Задвижили и процедурата по смяната на статута на общата им
земя.
От изготвената по делото съдебно – комплексна
ексепртиза № 8 се установява, че подписите, положени под „касиер” в копие на
квитанция - към приходен касов ордер с №
80 и 82, са изпълнени от обв. Н.Н.Х.. Ръкописните текстове в копие на квитанция
– към ПКО с № 80 и 82, не са изпълнени от никое от лицата Н.Н.Х. и М.К.Я..
Подписите, положени под „касиер” в копие на квитанция – към ПКО с № 55 и 86, са
изпълнени от лицето М.К.Я.. Ръкописните текстове в копие на квитанция – към
приходен касов ордер с номера 55 и 86, са изпълнени от лицето М.К.Я..
Изготвена е втора комплексна съдебно – комплексна
експертиза, от заключението на която се установява, че подписът, положен под
„касиер” в копие на квитанция – към приходен касов ордер с номера 51 и 53 от
дати 15.11.2009г. и 08.12.2009г. не е изпълнен от Н.Н.Х..
Подписът, положен под „касиер” в копие на квитанция към приходен касов ордер
с № 51 и 53 от дати 15.11.2009г. и 08.12.2009г. е изпълнен от М.К.Я..
Ръкописният текст, попълнен в коие на квитанция – към
приходен касов ордер с № 51 и 53 от дати 15.11.2009г. и 08.12.2009г. е изпълнен
от М.К.Я..
Поради това, че дълго време обв. Н.Х. не възстановила
сумите на двамата свидетели, същите сезирали РП- Асеновград, която отпочнала
настоящето досъдебно производство.
Видно от справката за съдимост, обвиняемата Н.Х. не е
осъждана
По доказателствата:
Така приетите за установени факти по делото, съдът
намери за доказани от протоколите за
разпити на свидетелите А.Х.Т., Р.М.А., М.К.Я., Л.И.Ч., Р.И. Т., които съдържат
логични, последователни, непротиворечиви и подкрепени както от писмените
доказателства свидетелски показания, така и от двете комплексни експертизи на
подписи и текстове в ПКО-ри.
Като надлежно приобщени и достоверни, съдът кредитира
и писмените доказателства по делото, а именно – декларация от „***”оод от 29.01.2016г.,
справка за актуално състояние на всички трудови договори към дата 29.01.2016г.,
справка за съдимост, квитанция към ПКО № 82, квитанция към ПКО № 55, квитанция
към ПКО № 86, квитанция към ПКО № 80, квитанция към ПКО № 51, квитанция към ПКО
№ 52, електронна карта на обвиняемата от Белгия и документи за земята на
свидетелите Т. и Р..
Като обосновани и изготвени от вещи лица с
компетентност в областта на графологията, съдът кредитира и двете изготвени
съдебно – комплексни експертизи.
По отношение на обясненията на обвиняемата Н.Х.,
дадени в протокол за разпит на обвиняемо лице и в очни ставки със свидетелите А.
Т. и Р., съдът не кредитира същите, тъй като те напълно се опровергават от
кредитираните от протоколи за разпит на свидетели, от писмените доказателства
по делото и от двете комплексни експертизи, като съдът зачита същите единствено
като защитна теза и позиция на обвиняемата.
От правна
страна:
Извидът на прокурора за липса на осъществен както от
обективна, така и от субективна страна, състав на престъпление по чл.209, ал.1
от НК е законосъобразен и се базира на правилно събрани, кредитирани и
интерпретирани доказателства в досъдебната фаза на процеса и правилно
приложение на материалния закон.
На първо място, за да е налице съставомерност на
престъплението по чл.209, ал.1 от НК, е необходимо деецът, който сключва
граждански правоотношения и договор, да има ясното съзнание, че не е в
състояние да ги изпълни и единствената му цел да ги сключи е измамлива, без
първоналачно намерение от субективна страна да изпълнява изобщо сключения
договор.
В случая, обвиняемата Н.Х. е работила чрез фирма „***”оод,
със съдействието и съгласието на
свидетелката М.Я., ползвала е както офиса на тази фирма, намиращ се в хотел
„Асеновец”, имала е нейното съгласие при получаване на суми от клиенти на обв. Н.Х.,
да издава от фирма „***”оод ХКО, което е сторила и при получаване на парични
суми както от свидетеля Р.А. и А.Т. и
нейният съпруг, които са приложени като писмени доказателства по делото.
На следващо място, видно от изготвените по делото две
комплексни съдебно – графологични експертизи, е налице попълване на текста и
подписът след касиер в два от ПКО-ри с № 51, 53,55 и 86, са изпълнени от М.Я.,
което налага извода, че същата е съдействала чрез фирмата си не само за
отчитане и легализиране на получените от обв. Н.Х. парични средства за
услугата, която се е договорила устно да извърши на свидетелите Т. и Р., но е и
имала и опита и подкрепата за това от свидетелката М.Я..
Не на последно място, същата я е свързала и с
архитекта Чохаджиев, комуто е възложила изготвянето на пректите за двете къщи,
както и обвиняемата е осъществила геодезическо заснемане на имота. Тоест, към
момента на сключване на устните договори със свидетелите Т. и Р., обвиняемата Н.Х.
е имала обективната възможност, работейки макар и неформално чрез фирма „***”оод,
в неин офис, ползвайки нейно счетоводство, както и лица, с които фирмата работи
и подкрепа от свидетелката М.Я., която извършвала такива услуги чрез фирмата
си, е имала както обективна възможност да изпълни сключения договор, така и при
неговото сключване, не се констатира първоначална измамлива цел, с която същата
да го е сключила, както и цел да набави за себе си имотна облага.
Поради това липсва както обективен, така и субективен
състав на престъпление по чл. 209, ал.1 от НК.
На следващо място, вярно е, че същата е взела сума от
по 8000 лева от всеки един от двамата свидетели А. и Р., като не е изпълнила
договора си с всеки един от тях, която
сума не е възстановила, но това по своя характер не представлява имотна облага
по смисъла на чл. 209, ал.1 от НК, тъй като поради неизълнение на договора си с
тези двама свидетели, тази сума е дължима по силата на облигационните
отношения, изводими от законовото основание за разваляне на договора поради
неговото неизпълнение, каквото в случая е налице и законовото изискване за
връщане на заплатанети по него суми, каквото задължение за обв. Н.Х. стои.
Касае се за отношения от гражданско – правен характер,
които следва да бъдат защитени по друг ред, с оглед на това, че в случая
деятелността на обвиняемата Н.Х., не представлява престъпление по чл. 209 ал.1
от НК.
Като е приел този правен извод и прекратил досъдебното
производстно, прокурорът е приложил
правилно закона, поради което и като е издал едно законосъобразно
постановление, което следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 243, ал.5,
т.1 от НПК,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановление на РП - Асеновград, за
прекратяване на наказателно производство от 09.10.2019г., по ДП № 6/2016г. по
описа на РУ на МВР - Асеновград.
Определението
за се съобщи на пострадалите лица Р. и А., на обвиняемата Н.Х. и на адвокат Л.Ч. и на РП-
Асеновград.
Същото подлежи на обжалване пред Окръжен
съд – Пловдив, в 7 – дневен срок от неговото съобщаване, чрез Районен съд – Асеновград.
Районен съдия: