РЕШЕНИЕ
№ 514
гр. Ямбол, 31.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Георги Ст. Георгиев
при участието на секретаря Е.Г.А.В.
като разгледа докладваното от Георги Ст. Георгиев Гражданско дело №
20222330103123 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба, предявена от АПИ – гр.
София, чрез ОПУ гр. Ямбол против ЗД «БУЛ ИНС», с която се иска съдът да осъди
ответника да заплати на ищеца сумата от 425, 00 лв., представляваща разликата до пълния
размер на нанесените му имуществени вреди в резултат на ПТП от 14.06.2021 год., сумата
62,17 лв. мораторна лихва за периода 14.06.2021 – 21.11.2022 г., ведно със законната лихва
върху главницата, осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 230,28 лв.
представляваща разликата до пълния размер на нанесените му имуществени вреди в
резултат на ПТП от 16.09.2021 год., сумата от 27,63 лв. мораторна лихва за периода
16.09.2021 г.- 21.11.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата и осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 38,38 лв. представляваща разликата до пълния
размер на нанесените му имуществени вреди в резултат на ПТП от 12.10.2021 год., сумата
от 4,33 лв. мораторна лихва за периода 12.10.2021 г.- 21.11.2022 г., ведно със законната
лихва върху главницата и направените разноски.
В исковата молба се твърди, че в резултат на ПТП, възникнало на 14.06.2021 год.,
констатирано с протокол от същата дата били нанесени имуществени вреди на ищеца ,
изразяващи се в увреждане на 12 метра единична ограничителна система на пътищата от
посочения тип. Също така се твърди,че в резултат на ПТП,възникнало на 16.09.2021
г.,констатирано с протокол от същата дата били нанесени имуществени вреди на
ищеца,изразяващи се в увреждане на 48 м. единична ограничителна система за пътища в
пътната част. Също така се твърди,че в резултат на ПТП,възникнало на 12.10.2021
г.,констатирано с протокол от същата дата били нанесени имуществени вреди на
ищеца,изразяващи се в увреждане на 8 м. единична ограничителна система за пътища в
пътната част.
Уврежданията били причинени от водачи на леки автомобили, застраховани по
задължителна застраховка ГО при ответника.Със заявление ответникът бил уведомен за
настъпилите застрахователни събития. Общата стойност на причинените вреди по първото
ПТП била в размер на 1161, 36 лв. с ДДС; по второто ПТП била в размер на 4645,44 лв.с
1
ДДС и по третото ПТП била в размер на 774, 24 лв. с ДДС. Описват се подробно
обстоятелствата по настъпване на процесните ПТП-та. Ищецът получил от застрахователя
частично плащане и по трите ПТП, като по изложени съображения счита, че има право на
пълно възстановяване на вредата съгласно чл. 51 ЗЗД, като по предявените искове се иска и
присъждане на лихва за забава върху главницата от датата на увредата.
Ответникът оспорва исковете , т.к. отговорността на ответното застрахователно
дружество била определена от експерт и била изплатена на ищцовото дружество с платежни
нареждания; оспорва се и размера на претенциите,като същите били завишени и липсвало
доказателства как било начислено доставка и монтаж на нови ограничителни системи, както
и доставка на такива, които се облагали с ДДС; като се дължало обезщетение след
приспадане на стойността на увредените материали и реализирането им под формата на
вторични суровини.Оспорва се искането за присъждане на лихва за забавено плащане по
изложени съображения. Иска се отхвърляне на исковете, както и присъждане на разноски.
В с.з. исковата молба се поддържа от процесуалния представител на ищеца.
Ответникът , редовно уведомен, не изпраща представител.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Към исковата молба е приложено уведомително писмо от 07.07.2021 год. до
ответника с искане за заплащане на нанесена щета по посочена банкова сметка.Приета е и
количествено – стойностна сметка за щети от ПТП от 07.07.2021 год. на обща стойност
1161, 36 лв. с ДДС.
Приет е и протокол за ПТП № *** год. със снимков материал към него за увредените
пътни принадлежности, кореспонденция по ел. поща с ответното застрахователно
дружество, касаещо номера на заведената щета по случая и ел. извадка от разплащателна
сметка на ищцовото дружество за постъпило частично плащане по щета на 16.08.2021 г.,
изчисляване на законна лихва за забава, заявление за заплащане на нанесени щети от
07.12.2021 г., количествено – стойностна сметка за възстановяване на нанесени щети,
протокол за ПТП № *** г. със снимков материал към него за увредените пътни
принадлежности, уведомление за настъпила щета на имущество по застраховка ГО на МПС,
ел.извадка от разплащателна сметка на ищцовото дружество за постъпило частично плащане
по щета от 18.02.2022 г., изчисляване на законна лихва за забава към 21.11.2022 г., заявление
за плащане на нанесени щети от 27.10.2021 г., количествено – стойностна сметка за
възстановяване на нанесени щети, протокол за ПТП № *** г. със снимков материал към
него за увредените пътни принадлежности, известие за доставяне, ел. извадка от
разплащателна сметка на ищцовото дружество за постъпило частично плащане по щета на
14.12.2021 г., изчисляване на законна лихва за забава, договор от 12.09.2018 г. , в едно с
приложенията към него и видовете дейности по позиции и цена на всяка една от тях.
От страна на полицията са изпратени и приети заверени копия от съответните
АУАНИ, заверени копия от наказателни постановления и снимкови материали на
електронен носител, касаещи настъпилите три ПТП-та.
По делото е назначена и изслушано заключението на комплексна САТОЕ, вещите
лица по която са посочили, че описаните в ИM увреждания по пътни принадлежности на
републикански път *** при км. ***; км. *** и в пътния участък на АМ *** при километър
*** могат да се получат в следствие на удари с дясната част на автомобилите в процес на
напускане на пътното платно за движение и удар в неподвижната предпазна ограда. На база
издадените Протоколи за ПТП тези увреждания се дължали на ПТП-та станали при удари
на леки автомобили управлявани от водачи А. К. И., Е. М. Г. и И. Д. Д.. Общата стойност на
нанесените материални щети по „матинелата“ на първото ПТП била в размер на 1161, 36
лв. с ДДС, по второто ПТП в размер на4645,44 лв. с ДДС и по третото ПТП в размер на
2
774,24 лв. с ДДС. Описани са технологиите по възстановяване на пътните принадлежности
на пътищата. Посочва се, че средната изкупна цена за предаване на пътни съоръжения за
скрап, и по-специално на компрометираните парапети, продаден на пунктовете за вторични
суровини би била на обща стойност 436, 05 лв. При изслушването си вещите лица посочват,
че са ползвали за експертизата средни цени за региона, като процесните съоръжения –
мантинели не се изкупуват в пунктове на дребно.
Съдът счита, че експертизата следва да бъде кредитирана като компетентно изготвена
от лица разполагащи със съответните специални знания и неоспорена от страните.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявени са искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ (в сила от 01.01.2016г.) и
чл. 86,ал.1 от ЗЗД.Съдът намира така предявените главни искове за допустими, а по
същество за основателни , предвид следното:
Увреденото лице може да предяви пряк иск срещу застрахователя на причинителя на
вредата, като с договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се
задължава да покрие отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди. За да се ангажира отговорността на застрахователя по
чл. 432 ал. 1 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска
отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да
са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД,
пораждащи основание за отговорност на прекия причинител спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди. Отговорността на застрахователя е обусловена от
отговорността на застрахования деликвент, като застрахователят дължи обезщетение за
вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за репарирането им.
От събраните по делото доказателства се установи, че на 14.06.2021 г. на
републикански път ***при км. *** дясно е настъпило ПТП, с участието на лек автомобил с
рег. номер ***, за който към този момент е имало сключена задължителна застраховка
“Гражданска отговорност” при ответното дружество. Горните факти са безспорни между
страните. Безспорно е още и, че са причинени вреди, вкл. техния размер.
Също така е установено по делото от събраните доказателства, че на 16.09.2021 год.
е настъпило ПТП на АМ ***, при км. *** ляво , с участието на лек автомобил с рег. номер
***, за който към този момент е имало сключена задължителна застраховка “Гражданска
отговорност” при ответното дружество. Горните факти са безспорни между страните.
Безспорно е още и, че са причинени вреди, вкл. техния размер.
Също така е установено по делото от събраните доказателства, че на 12.10.2021 год.
е настъпило ПТП на републикански път *** при км. *** дясно е настъпило ПТП, с участието
на лек автомобил с рег. номер ***, за който към този момент е имало сключена
задължителна застраховка “Гражданска отговорност” при ответното дружество. Горните
факти са безспорни между страните. Безспорно е още и, че са причинени вреди, вкл. техния
размер.
Основните възражения на ответното дружество, че се оспорват исковете по
основание и размер, като не се оспорват наличията на застрахователните правоотношения
по застраховка „ГО“.
Трайна и безпротиворичива е съдебната практика, че всички елементи от
фактическия състав на деликтната отговорност следва да бъдат доказани в настоящото
производство.
Механизма на настъпването на процесните ПТП-та според съда са изяснени в
пълнота от съвкупната преценка на събрани по делото доказателства, като в тази насока
следва да се отбележи, че в случая липсва оспорване и от ответната страна. По първия
3
случай е нарушен чл. 20 ал.2 ЗДвП., съгласно който водачите на пътни превозни средства
са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне
опасност за движението. Следователно поведението на водача е противоправно. Вината се
предполага– чл.45, ал.2 от ЗЗД, като тази презумпция не бе опровергана в настоящото
производство чрез обратно доказване от ответника.
От процесното ПТП са причинени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на
12 м. единична ограничителна система за пътища в пътната част , като същите са в
причинно-следствена връзка с противоправното поведение на водача на лекия автомобил .
По втория случай е нарушен чл. 20 ал.1 ЗДвП., съгласно който водачите са длъжни
да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. Следователно
поведението на водача е противоправно. Вината се предполага– чл.45, ал.2 от ЗЗД, като тази
презумпция не бе опровергана в настоящото производство чрез обратно доказване от
ответника.
От процесното ПТП са причинени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на
48 м. единична ограничителна система за пътища в пътната част , като същите са в
причинно-следствена връзка с противоправното поведение на водача на лекия автомобил.
По третия случай е нарушен чл. 20 ал.2 ЗДвП., съгласно който водачите на пътни
превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението. Следователно поведението на водача е противоправно.
Вината се предполага– чл.45, ал.2 от ЗЗД, като тази презумпция не бе опровергана в
настоящото производство чрез обратно доказване от ответника.
От процесното ПТП са причинени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на
8 м. единична ограничителна система за пътища в пътната част , като същите са в причинно-
следствена връзка с противоправното поведение на водача на лекия автомобил .
Категорично е вещото лице, че посочените в исковата молба увреждания могат да
настъпят при описаните механизми на ПТП.
При така установените факти по делото съдът приема, че са налице всички
материални предпоставки за възникването на имуществената отговорност на застрахователя
по застраховка “Гражданска отговорност” на преките причинители на уврежданията,
съответно за вземането на увредения срещу застрахователя. При застраховка “Гражданска
отговорност” размерът на застрахователното обезщетение е ограничен от стойностния
еквивалент на причинените и подлежащи на репариране вреди, лимитиран от
действителната стойност на вредите към момента на настъпване на застрахователното
събитие – пазарната цена на същите, и от максималната застрахователна сума , като именно
така определеното застрахователно обезщетение се дължи от застрахователя на делинквента
на увредения, спрямо който застрахованият е отговорен /вж. в т. см. решение
№37/23.04.2009г. по т. д. №667/2008г. на ВКС, I т. о. и решение №52/08.07.2010г. по т. д.
№652/2009г., на ВКС, І т. о. /. Действителната стойност в случая на причинените
имуществени вреди на пътните принадлежности, касаещо първото ПТП, към деня на
настъпване на застрахователното събитие е 1161,36 лева /с ДДС/, по второто ПТП, към деня
на настъпване на застрахователното събитие е 4645, 44 лева /с ДДС/ и по третото ПТП към
деня на настъпване на застрахователното събитие е 774,24 лева /с ДДС/ установени от
4
неоспорената САТОЕ. Ответното дружество е платило част от тези вземания, а именно по
първото ПТП – 735,86 лева, поради което искът се явява основателен и доказан за пълния
предявен размер от 425,50 лева; по второто ПТП- 4 415, 16 лв.,поради което искът се явява
основателен и доказан за пълния предявен размер от 230,28 лева; по третото ПТП- 735,86
лв., поради което искът се явява основателен и доказан за пълния предявен размер от 38,38
лева
Размерът на реалната стойност на вредата в случая следва да се определи по средни
пазарни цени към датата на увреждането. Принципът на пълната обезвреда, действащ и по
отношение на застрахователя, чиято отговорност е реципрочна на тази на делинквента,
изисква обезщетението да се определи в размер на действителната стойност на увреденото
имущество. За действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго със същото качество, а за възстановителна, цената за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество. Това е определението на
понятията дадено в разпоредбата на чл. 402 КЗ- възстановителна застрахователна стойност е
стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане
на обезценка. Иначе казано, ще се дължи пазарната стойност на увреденото имущество, тъй
като това е стойността, срещу която може да се купи друго такова, със същото качество. В
този смисъл е и константната практика на ВКС, която макар и формирана при действието на
КЗ /отм./ е приложима, тъй като принципът на обезвредата възприет от отменения закон е
възпроизведен и в новия закон /пр. решение № 235/27.12.2013г. по т. д. № 1586/2013г. на
ВКС, II ТО, решение № 209/30.01.2012г. на ВКС по т. д. № 1069/2010г., II ТО, определение
№ 156/27.03.2015г. по т. д. № 1667/2014г. на ВКС, II т. о. и други/.
В случаят ищецът твърди пълна увреда, докато ответникът с оглед възраженията си
за приспадане вторичната стойност на увредените съоръжения , по-скоро приема частична
такава. Според съда по делото безспорно се установи да е налице пълна увреда, налагаща
демонтажа на увредените и монтажа на нови стоманени предпазни огради, т.е. дължима
е пазарната стойност на вредите към момента на увредата, без овехтяване.Доказателства в
противна посока в процеса не са ангажирани.Съдът намира за неоснователно възражението
на ответника, че от исковата стойност следва да бъде приспадната сума, която би била
получена от ищеца при реализирането на увреденото имущество на пазара за вторични
суровини – метали. В процеса не се твърди или доказва такава сума действително да е била
реализирана от страна на ищеца посредством продажба именно на увредените мантинели.
Липсва и законово основание за твърдяното приспадане. Както беше посочено, при вреди на
имущество застрахователното обезщетението се определя в размер на действително
претърпените вреди към момента на увредата до уговорената в полицата застрахователна
сума, като липсва каквото и да е основание за приспадане на суми.
Не без значение е и факта, че с поведението си, по-специално с приключване на
ликвидационната преписка по щетата с решение за изплащане на обезщетение, както и с
факта на извършеното частично плащане, ищецът извънсъдебно е признал релевантните за
настоящия процес факти.
Съгласно разпоредбите на чл. 429, ал. 2, т. 1 и т. 2 и ал. 3 от КЗ в застрахователното
обезщетение се включват пропуснати ползи, които представляват пряк и непосредствен
резултат от непозволено увреждане, и лихви за забава, когато застрахованият отговаря за
тяхното плащане пред увреденото лице при условията на ал. 3, където е предвидено, че
лихвите за забава на застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото
лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита на
отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими
от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ или от датата на уведомяване
5
или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице – която от двете дати
е най-ранна, а не и от момента на увреждането, в която насока е искането на ищеца.
В случая с исковата молба се твърди, представяйки се доказателства, че ищецът е
отправил заявление за изплащане на размера на нанесената му щета по първото ПТП с
писмо изх.№ *** год. за настъпилото застрахователно събитие на 14.06.2021 год. Датата на
уведомяването, видно от приложеното копие от обратна разписка е 28.10.2021 год. Ето защо
искът за заплащане на лихва за забава върху главницата е основателен за периода 28.10.2021
г. – 21.11.2022 год. и за сумата от 46,04 лв./изчислена посредством онлайн калкулатор / и
неоснователен за горницата до пълния предявен размер от 62, 17 лв.
По второто ПТП с исковата молба се твърди, представяйки се доказателства, че
ищецът е отправил заявление за изплащане на размера на нанесената му щета с писмо изх.№
*** год. за настъпилото застрахователно събитие на 16.09.2021 год. По делото липсват
доказателства на коя дата е уведомено ответното застрахователно дружество, като липсва
приложена и обратна разписка в тази насока, но видно от уведомление за настъпила щета №
*** от 20.01.2022 г. е била заведена при застрахователя, поради което законната лихва върху
обезщетението следва да се присъди от тази дата. Ето защо искът за заплащане на лихва за
забава върху главницата е основателен за периода 20.01.2022 г. – 21.11.2022 год. и за сумата
от 19,57 лв./изчислена посредством онлайн калкулатор / и неоснователен за горницата до
пълния предявен размер от 27, 63 лв.
По третото ПТП с исковата молба се твърди, представяйки се доказателства, че
ищецът е отправил заявление за изплащане на размера на нанесената му щета с писмо изх.№
*** год. за настъпилото застрахователно събитие на 12.10.2021 год. По делото липсват
доказателства на коя дата е уведомено ответното застрахователно дружество, като липсва
приложена и обратна разписка в тази насока, но видно от уведомление за настъпила щета №
*** от 24.11.2021 г. е била заведена при застрахователя, поради което законната лихва върху
обезщетението следва да се присъди от тази дата. Ето защо искът за заплащане на лихва за
забава върху главницата е основателен за периода 24.11.2021 г. – 21.11.2022 год. и за сумата
от 3,88 лв./изчислена посредством онлайн калкулатор / и неоснователен за горницата до
пълния предявен размер от 4, 33 лв.
По разноските:
На основание чл. 78,ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
сторените разноски в размер на 871,87 лв. – заплатена държавна такса, депозити за вещи
лица и юрисконсутско възнаграждение за три иска, съразмерно с уважената част от
исковете.
На основание чл. 78,ал.3 от ГПК ответникът също има право на разноски, съразмерно
с отхвърлената част от исковете в размер на 99, 40 лв. В настоящия случай са представени
доказателства, че адв. Г.- САК е регистриран по ДДС, като на ответника следва да се
присъдят разноски в размер на общо 119,28 лв. с ДДС.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД“ЕВРОИНС“АД, ЕИК *** да заплати на Агенция “Пътна
инфраструктура“, ЕИК ***, Областно пътно управление-Ямбол сумата от 425,50 лв.,
обезщетение за причинени имуществени вреди , в резултат на настъпило на 14.06.2021 год.
застрахователно събитие по ЗЗ“Гражданска отговорност“, обезщетение за забава за периода
28.10.2021 г. – 21.11.2022 год. в размер на 46,04 лв., ведно със законната лихва, считано от
22.11.2022 г. до окончателното изплащане, като претенцията за лихва за забава над сумата
над 46,04 лв. до пълния предявен размер от 62,17 лв., като неоснователна – ОТХВЪРЛЯ.
6
ОСЪЖДА ЗД“ЕВРОИНС“АД, ЕИК *** да заплати на Агенция “Пътна
инфраструктура“, ЕИК ***, Областно пътно управление-Ямбол сумата от 230,28 лв.,
обезщетение за причинени имуществени вреди , в резултат на настъпило на 16.09.2021 год.
застрахователно събитие по ЗЗ“Гражданска отговорност“, обезщетение за забава за периода
20.01.2022 г. – 21.11.2022 год. в размер на 19,57 лв., ведно със законната лихва, считано
от 22.11.2022 г. до окончателното изплащане, като претенцията за лихва за забава над
сумата над 19,57 лв. до пълния предявен размер от 27,63 лв., като неоснователна –
ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА ЗД“ЕВРОИНС“АД, ЕИК *** да заплати на Агенция “Пътна
инфраструктура“, ЕИК ***, Областно пътно управление-Ямбол сумата от 38, 38 лв.,
обезщетение за причинени имуществени вреди , в резултат на настъпило на 12.10.2021 год.
застрахователно събитие по ЗЗ“Гражданска отговорност“, обезщетение за забава за периода
24.11.2021 г. – 21.11.2022 год. в размер на 3,88 лв., ведно със законната лихва, считано
от 22.11.2022 г. до окончателното изплащане, като претенцията за лихва за забава над
сумата над 3,88 лв. до пълния предявен размер от 4,33 лв., като неоснователна –
ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА ЗД“ЕВРОИНС“АД, ЕИК *** да заплати на Агенция “Пътна
инфраструктура“, ЕИК ***, Областно пътно управление-Ямбол сумата от 871,87 – разноски
за настоящата инстанция.
ОСЪЖДА Агенция “Пътна инфраструктура“, ЕИК ***, Областно пътно
управление-Ямбол да заплати на ЗД“ЕВРОИНС“АД, ЕИК *** сумата от 119,28 лв. с ДДС –
разноски за настоящата инстанция.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
7