№ 417
гр. *******, 11.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – *******, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при участието на секретаря СВЕТЛАНА СТ. СТАНИШЕВА
като разгледа докладваното от АНЕЛИЯ ЦЕКОВА Гражданско дело №
20251630100157 по описа за 2025 година
Предявен е иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК, във връзка с
чл.422 ГПК.
Направено е възражение за нищожност на договора за потребителски
кредит.
Ищецът, „А******“ ЕООД, ЕИК: ******** със седалище и адрес: гр.
********, п.к. 1*******, бул. “********, представлявано от управителите
Петр Валента и Христо Маринов, чрез юрисконсулт ******** - пълномощник
на управителите, е предявило иск СРЕЩУ: Т. А. Д., ЕГН **********, с адрес:
гр. ******* п.к. ***** ул. *******
В исковата си молба твърди, че във връзка с Разпореждане Уведомление
от 30.12.2024г. по ч.гр.д. № 2092/2024г. по описа на РАЙОНЕН СЪД *******,
Гражданско отделение, получено на 15.01.2025 г., с което са уведомени, че
длъжникът Т. А. Д., ЕГН ********** е уведомена за издадената заповед по
реда на чл.47, ал. 5 от ГПК, в законоустановения срок, ,,А******“ с ЕИК:
******** упражнява законовото си право да предяви иск.
Твърди, че на 08.01.2019 година Длъжникьт Т. А. Д., ЕГН: **********,
е сключил Договор за потребителски кредит № 256012 със „Сити Кеш“ ООД,
по силата на който е получил сумата от 1000 лева, срещу което се съгласил да
върне 12 броя вноски по 218 лева срок до 08.01.2020 г., когато е падежирала
последната вноска, съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора
за потребителски кредит.
Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 40.08 %, както и
годишен процент на разходите в размер на 47.83 %.
В чл. 31, ал. 3 от Общите условия по Договора за потребителски
1
кредит страните се съгласили, че Длъжникът ще дължи обезщетение за забава
в размер на действащата законна лихва върху забавената сума за всеки ден
забава.
В чл. 33, ал. 2 от Общите условия по Договора за потребителски
кредит било уговорено „Сити Кеш“ ООД да уведомява Длъжника чрез писма,
покани, съобщения или други документи ще се считат за получени от
Кредитора, ако бъдат изпратени на е-mal адрес или доставени на официалните
адреси за кореспонденция, посочени от него при подписването на договора за
кредит.
Горепосочените договори са по електронен път по силата на Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Договорът е
сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на
предложението до сключване на договора страните са използвали средства за
комуникация от разстояние. При сключването на процесния договор на
ответника е предоставена цялата информация, изискуема по закон.
Ответникът Т. А. Д., ЕГН ********** не е изпълнил в срок
задълженията си по Договора за кредит.
С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от
21.07.2022г. г. „Сити Кеш“ ООД като цедент е прехвърлило своите вземания
към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера
,,А******“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр.
********, п.к. 1404, бул. „*********. Вземането срещу длъжника по
настоящото производство е индивидуализиране в Приложение № 1 към
договора за цесия.
Длъжникът е уведомен за цесията на посочения от него настоящ адрес
на дата 24.08.2022 година, както и със СМС на посочения от него телефонен
номер.
Длъжникът не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за
потребителски кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на
кредита.
Връчването на съобщението за сключения договор за цесия от цедента
– на длъжника, има за цел длъжникът да бъде уведомен за кредитора, на който
следва да изпълни надлежно и съответно да бъде предотвратено изпълнението
на лице, което не е титуляр на вземането. С цел да бъде гарантирана
сигурността на длъжника да изпълни именно на овластения кредитор, законът
изисква уведомяването за сключения договор за цесия да бъде извършено от
предишния кредитор - цедент.
Ако се приеме, че уведомяването на длъжника - ответник на посочения
от него имейл адрес не е извършено надлежно, то моли да се приеме за
надлежно връчването на уведомлението, извършено с исковата молба.
(Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г., ІІ т. о., ВКС, Решение №
3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г., І т. о., ВКС, Решение № 78/09.07.2014 г.
по т. д. № 2352/2013 г., ІІ т. 0., ВКС)
2
Ответникът Т. А. Д., ЕГН ********** не е изпълнил в срок
задълженията си по Договора за кредит до изтичането на крайния срок за
погасяване на кредита. Към настоящия момент задължението все още не е
погасено.
Моли съда да постанови решение, с което да се признае за установено
със сила на пресъдено нещо по отношение на ответника Т. А. Д., ЕГН
**********, че същият дължи на ,,А******“ с ЕИК ******** със седалище и
адрес на управление: гр. ********, п.к. 1404, бул. „*********, представлявано
от юрк. ******** сумата в общ размер от 2 765.93 лв., формирана както
следва:
1) главница в размер на 1000 лв.;
2) договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 207.52 лв.
за периода от 08.01.2019 г до 08.01.2020 г.
3) законна лихва за забава върху главницата в размер на 239.76 лв. за период
от 08.01.2020 г. до датата на подаване на заявлението в съда,
4) 347.17 - представляваща неплатени дължими такси, дължими съгласно
Тарифа за таксите и разходите, събирани от ,,Сити кеш“ ООД,
5) 971.48 - дължима неустойка, съгласно чл. 6.2 от Договора за потребителски
кредит, законната лихва върху главницата от 14.08.2024 г. до окончателното
изплащане на вземанията.
Претендират разноските в заповедното и исково производство.
Ответникът, Т. А. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. ******* п.к. *****
ул. ******* чрез адвокат К. К., назначен за неин особен представител, в срока
за отговор взема становище по иска.
Оспорва изцяло и по основание и размер исковата молба.
Оспорва представените с нея неподписани ,,документи".
С оглед предмета, страните /кредитодател е небанкова финансова.
институция, а кредитополучател е физическо лице/, правата и задълженията,
както начина за сключване на твърдения процесен договор, са приложими ЗЗД,
ЗПК и ЗПФУР. В чл. 18, ал. 1 от ЗПФУР са посочени подлежащите на
доказване факти и обстоятелства във връзка със сключването на договор за
предоставяне на кредит от разстояние, като доказателствената тежест е
възложена на ищеца - доставчик на услугата. За доказването на пред
договорната информация и на електронните изявления, отправени съгласно
ЗПФУР, се прилага Законът за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги /ал.2/, а съгласно ал.З пред договорната информация,
както и изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова
комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват
със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване
на обстоятелствата, съдържащи се в тях. Всяка клауза в договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, която предвижда, че
тежестта на доказване изпълнението на задълженията на доставчика,
предвидени по този закон, е за сметка на потребителя, е нищожна - чл. 18, ал.
4 ЗПФУР. Следователно с предоставянето на лични данни и изпращането на
3
съгласие/потвърждение до дружеството-кредитор, следва да се приеме, че
клиентът-кредитополучател изявява своята воля за сключването на договора и
приема Общите условия /чл. 13, ал. 4 вр. С ал.1 ЗЕДЕУУ. За това
обстоятелство обаче по делото не са представени нито на хартиен носител,
нито в електронен вид доказателства. По делото липсват технически или
електронни записи в подкрепа на твърденията на ищеца за изявление на
потребителя за изпращането на съгласие/потвърждение до дружеството-
кредитор съгласно ОУ. Представените индивидуален договор и заявки на
хартиен носител, които не носят подписа нито на ответника, нито на
представител на кредитодателя, като с оглед горепосочения неприсъствен
начин на възникване на правоотношението е несъмнено, че същите не биха
могли да възпроизвеждат електронното изявление на потребителя за
изпращането на съгласие/потвърждение до дружеството-кредитор. Освен това
не е установено чрез кои електронни адреси е разменена информацията,
съответно, че посочените в електронните документи ІР - адреси на страните и
по-конкретно електронния адрес на адресата на тази информация е на
ответника. По делото не са представени доказателства за това ответникът да е
автор на електронните заявки по смисъла на чл.4 ЗЕДЕУУ, че доставчикът на
финансовата услуга от разстояние го е уведомил своевременно за всички
условия на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
съответно, че му е предоставил информацията по чл. 8 и чл. 9 ЗПФУР,
съгласно изискванията на чл. 10 от същия закон. С оглед представените
доказателства не може да се приеме, че единствено въвеждането на лични
данни в системата на ищеца е достатъчно, за да се приеме, че ответникът е дал
съгласие за сключването на процесния договор. Затова и при съобразяване на
чл. 180 ГПК едностранно извършеното от ищеца вписване в договора на
данни на ответника, който не носи подпис на ответника, не се ползва с
доказателствена сила. В ЗЕДЕУУ е предвидено, че документът, подписан с
електронен подпис, се приравнява на подписан с материален такъв. В случая,
обаче, ищецът дори не твърди, че върху представения от него договор и заявки
на хартиен носител е положен електронен подпис от ответника. По силата на
горепосочените разпоредби от ЗПФУР и в частност чл. 18, ал.З от ЗПФУР
ищецът е могьл да извърши запис на изявлението- съгласие/потвърждение до
дружеството-кредитор, направен от кредитополучателя по електронен път,
респективно да докаже извършването му със самия запис, каквото в случая
липсва. С оглед спецификата на сключване на договор за предоставяне на
финансови услуги неслучайно са въведени изричните правила на чл. 18 от
ЗПФУР и е обяснимо и закономерно ищецът да може да представи документи,
проследяващи хронологията на развитие на процедурата по създаването на
договорното правоотношение - от включването на ответника-потребител в
сайта до завършването й с подписан електронен договор, финалният елемент
на който завършек е изявление на потребителя за изпращането на
съгласие/потвърждение до дружеството-кредитор. Така е ясно, че различните
етапи от регистрацията и функционирането на подобни електронни услуги са
достъпни и за доставчика на услугата, ползващ съответното средство за
комуникация от разстояние и също той може да ги отпечата като изображение
4
върху хартиен носител, и фактически те биха имали необходимата
доказателствена стойност на хартиен носител, респ. в електронен вид
доказателства по смисъла ГПК, но такива липсват по делото. Затова, с оглед
на правилата за разпределение на доказателствената тежест, не може да се
приеме, че между страните по делото е сключен договор за потребителски
кредит от разстояние.
На второ и самостоятелно основание, доколкото се твърди договор за
заем между страните по делото, съдът приема, че няма сключен договор за
заем.
Заемът е реален договор съобразно чл. 240 от ЗЗД - фактическият
състав на същия изисква освен постигане съгласие между страните, също така
предаване и получаване на даваната сума. В настоящия случай по делото няма
доказателства, че процесният заем като сума е предаден от ищеца на
ответника. Именно за това плащане по делото, въпреки тежестта на доказване
ищецът не е представил доказателства с исковата молба. Ето защо не може да
се приеме, че между страните е налице твърдения договор за заем, поради
липсата на задължителен елемент от фактическия му състав-получаване на
сумата по кредита от страна на кредитополучателя.
Така дори да се приеме плащане на процесната сума при отсъствието на
доказана облигационна връзка, произтичаща от договор за кредит, то в
рамките на това производство ищецът не би могъл да претендира същата на
заявеното договорно основание.
Моли съда да отхвърли исковата молба, като неоснователна.
Оспорва писмените доказателства по т.1 от доказателствените искания
на ищеца.
Изискано е и приложено частно гражданско дело № 2092 по описа за
2024 година на Районен съд – *******.
Съдът, след като прецени доводите на страните, доказателствата по
делото и на основание чл.235 ГПК, приема за установени следните
обстоятелства:
Направено е искане за признаване за установено съществуване на
вземане, след проведено успешно заповедно производство по предвидения ред
на чл.410 и сл ГПК
Производството е по предявен положителен установителен иск по чл.
422, ал. 1 ГПК за съществуване на вземане въз основа на договор за паричен
заем, сключен между „Сити Кеш ООД ******** и Т. А. Д., ЕГН **********, с
адрес: гр. ******* п.к. ***** ул. *******на 08.01.2029 година.
Вземането е прехвърлено с цесия на ищеца.
Ищецът има правото да поиска плащане на претендираното, което, с
оглед твърдението за липса на доброволно изпълнение, е извършено по
съдебен ред в заповедно производство по чл.410 ГПК. Връчването на
заповедта за изпълнение на длъжника е станало по реда на чл.47 ал.5 ГПК,
чрез залепване Уведомление. Предявен в срок и специалния установителен
иск за съществуване на вземането, по реда на чл.415 ал.1 т.2 ГПК, което
5
обуславя неговата допустимост.
Следва да се отбележи, че на 14.08.2024 г., със Заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, вх.№ 9265, ,,А******“ ЕООД ********
е направил искане за осъждане на длъжника Д. по повод неизпълнено
задължение по Договор за потребителски кредит № 256012 от 08.01.2019 г. По
заявлението е образувано ч.гр. д. № 2092/2024г.
С Определение № 1187 от 09.09.2024 г. съдът е отхвърлил заявлението
частично. Указана е възможността на заявителя в едномесечен срок да
предяви осъдителния си иск за вземането си по отношение на отхвърлената
част.
На 23.01.2025 г. е постъпила исковата молба за установителния иск,
след получено съобщение на 15.01.2025 г. от заявителя.
В случая длъжникът несъмнено има качеството на потребител по
смисъла на § 13, т. 1, вр. т. 12 от ДР на Закона за защита на потребителите
/ЗЗП/, поради което по отношение на представения договор за кредит са
приложими правилата на Закон за потребителския кредит /ЗПК/ и
разпоредбите на чл. 143 – 148 ЗЗП.
Разпоредбата на чл. 422 ал. 1 ГПК е специална процесуална норма,
относима към заповедното производство, с която се предоставя правото за
предявяване от кредитора на установителен иск за съществуване на вземането.
За валидното му предявяване кредиторът не следва да обосновава правния
интерес, тъй като този иск е средство за защита на признатото в заповедното
производство вземане и предпоставките за предявяването му са нормативно
установени, но е длъжен да установи по безспорен и категоричен начин, при
пълно и главно доказване, че за него съществува вземане към момента на
подаване заявлението за издаване заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Доказателствената тежест по предявения установителен иск пада върху
ищеца, който следва да установи на първо място, че са се намирали с
ответника в облигационни отношения. Ищецът следва да установи също, че е
изпълнили поетите с договора задължения точно и в срок и че ответникът не е
изпълнил своето. Ищецът следва да докаже и размера на всяка една от
претенциите си, за претендирания период, в това число и как са формирани
стойностите. Ответникът, чрез своя процесуален представител оспори
исковете по основание и размер, както и че ответникът е подписал процесния
договор. В тази връзка съдът следва се произнесе по направеното оспорване.
В чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕУУ, са дадени определения на електронен подпис,
усъвършенстван електронен подпис и квалифициран електронен подпис чрез
препращане към Регламент /ЕС/ № 910/2014 г. на Европейския парламент и на
Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и
удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и
за отмяна на Директива 1999/93/ЕО /ОВ, L 257/73 от 28 август 2014 г. /, като в
ал. 4 е регламентирано, че правната сила на електронния подпис и на
усъвършенствания електронен подпис е равностойна на тази на саморъчния
подпис, когато това е уговорено между страните. Съгласно чл. 13, ал. 1
ЗЕДЕП, електронен подпис е всяка информация в електронна форма, добавена
6
или логически свързана с електронното изявление, за установяване на
неговото авторство. Електронният подпис идва да установи по безспорен
начин изявлението на определено лице, обективирано по електронен път.
Съгласно чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ, правната сила на електронния
подпис е равносилна на саморъчен подпис, когато страните са уговорили така.
Съгласно чл. 3, т. 10 и т. 12 вр. чл. 26 от регламент 910/2014 г. на ЕП и на
Съвета от 23.07.2014 г. относно електронната идентификация и
удостоверителните услуги при електронни транзакции, електронният подпис
означава данни в електронна форма, които се добавят към други данни в
електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярът на
електронния подпис използва, за да се подписва. "Усъвършенстван електронен
подпис" означава електронен подпис, който отговаря на изискванията,
посочени в чл. 26 от посочения регламент, а именно: а) свързан е по уникален
начин с титуляра на подписа; б) може да идентифицира титуляра на подписа;
в) създаден е чрез данни за създаване на електронен подпис, които титулярът
на електронния подпис може да използва с висока степен на доверие и
единствено под свой контрол; и г) свързан е с данните, които са подписани с
него, по начин, позволяващ да бъде открита всяка последваща промяна в тях.
"Квалифициран електронен подпис" означава усъвършенстван електронен
подпис, който е създаден от устройство за създаване на квалифициран
електронен подпис и се основава на квалифицирано удостоверение за
електронни подписи. С оглед посочената правна уредба, електронният подпис
може само да удостовери подписване на документа.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗЕДЕУУ, "електронен
документ" представлява всяко електронно изявление, записано на магнитен,
оптичен или друг носител с възможност да бъде възпроизведено. Според чл. 2,
ал. 1 от ЗЕДЕУУ "електронно изявление" е словесно изявление, представено в
цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и
визуално представяне на информацията. Електронното изявление се счита за
подписано при условията на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ, според който за електронен
подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логически
свързана с електронното изявление за установяване на неговото авторство,
като законът въвежда три форми на електронния подпис – обикновен,
усъвършенстван и квалифициран.
Несъмнено представеният върху хартиен носител договор обективира
електронен документ, тъй като той съдържа електронно изявление /каквото е
изпълнението на протокола на уеб сайта чрез попълване на електронни
формуляри/, запазено в архивните файлове в базата данни на съответния
сървър на доставчика, с възможност за неговото възпроизвеждане, т. е.
визуализира електронен документ. Доколкото същият не съдържа
7
характеристиките на усъвършенстван или квалифициран електронен подпис
по смисъла на чл. 13, ал. 2 и ал. 3 от ЗЕДЕУУ, следва да се приеме, че
документът е подписан с обикновен електронен подпис – част от
електронните изявления са свързани и с установяване на авторството на
документа, като съдържат информация за самоличността на лицето, от което
изхождат изявленията - съгласно чл. 3, т. 10 от Р/ЕС № 910/14 г. - три имена на
ответника, адрес, телефон, ЕГН, сметка и други. Законодателят придава
значение на подписан саморъчно документ само на този електронен документ,
към който е добавен квалифициран електронен подпис, но допуска страните
да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения
електронен подпис стойността на саморъчен, което е закрепено изрично в
чл.13 ал.4 от ЗЕДЕУУ. Неговата доказателствена сила е такава, каквато
законът признава на подписания писмен документ, като ако се касае за частен
документ /какъвто е процесният/, той се ползва с такава сила само за
авторството на изявлението, съгл. чл. 180 ГПК, а в случай че това авторство
бъде оспорено, тежестта за доказване истинността на документа се разпределя
съобразно специалното правило на чл. 193 ГПК. В тази насока се е установила
последователната актуална съдебна практика на ВКС. Представеното
хартиено копие на договора е оспорено от процесуалния представител на
ответника касателно неговата автентичност. Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗЕДЕУУ
електронен документ е електронно изявление, записано върху магнитен,
оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано.
Законът придава значение на подписан документ само на този електронен
документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис чл.13 ал.4
ЗЕДЕУУ, но допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да
придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен (чл. 13,
ал. 5 ЗЕДЕУУ). Съгласно чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ електронен подпис е всяка
информация в електронна форма, добавена или логически свързана с
електронното изявление, за установяване на неговото авторство. Когато
посочените предпоставки са налице, създаден е подписан електронен
документ. Неговата доказателствена сила е такава, каквото законът признава
на подписания писмен документ.
Съдът намира, че процесният договор представлява електронен
документ, който не е подписан с квалифициран електронен подпис по смисъла
на ЗЕДЕУУ. Независимо че електронното съобщение, несъдържащо
8
квалифициран електронен подпис, не се ползва с формална доказателствена
сила, последното не е тъждествено на пълна липса на волеизявление и не
може да бъде игнорирано, в който смисъл е практиката на ВКС, формирана с
Решение № 70/19.02.2014 г. по гр. д. № 868/2012 г., ІV г. о. и Определение №
169/06.04.2017 г. по ч. т. д. № 672/2017 г., І т. о. В посочената практика се
приема, че "принципно представянето на документ, върху който липсва
подпис на издателя му предпоставя, че фактът на писменото изявление и
неговото авторство ще бъдат установявани с други доказателствени средства
при оспорване кой е издателят му".
От изложеното съдът приема, че е безспорно между страните, че с
Договор за паричен заем Корект № 256012 от 08.01.2019 г. е създадена
облигационна връзка. Размерът на отпуснатия кредит е от 1 000.00 лв., още
повече, че е изискана и представена справка, л.78 от делото е видно, че е
наредена сума по сметката на ответника в размер на 1 000.00 лв. от „Сити
Кеш“ ООД на 09.01.2019 г.
Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 40.05 %, както и
годишен процент на разходите в размер на 48.39 %.
В чл. 31, ал. 3 от Общите условия по Договора за потребителски
кредит страните се съгласили, че Длъжникът ще дължи обезщетение за забава
в размер на действащата законна лихва върху забавената сума за всеки ден
забава.
В т.6.1 на договора, заемодателят се задължава, три дни считано от
усвояване на заемната сума да предостави обезпечение, по начина и реда и
отговарящи на условията на чл.33 ал.1 от ОУ: поръчител или банкова
гаранция.
Чл.6.2. При неизпълнение на т.6.1 заемателят дължи неустойка от
1 341.72 лв., която се начислява автоматично. Заемателят се счита уведомен за
нейното начисляване. Включена е в погасителния месечен план за връщане на
заемната сума.
От своя страна това обуславя извода, че кредиторът не е включил в ГПР
по процесния договор разход за неустойка.
В ГПР в договора за кредит е включен единствено разход за
възнаградителна лихва.
В случая е спорен въпросът, основателен ли е иска за признаване
съществуване на вземането и в каква част.
Съгласно Закона за потребителски кредит, Чл. 19 ал.1 Годишният
процент по кредита изразява общите разходи по кредита на потребителя,
настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни,
възнаграждения от всякакъв вид в т.ч. тези, дължими на посредниците за
9
сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит.
/2/ ГПР по кредита се изчислява по формула съгласно Приложение № 1,
като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни
допускания.
/3/ При изчисляване на ГПР по кредита не се включват разходите: 1.
Които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по
договора за потребителски кредит. ГПР по процесния договор е
определен, като е взето предвид само договорената възнаградителна лихва.
Размерът на годишния процент на разходите по кредита, определен
съгласно Приложение № 1 на Закона за потребителския кредит е 48.39 %.
От събраните в хода на делото доказателства се установява, че двете
страни са знаели още при сключване на договора, че няма да бъде
изпълнено задължението на кредитополучателя да осигури обезпечение чрез
банкова гаранция или поръчител, съгласно клаузите на договора и в него, в
деня на сключването му е договорена и неустойката, упомената в чл. 6.2.
Вземайки предвид действието само на чл. 19, ал.1, като се включат
всички разходи свързани и известни още при сключване на договора, то ГПР
ще бъде коренно различен – 200.00%.
Посоченото навежда на извода, че чрез неустойката по същество е
уговорена ,,скрита лихва“ и по този начин избягване на прекомерното
увеличаване на ГЛП и ГПР по заемния договор. Поставени са множество
трудно и почти невъзможни за изпълнение изисквания относно обезпечение
на договора за кредит, като неустойката е начислена автоматично още
при подписването на договора. В тази връзка, съдът намира, че на
ответника не е останал никакъв избор, предвид материалното и
затруднение в момента и невъзможността да осигури необходимото
обезпечение, като буквално е била принудена още с подписването на
договора безусловно да приеме и посочените стойности на неустойката.
По повод определената неустойка кредитополучателя реално не е получила
никаква еквивалентна престация, а единствено е обогатила неправомерно
ответника, възползвайки се от своята позиция и възможността за принуда.
От друга страна, съгласно чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, неустойката обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват, т.е. клаузата за неустойка
освобождава кредитора от задължението да доказва вредите - като проявление
и размер, и на причинната връзка между виновното неизпълнение на
длъжника и настъпването им. Освен обезпечителна и обезщетителна функция
неустойката изпълнява и наказателна функция, тъй като кредиторът е в
правото си да претендира неустойка и когато вреди изобщо не са настъпили,
или не са настъпили в предвидения размер. Следователно в този случай
кредиторът не се обезщетява, тъй като не е претърпял вреда, а длъжникът ще
заплати неустойка и тя ще бъде санкция за неговото неизпълнение.
За да възникне задължение за плащане на неустойка по договорно
неизпълнение, следва да се установят кумулативно следните елементи на
10
сложен фактически състав: наличие на облигационна връзка - двустранна
правна сделка, валидно договорно задължение, от което да възникне
задължение за изпълнение. Освен облигационната връзка, е необходимо и
виновно неизпълнение - пълно или частично, на договорно задължение и не
на последно място, да е уговорена по размер неустойката за неизпълнение. В
конкретния случай не са налице всички елементи за възникване задължение
за плащане на неустойка, а именно: да е установено неизпълнение на
договорно задължение. Автономията на волята и свободата на договарянето
са прокламирани като основни конституционни свободи, чието зачитане е
задължително, както за частноправните субекти, така и за държавните органи.
Приложното им поле е ограничено от законодателя с чл. 9 ЗЗД, според който
съдържанието на договорите страните могат да определят свободно
дотолкова, доколкото то не противоречи на закона и на добрите нрави.
Противоречие със закона е налице, когато има противоречие с
правен принцип, който макар и да не е изрично формулиран, е въплътен
в много отделни норми и е част от действащата правна система. С не по –
малко като значение ограничение на свободата на договаряне, е
накърняването на добрите нрави. Като морални норми добрите нрави
нямат правно действие.
По силата на чл. 26, ал. 1 ЗЗД обаче на тях се придава и правно
значение, като нарушението им се поставя по последици наравно с
нарушението на закона. Особеност на добрите нрави е, че те не са
писани и конкретизирани, а съществуват като принципи или произтичат
от тях, съставляват морални норми на поведение, етични възгледи и.
правила за поведение. Един от тях е принципът на справедливостта, който в
гражданските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки
признат от нормите на гражданското право интерес, като се търси
максимално съчетаване на интересите на отделните правни субекти. При
това задължение за зачитане на взаимните интереси на страните по
сделките, за нарушаване на принципа на справедливостта при
сключването им, правоприлагащият орган изхожда от законодателството,
от своето правосъзнание и обстоятелствата в конкретния случай.
Действително, неустойката освен обезщетителна /стимулираща/ има и
наказателна функция, съчетанието на които се обезпечава надлежното
изпълнение от длъжника. В настоящия случай, клаузата за неустойка,
начислена автоматично още при подписването на договора, е договорена
в противоречие с добрите нрави, накърняването на които е основание за
нищожност на тази клауза от договора, съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗЗД.
Не е установено виновно неизпълнение на договорно задължение, за да се
приеме, че за кредитора са настъпили вреди, които следва да бъдат
обезщетени.
Нищожен е договорът, при сключването на който са допуснати
определени, изчерпателно изброени, правно значими пороци, вследствие
на което той не поражда изначално целените от страните по него правни
последици. Нищожността е най-тежката гражданскоправна санкция за
сключен договор по начин или със съдържание, което противоречи на
11
императивни правни норми или на правилата на морала. Всеки правен субект,
който има правен интерес, може да се позове на нищожността на договора и
да черпи изгодни правни последици от този факт. Обичайно
имуществено-правните последици от нищожния договор се релевират
едновременно с релевирането на самата нищожност, макар да не
съществува пречка от отделното им предявяване, като успешното провеждане
на претенцията за нищожност на договор е условие за проявяването им, но не
и за тяхното предявяване.
Съдът намира, предвид гореизложеното, че безспорно бе
установено накърняване на добрите нрави при сключване на процесния
договор, в който е начислена неустойка автоматично е в нарушение на
етично-моралния принцип на справедливостта в договорните
правоотношения и на принципа за необогатяване неправомерно за сметка
на другиго- ищцата е престирала една сума, с която ответникът се е
обогатил, без да е налице необходимост за това и без
насрещна еквивалентна престация.
Съдът следи служебно, дори при липсата на възражение за
нищожност, и следва да зачете последиците на тази нищожност, когато е
нарушена норма, предвидена в закона в обществен интерес и не се изисква
събиране на доказателства, когато е налице противоречие с добрите нрави и
когато е налице неравноправна клауза, както и при някои особени хипотези,
при които охраняването на блага от специфичен обществен порядък
преодолява поради изключителната си значимост диспозитивното начало в
гражданския процес /в този смисъл ТР № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС,
Решение № 198/10.08.2015 г. по гр. д. № 5252/2014 г. на ВКС, IV г. о., Решение
№ 229/21.01.2013 г. по т. д. № 1050/2011 г. на ВКС, II т. о. /.
Неоснователно е искането за присъждане и на договорна
възнаградителна лихва, на посочената законна лихва, както и неплатени такси,
тъй като не е установено по категоричен начин, на каква база е направено
изчислението, как са определени тези дължими такси, което обуславя и извода,
че следва да бъде отхвърлено изцяло. Освен това вече е наложена и
утвърдена съдебна практика, че при установяване неравноправни клаузи в
договор за потребителски кредит, дължим е само размера на главницата.
В тази връзка ответникът дължи разходи, направени от ищеца в
заповедното и исково производство, съобразно уважената част от
исковете.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА НИЖОЩНОСТТА на чл.6.2 от Договор за потребителски
кредит № 256012 от 08.01.2019 г., като противоречаща на закона и добрите
12
нрави.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „А******“
ЕООД, ЕИК: ******** със седалище и адрес: гр. ********, п.к. 1*******, бул.
“********, и Т. А. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. ******* п.к. ***** ул.
******* че към 14.08.2024 година СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ на „А******“
ЕООД, ЕИК: ******** със седалище и адрес: гр. ********, п.к. 1*******, бул.
“********, дължимо от Т. А. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. ******* п.к.
***** ул. Ген.Столетов, № 21, сумата в общ размер от 1 000.00 лева главница,
дължими по Договор за потребителски кредит № 256012 от 08.01.2019 г.,
ведно със законната лихва, считано от 14.08.2024 г. до окончателното
плащане, за което е издадена заповед № 1384 от 09.09.2024 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 2092/2024 г. на РС-
*******.
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция, по отношение искането за
ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „А******“ ЕООД,
ЕИК: ******** със седалище и адрес: гр. ********, п.к. 1*******, бул.
“********, че към 14.08.2024 година СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ на
„А******“ ЕООД, ЕИК: ******** със седалище и адрес: гр. ********, п.к.
1*******, бул. “********, дължимо от Т. А. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.
******* п.к. ***** ул. Ген.Столетов, № 21, за следните суми:
- договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 207.52 лв. за
периода от 08.01.2019 г до 08.01.2020 г.
- законна лихва за забава върху главницата в размер на 239.76 лв. за период от
08.01.2020 г. до датата на подаване на заявлението в съда,
- 347.17 лв. - представляваща неплатени дължими такси, дължими съгласно
Тарифа за таксите и разходите, събирани от ,,Сити кеш“ ООД,
- 971.48 - дължима неустойка, съгласно чл. 6.2 от Договора за потребителски
кредит, законната лихва върху главницата от 14.08.2024 г. до окончателното
изплащане на вземанията, ИЗЦЯЛО, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Т. А. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. ******* п.к. ***** ул.
******* ДА ЗАПЛАТИ на „А******“ ЕООД, ЕИК: ******** със седалище и
адрес: гр. ********, п.к. 1*******, бул. “********, следните суми: 25.00 лв.
разноски за платена държавна такса и 50. 00лв. юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство; 25.00 лв. държавна такса,
доплатена за исковото производство, 50.00 лв. юрисконсултско
възнаграждение и 576.60 лв. изплатени за назначаване на особения
представител.
Решението може да се обжалва пред ОКРЪЖЕН СЪД - ******* в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – *******: _______________________
13