Р Е Ш Е Н
И Е
№………./…………………г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на тридесет и
първи юли през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗЛАТИНА
КАВЪРДЖИКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНКА ДРИНГОВА
Мл. съдия ТАНЯ КУНЕВА
при секретар Марияна Иванова,
като разгледа докладваното от мл. съдия
Кунева
въззивно гр.д. № 1709 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 317 вр. чл. 310, ал. 1, т. 1 вр. чл. 258 и сл. и е образувано
по въззивна жалба на СРЕДНО УЧИЛИЩЕ „НЕОФИТ БОЗВЕЛИ“, Булстат ……., с адрес
гр. В., ж.к. „М.“, ул. „Л.П.“ № ., представлявано от
директора Д.И., срещу Решение № 2343/23.05.2018 г. по гр.д. № 425/2018
г. на ВРС, 16-ти състав, с което се признава на основание чл. 344, ал. 1,
т. 1 от КТ уволнението на И.Г.Н., ЕГН **********, с адрес ***, за незаконосъобразно и се отменя Заповед № РД-09-494 от 20.11.2017 г. на работодателя
СУ „НЕОФИТ БОЗВЕЛИ“, с която трудовото й правоотношение е прекратено на
основание чл.328, ал.1, т.5 от КТ, считано от
20.11.2017 г.; възстановява се И.Г.Н.,
ЕГН **********, с адрес ***, на
заеманата преди уволнението длъжност „учител в група за ЦДО” в СУ „НЕОФИТ
БОЗВЕЛИ“, представлявано от директора Д.И., на
основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, както и се осъжда въззивникът да заплати на И.Г.Н., ЕГН **********, сумата
от 5061,60 лева, представляваща
обезщетение за оставането й без работа, поради уволнението за период от шест месеца, считано от датата на
уволнението 20.11.2017 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда - 09.01.2018 г. до окончателното изплащане, на основание чл.344, ал.1, т.3 във вр. с
чл.225, ал.1 от КТ.
В жалбата
се излага, че решението на ВРС е неправилно, с доводи за
незаконосъобразност, поради неправилно приложение на материалния закон и
процесуалния закон. Конкретно се твърди, че е налице неяснота в мотивите на
първоинстанционния съд относно позоваването му на констативен протокол от
11.11.2016 г., доколкото същият бил неотносим по делото и касаел друго трудово
правоотношение, извън процесното. Акцентира се, че основанието за прекратяване
на трудовото правоотношение с работничката е безвиновно такова, поради което е
без значение дали липсата на качества за изпълнение на трудовите задължения са
общо или конкретно посочени в уволнителната заповед. Сочи се, че от
представените по делото доказателства, се установявало, че въззиваемата не
познава нормативните промени, касаещи пряката й работа, което било показателно
за професионална некомпетентност. Подробно обосновава наличие на несъответно на
изискванията на длъжността поведение на учителката Н., описано и в процесната
заповед. Отделно от това, се счита, че показанията на разпитаните по делото
свидетели са обсъдени от първоинстанционния съд изолирано и са тълкувани
превратно. Счита се за неправилен извода на районния съд, че приобщените към
доказателствения материал жалби и доклади срещу служителката Н. са инцидентни. Позовавайки
се на изготвения от директора на училището констативен протокол № 8/30.10.2017
г., намира за установени изводите в заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение за липса на качества на въззиваемата да изпълнява ефективно
работата за длъжността „учител в група ЦДО на начален етап“. Моли се за отмяна
на решението и постановяване на друго, с което исковете да бъдат отхвърлени.
В открито съдебно заседание въззивникът, чрез
процесуален представител адв. А.П., поддържа жалбата. Акцентира на
представената по делото длъжностна характеристика и нормативната промяна за
длъжността, която е заемала въззиваемата, несъобразена от районния съд.
Настоява, че начинът на изпълнение на работата и качествата на служителката следва да се разглеждат в рамките на
процесното трудово правоотношение, като не се съгласява с мотивите на
първоинстанционния съд, че година по-рано при друг работодател е разполагала с
такива качества и не ги е загубила. Релевира възражение за прекомерност на
разноските, поискани от въззиваемата страна и претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната по
жалбата страна И.Н., в който е изразено становище за неоснователност на
оплакванията срещу постановеното решение, което намира за правилно и
законосъобразно. Противопоставя се на изложените в жалбата оплаквания, като
конкретно намира за несъстоятелни доводите за некомпетентност на въззиваемата,
поради различно отразяване името на длъжността, както и на трайно неправомерно
поведение на учителката при наличие на един случай на инцидент с ученици. Моли
за потвърждаване на решението.
В открито съдебно заседание чрез процесуалния си
представител адв. М.П., въззиваемата оспорва жалбата. Моли се първоинстанционното
решение да бъде потвърдено. Настоява, че доказателствата относно качествата на
въззиваемата да заема длъжността са съставени от директора на училището, чиято
заповед за прекратяване на трудовото правоотношение се атакува. Подчертава, че
не може да се правят изводи за липса на професионална компетентност, поради
некоректно отразяване на наименованието на длъжността. Заявява се, че
посочената в длъжностната характеристика дата – 2010 г. е погрешно отразена,
като действителната е тази, на която й е връчена. Претендира присъждане на
сторените по делото разноски. Представя писмена защита с подробно изложени
съображения по съществото на спора.
За да се произнесе,
настоящият съдебен състав на ВОС съобрази следното:
Първоинстанционното
производство е образувано по предявени от И.Г.Н. срещу СУ „Неофит Бозвели“ искове
с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 вр. с чл.225, ал.1 от КТ.
В исковата си молба ищцата твърди, че на 23.09.2009 г. била назначена в СУ
„Неофит Бозвели“ на длъжност гимназиален учител, а на 09.03.2017 г. с
допълнително споразумение между страните била преназначена на длъжност учител в
група за целодневно обучение. Сочи се, че с допълнително споразумение към
трудовия договор от 27.09.2017 г., брутното трудово възнаграждение на ищцата
било определено в размер на 843,60 лв. месечно. Твърди се, че по време на
работата си ищцата подавала сигнали за нарушения на финансовата дисциплина и на
нормативните актове в областта на училищното образование, извършвани от
ответника, в резултат на което между ищцата и директора на училището Д.И.
възникнал траен конфликт. Излага се също, че през 2015 г. била уволнена със
заповед на директора, но с влязло в сила решение на ВРС по гр. д. № 13232/2015
г. последната била отменена като незаконосъобразна и ищцата възстановена на
работа, считано от 09.03.2017 г. На 31.05.2017 г. директорът на училището
отправил до ищцата предложение за прекратяване на трудовото правоотношение
срещу обезщетение, което не приела. Твърди се, че на 09.06.2017 г., със заповед
№ РД-09-1808, уточнена с писмо № 1424/09.06.2017 г., директорът на училището,
наредил на ищцата да извърши почистване на класните стаи. На 20.11.2017 г.
ищцата получила заповед № РД-09-494/20.11.2017 г. за прекратяване на трудовия й
договор, на основание чл. 328, ал. 1, т.5 от КТ - липса на качества за
ефективно изпълнение на работата, считано от 20.11.2017 г. Излага съображения,
че уволнението е незаконосъобразно, тъй като мотивите към заповедта не
съдържали факти, а само субективни и необосновани квалификации, както и че мотивите
на заповедта препращали към документи, които не били известни на ищцата. Претендира
се признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, възстановяване на
заеманата от нея преди уволнението длъжност при ответника, както и осъждане на ответника
да заплати на ищцата обезщетение за времето, в което е останала без работа в
размер на 5061,60 лв., равняващи се на 6 брутни работни заплати на ищцата, ведно
със законната лихва върху сумата на обезщетението за периода от предявяването
на иска – 09.01.2018 г. до окончателното плащане.
В срока по чл. 131
от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който изразява становище за
неоснователност на предявените искове. Счита процесната заповед от 20.11.2017
г. на Директора на СУ „Неофит Бозвили“ за законосъобразна. Конкретно сочи, че в
заповедта са изложени подробни мотиви относно необходимите качествата, знания,
умения, навици, които липсват на ищцата за ефективно изпълнение на работата, както
и липсата на интелектуална способност за оценка на конкретни случаи, възникнали
по време на работа. Твърди се наличието на погрешен индивидуалния подход на
ищцата, изразяващ се в отстраняване на ученици от учебен час, при което не
осъзнавала, че с тази санкция създава трайна негативна оценка на децата към
училището. Сочи се наличие на неефективност в работата, невъзможност за работа
с родителите на учениците, невъзможност да поставя конкретни обосновани задачи
към учениците с цел мотивирането им към учебен труд. Противопоставя се на
твърдението в исковата молба, че заповедта не съдържа факти, а само субективни
и необосновани квалификации, доколкото в заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение имало цитирани три жалби от родители на ученици. Акцентира се,
че ищцата в работата си използвала свирка и повишен тон; спрямо нея липсвало на
доверие и нормална комуникация, както от родителите, така и от учениците;
ежедневно говорила негативно за децата на родителите им, а те откривали грешки
в домашните им работи. Констатирано било нежелание на учениците да посещават
занималнята. Подробно описва настъпили инциденти с ученици в присъствието на учителката
и нейното поведение, несъобразено с правилата на Етичния кодекс. Позовава се на
констативен протокол № 8 и доклади, изхождащи от ищцата, съгласно които същата използвала
свирки, замервала с връзка ключове учениците, същите не изпълнявали указанията
й или ако ги изпълнявали се застрашавал живота и здравето им. Твърди се, че по
сигналите на ищцата имало създадена комисия от експерти от община Варна и от РУО
- Варна, които след проверка на всички жалби, установили, че няма допуснати
нарушения на финансовата дисциплина от страна на директора на училището. Твърди се, че от констативен протокол №
8/30.10.2017 г. било видно, че Н. не полагала усилия да разбере какво се работи
през деня и какви домашни работи са поставени на учениците. Нямало формулирани
цели, липсвали познания по методиката на преподаване в начален етап, не
включвала учениците в изпълнението на задачите според техните възможности и
нямала на практика ясно формулирани изисквания към тях. Сочи се също, че преди
да бъде прекратено трудовото правоотношение, директорът поискал информация дали
към 20.11.2017 г. ищцата попада под закрилата на чл.333 КТ, но Н. отказала да
декларира тези обстоятелства. Моли за отхвърляне на исковете.
ВОС, като взе предвид становищата на страните и събраните
по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Не се
спори между страните, а и от представените по делото писмени доказателства, се установява, че по
силата на сключен със СУ „Неофит Бозвели“ трудов договор № РД-08-28 от 23.09.2009 г., страните са в трудово
правоотношение, като въззиваемата заема длъжността „учител гимназиален етап“.
Липсва спор между страните и
относно това, че със заповед № РД-09-1317/09.03.2017 г. въззиваемата е
възстановена на длъжността „младши възпитател начален етап“, считано от
09.03.2017 г., след отмяна на заповедта за прекратяване на трудовото й правоотношение
с влязло в сила решение по гр. дело № 13232/2015 г. на ВРС, както и че с допълнително
споразумение към трудов договор от 09.03.2017 г., същата е преназначена от
длъжността „младши възпитател начален етап“ на длъжността „учител ЦДО
/целодневна организация на учебния процес/“.
По делото е представено и
предложение с изх. № 1386/31.05.2017 г. от директора на СУ „Неофит Бозвели“ до И.Н. за прекратяване на трудовото
правоотношение срещу заплащане на обезщетение в размер на 3 019.20 лв., което
видно от отбелязването въззиваемата е отказала да приеме.
На заеманата от нея длъжност И.Н. е
подписала длъжностна характеристика, в която съобразно уточненията в открито
съдебно заседание от 31.07.2018 г. погрешно е отразена годината 2010 г.
Съгласно т. 1, 2, 4, 9, 10, 11, 12, 16 от последната сред задълженията на ищцата
/сега въззиваема/ за изпълняване на длъжността, на която е назначена при
въззивника, са – да изпълнява нормата за преподавателска работа, да планира,
организира и провежда възпитателно-образователни дейности извън планираните
часове – самоподготовка, организиран отдих и занимания по интереси, да създава
и поддържа в процеса на обучение среда, атмосфера и дисциплина, които
благоприятстват и стимулират добър психологически климат, коректни
взаимоотношения, конструктивно общуване и сътрудничество, да познава и спазва
изискванията при водене на училищната документация, свързана с неговата работа,
да опазва живота и здравето на учениците, да осъществява връзка на
взаимодействие с родителите на учениците в групата, да работи в тясна връзка с
персонала в училището; да съблюдава професионалната и колегиална етика.
Със
Заповед № РД – 09-1916/13.09.2016 г. на Директора на СУ „Неофит
Бозвели“ е утвърден Етичен кодекс на училищната общност, с който
детайлно е регламентиран начинът на поведение на работещите с деца специалисти
в сферата на образованието.
Видно от доклад с вх. № 1844 от
18.05.2017 г. учителката – въззиваема И.Н. е сигнализирала директора на
училището за наличие на рисково поведение на неин ученик В.Д.,
изразяващо се в прескачане на училищната ограда и неизпълнение на разпорежданията
на учителката да се върне в двора на училището.
На 30.05.2017 г. е постъпила
жалба от родител на В.И.Д., от
която се установява, че родителят на ученика изразява оплаквания от работата на
учителката Н. и се отправя молба за предприемане на мерки за отстраняването й
от длъжност.
Във
връзка със задълженията си въззиваемата е изготвила годишно тематично
разпределение за ГЦДО-IV клас, представено със заявление с вх. №
2572/14.09.2017 г., което видно от отбелязването на първата му страница, е
утвърдено от Директора на СУ „Неофит
Бозвели“.
Съгласно констативен протокол №
КМОД-11-296/21.09.2017 г. на Комисия към Регионално управление на образованието
– Варна, в СУ „Неофит Бозвели не са установени нарушения на
трудовото законодателство във връзка с постъпил от И.Н. сигнал.
От представения по делото доклад с
вх. № 69/26.09.2017 г. на И.Н. се установява, че на същата дата е настъпил
инцидент, при който е пострадал ученик от групата, за която отговаряла
учителката Н.. Подробно е описан механизма на настъпване на инцидента, както и
предприетите мерки във връзка с него.
На 02.10.2017 г. е постъпила
жалба с вх. № 92 от Д.Ц.Р. –
родител на С.М.Р.,
ученичка в IV б клас, с твърдения за наличие на грубо отношение от страна на Н.
спрямо детето й. От изложеното в жалбата се установява, че учителката е захвърлила
по С.М.Р. връзка ключове, което й е причинило нараняване на
пръста на ръката. Излагат се съображения за изпитване на страх у детето да
посещава учебните занятия, ръководени от въззиваемата.
Във връзка с поискани от
директора обяснения по случая, е представен доклад № 96/03.10.2017 г. от И.Н.,
в който се описва инцидента и се сочи, че при възникналата кавга между двама
съученици, първоначално същата им направила забележка, не била послушана, след
което, за да се преустанови конфликта, свирнала със свирката на ключовете си,
опитала се да стигне до децата, не успяла, викнала отново и хвърлила ключовете
си по тях, които ударили едно от децата и паднали между учениците. В доклада се
изразяват съображения за невъзможност по друг начин да се предотврати раздора
между учениците.
От
представения по делото Протокол №1 от 05.10.2017 г., се установява, че във
връзка с постъпилата жалба от 02.10.2017 г., Комисията по професионална етика при
СУ „Неофит Бозвели“, е дала становище за налагане на наказание на И.Н., поради
професионална некомпетентност, неспазване на Етичния кодекс на училищната
общност и на длъжностната характеристика.
От
жалба с вх. № 147/10.10.2017 г., подписана от тринадесет лица - родители на учениците от IVб клас, се
установява, че родителите изразяват недоволство от работата на въззиваемата и
отправят искане до директора на въззивното училище да предприеме необходимите
мерки спрямо учителката Н., за да могат децата им да посещават с желание
занималнята.
От представения по делото
констативен протокол № 8/30.10.2017 г. се установява, че Директорът на СУ
„Неофит Бозвели“ е присъствал в три учебни часа в сборна група на 4а и 4б клас,
проведени от И.Н. - по математика и български език и литература в
самоподготовка на 17.10.2017 г. и в занимания по интереси на 24.10.2017 г.
Направени са констатации относно планирането и предварителната подготовка за
учебните часове, технологията на преподаването, контрол и оценяване на
постиженията на учениците, взаимодействие с учениците, работа с документация, както
и препоръки във връзка с работата на учителката. Видно от протокола учителката
не се справя на удовлетворително ниво с учебната програма, не планира
провеждането на образователния процес в съответствие с образователното ниво на
учениците, не извършва подготовка и планиране на учебния час, не се интересува
какво се е работило в часовете през деня, целите на обучението не са
формулирани ясно и точно и не съответстват на предвиденото учебно съдържание.
Констатирано е, че в часовете по български език и литература на дъската нямало план
или опорни думи, които да помагат на учениците при писането на домашните
работи, а по математика задачите се решавали разхвърляно без да се показва на
дъската как се подрежда домашната работа. Посочено е, че учителката не включва
учениците в изпълнението на учебните задачи, както и че в края на часа не се
извършва проверка на домашните им работи. Изложено е също, че в часа за
самоподготовка е възложено на отделни ученици да преписват домашните си занимания,
без да се сочат грешките им. Не се ползват и владеят разнообразни
преподавателски техники. Изразено е още, че при разговор с децата,
проверяващото лице е установило, че свиренето със свирка и виковете са
ежедневие за поддържане на реда в класната стая, което не е отречено и от
въззиваемата Н..
Въззиваемата е отправила искане до
Директора на въззивното училище, за запознаване с правилата на Етичния кодекс в
училище и сочи наличие на възникнали неясноти, относно отразяването на
отсъствията на децата в групата.
Видно
от отбелязването върху документ с изх. № 18/18.09.2017 г. и изх. №
24/19.09.2017 г. на СУ „Неофит Бозвели“ въззиваемата
е поискала информация за начина на водене на втори дневник, който е получила. В
отговора на запитването от страна на Н. директорът е информирал същата, че за
утвърждаване на правилата за водене на дневници е издадена Заповед №РД-09-2115
от 13.09.2017 г., като подробно може да се запознае със задълженията си за
оформяне на училищната документация и в Наредба № 8/11.08.2016 г. за
информацията и документите за системата на предучилищното и училищното
образование.
Със Заповед №
РД-09-494/20.11.2017 г. на директора на СУ „Неофит Бозвели“ е прекратено трудовото
правоотношение на въззиваемата И.Н., на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ,
считано от 20.11.2017 г., поради липса на
качества за ефективно изпълнение на работата като учител в група за целодневна
организация на учебния процес /ЦДО/, установена през периода от 09.03.2017 г.
до 20.11.2017 г. Съгласно заповедта липсата на качества на служителката за
заемане на длъжността, се изразява в неорганизираност, некомуникативност, без
ангажираност към трудовия процес, липса на съобразителност, липса на познания
по методиката на обучението по български език и литература и по математика в
начална образователна степен, констатирани при проверки и с констативен
протокол № 8 от 30.10.2017г.; непознаване на етичния кодекс за работа с деца,
констатирано от комисия по професионална етика на СУ „Неофит Бозвели“ и
обективирано в протокол №1 от 05.10.2017 г.; нежелание да се спазват ясни и
позитивни правила и добри практики за работа с учениците в класната стая, тъй
като учителката използва свирка и повишен тон /викане/ в комуникацията си с
учениците; липса на умения за вербално общуване с ученици, колеги и
ръководството на училището, като е уточнено, че И.Н. използва изцяло писмената
форма за комуникация с колегите си и ръководството на училището, което
изключително затруднява нормалната работа и в частност планиране, обсъждане и
прилагане на конкретни задачи в часовете по самоподготовка на учениците, на
които преподава. Посочено е, че това е в ущърб на качеството на обучение на
децата и рефлектира върху цялостната им подготовка и авторитета на училището
като образователна институция пред родителите. Съгласно заповедта с
професионалната си некомпетентност И.Н. нарушава доверието на учениците към
учителя, както и доверието на родителите към учителя, както и че на учителката
липса интелектуална способност да оценява конкретни случаи, описани от нея в
доклади: вх. № 1844 от 18.05.2017 г., вх. № 69 от 26.09.2017 г., вх. № 96 от
03.10.2017 г. и вх. № 109 от 04.10.2017 г.
Изложено е още, че допуснатите от И.Н. ситуации са застрашавали живота и
здравето на учениците, но оценката й за тях е, че са с незначителна стойност.
Отстранявайки ученици от учебен процес, учителката не осъзнава, че този подход
за санкциониране е неподходящ за психо-емоционалното състояние на децата и им създава трайна негативна нагласа към
ученето. Посочено е, че тази самоувереност показва липсва на морални качества и
познания за работа с деца. Неефективността в работата й се изразява и в това,
че за всяка задача, произтичаща от нормалните й трудово задължения изисква
лични, персонални и писмени указания за изпълнение. Без такива указания не е в
състояние да изпълни задълженията си като оформление на дневника на групата,
вписване на отсъствията на учениците и пр., което се установява от саморъчно
изписания от учителката текст в писма с изх. № 18 от 18.09.2017 г. и изх. № 24
от 19.09.2017 г. Липсата на ефективност в работата на И.Н. е също и в това, че
не умее да формулира и обосновава конкретни изисквания към знанията и уменията
на учениците, както и да ги мотивира за
учебен труд. Няма умения да създава в работата си с учениците, колегите и
ръководството нормален психо-климат. На учителката й липсват умения и
способности за работа с родителите, което е видно от жалби с вх. № 1868 от 30.05.2017
г., вх. № 92 от 02.10.2017 г. и вх. № 147 от 10.10.2017 г. Разпоредено е на лицето да
се изплати обезщетение на основание чл.220, ал.1 КТ за неспазено предизвестие
за неспазения срок на предизвестието в размер на 846,60 лева. Същата заповед е
връчена на лицето при оформен отказ, удостоверен с подписите на двама
свидетели, индивидуализирани с две имена.
Съгласно протокол на МО-РУО-Варна
№ КМОД 11-353 от 04.12.2017 г. за резултатите от извършената проверка по сигнал
с вх. № 0200-1563/10.11.2017 г. в РУО-Варна и изх. №0503-320/09.11.2017 г. от
Министерство на образованието и науката, относно твърдения „за системно
оказване на психически тормоз и уронване на престиж“ от директора на СУ „Неофит
Бозвели“ град Варна, такива обстоятелства не се констатират. Изложени са
констатации във връзка с работата на въззиваемата.
По
делото е допусната и приета съдебно-счетоводна експертиза, което заключение настоящият
съдебен състав кредитира като обективно и компетентно дадено, основано на специалните
знания на вещото лице. Съгласно експертизата
последният пълен отработен месец преди датата на уволнението, когато от 22
работни дни в месеца ищцата е отработила 22 дни, е месец октомври 2017 г. Размерът
на брутното трудово възнаграждение е 843,60 лв. Вещото лице заключава, че дължимото
обезщетение за оставане без работа в периода от 20.11.2017 г. до 09.01.2018 г.
в брутен размер е 1 572,17 лева, като дължимото обезщетение за оставане
без работа в размер на 6 брутни работни заплати е 5061,60 лева.
Пред ВРС са изслушани и
показанията на водените от ответника /сега въззивник/ двама свидетели Ф.Г.В. и О. П. П..
Свидетелката В. разказва за конфликт с въззиваемата относно начина на водене на
дневника на учениците, във връзка с който е сигнализирала директора на
училището собствения й дневник да се съхранява отделно, за да не бъде
проверяван от въззиваемата Н.. Свидетелства за изразено недоволство от
родителите на учениците относно настъпилите инциденти с тях и контрола,
упражняван от въззиваемата в учебните часове. Сочи, че настъпилият инцидент от
21.09.2017 г. е отразен в журнала от свидетелката В., а не от Н., съобразно
утвърдените правила в училището. Споделя, че след инцидента от 28.09.2017 г.
разговаряла с Н., при което последната споделила, че с оглед поведението на
децата не си сдържала нервите. Разказва за недоволство от страна на учениците,
че Н. не им обяснявала в часовете и сами си пишели домашните работи без да разбирали
какво преписват. Твърди, че учениците, на които преподавали се справяли много
добре с учебните дисциплини. Свидетелят О. П. П. сочи, че кореспонденцията в
училището между ръководството и въззиваемата се води изцяло писмено. Излага
впечатления за общуване между учениците и Н. на висок тон и използване на
свирка в часовете. Пресъздава инцидента, при който въззиваемата е хвърлила
ключове по ученици.
В съдебно заседание проведено на 09.05.2018 г. районният
съд е извършил справка с трудовата книжка на ищцата – настояща въззивемата, от
която е установено, че след прекратяване на трудовото правоотношение и към този
момент И.Н. няма сключени последващи уволнението трудови договори.
Предвид така установеното от фактическа страна съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата, инициирала настоящото
въззивно производство, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при
наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да
бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни
предели, настоящият съдебен състав намира обжалваното решение за валидно и
допустимо.
По отношение на неправилността на
първоинстанционния съдебен акт, съобразно чл. 269, ал. 1, изр. второ от ГПК,
въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Не е
спорно, че страните са в трудово правоотношение, което е прекратено с атакуваната
заповед № РД-09-494 от 20.11.2017 г. на директора на СУ „Неофит Бозвели“ на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ.
Съгласно
разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ работодателят може да прекрати
трудовия договор на работника или служителя с предизвестие при липса на
качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата.
За да е законосъобразно прекратяването на трудовото правоотношение на
основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ, съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест в процеса, работодателят следва да установи, при
условията на пълно и главно доказване, че уволненият работник или служител не
притежава посочените от него в заповедта за уволнение професионални качества,
знания, умения, навици; че тези качества, знания, умения, навици са необходими
за ефективното изпълнение на осъществяваната от работника или служителя трудова
функция и причинната връзка между липсата на изискуемите качества и
неефективното изпълнение на работата (в този смисъл и Решение № 54 от 21.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 865/2011 г., III г. о. и
др.).
Спорът пред настоящата съдебна
инстанция се свежда до съдържателните изисквания на заповедта за прекратяване
на трудовото правоотношение, както и дали обективните факти, установени по
делото, обосновават наличието на посоченото в процесната заповед основание за
прекратяване на трудовото правоотношение – липса на качества на служителката за
ефективно изпълнение на възложената работа.
По въпроса относно начина на мотивиране на заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ, поради липса
на качества на служителя да изпълнява ефективно работата, е образувано тълк.д.
№ 5/2017 г., обединено с тълк.д. № 4/2017 г. на ОСГК на ВКС.
Настоящият съдебен състав на ВОС споделя становището изложено в решение
№ 150/11.06.2015 г. по гр. д. № 5166/2014 г. на ВКС, III г.о., решение № 54/21.02.2012
г. по гр.д. № 865/2011 г. на ВКС, III г.о., решение № 425/18.10.2011 г. по
гр.д. № 1966/2010 г. на ВКС, IV г.о., съгласно което от значение за законността
на уволнението е посочването в заповедта на конкретни факти и данни, относими
към възложената работа, за да може съдът да прецени законността на уволнението,
като провери съществуването на фактите в действителността и правилното им
квалифициране и подвеждане под правната норма.
В настоящия случай, заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение
от 20.11.2017
г. на директора на СУ „Неофит Бозвели“ е мотивирана в достатъчна степен, за да
може да се извърши проверка на изложените от работодателя факти в заповедта с
обективните такива относно действително притежаваните от служителката качества.
В тази връзка, неоснователни са възраженията на въззиваемата, поддържани и пред
първа инстанция, че заповедта съдържа единствено субективни съждения на
работодателя и че в същата се съдържат данни за неизвестни на служителката
документи. В обжалваната заповед са изброени конкретни качества, които Н. не
притежава за ефективно изпълнение на работата и са посочени конкретни факти и
обстоятелства, обосноваващи този извод - констативни протоколи, доклади и
депозирани срещу служителката жалби. Препращането към други документи, не
опорочава процесната уволнителна заповед, доколкото от събраните по делото
доказателства се установява, че същите са известни на въззиваемата – съставени
са от нея саморъчно или е била запозната с тях преди връчване на заповедта
(така и Решение №54/21.02.2012 г. по гр.д. № 865/2011 г. на ВКС, III г.о.).
Качествата на работника или
служителя за ефективно изпълнение на работата се проявяват, както чрез неговите
действия и бездействия, така и чрез постигнатите трудови резултати.
За да се направи извод относно притежаваните от служителката
необходимите качества за изпълнение на работата, следва да се установи с какви
възложени й задължения от работодателя служителката не се е справяла и какви са
допуснатите пропуски.
Преценката за липсата на качества на работника или служителя
се прави с оглед изискванията на определената трудова функция, възложена му по
конкретното трудово правоотношение, като тази липса следва да е обективен факт и да
отразява трайно състояние на служителя с оглед обосноваване на невъзможност да
изпълнява ефективно възложената му работа. Извън компетенцията на съда е да
преценява как работодателят е извършил конкретната преценка, която е по
целесъобразност. Съдът извършва проверка единствено за законността на
уволнението – налице ли са всички факти, съдържащи се в хипотезата на посоченото
от работодателя основание, при което последният е упражнил потестативното си
право да прекрати трудовото правоотношение.
Основните доводи поддържани от въззивника, и обективирани в заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение, са за неорганизираност,
некомуникативност, без ангажираност към трудовия процес, липса на
съобразителност, липса на познания по методиката на обучението по български
език и литература и по математика в начална образователна степен; непознаване на етичния кодекс за работа с деца,
нежелание да се спазват ясни и позитивни правила и добри практики за работа с
учениците в класната стая; липса на умения за вербално общуване с ученици,
колеги и ръководството на училището; професионална некомпетентност; липса на
интелектуална способност да оценява конкретни случаи, застрашаващи живота и
здравето на учениците; липса на морални качества и познания за работа с деца;
неефективност в работата, поради необходимост от лични, персонални и писмени
указания за изпълнение; липса на умения да създава в работата си с учениците,
колегите и ръководството нормален психо-климат; липса на умения и способности
за работа с родителите.
От анализа на ангажираните по
делото писмени и гласни доказателства съдът намира, че изложените от работодателя
факти в атакуваната заповед съответстват на действително настъпилите такива и
обосновават извод за липса на качествата на служителката Н. за ефективно
изпълнение на възложената работа.
На първо място, констатациите на
Директора на училището, обективирани в Констативен протокол от 30.10.2017 г.,
за недобра организация на учебния процес и нивото на преподаване на учениците,
са в резултат на пряко и непосредствено впечатление от работата на учителката Н..
Протоколът е изготвен след посещение на три учебни часа, в които работодателят
е имал възможност да възприеме начина на организиране на учебните часове,
поведението на служителката и комуникацията между нея и учениците.
Съгласно
чл. 3, ал. 1 от Наредба № 12 от 01.09.2016 г. за статута и професионалното развитие
на учителите, директорите и другите педагогически специалисти, лицата, които
заемат учителски длъжности, имат функции, свързани с подготовка, организиране и
провеждане на обучението, възпитанието, социализацията и подкрепата на децата и
учениците в институциите в системата на предучилищното и училищното
образование. С оглед характера на длъжността и
задълженията, вменени с длъжностната характеристика, Н. е длъжна да изпълнява нормата за
преподавателска работа, която включва прецизно планиране, подготовка, изложение
на представяната информация и проверка на възприетото от учениците. Именно
работодателят е този, който на база наблюденията си в учебните часове, може да
формира ясна представа относно способността на служителя да провежда съобразно
образователните изисквания учебния час, да ангажира вниманието на учениците и
да организира занятията съобразно техните потребности. В компетенциите на
ръководството на училището е да съблюдава дейността на учителите и да преценява
качеството на образователните методики, прилагани в работата им, която преценка
е по целесъобразност.
Изводите за неудовлетворително
ниво на провеждане на учебните занятия се подкрепят и от депозираните жалби от
родителите на учениците (от 30.05.2017г. и 10.10.2017 г.), в които се изразява
недоволство от работата на Н.. За затруднения в комуникацията между учителите
от редовните часове и занималнята, водена от Н., сочат и показанията на
разпитаната по делото свидетелка В., което
подкрепя тезата за липса на положени от Н. усилия да разбере какво се е
работило през деня и поставените домашни занимания на децата. Съдът цени
показанията на св. В. при
условията на чл. 172 от ГПК, но доколкото същите са вътрешнологични,
непротиворечиви и се подкрепят от събраните по делото доказателства, ги
кредитира в частта, съдържаща относими към спора факти. Както от залегналите в
Констативния протокол от 30.10.2017 г. констатации, жалбите на родителите, така
и от показанията на свидетелката В. се
установява, че учениците срещат сериозни затруднения при подготовката си за
редовните часове, не разбиране на учебния материал, объркване, което е свързано
с работата на въззиваемата. Саморъчно подписаните жалби от редица родители срещу
методите на преподаване на въззиваемата, оплакванията от тях, че децата им не
желаят да посещават учебните часове, провеждани от нея, констатираните грешки в
домашните им работи и липсата на нормална комуникация между учителката и тях,
са показателни за липса на посочените в атакуваната уволнителна заповед
качества да изпълнява ефективно работата си. Фактът, че Н. е изготвила
своевременно годишно тематично разпределение за учебната година, утвърдено от
директора на училището, не опровергава извода за липсата на добра организация
на учебния процес. В констативния протокол от 30.10.2017 г. директорът е
установил, че учителката не организира адекватно работата си – липсва
предварително зададен план за работа в помощ на учениците, както и че същата не включва учениците в
изпълнението на учебните задачи и не се извършва проверка на домашните им
работи. Тези обстоятелства се подкрепят категорично и от оплакванията на
родителите на учениците от 4а и 4б клас, изложени в жалбите им от 30.05.2017 г.
и 10.10.2017 г., както и от показанията на свидетелката В.. Ето защо, не могат да бъдат споделени твърденията на
въззиваемата, че констатациите в протокола не съответстват на действителното
положение. В този смисъл постановките
изложени в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение за липса на
ефективност в работата, поради липсата на умение да формулира и обосновава
конкретни изисквания към знанията и уменията на учениците и да ги мотивира за
учебен труд, се установяват по несъмнен начин. Поставените от работодателя цели за правилна
организация на възпитателно-образователния процес в училището (залегнали в
подписаната от ищцата, сега въззиваема, Н. длъжностна характеристика) не са
изпълнени, поради липсата на умения на същата да организира работата си без
това да се дължи на виновно нейно поведение, каквото в настоящия случай не се и
твърди.
Следва да
се отбележи, че от изписването от въззиваемата И.Н. в длъжностната
характеристика на различно наименование на заеманата длъжност не може да се
тълкува като професионална некомпетентност и несъгласие с нормативната промяна,
поради което доводите на въззивника в тази насока са неоснователни. Съгласно чл. 3,
ал. 2 от Наредба № 12 от 01.09.2016 г. за статута и професионалното развитие на
учителите, директорите и другите педагогически специалисти, учителските
длъжности са: учител, старши учител, главен учител. В представената по делото
длъжностна характеристика за длъжността „учител ЦДО“, подписана от въззиваемата
Н., като код по НКПД е посочен №2330/5004. В приложение № 4 към Заповед №
РД01-931/27.12.2010 г., съдържащ списъка на длъжностите в националната
класификация на професиите и длъжностите, 2011 г., под №2330/5004 фигурира
длъжността – „учител, общообразователен учебен предмет в прогимназиален етап“.
Със Закона за училищното и предучилищното образование (в сила от 01.08.2016 г.)
терминологично е предвидена целодневна форма на обучение на учебния процес,
което е взето предвид при изготвяне на длъжностната характеристика и
обозначаване на длъжността. Законодателят използва различно наименование за
означаване на една и съща длъжност и не променя съдържателните й
характеристики. Ето защо от факта, че въззиваемата е написала срещу
наименованието на длъжността - „ПИГ начален етап“, не може да се направи извод
за нейната професионална некомпетентност, доколкото промяната в нормативната
уредба е терминологична, а не същностна. Това обстоятелство е ирелевантно за
преценката относно професионалните качества на Н.. Извод за професионална
некомпетентност не може да се изведе и от факта, че кореспонденцията между
учителката и ръководството се води писмено, макар и по този начин да се
затруднява комуникацията в учебното заведение. Тези констатации от своя страна не
променят извода на съда относно липсата на комплекс от качества на въззиваемата
Н. да се справя с възложените й задължения.
Независимо
от наименованието на длъжността сред задълженията на Н. е да създава и поддържа
в процеса на обучение среда, атмосфера и дисциплина, които благоприятстват и
стимулират добър психологически климат, коректни взаимоотношения, конструктивно
общуване и сътрудничество. Подобни изисквания са формулирани и в приетия от
въззивното училище Етичен кодекс, с който, видно от водената между страните
кореспонденция, Н. се е запознала. От приобщените по делото доказателства - доклад № 96/03.10.2017 г. от въззиваемата във връзка с постъпилата на
02.10.2017 г. жалба от родител на ученик, протокола на Комисията по
професионална етика към СУ „Неофит Бозвели“, както и от показанията на
свидетелите П. и В., се установява, че предвиденият в длъжностната
характеристика и Етичния кодекс резултат не е постигнат от въззиваемата и то
безвиновно. Свидетелят П., чиито показания
съдът кредитира като последователни и кореспондиращи на събраните по делото
доказателства, сочи за проблеми с дисциплината на учениците и невъзможността Н.
да се справя с нея, а В. – за
това, че Н. не успява да запази самообладание – „да си сдържа нервите“. От
доказателствата се установи, че подобно поведение на въззиваемата е системно –
ежедневно се разговаря на висок тон с учениците, свири се със свирка в учебните
часове, за да ги дисциплинира, което е в противовес с изискванията за добри педагогически
практики и методи на преподаване. Макар да се касае за единичен случай на
захвърляне на ключове по ученици при възникнал конфликт между тях,
професионалната етика е несъвместима с подобно поведение, дори като инцидентна
проява. Целта на учителската професия е да създава модел за добро поведение и
да способства за социалното израстване на учениците, възпитавайки у тях високи
ценности и подготвяйки ги за пълноценни членове на обществото. Недопустимо е
разрешаването на конфликти да се постига с агресия спрямо най-уязвимите членове
на обществото, като липсата на „друга възможност“ за това – не оправдава. Въззиваемата
Н. не отрича, че при провеждане на учебните занятия няма дисциплина в класната
стая, че общува с учениците на висок тон, използва свирка в часовете, както и
че е захвърлила връзката си с ключове по детето при инцидента от 02.10.2017 г.
Ето защо, съдът намира, че въззиваемата Н. не изпълнява възложените от
работодателя задачи – да създава нормален психо-климат и да развива среда в
най-добрия интерес на учениците, което се дължи на нейно безвиновно поведение,
проявено при изпълнение на възложената от въззивното училище работа. В тази
връзка, следва да бъдат споделени доводите на въззивника за неотносимост към
предмета на спора на констативен протокол от 11.11.2016 г.,
съставен от СУ „Добри Чинтулов“. Липсата на качества за ефективно изпълнение на
трудовите задължения, както и се коментира по-горе в мотивите, следва да се
цени в рамките на процесното трудово правоотношение, като изводите не могат да
се базират на констатации за положен труд при друг работодател.
Съвкупната преценка на обсъдените по делото
доказателства, водят до заключението, че въззиваемата И.Н. не притежава необходимите
знания, умения и навици, описани подробно в заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение, за ефективно изпълнение на длъжността, на която е
назначена при работодателя СУ „Неофит Бозвели“.
Заповедта
за уволнение е законосъбразно постановена, поради което искането на И.Н. за
отмяната й следва да се отхвърли.
С оглед
неоснователността на иска с правно основание чл. 344, ал. 1 от ГПК, неоснователни
са и исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225, ал.
2 от КТ.
Поради различните
крайни изводи на ВОС с тези в обжалваното решение, последното следва да бъде отменено
изцяло, включително и в частта за разноските.
С оглед
изхода на спора въззиваемата И.Н. следва да бъде осъдена да заплати на СУ „НЕОФИТ
БОЗВЕЛИ“, представлявано от директора Д.И. разноски за двете инстанции.
Съобразно представения пред първа инстанция списък и доказателства за извършено
плащане, на въззивника се следват разноски в размер на 1093 лева – заплатено от страната адвокатско възнаграждение. Ищцата
е направила възражение за прекомерност, което се преценява от съда за неоснователно.
Претендираното от ответника възнаграждение е в предвидения в Наредба № 1 от 9.07.2004
г. минимален размер, изчислен съобразно чл. 7, ал. 1, т. 1 вр. чл. 2 и чл. 7,
ал. 2, т. 3 от същата. Съобразно направеното искане и представения списък по
чл. 80 от ГПК на въззивника се следват и сторените пред настоящата съдебна
инстанция разноски в общ размер на 697,23 лева,
от които сумата от 546 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение
според договор за правна защита и съдействие, и 151,23 лева - заплатена
държавна такса. Разноските за двете инстанции възлизат на сумата в общ размер
на 1790,23 лева, която следва да се възложи в тежест на въззиваемата на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло Решение №
2343/23.05.2018 г. по гр.д. № 425/2018 г. на ВРС, 16-ти състав, както и в
частта за разноските, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от И.Г.Н., ЕГН **********, с адрес ***, срещу СРЕДНО УЧИЛИЩЕ „НЕОФИТ БОЗВЕЛИ“, Булстат …….., с адрес гр. В., ж.к. „М.“, ул. „Л.П.“ № ., представлявано от
директора Д.И., искове за признаване на основание чл. 344, ал. 1,
т. 1 от КТ уволнението на И.Г.Н., за
незаконосъобразно и отмяна на
Заповед № РД-09-494 от 20.11.2017 г. на работодателя СУ „НЕОФИТ БОЗВЕЛИ“, с
която трудовото й правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 5
от КТ, считано от 20.11.2017 г.; за възстановяване на И.Г.Н., ЕГН **********, на заеманата преди
уволнението длъжност „учител в група за ЦДО” в СУ „НЕОФИТ БОЗВЕЛИ“,
представлявано от директора Д.И., на основание чл.
344, ал. 1, т. 2 от КТ, и за осъждане на СУ „НЕОФИТ БОЗВЕЛИ“,
представлявано от директора Д.И., да заплати на И.Г.Н., ЕГН **********, сумата
от 5061,60 лева, представляваща
обезщетение за оставането й без работа, поради уволнението за период от шест месеца, считано от датата на уволнението
20.11.2017 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда - 09.01.2018 г. до окончателното изплащане, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с
чл. 225, ал. 1 от КТ.
ОСЪЖДА И.Г.Н., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на СРЕДНО
УЧИЛИЩЕ „НЕОФИТ БОЗВЕЛИ“, Булстат ……., с адрес гр. В., ж.к. „М.“, ул. „Л.П.“ № ., представлявано от
директора Д.И., сумата в общ размер на 1790,23 лева, представляваща сторените
пред първата и въззивната инстанция разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок, считано от 10.08.2018 г., на
основание чл. 315 от ГПК, при условията на чл. 280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: