Р Е Ш Е Н И Е
№108 17.03.2021г. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
На
девети март 2021г.
в
открито заседание в следния състав:
СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА
Секретар: Ива Атанасова
Като разгледа докладваното от съдия
Драгнева административно дело №61 по описа за 2021г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.172
ал.5 от Закона за движение по пътищата вр. с чл.128 и сл. от АПК вр. образувано
по жалбата на „Уникредит Лизинг“ АД гр. София против Заповед №20-12304-001116/03.07.2020г,
издадена от Началник отдел „Охранителна полиция“ при ОД МВР София с наложена на
УниКредит Лизинг ЕАД – клон Стара Загора принудителна административна мярка на
основание чл.171 т.2А буква „б“ от ЗДвП – Прекратяване на регистрацията на ППС
за срок от шест месеца, считано от 24.06.2020г. Предмет на оспорената заповед е
ППС влекач ДАФ ХФ 480 с рег. №СТ6294РК, собственост на „УниКредит лизинг“ ЕАД
Клон Стара Загора, което е управлявано на 24.06.2020г в 21.20ч по
Автомагистрала „Хемус“ А-2, в района на 39км, посока град София, от А. В. К.,
след като притежаваното от водача СУМПС №**** издадено от МВР Велико Търново е
отнето по административен ред при съставяне на АУАН №GA-238676 на 24.06.2020г в
11.15ч на основание чл.171 т.1 буква „Ж“ от ЗДвП.
Към преписката е представена справка за
собствениците на превозното средство, от която е видно, че регистриран
собственик е УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ ЕАД- Клон Стара Загора, ползвател е ЕТ „М.-Р. М.“
град Велико Търново, както и Справка за нарушител, от която е видно, че на
24.06.2020г е отнето СУМПС с АУАН №****, съставен в 11.15ч на същата дата, след
което в 21.20ч е установено управление на влекача на посоченото място, въпреки
отнемането по административен ред на документа, удостоверяващ правоспособността
за управление на МПС. Съгласно Заповед №8121з-1524/09.12.2016г на Министъра на
вътрешните работи, издадена на основание чл.165 от ЗДвП Столична дирекция на
вътрешните работи е структура от администрацията на МВР, определена да
осъществява контрол по ЗДвП, а по силата на Заповед №8121з-515/14.05.2018г на
Министъра на вътрешните работи, длъжностните лица от отдел „Пътна полиция“ и
секторите „ПП“ при Столична дирекция на
вътрешните работи и ОД на МВР, имат правомощия по чл.37 ал.1 буква Б“ , чл.47
ал.2 вр. с ал.1 буква „А“ от ЗАНН и чл. 189 ал.1 и ал.12 от ЗДвП, както и по
чл.186 от същия закон да осъществяват контролна дейност по закона като издават
фишове за налагане на глоби и налагат актове за установяване на административни
нарушения, а началниците на отдели „Охранителна полиция“ при СДВР/ОДМВР имат
право да издават наказателни постановления. Процесния акт е съставен от младши
автоконтрольор при ОД МВР София, сектор „Пътна полиция“, поради което
нарушението, представляващо и основание за прилагане на ПАМ е установено от
компетентен орган и по съответния ред на ЗАНН, чрез предявяването му на нарушителя в условията на редовно удостоверен отказ, и в
присъствието на двама свидетели по извършване на нарушението и повдигане на
обвинението. Органът, издал процесната заповед за налагане на ПАМ е компетентен
по силата на Заповед №517з-51/05.01.2018г на Директор ОД МВР София, с която
началниците на отдел „Охранителна полиция“ са оправомощени да прилагат
принудителните мерки по чл.171 т.1, т.2, т.2А, буква „а“ и буква „Б, т.3, т.4,
т.5 буква „А“ и т.6 от ЗДвП, а на тази длъжност е назначено лицето, подписало
оспорения административен акт по аргумент от Заповед №8121К-6200/27.07.2017г на
Министъра на вътрешните работи – преназначаване на държавен служител на
ръководна длъжност в МВР, а именно главен инспектор И. Е. А. е преназначен от
Началник сектор „ОП“ на длъжност Началник отдел „ОП“ при ОД МВР София със
специфично наименование на длъжността – Комисар. По делото е представен от
жалбоподателя и Талон за регистрация на МПС, от който е видно, че предмета на
мярката е регистриран в собственост на УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ ЕАД-Клон Стара Загора.
Представен е и договор за финансов лизинг на ППС от 15.05.2019г със срок до
15.02.2023г сключен между УниКредит Лизинг ЕАД гр. София и М.-Р. М. ЕТ с
предмет осем броя влекачи марка *** модел **** с различни номера на рами, сред
които и ППС с рама ****, идентична с посочената в Талона за регистрация и
справката за регистрирани за движение на територията на страната ППС.
С жалбата се твърди, че предвид
представените документи за собственост, мярката е следвало да има за адресат
УниКредит Лизинг ЕАД гр. София, тъй като клонът няма самостоятелна
правосубектност, а оттук и собствеността върху ППС е на търговското дружество.
Развити са подробни съображения във връзка с липсата на правосубектност на
клона относно наличието на правен интерес да се оспорва процесната заповед,
независимо, че нейния адресат не е правилно определен. Иска се от съда да вземе
предвид, че клонът не може да встъпва в административни правоотношения, тъй
като не е юридическо лице, а по силата на чл.15 от АПК не може да бъде страна.
Развити са правни аргументи за приложимост на основните общи правила на
административния процес с оглед тезата, че не собственика, на когото е
регистрирано ППС, а действителния собственик по аргумент от чл.171 от ЗДвП и
правилата на чл.15 от АПК, следва да е адресат на мярката, но като не е, то
актът е незаконосъобразен. Счита, че е недопустимо да се налага ефективно ПАМ
преди да бъде издаден административния акт, в чието изпълнение може да настъпят
последиците на принудата. Следвало е преди налагане на ПАМ да се извърши
преценка дали нарушението е достатъчно накърнило установения ред на държавно
управление, за да бъде квалифицирано като основание за административно
наказателна отговорност и за прилагане на чл.22 от ЗАНН. От съда се иска отмяна на оспорената заповед
с присъждане на разноските по делото.
Ответника Началник отдел „Охранителна
полиция“ при СДВР иска да бъде оставена жалбата без уважение, алтернативно се
прави възражение за прекомерност на възнаграждението на един адвокат, ако е
уговорено и заплатено над минималния размер.
Административен съд Стара Загора като
взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за
установено следното:
Жалбата е допустима, но разгледана
по същество е неоснователна. Допустима е доколкото жалбоподателя се легитимира
като собственик на УниКредит Лизинг – клон Стара Загора, който клон на
търговското предприятие е вписан като собственик на процесното ППС, но се явява
неоснователна, тъй като специалните правила на ЗДвП посочват субекта на
принудителната мярка, как се определя той и от кои източници. Моторното
превозно средство се регистрира на неговия собственик, съгласно чл. 143 от ЗДвП
изречение първо. Представения договор за финансов лизинг не удостоверява право
на собственост върху ППС за лизингодателя, тъй като е
диспозитивен документ за двустранна облигационна сделка с отложено изпълнение
на основанието за нейното сключване – покупко-продажба на движима вещ. Кому
принадлежи вещта, която е предмет на облигационните правоотношения, с чието
изчерпване ще настъпи вещно правен ефект, ако лизингодателя
е собственик, не се установява от волята на лицата да се разпореждат с една
движима или недвижима вещ. Източника на правото на собственост или основанието
за неговото придобиване определя дали съответното лице е собственик или не.
Оттук официалния регистър на ППС, които могат да се движат на територията на
страната удостоверява, че пред органите, компетентни да допуснат движение на
ППС, са представени документи за
собственост. До момента на промяна на регистрацията, за собственик на
регистрираното ППС се счита лицето, на
чието име е извършено вписването по аргумент от правилото, че компетентните
органи извършват регистрация на името на собственика тоест официално е
удостоверяването на правното положение. Вписването в регистъра е официално
удостоверително изявление на длъжностно лице в кръга на службата му относно
собственика и оттук субекта на принудителната мярка. Регистъра удостоверява факти
с правно значение и правни положения – собственик на ППС и разрешено движение
на същото по пътищата, отворени за обществено ползване. Регистрацията на
процесното ППС е на името на клон на
търговското дружество, но клона не е предприятие или фактическа обособена част
от такова. Клона има седалище, предмет
на дейност и управител с определена представителна власт, посредством която
извършва сделки от името и директно за търговското дружество. Клона, за разлика
от предприятието не е съвкупност от фактически отношения, права и задължения, а
място на дейност от името и за сметка на дружеството търговец. Клонът е правна
форма, под която дружеството извършва дейност на място, различно от седалището
му, поради което и това обстоятелство се вписва в Търговския регистър. Клонът
може да влиза в правоотношения, включително да се разпорежда с предоставено за
нуждите на дейността имущество, което се извлича от вписаната в ТР обем на
представителна власт, поради което в случая договора за лизинг не удостоверява
факти от значение за определяне субекта на мярката. Не се прилагат правилата на
АПК, включително за определяне на страните по възникналото въз основа на
административния акт правоотношение, когато специален закон посочва кой да бъде
адресат на административната принуда – аргумент от чл.2 от АПК. Материално
правното действие на АПК – обхват на правоотношенията, които урежда е
определящо за отговора на въпроса дали клона може да бъде адресат на
административното правоотношение. След като клона е правна форма за извършване
на търговска дейност- договори за лизинг на ППС, то се налага извода, че в
отношенията с контролните органи по ЗДвП с предмет регистрирано на името на
клона ППС, встъпва именно клона от името
и за сметка на търговското дружество. Тук е мястото да се каже, че тъй като
клона не е уведомен се счита, че жалбата е подадена в срок. В противен случай с
уведомяване на клона би започнал да тече 14-дневния преклузивен
срок за оспорване. Всички доводи по
отношение прилагане на правилата за допускане с нарочен акт на предварително
изпълнение на не влязъл в сила административен такъв не могат да се обсъждат по
аргумент от чл2. от АПК и от изричната разпоредба на чл. 172 ал.4 от ЗДвП,
според която изземването на регистрационните табели в случаите на установено
основание за прилагане на ПАМ се извършва със съставяне на АУАН. Това е
продиктувано от целите посочени в чл.22 от ЗАНН – незабавно преустановяване на
съставомерното поведение по управление на ППС след като е отнето по
административен ред СУМПС на водача. Мярката засяга собственика, тъй като
неговото е задължението да следи дали предоставя фактически управлението на
лица, които притежават СУМПС, включително носи и наказателна отговорност в
случай, че е физическо лице, което предоставя управление без да се увери в
притежаването на документ за правоспособност. Отделен и без правно значение за
правилното определяне на адресата на мярката – само собственика, е въпроса дали
реално адресатът е засегнат, доколкото ППС е предоставено за ползване на трето
за собствеността лице, което от своя страна фактически е предоставило
управлението. За тези факти административния орган не е длъжен да следи, нито
да ги установява по аргумент от чл.171 т.2А буква А от ЗДвП, както и поради
тяхното единствено гражданско правно значение. Мярката създава правно
ограничение за употреба на ППС, според неговото предназначение, а именно
управление по пътищата отворени за обществено ползване и тъй като тази употреба
е част от правомощията на собственика, законодателя е посочил това лице за
адресат и страна в административното правоотношение, което възниква с налагане
на ПАМ. Фактически прекратяване на регистрацията е пречка и всяко трето за
собствеността лице да ползва вещта по предназначение, но това има значение в
производство по ЗОДОВ – за кого реално настъпват вредите от акта, а за интереса
от оспорване е важно чии права застрашава или нарушава тоест кому принадлежи
накърнената правна сфера.
Воден от тези мотиви, Административен съд
Стара Загора
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на УниКредит
Лизинг“ АД гр. София ЕИК 12887948 против Заповед № 20-1204-001116/03.07.2020г
издадена от Началник отдел „Охранителна полиция“ при ОД МВР – Столична.
Решението не подлежи на
обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: