Р Е
Ш Е Н
И Е
№…
гр.София,
19,01,2022год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Гражданско отделение, І 14 състав, в открито заседание на двадесет и втори
ноември през две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: Маргарита
Апостолова
при участието на
секретаря Елеонора Георгиева като разгледа докладваното от съдия М.Апостолова,
гр.дело №4736 по описа за 2021год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 235 и сл. от ГПК.
Образувано е по
предявен от С.Н.И., П.В.П. и К.В. А. срещу В.Р.Р.
искове, с правна квалификация чл. 26,
ал. 2, изр.1, пр.2 ЗЗД за прогласяване нищожност на договор за прехвърляне
на недвижими имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран
в нотариален акт №174, том I, рег.№ 6720, дело 156/2008год. от 19,03,2008год.
на Ц.С.– нотариус, с рег. № 030 на НК, с който Ц.А.К.е прехвърлила на В.Р.Р. собствеността върху недвижим имот, представляващ апартамент № 157, намиращ се в гр. София, жк. „Р.-********,
с площ 64,30кв.м., при съседи: апартамент №156, двор, апартамент №158 и
коридор, заедно с мазе № 51, с площ от 2,81кв.м., при съседи: мазе №50,
коридор, мазе №52 и коридор, заедно с 0,360% ид.части
от общите части на сградата и съответните ид.части от
правото на строеж върху мястото, с идентификатор 68134,1203,763,1,163 по КК и
КР на гр.София, одобрени със заповед №РД-18-49/16,09,2015год. на ИД на АГКК
поради липса на съгласие, както и
заявен при условията на евентуалност иск
с пр.осн.чл.31, ал.1 от ЗЗД за унищожаване на
договора поради невъзможност на прехвърлителя да
разбира свойството и значението на извършеното.
Излагат се
съображения, че с договор от 19,03,2008год. Ц.К.е прехвърлила на ответника
собствен недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, като приобретателят осигури спокоен и нормален живот на прехвърлителката докато е жива. Поддържа се прехвърлителката да е била в невъзможност да разбира и
ръководи постъпките си поради това, че през 1994год. е получила атрофия на
зрителните нерви довело до 90,4% намалена работоспособност. Освен това на
24,08,2006год. е диагностицирана с шизофрения в късна
възраст, от март 2006год. започнала да чува гласове, на които се подчинява,
излизала нощно време. В периода от 14,03,2008год. до 03,04,2008год., когато е
сключен договорът, е била настанена за лечение в СБАЛП Свети Наум ЕАД в 4-та
психиатрична клиника-имала слухови сетивни измами с коментиращ и заповеден
характер, била емоционално потисната и тревожна, със силно стеснен диапазон на
емоции в дистимния регистър. От 2012год. се
наблюдавало и дезорганизирано поведение по органичен тип с когнитивен дефицит
като състоянието постоянно се влошавало. Съобразно изложеното се поддържа към
момента на сключване на сделката прехвърлителката да
не е могла да разбира свойството и значението на извършеното, което състояние е
било трайно и продължило до смъртта на лицето, настъпила на 05,03,2018год.
Предвид изложеното се обосновава извод за нищожност на договора поради липса на
съгласие. При условията на евентуалност е заявено становище за унищожаемост на сделката по изложените по-горе съображения.
Поддържа се ищците да са законни правоприемници на починалото лице.
Съобразно
изложеното моли исковата претенция да бъде уважена. Претендират разноски.
Ответникът- В.Р.Р. в указания законоустановен
срок по реда на чл. 131 от ГПК излага становище за допустимост, но
неоснователност на предявените искове. Поддържа изложените от ищците твърдения
за невъзможност на прехвърлителката да разбира
свойството и значението на извършеното да обосновават иск за унищожаемост на сделката, а не нищожност на същата, която
предполага съзнавана липса на съгласие. Оспорва предявения при условията на
евентуалност иск за унищожаемост на сделката като
погасен по давност, с оглед нормата на чл.32, ал.2, изр.1 от ЗЗД, считано от смъртта на прехвърлителката.
Поддържа, че с оглед 31, ал.2 от ЗЗД активно процесуално легитимирана страна да
претендира унищожаване на договора е само С.Н.И., по чието искане е инициирано
производство по чл.5 от ЗЛС по гр.д.№14054/2017год. по описа на СГС, 4 бр.
състав, но не и П.П. и К. А.. При условията на
евентуалност релевира възражение за погасяване на
правото на иск поради изтекла давност. По същество са изложени твърдения за
липса на предпоставките за унищожаемост на договора
от 19,03,2008год., тъй като наличието на душевна болест не е единствена
предпоставка по чл.31 от ЗЗД, а е необходимо допълнително условие лицето да не
е в състояние да се грижи за своите работи. Поддържа Ц.К.да е била в състояние
да разбира постъпките си като прехвърлянето на имота в полза на ответника/вкл.
и на неговия брат/ е било предварително обмислено разпореждане, за което е
проведен разговор на 10,03,2008год. между прехвърлителката,
двамата приобретатели и З.В.Р.-майка на ответника и
роднина на Ц.К.. Това се потвърждава и от инициирано дело от К. на
30,01,2008год. за недействителност на сделка, с която е прехвърлен друг имот.
Съобразно
изложеното е заявено становище за отхвърляне на исковата претенция. Претендира
разноски.
При така изложеното съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
По делото е
представен договор, обективиран в нотариален акт
№174, том I, рег.№ 6720, дело 156/2008год. от 19,03,2008год. на Ц.С.– нотариус,
с рег. № 030 на НК /л. 14/, с който Ц.А.К.е прехвърлила на В.Р.Р. собствеността върху недвижим имот, представляващ
апартамент № 157, намиращ се в гр.София, жк.„Р.-********,
площ 64,30кв.м., при съседи: апартамент №156, двор, апартамент №158 и коридор,
заедно с мазе № 51, с площ от 2,81кв.м., при съседи: мазе № 50, коридор, мазе №
52 и коридор, заедно с 0,360% ид.части от общите
части на сградата и съответните ид.части от правото
на строеж върху мястото срещу задължението на приобретателят
да поеме издръжката и гледането на прехвърлителката,
като ѝ осигури спокоен и нормален живот, какъвто е водила до сега, докато
е жива. Между страните е уговорено, че прехвърлителката си запазва правото на пожизнено и
безвъзмездно ползване върху имота.
Видно от
препис-извлечение от акт за смърт на Община Костенец, гр. Момин проход, смъртта
на Ц.А.К.е настъпила на 05,03,2008год. в гр. Момин проход.
Видно от
удостоверение за наследници изх. № РИЛ21-УГ01-1648, законни правоприемници на
починалото лице са С.Н.И., П.В.П. и К.В. А..
По делото е представена
искова молба вх. № 144402/31,10,2017год./л. 128/ предявена от С.Н.И. за
поставяне под пълно запрещение на Ц.А.К., по която е образувано гр. д.
№14054/2017год. С определение от 02,04,2018год. производството по делото е
прекратено, поради смъртта на ответника.
По делото е
представено копие на история на заболяване № 2243/2008год. на СБАЛНП „Св. Наум“
ЕАД /л. 133/ на Ц.А.К., видно от което тя е приета за стационарно лечение на
14.03.2008 г. с диагноза тежък епизод с психически симптоми и е изписана на
03.04.2008 г. с подобрение. Във връзка с лечението е представена епикриза, изх. № 123/03,04,2008год. /л. 143/, в която е
посочено, че повод за настаняването е, че от няколко месеца, на фона на
поддържаща терапия започнала да чува гласове, коментиращи и заповедни, станала
подтисната, с намален апетит и вечер заспивала, но се събуждала след 2-3 часа и
не можела повече да заспи, при миналите хоспитализации по време на сън чувала
гласа на починалия си син, интензифицирали се мисли за смисъла на живота и
смъртта, както и идеи, че е наказана. Установен е психичния ѝ статус: В
ясно съзнание, ориентирана задоволително. Установява и поддържа очен контакт.
Силно ограничена мимика до масковиден лицеизраз. Има слухови сетивни измами с коментиращ и
заповеден характер. Правилно структуриран мисловен процес, без налудности в съдържанието - идеи за безсмисленост на живота
и наказание, отчасти фиксирана към соматичните си страдания. Емоционално -
подтисната, на моменти тревожна, силно стеснен диапазон на емоциите в дистимния регистър. Памет и интелект - болестно ангажирани.
ММСЕ - не може да се проведе пълноценно, поради зрителния проблем, но не се
регистрират отклонения по отношение на ориентация, внимание и памет. Отбелязано
е следното протичане на болестта: в първите дни неспокойна, търси активно контакт
с медицински персонал, пита многократно за назначените ѝ лекарства.
Настъпило разведряване на настроението и значителна редукция на тревожността,
останали спорадични слухови сетивни измами с коментиращ характер и два вида
гласове – единият, който я защитава (починал нейн
колега и приятел) и другите, които я обвиняват.
По делото е
представено копие на история на заболяване № 5445/2008год. на СБАЛНП „Св. Наум“
ЕАД /л. 150/ на Ц.А.К., видно от което тя е приета за стационарно лечение на 30.06.2008
г. с диагноза тежък епизод с психически симптоми и е изписана на 14.07.2008 г. без
промяна. Във връзка с лечението е представена епикриза,
изх. № 123/03,04,2008год. /л. 160/, в която е посочено, че повод за
настаняването е неповлияването от предходно назначена медикаментозна терапия.
Установен е психичния ѝ статус: В ясно съзнание, ориентирана
задоволително. Поддържа очен контакт. Силно ограничена мимика до масковиден лицеизраз. Има слухови
сетивни измами с коментиращ и заповеден характер. Правилно структуриран
мисловен процес, без налудности, в съдържанието -
идеи за безсмисленост на живота и наказание, отчасти фиксирана към соматичните
си страдания. Емоционално - подтисната, на моменти тревожна, силно стеснен
диапазон на емоциите в дистимния регистър. Памет и
интелект - болестно ангажирани. ММСЕ - не може да се проведе пълноценно, поради
зрителния проблем, но не се регистрират отклонения по отношение на ориентация,
внимание и памет. Отбелязано е следното протичане на болестта: настъпило
разведряване на настроението, останали по-леки слухови сетивни измами с
коментиращ характер и два вида гласове единият, който я защитава (починал нейн колега и приятел) и другите, които я обвиняват.
Представена са
множество епикризи от У. „А.“ ЕАД и СБАЛ Свети Наум, от които е видно Ц.К.да е
регулярно хоспитализирана за лечение в
периода от 14,03,2008год. до 09,04,2014год. като е проведено лечение относно психичното
състояние. От съдържанието на същите е
видно да са били налични данни за вербални слухови халюцинации с коментиращ
характер и отчетлива флуктуация в интензитета, без
актуални систематизирани налудности, констатиран е когнитивен спад, формално критична към
състоянието си и необходимостта от лечение, вътрешно леко напрегната, неспокойна,
емоционално – леко дистимна. Волево – хипобулична и др.
От заключението
по назначената по делото съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещо лице
офталмолог, което като обективно и компетентно изготвено, следва да бъде взето
предвид при постановяването на съдебния акт се установява, че заболяването на
очите на Ц.К., с намаление на централното зрение до 0,20-0,40 с корекция, не ѝ
е попречило да прочете преди да подпише документи в периода от 2008-2015год. Това заболяване не се е
отразявало на способността ѝ да чете текстове на близо, а също така и да
разпознава хора, както и да пише. От 1985г. когато е започнала атрофията на
зрителните нерви до нейната смърт зрението й постепенно е намалявало, но това
остатъчно зрение е позволявало да може да се справя с проблемите по
прехвърлянето на недв.имоти.
От заключението на
изслушаната по делото съдебнопсихиатрична експертиза, неоспорено от страните и
прието от съда, което като компетентно и обективно изготвено следва да бъде
кредитирано при постановяване на
съдебния акт, се установява, че Ц.А.К.е
боледувала приживе от соматични заболявания - Двустранна травматична атрофия на
зрителния нерв, възли на щитовидната жлеза, хипертония, за което е приемала
медикаменти. Началото на психичните проблеми при К. датира от месец март
2006г., когато започнала да чува гласове, които й говорели неприятни неща,
заплашвали я, командвали я и тя им се подчинявала - ходела с километри пеша,
излизала нощем, веднъж стигнала пеша през нощта до Трънско село. През месец юли
2006г. е първата й хоспитализация в психиатрично заведение - ОДПЗС София,
където е диагностицирана с Шизофрения в късна
възраст. Втората хоспитализация в същото лечебно заведение е през месец
февруари 2007г. след смъртта на втория й син през месец декември 2006г. Станала
подтисната, тревожна, зрението й намаляло, отслабнала на тегло, имала проблеми
със съня. Чувала гласове, които я карали да се самоубие. Проведено е медикаментозно
лечение без хоспитализация. Описана е медикаментозна ремисия
до месец март 2008г., когато настъпило влошаване на психичното й състояние с тревожно-меланхолни изживявания. Следва трета
хоспитализация в СБАЛНП „Св. Наум“. В анамнезата е отбелязано, че от няколко
месеца, на фона на поддържаща терапия започнала да чува гласове, коментиращи и
заповедни, станала потисната, с намален апетит и вечер заспивала, но се
събуждала след 2-3 часа и не можела повече да заспи, нтензифицирали
се мисли за смисъла на живота и смъртта, както и идеи, че е наказана. Продължено
е медикаментозното ѝ лечение, но въпреки това следва релапс
на болестта и четвърта поредна хоспитализация в същото психиатрично заведение.
През м.08.-09.2008г. е настанена в Психиатрична клиника към МБАЛ „Александровска“ - база Банкя за овладяване на персистиращо подтиснато настроение, витални меланхолии
симптоми, скованост на походката, трудно самообслужване. Месец 01.2009г. е констатирана
хоспитализация в Александровска
болница по повод налудности за въздействие и контрол
на фона на интензивни слухови псевдохалюцинации като
при изписването е препоръчан прием на медикаменти. До м. 11.2009г. приемала
редовно предписаната й схема и отчела разреждане и скъсяване на интервалите на
слуховата халюциноза. Прекратила самоволно приема на
медикаментите. На 26.04.2011г.
е направена психологична оценка на когнитивния статус по време на поредна
хоспитализация. В заключението е отразено, че няма данни за органична промяна
на паметовите способности. Хоспитализациите през
2012, 2013г. /две/ са с подобни изживявания. При хоспитализацията през 2014г. в
Александровска болница е диагностицирана
и с Деменция със смесена генеза, на второ място е
поставена диагнозата - Параноидна шизофрения в късна
възраст - терапевтична ремисия. Въз основа на
приложените по делото медицински документи през определени периоди от живота й,
след 2005г. на Ц.К.са били поставени в стационарни условия следните
психиатрични диагнози - Параноидна шизофрения в късна
възраст, Рекурентно депресивно разстройство. Тежък
сегашен епизод с психотични симптоми и Деменция със смесена генеза.
В заключението е посочено, че параноидната шизофрения е психично заболяване в тесния
смисъл на понятието, което се приравнява към продължително разстройство на
съзнанието по смисъла на закона по време на пристъп, при непрекъснат ход и
промяна на личността. Проявява се с мисловни, емоционални и волеви
разстройства, които мотивират болестно поведението. Рекурентното
депресивно разстройство се характеризира с повтарящи се депресивни епизоди.
Отделните епизоди са с продължителност около шест месеца. Често се провокират
от стресови житейски събития. Самият депресивен епизод се характеризира с
понижено настроение, загуба на интереси и способност за изживяване на радост,
намаление на енергията, водеща до повишена уморяемост
и спад на активността. Чести симптоми са понижената самооценка и себенеувереност, идеи за виновност и безполезност. Нарушен
сън и апетит. Касае се за психично заболяване в тесния смисъл на понятието,
което се приравнява към продължително разстройство на съзнанието по смисъла на
закона по време на депресивен епизод. При деменцията
със смесена генеза като причина за интелектуално-паметовия
упадък се имат предвид дегенеративни и мозъчно-съдови причини. При К. за първи
път тази диагноза е поставена през 2014г. При дементният
синдром се увреждат множество висши корови функции,
включително памет, мислене, ориентация, разбиране, възможност за заучаване,
съждение. Съзнанието не е помрачено. Дементният
синдром не позволява страдащия от него да се справя с елементарни задачи от
ежедневието и бита. Не може да се ориентира правилно и да взема решения, чрез
които да защитава своите права и интереси. Не е в състояние да осмисли в цялост
обстановката, да отличи главното от второстепенното, да съобрази своите решения
и действия в съответствие с нововъзникнало положение.
Това заболяване има траен характер на измененията и е с неблагоприятна
прогноза, в смисъл на възможност за обратно развитие и клинично оздравяване.
Към момента на процесната
сделка – 19,03,2008 г., Ц.К.се е намирала на стационарно болнично лечение за
времето от 14,03,2008год. до 03,04,2008гог. и е била диагностицирана
с Рекурентно депресивно разстройство. Тежък сегашен
епизод с психотични симптоми. Това разстройство е
психично заболяване в тесния смисъл на понятието, което се приравнява към
продължително разстройство на съзнанието по смисъла на закона по време на
депресивен епизод. По време на сделката К. е била с тежък депресивен епизод с психотични симптоми, тя не е могла да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си, завещателните
ѝ способности са били нарушени. В открито съдебно заседание от
22,11,2021год. вещото лице разяснява, че наблюдаваното при Ц.К.заболяване
протича на пристъпи, но след 2008год. има тенденция към влошаване. Допуска при
починалата да се е наблюдавал „светъл“ момент, в който да разсъждава и
функционира нормално. Посочва, че след хоспитализацията през 2007год. се
наблюдава известно подобряване, но след самоволното преустановяване на приема
на лекарства в началото на 2008год. е започнало постепенно влошаване на
болестта, продължило до смъртта ѝ
като се е наблюдавало натрупване на
дефицити с течение на времето, вкл. паметов дефицит от 2014год. заключението на СПЕ е потвърдено от вещо лице и след изслушване на ангажираните
по делото гласни доказателства.
По делото са събрани гласни
доказателства, ценени по реда на чл. 172 от ГПК, чрез разпит на И.Н.И., от
показанията на който се установява да познава
Ц.К.от 1981год. Посочва, че след загубата на първия ѝ син е започнала да
има психични отклонения, които се влошили след смъртта на съпруга ѝ. Към
момента на смъртта на втория ѝ син, състоянието ѝ силно се влошило.
В същото време имала проблеми със зрението, почти не виждала. Свидетелят и
съпругата му започнали да се грижат за Ц.К.около 2006-2007год. Посочва, че не
ги разпознавала поради проблеми със зрението и множеството психични отклонения,
била неориентирана, чувала гласове. Често посещавала Четвърти километър и Александровска болница. Излага сведения, че К. е живяла в
домакинството на свидетеля около 3 години, след което я настанили в дом за
възрастни хора около 2017год. През зимата
и пролетта на 2008год., посочва, че е живяла в собствения си апартамент като в
този период К. била посещавана главно от
съпругата му.
От показанията на свидетелят Н.И.И.-ценени по реда на чл.172 от ГПК се установява, че Ц.К.е имала
психични проблеми и проблеми със зрението.
По делото са събрани и гласни
доказателства, ценени по реда на чл. 172 от ГПК, чрез разпит на Н.Р. К./брат на
ответника/. След 2008год., поради това че всички нейни близки роднини са починали,
К. се обърнала първо към племенниците си, после към
свидетеля и ответника с предложение да бъде гледана срещу прехвърляне на определен
недвижим имот. Разговорите започнали в началото на 2008год. Първоначално К. предложила
сключването на договор за гледане на по-близките си роднини/ищците/, но след
като и отказали предложила на свидетеля
и ответника сключването на договор, което предложение се състояло на среща
между Ц.К.от една страна, свидетеля Н.Р. и ответника-В.Р., както и техните
съпруги. Срещата се провела в началото на м.март 2008год., на която присъствала
и майката на свидетеля З.Р.. Прехвърлителката се
снабдила предварително с всички документи за сключване на сделката, като
посочила и конкретен нотариус. В деня на изповядване на сделката отишла при
нотариуса лично, без придружител. Прехвърлени били два имота – един на
свидетеля и един на ответника. Имала оплаквания със зрението, за което се
лекувала. В периода около и по-време на подписване на сделката не е проявявала
психически отклонения, като единствено е посочвала, че имала депресия, за което
ѝ предписвали лекарства. На въпросите на нотариуса отговаряла ясно и
адекватно. Няколко месеца преди изповядването на сделката, на ищцата бил отнет
имот чрез измама, като свидетелят ѝ съдействал активно във воденето на
дела и комуникацията с държавните органи. Прехвърлителката
си запазила правото на ползване на процесния
апартамент, който отдавала под наем, а самата тя живеела в съседния апартамент
също нейна собственост.
По делото са събрани и гласни
доказателства, ценени по реда на чл. 172 от ГПК, чрез разпит на З.В.Р./ майка
на ответника/. Сочи, че 2007год. прехвърлителката
започнала да споделя на свидетелката, че иска да намери човек, който да й
помага в домакинската работа и да ѝ осигури старините. Обърнала се
първоначално към свидетелката, поради близките им отношения с предложение да прехвърли недвижимите си имоти на синовете й. Ц.К.искала
да запази ползването на имотите си до нейната смърт. В началото на 2008год.
помолила свидетелката да организира среща със синовете ѝ, тъй като нейните
наследници – племенничките и брат ѝ отказали поставените от нея условия.
На последвалата среща, на която присъствала и свидетелката, Ц.К.заявила, че
очаква да бъдат полагани грижи за нея до края на живота ѝ, както и да
запази ползването върху имотите ѝ, като ответникът и брат му се
съгласили. Прехвърлителката се била снабдила с всички
необходими документи и била посочила нотариус. Ц.К.споделяла за проблеми с
очите, но никой не е знаел за психическите ѝ затруднения. В дадени
моменти чувствала силна тъга от смъртта на синовете и съпруга си.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.26,
ал.2, изр.1, пр.2 от ЗЗД за
прогласяване на нищожност на процесната сделка за
прехвърляне на имот от 19,03,2008год.,
поради липса на съгласие на прехвърлителя Ц.К.,
както и заявен при условията на
евентуалност иск с пр.осн.чл.31, ал.1 от ЗЗД
за унищожаемост на сделката поради невъзможност на прехвърлителя
да разбира свойството и значение на извършеното, вследствие влошено
здравословно състояние.
По иска с пр.осн. чл. 26, ал. 2, пред. второ:
Липсата на съгласие като основание за
нищожност е налице, когато волеизявлението е направено при т.нар. „съзнавана
липса на съгласие“ – изтръгнато чрез насилие, направено е без намерение за
обвързване. В тежест на ищците е доказването на твърдения порок. Изложените
твърдения, обосноваващи липса на съгласие са свързани с това, че прехвърлителката е страдала от заболяване довело до състояние да не може да разбира
свойството и значението на извършеното, което е с траен характер. По отношение
на процесната
сделка е видно да е налице волеизявление относно всички съществени елементи от
договора за покупко-продажба-предмет и ц., поради
което доводите за липса на съгласие са неоснователни. Не се установи и
съзнавана липса на съгласие, поради
което исковата претенция подлежи на
отхвърляне.
Релевираните факти от ищците обсновават
претенция за унищожаемост на сделката на осн.чл. 31, ал.1 от ЗЗД, а не нищожност поради липса на воля по чл.26 от ЗЗД. /относно правната квалификация съдът съобрази указанията дадени по реда на
чл.290 от ГПК в Решение № 309 от 14.07.2011 г. по гр. д. № 1890/2010 г., Г. К.,
ІV Г. О. на ВКС и др./. Т.е. когато се атакува действителността
на прехвърлителна сделка за разпореждане с недвижим имот с твърдения, че едно
дееспособно физическо лице, за което не се твърди,
че е поставено под запрещение към момента на сключването
на атакуваната сделка не е могло
да разбира и ръководи действията си поради тежко
увреденото си здравословно и психическо състояние, е наведено основание за унищожаемост
по чл. 31 от ЗЗД, а не чл.26 от ЗЗД. Такива твърдения не могат
да се подвеждат
под основанието "липса на воля"
за извършване на сделка, обуславящи
квалификация по чл. 26, ал. 2 ЗЗД, тъй като липсата
на воля (при едностранните сделки) и на съгласие
(при договорите) трябва да е съзнателна
(съзнавана). Въпросът за правната квалификация
е разрешаван противоречиво в съдебната практика, тъй като именно в тази връзка
е инициирано и Тълкувателно дело № 5 от 2020 г. на
Общото събрание на Гражданската и Търговската колегия на Върховния касационен
съд по този въпрос: „За приложението на
чл. 26, ал. 2 пр. 2 и чл. 31, ал. 1 от ЗЗД – нищожен поради липса на съгласие
или унищожаем е договорът, сключен от дееспособно
лице, ако то при сключването му е било в състояние на трайна неспособност да
разбира или да ръководи действията си?”, по което към момента липсва произнасяне.
Настоящият състав подкрепя
разбирането, че в хипотезата на сключена сделка от лице, което не поставено под запрещение страдащо от душевна болест, порокът на сделката е унищожаемост предвид изричната разпоредба на чл.31, ал.1 от ЗЗД, а не нищожност, доколкото липсата на
съгласие следва да е съзнавана, което е изключено в хипотеза на болестно
състояние водещо до невъзможност лицето да разбира свойството и значението на
извършеното. / Решение № 487 от 9.01.2012 г. по гр. д. № 1764/10 г. на IV г.о.
на ВКС, Решение № 59 от 24.07.2013 г. по гр. д. № 392/12 г. на IV г. на ВКС,
Решение № 157 от 24.06.2015 г. по гр. д. № 252/2015 г., III г.о. на ВКС,
Решение № 488 от 07.10.2003 г. по гр. д. № 11/2003 г. на ВКС I г.о., Решение №
2 от 23.03.2004 г. по гр. д. № 466/2003 г. на ВКС II г.о., Решения № 148 от
10.03.1997 г . по гр. д. № 1192/1996 г. на ВКС I г.о. и др./ В този смисъл
съдът не споделя разрешението дадено с Решение № 143/16.12.2019 г. по гр.д. №
2729/2018 на ВКС, III Г.О., обосновано с оглед житейски неоправдания резултат дееспособното
лице, които към сключването на договора не е било в състояние да разбира и/ или
да ръководи действията си и състоянието му е трайно, да има възможност да упражни по съдебен ред
правото на унищожаване в краткия 3-годишен срок на погасителната давност с
начало деня на сключване на договора (чл. 32, ал. 2 ЗЗД), докато при нищожност
на сделката по чл.26 ЗЗД не съществува подобно ограничение.
Относно правната
легитимация на ищците релевираните от
ответника възражения да е налице такава само по отношение на С.Н.И., доколкото
същата е инициирала гр.д.№14054/2017год. по описа на СГС, с пр.осн.чл.5 от ЗЛС за поставяне под запрещение на Ц.К., но не
и относно П.В.П. и К.В. А. не се споделя от състава. Съгласно нормата на чл.31,
ал.2 ЗЗД, унищожението на договора не може да се иска след смъртта на лицето, освен ако преди смъртта му е поискано
поставяне под запрещение. Иницииране на
производството за поставяне под запрещение от С.И., сочи на надлежна процесуална легитимация за развитие
на производството по чл.5 от ЗЛС по смисъла на чл.336, ал.1 от ГПК, което
е достатъчно условие по смисъла на
чл.31, ал.2 от ЗЗД за допустимост на претенцията за унищожаване на договора без да
е необходимо всеки от легитимираните наследници да е
участвал в процеса за поставяне под запрещение.
По
основателността на иска с пр.осн.чл.31, ал.1 от ЗЗД:
Исковата претенция за унищожаване
на сделка е конститутивен иск. Тежестта за доказване
на потестативното право на унищожаване е на ищеца
съобразно изложените обстоятелства, които в конкретният казус касаят
способността на дееспособно лице да разбира и ръководи действията си,
вследствие влошено здравословно и психично състояние при сключването на
договора за прехвърляне на имот срещу задължение за гледане и издръжка-19,03,2008год.
Наведените доводи за
влошено здравословно състояние –нарушение на зрението, релевирани като основание за невъзможност да се разбира извършеното
са неоснователни. Видно от заключението на
съдебномедицинската експертиза К. действително е имала нарушено,
намалено зрение, диагностицирано дълги години
преди сключване на договора, но същото
не е повлияло възможността на лицето да
чете текстове от близко разстояние и да разпознава хора, както и да пише.
От друга
страна съдът намира за
установено по делото Ц.К.да е страдала от душевна болест, по причина на
която не е могла да разбира свойството и
значението на извършеното.
Заключението на съдебнопсихиатричната експертиза е категорично, че към момента на сделката прехвърлителката е страдала от заболяване Рекурентно
депресивно разстройство. Тежък сегашен епизод с психотични
симптоми, което представлява психично заболяване в тесния смисъл на понятието,
приравняващо се към продължително разстройство на съзнанието по смисъла на
закона по време на депресивен епизод. По време на сделката К. е била с тежък
депресивен епизод с психотични симптоми,
респективно не е могла да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Извод за
това се обосновава от самия факт че към
момента на сделката прехвърлителката е била
хоспитализирана в периода от 14,03,2008год. до 03,04,2008год., поради което
необяснимо е участието й при изповядване на сделката пред нотариус. От друга страна дори да се кредитират
показанията на разпитаните свидетели
същата да не е била видимо с нарушено психично
здраве, то този факт не променя горните изводи, тъй като в заключението
на експертизата се сочи, че развитието
на заболяването би могло да протече със запазени когнитивни, паметови функции, в ясно съзнание при задоволителна
ориентираност и въпреки това е налице нарушение в съдържанието на мисловния
процес, с идеи за отношение, елементи на
психичен автоматизъм, слухови
халюцинации, вероятно продиктувани от
травматични стресови ситуации в живота й/ загуба на съпруг и двама
сина/. Същата е диагностицирана още през м.07,2006год. със заболяване „шизофрения в късна възраст“, чувала гласове които я заплашвали, командвали, излизала
нощем и др. Действително сочи се, че в
периодите между хоспитализациите през 2006 и 2007год. в резултат на
провежданото медикаментозно лечение, е
имало известно подобрения на
състоянието, но не може да се
обоснове извод за ремисия и оздравяване. За периода
от м.03,208год. до 2018год. състоянието
постепенно се е влошило, за което говорят многократните хоспитализации в
различни болнични заведения, някои от които последователни /
30,03,2011год.-18,04,2011год. 19,04,2011год. и 29,04,2011год. и др./. Горните
изводи не се опровергават от ангажираните гласни доказателства на
свидетелите Н.Р. и З.Р., които твърдят
да не е имало признаци за съмнителни психични
състояния на К., а същата изглеждала само тъжна и депресирана, което
отдавали на загубата на близките й. Това
от една страна се опровергава от приложената медицинска документация сочеща на
психични заболявания, а от друга страна самата съдебнопсихиатрична експертиза
сочи на възможност страдащото от
заболяването лице да е със запазени
когнитивни и паметови функции, което не променя фактът да е било констатирано
нарушение на мисловния процес. Когнитивен
спад е констатиран едва след 2011год. Дори да се приеме преди хоспитализацията към
14,03,2008год. прехвърлителката
да е била в ремисия, то категорично е мнението на
експертизата към 19,03,2008год. да е не в състояние да ръководи постъпките, с
нарушена воля, нарушение на емоциите, на
мислите или към момента на психозата е налице проблем при формиране на волята.
Ето защо съдът намира за установено сключената сделка на 19,03,2008год. да страда
от порок на волята за Ц.К., поради което
исковата претенция за унищожаване е основателна.
От страна на
ответника е релевирано
възражението за погасяване по
давност на правото на иск на осн.чл.32,
ал.2 от ЗЗД, съгласно която разпоредба
правото да се иска унищожение се
погасява с тригодишна давност. Началото на давността съобразно изр.2 на текста
е обусловено в зависимост от основанието за унищожаемост. Давността почва да тече
от деня, в който лицето е навършило пълнолетие, запрещението е било вдигнато, грешката или измамата са
били открити или заплашването е престанало, а в останалите случаи - от деня
на сключването на договора. Не
е предвидено началото на давностния срок в хипотеза като процесната-
при унищожаемост поради невъзможността на дееспособно
лице да разбира свойството и значението на извършеното, поради което общата
разпоредба сочи за началото на давностния срок момента
на сключване на сделката. С оглед
систематичното място на правна норма на чл.32, ал.2 от ЗЗД се налага
извод давността за унищожаване да тече от отпадане на състоянието основание на иска-навършване на пълнолетие, отпадане
на запрещение, когато грешката или
измамата са открити. Предвид установеното по делото състояние прехвърлителката да е страдала от заболяване, довело до
невъзможност да разбира свойството и значението на извършеното, няма как да се
приеме, че същата е ограничена от срока по чл.32, ал.2 ЗЗД от сключването на
сделката. Аргумент за това е и нормата на
чл.115, б.“е“ от ЗЗД, съгласно която разпоредба давност не тече за
вземанията на поставени под запрещение
лица за времето, през което нямат назначен
законен представител или попечител и 6 месеца след назначаването на такъв или след прекратяването на недееспособността. В хипотезата, когато
лицето въобще не е поставено под
запрещение, а обективно е възпрепятствано
да упражни правата си по чл.31 от ЗЗД до
смъртта си, срокът на давността следва да започне да тече от момента на
смъртта -05,03,2018год., от които момент наследниците при условията на чл.31,
ал.2 от ЗЗД могат да предявят иск по чл.31, ал.1 от ЗЗД. Този срок е изтекъл на
05,03,2021год., а исковата молба е предявена на 12,04,2021год. след погасяване
по давност. Доводите на ищеца да е
приложима нормата на чл.115, б.“ж“ от ЗЗД, с оглед завеждане на гр.дело
№1148/2018год. по описа на СГС, 14
състав, съдът намира да е неприложима, тъй като по арг.
116, б.“б“ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск и не
тече по време на съдебния процес, когато искът е уважен. В хипотезата
когато искът бъде отхвърлен или производството е прекратено било поради оттеглянето му, било
поради не отстранена нередовност на исковата молба давността не се смята
прекъсната. Не е налице аналогия с предявяване на граждански иск в
наказателното производство, прекратяването му от наказателния съд, тъй като
прекратяването му в наказателното производство е свързано с отделяне и
изпращане за разглеждане по реда на ГПК, а не е
свързано с процесуални пречки по
движение на делото и произнасяне по
допустимостта на иска от съда.
Отделно от
горното от събраните по делото доказателства не може да се обоснове извод за недобросъвестност на ответника, в
който случай не би могъл да се ползва от недобросъвестното си поведение. Не са ангажирани доказателства В.Р. да е
знаел за психичното състояние на Ц.К.преди прехвърлителната
сделка, начина й на живот, обкръжение,
поведение, полагало ли е трето лице или ответника грижа за нея, придружавана ли
е при хоспитализациите й от ответника или др., което да обоснове подобен извод.
По изложените съображения съдът
приема, че искът по чл.31, ал.1 ЗЗД подлежи на отхвърляне поради погасяване по
давност.
По разноските:
С
оглед изхода от спора разноски се дължат на ответната страна на осн.чл.78,
ал.3 от ГПК, които съдът намира за доказани в размер на 2650,00лв., от които
2350,00лв.-адв.хонорар и 300,00лв.-в.л.
По изложените мотиви Софийският
градски съд
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.Н.И., ЕГН **********, П.В.П., ЕГН **********, К.В. А., ЕГН **********, всички със
съдебен адрес: ***, офис № 3 срещу В. Р. Р.,
ЕГН **********, съдебен адрес: *** иск с правно основание чл. 26, ал. 2, изр.1, пр. 2 ЗЗД за прогласяване нищожност поради
липса на съгласие на Договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение
за издръжка и гледане, сключен с Нотариален акт № 174, том I, рег. № 6720, дело № 156/19,03,2008г. на Нотариус Ц.С.,
рег. № 30 на НК, с район на действие – СРС, за прехвърляне на следния недвижим
имот: апартамент №***, находящ се в гр. София, ж.к. „*********, вх. *******състоящ
се от две стаи, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 64,30кв.м.,
при съседи: ап. № 156, двор, ап. № 158 и коридор, заедно с мазе № 51, с площ от
2,81 кв.м., при съседи: мазе № 50, коридор, мазе № 52 и коридор, както и заедно
с 0,360 % идеални части от общите части на сградата и също толкова ид.ч. от правото на строеж върху дворното място, върху
което е построена сградата като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от С.Н.И., ЕГН **********,
П.В.П., ЕГН **********, К.В. А., ЕГН **********, срещу В. Р. Р., ЕГН **********, иск с правно
основание чл. 31, ал.1 от ЗЗД за
унищожаване на Договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане, сключен с Нотариален акт № 174, том I, рег. № 6720, дело № 156/19,03,2008г. на Нотариус Ц.С.,
рег. № 30 на НК, с район на действие – СРС, за прехвърляне на следния недвижим
имот: апартамент № 157, находящ се в гр. София, ж.к. „*********, вх. *******състоящ
се от две стаи, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 64,30кв.м.,
при съседи: ап. № 156, двор, ап. № 158 и коридор, заедно с мазе № 51, с площ от
2,81 кв.м., при съседи: мазе № 50, коридор, мазе № 52 и коридор, както и заедно
с 0,360 % идеални части от общите части на сградата и също толкова ид.ч. от правото на строеж върху дворното място, върху
което е построена сградата поради невъзможност на прехвърлителката
Ц.А.К.да разбира и да ръководи действията си към момента на сключването на
договора като погасен по давност.
ОСЪЖДА С.Н.И., ЕГН **********, П.В.П., ЕГН **********, К.В. А., ЕГН **********, да заплатят на
В. Р. Р.,
ЕГН **********, на осн.чл.78, ал.3 от ГПК сума в размер на 2650,00лв.-разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването на страните.
СЪДИЯ: