Р Е
Ш Е Н
И Е
N354
гр.Русе, 17.10.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ
в
публичното заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
ВЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА МАГАРДИЧИЯН
ЗОРНИЦА
ТОДОРОВА, мл. съдия
при секретаря НЕДЯЛКА НЕДЕЛЧЕВА и в присъствието на прокурора
като
разгледа докладваното от съдията ВЕЛКОВА
В. гр. дело N450 по описа
за 2019 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна
жалба от „Ж.“ ЕООД- Русе, ЕИК *** чрез пълномощника адв. К.Д. против решение № 777/10.05.2019
г., постановено по гр.д.№ 4179/2018 г. на Русенския районен съд, с което е
уважен предявеният от Национална потребителна кооперация на слепите в България /
НПКСБ/- гр.София иск с правно основание чл.422 от ГПК- за установяване на
вземане по издадена заповед за
изпълнение. Твърди се, че решението е неправилно като постановено при съществени процесуални
нарушения и неправилно приложение на материалния закон по съображенията,
изложени в жалбата. Претендира отмяна на решението и постановяване на ново, с
което искът да се отхвърли.
Ответникът по жалбата
Национална потребителна кооперация на слепите в България- гр.София счита
жалбата за неоснователна по съображенията изложени в отговора.
След преценка на доводите на страните, доказателствата по
делото и съобразно правомощията си, визирани в чл.269 от ГПК, въззивният съд
приема следното:
Въззивната жалба е
подадена от надлежна страна в законоустановения срок и срещу подлежащ на
съдебен контрол акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество жалбата
е частично основателна.
Производството по делото
е образувано по предявен от НПКСБ против жалбоподателя иск с правно основание
чл.422 от ГПК- за установяване на вземане в размер на 1645.01 лв., представляващи неплатена наемна
цена и консумативни разноски за периода м. юни- м. ноември 2015 г., за сумата в размер на 1337.78 лв., представляваща
неустойка по чл.25 от договора за наем, сумата в размер на 1830.47 лв.-
неустойка по чл.26 от договора, сумата от 508 лв.- лихва за забава, ведно със
законната лихва от 22.12.2017 г. до окончателното плащане.
Установено е, че на
01.10.2011 г. страните по делото сключили договор за наем с предмет- търговски
обект, находящ се в гр.Р.***. В раздел ІІ и раздел ІІІ от договора страните са уговорили
правата и задълженията на всяка от тях. Съгласно
чл.15 наемателят е поел задължението да
заплаща наемната цена, уговорена в чл.19, както и консумативните разноски,
свързани с ползването на обекта, в т.ч. и такса смет. В раздел V, чл.22 са
посочени основанията за прекратяване на
договора, а в чл.25, 26 и чл.27 са уговорили и неустойки за неизпълнение на
договорните задължения.
Обектът- предмет на
договора бил предаден на наемателя с приемо- предавателен протокол на същата
дата. В протокола изрично е посочено, че наетия обект е предаден на наемателя
без забележки.
За дължимите наемна цена
и консумативни разноски са били издадени фактури на обща стойност 1645.01 лв. С
предизвестие, изходящо от НПКСБ, договора за наем е прекратен едностранно от
наемодателя поради неизпълнение на задълженията от наемателя, който е поканен
да заплати доброволно задълженията си. Няма доказателства, които да установяват
връчването на предизвестието и на поканата за доброволно изпълнение.
С приемо- предавателен
протокол наетия обект е върнат на наемодателя на 18.09.2015 г.
В полза на ответника по
жалбата е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№
9057/2017 г. по описа на РРС за горепосочените суми, която е оспорена от
длъжника с възражение, подадено в законоустановения срок, което е указано на
заявителя. Искът за установяване на вземането по заповедта е предявен в
преклузивния срок.
Установено е също, че през 2014 г. в наетия
обект се появил теч, което наложило извършването на ремонт на покрива. През
времето на ремонта фурната не извършвала дейност.
С обжалваното решение
първоинстанционният съд е уважил предявеният иск по съображения, че страните
били обвързани от облигационно правоотношение, породено от сключен договор за
наем, че жалбоподателят в качеството си на наемател не изпълнил задълженията си
по договора за заплащане на дължимата наемна цена и консумативни разноски, поради
което претенцията за тяхното заплащане е основателна. Районният съд е приел, че
договорът е прекратен от наемодателя поради виновно неизпълнение на
задълженията от страна на жалбоподателя и това обуславяло основателността на
претенциите за неустойки, уговорени в чл.25 и чл.26 от договора. Прието е също,
че възраженията на жалбоподателя за недължимост на сумите са неоснователни.
Обжалваното решение в
частта, с която са уважени исковете за реално изпълнение на договорно
задължение- заплащане на дължима наемна цена и консумативни разноски е
правилно.
По делото е установено
по категоричен начин, че страните са сключили договор за наем с предмет
-търговски обект, находящ се в гр.Русе, ул.“Петрохан“ 67.
Сключването на договора
е правопораждащ юридическа факт, от който е възникнало наемно правоотношение
между страните по делото. За наемодателят е възникнало задължението да предаде
обекта в състояние, годно за ползване.
С представения приемо-
предавател протокол от същата дата, е установено по категоричен начин, че
ответникът по жалбата е изпълнил това свое основно задължение. Съгласно
удостовереното в протокола жалбоподателя е приел обекта без забележки, поради
което доводите му за неизпълнение на договорното задължение от страна на
наемателя са изцяло неоснователни.
Неоснователно и
наведеното възражение, че наемодателят не извършил необходими ремонти, за да
бъде обекта годен за експлоатация.
По делото липсват
доказателства жалбоподателят да е уведомявал наемодателя за появилите се течове
и необходимостта от извършването на ремонт на покрива, поради което доводът му,
че същият не предприел никакви действия в тази посока са несъстоятелни.
Установено е, че в
обекта е извършен частичен ремонт на покрива на обекта от страна на
жалбоподателят. Правилно и в съответствие със закона районният съд е приел, че
този ремонт с оглед разпоредбите на чл.238 от ЗЗД се явява текущ и е за сметка
на жалбоподателя. Дори да се приеме тезата му, че извършения от него ремонт е
основен, който не е свързан с обикновеното ползване на вещта, разходите, които
е направил за ремонта на покрива, са за негова сметка с оглед на уговореното в
чл.5 от договора.
Неоснователно е и
възражението, че не бил приспаднат един месечен наем, който заплатил при сключването
на договора. Доказателства за плащане на такава сума не са представени, а и от
счетоводната справка, представена от ответника по жалбата е видно, че от
задълженията му е приспадната сума от 420 лв. и правилно първоинстанционният
съд не е уважил това възражение.
Неоснователно и е
оплакването, че клаузата на чл.15 от
договора е нищожна. ЗМДТ определя лицата, които дължат заплащането на дължимите
данъци и такси за определен обект, но не въвежда забрана при сключване на
договор за наем тези разходи за вещта са бъдат възложени в тежест на наемателя.
Задължението на жалбоподателя е на различно основание и той дължи плащането на
таксата не са Държавата, а на наемодателя. С оглед на това правилно е уважена
претенцията по това перо.
Обжалваното решение, с което
е уважен искът за реално изпълнение на договорно изпълнение – за сумата в
размер на 1645.01 лв., представляваща неплатена наемна цена и консумативни
разноски е правилно и следва да бъде потвърдено.
Разпоредбата на чл.79 от ЗЗД сочи, че при неизпълнение на договорно задължение за кредиторът като
изправна страна възниква субективното право да претендира реално изпълнението,
заедно с обезщетение за забава или обезщетение вместо изпълнение.
В настоящият случай
страните в чл.26 от договора страните са уговорили неустойка за забава при
плащането на наемната цета. Тази неустойка е компенсаторна и може да се
кумулира с иска за реално изпълнение, поради което решението, с което е уважена
претенцията за нейното плащане е правилно.
Наведените в жалбата
доводи за нищожност и прекомерност на уговорената неустойка са изцяло
несъстоятелни. Преценката за нищожност на договорна клауза, вкл. и за неустойка
, респ. за нейната прекомерност се преценяват към момента на сключването на
договора, а не съобразно периодът на забавата
и свързания с това размер на същата. Правилно е прието в обжалваното решение,
че уговорената в чл.26 от договора неустойка за забава не е нито нищожна, нито
прекомерна и правилно е уважен иска и в тази част.
Тази неустойка се дължи
вместо обезщетението за забава, поради което решението в частта, с която е
уважен и иск за заплащане на обезщетение за забава в размер на 508 .75 лв. е
неправилно и следва да бъде отменено.
Неправилно районният съд е уважил претенцията за
неустойка в размер на 1337.78 лв., дължима на основание чл.25 от договора.
Уговорената в чл.25 от
договора неустойка е за неизпълнение на договорните задължения от страните по делото. Тази неустойка съгласно
чл.79 от ЗЗД не може да се кумулира с
иск за реално изпълнение, заедно с обезщетение за забава. За кредиторът е
налице право да избере дали ще иска реално изпълнение с обезщетение за забава
или вместо него ще претендира обезщетение за неизпълнение, но същият няма
право и на двете.
Доколкото искът за
реално изпълнение и искът за заплащане на неустойка за забава са уважени, то
претенцията за заплащане на неустойката по чл.25 от договора се явява
неоснователна. В тази част решението е неправилно и следва да бъде отменено
като вместо него се постанови ново, с което искът се отхвърли.
Разноските по делото
следва да се определят съобразно изхода на спора.
Разноските за
първоинстанционното производство следва да се намалят до размер на 200 лв., а в
полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски в размер на 40 лв.-
разноски за въззивната инстанция.
Съгласно чл.280, ал.3 от ГПК въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.
По изложените съображения Русенският окръжен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение №
777/10.05.2019 г., постановено по гр.д.№ 4179/2018 г. на Русенския районен съд
в частта, с която е уважен предявеният от НПКСБ против „Ж.“ ЕООД- Р. иск за
установяване на вземане в размер на 1337.78 лв., представляваща неустойка за
неизпълнение съгласно чл.25 от договор за наем, сключен на 01.10.2011 г. и за
вземане в размер на 508 лв.- обезщетение за забава от издаване на фактурите до 21.12.2017 г.,
както и в частта за разноските над сумата от 200 лв. до 267.53 лв. и ВМЕСТО
него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от
Национална потребителна кооперация на слепите в България против „Ж.“ ЕООД- гр.Р.
иск за установяване на вземане в размер на 1337.78 лв., представляваща
неустойка за неизпълнение съгласно чл.25 от договор за наем, сключен на
01.10.2011 г. и за вземане в размер на 508 лв.- обезщетение за забава от издаване на фактурите до 21.12.2017 г. по
издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д.№9057/2017 г. по описа на РРС.
ПОТВЪРЖДАВА решението в
останала част.
ОСЪЖДА НПКСБ- София да
заплати на „Ж.“ ЕООД-Р. сумата в размер на 40 лв. разноски за въззивната
инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: