РЕШЕНИЕ № 98
гр. Пазарджик, 25.03.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пазарджишкият окръжен съд, гражданско
отделение, на първи март през две хиляди и деветнадесета година в публично
заседание в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВЕНЦИСЛАВ ПЕТРОВ
секретар Галина Младенова
като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 486/2018
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен иск от
„АГРО-ИНВЕСТ 999“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.
Капитан Димитриево, ул. „Георги Д.“***, чрез адв. Т., срещу Прокуратурата на Република България, с правно основание чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ за осъждането й
да му заплати обезщетение за претърпени имуществени
вреди, изразяващи се в
пропусната полза – неполучена наемна цена в общ размер от 28 800 лева, дължима по договор от 02.12.2014 г. за наем на
лек автомобил, за период 29.06.2016 г. (датата на постановяване на
незаконосъобразен акт на прокурор при Районна прокуратура – Плевен за отказ от
връщане на автомобил на ищеца) - 05.07.2018 г. (датата на подаване на
настоящата искова молба в съда) поради нарушаване правото на разглеждане и
решаване на прокурорска преписка № 4968/2014 г. на РП – Плевен в разумен срок
съгласно чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС.
Предявеният иск се основава на следните фактически
твърдения:
Ищецът твърди, че на 20.11.2014 г. е закупил лек автомобил марка „KIA“, модел „SPORTAGE“, цвят „тъмно
сив металик", peг. № , номер на рама: , гориво:
дизел, дата на производство: 09.01.2014 г., който отдал
под наем с договор от 02.12.2014 г. при наемна цена от 1 200 лева с вкл.
ДДС на месец, на Б. С. На 19.04.2015 г. лекият автомобил бил иззет от държането
на наемателя във връзка с образувано ДП № 168/2015 г. на ІІІ РУ на ОД на МВР –
Пловдив, прокурорска преписка № 3552/2015 г. на РП – Пловдив.
След получено писмо от Дирекция Международно сътрудничество при МВР от
СИРЕНЕ-ДМОС станало ясно, че МПС е
било
обявено за издирване по повод извършена кражба в И.,
като престъплението е било извършено на 26.02.2014 г. Прокурорска
преписка № 3552/2015 г. на РП – Пловдив била прекратена, тъй като иззетият лек
автомобил и доброволно предадените към него 1 бр. контактен ключ с дистанционно
са изпратени за приобщаване към прокурорска преписка № 4968/2014 г. по описа на
РП – Плевен, образувана за престъпление по чл. 354а, ал. 1 НК срещу неизвестен
извършител. По време на извършване на кражбата в И. автомобилът е бил
собственост на испанско дружество „SANTANDER CONSUMER RENTING SL“. Същият
е бил застрахован за риск кражба, като застрахователят,
при когото е застрахован процесният автомобил „АХА
SEGUROS GENERALES S.A. DE SEGUROS REASEGUROS“ АД – Испания,
изплаща на застрахования собственик за съответния
риск – тотална щета, стойността на автомобила. Ищецът счита, че
по пътя на суброгацията поради платеното
обезщетение, като собственик от момента на направеното плащане, се явява застрахователното
дружество. Били отправени две искания по чл. 111, ал. 2 от НПК за връщане на
иззетия автомобил – едното от ищеца, а другото от застрахователя, позоваващ се
на суброгацията, като на основание чл. 113 от НПК връщането мотивирано е
отказано от прокурор при РП – Плевен. Впоследствие претендиращите за
собствеността върху автомобила лица сключили Спогодба от 03.05.2016 г., с която
застрахователното дружество се отказва от претенциите си срещу получена от
ищеца сума от 1 800 евро. Излага се, че от този момент единствен
легитимиран собственик на автомобила се явява ищецът. Били направени множество
искания за връщане на иззетото МПС, но нито едно не било уважено от РП –
Плевен. С постановление от 29.06.2016 г. на прокурор П. П. отново било отказано
връщането на автомобила. Ищецът счита, че доколкото от изземването му до
настоящия момент не са били извършвани следствени действия по прокурорската
преписка, това довело единствено до ограничаване правомощията на действителния
собственик, като търпи имуществена вреда, изразяваща се в неполучения наем от
наемателя, договорен в размер на 1 200 лева с вкл. ДДС на месец, или за
процесния период от 29.06.2016 г. до подаване на настоящия иск за сумата от
28 800 лева. Това се явява в резултат на бездействието на прокуратурата,
изразяващо се в постановените откази от връщане на лекия автомобил. Моли за
уважаване на иска. Претендира разноски.
В срока по
чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е депозирал отговор. Счита искът по чл. 2б от ЗОДОВ за
недопустим доколкото ищецът не е процесуално легитимиран да предяви този иск,
тъй като не е страна в процесното наказателно производство и не е носител на
правото на справедливо разглеждане на делото в разумен срок по смисъла на
Конвенцията. По същество заявява, че по всички искания на ищеца за връщане на
МПС своевременно е отговаряно от наблюдаващия досъдебното производство прокурор,
а това, че исканията не са уважени, не означава бездействие от орган на
прокуратурата. Според ответника незаконно бездействие е неизвършване на
предписано от закон действие във времето, в което е следвало да бъде извършено.
Не са били обжалвани и актовете на прокурора по чл. 111 НПК и те да са отменени
от съда като незаконосъобразни. Не са доказани и имуществените вреди. Договорът
за наем бил сключен за 1 година, т. е. от 02.12.2014 г. до 02.12.2015 г. С
оглед чл. 9, т. 2 от този договор, същият е прекратен поради изтичането на
срока му, респ. като невалиден към 29.06.2016 г. ищецът няма как да е търпял
вреди. Моли за отхвърляне на иска.
По допустимостта на
производството:
Сезиран е родовокомпетентният съд – чл. 2б, ал. 2 ЗОДОВ вр. чл. 104, т. 4 ГПК. Лицето, което твърди, че е претърпяло вреди от нарушение
на неговото право на разглеждане и решаване на делото в разумен срок по чл. 6,
§ 1 ЕКЗПЧОС, но не е обвиняем, пострадал или ощетен от престъплението, а
лицето, от което по наказателното дело е иззет предмет като веществено
доказателствено средство, е надлежен ищец по иска по чл. 2б от ЗОДОВ. Допустимостта на предявения иск по чл. 2б от ЗОДОВ за
обезщетение на вредите от нарушение на правото по чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС по
висящо производство не е обусловена от абсолютните процесуални предпоставки на чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ, а именно да е
изчерпана административната процедура за обезщетение на вредите по реда на глава ІІІ „а“ от ЗСВ и да
няма постигнато споразумение – в
този смисъл Решение № 210 от 15.06.2015 г. на ВКС по гр. д. №
3053/2014 г., III г. о.
Съдът приема от фактическа страна следното:
Видно от
публичния търговски регистър към Агенция по вписванията, ищецът „АГРО-ИНВЕСТ 999“ ЕООД е с едноличен собственик на капитала и управител
на дружеството К. К. Б.
С договор за покупка от 20.11.2014 г. ищецът „АГРО-ИНВЕСТ 999“ ЕООД, действащо чрез
управителя К. Б., купува от физическо лице лек
автомобил марка „KIA“, модел „SPORTAGE“, peг. № , рама №: ,
за
сумата от 1 500 лева. Подписите на страните са нотариално заверени на същата дата, съгласно изискването на чл. 144, ал.
2 ЗДвП.
С договор за отдаване под наем на лек автомобил от 02.12.2014 г., сключен
в гр. Пловдив, ищецът „АГРО-ИНВЕСТ 999“ ЕООД,
като наемодател, действащ чрез управителя К. Б., предоставя на Б. С., постоянно
пребиваващ с адрес в гр. П., като наемател, за временно и възмездно
ползване на л. а. марка „KIA“, модел „SPORTAGE“, peг.
№ , рама №: , срещу месечна наемна цена в размер на 1 000 лева
без вкл. ДДС. Уговорено е наемните вноски да се изплащат най-късно до пето
число на месеца, следващ този, през който е ползван автомобилът. Дневната
наемна цена е 80 лева без вкл. ДДС. Видно от чл. 7 от договора, наемодателят се
задължава да издаде фактура не по-късно от пет дни от получаване на плащането
на наемната вноска, но не по-късно от срока за плащане на същата. Договорът е
със срок на действие 1 година, като е уговорено, ако след изтичане на наемния
срок наемателят продължи да ползва наетия автомобил със знанието и без
противопоставянето на наемодателя, договорът да се счита за продължен за
неопределен срок – чл. 8 от същия. Предаването на наетото МПС се осъществува с
предавателен протокол – чл. 12.1. Договорът може да се прекрати: по взаимно
съгласие, при изтичане на срока, едностранно с едномесечно предизвестие, при
неплащане на наемната цена и при погиване на автомобила.
С приемо-предавателен протокол от 02.12.2014 г. в гр. Пловдив ищецът е предал
на наемателя Б.С. процесния л. а. марка „KIA“, peг.
№ .
Видно от договор
за спогодба от 03.05.2016 г., сключен между К. К. Б. и Застрахователно
дружество „АХА SEGUROS GENERALES S.A. DE SEGUROS REASEGUROS“
АД
– Испания, действащо чрез пълномощника „Плам“ ЕООД чрез управителя К. К., във връзка с образувана
прокурорска преписка № 3552/2015 г. на РП – Пловдив, страните се съгласяват да
прекратят възникналия помежду им спор за собственост спрямо лек автомобил марка „KIA“, модел „SPORTAGE“, рама №: , като
застрахователят декларира, че оттегля претенцията си за собственост в полза на
„правоимащото лице К. К. Б.“, срещу което последният се задължава да заплати
1 800 евро.
Не е спорно
между страните, а и се установява от приетите писмени доказателства (изисканите
досъдебни производства), че с протокол за оглед на местопроизшествие на 19.04.2015 г. процесният л. а. „KIA“, модел „SPORTAGE“, peг.
№ , е иззет от държането на Б. С., като на основание чл. 212, ал. 2 от НПК е
образувано ДП № 168/2015 г. по описа на ІІІ РУ на ОД на МВР – Пловдив срещу
неизвестен извършител за престъпление по чл. 345а, ал. 1 от НК – прокурорска
преписка № 3552/2015 г. по описа на РП – Пловдив. Автомобилът бил репатриран на
паркинга за задържани автомобили в сектор „Пътна полиция“ – Пловдив като
веществено доказателство.
Установява се по делото, че преди това, още на 08.09.2014 г. е образувано друго ДП № 2013/2014 г. по описа на РП –
Плевен, прокурорска преписка № 4968/2014 г. на РП – Плевен, за извършено престъпление по чл. 345а,
ал. 1 от НК спрямо същия лек автомобил. Същото е било спряно на основание чл.
244, ал. 1, т. 2 от НПК (на 10.11.2014 г.) и възобновено (на 04.08.2015 г.). С
постановление от 06.08.2015 г. е удължен срока за разследване по досъдебното
производство с 2 месеца, считано от 04.08.2015 г., т. е. до 04.10.2015 г.
С постановление
от 28.09.2015 г. ДП № 2013/2014 г. е спряно на основание чл. 244, ал. 1, т. 2
от НПК поради неразкриване на извършителя на престъплението.
На 21.07.2016 г. материалите по ДП №
2013/2014 г. са изпратени от РП – Плевен на ОД на МВР – Плевен за продължаване
на разследването.
Налични са
писмени доказателства, че процесният автомобил е обявен за общодържавно издирване
поради
извършена на 26.02.2014 г.
кражба в Кралство И.
С постановление
от 04.09.2015 г. на прокурор Б. по пр. пр. № 3552/2015 г. на
РП – Пловдив е отказано връщане на процесното МПС, доколкото са постъпили
едновременно две претенции за връщане на иззетата вещ – едната изхожда от
ищеца, а другата от „Плам“ ЕООД, като пълномощник на застрахователно дружество,
за което се твърди да се е суброгирало в правата на собственика.
В тази връзка с постановление от 09.11.2015
г. на прокурор Б. от РП – Пловдив е разпоредено приобщените към ДП № 168/2015
г. веществени доказателства: процесният лек
автомобил, ведно с дистанционно и ключодържател да бъдат изпратени за
приобщаване към ДП № 2013/2014 г.
С постановление от 11.12.2015
г. на прокурор Б. при РП – Пловдив ДП № 168/2015 г. на ІІІ РУ на ОД на МВР
– Пловдив, е прекратено на основание чл.
24, ал. 1, т. 6 от НПК, тъй като има вече образувано производство за същото
престъпление, което не е завършило.
Видно е, че по досъдебните производства са налични множество искания за
връщане на иззетия лек автомобил, някои от които изхождат от К. Б. лично, а
други от него, но в качеството му на представляващ ищеца „АГРО-ИНВЕСТ 999“ ЕООД. По всички тях е налице произнасяне на прокурори с постановления по реда
на чл. 111, ал. 2 от НПК (от 14.03.2016 г., от 29.06.2016 г. и др., посочени
по-долу в решението), с които отказват връщането на автомобила с мотиви, че ще
се затрудни разследването ако се върне вещта преди да завърши наказателното
производство, че ищецът не е лицето, от което е отнета и др. Обжалваните пред
съда по реда на чл. 111, ал. 3 от НПК постановления са били потвърждавани като
правилни и законосъобразни.
Още на 04.05.2016 г. в РП –
Пловдив е постъпило искане от К. Б. за връщане на процесния лек автомобил „на
неговия законен собственик – К. К. Б.“, тъй като са отпаднали пречките затова –
разрешен е спорът за собственост досежно автомобила. Представена е и декларация
от пълномощника на Застрахователно дружество „АХА SEGUROS
GENERALES S.A. DE SEGUROS REASEGUROS“ АД – Испания за отказ от
искането за връщане на МПС. Искането е върнато, тъй като не е подписано от
подателя.
На 08.03.2018 г. е подадена поредната
молба от ищцовото дружество, чрез адв. Т., съдържаща искане за връщане на
иззетия лек автомобил, като към молбата са приложени пълномощно, договора за
покупка на автомобила, договора за спогодба от 03.05.2016 г., с който спорът за
автомобила е преустановен.
С постановление от 30.03.2018
г. на прокурор П. П. при РП – Плевен отново е отказано връщането на процесния
лек автомобил, приобщен като веществено доказателство по ДП № 2013/2014 г. Мотивите
обосновават, че ще бъде незаконосъобразно връщането на същия на „АГРО-ИНВЕСТ 999“ ЕООД, след като е
отнет от друго лице (Б. С.), както и че би се затруднило разследването, ако се
върне.
С постановление от 21.09.2018
г. на прокурор П. П. при РП – Плевен за пореден път е отказано връщането на
процесния лек автомобил, приобщен като веществено доказателство по ДП №
2013/2014 г. Мотивите са идентични на тези в постановлението от 30.03.2018 г.
Няма спор, че ДП № 2013/2014 г. по прокурорска преписка
№ 4968/2014 г. на РП – Плевен е все
още висящо.
От
събраните по делото гласни доказателства се установи следното:
Св. Б. С.
А. Н., дава показания, че е управлявал процесния автомобил в периода 2014-2016
г., не може да си спомни добре. Имал е сключен договор за наем, плащал е всеки
месец, но не изисквал разписки за това. След изземването на МПС, свидетелят е наел
друг автомобил от 2016 г.
Правни
изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ.
Съгласно
цитираната норма, Държавата
отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на
правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС.
Основанието за
предявяване на иска е нарушаване правото на разглеждане и решаване на прокурорска
преписка № 4968/2014 г. на РП – Плевен (ДП
№ 2013/2014 г.) в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС.
Повдигнатият
правен спор възлага в тежест на ищеца доказването
на: допуснато от прокурора нарушение на право по чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС;
претърпяна
имуществена вреда; причинно-следствена връзка между вредата и
неразумната продължителност на производството, като наличието на вина у лицата
от състава на съответния орган е без правно значение.
Няма спор, че
процесният л. а. марка „KIA“, модел „SPORTAGE“, е иззет като веществено доказателство
по образуваното наказателно производство.
Съгласно
чл. 111, ал. 2 от НПК, предметите, иззети като веществени доказателства, с
разрешение на прокурора могат да бъдат върнати на правоимащите, от които са отнети, преди да завърши наказателното
производство, само когато това няма да затрудни разкриването на обективната
истина и не са предмет на административно нарушение.
„Правоимащ“ е не само
нейният собственик, но и всяко друго лице, което има каквито и да е права,
свързани с упражняването на фактическа власт върху вещта /вещни или
облигационни, основаващи се на право на ползване, договор за заем, наем, залог
и т. н., вкл. и владеещият на неправно основание с цел да стане собственик/. За
легитимацията на ищеца като кредитор по вземането по чл. 2б
от ЗОДОВ
вр. чл. 6, § 1 от Конвенцията принципно е
без значение дали притежава право на собственост върху лекия автомобил – така Решение
№ 210 от 15.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3053/2014 г., III г. о.
По аргумент от
по-силното основание, а и доколкото ищецът се легитимира като собственик на
иззето веществено доказателство (процесното МПС) по силата на договор за
покупко-продажба от 20.11.2014 г.,
сключен в изискуемата по чл. 144, ал. 2 от ЗДвП форма, същият обективира
качеството „правоимащ“ по смисъла на чл. 111, ал. 2 от НПК.
Правото
на ищеца да се ползва от закрилата на чл. 2б от ЗОДОВ във връзка с чл. 6, § 1 от
ЕКЗПЧОС произтича от факта, че е отнет (иззет) негов собствен автомобил,
който се задържа по висящо досъдебно производство като веществено доказателство. Без значение е
в случая, че фактическото отнемане на установеното владение е осъществено от
трето лице – Б. С., доколкото същият е държател по смисъла на чл. 68, ал. 2 от ЗС,
тъй като държи вещта за собственика й.
Легитимацията
на ищеца
като кредитор по съдебно предявеното вземане срещу ПРБ
ще бъде изключена при възникнал спор за право по смисъла на чл. 113 от НПК. В настоящия случай
се установява, че такъв спор за право е съществувал, но впоследствие е разрешен
извънсъдебно със сключването на спогодбата от 03.05.2016 г., видно от която вторият
претендиращ за вещта (испанското застрахователно дружество) декларира, че
оттегля претенцията си в полза на „правоимащото лице К. К. Б.“. Действително, с
оглед правна прецизност, правоимащо лице не е физическото лице К.Б., а
юридическото лице „АГРО-ИНВЕСТ 999“ ЕООД, но видно от постановените
прокурорски актове не това е било основанието за отказа от връщане на иззетия
автомобил, още повече, видно от текста на самата спогодба, а и от приложения
към молбите за връщане договор за покупка-продажба от 20.11.2014 г., може да се приеме, че К. Б. действа като
представляващ дружеството, а не в лично качество.
Разглеждането и решаването на наказателното дело в разумен
срок е основен принцип в наказателното производство (чл. 22 от НПК).
Задължението е на съда (чл. 22, ал. 1 от НПК), но възможността да бъде изпълнено следва пряко от
изпълнението на задължението на прокурора и разследващите органи да осигурят
провеждането на досъдебното производство в предвидените в НПК срокове (чл. 22,
ал. 2 НПК).
Сроковете за
извършване на разследването са регламентирани в нормата на чл. 234 от НПК. Основният е двумесечен (ал. 1). При фактическа или
правна сложност административният ръководител на прокуратурата може да го
продължи с не повече от 4 месеца, а в изключителни случаи и с повече - от административния
ръководител на по-горестоящата прокуратура/от оправомощен от него прокурор.
От фактическа страна е видно, че от изземване на процесния лек
автомобил с протокола за оглед на местопроизшествието, послужило като основание
за образуване на ДП № 168/2015 г. (на 19.04.2015 г.) до предявяването на настоящия иск – 05.07.2018 г. са изминали повече от три години. Същото е дори да се вземе
предвид по-рано образуваното ДП № 2013/2014 г.
Без значение е обстоятелство, че наказателното
производство е било спряно на основание чл. 244, ал. 1, т. 2 НПК на 28.09.2015 г. Макар да не текат срокове по време на спирането на
производството, висящността на делото е продължила, като иззетото
веществено доказателство не е върнато на правоимащото лице – собственика (включително към настоящия момент) и през целия период ищецът е бил лишен от правомощията си на
собственик (да владее, да ползва и да се разпорежда със собствения си автомобил). Съгласно чл. 245, ал. 3 от НПК сроковете по чл. 234 НПК не включват времето през
което наказателното производство е спряно, но задължението на прокурора разследващите
органи да осигурят провеждането на досъдебното производство е основано на
принципа, регламентиран в чл. 22, ал. 2 от НПК, който е основополагащ и гарантиращ разглеждането и
решаването на делата в разумен срок. Следователно независимо, че производството
по делото в досъдебната фаза е било спирано, фактическа висящност на делото
обосновава извод за нарушено правото на разглеждане му в разумен срок.
Разпоредбата
на чл. 2б, ал. 2 от ЗОДОВ изисква
обективност и конкретност в преценката дали правото на разглеждане и решаване
на делото в разумен срок е нарушено.
Законодателят възлага на прокурора дейността по ръководство и
надзор върху работата на разследващите органи в досъдебното производство (чл.
196 от НПК). В
случая, досъдебното производство е надхвърлило предвидените в чл. 234 от НПК срокове
по дело за престъпление по чл. 345а, ал. 1 НК, което не разкрива фактическа или
правна сложност, а прокурорът не е направил необходимото, за да обезпечи
своевременно извършване на необходимите следствени действия (видно от заключителното мнение от
18.08.2015 г. на гл. разследващ полицай при ОД на МВР – Плевен още към него
момент след съобразяване на събраните доказателства /експертизи, гласни и т. н./
е направена преценка, че не е осъществен от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл. 345а от НК, като се излага становище за
прекратяване на производството по чл. 243, ал. 1, т. 1 от НПК).
От фактическа страна се установи, че с иззетия лек автомобил са били извършени необходимите
следствени действия и неговото връщане от прокурора е нямало да затрудни
разкриването на обективната истина. Същевременно ищецът
е получил множество откази в иницирани производства по
чл. 111, ал. 2 от НПК, поради което следва да се
приеме, че отказите на прокуратурата е незаконен
и пряко е засегнал неговото гражданско право да се ползва от собствения си лек
автомобил. Не са налице предпоставките
на чл. 113 от НПК предвид представената спогодба,
която по своето естество представлява отказ от претенцията на второто лице. Изложеното налага извод, че правото на ищеца на
разглеждането и решаването на наказателното производство в разумен срок е
нарушено от незаконните актове на прокурора във висящото досъдебно
производство.
С оглед
на изложеното, доказана е първата от предвидените кумулативно дадени
предпоставки от фактическия състав на иска по чл. 2б от ЗОДОВ – допуснато
от прокурора нарушение на право по чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС.
По претърпяната имуществена вреда:
Безспорно се установи, че за процесния лек автомобил е налице сключен
договор за наем от 02.12.2014 г., по силата на който ищецът предоставя същия на
наемателя Б.С. за временно и възмездно ползване срещу уговорена месечна
наемна цена от 1 000 лева без вкл. ДДС или 1 200 лева с ДДС. Договорът
е със срок на действие от 1 година, т. е. до 02.12.2015 г.
Съгласно
разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ, обезщетение
се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането.
Необходимо
е да се има предвид указаното в т. 11 на ТР № 3 от
22.04.2005 г. по т. д. №
3/2004 на ОСГК относно прекия характер
на вредите. Обезщетението за имуществени вреди се определя при наличие на
причинна връзка с незаконните актове на правозащитните органи. Пропуснатата
полза също подлежи на обезщетяване при това условие, като приход за имуществото
на пострадалия, който не се е осъществил заради непозволеното увреждане.
Приходът не трябва да е случайна, а закономерна последица от установените по
делото обстоятелства /решение № 73/2017 г. на ВКС по
гр. д. № 3728/2016 г., III г. о./, да е обективно, а не само
субективно очакван като
увеличение на имуществото и получаването му при нормални обстоятелства да е
било осуетено от незаконните действия на органите по чл. 2 от ЗОДОВ.
Това означава осъществяването на прихода да е реално и сигурно, като свързано с конкретните обстоятелства.
Пропуснатата полза е елемент от фактическия състав, пораждащ правото на
обезщетение. Поради това и при липса на изрично установена в закона презумпция
за настъпването й, пропуснатата полза не се предполага, а следва да бъде
доказана в процеса. Тъй като пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична вреда, това предположение
винаги трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива на общо логическо допускане за закономерно настъпване на увеличаването (в този смисъл Решение
№ 54 от 13.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2755/2016 г., III г. о.).
Не се дължи
обезщетение за бъдещи вреди, чието
настъпване е несигурно и зависи от
множество други обстоятелства. Затова може да се присъди обезщетение за
пропусната полза само когато осъществяването на прихода е реално възможно и с
такава висока степен на вероятност, която се доближава до сигурност. Приходът не трябва да е случайна, а закономерна
последица от установените по делото обстоятелства и получаването му е било
осуетено само поради непозволеното увреждане (така Решение № 73/10.05.2017
г. на ВКС по гр. д. № 3728 по описа за 2016
г., ІІІ г. о.).
В настоящия
случай се касае до договор за наем на лек автомобил с едногодишен срок на
действие, т. е. до 02.12.2015 г. Предвиденото в чл. 8 продължаване на срока настъпва
при осъществяване на определени предпоставки от фактическо (а не правно)
естество, а именно: наемателят да продължи да ползва автомобила след изтичане
на едногодишния срок и знание и
непротивопоставяне от страна на наемодателя. По същество тази уговорка
представлява „условие“ по смисъла на чл. 25 ЗЗД. Условието по дефиниция представлява
бъдещо несигурно събитие (за разлика
напр. от срока, който представлява бъдещо сигурно събитие). Именно несигурността от настъпване на
условието по чл. 8 от договора е пречка да се приеме, че както срокът на
договора ще продължи, така и че приходът от наемна цена ще се реализира.
В случая дори е необходимо
да се предположи, че след изтичане на първоначалния срок на 02.12.2015 г. страните
ще продължат да бъдат обвързани от действието на договора вкл. за претендирания
с иска период от 29.06.2016 г. до 05.07.2018
г., което обосновава извод, че приходът за процесния
период не е обективно, а по-скоро субективно
очакван като увеличение на имуществото. Събраните по делото свидетелски
показания не биха могли да доведат до извод за противното – св. С. не излага
твърдения, че със сигурност е щял да продължи да ползва автомобила на ищеца
след като срокът по договора изтече, но дори и да беше изложил такива, същите
не могат да се приемат за достоверни доколкото се касае до
хипотеза/предположение.
С оглед на изложеното, липсва втората от предвидените
кумулативно дадени предпоставки от фактическия състав на иска по чл. 2б от ЗОДОВ – претърпяна имуществена вреда (пропусната полза), поради което искът, като
неоснователен, подлежи на отхвърляне.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ иска на „АГРО-ИНВЕСТ
999“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Капитан
Димитриево, ул. „Георги Д.“***, срещу
Прокуратурата на Република България, за осъждането й да заплати обезщетение за претърпени имуществени
вреди, изразяващи се в пропусната полза – неполучена наемна цена в общ размер
от 28 800 (двадесет и осем хиляди и осемстотин) лева, дължима по договор
от 02.12.2014 г. за наем на лек автомобил, за период от 29.06.2016 г. – датата
на постановяване на незаконосъобразен акт на прокурор при Районна прокуратура –
Плевен за отказ от връщане на автомобил на ищеца до 05.07.2018 г. – датата на
подаване на настоящата искова молба в съда, поради нарушаване правото на
разглеждане и решаване на прокурорска преписка № 4968/2014 г. на РП – Плевен в
разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС, като неоснователен.
Решението може да бъде обжалвано пред Пловдивския
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: