Решение по КНАХД №1336/2025 на Административен съд - Пловдив

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

2. Образувано е по касационна жалба, предявена от А. И. Б., [ЕГН] от [населено място], [улица], ет. 5, ап. 19, чрез пълномощника си адвокат К., против Решение № 492 от 08.05.2025 г. на Пловдивски районен съд, І наказателен състав, постановено по а.н.дело № 2115 по описа на същия съд за 2025 г., с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 25-1030-001185/10.03.2025 г. на Началник група в ОД на МВР [населено място], Сектор „Пътна полиция“, с което на жалбоподателката, на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложена глоба в размер на 750 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

Поддържаните касационни основания се субсумират в изводите, че атакуваното решение е постановено в нарушение на закона. Иска се обжалваното решение на Пловдивски районен съд и издаденото НП да бъдат отменени. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата за двете съдебни инстанции, съгласно представен списък.

3. Ответникът по касационната жалба – Началник група в ОД на МВР [населено място], Сектор „Пътна полиция“, не взема конкретно становище относно допустимостта и основателността на касационната жалба.

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура [населено място], дава заключение, че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

ІІ. За допустимостта:

5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. За фактите:

6. Пловдивският районен съд е бил сезиран с жалба, предявена от А. И. Б., срещу НП № 25-1030-001185/10.03.2025 г. на Началник група в ОД на МВР [населено място], Сектор „Пътна полиция“, с което каза се, на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП й е наложено административно наказание глоба в размер на 750 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от същия закон.

НП е издадено въз основа на АУАН Серия GA № 3492912 от 20.02.2025 г., съставен от З. Г. – полицейски инспектор към ОД на МВР [населено място], Сектор „Пътна полиция“. Обективираните в акта констатации се свеждат до следното:

На 20.08.2024 г., 00:32 часа в [населено място], [улица]срещу № 72, с посока на движение от изток към запад, Б. управлява личния си лек автомобил ОПЕЛ ВЕКТРА с рег. № [рег. номер], със скорост 109,80 km/h, при максимално разрешена скорост за движение в населено място 50 km/h. Отчетен толеранс минус 3 %, наказуема скорост 106 km/h, наказуемо превишение 56 km/h. Нарушението е установено с техническо средство тип СЕLERITAS MVD 2020 и фиксирано в снимков материал № 004478. Направен е извод, че с това деяние Б. виновно е нарушила чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

Процесното административно наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка, която е възприета и възпроизведена в издаденото НП.

7. За да потвърди процесното НП, районният съд е приел, че от обективна и субективна страна жалбоподателката е осъществила състава на вмененото й административно нарушение по чл. 21 от ЗДвП, като при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

IV. За правото:

8. Като е стигнал до тези правни изводи, районният съд е постановил правилен съдебен акт. В решението са изложени подробни мотиви относно законосъобразността на оспореното наказателно постановление. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени обосновани изводи относно приложението, както на материалния, така и на процесуалния закон.

По отношение на възраженията, наведени пред районния съд, които впрочем са и възражения, поддържани пред касационната инстанция, съдът е изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактическите констатации и правните изводи, формирани от първостепенния съд, се споделят напълно от настоящата инстанция. Това прави излишно тяхното преповтаряне при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК.

9. Обосновано при извършената служебна проверка за законосъобразност на оспореното НП, първоинстанционният съд е констатирал, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Съставеният АУАН е съобразен с изискванията на закона, нарушението е установено по несъмнен начин, индивидуализиран е нарушителят и му е дадена възможност да направи възражение във връзка с констатираното нарушение съгласно чл. 42 - 44 от ЗАНН. Въз основа на акта е издадено и процесното наказателно постановление против Б., което е изцяло съобразено с изискванията на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. НП съдържа ясно и недвусмислено описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и законните разпоредби, които са били нарушени виновно, т.е. налице са както фактическите, така и правните основания, послужили като основание за неговото издаване.

10. Във връзка с наведените в касационната жалба доводи относно неспазване на предвидените в чл. 34, ал. 1 от ЗАНН давностни срокове, настоящата касационна инстанция намира следното:

Според чл. 34, ал. 1 от ЗАНН - „Не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, а за митнически, данъчни, екологични и валутни нарушения, както и по Изборния кодекс, Закона за политическите партии, Закона за публичното предлагане на ценни книжа, Закона за пазарите на финансови инструменти, Закона за дружествата със специална инвестиционна цел и за дружествата за секюритизация, Закона за прилагане на мерките срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти, Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, част втора, част втора "а" и част трета от Кодекса за социално осигуряване, Кодекса за застраховането и на нормативните актове по прилагането им и по Закона за регистър БУЛСТАТ - две години.“.

С изтичане на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН се погасява възможността да бъдат реализирани всички правомощия на наказващия орган по административнонаказателното правоотношение. Давността погасява възможността за реализирането на отговорността, следователно изключва възможността за реализиране на материалното санкционно правоотношение изобщо. Давността е материалноправен институт с процесуални последици, тъй като погасява възможността за реализиране на отговорността. Тя е свързана с идеята, че продължителното бездействие на правоимащия субект (административнонаказващия орган) създава неоправдано положение на несигурност в правния мир.

Не такъв обаче е настоящият случай.

Между страните не се формира спор, че процесното нарушение е извършено и установено на 20.08.2024 г. Тази дата обаче, както правилно е приел и първоинстанционният съд, не може да се приеме и за датата на откриване на нарушителя, с оглед характера на самото нарушение и начина, по който то е установено - с АТСС.

Относима в случая относно откриване на нарушителя е разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП в приложимата редакция, според която, собственикът на пътното превозно средство, а когато в свидетелството му за регистрация е вписан ползвател – ползвателят, отговаря за извършеното с него нарушение, като собственикът, съответно ползвателят, се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил превозното средство.

В изречение второ от цитирания нормативен текст е установена оборима презумпция - при липсата на данни относно лицето, на което е предоставено превозното средство и което в момента на нарушението е управлявало същото, да се приеме, че извършител на деянието, е собственикът на превозното средство и съответно нему да бъде наложено съответното административно наказание. Това е така, защото към момента на извършване на нарушението, известните данни са тези, които се съдържат в информационната система на МВР за регистрация на пътни превозни средства в Република България. Тази оборима презумпция трябва да бъде тълкувана преди всичко в рамките на самия чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, в който се съдържа.

В този смисъл, след като в първото изречение на текста е установена отговорност за собственика на превозното средство, с което е извършено нарушението или за всяко трето лице, на което това превозно средство е било предоставено за ползване, то възможността за собственика да се освободи от отговорност, е да посочи лицето, на което е предоставил превозното си средство, а съответно, възможността за лицето, на което е предоставено ползването на превозното средство да се освободи от отговорността за извършеното с него нарушение, е да посочи лицето, на което той от своя страна е предоставил същото. Този извод следва и при тълкуване на въпросната законова презумпция във връзка с правилото на чл. 24, ал. 1 от ЗАНН, според което административнонаказателната отговорност е лична.

Ясно е че, при липсата на надлежно регистрирани в администрацията данни за лицето, на което към момента на извършване на нарушението е било предоставено ползването на превозното средство, единствената възможност да се персонифицира субектът, който „лично“ трябва да понесе отговорността, е той да бъде посочен от тези лица, за които пък има надлежно регистрирани данни в информационната система. Това в конкретния случай става с попълване на декларация по чл. 188, ал. 1 от ЗДвП от собственика на превозното средство, когато именно се открива нарушителят по смисъла на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН.

От доказателствата, събрани в хода на първоинстанционното производство и съображенията, изложени по-горе, се обосновава извод, че нарушителят в случая е бил открит по смисъла на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН на 12.02.2025 г. - когато на лицето е връчена поканата по чл. 40, ар. 1 от ЗАНН и е попълнена декларацията по чл. 188 от ЗДвП. С оглед на това и доколкото АУАН Серия GA № 3492912, е съставен на 20.02.2025 г., ясно е, че АУАН е съставен преди изтичане на преклузивния тримесечен срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, поради което и наведените в тази връзка възражения, касационният състав намира за неоснователни.

11. Изложеното до тук налага да се приеме, че решението на районния съд е валидно и допустимо. При постановяването му не се констатират нарушения нито на материалния, нито на процесуалния закон. То ще следва да бъде оставено в сила.

Така мотивиран, Пловдивският административен съд, ХХII касационен състав,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 492 от 08.05.2025 г. на Пловдивски районен съд, І наказателен състав, постановено по а.н.дело № 2115 по описа на същия съд за 2025 г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.