Мотиви:
ЯРП
е предявила обвинение против подсъдимия М.Ж.Д. *** за престъпление по чл. 131
ал.1 т.1 вр. чл. 130 ал.1 НК.
Участващият
по делото прокурор поддържа обвинението така както е предявено с обвинителния
акт. Счита същото за безспорно установено въз основа на събраните в хода на
съдебното следствие доказателства. За извършеното деяние пледира на подсъдимия
да се определи наказание при условията на чл. 55 НК – пробация
, като задължителните пробационни мерки се определят
за срок от една година и шест месеца, а така също и безвъзмезден труд в полза
на обществото.
Подсъдимият
М.Д. участва лично в съдебно заседание и с редовно упълномощен защитник
адвокат. Признава се за виновен по предявеното му обвинение и дава обяснения
във връзка с него. Изразява съжаление за извършеното. Чрез защитата си счита,
че обвинението не е доказано по безспорен и несъмнен начин и моли за
постановяване на оправдателна присъда.
Съдът,
след като обсъди по отделно и в тяхната съвкупност събраните и проверени в хода
на съдебното следствие доказателства приема за установена следната фактическа
обстановка:
Св.
К.Ч. *** на автобус в „Юнион ивкони“ООД
Същият бил материално отговорно лице и носил имуществена отговорност както
за повереното му превозно средство и
консумативи така и за билетите и получените парични средства при продажбата им.
На
10.04.2017г. за времето от 6.00ч. до 14.20ч. Ч. изпълнявал курс по маршрутно
разписание на автобусна линия № 5 в гр. Я. По същото време *** в автобуса на Ч.
била св. Б.Д..
Около
10.50ч. на същата дата Ч. спрял на автобусна спирка „Б.“ за слизане и качване
на пътници. Наред с останалите пътници в автобуса се качил и подсъд. Д., който бил *** на св. Д.. Подсъдимият отишъл до
мястото на което стояла Д. и поискал да разговаря с нея. Св.Д. му отказала, тъй
като в момента била на работа, но Д.
настоял. Виждайки това св. Ч. се намесил, което обстоятелство и подозрението за
наличие на интимна връзка между Ч. и Д. ядосало Д. и последният му нанесъл удар
с ръка в областта на лявата скула. Ч. се опитал да избута подсъдимия с ръце при
което получил втори удар от него с ръка отново в областта на лявата скула.
Веднага след това подсъдимият слязъл от автобуса.
Св.Ч.
уведомил диспечера за случилото се- Същият получил устно разпореждане от св.К.-
ръководител направление градски линии да довърши курса си. След завършване на
курса К. и Ч. се срещнали на обръщало „И.“, където последният му разказал за
инцидента.
От
заключението на изслушаната по делото съдебно-медицинска експертиза се
установява, че в резултат на нанесените му удари Ч. е получил контузия на
лявата скулна област на лицето, изразяваща се в кръвонасядане и травматичен оток на меките тъкани, болезнен
при опипване и натиск с ръка и при отваряне и затваряне на устата,
довели до причиняване на временно разстройство на здравето, неопасно за
живота на пострадалия.
Горната
фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на обясненията на
подсъдимия, отчасти от показанията на св. Ч., от показанията на св. Д., К., М.,
писменото заключение на изслушаната по делото съдебно-медицинска експертиза и
разпита в съдебно заседание на вещото лице д-р С., а така също и въз основа на
приложените писмени доказателства: съдебно-медицинско
удостоверение, трудов договор № ***, длъжностна характеристика, пътен лист, делнично маршрутно разписание,
справка за съдимост.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Подсъдимият
с деянието се и осъществил както от обективна, така и от субективна страна
състава на престъпление по чл. 131 ал.1 т.1 вр. чл.
130 ал.1 НК, тъй като на 10.04.2017г около 10.50ч. в гр. Я. в района на спирка
„Б.“ в автобус, чрез нанасяне на удари с ръце е причинил на К.И.Ч., в качеството у на длъжностно лице – ***
в „Юнион ивкони“ ООД София
при изпълнение на службата му- изпълнение на курс по маршрутно разписание,
превоз по автобусна линия №5 лека телесна
повреда представляваща контузия на лявата скулна
област на лицето, изразяваща се в кръвонасядане и травматичен оток на меките тъкани, болезнен
при опипване и натиск с ръка и при отваряне и затваряне на устата, причинила
временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия.
Налице
е извършено съставомерно деяние по посочения текст на
наказателния закон. Авторството на деянието се установява по безспорен начин от
обясненията на подсъдимия, които са логични, последователни и безпротиворечиви и се подкрепят отчасти от показанията на
св.Ч. и от показанията на св. Д. и М.- преки очевидци на случилото се . В тази
насока са и показанията на св. К.. При установяване на обективната истина п о
делото съдът не даде вяра на показанията на св. Ч. в частта им, в която се
обяснява механизма на нанасяне на телесната повреда, а именно докато е стоял на
мястото на водача , без да се обръща с лице към подсъдимия. Описаният механизъм
от една страна противоречи на обясненията на подсъдимия и показанията на останалите разпитани по
делото свидетели , а от друга страна е логически необоснован, предвид наличната
преграда зад водача, която препятства възможността докато водачът гледа напред
да му бъде нанесен удар в областта на лявата скула. Описаният от подсъдимият и
свидетелите Д., М. и К. механизъм на
причиняване на телесната повреда се подкрепя изцяло от данните съдържащи се в
съдебно-медицинското удостоверение и заключението на съдебно медицинската експертиза
От обективна страна изпълнителното деяние се
характеризира с въздействие върху организма на другиго, което предизвиква
изменение в отделни органи, тъкани или системи на организма на пострадалия или
води до промени в тяхното функциониране. Касае се за типично резултатно
престъпление, като за квалифициране на деянието по чл. 130 ал.1 НК е необходимо
увреждането на организма да е от такава степен, че да е довело до временно
разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия. В конкретния
случай по безспорен начин се установява, че Ч.
е претърпял увреждания, характеризиращи ги като лека телесна повреда по
смисъла на чл. 130 ал.1 НК, тъй като причинените му отоци и кръвонасядания
са довели до временно разстройство на
здравето, неопасно за живота на пострадалия. В тази насока, относно
медико-биологичната характеристика на телесните увреждания , съдът възприе изцяло заключението на
изслушаната съдебно –медицинска експертиза, като компетентно и обективно
изготвено и неоспорено от страните по делото .
Налице
е и пряка причинно-следствена връзка между действията на подсъдимия и
причиненото на пострадалия телесно увреждане. Видно както от показанията на свидетелите
очевидци така и от данните на
съдебно-медицинското удостоверение увреждането на пострадалия е настъпило в
резултат на нанесените му от подсъдимия удари в областта на главата.
Тъй
като в конкретния случай пострадалото от престъплението лице е длъжностно лице
по смисъла на чл. 93 ал.1 т.1 НК и причиненото му увреждане е при изпълнение на
службата му цялостната квалификация на процесното
деяние е по по-тежко наказуемия състав
на чл. 131 ал.1 т.1 НК
От
субективна страна деянието е осъществено от подсъдимия с пряк умисъл. Същият е
съзнавал, че с нанасянето на удари в областта на главата на пострадалия ще му
причини телесни увреждания със значителен интензитет и пряко е целял настъпването на този
вредоносен резултат. Налице е било и съзнание, че пострадалият е ***, който
в момента на деянието изпълнява
служебните си задължения
При
определяне вида и размера на наложеното на подсъдимия наказание съдът взе
предвид следното: От една страна
съобрази наличните предищни осъждания на Д. за
престъпления от общ характер и обстоятелството, че деянието е извършено в
присъствието на пътниците в автобуса. От друга страна взе предвид причините за
осъществяването му , а именно подозренията за налична интимна връзка между
пострадалия и съпругата на подсъдимия - св. Д., намесването на пострадалия Ч. в
разговора, който подсъдимият се опитвал да проведе със съпругата си, изразеното
съжаление за извършеното, дадените подробни обяснения, с които е способствал за
изясняване на обективната истина по делото. С оглед на всичко това съдът
прецени, че са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства и
същевременно и най-лекото предвидено в текста на закона наказание от 3 мес. Лишаване от свобода е несъразмерно тежко за
извършеното, поради което и на осн. Чл. 55 ал.1 т.2 НПК замени наказанието лишаване от свобода с пробация
като определи първите две задължителни пробационни
мерки : задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца с
периодичност на явяване два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца.
Тъй
като подсъдимият беше признат за виновен по предявеното му обвинение съдът на осн. Чл. 189 НПК го осъди да заплати направените по делото
разноски в размер на 154лв. вносими в полза на
републиканския бюджет по сметката на ОД МВР Ямбол и в размер на 40лв., вносими в полза на съдебната власт по сметката на ЯРС.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: