МОТИВИ към присъда № 112 по НОХД № 2441/2010г. по описа на ПОС.
Окръжна прокуратура -
гр.П. е повдигнала обвинение срещу подсъдимия А.Р.К., за това, че на
26.05.2010г. в град П., при условията на опасен рецидив, след като е бил
осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от
една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК, и след като е
бил осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ
характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по
чл.66 от НК, е отнел чужди движими вещи – 1бр. златен синджир – 4 грама, 24
карата (обикновена плетка) на стойност 328.80 лева, 1 брой златна паричка с
надпис „AMOR” – 1 грам, 24 карата на стойност 82.08 лева,
1 брой златно сърце с малък диамант (бял) – 1 грам, 24 карата на стойност
102.08 лева и 1 брой синджир от жълт метал, без златно съдържание 42.070 грама
на стойност 8 лева, или всичко на обща стойност 520.96 лева, от владението на С.Д.
(**) – френска гражданска, с намерение противозаконно да ги присвои, като е
употребил за това сила – престъпление по чл.199, ал.1, т.4 вр. чл.198, ал.1 вр.
чл.29, ал.1, б.”а” и „б” от НК.
Делото е насрочено и разгледано по реда на
чл.371, ал.1, т.2 от НПК.
В хода на съдебните прения, представителят на прокуратурата поддържа
обвинението, така както е повдигнато, счита че от доказателствата по делото се
установява фактическа обстановка, идентична с отразената в обстоятелствената
част на обвинителния акт. Предлага, с оглед данните за личността на подсъдимия,
и предвид обстоятелството, че делото се разглежда по реда на глава 27 от НПК,
да се наложи наказание Лишаване от свобода при балансиращи отговорността
обстоятелства, около средния предвиден в закона размер, което да се намали с
една трета и да се изтърпи реално, от подс.К. при първоначален строг режим, като
се приспадне времето на задържане под стража по същото дело. Вещественото
доказателство, Прокурорът предлага да се върне на пострадалата.
Защитата на подс.К. пледира за налагане на наказание лишаване от свобода
при условията на чл.58а, ал.1 от НК, което след намаляването с една трета, да е
ориентирано към минимума предвиден в закона за това престъпление.
Подсъдимият изразява самокритичност към извършеното, моли за наказание в
минимален размер.
Съдът, след като обсъди на основание
чл.14 и чл.18 вр. чл.373, ал.3 от НПК, всички доказателства по делото, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият А.Р.К. е роден на ***г***, живущ ***, българин,
български гражданин, без образование, неженен, неработещ, осъждан, с ЕГН **********.
Подсъдимият К. призна фактите, отразени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, които са следните:
На 26.05.2010г., около 14 часа, подс.К. ***, като седял на крайпътен
бордюр, близо до „Вратата на щастието”, намираща се до площад „Хисар Капия”, в
района на улиците „Съборна” и „Д-р Чомаков”. По същото време, Стария град
разглеждали френската гражданка С.Д. и синът й. Мъжът снимал с камера
забележителностите, а майката вървяла зад него и двамата коментирали на френски
език видяното. В близост до „Вратата на щастието”, С.Д. видяла подсъдимия,
който държал в ръката си метална пръчка. Подс.К. дочул разговора между Д. и
синът й и разбрал, че са чужденци, като освен това забелязал и, че С.Д. носи на
врата си златни накити. Подсъдимият изпитвал остра нужда от средства за
преживяване, поради което решил да отнеме златните накити на Д.. Изчакал синът
й да премине край него и в момента когато Д. следвало да мине близо до него,
той й показал с жест на китката си, че иска да разбере колко е часа, за да
опита по този начин да отвлече вниманието й. Д. показала с ръка че часът е 2 и
се навела леко към него, за да му покаже и самият часовник. В този момент,
подсъдимият се изправил и с едната си ръка, използвайки сила издърпал от врата
на пострадалата накитите й - 1бр. златен синджир – 4 грама, 24 карата (обикновена плетка) на стойност 328.80
лева, 1 брой златна паричка с надпис „AMOR” – 1 грам, 24
карата на стойност 82.08 лева, 1 брой златно сърце с малък диамант (бял) – 1
грам, 24 карата на стойност 102.08 лева и 1 брой синджир от жълт метал, без
златно съдържание 42.070 грама на стойност 8 лева, всичко на обща стойност 520.96
лева. От използваната сила,
синджирите се скъсали, с другата си ръка подсъдимият бутнал назад пострадалата
и всичко това му дало възможност да вземе накитите й и да се отдалечи от
мястото.
Впоследствие, подсъдимият продал златните накити в заложна къща, а синджира
без златно съдържание предал на св.М. К., за да го скрие, без да й казва защо.
Описаната фактическа обстановка безспорно се установява от събраните по
делото доказателства. Тя се установява на първо място от самопризнанието
направено от подсъдимия по реда на чл.371, т.2 от НПК, и на следващо - от
показанията на свидетелите разпитани в хода на досъдебното производство, които
съдът преценява като логични, последователни, взаимно допълващи се и в
съответствие с останалия събран доказателствен материал, от изготвената по
делото оценъчна експертиза, заключението на която съдът възприема като
обективно, пълно и точно и от писмените доказателства - прочетени на основание
чл.283 от НПК и надлежно приобщени към доказателствения материал по делото,
като всички те подкрепят признанието направено от подсъдимия.
От правна
страна:
Подсъдимият А.Р.К. е
осъществил състава на престъплението по чл.199, ал.1, т.4 вр. чл.198, ал.1 вр.
чл.29, ал.1, б.”а” и „б” от НК, за това, че на 26.05.2010г. в град Пловдив, при
условията на опасен рецидив, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление
на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е
отложено по чл.66 от НК, и след като е бил осъждан два пъти на лишаване от
свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях
изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК, е отнел чужди движими
вещи – 1бр. златен синджир – 4 грама, 24 карата (обикновена плетка) на стойност
328.80 лева, 1 брой златна паричка с надпис „AMOR” – 1 грам, 24 карата на стойност 82.08 лева,
1 брой златно сърце с малък диамант (бял) – 1 грам, 24 карата на стойност
102.08 лева и 1 брой синджир от жълт метал, без златно съдържание 42.070 грама
на стойност 8 лева, или всичко на обща стойност 520.96 лева, от владението на С.Д.
(**) – френска гражданска, с намерение противозаконно да ги присвои, като е
употребил за това сила.
По тази правна квалификация, съдът го призна за виновен.
От доказателствата по делото безспорно се установи, че подсъдимият е
осъществил изпълнителното деяние на престъплението по чл.198, ал.1 от НК,
изразяващо се в противозаконно отнемане на чужди движими вещи чрез използване
на сила – издърпвайки силно накитите от врата на пострадалата и бутайки я
назад, той е успял да отнеме синджирите й, с намерение да ги присвои. Деянието е
осъществено в условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б.”а” и
б.”б” от НК – след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на
лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е
отложено по чл.66 НК и след като е бил осъждан два пъти на лишаване от свобода
за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението
на наказанието не е отложено по чл.66 от НК. Тази по-тежка квалификация се
обуславя от осъжданията му по НОХД № 121/06г. на ПРС и НОХД № 605/07г. на РС Х.,
групирани по ЧНД № 947/07г. на РС Х., с наложено общо наказание в размер на 2
години Лишаване от свобода при строг режим, за извършени от него престъпления
по чл.196 и чл.234б от НК, което общо наказание е изтърпяно, както и от
осъжданията му по НОХД №№ 2122/03г. на РС П., 316/01г. на РС Г. Т., 1623/03г.
на ПРС, 2642/04г. на ПРС, 2379/04г. на ПРС, 153/05г. на РС С., 115/06г. на ПРС,
633/03г. на РС С. и 1175/06г. на ПРС, групирани по ВЧНД № 94/08г. на ОС Х., с
наложено общо наказание в размер на 2
години и 6 месеца Лишаване от свобода, при строг режим, за извършени от него
престъпления по чл.195 и чл. 308 от НК, което общо наказание е изтърпяно на
01.04.2010г.
Деянието е извършено от
подсъдимия при форма на вината пряк умисъл, тъй като е съзнавал обществено
опасният му характер, предвиждал е и е искал настъпването на неговите
обществено опасни последици.
По наказанието:
Съдът, като взе предвид степента на обществената
опасност на деянието – висока, с оглед обществените отношения, които засяга,
разпространеността и последиците от същото, и степента на обществената опасност
на дееца – също висока, като отчете наличието на смекчаващи отговорността
обстоятелства – проявената самокритичност към извършеното, семейното и
материално положение на подсъдимия – липсата на каквито и да било доходи и
задължението му сам да издържа малолетните си деца, съобрази и отегчаващите
такива – лошите характеристични данни, невъзстановяването изцяло на причинените
имуществени щети, и при спазване разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК за
определяне на наказанието в тези случай при условията на чл.58а от НК, прецени,
че наказанието на подсъдимия следва да се определи при условията на чл.54 от НК, при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства, към минимума
предвиден в закона за този вид престъпления. Предвиденото наказание е лишаване
от свобода от пет до петнадесет години, предвид което поради изложените по-горе
съображения относно наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, съдът определи наказание в размер на 6 години Лишаване от
свобода. На основание чл.58а, ал.1 от НК, намали същото с една трета, или
наказанието, което подсъдимият следва да изтърпи и на което беше осъден е
Лишаване от свобода в размер на 4 години. При преценка размера на наказанието,
съдът се съобрази и с причините довели до извършване на деянието, и то само
месец след освобождаването на подсъдимия от местата за лишаване от свобода, а
именно липсата на средства да осигури прехраната на двете си малолетни деца, за
които единствено той полага някакви грижи. Съдът намира, макар и обвързан от рамките
предвидени в чл.373, ал.2 от НПК вр.
чл.58а от НК, че по този начин могат да бъдат постигнати целите на наказанието
по чл.36 НК. При определяне начина на изтърпяване на наложеното наказание, бе
отчетено обстоятелството, че института на условното осъждане е неприложим,
предвид предходните осъждания, поради което постанови ефективното му
изтърпяване, при първоначален строг режим, в затвор или затворническо общежитие
от закрит тип, съгласно чл.60, ал.1 и чл.61, т.2 от ЗИНЗС, тъй като е осъден за
престъпление извършено в условията на опасен рецидив. Предвид обстоятелството,
че по отношение на подсъдимия е била взета мярка за неотклонение „Задържане под
стража” по настоящото дело, съдът на основание чл.59, ал.1 и ал.2 от НК
приспадна времето на задържане от определеното наказание, считано от 05.06.2010г.
до влизане на присъдата в законна сила.
Съдът счете, че не е необходимо по отношение на подс.К. да се налага и
наказание конфискация на имущество, тъй като с основното наказание Лишаване от
свобода могат да бъдат постигнати целите на наказанието.
Вещественото
доказателство по делото – синджир от жълт метал бе постановено да се върне на
собственика след влизане на присъдата в законна сила, чрез посочения
представител в РБългария.
С оглед изхода на делото – осъдителна присъда, съдът на основание чл.189,
ал.3 от НПК, осъди подсъдимия да заплати
в полза на съда направените по делото разноски в размер на 60 лева.
Причини за извършване на престъплението – неспазване на установения в
страната правов ред, слаби морално-волеви задръжки.
По изложените съображения от фактическо и правно
естество, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: