№ 23695
гр. София, 06.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20221110160383 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба на „**************“ С.А. чрез клона му
в България срещу Е. П. Л. (в мотивите на актовете си съдът ще използва
бащиното име на молителката, формирано по правилата на чл. 13 ЗГР, тъй
като не е обвързан от незаконосъобразните преценки на длъжностните лица
по гражданска регистрация), с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК претенции за признаване за установено по отношение на ответницата, че
последната дължи на дружеството 1510,03 лева – главница, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение – 28.07.2022 г., до окончателното плащане; 407,62 лева –
възнаградителна лихва за периода от 15.06.2021 г. до 15.06.2022 г., и 47,58
лева – законна лихва за забава за плащане на главницата в периода от
15.07.2021 г. до 16.07.2022 г. – вземания по договор за потребителски паричен
кредит № PLUS-17466469/27.11.2019 г., за които е издадена Заповед за
изпълнение № 22968/11.08.2022 г. по частно гражданско дело № 40990/2022 г.
на Софийския районен съд, 28. състав.
В исковата молба се твърди, че между страните по делото е сключен
договор за потребителски паричен кредит № PLUS-17466469/27.11.2019 г., по
силата на който ответницата е получила от дружеството 2695,23 лева със
задължение да ги върне на месечни вноски за 24 месеца (до 15.06.2022 г.),
като всяка вноска била по 173,16 лева и покривала и договорени лихви. Освен
това по договора се дължала и такса ангажимент. Твърди се, че кредитът е
усвоен по сметка на ответницата. Поради ефектите на пандемията през 2020
г. било сключено споразумение за разсрочване на задължението, като вече се
дължали 30 месечни вноски по 173, 16 лева. Признава се, че са погасени 11
месечни вноски в този размер до 15.06.2021 г. Твърди се, че поради това на
15.07.2021 г. вземането било станало предсрочно изискуемо. Тъй като
ответницата била възразила на издадената заповед за изпълнение, се иска
уважаване на настоящия иск. Претендират се разноски.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответницата – Е. П. Л., с
1
който предявеният иск се оспорва като недопустим и неоснователен. Твърди
се, че искът бил недопустим, защото не бил предявен срещу длъжницата в
заповедното дело и бил предявен от името на клон. Поддържа се, че
договорът за кредит е нищожен, тъй като бил формулиран с шрифт с кегел
по-малък от 12 пункта, не бил посочен срок за издължаване на кредита, не е
посочен метод за определяне на годишен процент на разходите, не е посочено
какви части от всяко вземане обхваща всяка вноска, няма погасителен план,
не е посочена възможността за отказ. Твърди се, че не е доказано фактическо
отпускане на ответника на договорената сума. Поддържа се, че размерът на
лихвата по кредита противоречи на добрите нрави. Твърди се, че неправилно
е начислявана лихва върху премиите за застраховка „защита на плащанията“,
като олихвяването на тази сума било резултат от приложение на
неравноправни клаузи по договора. Освен това невключването на тези суми в
размера на годишния процент на разходите правело посочения процент
неправилен, поради което се нарушавало и императивно изискване за
действителност на договора и целият договор за кредит бил нищожен. Прави
се и възражение за изтекла давност. Иска се отхвърляне на исковете.
Претендират се разноски.
Съдът намира, че са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно
съединени искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във
връзка с
чл. 9, ал. 1 ЗПКр, чл. 10а, ал. 1 ЗПКр, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, и възражения за
нищожност по чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 11 ЗПКр и чл.
146, ал. 1 ЗЗП, и за изтекла давност по чл. 110 – 111 ЗЗД, като разпределя
доказателствената тежест по исковете в съответствие с правилото на чл. 154
ГПК, че всяка от страните е длъжна да докаже фактите, на които основава
своите искания или възражения, по начина, описан в диспозитива на
настоящото определение.
С оглед становищата на страните се установяват като безспорни между
тях следните факти: че между страните е сключен договор за потребителски
паричен кредит № PLUS-17466469/27.11.2019 г., по силата на който
ответницата е следвало да получи от ищеца 2695,23 лева със задължение да
ги върне на месечни вноски за 24 месеца, като всяка вноска била по 173,16
лева.
По направените от страните доказателствени искания в исковата молба
и отговора, съдът намира, че следва да допусне като допустими, относими и
необходими към предмета на спора следните доказателства: писмените
доказателства, представени с исковата молба. Съдът намира с оглед
служебното му задължение да следи за ефектите на евентуално
неравноправни клаузи, че следва да назначи служебно счетоводна експертиза,
която да установи размера на погашенията по кредита, размера на годишния
процент на разходите (в няколко варианта), както и с какви суми банката е
погасявала всяко от задълженията по кредита и как те биха се погасявали при
различни варианти за изчисление на допълнителните задължения. Следва да
се допусне и техническа експертиза за размера на шрифта.
2
Възражението на ответницата за липса на съвпадение на страните по
заповедното и исковото дело е неоснователно – и имената, и единните
граждански номера, и адресите, и в двете производства са напълно
идентични. Не е вярно и че исковата молба е подадена от името на клон – в
титулната част ясно е посочено, че се подава от търговеца чрез клона му.
Поради това искът не е недопустим.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕПИС от отговора на исковата молба и приложенията към него да
се изпрати на ищеца.
НАСРОЧВА гражданско дело 60383 по описа за 2022 година на
Софийския районен съд, 28. състав, за разглеждане в открито заседание на 11
септември 2023 г. от 15:10 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ОБЯВЯВА на страните следния проект за доклад на делото по чл.
146 ГПК:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно
съединени искове за заплащане на главница и лихви по договор за
потребителски кредит между страните с правна квалификация чл. 79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД във връзка с чл. 9, ал. 1 ЗПКр, чл. 10а, ал. 1 ЗПКр, и чл. 86, ал. 1
ЗЗД. Ответницата прави възражение за недействителност на договора поради
оформянето му с неясен шрифт, липса на задължителни реквизити,
противоречие с добрите нрави и неравноправни клаузи за определяне на
начина на олихвяване и компонентите, върху които се дължи лихва, които се
квалифицират по чл. 26, ал. 1, предл. първо и трето ЗЗД във връзка с чл. 11
ЗПКр и чл. 146, ал. 1 ЗЗП, и за изтекла давност по чл. 110 – 111 ЗЗД.
Главният иск се уважава, ако съдът установи, че на ответницата е
отпуснат кредит, преведена е дължимата се парична сума и е настъпил
падежа на задължението, съответно – е обявена предсрочна изискуемост. Този
иск ще се отхвърли, ако се установи, че от падежа до образуване на дело в
съда са минали повече от пет години.
Искът за възнаградителна лихва се уважава, ако се установи, че в
договора за кредит е уговорена такава, че договорът е със съответен на закона
шрифт и съдържание. Искът ще се отхвърли, ако се установи, че размерът на
лихвата е уговорен в противоречие с изискванията за добросъвестност и
справедливост във вреда на потребителя, вкл. ако се установи, че е
начислявана лихва върху суми, за които не би следвало да се дължи такава,
освен ако ищецът не докаже, че при индивидуално договаряне ищцата не се е
съгласила на това. Искът ще се отхвърли и ако се установи по възражението
за давност на ответника се установи, че падежът на лихвата е настъпил повече
от три години преди образуване на делото.
Искът за лихва за забава се уважава при уважаване на иска за главница,
ако се установи, че ответницата не е платила на падежа.
3
ОБЯВЯВА за БЕЗСПОРНИ между страните и ненуждаещи се от
доказване следните факти: че между страните е сключен договор за
потребителски паричен кредит № PLUS-17466469/27.11.2019 г., по силата на
който ответницата е следвало да получи от ищеца 2695,23 лева със
задължение да ги върне на месечни вноски за 24 месеца, като всяка вноска
била по 173,16 лева.
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест с оглед
правилото на чл. 154 ГПК и обявените за ненуждаещи се от доказване факти е
да установи:
1. по иска за главница – предаване на сумата по договора за кредит на
ищцата; изписване на текста на договора с шрифт с кегел поне 12 пункта;
размера на сумите по кредита, които се определят като „главница“;
2. по иска за възнаградителна лихва – индивидуално договаряне на
клаузата за лихва, ако твърди такова; прилаганият лихвен процент; наличие
на клауза за лихва; върху кои суми се е дължала възнаградителна лихва;
3. по иска за лихва за забава – падежите на задължението за главница.
УКАЗВА на ответницата, че в нейна доказателствена тежест с оглед
правилото на чл. 154 ГПК и обявените за ненуждаещи се от доказване факти е
да установи:
1. по възражението за противоречие с добрите нрави – необичайността
на определения размер на възнаградителна лихва.
УКАЗВА на страните, че ще следи СЛУЖЕБНО за противоречие на
закона на размера на лихвата по допълнително споразумение от 02.06.2020 г.
с оглед на правилата за начисляване на лихви в извънредното положение; за
неравноправност на частта „Параметри и условия“ на кредита в частта „Общ
размер на кредита“, т. 2 от договора за кредит (изцяло) и т. 7 – в частта за
това върху каква част от погасителните вноски са отнесени за плащане на
възнаградителни лихви върху компоненти, които могат да се смятат за част от
главницата.
УКАЗВА на страните, че следва да посочат доказателства във връзка с
възложената им доказателствена тежест най-късно да първото редовно
проведено открито съдебно заседание по делото, като в противен случай губят
възможността да направят това освен ако не посочат основателни причини за
забавянето (чл. 147 ГПК).
УКАЗВА на страните, че в случай, че имат нови доказателствени
искания във връзка с указанията на съда следва да направят същите в дадения
от съда достатъчен срок – до 18 август 2023 г., като срокът не е преклузивен,
но при неспазването му съдът ще приеме, че страните стават причина за
забавяне на производството и ще им наложи глоба съгласно чл. 92а ГПК,
освен ако не посочат доказателства за основателни причини за забавяне на
представянето на доказателства по делото.
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
ДОПУСКА на основание чл. 195 ГПК по служебно изслушване на
4
СЪДЕБНО-СЧЕТОВОДНА ЕКСПЕРТИЗА по следните въпроси: след
проверка в счетоводството на ищеца и изследване на документите по делото:
1. Да се изчисли размера на остатъчното задължение по кредита по
начина, използван от ищеца;
2. Да се изчислят към датата на усвояване на кредита, датата на всяко
плащане, 02.06.2020 г. и 28.07.2022 г. поотделно следните компоненти:
2.1. главница (сумата, отпусната на потребителя, вкл. „такса
ангажимент“);
2.2. възнаградителна лихва върху усвоената главница;
2.3. лихва за забава поради неплащане на главницата;
2.4. застрахователна премия;
2.5. възнаградителна лихва върху застрахователната премия,
2.6. лихва за забава поради неплащане на застрахователната премия.
3. Да се изчислят вземанията по т. 2, но с изключена такса ангажимент.
4. Вземанията по т. 2, но без начисляване на лихви в периода на
извънредното положение от – 13 юни 2020 г. до 14 юли 2020 г., когато по
закон не се начислява лихва.
5. Вземанията по т. 3, но без начисляване на лихви в периода на
извънредното положение от март до юли 2020 г., когато по закон не се
начислява лихва.
6. Да се посочи годишен процент на разходите, изчислен при прилагане
на лихва само върху отпуснатата на ответницата сума към датата на договора
и върху всички дължими се по кредита суми, както и промените на тези
параметри спрямо споразумението от 02.06.2020 г., ако има такива.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 160 ГПК депозит за извършване на
експертизата в размер на 850 лева, платими от ищеца в едноседмичен срок
от получаване на препис от настоящото определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице С. Р. И..
ДА СЕ УВЕДОМИ вещото лице незабавно.
УКАЗВА на ищеца, че ако не заплати депозита за експертиза в срок, ще
го осъди да плати по чл. 77 ГПК.
ДОПУСКА на основание чл. 195 ГПК по служебно изслушване на
СЪДЕБНО-ТЕХНИЧЕСКА ЕКСПЕРТИЗА по следните въпроси: след
запознаване с представеното от ответника копие, а при необходимост – след
сравнение с намиращ се при ответника оригинал, да посочи какъв е кегелът
на шрифта, използван в договора за кредит между страните, а ако този шрифт
е нестандартен – да приравни към кегела за някой от широкоупотребимите
шрифтове на кирилица.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 160 ГПК депозит за извършване на
експертизата в размер на 200 лева, платими от ищеца в едноседмичен срок
от получаване на препис от настоящото определение.
5
НАЗНАЧАВА за вещо лице Г. К. Р..
ДА СЕ УВЕДОМИ вещото лице незабавно.
УКАЗВА на ищеца, че ако не заплати депозита за експертиза в срок, ще
го осъди да заплати по чл. 77 ГПК.
УКАЗВА на основание чл. 238, ал. 2 ГПК на ищеца –
„**************“, че ако не изпрати представител и не се яви в първото
съдебно заседание, без да посочи уважителна причина за това, и не вземе
становище по отговора на ищеца, съдът може да прекрати делото и да го
осъди да заплати разноски на ответниците, или да постанови срещу него
неприсъствено решение за отхвърляне на иска.
УКАЗВА на страните на основание чл. 40 ГПК и чл. 41 ГПК, че ако
променят адреса, на който са призовани, или го напуснат за повече от 30 дни,
включително ако се преместят в чужбина, са длъжни да посочат нов адрес в
Република България, на който да бъдат призовавани. Ако не направят това,
съобщенията ще се прилагат по делото и ще се смятат връчени.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните!
УКАЗВА на страните с оглед спестяване на придвижване на
служителите на съда да потвърдят получаването на изпратените до тях от
съда електронни съобщения с връщане на обратно електронно писмо на адрес:
************@***.*******.
Определението не може да се обжалва.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6