Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. Ловеч, 12.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ЛОВЕЧ в публично заседание на шести февруари две хиляди двадесет
и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
при секретаря Антоанета Александрова,
като разгледа докладваното от съдия Вълков
адм. дело № 160/2021 г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 156, ал.
1 от ДОПК във връзка със ЗДДФЛ и ЗЗО.
Настоящото административното дело е
образувано след като с Решение № 5859/14.05.2021 г. на Върховния
административен съд (ВАС), постановено по адм. дело № 9/2021 г. е отменено Решение № 178 от 30.09.2020 г. на АдмС Ловеч по адм. д. № 53/2020 г. и
делото е върнато на Административен съд Ловеч за ново разглеждане от друг
състав на същия съд.
Административно дело № 53/2020 г. на
АдмС Ловеч е било образувано по жалба на Н.П.С. с ЕГН ********** и посочен в
жалбата постоянен адрес:***, чрез адв. Р.М. ***, с адрес на кантората: гр.
Луковит, ул. „Възраждане“ № 63, срещу Ревизионен акт № Р-04000419000717-091-001/17.09.2019
г., потвърден с Решение № 3/03.01.2020 г. на директора на дирекция ОДОП Велико
Търново при ЦУ на НАП. Актът се оспорва в частта, с която на жалбоподателката е
установен размер на задължение за внасяне за 2013 г., както следва: 7 453,76
лв. данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ и 4 073,73 лв.
лихва върху данъка; 201,60 лв. здравноосигурителни вноски за самоосигуряващо се
лице за 2013 г. и 124,97 лв. лихва върху здравните вноски.
В жалбата се иска отмяната на ревизионния
акт в обжалваните части като неправилен, незаконосъобразен и необоснован.
Доводите за това са, че ревизиращият екип е направил необосновани констатации
за превишаване на извършените от лицето разходи спрямо получените от него
доходи за 2013 г., като не е съобразил представената от М.Л. декларация и
фактическото съжителство между последния и С.. Твърди се, че в следствие на
горното в обжалвания акт е обективирана неправилна преценка, че е налице
отклонение от данъчното облагане от страна на ревизираното лице, и неправилно
са установени процесните задължения за данък и здравноосигурителни вноски.
Съобразно указаното в Решение №
5859/14.05.2021 г. по адм. д. № 9/2021 г. на ВАС, при новото разглеждане съдът следва да събере
в цялост доказателствата по предходната ревизия – първоначалната ЗВР,
последващи ЗИЗВР, предходните РД и РА, издадени по отношение на Н.П.С. и отменителното решение № 16 от 31.01.2019 г. на
директора на дирекция ОДОП – гр. В. Търново, както и всички други доказателства
по предходната ревизия. На следващо място, е
указано съдът да задължи ответника по жалбата да представи по делото всички
доказателства, събрани в рамките на ревизионното производство по отношение на С.А.,
приключило с влезлия в сила РА № Р-22220616009128-091-001 от 09.08.2017 г.,
издаден от органи по приходите в ТД на НАП София.
След попълване на делото с всички
доказателства първоинстанционният съд следва да обсъди в съвкупност
доказателствата и да формира извод досежно материалната законосъобразност на
процесния РА, като изложи подробни мотиви относно: - формирания от приходните
органи паричен поток за 2013 г. на лицето Н.П.С. – приходна и
разходна част, доказано ли е наличието на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, респ. има ли явно и съществено превишение на разходите над получените
средства съгласно чл. 123, ал. 1, т. 2 от
ДОПК
и съответно, - относно задължението за вноски за ЗО за 2013 г.
В съдебно заседание оспорващата Н.П.С. –
редовно призована – не се явява и не се представлява. В писмено становище вх.№ 381/06.02.2023 г., чрез упълномощен
адвокат моли да се даде ход на делото и да се разгледа в нейно отсъствие и на
доверителя ѝ. Не възразява да се приемат писмените доказателства по
делото и излага съображения по съществото на спора.
Ответникът по делото – директорът на
Дирекция ОДОП - Велико Търново при ЦУ на НАП в съдебно заседание чрез упълномощен
юрисконсулт оспорва жалбата. Развива аргументи по същество и претендира
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение съобразно приложен
списък. В предоставения от съда срок е постъпила писмена защита, в която се
излагат доводи по съществото на правния спор.
Настоящият съдебен състав намира жалбата
за процесуално допустима като подадена в
законоустановения срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК от надлежно легитимирана
страна и след като оспореният РА е бил обжалван по административен ред пред директора
на Дирекция ОДОП - Велико Търново, който с Решение № 3/03.01.2020 г. го е
потвърдил. Разгледана по същество е частично основателна.
От доказателствата по делото се
установява, че процесната ревизия на доходите на Н.С. е повторна, като
предходната завършва с издаването на РА № 04001117003803-091-001 от 19.10.2018 г.
Последният след обжалване по административен ред е отменен в обжалваната част с
Решение № 16/31.01.2019 г. на директора на Дирекция ОДОП Велико Търново и
преписката е върната за възлагане на нова ревизия с указания.
В изпълнение на горното, повторната
ревизия е възложена със ЗВР № Р-04000419000717-020-001 от 05.02.2019 г.
Последната заповед е изменена със Заповед за изменение на ЗВР №
Р-04000419000717-020-002/21.05.2019 г., Заповед за изменение на ЗВР №
Р-04000419000717-020-003/19.06.2019 г. и Заповед за изменение на ЗВР №
Р-04000419000717-020-004/24.06.2019 г. Предмет на ревизията са задълженията на С.
за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ и за здравно
осигуряване за самоосигуряващи се за периода 01.01.2013 г. – 31.12.2013 г. В
хода на ревизията са направени насрещни проверки на трети лица, изискани са
документи и обяснения от С., приобщени са материалите от първата ревизия. На
лицето е изпратено Уведомление № Р-04000419000717-113-001/24.06.2019 г., че при
извършването на ревизията са установени обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7
от ДОПК (декларираните и получените приходи и доходи не съответстват на
имущественото и финансово състояние за ревизирания период), като на С. е
предоставен срок за представяне на доказателства и становище. За резултатите от
ревизията е изготвен Ревизионен доклад (РД) №
Р-04000419000717-092-001/09.08.2019 г., връчен на пълномощник на жалбоподателя
на 26.08.2019 г. Срещу констатациите в доклада е представено писмено
възражение, което е обсъдено от органите по приходите, но е прието за
основателно само по отношение облагането на получените преводи по банкова
сметка.
***рения в настоящото производство РА №
Р-04000419000717-091-001 от 17.09.2019 г., с който на Н.П.С. са установени за
внасяне задължения в общ размер на 11 854,06 лева (от които задължения за
довнасяне 7 655,36 лв. и лихви за просрочия към тях 4 198,70 лв.),
както следва: данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2013 г.
в размер на 7 453,76 лв. и лихви в размер на 4 073,73 лв., и здравно
осигуряване за самоосигуряващи се за 2013 г. в размер на 201,60 лв. и лихви в
размер на 124,97 лв.
Определеният за внасяне данък върху
годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2013 г. е в резултат на
надвишаване на имуществото и установените разходи спрямо получените доходи и
финансирания на лицето за календарната година със 74 739,25 лева, като
данъчната основа е определена на база сумата на превишението, намалена с
размера на дължимите от С. вноски за здравно осигуряване за 2013 г.
Определените вноски за здравно
осигуряване за самоосигуряващи се за 2013 г. са във връзка с обстоятелството,
че лицето не е осигурявано за тази календарна година на основанията, посочени в
чл. 40, ал. 1, 2 и 3 от ЗЗО, поради което е преценено, че за ревизирания период
същото подлежи на осигуряване по реда на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО с месечни вноски
за ЗО в размер на 16,80 лева.
РА е връчен на пълномощник на С. на
17.10.2019 г. и срещу него е подадена жалба от лицето до директора на Дирекция
ОДОП Велико Търново на 31.10.2019 г. по пощата в законовия 14-дневен срок по
чл. 152, ал. 1 от ДОПК, която жалба е входирана в ТД на НАП Велико Търново на
01.11.2019 г. Горестоящият административен орган след обсъждане на възраженията
на оспорващия и съпоставка на установените приходи и разходи на лицето за 2013 г.
е издал Решение № 3/03.01.2020 г., с което потвърдил РА като правилен и
законосъобразен.
В изпълнение на дадените указания съобразно
Решение № 5859/14.05.2021 г. по адм. д. № 9/2021 г. на ВАС, с определение от
з.с.з. от директора на Дирекция ОДОП Велико Търново при ЦУ на НАП са изискани доказателствата
по предходната ревизия-първоначалната ЗВР, последващи ЗИЗВР, предходните РД и
РА, издадени по отношение на Н.П.С.; заверено копие на отменително решение № 16
от 31.01.2019 г. на директора на Дирекция ОДОП Велико Търново, както и всички
други доказателства по предходната ревизия; всички доказателства, събрани в
рамките на ревизионното производство по отношение на С.А., приключило с влезлия
в сила РА № Р-22220616009128-091-001 от 09.08.2017 г., издаден от органи по
приходите в ТД на НАП София . С писмо с
вх. № 4018/02.12.2022 г., писмо с вх.№ 4166/15.12.2022 г. и писмо с вх. № 69/09.01.2023
г. в АдмС Ловеч същите са представени от ответния административен орган.
Въз основа на така приетото от
фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Съгласно изискванията на чл. 160, ал. 2
от ДОПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът
извърши преценка на обжалвания административен акт за това дали е издаден от
компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и
материалноправните разпоредби по издаването му.
РА № Р-04000419000717-091-001 от
17.09.2019 г. е издаден от компетентните за това органи съгласно чл. 119, ал. 2,
изр. първо от ДОПК, отговаря на изискванията на чл. 120 от ДОПК по отношение на
форма и съдържание, поради което е валиден акт, издаден в предвидената за това
форма.
Не се установява да са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването
на оспорения ревизионен акт, такива не са релевирани и в жалбата. Спазена е
процедурата по Глава ХV, чл.113-120 от ДОПК. За обективно установяване на
обстоятелствата от значение за извършваната ревизия и в съответствие с
указанията в отменителното решение на директора на Дирекция ОДОП Велико
Търново, органите по приходите са извършили процесуални действия, подробно
описани в констативната част на изготвения РД №
Р-04000419000717-092-001/09.08.2019 г. – неразделна част от ревизионния акт по
смисъла на чл. 120, ал. 2 от ДОПК. Ревизионният орган е приобщил по реда на
ДОПК доказателствата от предходната ревизия и тези, представени от ревизираното
лице и други институции. В хода на ревизията са предприети действия по
извършване на насрещни проверки на други задължени лица, както и са били
предприети действия за събиране и обезпечаване на доказателства, включително
чрез изготвяне и изпращане на ИПДПОЗЛ до ревизираното лице.
Съдебният контрол за материална
законосъобразност на оспорения административен акт, обхваща преценката налице
ли са установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени
като мотиви в акта) и доколко същите се обхващат от нормата, възприета като
правно основание за неговото издаване, съответно – следват ли се разпоредените
с акта правни последици.
По оспорването на РА в частта,
установяваща задължения за внасяне на данък върху годишната данъчна основа по
чл. 17 от ЗДДФЛ за 2013 г.:
Съгласно чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК
органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на
данъка към определена от него по реда на ал. 2 основа, когато декларираните
и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал
или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не
съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период.
По делото не е
безспорно установено, че Н.С. е извършила за 2013 г. разходи в общ размер
97 845,04 лева, а е получила доходи в общ размер 23 080,53 лева, с
което е налице надвишаване на имуществото и установените разходи спрямо
получените доходи и финансирания на лицето за календарната година със 74 739,25
лева.
По отношение на установените с РА постъпления
за 2013 г. от събраните по делото доказателства се установява, че приходите на С.
за 2013 г., за които има безспорни доказателства, включват получена по банкова
сметка ***,40 лв. (11 800 евро), преведена ѝ от М.Л. на пет транша в
края на годината – на 16.12.2013 г., 16.12.2013 г., 19.12.2013 г., 20.12.2013 г.
и 20.12.2013 г.
Неоснователни и недоказани са
възраженията на оспорващата, че ревизиращият екип не е събрал данни и
доказателства за спестяванията и евентуално получени необлагаеми доходи от
Лукас, тъй като съгласно чл. 116, ал. 1 от ДОПК доказателствената тежест за
обосноваване на тези възражения е на ревизираното лице. Във връзка с горното,
законосъобразно в оспорения РА е прието, че предоставените на С. за 2013 г.
парични средства от френския гражданин М.Л. възлизат на 23 045,40 лева.
По отношение на отразените в РА доход от
преведена по банковата ѝ сметка сума в размер на 35,00 лв. от ДСП Ловеч и
доход от начислена по банковата ѝ сметка лихва в размер на 0,13 лв. не е
налице спор между страните, в т.ч. и досежно наличните парични средства в
банковите сметки на С. – 41,98 лв.
Ревизията е приела, че от страна на жалбоподателката през 2013 г. са били
направени разходи за издръжка и живот в размер на 29 913,84 лв.; комунални
разходи по фактури от доставчици – 16,37 лв.; разходи за придобиване и ремонт
на превозни средства – 977,92 лв.; разходи за заплатени данъци, осигурителни
вноски, такси и др. публични задължения – 69,79 лв.; здравни и медицински
разходи – 3000,00 лв. (редове 14, 15, 17, 23, 25 от таблицата на стр. 13 от
Ревизионен доклад № Р-04000419000717-092-001/09.08.2019 г. (неразделна част от
процесния РА). Тези разходи съдът намира за действително извършени, доколкото
са надлежно обосновани от АО, а и не се оспорват от жалбоподателката.
По отношение на установените „Други
разходи“ на ред 28 от таблицата на стр. 13 от Ревизионен доклад №
Р-04000419000717-092-001/09.08.2019 г. (неразделна част от процесния РА) съдът
намира следното:
Сумата от 63 867,12 лв. е сбор от сумата
от 44 367,12 лв., представляваща разходи по ревизионен акт на С.Г.А. и
сумата от 19 500,00 лв., представляваща извършен по банков път превод от 17.12.2013
г. към Д.И.Д..
При проведена ревизия на С.Г.А. е
установено превишение на разходите над приходите му за 2013 г. със сумата от
44 367,12 лв. А. е декларирал пред НАП, че за периода е получавал парични
средства единствено от Н.П.С., с която живеел на семейни начала. Последната с
нотариално заверено писмено обяснение също е посочила, че живее на семейни
начала с А. и за периода от 01.01.2010 г. до 31.12.2015 г. се грижи за него и
децата му с получени по банковата ѝ сметка доходи от чужбина (л. 50). В
съответствие с горното, органите по приходите са приели, че превишението на
разходите на А. за 2013 г. в размер на 44 367,12 лв. е покрито от Н.С., т.е. че
тази сума е приход за А. и разход за оспорващата.
Въпреки че ревизионният акт от ревизията
на С.А. е влязъл в сила, цитираната сума неправилно е отнесена към разходите на
С. за 2013 г. в хода на извършваната ѝ ревизия. Това е така, тъй като от
една страна Н.С. не е участвала в производството по издаването на РА от
ревизията на С.А., съответно не е имала възможност да ангажира становище
досежно констатацията в него, че именно недостигът от 44 367,12 лв. е покрит от
Н.С.. От друга страна - в самото обяснение от Н.С., дадено в хода на ревизията
на А. (л. 50), не е посочена конкретна сума, която С. е предоставила на А.,
нито същата е правила изрични волеизявления в какъв размер са средствата, които
е изразходвала за издръжката на А., за да се приеме, че сумата от 44 367,12 лв.
е отделна от другите декларирани и установени суми – разходи за издръжка в
полза на трети лица извън другите суми за разходи за процесната 2013 г.
На следващо място, в хода на ревизията,
чрез пълномощник със заявление от 26.06.2019 г. (л. 83 от адм. д. № 53/2020 г.
по описа на АдмС Ловеч) С. изрично е пояснила, че използваните средства за А.
са включени в посочените разходи в полза на трети лица през 2013 г. Административният
орган не е обосновал в оспорвания РА защо приема, че сумата от 44 367,12 лв.
представлява отделно перо - разходи за издръжка в полза на трети лица извън
другите суми за разходи за процесната 2013 г.
С банков превод на 17.12.2013 г. С. е
превела на Д.И.Д. 19 500,00 лв., като в заявление вх.№ 10843/07.08.2019 г.
по описа на ТД на НАП В. Търново, офис Плевен е посочила, че преводът касае
погасяване на задължения на Н.С. и С.Г.А. към Д.Д.. Преводът към Д.Д. не е намерил
отражение при формиране на стойността на извършените от С.А. разходи в размер
на 44
367,12 лв.
през 2013
г. Поради
това са изцяло неоснователни наведените твърдения от жалбоподателката за това,
че стойността на превода от 19 500,00 лв. към Д.Д. е дублиран - веднъж като част от разходите
на С.А. и втори път като отделен разход за Н.С.. Следователно тази сума се явява приход за Димитров и разход за
оспорващата, и правилно в хода на ревизията е била отнесена към разходите
ѝ за 2013 г.
При така установеното по делото,
действително е налице по-голям размер на разходите на С. за 2013 г. спрямо
доходите ѝ за същия период, но превишението не е в посочения в обжалвания
РА размер на 74 739,25 лева. При изчисляване на превишението са отчетени и
наличните суми по банковата сметка на лицето в началото и в края на данъчния
период (съответно 41,98 лв. и 16,72 лв.). С оглед изложените по-горе съображения
по отношение на сумата от 44 367,12 лв., представляваща разходи по
ревизионен акт на С.Г.А., съдът намира, че същата следва да бъде изключена от
сумите, формиращи направените от Н.С. разходи, поради което е налице
превишаване на разходите над получените средства съгласно чл. 123, ал. 1, т. 2
от ДОПК в размер на 30 372,13 лв.
Данъчната основа, върху която се дължи
данък, изчислена съгласно чл. 36 от ЗДДФЛ и по реда на чл. 122, ал. 2 във вр. с чл. 123, ал. 1, т. 2 от ДОПК, е 30 170,53
лева (превишение на разходи спрямо доходи в размер на 30 372,13 лв., намалено с
дължимите вноски за ЗО в размер на 201,60 лв.). Дължимият данък върху горната
сума е 10 % от нея, или сума в размер на 3 017,05 лева – чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ
във вр. с чл. 122, ал. 1 от ДОПК. Законната лихва върху данъка за периода от
01.05.2014 г. до 17.09.2019 г., изчислена с лихвения калкулатор на интернет
страницата на НАП, следва да е в размер на 1 648,92 лв.
Поради изложеното жалбата против РА в
частта, с която са установени задължения за внасяне на данък върху годишната
данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2013 г. в размер на 7 453,76 лв. и лихви в
размер на 4 073,73 лв., поради надвишаване на имуществото и установените
разходи спрямо получените доходи и финансирания на лицето за календарната
година със 74 739,25 лева, се явява основателна и процесният РА следва да бъде
изменен в тази му част съобразно гореизложеното.
По оспорването на РА в частта, с която
са установени задължения за внасяне на вноски за здравно осигуряване за
самоосигуряващи се за 2013 г. съдът намира следното:
При извършената проверка в
информационната система на НАП – Данни за осигурените лица ревизиращият екип е
установил, че за 2013 г. няма данни Н.С. да се е осигурявала, включително като
безработна, и последната е с прекъснати здравноосигурителни права.
В чл. 33, ал. 1 от Закон за здравното
осигуряване (ЗЗО) е регламентирано задължителното осигуряване в НЗОК на всички
български граждани. По силата на чл. 40, ал. 5, т. 1 от ЗЗО, лицата, които не
подлежат на осигуряване по ал. 1, 2 и 3 (в това число безработните лица), са
длъжни да внасят осигурителни вноски върху осигурителен доход не по-малък от
половината от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се
лица, определен със Закона за бюджета на ДОО. Задължението за внасяне на
здравноосигурителни вноски е независимо от това дали лицето има доходи за
съответната година или не, като при наличие на доходи, от размера на последните
зависи единствено размера на вноските за ЗО, но не и тяхната дължимост.
За 2013 г. минималният месечен размер на
осигурителния доход за самоосигуряващите се е 420 лева (чл. 8, ал. 2 от ЗБДОО
за 2013 г.), следователно осигурителният доход, върху който С. е следвало да
внася вноски за ЗО, е 210 лева месечно. Размерът на здравната вноска е 8 %,
следователно оспорващата има задължение да внася всеки месец вноска за ЗО в
размер на 16,80 лева. За 12 месеца общият размер на дължимите вноски е 201,60
лева, както правилно е приела приходната администрация в обжалвания РА.
Нито в жалбата си, нито в хода по
същество Н.С. е твърдяла, че е внесла дължимите от нея вноски за ЗО за 2013 г.,
респективно не е ангажирала доказателства в тази насока. Не са посочени и
обстоятелства по ЗЗО, които да водят до недължимост на здравните вноски. При
това положение, правилно и обосновано органите по приходите са определили за
внасяне от С. вноски за здравно осигуряване за самоосигуряващи се за 2013 г. в
размер на 201,60 лв. и лихви в размер на 124,97 лв. Следователно жалбата против
РА в тази част следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана.
По изложените мотиви настоящият съдебен
състав намира, че жалбата на Н.П.С. е частично основателна, а РА е издаден от
компетентен орган в предписаната форма, при издаването му не са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, но същият не е съобразен
с приложимите материалноправни разпоредби, поради което са налице основания за изменението
му в частта, касаеща определения данък по ЗДДФЛ.
По отношение на разноските:
Въпреки изхода на делото, от страна на
жалбоподателката не е направено искане за присъждане на разноски, поради което
и съдът не следва да ѝ присъжда такива.
С оглед частичната основателност на
жалбата, следва да бъдат присъдени пропорционално претендираните от ответника
разноски за юрисконсултско възнаграждение пред настоящата инстанция съобразно
правилото на чл. 143, ал. 3 от АПК и при
съобразяване на материалния интерес по делото. В производството пред съда ответникът
е бил представляван от редовно упълномощен юрисконсулт, който се е явил в проведеното
открито с.з., изразил е становище по съществото на спора, депозирал е
допълнителни доказателства в изпълнение на указанията на съда, с което е
осъществил в пълен обем вменените му с пълномощното задължения да представлява
и защити ответната страна.
Размерът на дължимият ДДФЛ, законна
лихва върху него и ЗО и дължимата законна лихва върху тях възлиза на 4 992,54
лева, върху който размер се дължи юрисконсултско възнаграждение на ответника.
Изчислено по правилото на чл. 8, ал. 1, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения във връзка
с чл. 161, ал. 1, изр. трето от ДОПК, юрисконсултското възнаграждение върху така
определения материален интерес е 799,25 лева, за което следва да се осъди
жалбоподателката.
Съобразно правилото на чл. 226, ал. 3 от АПК, съдът се произнася и по разноските за водене на делото във Върховния
административен съд. От страна на административния орган са претендирани
разноски в хода на адм. д. № 9/2021 г. по описа на ВАС съгласно приложен списък
в размер на 885,62 лв., но предвид императивния характер на разпоредбата на чл.
161, ал. 1, изр. трето от ДОПК, претендираното възнаграждение следва да бъде
определено в минималния размер и съобразно приложимата към момента на
разглеждането на делото пред ВАС редакция на разпоредбата на чл. 8, ал. 1, вр.
чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения (изм. ДВ бр. 68
от 2020 г.), а именно – 579,48 лв.
В такъв размер следва да бъдат
определени и разноските за водене на АД № 53/2020 г. по описа на АдмС Ловеч.
Предвид гореизложеното, жалбоподателката
следва да бъде осъдена да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ – Велико Търново при ЦУ на НАП разноски за юрисконсултско
възнаграждение в общ размер на 1 958,21 лв.
Водим от горното и на основание чл. 160,
ал. 1 от ДОПК, Ловешки административен съд,
Р
Е Ш И:
ИЗМЕНЯ по жалба на Н.П.С. с ЕГН **********
и посочен в жалбата постоянен адрес:***, чрез адв. Р.М. ***, с адрес на
кантората: гр. Луковит, ул. „Възраждане“ № 63, Ревизионен акт № Р-04000419000717-091-001/17.09.2019
г., потвърден с Решение № 3/03.01.2020 г. на директора на дирекция ОДОП Велико
Търново при ЦУ на НАП, в частта, с която на жалбоподателката е установен размер
на задължение за внасяне за 2013 г., както следва: 7 453,76 лв. данък върху
годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ и 4 073,73 лв. лихва върху данъка,
като НАМАЛЯВА размера на установения данък върху годишната данъчна основа по
чл. 17 от ЗДДФЛ за 2013 г. от 7 453,76 лева на 3 017,05 лева и размера на
прилежащите лихви от 4 073,73 лева на 1
648,92 лева.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.П.С. с ЕГН **********
и посочен в жалбата постоянен адрес:***, чрез адв. Р.М. ***, с адрес на
кантората: гр. Луковит, ул. „Възраждане“ № 63, против Ревизионен акт №
Р-04000419000717-091-001/17.09.2019 г., потвърден с Решение № 3/03.01.2020 г.
на директора на дирекция ОДОП Велико Търново при ЦУ на НАП, в частта, с която на
жалбоподателката е установен размер на задължение за внасяне за 2013 г., както
следва: 201,60 лв. здравноосигурителни вноски за самоосигуряващо се лице за
2013 г. и 124,97 лв. лихва върху здравните вноски.
ОСЪЖДА Н.П.С. с ЕГН ********** и посочен
в жалбата постоянен адрес:*** да заплати на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ – Велико Търново при ЦУ на НАП разноски за
юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 1 958,21 лв. (хиляда деветстотин
петдесет и осем лева и двадесет и една стотинки).
Решението подлежи на обжалване чрез АдмС
Ловеч пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се изпрати на
страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: