№ 3203
гр. *****, 26.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА
МИТОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ Н. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА
Гражданско дело № 20241110105634 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от „Т. С.” ЕАД срещу Т. Д. В., с която са
предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищцовото дружество твърди, че е налице облигационно правоотношение с
ответника, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е
необходимо изричното им приемане по отношение на топлоснабден имот с адрес гр.
*****, ж.к. „********“, бл. 420, вх. Д, ет. 3, ап. 125, аб. № ******. Поддържа, че
съгласно тези ОУ е доставял на до имота за процесния период топлинна енергия, за
която не е заплатена дължимата цена. Иска се от съда да постанови решение, с което д
а осъди ответника да му заплати следните суми: сумата от 415,44 лева,
представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от
01.08.2021 г. – 31.12.2021 г., ведно със законната лихва за забава от 31.01.2024 г. до
изплащане на вземането, сума в размер на 107,70 лева, представляваща мораторна
лихва за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за
периода от 15.01.2021 г. до 13.12.2023 г. Претендира разноски.
Ответникът Т. Д. В., чрез назначения по делото особен представител адв. С. Л., е
подала отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, в който оспорва
исковете като неоснователни, поради липса на облигационно правоотношение.
Релевира възражение за изтекла погасителна давност.
1
Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:
Основателността на предявените искове за осъждане на ответника да заплати
претендираната цена по договор за продажба на доставена топлинна енергия и за
дялово разпределение се обуславя от кумулативното наличие на следните
предпоставки: валидно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия,
извършена от ищеца реална доставка на топлинна енергия в твърдяния обем през
процесния период и на претендираната стойност, изискуемост на задължението за
плащане на продажната цена. Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на
ищеца е установяване на горните предпоставки при условията на пълно и главно
доказване. Липсата на една от предпоставките води до неоснователност на
претенцията. В случай, че ищецът установи посочените по-горе обстоятелства,
ответната страна следва да докаже опровергаващия довода за неизпълнение факт –
точно във времево и количествено отношение изпълнение на задължението за плащане
на потребената топлинна енергия за процесния период.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че исковете са
частично основателни. Съображенията за това са следните:
Първото релевантно по делото обстоятелство касае установяване налиието на
облигационно правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия.
Правната регламентация на правоотношението по продажба на топлинна
енергия се съдържа освен в общата уредба по чл. 183 и сл. Закон за задълженията и
договорите (ЗЗД), още в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ). Съгласно последния
правоотношението по продажба на топлинна енергия е договорно, сключвано при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) - чл. 150, ал. 1 ЗЕ.
Предвидена е писмена форма на договора, която не е форма за действителност, а за
доказване. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един
местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни
след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ), в отклонение от правилото на чл. 16, ал. 1 ЗЗД.
Характерна особеност за правоотношението по продажба на топлинна енергия е
обстоятелството, че за възникването на договорната връзка не е необходимо изрично
волеизявление, като същото следва по силата на законовата презумпция на чл. 153, ал.
1 от Закона за енергетиката, в приложимата за процесния период редакция, съгласно
която всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни
да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и
да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в
съответната наредба. Следователно, за да се приеме, че ответната страна има
качеството потребител на топлинна енергия, то достатъчно е да се установи, че същата
е собственик/ползвател на недвижим имот и е налице решение на Общото събрание на
етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа. Предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
2
ограниченото вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна
енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на
клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови
нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
В константната и задължителна съдебна практика безпротиворечиво е изведено,
че изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна
енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие, не е изчерпателно. Клиенти (потребители) на
топлинна енергия могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153,
ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно
носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно
са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот
при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В
тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна
енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР от ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на
топлопреносното предприятие. В този смисъл са мотивите към т. 1 от Тълкувателно
решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17 г. на ОСГК на ВКС.
Въз основа на така очертаната нормативна уредба, в случая съдът приема за
установено първото правнорелевантно обстоятелство – наличието на облигационно
правоотношение по продажба на топлинна енергия между страните по делото.
Видно от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 7, том I, рег.
№ 179, дело № 6/2022 г. на нотариус Ю. К., с район на действие – района на Софийски
районен съд (л.6-8) на 14.01.2022 г. Т. Д. В. е прехвърлила правото на собственост
върху следния недвижим имот, придобит по наследство от И. А. П., ЕГН: **********,
починала на 27.10.2019 г., а именно: апартамент № 125, находящ се на адрес: гр. *****,
ж.к. „********“, бл. 420, вх. Д, ет. 3. В нотариалния акт е посочено, че при
съставянето му са представени Договор за покупко-продажба на жилище, сключен по
реда на чл. 117 ЗТСУ, рег. № 180а, том IX/1989 г. от 19.06.1989 г. и Удостоверение за
наследници, изх. № РОК1-УГ01-4033/1/ от 12.07.2021 г., издадено от *********, район
„********“.
От представения нотариален акт безспорно се установява, че преди датата на
сделката, а предвид липсата на доказателства, установяващи противното, то и през
процесния период ответницата е притежавала правото на собственост върху процесния
апартамент.
От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че сградата,
в която се намира процесният апартамент, е присъединена към топлопреносната
мрежа, като етажната собственост е сключила договор за услугата „дялово
разпределение“ на топлинна енергия с „Д. Б. Е. Б.“ АД.
Въз основа на гореизложените аргументи се обосновава извод за наличието на
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи
условия по отношение процесния обект.
С доклада по делото на основание чл. 155 ГПК като служебно известно е обявено
обстоятелството, че ОУ на ищеца за продажба на топлинна енергия на битови клиенти,
3
касаещи процесния период, са влезли в сила.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена, е изслушано заключение на съдебнотехническа
експертиза (л.73-78), което съдът кредитира като обективно и обосновано, изготвено
от специалист, притежаващ необходимите знания, и отговарящо пълно на поставените
въпроси, без да се пораждат съмнения за неговата правилност. Съгласно същото
количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез
т. нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията се отчитат
ежемесечно. Вещото лице посочва, че при направеното от него изчисление е
установило, че технологичните разходи в абонатната станция за целия отчетен период
са изчислявани ежемесечно по Наредбата за топлоснабдяването и са отчислявани от
топлинната енергия преди нейното разпределение между абонатите съгласно
действащите разпоредби. Фирмата „Д. Б. Е. Б.“ АД е извършвала разпределението на
топлинна енергия в блока след реален ежемесечен отчет на уредите за дялово
разпределение и водомерите за топла вода, монтирани в имотите на абонатите в
сградата етажна собственост. За процесния период 01.08.2021 г. – 31.12.2021 г.
фирмата е отчитала уредите в имота ежемесечно. По данни на ФДР в имота е имало 3
монтирани отоплителни тела и съответно са монтирани 3 топлоразпределители с
дистанционен отчет. В имота се ползва топла вода и има водомер за топла вода, по
който се отчита разходът. Процесният имот е с отопляем обем от 109 м3, на базата на
който се разпределя енергията, отдадена от сградната инсталация. Вещото лице
посочва, че общият размер на дължимите суми за периода 01.08.2021 г. – 31.12.2021 г.
съгласно издадените от ФДР ежемесечни сметки след реален отчет възлиза на 408,60
лева. В заключение вещото лице посочва, че сумите за топлинна енергия за имота на
ответника са начислявани в съответствие с действащата нормативна уредба.
Предвид гореизложените изводи искът с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
във вр. с чл. 150 ЗЕ за заплащане на цената за доставена топлинна енергия се явява
доказан по основание.
По възражението за изтекла погасителна давност:
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо. Изискуемостта на задължението за заплащане
на стойността на доставена топлинна енергия е поставена в зависимост от настъпване
на падежа, определен в общите условия. В случая са приложими общите условия в
сила от 12.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 Общите условия от 2016 г., клиентите са
длъжни да заплащат дължимите суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Задълженията за заплащане на месечните
начислени суми са установени като срочни, като същите са изпълними от издаване на
фактурата за периода на съответното задължение, и изискуеми след изтичане на
определен срок след това (45 дни след това).
Предвид характера на задължението като такова за периодично плащане,
съобразно обобщените в ТР № 3 от 18.05.2012 г. по т. д. 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС
белези, приложим е специалният тригодишен давностен срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
Съгласно чл. 116, б. "б", предл. 1 ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск,
а съгласно чл. 115, ал. 1, б. "ж" ЗЗД – спира да тече докато трае съдебното
производство относно вземането. В настоящия случай искът е предявен на 31.01.2024
г. Следователно, в конкретния случай давността е прекъсната и спряна, считано от тази
4
дата, като това се отнася само до вземанията, които не са погасени по давност,
доколкото спиране и прекъсване на давността е възможно само преди тя да е изтекла.
Предвид приложимост на специалната 3-годишна давност в случая се обуславя
изводът, че погасени по давност биха били вземанията, чиято изискуемост е настъпила
преди 31.01.2021 г., но тъй като в случая се претендират вземания за периода
01.08.2021 г. – 31.12.2021 г., по отношение на които 3-годишният давностен период не
е изтекъл към датата на депозиране на исковата молба, възражението за погасяване по
давност на претендираните вземания е неоснователно.
Предвид изложеното, искът е основателен и следва да бъде уважен за сумата до
408,60 лева, а за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 415,44 лева
искът следва да бъде отхвърлен.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от
страните.
По отношение на претендираната мораторна лихва върху непогасената главница
за топлинна енергия за периода от 15.11.2021 г. до 13.12.2023 г. съдът взе предвид, че в
този период са приложими Общите условия за продажба на топлинна енергия „Т. С.“
ЕАД на битови клиенти в гр. *****, в сила от 12.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 2 от
същите, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и 3
за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45 - дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. В чл. 33, ал. 4 от същите Общи условия
е предвидено, че продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната
лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал.
2. Ето защо, купувачът на топлинна енергия, който заплаща стойността на потребената
енергия ежемесечно по реален отчет дължи лихва за забава само върху сумата по всяка
фактура. Тъй като срокът за плащане на задълженията по общите фактури е определен
в Общи условия от 2016 г. /чл. 33, ал. 2/, то не е необходима покана, за да бъдат
поставени ответниците в забава /арг. от чл. 84, ал. 1 ЗЗД/.
Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза (л.76) фактурата за
месец август 2021 г. е на стойност 48,62 лева, и на основание чл. 33, ал. 4 от Общите
условия и исковата претенция лихва се дължи за периода 16.10.2021 г. – 13.12.2023 г.
На основание чл. 162 ГПК и при използване на онлайн калкулатор, съдът изчисли, че
размерът на законната лихва за този период върху сумата от 48,62 лева възлиза на
11,70 лева.
Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза фактурата за месец
септември 2021 г. е на стойност 42,87 лева, и на основание чл. 33, ал. 4 от Общите
условия и исковата претенция лихва се дължи за периода 16.11.2021 г. – 13.12.2023 г.
На основание чл. 162 ГПК и при използване на онлайн калкулатор, съдът изчисли, че
размерът на законната лихва за този период върху сумата от 42,87 лева възлиза на 9,95
лева.
Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза (л.76) фактурата за
месец октомври 2021 г. е на стойност 83,26 лева, и на основание чл. 33, ал. 4 от
Общите условия и исковата претенция лихва се дължи за периода 16.12.2021 г. –
13.12.2023 г. На основание чл. 162 ГПК и при използване на онлайн калкулатор, съдът
изчисли, че размерът на законната лихва за този период върху сумата от 83,26 лева
5
възлиза на 18,64 лева.
Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза (л.76) фактурата за
месец ноември 2021 г. е на стойност 117,64 лева, и на основание чл. 33, ал. 4 от
Общите условия и исковата претенция лихва се дължи за периода 16.01.2022 г. –
13.12.2023 г. На основание чл. 162 ГПК и при използване на онлайн калкулатор, съдът
изчисли, че размерът на законната лихва за този период върху сумата от 117,64 лева
възлиза на 25,30 лева.
Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза (л.76) фактурата за
месец декември 2021 г. е на стойност 116,21 лева, и на основание чл. 33, ал. 4 от
Общите условия и исковата претенция лихва се дължи за периода 16.02.2022 г. –
13.12.2023 г. На основание чл. 162 ГПК и при използване на онлайн калкулатор, съдът
изчисли, че размерът на законната лихва за този период върху сумата от 116,21 лева
възлиза на 24,00 лева.
Така общият размер на дължимата лихва възлиза на 89,59 лева.
Предвид изложеното, искът за мораторна лихва за забава върху главницата е
основател и следва да бъде уважен за сумата от 89,59 лева, а за разликата над тази
сума до пълния предявен размер от 107,70 лева искът следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора и предвид направеното искане за присъждане на
разноски, право на такива има ищецът съобразно уважената част от исковете. Същият
доказва разноски на обща стойност от 860 лева, от които 50 лева държавна такса, 60
лева държавна такса за връчване на книжата на ответника посредством публикация в
„Държавен вестник“, 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по
реда на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, 250 лв. депозит за съдебно-техническа експертиза и 400 лева депозит
за особен представител. Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сума от 818,98 лева разноски
съразмерно на уважената част от исковете.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Т. Д. В., ЕГН: **********, да заплати на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ********, ул.
„*********“ 23 Б следните суми:
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ сумата от 408,60 лева
(четиристотин и осем лева и шестдесет стотинки), представляваща стойността на
незаплатената топлинна енергия за периода от 01.08.2021 г. – 31.12.2021 г., ведно със
законната лихва за забава от 31.01.2024 г. до изплащане на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 408,60 лева до пълния предявен размер от 415,44
лева като неоснователен.
- на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 89,59 лева (осемдесет и девет лева и
петдесет и девет стотинки) , представляваща мораторната лихва за забава върху
главницата за реално доставена топлинна енергия, изчислена за периода от 16.10.2021
6
г. - 13.12.2023 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 89,59 лева до пълния
предявен размер от 107,70 лева.
които суми се отнасят до топлоснабден имот с адрес: гр. *****, ж.к. „********“,
бл. 420, вх. Д, ет. 3, ап. 125.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Т. Д. В., ЕГН: ********** да заплати
на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ******** разноски в размер на 818,98 лева (осемстотин и
осемнадесет лева и деветдесет и осем стотинки), представляваща разноски в
производство съразмерно на уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2 – седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7