№ 13675
гр. София, 14.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА
при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело
№ 20241110124028 по описа за 2024 година
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване
за установено в отношенията между страните, че Д. В. Д., чрез своята майка и законен
представител Р. И. Г. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 192,25 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законната лихва от 08.12.2022г. до изплащане на
вземането, сумата от 33,90 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане
върху горната главница за периода от 15.09.2020г. до 23.11.2022г., сумата от 3,01 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
м.02.2020г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва от 08.12.2022г. до изплащане на
вземането, и сумата от 0,65 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане
върху горната главница за периода от 31.03.2020г. до 23.11.2022г., които суми касаят
топлоснабден имот – апартамент № 67, находящ се в гр. София, жк. „Гевгелийски“,
блок ... ет. 7, аб. № 244365, и за които е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение от 22.06.2023г. по ч.гр.д. № 67190/2022г. по описа на СРС, 81 състав.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди да е налице облигационно
отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл.150 ЗЕ са обвързали
потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно
тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия,
като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. В сградата, в
която се намира топлоснабденият имот е въведена система за дялово разпределение,
поради което се дължи и цена за услугата дялово разпределение. Твърди, че съгласно
общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена
в 45-дневен срок от публикуване на дължимите суми на интернет страницата на
продавача. Съгласно приложимите общи условия сочи, че се дължи и обезщетение за
1
забавено плащане.
Ответникът Д. В. Д., чрез своята майка и законен представител Р. И. Г., не е
подал отговор на искова молба в срока по чл.131 ГПК. С молба от 04.03.2025г. след
законоустановения срок, ответникът оспорва исковете по основание и размер.
Противопоставя се по отношение на твърдението за наличие на облигационни
отношения с ищцовото дружество. Поддържа, че не живее в процесния имот. Релевира
възражение за изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на исковете и
присъждане на стоР.те разноски.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира от фактическа и правна страна следното:
По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да
установи възникването на облигационно отношение между него и ответника по силата
на което е престирал и за него е възникнало задължение за плащане на уговорената
цена в претендирания размер.
По иска по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен
дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за
забава.
При установяване на горните предпоставки, в тежест на ответника е да докаже
погасяване на възникналите задължения.
Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и продажба
на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и по отменения Закон
за енергетиката и енергийната ефективност чл. 106а, вр. § 1, 13 ДР на ЗЕЕЕ(отм.) и
съгласно чл. 150 и чл. 153 от Закона за енергетиката, обн. ДВ, бр. 107 от 2003 г., е
свързано с придобиване/изгубване на вещното право на собственост/ползване върху
имот, находящ се в сграда–етажна собственост и присъединяването на сграда-етажна
собственост към топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на
топлоснабдяването в същата сграда. Откриването или не на партида на конкретно лице
не води до промяна на страната на купувача по правоотношението, освен ако не е
налице промяна в правото на собственост/ползване.
Съгласно чл. 153, ал. 1 Закона за енергетиката /редакция в сила от 17.07.2012 г. /,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба по чл. 36, ал. 3. Съгласно чл. 150, ал. 1 продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобР. от комисията, като по силата на ал. 2 одобР.те общи условия се
публикуват от предприятието най-малко в един централен и в един местен
всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В допълнение следва да бъде
посочено и че съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост,
които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават
клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните
тела в общите части на сградата.
С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на
2
облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е
обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно
право на ползване върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда –
етажна собственост, т. е. облигационното отношение между топлопреносното
предприятие и титуляра на това право възниква с придобиването на правото на
собственост или вещно право на ползване и се прекратява със загубването на същите.
Съгласно дадените задължителни разяснения с Тълкувателно решение №
2/17.05.2018 г., постановено по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС собствениците,
респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото
вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената
топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на
договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. В мотивите към тълкувателното
решение е прието, че в тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството
"клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а
пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената
й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например
с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното
дружество.
От представен по делото нотариален акт за собственост върху жилище, дадено
като обезпечение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ № 87, том
IV, нот. дело № 687/75 от 30.05.1975г. на I-ви нотариус при СРС се установява, че
процесният имот: ап. 67, находящ се в жилищната сграда на блок 7, вход В, ет. 7, к-с
„Гевгелийски квартал“, гр. София, е придобит от Д. Д. Р.. Видно от представеното
удостовеР.е за наследници с изх. № 000983/23.08.1999г., издадено от Столична община,
район „Илинден“ е, че Д. Д. Р. е починал на 11.08.1999г. и е оставил наследници по
закон Ц. К- Д. – съпруга, К. Д. Д. – син и В. Д. Д. – син. Доколкото по делото липсват
доказателства към датата на придобиване на процесния имот /30.05.1975г./
приобретателят Д. Д. Р. да е бил в граждански брак, то съдът приема, че същият е бил
еднолична негова собственост, която съгласно чл.5, ал. 1 ЗН и чл. 9, ал. 1 ЗН след
неговата смърт е преминала към наследниците му по закон Ц. К- Д. – съпруга, К. Д. Д.
– син и В. Д. Д. – син, като всеки от тях е придобил по 1/3 ид.ч. от него. Същевременно
видно от нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане акт и запазване правото на ползване № 69, том II, рег. № 6401,
дело № 240/13.11.2016г. се установява, че Ц. К- Д. е прехвърлила на сина си
притежаваните от нея права в процесния недвижим имот в полза на сина си К. Д. Д.
като си е запазила пожизнено и безвъзмездно правото на ползване.
Съгласно чл. 63, ал. 1 от приложимите към процесния период ОУ на
„Топлофикация София“ ЕАД, одобР. с Решение №ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР, при
смърт на клиент – физическо лице, наследниците са длъжни да уведомят писмено
продавача в 30-дневен срок чрез подаване на заявление за промяна на партидата, в
който случай съгласно чл. 2 продавачът променя партидата на името на наследника
или на един от наследниците, по писмено споразумение между тях. При липса на
споразумение между наследниците, продавачът открива партида на всички
наследници, отговарящи съобразно наследствения дял от удостовеР.ето за наследници.
В настоящия случай и в изпълнение на чл. 63 от ОУ е подадена молба-декларация с вх.
3
№ 106 от 07.01.2002г. за промяна на партидата /л.21 от делото/ за процесния имот от
наследника В. Д. Д.. По делото обаче липсват доказателства за сключено преди
подаване на заявлението на 07.01.2002г. писмено споразумение между наследниците
на Д. Д. Р. кой от тях да е титуляр на партидата. Самото подаване на заявление в
изпълнение на изрично установено договорно задължение от някой от наследниците
при липса на данни за сключено преди това споразумение между тях не може да
обоснове извод за сключен между този наследник и топлопреносното предприятие
договор с предмет доставка на топлинна енергия за имота, респ. да дерогира общото
правило, че всеки собственик отговаря за начислените задължения съобразно квотата
си в собствеността, доколкото не манифестира воля за самостоятелно встъпване в
такова облигационно правоотношение.
Ето защо и съдът приема, че през процесния период К. Д. Д., В. Д. Д. и Ц. К- Д.
– първите двама като съсобственици, а третата като вещен ползвател на прехвърлените
от нея ид.ч., съгласно гореизложените мотиви са отговаряли за по 1/3 част от
начислените суми за топлинна енергия. Видно от представеното удостовеР.е за
наследници с изх. № РИЛ25-ТД26-435 от 26.03.2025г., издадено от Столична община,
район Илинден, В. Д. Д. е починал на 13.11.2015г., като е оставил наследник по закон
Д. В. Д. - син, който е придобил 1/3 ид.ч. от неговите активи и пасиви, в т.ч. и от
правото на собственост върху процесния имот. От качеството на ответника на
съсобственик на топлоснабден имот произтича качеството му на клиенти на топлинна
енергия за битови нужди.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното
предприятие и одобР. от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответниците
и без приемането им. Съгласно чл.150, ал.3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила
на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не се установява ответника да се е възползвал от правото си по
чл.150, ал.3 ЗЕ.
Съгласно чл.143 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация при
въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, се
определя от лицето, извършващо дялово разпределение на топлинната енергия в
сградата съгласно методика по наредбата. При кредитиране заключението по СТЕ,
съдът приема за установено по делото, че монтираните измервателни уреди в
абонатната станция съответстват на нормативно установените изисквания към същите,
подлагани са на изискуемия контрол и точно са отразявали количествата отдадена
топлинна енергия. Начислените при ищеца количества потребена от ответниците
топлинна енергия са съответни на отчетената от измервателните уреди и разпределена
от „Топлофикация София” АД при спазване нормативната уредба. Съгласно
заключението на СТЕ дяловото разпределение през процесния период е извършвано
съгласно Наредба №16-334 за топлоснабдяването и Методика за дялово разпределение
на топлинната енергия в сгради – етажна собственост към Наредба № 16-334. Не се
установи по делото и да са правени рекламации от ответниците във връзка с
отразеното по изравнителните сметки количество на топлинната енергия, доставена за
процесния период от време, като именно показанията по последните сметки са
послужили за определяне на количествата топлинна енергия, за които на ответниците
са начислени сметките за процесния период. При кредитиране заключението на СТЕ
съдът приема, че разпределението на топлинна енергия на абоната през процесния
период е извършено съгласно данните по уредите за дялово разпределение,
изравнителните сметки и при спазване на действащите към процесния период
4
нормативни актове за топлоснабдяването.
Вещото лице е посочило, че за целия исков период в имота не е имало
отоплителни тела, а само щранг-лира в банята, както и 2 бр. водомера за топла вода,
поради което е начислявана само топлинна енергия за сградна инсталация и БГВ.
Съгласно заключението на СТЕ размерът на реално потребеното количество топлинна
енергия за процесния период, при съобразяване с изравнителните сметки е в размер на
1311,07 лв. От посочената сума ответникът Д. В. Д. дължи съобразно горните мотиви
относно собствеността 1/3. Същевременно ищецът претендира от ответника сума в по-
малък размер – 192,25 лв., поради което и с оглед диспозитивното начало искът е
основателен в предявения размер и следва да се уважи.
Настоящият състав намира, че възражението на ответника за погасяване на
вземането по давност, релевирано с молба от 04.03.2025г., се явява преклудирано, За
преклузията на това възражение съдът стъпва върху постановките на т. 4 от
тълкувателно решение от 09.12.2013г. по тълк.дело №1/2013г. на ОСГКТ на ВКС,
според които възраженията на ответника срещу предявения иск поначало се
преклудират с изтичане на срока за отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 1 ГПК,
поради което не могат да се направят за първи път пред въззивния съд. Това се отнася
и за възраженията за погасителна и придобивна давност.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде уважен и иска за
заплащане на цената на услугата дялово разпределение, тъй като по делото са
ангажирани писмени доказателства, че услугата е извършвана в процесния период. По
делото се установява, че за исковия период от м.02.2020г. до м.04.2021г. начислената
цена за предоставената услуга дялово разпределение на топлинна енергия е в размер
на 18,05 лв., от която всеки от ответникът дължи съобразно квотите в съсобствеността
1/3, същевременно съобразно диспозитивното начало искът предявен за по-малката
сума от 3,01 лева е изцяло основателен и следва да се уважи.
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни
задължения и забава в погасяването на същите.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия
консумирана през процесния период са приложими Общи условия на ищеца, одобР. с
Решение №ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР. Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал.2 от ОУ от 2016г.,
месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която
дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл.71 от Наредбата за
топлоснабдяването /по прогнозно количество/, се формира въз основа на определеното
за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която
сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а месечната дължима сума за
доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се
извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата /на база реален отчет/, се формира въз
основа на определеното за него реално количество топлинна енергия и обявената за
периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача. В ал. 3 на чл.
32 от ОУ от 2016г. е предвидено, че след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава
за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура
за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, а съгласно ал. 4 на чл. 33 продавачът начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са
5
заплатени в срока по ал. 2. Доколкото от представените по делото доказателства се
установява, че на ответниците е начислявана топлинна енергия по прогнозен дял,
приложим е чл.32, ал. 3 от ОУ. Спрямо общата фактура по чл. 32, ал. 3 от ОУ за 2019г.
и 2020г. обаче разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ОУ е неприложима, тъй като отчитането
на ИРРО, изготвянето на изравнителната сметка и издаването на общата фактура за
тези периоди е настъпило след предвидения в ОУ от 2016г. 45 - дневен срок за
плащане. С оглед изложеното и при липса на възможност да се приложи уговореното
и предвид разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, ответниците изпадат в забава след покана,
каквато ищецът не твърди и не доказва да е отправил.
Предвид изложеното, исковете за лихви са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски
има ищецът, съобразно уважената част от исковете. Дължимите разноски направени в
производството по чл. 410 ГПК са в размер на 11,00 лв., представляващи заплатена
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. За исковото производство
ответникът следва да заплати на ищеца стоР.те от него разноски, съобразно уважената
част от исковете в размер на 506,09 лв., представляваща заплатена държавна такса,
възнаграждения за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда
по чл. 78, ал. 8 ГПК.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът имат право на разноски, съобразно
отхвърлената част от исковете. Ответникът е представляван безплатно на основание
чл.38, ал.2, вр. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, съответно на процесуалния му представител –
адв. А. К., АК – Пловдив, има право на адвокатско възнаграждение за осъщественото
представителство в исковото производство, за сумата в размер на 60,00 лева. В
представения списък по чл. 80 ГПК е посочена и сума в размер на 180,00 лв. –
заплатени транспортни разходи на адвоката на ответника. Посочените разноски
действително са доказани по делото с писмени доказателства, но настоящият съдебен
състав намира, че те не са от кръга по чл. 78, ал. 1 ГПК и затова не се присъждат,
поради следното: Отговорността за разноски е акцесорна на изхода на делото. Тя има
материалноправен характер. Независимо дали ще бъде характеризирана като особена
обективна отговорност или като специална деликтна отговорност, размерът й е
законово определен. Ответникът при неблагоприятен изход на делото за него, дължи
да репарира не всички разноски на ищеца, а само разноските, посочени в нормата на
чл. 78 ГПК. Понятието „разноски по производството“ обхваща само разноските,
визирани в разпоредбите на чл. 75 и чл. 76 ГПК - за възнаграждение на свидетели,
вещи лица, съдебни поръчки и пр., т.е. разноски, привременно дължими по сметка на
съда. Тук не се включват разноски, заплатени от ищеца на куриерски фирми, пощенски
разходи и транспортни разходи на страната и неговия процесуален представител,
поради което в тази част искането се явява неоснователно.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, че Д. В. Д., ЕГН
**********, действащ лично и със съгласие на родител Р. И. Г., ЕГН **********
ДЪЛЖИ НА „Топлофикация София” ЕАД ЕИК *********, на основание чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД следните суми: сумата 192,25 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
6
01.05.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законната лихва от 08.12.2022г. до изплащане на
вземането, сумата 3,01 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от м.02.2020г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва от
08.12.2022г. до изплащане на вземането, които суми касаят топлоснабден имот –
апартамент № 67, находящ се в гр. София, жк. „Гевгелийски“, блок ... ет. 7, аб. №
244365, и за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение от
22.06.2023г. по ч.гр.д. № 67190/2022г. по описа на СРС, 81 състав, като ОТХВЪРЛЯ
иска за сумата 33,90 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане върху
главницата за ТЕ за периода от 15.09.2020г. до 23.11.2022г., и сумата от 0,65 лв.,
представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата за дялово
разпределение за периода от 31.03.2020г. до 23.11.2022г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Д. В. Д., ЕГН **********, действащ
лично и със съгласие на родител Р. И. Г., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на
„Топлофикация София” ЕАД ЕИК *********, сумата 506,09 лв., разноски за
държавна такса, депозит за СТЕ и юрисконсултско възнаграждение в исковото
производство и сумата 11,00 лв, разноски за държавна такса и възнаграждение за
юрисконсулт в заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК и чл. 38, ал. 2 ЗА, „Топлофикация
София” ЕАД ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на адв. А. Д. К., АК – Пловдив, сумата
60,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна
правна защита за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7