Р Е
Ш Е Н И Е
№90
гр. Нови пазар, 13.04.2020 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд - Нови пазар в публичното заседание на четвърти март през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАСКА МАРКОВА
при секретаря Бойка Ангелова, като разгледа докладваното от съдия Маркова гражданско дело №986 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид:
Предявена е искова молба с обективно съединени установителни искове с правно основание по чл.79, ал.1 от ЗЗД с цена на иска от 1 026,01 лв.; с правно основание по чл.79, ал.1 от ЗЗД с цена на иска от 197, 37 лв. и с правно основание по чл.86, ал.1 от ЗЗД с цена на иска от 52,08 лв., като молбата е предявена по реда на чл.422, ал.1 във вр. с чл.415 от ГПК от страна на „БНП ПАРИБА Пърсънъл Файненс С.А.Париж” – АД, чрез “БНП ПАРИБА Пърсънъл Файненс С.А.“ – АД, клон Б., гр. София, представлявано от Д.Т.Д, а по делото от процесуалния представител юрисконсулт Н.А.М. против ответника Р.Д.М. ***.
Заявените от ищцовата страна факти по делото са следните: Между страните по делото бил сключен договор за потребителски паричен кредит номер ***. При сключването на този договор ответникът Р.М. дал съгласие да му бъде отпуснат и револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта ***. На 30.11.2017 г. ответникът я активирал. Самата карта била с кредитен лимит 1 000 лв. револвиращ потребителски кредит, усвоим с всякакви транзакции - теглене от банкомати, плащане чрез терминални устройства и др. Върху усвоената сума се заплащали годишна лихва и такси, като съгласно договора за кредитополучателя възниквало задължение да заплаща минимална месечна погасителна вноска, представляваща променлива величина, в зависимост от усвоената сума, до пълното погасяване на кредита. Ответникът направил последно плащане по картата на 01.05.2018 г. и след това преустановил обслужването ѝ, при баланс минус 1223, 38 лева. Опитите за контакт с него и доброволно уреждане на отношенията между страните останали без резултат. Предвид това ищцовото дружество подало заявление по чл.410 от ГПК в РС – Нови пазар и въз основа на него било образувано ч.гр.д. №595/2019 г., по което съдът издал заповед за изпълнение за претендираните сега суми. Заповедта за изпълнение била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК и за ищеца последвали указания да предяви претенциите си по исков път, чрез предявяване на установителен иск. Предвид дадените указания ищецът предявява настоящите искове, с молба да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищцовата страна сумите: 1026, 01 лв. - главница, 197, 37 лв.- възнаградителна лихва от 01.05.2018 г. до 11.10.2018 г., 52, 08 лв. - лихва за забава от 11.10.2018 г. до 11.04.2019 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното плащане, както и направените разноски в двете производства.
Ответникът не е намерен на установения за него постоянен и настоящия адрес. На разноски на ищцовата страна съдът е назначил определения от ШАК адвокат Р. С. за особен представител. В срока за отговор особеният представител е представил такъв, където заявява, че исковете са неоснователни и недоказани. Не се оспорва подписването на договора за кредитна карта от страна на ответника. Твърди се липса на доказателства, че кредитният лимит е усвоен в размер, съответстващ на твърденията на ищеца. Затова се моли исковете да бъдат отхвърлени. В хода на делото по същество особеният представител заявява, че договорът е нищожен, тъй като не е спазено изискването на чл.10, ал.1 от ЗПК, договорът да е изготвен на шрифт не по-малък от 12.
Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното: По делото са представени следните доказателства в заверени копия: договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта ***, сключен на 10.07.2017 г.; кратък медицински въпросник за приемане и застраховане от същата дата; сертификат ***за застраховка „Защита на плащанията” и общи условия към договора за застраховка, сертификат *** за застраховка „Защита на плащанията по кредитни карти” и общи условия; стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити; приложение към договора за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта *** от 10.07.2017 г.; месечно извлечение по кредитна карта; писмо до ответника от 17.10.2018 г. и товарителница. Към делото е приложено и ч.гр.д №595/2019 г. на РС – Нови пазар. Също така по делото е назначена и изготвена съдебно-счетоводна експертиза.
От така представените доказателства съдът намира за доказани с категоричност следните факти: Между страните по делото е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който ищцовата страна е предоставила на ответника кредит от 4 200 лв. С договора е уговорен и размер на премия за застраховка „Защита на плащанията” от 1 128, 96 лв. Страните са се споразумeли, че кредитът ще бъде погасен на 48 погасителни вноски, с размер на всяка една месечна погасителната вноска от 167, 26 лв. Договорът е сключен при годишен процент на разходите от 32, 64% и дължима лихва от 26, 45 %. Общата стойност на плащанията по договора за кредит възлиза на сумата от 8 028, 48 лв. При сключването на този договор, с приложение към него, страните са договорили, че кредиторът отпуска на кредитополучателя револвиращ кредит в размер на 1 000 лв., при годишна лихва от 35% и съответни такси за ползването му. Уговорени са дневен лимит за теглене на пари в брой от 1 000 лв. и дневен лимит за покупки на ПОС – до размера на кредитния лимит. Уговорена е минимална погасителна вноска от 60 лв.
На 30.11.2017 г., картата е била активирана, като тогава е било извършено първото теглене на сума в размер на 150 лв. В периода от 30.11.2017 г. до 15.05.2018 г. са били изтеглени общо суми в размер от 1 670 лв., като тегленето е било извършвано от АТМ или ПОС устройство. При всяко от тегленията на суми в брой са начислявани такси. В този период от страна на ответника са били погасени задължения по договора, като е била внесена общо сума от 830, 13 лв. Към 14.09.2018 г. използваният и непогасен кредитен лимит възлизал на сумата от 1 223, 38 лв.
Към датата на подаването на заявлението по чл.410 от ГПК от страна на ищеца, задълженията на ответника възлизали на обща сума от 1275, 54 лв., от които: 986, 99 лв. – главница; 39, 02 лв. застрахователна премия; както и 173, 37 лв. лихва и 24 лв. такси.
В условията на договора за револвиращ кредит страните са уговорили, че при просрочване на плащане по договора над три месеца, или неактивност над шест месеца, кредиторът може да закрие картата, по своя инициатива, което и всъщност е сторено от страна на ищовото дружество. На 17.10.2018 г. ищцовата страна е изпратила на ответника писмо с уведомление за общо дължимата сума и покана тя да бъде заплатена в срок от седем дни, както и предупреждение, че след това ищецът ще пристъпи към принудително събиране на сумата. За неиздължените вземания по договора за револвиращ кредит ищцовото дружество е подало заявление по чл.410 от ГПК в РС – Нови пазар, въз основа на което е образувано ч. гр. д. №595/2019 г. Издадена е заповед за изпълнение №365 от 30.04.2019 г. за претендираните от ищцовата страна суми. Доколкото ответникът не е бил намерен на постоянния си и настоящ адрес за да му бъде връчена заповедта, то съдът е дал указания на ищцовото дружество, че може да предяви установителни претенции, поради което и са предявени настоящите искове.
Предвид гореизложеното съдът намира, че се налагат следните правни изводи: Предявената искова молба е частично основателна и доказана. С категоричност по делото е доказано, че между страните е бил сключен валиден договор за револвиращ потребителски кредит, по който на ответника е била предоставена кредитна сума от 1000 лв. и усвоена в размер от 1 670 лв. Доказва се и направеното от ответника погасяване на сума в размер на 830, 13 лв. Не се откриват в случая наличие на договорни клаузи в сключения договор, които да са в разрез с разпоредбите на ЗПК, или които да са неравноправни. В хода на делото по същество особеният представител на ответника е заявил, че договорът за револвиращ кредит е нищожен, тъй като не е спазено изискването на чл.10, ал.1 от ЗПК, договорът да е изготвен на шрифт не по-малък от 12. Това възражение би следвало да бъде направено с отговора на исковата молба, за да може съдът да разпореди доказателствена тежест и да изслуша становищата на двете страни, което не е сторено. Но макар и направено извън съдебното дирене, по това възражение съдът следва да се произнесе, доколкото то касае валидността на договора, а за наличието на нищожност, съдът се произнася и служебно. Съдът счита, че направените възражения за несъответствие на договора с разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗПК са неоснователни. Шифърът, на който е изписан договорът за паричен кредит на сумата от 4 200 лв., видно при извършена съпоставка е шрифтът Garamond, размер 12. Шрифтът, на който е изготвено приложението за отпускане на револвиращ кредит е друг, различен от Garamond. Съпоставяйки размера на двата шрифта, обаче е видно, че те са идентични. Поради това съдът счита, че не са налице основания да се приеме, че договорът не отговаря на законовите изисквания и е недействителен на посоченото от ответната страна основание.
Съдът счита, че по делото с категоричност е установено, че ответникът има задължения към ищцовата страна по силата на сключения договор за револвиращ кредит. Видно е от заключението на вещото лице, че дължимата по договора главница е в размер на 986, 99 лв. Остатъкът от 39, 02 лв. до претендираната с исковата молба главница от 1 026, 01 лв. представлява сума по застраховка. Тази сума за застраховка, обаче не е претендирана нито с подаденото заявление по чл.410 от ГПК, нито с настоящата искова молба. Предвид това ищцовата претенция за главница следва да се уважи за размера от 986, 99 лв., а в останалата част до пълния размер от 1 026, 01 лв. претенцията за главница, като неоснователна и недоказана следва да се отхвърли, а именно за сумата от 39, 02 лв. Сумата за главница следва да се присъди ведно със законната лихва, считано от датата на подаването на заявлението по чл.410 от ГПК – 25.04.2019 г. до окончателното плащане. Също така се доказва, че дължимата от ответника договорна лихва е в размер на 173, 37 лв., а остатъкът до претендираната сума от 197, 37 лв. представлява такса. Дължима сума за такса също не е претендирана в заповедното производство, нито с настоящата искова молба. Ето защо претенцията за дължима лихва следва да се уважажи за размера от 173, 37 лв., а в осталата част до пълния размер от 197, 37 лв. претенцията следва да се отхвърли, а именно за сумата от 24 лв. Без съмнение ответникът дължи и обезщетение за забава на ищцовата страна за незаплатената главница, което за претендирания период 11.10.2018 г. до 11.04.2019 г. възлиза на сумата от 50, 17 лв. В този размер претенцията за обезщетение за забава следва да се уважи, а в останалата част до пълния размер от 52, 08 лв. следва да се отхвърли, а именно за сумата от 1, 91 лв.
При този изход на процеса ответникът дължи на ищцовата страна направените по делото разноски, съобразно уважената част от исковете, като по заповедното производство дължимите разноски са в размер на 71, 73 лв., а в настоящото исково производство от общо направените разноски от 594, 79 лв. (25,51 лв. – дължима държавна такса; 319, 28 лв. – внесен депозит за особен представител; 150 лв. – възнаграждение за вещо лице и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение) ответникът следва да заплати на ищцовата страна сумата от 565, 05 лв. Надвенесената сума за държавна такса за размера над 25, 51 лв. може да бъде върната на ищцовата страна по посочена от нейна страна сметка и при поискване, тъй като същата е недължима по делото.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Р.Д.М., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, ДЪЛЖИ на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.“, Париж рег. № ***, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон Б., със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сгр. 14, ЕИК: ***, представлявано от Д.Д., с пълномощник по делото юрисконсулт Н.А.М., сумите от: 986, 99 лв. (деветстотин осемдесет и шест лева и деветдесет и девет стотинки) – главница; 173, 37 лв. (сто седемдесет и три лева и тридесет и седем стотинки) – възнаградителна лихва и 50, 17 лв. (петдесет лева и седемнадесет стотинки) – законна лихва за периода от 11.10.2018 г. до 11.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.04.2019 г. до окончателното плащане, по договор за револвиращ потребителски кредит под форма на кредитна карта, сключен на 10.07.2017 г.
ОТХВЪРЛЯ предявената от „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.“, Париж рег. № ***, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон Б., със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сгр. 14, ЕИК: ***, представлявано от Д.Д., с пълномощник по делото юрисконсулт Н.А.М., против Р.Д.М., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, искова молба в останалата част, а именно за сумите 39, 02 лв. (тридесет и девет лева и две стотинки) – главница; 24 лв. (двадесет и четири лева) – възнаградителна лихва и 1, 91 (един лев и деветдесет и една стотинки) - законна лихва за периода от 11.10.2018 г. до 11.04.2019 г., по договор за револвиращ потребителски кредит под форма на кредитна карта, сключен на 10.07.2017 г.
ОСЪЖДА Р.Д.М., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес *** да заплати на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.“, Париж рег. № ***, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон Б., със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сгр. 14, ЕИК: ***, представлявано от Д.Д., с пълномощник по делото юрисконсулт Н.А.М. направените разноски по ч.гр.д. №595/2019 г. по описа на РС – Нови пазар в размер на 71, 73 лв. (седемдесет и един лева и седемдесет и три стотинки).
ОСЪЖДА Р.Д.М., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес *** да заплати на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.“, Париж рег. № ***, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон Б., със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сгр. 14, ЕИК: ***, представлявано от Д.Д., с пълномощник по делото юрисконсулт Н.А.М. направените разноски по настоящото установително производство в размер на 565, 05 лв. (петстотин шестдесет и пет лева и пет стотинки).
Решението подлежи на обжалване пред Шуменския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: