Р Е
Ш Е Н
И Е
№..................................................2019
г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, ХVІІІ
състав,
в публично заседание на тринадесети
февруари 2019 г., в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯ ЙОТОВА
при секретар Виржиния Миланова,
като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 2397/2018г.
по описа на съда, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.156 и
следващите във връзка с чл.83, ал.4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс
/ДОПК/.
Образувано е по жалба на Н.Н.И., ЕГН **********,***, против Акт за
регистрация по ЗДДС № 270421800637637/30.03.2018г., издаден от орган по
приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение по жалба срещу акт за
регистрация по ЗДДС № 110/10.07.2018г. на Директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ /„ОДОП“/ – Варна при ЦУ на НАП, с който е
разпоредено жалбоподателят да се регистрира по ЗДДС, като е посочено, че датата
на регистрация е датата на връчване на акта.
В
жалбата са изложени съображения за нищожност на оспорения акт поради липса на
компетентност на неговия автор, а в условията на евентуалност – за
незаконосъобразност на същия поради противоречието му с материалноправни разпоредби.
Твърди се, че не е налице нито един от критериите по чл.3 от ЗДДС да се третира
жалбоподателят като данъчно задължено лице. Сочи се, че не е ясно за кой период
е начислен облагаемият оборот. Жалбоподателят счита, че органът по приходите не
е приложил задължителния механизъм за формиране на облагаемия оборот, а именно:
сборът от данъчните основи за съответните периоди. На изложените основания се
претендира нищожност на акта, алтернативно – отмяната му като
незаконосъобразен.
В
съдебно заседание и по съществото на спора жалбоподателят, чрез пълномощник,
поддържа жалбата на изложените в нея и моли същата да бъде уважена и да му
бъдат присъдени направените в производството разноски съгласно представен
списък.
Ответникът
– Директорът на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуален
представител, оспорва жалбата. Счита същата за неоснователна, а издаденият акт
за регистрация по ЗДДС за законосъобразен по съображенията, изложени в него и в
потвърждаващото го решение. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в размер на минималното адвокатско възнаграждение от 500 лева,
определено по реда на чл.8, ал.3 от Наредба № 1/09.07.2014 г., съгласно
представен списък по чл.80 от ГПК.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата
е депозирана пред компетентния съд, от активно процесуално легитимирано лице,
чиито права и законни интереси са засегнати от оспорения административен акт.
Субективното право на оспорване е реализирано в рамките на законоустановения
срок и след изчерпване на задължителния административен ред за обжалване, с
оглед на което съдът приема, че жалбата, инициирала настоящото производство, е
процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
По
основателността на жалбата:
Началото
на административното производство е поставено с Резолюция за извършване на
проверка /РИП/ № 272691800086447/16.01.2018г. /л.11/, издадена от Цветина С, на
длъжност началник отдел при ТД на НАП Варна, с която е възложена проверка за
наличие на основания за регистрация по ЗДДС на Н.Н.И., като е определено
проверката да бъде извършена от Г.Н.М, на длъжност главен инспектор по
приходите при ТД на НАП Варна, в срок до 16.02.2018г., и за резултатите да бъде
съставен съответният документ в срок до 23.02.2018г. С РИП № 272691800086447/16.01.2018г.
/л.67/ срокът за извършване на проверката е продължен до 30.03.2018г.,
съответно срокът за съставяне на съответния документ за резултатите от
проверката – до 06.04.2018г. Проверката е приключила с издаването на обжалвания
по съдебен ред Акт за регистрация по ЗДДС № 270421800637637/30.03.2018г.
/л.112–135/.
В хода
на проверката са отправени искания за предоставяне на информация, както от
проверяваното лице, така и от трети лица, във връзка с осъществяваната от
жалбоподателя дейност за периода от 01.01.2015г. до 31.12.2017г.
От
„Еконт Експрес“ ООД е представено писмено обяснение /л.93–98/, както и
информация, съдържаща се в 9 /девет/ на брой файла на 1 /един/ брой електронен
носител – диск, в които е предоставена информация за дейността на Н.Н.И. за
периода от 01.01.2015г. до 31.12.2017г., подробно описана и анализирана в
Протокол № П-03002717156912-073-001/15.01.2018г. /л.1–7/. От описанието на
пратките е установено, че подател е проверяваното лице, а получатели са различни
физически лица от различни населени места на територията на страната, а
изпратените стоки са с описание „винтовер, винтоверт“, „инструменти“, „клещи“,
„чук“ и т.н., подробно описани на стр.4–12 от издадения акт за регистрация по
ЗДДС /л.124–132/.
От „Спиди“
ЕАД са представени разпечатки от файлове от информационния масив на дружеството
за извършените услуги на Н.И. за периода от 01.01.2015г. до 31.12.2015г. /л.69-92/,
като е посочено, че всички наложени платежи са изплатени на лицето в брой.
От пълномощника
на проверяваното лице е представено писмено обяснение /л.37–39/, в което е
декларирано, че Н.И. не е извършвал търговска дейност и не е формирал оборот по
ЗДДС, няма клиенти и доставчици, не е извършвал плащания към доставчици и няма счетоводна
отчетност. Посочено е, че жалбоподателят не е данъчно задължено лице по смисъла
на чл.3 от ЗДДС, както и че дейността на лицето не попада в нито една от
хипотезите за независима икономическа дейност по смисъла на тази разпоредба.
Заявено е, че лицето е продавало лични вещи, вещи семейна собственост и стоки
втора употреба, като не разполага и не е запазило разходни или приходни
документи и банкови извлечения, няма договори, анекси, поръчки, фактури,
разписки от други лица за стоки или услуги.
След
извършен анализ на информацията, съдържаща се в представените от „Еконт
Експрес“ ООД данни в електронен вариант относно извършени куриерски и платежни
услуги на Н.Н.И. за периода от 01.01.2016г. до 31.12.2016г., резултатите от
който са обективирани в Протокол № П-03002717156912-073-001/15.01.2018г.,
приобщен към административната преписка с Протокол № **********/29.03.2018г.
/л.99, 100/, е констатирано, че за посочения период от проверяваното лице са
изпратени 770 броя пратки чрез „Еконт Експрес“ ООД и са получени наложени
платежи за тях на обща стойност 82 136 лева. След обобщаване на данните за
изпратени пратки и получени наложени платежи по месеци през 2016г. и след
приспадане на върнати пратки от клиенти е установено, че приходите от продажби
на лицето, по които плащането е получено с наложен платеж, възлизат на
81 657 лева за годината, а отделно от това са получени суми чрез пощенски
парични преводи в общ размер на 1 876 лева. Констатирано е, че към
31.07.2016г. проверяваното лице е достигнало облагаем оборот в размер на
54 821 лева, т.е. превишило е прага от 50 000 лева за задължителна
регистрация по ЗДДС, поради което, на основание чл.96 ал.1 от ЗДДС, до
14.08.2016г. Н.Н.И. е следвало да подаде заявление за регистрация по ЗДДС.
Въз
основа на установените при проверката факти и обстоятелства и събраните
доказателства органът по приходите е приел, че за периода от 01.01.2015г. до
31.12.2017г. Н.И. е действал като търговец по смисъла на Търговския закон /ТЗ/,
тъй като е извършвал независима икономическа дейност редовно и по занятие, от
която е реализирал доходи от продажба на стоки /инструменти, машини и
консумативи за машини и инструменти/ чрез интернет, като доставките на стоките
на клиенти – физически лица, на територията на Република България са извършени
чрез пощенски оператор „Еконт Експрес“ ООД, а плащанията – с наложен платеж и
паричен превод, поради което Н.Н.И. е данъчно задължено лице по смисъла на чл.3
от ЗДДС.
На
лицето е определен облагаем оборот с натрупване по месеци за периода от
01.01.2016г. до 31.12.2017г. като сбор от получените суми /с наложен платеж/
срещу пратките на стоки, доставени от „Еконт Експрес“ ООД на физическите
лица-клиенти, описани подробно на стр.13–22 от оспорения акт за регистрация по
ЗДДС /л.113-123/. Сумите в месечен размер са отразени в таблицата на стр.22 от
акта, като е установено, че с натрупване облагаемият оборот на Н.Н.И. от
01.01.2016г. до 31.07.2016г. възлиза на 54 821 лева, както и че към
31.12.2017г. облагаемият оборот на лицето е в размер на 50 225 лева, т.е.
по-голям от прага за задължителна регистрация по ЗДДС /50 000,00 лева/,
поради което е счетено, че основанието за задължителна регистрация по чл.96,
ал.1 от ЗДДС не е отпаднало.
Предвид
горното, с оспорения акт за регистрация по ЗДДС, на основание чл.102 ал.1 във
връзка с чл.96 ал.1 от ЗДДС, е разпоредено Н.Н.И. да се регистрира по ЗДДС,
като е посочено, че датата на регистрация е датата на връчване на акта –
30.03.2018г. /л.111/.
Актът за
регистрация по ЗДДС е обжалван от Н.И. по административен ред пред Директора на
Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП, който с Решение по жалба срещу акт за
регистрация по ЗДДС № 110/10.07.2018г. го е потвърдил.
Решение
по жалба срещу акт за регистрация по ЗДДС № 110/10.07.2018г. е връчено на Н.И.
по реда на чл.32 от ДОПК, за което в хода на настоящото съдебно производство са
представени доказателства /л.18–23 от делото/.
Предвид
установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
Неоснователно
е възражението в жалбата за нищожност на оспорения акт поради издаването му от
некомпетентен орган. РИП № 272691800086447/16.01.2018г., с която е разпоредено
извършването на проверката на Н.Н.И., е издадена от надлежно оправомощен орган
съгласно Заповед № Д-1154/26.08.2013г. на Директора на ТД на НАП Варна /л.39 от
преписката по административното обжалване на Акт за регистрация по ЗДДС №
270421800637637/30.03.2018г../, с която Ц.С.С. – началник отдел „Услуги за
клиенти“ в офис за обслужване Шумен при ТД на НАП Варна, е оправомощена да
издава резолюции за извършване на проверки за регистрация и дерегистрация по
ЗДДС, като определя екипа/служителите, които да ги извършват, както и да осъществява
контрол по изпълнение на възложените проверки в срок. Обжалваният индивидуален
административен акт е издаден от определения от С с РИП №
272691800086447/16.01.2018г. и РИП № 272691800086447/16.01.2018г. орган по
приходите, а именно: Г.Н.М – на длъжност главен инспектор по приходите при ТД
на НАП Варна. Предвид горното, съдът счита, че оспорения акт за регистрация е
издаден от компетентен по място, по материя и по степен орган съгласно чл.7
ал.1, във връзка с чл.8 ал.1 т.1 от ДОПК, във връзка с чл.7 ал.1 т.4 и чл.6
ал.1 от Закона за Националната агенция за приходите, във връзка с Решение на
Управителния съвет на НАП № РМФ – 286/19.12.2009г., с което се одобрява
организационно-управленска структура на НАП.
Актът е
издаден в предвидената от закона форма и съдържа изискуемите реквизити по чл.59
ал.2 от АПК във връзка с § 2 от Допълнителните разпоредби /ДР/ на ДОПК, в т.ч.
фактическите и правните основания за издаването му. Изпълнено е и изискването
на специалната разпоредба на чл.102 ал.1 от ЗДДС в акта за регистрация да се
посочат основанието и датата, на която е възникнало задължението за
регистрация.
В хода
на проведеното административно производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения. Проверката е приключила и актът за регистрация е издаден
в определените с РИП № 272691800086447/16.01.2018г. срокове, които са
съобразени с установените в чл.110 ал.5 от ДОПК срокове за извършване на
проверки. Доказателствата са събрани по надлежния ред – чрез изпращане на
искания за представяне на писмени обяснения и документи от проверяваното лице,
както и от трети лица. На жалбоподателя е дадена възможност за представяне на
писмени обяснения, за ангажиране на доказателства и за изразяване на становище,
поради което, противно на твърдяното в жалбата, процесуалните му права не са
били нарушени. Гореизложеното обуславя извод за липса на
допуснати в хода на административното производство съществени нарушения на
административно-производствените правила, които да обосноват отмяна на акта за регистрация
по ЗДДС само на това основание.
По
приложението на материалния закон съдът намира следното:
Между
страните по делото липсва спор относно обстоятелството, че през проверявания
период Н.Н.И. е продавал вещи чрез интернет. Не е спорен и видът на вещите
/инструменти/, както и че за продажбата им от жалбоподателя са получени
наложени платежи.
Спорът е
концентриран върху въпроса представлява ли продажбата на вещите независима
икономическа дейност по смисъла на чл.3 от ЗДДС, респ. данъчно задължено лице
ли е жалбоподателят, както и правилно ли е определен периодът, през който е
достигнат облагаем оборот от 50 000 лева.
Съгласно
чл.96 ал.1 от ЗДДС /в относимата към настоящия казус редакция, изм. – ДВ бр.95
от 2009г., в сила от 01.01.2010г./ всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50 000 лева или
повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди
текущия месец е длъжно в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, през
който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този
закон. По силата на чл.3 ал.1 от ЗДДС данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима
икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея. Според чл.3
ал.2 от ЗДДС независима икономическа дейност е дейността на производители,
търговци и лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и
селското стопанство, както и упражняването на свободна професия, включително на
частен съдебен изпълнител и нотариус. Независима икономическа дейност е и всяка
дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително
експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на
редовен доход от него.
Анализът
на цитираните правни разпоредби сочи, че всяко лице, извършващо редовно или по
занятие определен вид дейност, за което получава възнаграждение, и е достигнало
облагаем оборот от 50 000,00 лева или повече за период не по-дълъг от 12
последователни месеца, е длъжно да се регистрира по реда на ЗДДС.
В
случая, от събраните по делото доказателства, предоставени от търговци,
извършващи куриерски услуги /„Еконт Експрес“ ООД и „Спиди“ ЕАД/ се установява,
че за периода от 01.01.2015г. до 31.12.2017г. Н.Н.И. е извършвал дейност по
продажба на движими вещи, представляващи различни видове инструменти, като
купувачи са множество физически лица от различни населени места на територията
на страната, което обстоятелство не се оспорва от жалбоподателя. Тоест, за
проверявания период е констатирана непрекъснато извършвана от И. дейност по
продажба на еднородни стоки, доставени чрез куриерски пратки, предимно от
„Еконт Експрес“ ООД, за която е получавал възнаграждение посредством наложни
платежи и пощенски преводи, което се установява от представените от куриерското
дружество обобщени справки за извършените платежни услуги и фотокопия на
платежни документи.
Противно
на твърдяното в жалбата, така осъществяваната от Н.И. дейност представлява
независима икономическа дейност по смисъла на чл.3 от ЗДДС. Многообразието на
дейностите, които могат да бъдат квалифицирани като независима икономическа
дейност, е мотивирало законодателя да не ги изброява лимитативно. Макар в чл.3
ал.2, изречение първо от ЗДДС да е направен опит за посочване на
най-разпространените от тях и индивидуализирането им посредством лицата, които
ги извършват, списъкът не е изчерпателен – арг. от чл.3 ал.2, изречение второ
от ЗДДС. Това законодателно разрешение е логично, а също така житейски и правно
обосновано, тъй като преценката дали дадена дейност представлява независима
икономическа такава, придаваща на определено физическо или юридическо лице
качеството на данъчно задължено лице по смисъла на ЗДДС, следва да се извършва
спрямо конкретните факти и обстоятелства за всеки отделен случай. Доколкото по
делото е установено, че извършваната от жалбоподателя дейност по продажба на
инструменти е осъществявана редовно през периода 01.01.2015г.–31.12.2017г. и
същата е възмездна /И. е получавал възнаграждение/, съдът счита, че е изпълнена
хипотезата на чл.3 ал.2, изречение второ от ЗДДС – независима икономическа
дейност е всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу
възнаграждение. Редовността и продължителността на осъществяване на дейността,
както и еднородният характер на продаваните вещи, оборват твърдението на
оспорващия, че се касае за продажба на лични вещи втора употреба.
Неоснователно
е оплакването, че жалбоподателят не извършва търговска дейност и не е
регистриран търговец по смисъла на ТЗ. В чл.1 ал.1 от ТЗ са изброени сделките,
които определят извършващото ги по занятие физическо или юридическо лице за
търговец. Подобно на разпоредбата на чл.3 ал.3, изречение първо от ЗДДС, тези
сделки също не са лимитативно определени от нормотвореца, тъй като според чл.1
ал.3 от ТЗ за търговец се смята и всяко лице, образувало предприятие, което по
предмет и обем изисква неговите дела да се водят по търговски начин, даже ако
дейността му не е посочена в ал.1. От логическото и граматическото тълкуване на
чл.1 ал.1 и ал.3 от ТЗ е видно, че не характерът на сделките, а начинът на
тяхното осъществяване – „по занятие“, е определящ за придобиване на качеството
търговец по смисъла на ТЗ. По занятие означава постоянно с цел печалба, с
намерение дейността да е основен източник на доходи на лицето. Търговията с
еднородни по вид и съществени по количества движими вещи /инструменти/,
осъществявана непрекъснато в продължителен период от време /няколко години/, за
което е получено голямо по размер възнаграждение /82 136 лева за 770
пратки само за 2016г./, извършвана от Н.И., несъмнено сочи, че сделките са
реализирани от него по занятие. Тоест за процесния период жалбоподателят е
извършвал търговска дейност по смисъла на чл.1 ал.3 от ТЗ, като регистрацията
му като търговец по смисъла на ТЗ е ирелевантна за придобиването качеството на
такъв.
Гореизложеното
обуславя обоснован извод, че осъществявайки независима икономическа дейност по
продажба на движими вещи /инструменти/, проверяваният субект, през процесния
период, регулярно е извършвал облагаеми доставки на стоки с място на изпълнение
на територията на страната /вж. чл.12 ал.1 във връзка с чл.6 ал.1 и с чл.5 ал.1
от ЗДДС/.
Лишено
от основание е оплакването за неправилно формиране на облагаемия оборот и за
неяснота относно периода, за който същият е начислен.
Съгласно
разпоредбата на чл.96 ал.2 от ЗДДС органът по приходите е определил облагаемия
оборот на проверяването лице по месеци съобразно събраните в хода на
административното производство данни за получени от Н.И. в брой суми по
наложените платежи от извършените продажби на инструменти чрез куриерски пратки
до клиенти – физически лица. Данъчните основи /чл.26 от ЗДДС/ за осъществените
доставки на стоки са получените от жалбоподателя с наложени платежи суми по
всяка от пратките на стоки, доставени от „Еконт Експрес“ ООД на физическите
лица-клиенти, като сборът им за данъчния период /чл.87 от ЗДДС/ определя
облагаемия оборот /чл.96 ал.2 от ЗДДС/ за този период. Данните за данъчните
основи, респ. за месечните облагаеми обороти, са обобщени в табличен вид на
стр.13–22 от акта за регистрация по ЗДДС, а в обобщен вид облагаемите обороти
са представени в таблично на стр.22 от акта и на стр.8 от потвърждаващото го
Решение № 110/10.07.2018г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на
НАП, като противно на твърдението в жалбата, облагаемият оборот с натрупване и
периодът, за който е начислен, са посочени ясно и недвусмислено, като в
решението на горестоящия орган е посочен конкретният период на натрупване, през
който е реализиран оборотът.
Анализът
на реализирания от Н.И. облагаем оборот с натрупване по месеци за периода от
01.01.2016г. до 31.12.2017г. показва, че за периода от 01.01.2016г. до
31.07.2016г. облагаемият оборот на жалбоподателя е в размер на 54 821 лв.,
т.е. осъществен е фактическият състав на чл.96 ал.1 от ЗДДС и лицето подлежи на
задължителна регистрация по ЗДДС. При това положение за И. е възникнало
задължение за подаване на заявление за регистрация в срок до 14.08.2016г. /арг.
от чл.96 ал.1 от ЗДДС в редакцията, действаща към 2016г., изм. ДВ бр.95/2009г.,
в сила от 01.01.2010г./. По делото няма данни, нито твърдения за подаването на
такава декларация.
Въпреки
изрично дадената от съда възможност и указана доказателствена тежест,
жалбоподателят не е ангажирал доказателства за установяване възраженията му
досежно размера на облагаемия оборот.
С оглед
горното, и предвид обстоятелството, че към датата на проверката не е отпаднало
основанието за задължителна регистрация /облагаемият оборот с натрупване за
всеки 12-месечен период, считано от м.07.2016г. до м.12.2017г. включително
превишава прага от 50 000 лева, като за периода от 01.01.2017г. до
31.12.2017г. е в размер на 50 225 лева/, съдът преценява, че издавайки
оспорения акт за регистрация по ЗДДС, органът по приходите правилно е приложил
материалния данъчен закон и на основание чл.102, ал.1 и ал.2 във връзка с
чл.96, ал.1 от ЗДДС е разпоредил регистрацията на лицето.
По изложените съображения
съдът намира, че оспореният акт за регистрация по ЗДДС не страда от пороци,
водещи до неговата нищожност или унищожаемост, същият представлява валиден и
законосъобразен индивидуален административен акт, поради което жалбата срещу
него следва да се отхвърли като неоснователна.
При този изход на правния
спор претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски е неоснователна, а
на ответната страна, на основание чл.161 ал.1 от ДОПК, следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение съобразно чл.8 ал.3 от Наредба № 1/09.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 500 лв.,
които жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати.
Воден от
горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.Н.И., ЕГН **********,***, против Акт за регистрация по ЗДДС №
270421800637637/30.03.2018г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение по жалба
срещу акт за регистрация по ЗДДС № 110/10.07.2018г. на Директора на Дирекция „ОДОП“
– Варна при ЦУ на НАП, с който е разпоредено да се регистрира по ЗДДС, с датата
на регистрация - датата на връчване на акта.
ОСЪЖДА Н.Н.И., ЕГН **********,***, да заплати в полза
на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна-практика“ Варна при Централното
управление на Националната агенция за приходите сумата от 500 /петстотин/ лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна
жалба пред Върховния административен съд на Република България, в 14-дневен
срок от получаване на съобщението от страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: