№ 732
гр. Варна, 02.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Валентин Пушевски
при участието на секретаря Мария Ст. Миланова
като разгледа докладваното от Валентин Пушевски Административно
наказателно дело № 20223110201371 по описа за 2022 година
установи, че производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Сивинити България“ ЕООД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Тодор
Бояджиев“ № 3, офис № 1, депозирана чрез неговия процесуален
представител адв. И.С. от АК – Варна срещу Наказателно постановление №
03 – 2100030 от 23.09.2021 г., издадено от и.д. Директор на дирекция
‚Инспекция по труда“ гр. Варна, с което на основание разпоредбите на чл.
416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда, на дружеството
„Сивинити България“ ЕООД е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 2500 лева (две хиляди и петстотин лева)
за това, че на 24.08.2021 г. в ресторант „Панорама“ в хотел „Лонгоз“, находящ
се в к.к. „Камчия“, общ. Аврен, обл. Варна, дружеството „Сивинити
България“ ЕООД, в качеството му на работодател, при въведено сумирано
изчисляване на работното време, съгласно Заповед № 14/ 29.04.2021 г. е
допуснал лицето Л. Й. Ж., с ЕГН: **********, на длъжност „готвач“ в
ресторант „Панорама“, да полага труд в работна смяна с продължителност 12
часа, тъй като при извършване на две проверки в ресторант ‚Панорама“ на
24.08.2021 г. в 07:40 часа и в 20:15 часа лицето Л. Й. Ж. е установен да полага
труд и същият декларира работна смяна от 06:30 часа до 20:30 часа –
нарушение на разпоредбата на чл. 142, ал. 6 от Кодекса на труда.
1
Дружеството – жалбоподател „Сивинити България“ ЕООД – гр. Варна
намира издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно и
постановено при допуснати съществени процесуални нарушения в
процедурата по издаването му, като представя подробни аргументи в защита
на своето становище. Посочва, че лицето Л. Й. Ж. не е полагал труд в
часовете 07:40 часа и в 20:15 часа на датата 24.08.2021 г., а се е намирал в
обекта в сутрешния час, поради факта, че ползва служебен транспорт, който
докарва работниците/ служителите в 07:30 часа в хотел „Лонгоз“. Навежда
твърдения, че тези факти са били представени на инспекторите от дирекция
‚Инспекция по труда“ гр. Варна, но въпреки това те не са ги приели за
достоверни. Дружеството акцентира, че самото нарушение не е било описано
с всички свои съставомерни белези, като също така подчертава, че
работодателят не е заложил в графика на работните смени продължителност
на работна смяна повече от 12 часа. В условията на евентуалност моли да
бъдат приложени разпоредбите на чл. 415в от Кодекса на труда и чл. 28, ал. 1
от ЗАНН, предвид по – ниската степен на обществена опасност на
нарушението. Моли за присъждане на сторените разноски за адвокатско
възнаграждение.
В проведеното на 18.05.2022 г. открито съдебно заседание по НАХД №
1371 по описа за 2022 г. на Варненския районен съд, дружеството „Сивинити
България“ ЕООД се представлява от своя процесуален представител адв. И.С.
от АК – Варна, който поддържа жалбата на посочените в нея основания и
моли за отмяна на наказателното постановление, а в условията на
евентуалност моли за намаляване на размера на наложеното административно
наказание „имуществена санкция“.
В проведеното на 18.05.2022 г. открито съдебно заседание по НАХД №
1371 по описа за 2022 г. на Варненския районен съд, въззиваемата страна и.д.
Директор на дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна се представлява от
своя процесуален представител Началник отдел „АИПО“ в дирекция
‚Инспекция по труда“ гр. Варна Д.О., която моли за потвърждаване на
наказателното постановление, мотивирайки се, че нарушението е безспорно
установено, вкл. от показанията на самия служител Л. Й. Ж., като също така
процесуалният представител на въззиваемата страна обосновава подробно
позицията на административно – наказващия орган да индивидуализира
административното наказание в този размер.
2
От фактическа страна, съдът приема за установено следното:
На 15.06.2021 г. бил сключен трудов договор между дружеството
„Сивинити България“ ЕООД в качеството на работодател и св. Л. Й. Ж., в
качеството на работник/ служител, по силата на който контракт Ж. поел
задължение да изпълнява длъжността „готвач“ в ресторант „Панорама“ в
хотел „Лонгоз“, находящ се в к.к. „Камчия“, общ. Аврен, обл. Варна,
стопанисван от дружеството „Сивинити България“ ЕООД срещу трудово
възнаграждение.
На 24.08.2021 г. св. Ж. изпълнявал трудовите си задължения в 07:40 часа
и в 20:15 часа, което обстоятелство било установено от св. М. Ив. М. – гл.
инспектор в дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, която извършвала
проверка по спазване на трудовото законодателство в ресторант „Панорама“ в
хотел „Лонгоз“.
Св. Ж. лично попълнил декларации в тези часове 07:40 часа и 20:15 часа
на датата 24.08.2021 г., в които декларирал, че в цитираните часове изпълнява
своите трудови функции по трудовото си правоотношение.
Преценявайки, че със своето поведение дружеството „Сивинити
България“ ЕООД в качеството си на работодател е нарушило разпоредбата на
чл. 142, ал. 6 от Кодекса на труда, доколкото при въведено сумирано
изчисляване на работното време, съгласно Заповед № 14/ 29.04.2021 г., е
допуснал лицето Л. Й. Ж., да полага труд в работна смяна с продължителност
12 часа, на 13.09.2021 г. св. М. Ив. М. съставила акт за установяване на
административно нарушение, с който санкционирала дружеството за
нарушение на посочената нормативна разпоредба.
В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок не постъпило
писмено възражение срещу съставения АУАН, като на 23.09.2021 г. и.д.
Директор на дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, приемайки идентична
фактическа обстановка, като тази изложена в обстоятелствената част на
АУАН, издал наказателно постановление, с което наложил на дружеството
„Сивинити България“ ЕООД административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 2500 лева за извършено нарушение на разпоредбата на
чл. 142, ал. 6 от Кодекса на труда.
По отношение на доказателствата и от правна страна, съдът намира за
установено следното.
3
Безспорно между страните е обстоятелството, че към датата 24.08.2021 г.
между дружеството „Сивинити България“ ЕООД и св. Л. Й. Ж. е
съществувало трудово правоотношение, като работното място на полагане на
труд е било ресторант „Панорама“ в хотел „Лонгоз“, находящ се в к.к.
„Камчия“, общ. Аврен, обл. Варна.
В случая от показанията на св. М. Ив. М. и св. Л. Й. Ж. се установява, че
последният е полагал труд в обекта в 07:40 часа и в 20:15 часа на датата
24.08.2021 г., поради което и очевидно работната му смяна него ден е била с
продължителност повече от 12 часа. Това обстоятелство е било потвърдено от
св. Ж. и в попълнени собственоръчно от него 2 бр. декларации от 24.08.2021
г., то беше категорично потвърдено от него и в хода на съдебното следствие,
поради което и съдът го намира за напълно доказано.
В кориците на административната преписка се съдържа Заповед от
29.04.2021 г. на управителя на дружеството „Сивинити България“ ЕООД г-н.
Кристапс Заранс, с която в обекта е въведено сумирано изчисляване на
работно време.
Разпоредбата на чл. 142, ал. 6 от Кодекса на труда предвижда, че
максималната продължителност на работна смяна при сумирано изчисляване
на работното време може да бъде до 12 часа, като на датата 24.08.2021 г. тази
норма очевидно е била нарушена, предвид действителното установено
работно време на св. Л. Й. Ж..
Логично отговорност за извършеното нарушение следва да понесе
дружеството – работодател, което е допуснало своя служител/ работник Л. Й.
Ж. да изпълнява работна смяна, надвишаваща като продължителност 12 часа,
поради което и правилно е била ангажирана административно – наказателната
отговорност на дружеството с издаването на процесното Наказателно
постановление № 03 – 2100030 от 23.09.2021 г., издадено от и.д. Директор на
дирекция ‚Инспекция по труда“ гр. Варна.
Съдът би желал да допълни, че не установи в рамките на извършената
служебна проверка в хода на административно – наказателното производство
да са били допуснати съществени процесуални нарушения. Акта за
установяване на административно нарушение е изготвен от длъжностно лице
със съответната компетентност, съдържа необходимите реквизити,
кумулативно предвидени в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН и е надлежно
4
предявен по реда на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. Самото наказателно постановление
също е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 от
ЗАНН и е надлежно връчено по реда на чл. 58, ал. 1 от ЗАНН. Не на последно
място, следва да се отбележи, че вмененото във вина на въззивното дружество
нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво
се изразява административното нарушение, поради което не е накърнено
правото му на защита.
Възражението на дружеството – жалбоподател, че лицето Л. Й. Ж. само
физически е присъствало в ресторант „Панорама“, без фактически да
изпълнявало трудови функции в процесните часове, се явява неоснователно.
Подобно твърдение беше категорично опровергано от самия св. Ж..
По отношение вида и размера на наложеното административно
наказание.
Същевременно съдът намира, че наведеното възражение в условията на
евентуалност по отношение на размера на наложената имуществена санкция е
напълно основателно. Наказващият орган е възприел изцяло фактическата
обстановка описана в акта за установяване на административно нарушение и
необосновано, според съда, е наложил наказание за извършеното деяние в
размер над предвидения в закона минимум от 1500 лева. При
индивидуализиране на наказанието, съдът отчита като смекчаващо вината
обстоятелство, че в административно – наказателната преписка не се
съдържат данни дружеството „Сивинити България“ ЕООД да е
санкционирано за подобни нарушения на трудовото законодателство, което
мотивира съдът да приеме, че нарушението е извършено за първи път, което
от своя страна налага извода за едно като цяло отговорно и правилно
отношение на въззивното дружество към законоустановения ред в страната.
Отегчаващи вината обстоятелства не бяха констатирани в хода на съдебното
производство, поради което съдът намира, че определеното към минимален
размер наказание се явява справедливо и напълно съответства на целите,
предвидени в разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН.
Съдът би желал да отвори една скоба и да допълни в мотивите си, че
принципно кредитира показанията на св. Ж., че системно му се е налагало да
изпълнява работни смени с продължителност надвишаваща 12 часа, но следва
да се подчертае, че нарушенията на трудовото законодателство се установяват
5
с някакви административни актове, в частност актове за установяване на
административни нарушения, а данни за наличие на такива АУАН,
санкциониращи поведението на „Сивинити България“ ЕООД липсват, поради
което и съдът не може да приеме друга позиция, освен вече изразената, че
нарушението е инцидентно в работодателската дейност на дружеството.
Разпоредбите на чл. 415в от Кодекса на труда и чл. 28, ал. 1 от ЗАНН в
случая са неприложими, защото на първо място няма данни по някакъв начин
нарушението да е било отстранено, а според съда е изключена възможността
същото да бъде квалифицирано като „маловажен случай“, предвид
настъпването на вредни последици за конкретния работник, още повече в
случая става въпрос за изключително възрастен човек.
Поради гореизложените съображения, съдът намира, че следва да измени
Наказателно постановление № 03 – 2100030 от 23.09.2021 г., издадено от и.д.
Директор на дирекция ‚Инспекция по труда“ гр. Варна, като редуцира
размера на наложеното административно наказание „имуществена санкция“
до размер от 1500 лева.
Предвид изхода на делото, претенциите за разноски и на двете страни в
съдебното производство се явяват частично основателни. На основание чл.
63д от ЗАНН, Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна следва да заплати на
дружеството „Сивинити България“ ЕООД парична сума в размер на 240 лева
за адвокатско възнаграждение на адв. И.С., същевременно дружеството
„Сивинити България“ ЕООД следва да бъде осъдено да заплати на и.д.
Директора на дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна парична сума в
размер на 48 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2 вр. 1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
Изменя Наказателно постановление № 03 – 2100030 от 23.09.2021 г.,
издадено от и.д. Директор на дирекция ‚Инспекция по труда“ гр. Варна, с
което на основание разпоредбите на чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 1 от
Кодекса на труда, на „Сивинити България“ ЕООД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Тодор Бояджиев“ № 3, офис
6
№ 1, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в
размер на 2500 лева (две хиляди и петстотин лева) за извършено нарушение
на чл. 142, ал. 6 от Кодекса на труда, като намалява размера на наложеното
административно наказание до размер от 1500 лева (хиляда и петстотин лева).
Осъжда Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна да заплати на
„Сивинити България“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ул. „Тодор Бояджиев“ № 3, офис № 1 парична сума в
размер на 240 лева (двеста и четиридесет лева), представляваща адвокатско
възнаграждение в производството по НАХД № 1371 по описа за 2022 г. на
Варненския районен съд.
Осъжда „Сивинити България“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, ул. „Тодор Бояджиев“ № 3, офис № 1 да
заплати на и.д. Директора на дирекция ‚Инспекция по труда“ гр. Варна
парична сума в размер на 48 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение в производството по НАХД № 1371 по описа за 2022 г. на
Варненския районен съд.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 – дневен срок от
получаване на съобщение за изготвянето му пред Административен съд –
Варна.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7